Р Е Ш Е Н И Е

 

                                               №

 

                        04.07.2008 година,град Варна

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение,на Двадесет и трети Май,през две хиляди и осма година,в публично заседание в следния състав:

                                                              

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:И.П.

 

ЧЛЕНОВЕ : И.Ж.

                                                             Д.Д.

 

                 Секретар С.Д.

                 Прокурор А.П.

                 Като разгледа докладваното от съдия П.

ВНДОХ № 10 по описа за 2008 година, за да се произнесе,взе предвид следното:

 

С присъда № 130 от 12.12.2007 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД подсъдимият Г.М.Р.,ЕГН ********** е бил признат за виновен в това,че:На 08.02.2007 година в град Варна,в строителен обект-вилна сграда за сезонно ползване в ПИ ХІ-1771,кв.101 по плана на СО”Траката”в град Варна,поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност,като управител на “Р.”***,в качеството си на възложител и изпълнител/ строител/по стопански начин на строителство на обект-вилна сграда за сезонно ползване,не обезопасил обекта с временна плътна ограда,с която нарушил член 30 алинея 1 и алинея 2 от Наредба 0 2 от 22.03.2004 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи и на 19.02.2007 година причинил смъртта на ВАРВАРА Т. *** и на основание член 123 алинея 1 от НК във връзка с член 55 алинея 1 точка 2 буква”б”от НК му е било наложено наказание”Пробация”,като на основание член 42а алинея 2 точки 1 и 2 от НК са били определени следните пробационни мерки:”Задължителна регистрация”по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА и “Задължителни периодични срещи с пробационен служител”за срок от ЕДНА ГОДИНА.

Със същата присъда подсъдимият Г.М.Р. е бил осъден да заплати на С.Т.В.,ЕГН ********** сума в размер на 15 000,00/петнадесет хиляди/лева,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието,ведно със законната лихва,считано от 19.02.2007 година,като е бил отхвърлен иска за разликата до 30 000,00/тридесет хиляди/лева.

Със същата присъда подсъдимият Г.М.Р. е бил осъден да заплати 600,00 лева-държавна такса върху уважения иск,както и да заплати направените по делото разноски в размер на 228,50 лева.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Г.М.Р.,обжалвал я е като необоснована и несправедлива по отношение на определеното му наказание от”Пробационни мерки”по член 42а от НК,както и по отношение размера на определеното обезщетение.Иска се намаляване определеното наказание,както и присъденото обезщетение.

В съдебно заседание,по съществото на делото пред въззивната апелативна инстанция,страните по жалбата взеха следните становища:

Подсъдимият и жалбоподател Р. заявява,че поддържа изцяло жалбата си по изложените в нея съображения.възрастта на потърпевшата била висока,здравословното й състояние било влошено,движела се с придружител,който не си бил свършил работата,като наказанието му било завишено.

Защитата на гражданския ищец и частен обвинител взема становище,че:Процедурата,по която е било гледано делото в първоинстанционния съд-съкратено производство,определяло и вида на наказанието,а именно:”Пробация”.Наложените пробационни мерки били безпредметни за подсъдимия,но тъй като няма какво друго наказание да му бъде наложено,не би се противопоставил те да бъдат намалени.По отношение размера на гражданския иск излага съображения,че същият е справедлив.

Представителят на държавното обвинение дава заключение,че следва да бъде оставена без уважение жалбата срещу присъдата на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,тъй като пробационните мерки са наложени към минимума по закона и не могат да бъдат възприети като несправедливо тежко наказание против подсъдимия Р.,както и че не е бил завишен уважения размер на гражданския иск.

В последната си дума подсъдимият и жалбоподател Р. заявява,че няма какво друго да каже.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,като взе предвид оплакванията в жалбата на подсъдимия Р.;становищата на страните по жалбата;като взе предвид становището на самия подсъдим Р. в последната му дума пред въззивната апелативна инстанция,както и служебно изцяло-с оглед разпоредбата на член 313 и член 314 алинея 1 от НПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Жалбата на подсъдимия Р. е била подадена в установения от НПК законов срок и е допустима за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.

Присъдата на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в гражданско-отхвърлителната й част не е била обжалвана,не е била протестирана и при условията на член 412 алинея 2 точка 3 от НПК е влязла в законна сила.

Първоинстанционният ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е разгледал делото в съдебно заседание от 12.12.2007 година при условията на Глава Двадесет и седма от НПК,а именно:”Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”и е приел за установено от фактическа страна следното :

Подсъдимият Р. и съпругата му притежавали парцел № 1771 в местността”Траката”,където решили да построят вилна сграда.От кметството в район”приморски”били издадени разрешения за строеж № 556804.08.2005 година и № 459/21.08.2006 година.

Като управител на ООД подсъдимият Р. сключил договор с “Планекс Норд”ООД-Варна,управлявана от свидетеля И.,с който възложил изграждането на жилищна сграда за сезонно ползване в груб строеж в посоченото дворно място.На 06.10.2006 година между възложителя и изпълнителя бил съставен протокол за откриване на строителна площадка,определяне на строителна линия и нивото на обекта.

При започване на работа фирмата-изпълнител“Планекс Норд”ООД-Варна обезопасила обекта,като била поставена оградна мрежа,съгласно изискванията на ЗУТ.В средата на месец Януари 2007 година работата на строежа приключила и свидетелят И. устно предупредил подсъдимия Р. за това.При напускане на обекта работниците от фирмата-изпълнител премахнали част от оградната мрежа,но такава била оставена около образувалия се изкоп с дълбочина от около 4 метра.На 31.01.2007 година в присъствие на подсъдимия Р. бил подписан акт № 14 за приемане на изградената конструкция.

От около 4 години свидетелят К. и пострадалата Д. живеели на съпружески начала в апартамент на последната,намиращ се в град Варна.Поради заболяване на очите Д. била инвалид първа група,с право на придружител.Неин придружител станал свидетеля К..Последният притежавал вилен имот,намиращ се в местността“Траката”,улица 11-та,№ 24.точно срещу мястото на семейство Райчеви.

На 08.02.2007 година К. и Д. посетили вилата и останали там до обяд.Около 12,30 часа решили да се върнат в град Варна.свидетелят К. помогнал на Д. да изкачи стъпалата и тя излязла на улицата,а той се върнал да заключи входната врата.В един момент се обърнал и видял Д.,която паднала в напълно необезопасения изкоп.Свидетелят К. се развикал,на виковете му се притекъл свидетелят Б..Последният видял,че жената лежала неподвижно,главата й била върху камък и окървавена.по молба на свидетеля К. свидетелят Б. се обадил на “Бърза помощ”.междувременно пристигнали свидетелите:Ц.,М. и Я.,които също видели,че около изкопа няма мрежа или ограда.

След около 15 минути пристигнал екип на СМП,с помощта на свидетелите Д. била извадена от ямата и транспортирана до болнично заведение.

Въпреки оказаната адекватна медицинска помощ,на 19.02.2007 година Д. починала.

Около седмица след станалия инцидент подсъдимият Р. взел мерки и около изкопа била поставена ограда.

От заключението на СМЕ било установено,че причина за смъртта на Д. е тежка контузия на мозъка,развилия се във връзка с нея остър хематом под твърдата мозъчна обвивка,както и развилата се хипостатична гнойно-хеморагична бронхопневмония.Останалите множество увреждания са били в резултат на удари в или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат при падане от значителна височина и удар в подлежащата настилка.

Гореописаната фактическа обстановка първоинстанционният ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установена по безсъмнен и категоричен начин въз основа на всички събрани по делото доказателства.тази фактическа обстановка не е била оспорена пред първоинстанционния съд,не се оспорва и пред въззивната апелативна инстанция.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД възприема изцяло изводите на първоинстанционния съд,като законосъобразни,обосновани и в синхрон със събраните по надлежния законов ред доказателства по делото.

При така законосъобразно и обосновано направените изводи относно фактическата обстановка по делото ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД също така законосъобразно и обосновано е направил и своите изводи за това,че с деянието си на 08.02.2007 година в местността”Траката”в град Варна подсъдимият Г.М.Р. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на член 123 алинея 1 от НК,като престъплението е било извършено при условията на член 11 алинея 3 предложение 1 от НК.

Оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата няма направени от подсъдимия и жалбоподател Р. няма,но въззивната апелативна инстанция прави тези свои изводи с оглед правомощията си по член 314 алинея 1 от НПК.

Единственото оплакване е за явна несправедливост на присъдата,касаеща както размера на наложеното наказание,така и размера на определеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

При условията на Глава Двадесет и седма от НПК”Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”,при определяне вида и размера на наложеното наказание”Пробация”,първоинстанционният ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е отчел невисоката обществена опасност на деянието и ниската степен на обществена опасност на подсъдимия Р. и му е наложил пробационните мерки:”Задължителна регистрация по настоящ адрес”и”Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от по ЕДНА ГОДИНА.Тези две пробационни мерки са задължителни-по смисъла на член 42а алинея 4 от НК и са в срокове,близки до минималните,предвидени в член 42а алинея 3 точка 1 от НК-от шест месеца до три години..

Въззивната апелативна инстанция също счита,че наложените задължителни пробационните мерки в тези близки до законовия минимум размери,с оглед личността му,неговото поправяне и превъзпитаване,са напълно достатъчни и необходими за пълното постигане целите на специалната и на генералната превенции на наказанието-по смисъла на член 36 от НК и че те не следва да бъдат намалявани по размер.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,първоинстанционният съд е отчел,че между пострадалата Д. и дъщеря й С.В. са съществували отношения на обич и привързаност,при поддържани системни отношения между тях и е счел,че искът следва да бъде уважен в рамките на 15 000,00/петнадесет хиляди/ лева.

Въззивната апелативна инстанция също прави изводите си,че определения от ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД размер на иска за неимуществени вреди ще е напълно достатъчен и необходим за овъзмездяване на гражданската ищца В. за претърпените от нея болки и страдания от нелепата загуба на майка й,както и че така уважения размер на иска се явява справедлив и не следва да бъде намаляван.

При служебната проверка на присъдата не бяха констатирани пропуски или неточности,даващи основание за изменяването или отменяването й.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:присъдата на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,като законосъобразна,обоснована и справедлива,следва да бъде потвърдена изцяло,а жалбата на подсъдимия МИХАИЛ Г.Р.,като изцяло неоснователна,следва да бъде оставена без уважение.

Водим горното и на основание член 338 от НПК , ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,

 

                           Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от № 130 от 12.12.2007 година по НДОХ № 1724/2007 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с подсъдим Г.М.Р.,ЕГН **********,***.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред КАСАЦИОННИЯ СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК  от съобщението му до страните – на основание член 350 ал.1 от НПК във с член 340 ал.2 от НПК.       

 

                                                                                       1:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ: 

                                                                                       2: