РЕШЕНИЕ № 110/27.06.2008 г. по в.гр.дело №   143 по описа за 2008 година на Апелативен съд –Варна:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от В.Н.И. против решение 37/17.01.2008г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. 993/О6г. в частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск против М.Р.М. от с.Т. , Варн. област при участие на третото лице- помагач на ответника ЗК "Л. инс" АД, гр.С., за заплащане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от открита рана на дясна подбедрица, повърхностни травми на подбедрицата в дясно и ляво коляно, контузия на главата, счупване на носните кости, разкъсно-контузна рана в горната част на дясната подбедрица с ожулвания и кръвонасядания в същата област и в областта на дясната колянна област, кръвотечение от носа, причинено при извършено виновно от М.Р.М. ПТП на 01.12.2005г. в гр.В. за разликата над присъдените 7 000лв до претендираните 50 000лв, като неоснователен и недоказан, ведно със законната лихва, считано от 1.12.2005г. до окончателното погасяване на задължението, на осн.чл.45 ЗЗД. По съображения, изложени във въззивната жалба и поддържани в пледоария по същество, моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него- постанови друго, по съществото на спора, с което да определи по-висок размер на обезщетение, съответстващ на получените от нея увреждания.

Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.

Третото лице - помагач на ответника счита жалбата за неоснователна.

Постъпила е и въззивна жалба от М.Р. М. против същото решение, но в неговата осъдителна част. По съображения, че


2

неимуществените вреди от извършеното от него ПТП у ищцата са незначителни и пред вид наличието на стара душевна травма у пострадалата, моли съда да намали присъденото обезщетение.

Това становище се поддържа и от третото лице - помагач.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна.

Предмет на въззивното производство е и въззивната жалба от третото лице помагач ЗПК "Л.инс" АД, гр.С. против решението в неговата осъдителна част. Счита, че определеният размер на обезщетението е прекомерно завишен пред вид на събраните по делото доказателства. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в уважената му част, като се произнесе с друго такова, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД.

Фактическата обстановка е следната : На 01.12.2005г. в гр.В. , при управление на МПС "Опел кадет" с ДК ****ответникът М.М. като водач на автомобила блъснал ищцата, пресичаща бул."Вл.Варненчик" в района на Автогара В. Съгласно мотивите на постановление от 4.07.2006г. на Районна прокуратура В. получените от ищцата травматични увреждания в резултат на ПТП-то не обуславят средна телесна повреда, поради което и наказателното производство срещу извършителя е прекратено поради липсата на данни за извършване на престъпление от общ характер.

От представената медицинска документация и заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на произшествието ищцата е получила : контузия на главата и лицето, счупване на носни кости без разместване, разкъсно-контузна рана в горната част на дясната подбедрица, ожулвания, кръвонасядания по дясната подбедрица и дясна колянна област. За част от уврежданията, които ищцата твърди , че са резултат на ПТП, а именно : счупване короната на втори горен десен зъб, изкълчване на първи горен десен зъб, контузия на първи и втори горни леви зъби, дегенеративни промени в поясния отдел, пролапс на диска, в.лице не може да даде категорично заключение за наличието на причинно-следствена връзка между тях и травменото събитие. Всички тези увреждания са й причинили временно разстройство на здравето, което не е било опасно за живота.

Моралните болки и страдания, изживени в резултат на престоя в болницата и свързаните с това неудобства по устройването на бита се потвърждават от свидетелските показания на П. Я. и С.Т. От тях се установява, че тъй като ищцата няма близки и живее сама, грижи за нея след излизането й от болницата е трябвало да полагат приятелките и колежките й, които даже учредили дежурство за това. Свид. Я. правела пюрета и със сламка я хранела, купувала й памперси, тъй като тя била лежащо болна около


з

два месеца. Ходила при личната й лекарка да й изпише успокоителни, понеже имала страхова невроза. След удара станала по-затворена, по-трудно комуникативна. Сходни показания дава и свидетелката Т.

От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, с в.лице д-р Войнов, се установява , че ищцата страда от посттравматично стресово разстройство, което представлява закъснял и протрахиран отговор на стресогенното събитие. Пътнотранспортният инцидент е бил за нея силен стрес и е повлиял неблагоприятно върху психиката й, като е довел до посоченото разстройство, чиито симптоми не са отзвучали и до момента на експертизата. Хроничното протичане на заболяването е довело и до промени в личността - станала затворена, мълчалива, несигурна, интересите й се ограничили. И досега продължава да е потисната, тревожна, изпитва ужас да пресича улицата, често сънува нощем кошмари. В.лице установява , че преди време ищцата е загубила сина си в ПТП и оттогава изпитва страх да пресича улицата.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави извод за основателност на предявения иск - налице е хипотезата на непозволеното увреждане, поради което ищцата следва да бъде обезщетена за претърпените от нея болки и страдания. За да определи техния размер по справедливост, съдът изхожда от редица фактори и обстоятелства : сравнително напредналата възраст на ищцата, като основание за намалена адаптивност към промените, наложени от преживяното травмено увреждане, преживените от нея болки и страдания в болницата и непосредствено след излизането й от нея, механизма по който и степента в която стресогенното събитие е дало отражение върху психиката й. Отчита се и загубата на сина на ищцата преди време в ПТП, но не може да бъде споделен извода на ответника и третото лице помагач, че психотравмата се дължи основно на това събитие, тъй като опора за подобно заключение не се съдържа в психиатричното изследване. Безспорно загубата на сина е дало отражение върху начина на отразяване на произшествието, в което ищцата лично е пострадала, но безспорно е и това, че в резултат на процесното ПТП тя е преживяла не малко болки и страдания, които обуславят присъждането на обезщетение от 7 000лв като адекватна тяхна репарация. В този размер съдът намира предявения иск за доказан по размер, поради което в тази му част той следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над тази сума до претендираните 50 000лв.

Като е достигнал до същите фактически констатации и правни изводи,, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора разноските остават за страните така, както са направени.

Водим от горното, съдът


4

Р    Е    Ш      И

ОСТАВЯ В СИЛА решение 37/17.01.2008г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. 993/06г. , във всичките му обжалвани части.

Разноски не се присъждат.

Решението  е влязло в сила.