РЕШЕНИЕ № 216/28.11.2007 г. по в. гр. дело № 353    по описа за 2007 година на Апелативен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от Н. М.Н. от с.С., Варн.област против решение 707/21.06.2007г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. 27/07г в частта, с която искът му срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - опозоряване на доброто име, злепоставяне в обществото, болки и страдания, влошаване на здравословното състояние в резултат на повдигнати му обвинения по сл.д. 13-1/2002г, производството по което е прекратено поради недоказаност на обвинението - е отхвърлен за разликата над присъдените 15 000 лв. до претендираните 30 000лв. По съображения, изложени във въззивната жалба и поддържани в пледоария по същество, моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявената от него искова претенция в пълен размер от 30 000лв.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила решението в обжалваната му част.

Постъпила е и въззивна жалба от Варненска окръжна прокуратура против същото решение, но в неговата осъдителна част. По съображения, изложени в жалбата, се иска от съда да отхвърли като необоснован и недоказан иска срещу Прокуратурата на РБ.

Представителят на контролиращата страна Варненска апелативна прокуратура счита, че следва да бъде уважена жалбата на ВОП по аргументите, изложени в нея. Алтернативно счита, че присъденото обезщетение следва да бъде в размер не по-голям от 2 000лв.


2

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.2 т.2 от ЗОДОВ.

Фактическата обстановка, установена от събраните по делото доказателства, е следната : Ищецът работил в системата на МВР от 1986г, а от 1998г. бил преназначен на длъжността "старши граничен полицай".

На 25.01.2001 г. с постановление на Варненската военноокръжна прокуратура по сл.д. 13/2001 г. бил привлечен в качеството си на обвиняем и му е било повдигнато обвинение за това, че на 24/25.01.2001 г. като длъжностно лице приел дар, който не му се следва, за да извърши действия по служба - престъпление по чл.301 ал.1 НК. Взета му е била мярка за неотклонение "Парична гаранция" в размер на 300 лв., впоследствие изменена на 21.12.2001 г. на 1000лв.

С постановление от 22.01.2003г. на ВВОП му е било повдигнато ново обвинение и бил привлечен като обвиняем за това, че като длъжностно лице - "граничен полицай" за периода от време -30.04.2000г. - 2.05.2000г. в района на Пристанище "Варна - запад" приел дар 20 кутии цигари на стойност 52 лева и 2 бр. бири на стойност 1.52лв, които не му се следвали загдето извършил действие по служба -наложена глоба от 100 щатски долара на свидетеля гражданско лице Михаил Контудис - гръцки гражданин, престъпление по чл.301 ал.1 НК и че на 10.09.2000г. като длъжностно лице - "граничен полицай" в района на Пристанище "Варна -запад" приел дар - две бутилки кока-кола - 2 л. на стойност 2 лева и три броя бири на стойност 2,28лв, всичко на обща стойност 4,28лв, които не му се следвали, загдето не извършил действия по служба - престъпление по чл.301 ал.1 НК. Била му определена мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 1 000лв.

Във Варненския военен съд бил внесен обвинителен акт срещу него с твърдения за извършени престъпления, за които му били повдигнати горните обвинения и било образувано НОХД 48/2003г. на ВВС. С разпореждане на Варненския военен съд от 12.03.2003г. същото било прекратено и делото върнато на Варненска военноокръжна прокуратура за доразследване и отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. С ново постановление от 6.06.2003г. на ВВОП му било повдигнато ново обвинение и бил привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление по чл.301 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК , както и по чл.301 ал.1 НК Марката за неотклонение "Парична гаранция" в размер на 1 000лв била потвърдена.

По реда на чл.239а НПК /отм./ през 2003г. ВВОП внесла срещу него обвинителен акт с твърдения за извършените по-горе престъпления, като във Варненския военен съд било образувано НОХД№ 149/2004г. С присъда 149/27.05.2004г. по същото НОХД


з

149/03г. ищецът бил признат за невиновен по повдигнатите срещу него обвинения,

ВВОП протестирала оправдателната присъда пред Военно-апелативния съд, където било образувано в.н.д. 120/2004г. С решение от 12.07.2004г. Военно-апелативният съд отменил оправдателната присъда на ВВС по НОХД 149/03 г. и върнал делото на прокурора за ново разглеждане с указания да бъдат отстранени допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.

С ново постановление на Варненската ВОП от 7.04.2005г. отново бил привлечен като обвиняем и му било повдигнато ново обвинение за това, че на 1.05.2000г. в района на Пристанище "Варна-запад", като длъжностно лице - "граничен полицай", в съучастие с обв.Н. приел дар, който не му се следва - по 20 кутии цигари "Марлборо" на обща стойност 52 лв и по 2 бири на обща стойност 1,52лв от гръцкия гражданин Михаил Контудис, загдето извършил действие по служба -проверка за присъствие на лица без разрешително на м/к "Сент Николас" - престъпление по чл.301 ал.1 НК вр.чл.20 ал.2 НК и за това, че като граничен полицай от ГКПП - гр.Варна на 10.09.2000г. в района на Пристанище "Варна-запад" в качеството си на длъжностно лице приел дар, който не му се следва - бутилка кока-кола на стойност 2лв и З бр.бири на обща стойност 2,28лв от румънския гражданин Йоан Вирджил Драгу, загдето не извършил действие по служба - не проверил документите на същия за влизане в района на пристанището -престъпление по чл.301 ал.1 НК. Мярката за неотклонение била потвърдена.

С постановление от 9.05.2005г. Военноокръжна прокуратура прекратила изцяло наказателното производство по сл.д. 13/2001 г. поради недоказаност на обвиненията и отменила мярката за неотклонение. Постановлението не е обжалвано и е влязло в сила на 22.06.2005г.

Така очертаната фактическа обстановка налага извода за основателност на предявения иск : Налице е хипотезата на чл.2 т.2 от ЗОДОВ - незаконно повдигнати и поддържани срещу ищеца обвинения в извършване на престъпления, тъй като наказателното производство срещу него е било прекратено, вр.т.7 от ТР 3/2004г. на ОСГК на ВКС, съгласно което решение съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението.

Досежно размера на претендираното обезщетение : Същото следва да бъде определено на осн.пар.1 ЗР на ЗОДОВ, препращащ към чл.52 ЗЗД - съобразно общия критерий за справедливост. При определяне размера на обезщетението съдът взема пред вид продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство - 25.01.2001 г. - 22.06.2005г., тежестта на обвиненията, чистото съдебно минало на ищеца, длъжността, която е заемал -полицай и свързаното с това високо правосъзнание, силно влошеното


4

здравословно състояние, отражението, което осъществената срещу него наказателна репресия е дало върху семейния и приятелския му кръг, сред колегите му и сред обществото. За установяване на влошеното здравословно състояние е прието заключението на СПЕ, от което е видно, че през периода 2001 г. - 2003г. ищецът е страдал от невротично разстройство с предимно хиподепресивна и вегетативна симптоматика, като причина за отключването на това заболяване е преживяното от него психотравмено събитие с голяма продължителност и значимост като съдържание, тъй като е засегнало важни за неговата личност ценности като морал, професионален и обществен авторитет. Воденото с години наказателно производство е компрометирало лечението, като е провокирало обостряния в протичането на заболяването, задълбочило е здравословните проблеми и е удължило срока от ефекта на лечението и възстановяването на ищеца. С оглед на изложеното от в.лице съдът намира за доказана причинно-следствената връзка между воденото наказателно производство и заболяването на ищеца, като не споделя твърденията на прокуратурата в обратната насока.

По отношение на здравословното състояние следва да бъде отбелязано още, че към момента на изготвяне на експертизата у ищеца не са били установени актуални невротични симптоми, както и че същият е предявил и друг иск срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2 т.2 от ЗОДОВ за това, че на 20.12.2001 г. е бил привлечен като обвиняем по сл.д. 308/2001 г. по описа на ВВОП и му е било повдигнато обвинение за това, че на 18.12.2001 г. в гр.Варна употребил заплашване с цел да принуди м-р Д.С. - военен прокурор при ВВОП да пропусне да изпълни задълженията си по служба във връзка с наказателното преследване срещу него като обвиняем по сл.д. 13/2001 г. и с това е осъществил състава на престъпление по чл.269 ал.1 НК. Вярно е, че този друг иск е ирелевантен за спорното правоотношение, но е вярно и това, че второто наказателно производство срещу ищеца съвпада по време с процесното, поради което не може да не бъде направен извода, че неимуществените вреди, и най-вече влошеното здравословно състояние на ищеца, се дължат и на това ново производство.

Следва да бъде взето пред вид и негативното отражение на процеса върху семейните отношения на ищеца, върху отношенията му с приятели и колеги с тенденция на отдръпване, затвореност, за което свидетелстват Д. Н. - съпруга на ищеца, чиито показания съдът цени при условията на чл.136 ГПК, и на С. В. - кмет на с.С. За негативните последствия върху личността на ищеца е подринесло и широкото медийно отразяване на процеса. Вярно е, че прокуратурата по никакъв начин не е инициирала, нито поддържала това медийно отразяване, но е вярно също така, че разгласяването в средствата за масово осведомяване е естествен процес, който допринася много по-широк кръг от хора да бъдат


5

запознати със случая, което от своя страна рефлектира негативно върху взаимоотношенията им с ищеца и увеличава негативните последици, които той търпи. Прокуратурата следва да отговаря за медийното отразяване на наказателното производство , тъй като то представлява една естествена последица на незаконосъобразно осъществена наказателната репресия срещу ищеца, с наличие на пряка причинно-следствена връзка.

С оглед на горното съдът намира, че обезщетението следва да бъде определено в размер на 15 000лв. В този размер искът следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до претендираните 30 000лв.

Като е достигнал до същите фактически констатации и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора разноските остават за страните така, както са направени.

На осн.чл.10 ал.2 ЗОДОВ ищецът следва да заплати по сметката на ВнАпС държавна такса в размер на 2 % върху отхвърлената част на иска от 15 000лв , или 300лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 707/21.06.2007г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. 27/2007г.

ОСЪЖДА Н. М. Н. с ЕГН **** от с.С. да заплати в полза на ВнАпС държавна такса в размер на 300лв.

Разноски не се присъждат.

Решението е оставено в сила с решение № 23/03.02.2009 г. по гр. д. № 816/2008 г. по опис на ВКС на РБ, ІІ Гражданско отделение.