Решение № 195 от 5.12.2008 г. по в.гр.д. № 418/2008 г. по описа на Апелативен съд Варна.

 

Производството е по реда на чл.196 от ГПК. С обжалваното решение  № 21 от 14.07.08год., постановено по гр..д. № 326/2008 г. Силистренският окръжен съд е развалил сключения между Й. М. Д. и „А****” ЕООД гр.С. от една страна и „Б****” ООД гр.С., договор за покупко-продажба на недвижим имот, подробно описан в нот.акт № 102,т.ІV, рег.№ 3293, н.д. № 470 от 18.08.04 год. по описа на н-с К.К., рег.№ 351 на нот.камара с р-н на действие РС-гр.Д., представляващ застроен ПИ с площ от 7787 кв.м., съставляващо УПИ ІІ в кв.1 по плана на градска промишлена зона, при съответни граници, ведно с построените в имота промишлени сгради и съоръжения, представляващ като цяло мелничен комбинат за сумата от 224 000 лв.

Недоволен от решението е останал ”Б****”ООД гр.С., който го обжалва чрез процесуален представител с искане за отмяната му,  като неправилно поради незаконосъобразност и необоснованост. Основното оплакване е, че съдът неправилно не е уважил направеното възражение за прихващане по чл.103 ал.1 ЗЗД.

Въззиваемата страна „А*****”ЕООД чрез  писмено становище счита жалбата за неоснователна.

Въззиваемият Й. М. Д. изразява становище за неоснователност на жалбата.

            Съдът взе в предвид следното:

В исковата молба на Й. М. Д.и „А****”ЕООД гр.С., срещу „Б*****” гр.С. се излага, че с договор от 18.08.04год. по покупко-продажба на недвижим имот са продали на ответното дружество собствен недвижим имот представляващ: застроен ПИ с площ от 7787кв.м., съставляващо УПИ ІІ в кв.1 по плана на гр. Дулово, Промишлена зона, при съответни граници, ведно с построените в имота промишлени сгради и съоръжения, представляващ като цяло мелничен комбинат. Продажбата е извършена с договор по нот.акт № 102,т.ІV, рег.№ 3293, н.д. № 470 от 18.08.04год. по описа на н-с К.Костов, рег.№ 351 на нот.камара с р-н на действие РС-гр.Дулово Според договора, купувачът е следвало да заплати договорената продажна цена в срок до 18.11.04год. по сметка на Й. М. Д.-задължение, което не е изпълнено от купувача.  С анекс между страните, сключен на 16.12.04год. договорения срок за заплащане на цената е бил удължен до 25.03.05 год., който отново не е бил спазен от страна на купувача.  И тъй като ответното дружество не е изпълнило задължението си да заплати до настоящия момент за плащане на дължимата продажна цена, предявява иска за разваляне на сключения договор на основание чл.87 ЗЗД.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа.

Ответното дружество, чрез процесуален представител оспорва иска като неоснователен. Прави възражение за прихващане със задължението, което дружеството е имало към първия ищец. При условия на евентуалност, се прави искане на основание чл.87 ал.3 ЗЗД  да бъде дадена възможност за заплащане на продажната цена.

Съдът приема следното от фактическа страна:

Не се спори, че  с договор за продажба на недв.имот  по нот.акт № 102,т.ІV, рег.№ 3293, н.д. № 470 от 18.08.04год. по описа на н-с К.Костов, рег.№ 351 на нот.камара с р-н на действие РС-гр.Дулово ищецът Й. М. Д. от свое име и като пълномощник на „А*****”ООД гр.С., е продал на ответното дружество съсобствен недвижим имот представляващ: застроен ПИ с площ от 7787кв.м., съставляващо УПИ ІІ в кв.1 по плана на гр. Дулово, Промишлена зона, при съответни граници, ведно с построените в имота промишлени сгради и съоръжения, представляващ като цяло мелничен комбинат.  Договорената цена от страна на страните е в размер на 224 000лв., която е следвало да бъде заплатена до 18.11.04год., като се преведе по банков път по сметка на Й. М. Д. в „Ю****” клон Русе. С анекс от 17.12.04год. е определен нов срок за заплащане на цената-25.03.05 год. Не се спори, че към тази дата, както и до настоящия момент, цената не е заплатена.

Относно направеното възражение за прихващане на основание чл.103 ал.1 ЗЗД на насрещно вземане за сумата от 300 000 лв.

В първото съдебно заседание, ответното дружество прави изявление за изпълнение под формата на прихващане. Позовава се на договор за цесия от 10.10.2005 год. по който е поет дълг на „Н***” АД към „Б***” ООД за сумата от 300 000 лв. По договора за цесия ищецът Д. като поръчител се е задължил към кредитора за изпълнение задължението на дружеството-длъжник.

Съдът намира направеното възражение за неоснователно.

Разпоредбата на чл.103 ал.1 ЗЗД  въвежда следните предпоставки, за извършване на прихващане:-еднородност на задълженията, същите да са определени по размер и да са изискуеми.

В случая, дори и да се приеме че е налице парично задължение на ищеца, възникнало чрез договора за цесия,  задълженията на страните не са еднородни. Това е така, тъй като в процеса ищецът не търси заплащане на цена, а връщане на даденото по договора-правото на собственост. Следователно, вземанията на страните не са еднородни и заместими.

Не е налице и втората предпоставка-изискуемост и ликвидност на вземането на ответното дружество. Безспорно, твърдяното вземане на ответното дружество не е съдебно установено, насрещната страна го е оспорила в процеса, поради което не са налице предпоставките  за уважаване на материалното изявление за прихващане.  Друг е въпросът, че  и разпоредбата на чл.104 ал.2 ЗЗД е неприложима, доколкото падежът на задължението на ответното дружество към ищеца е 25.03.05год., а твърдяното задължение на ищеца към ответното дружество е възникнало на 10.10.05год.

Предвид изложеното, направеното възражение за прихващане представлява процесуално възражение за прихващане. За разлика от материално правното прихващане, процесуалното /съдебното/ прихващане погасява двете насрещни задължения занапред и то след влизане на решението в сила.  Предвид предмета на спора, релевантно е обстоятелството налице ли е изпълнение към 25.03.05год. когато задължението на дружеството купувач е станало изискуемо. Поради изложеното, съдът не следва да се произнася по така направеното възражение за прихващане.

Относно направеното искане на ответното дружество да му бъде дадена възможност за изпълнение на задължението на основание предвидената възможност в чл.87 ал.3 изр.2-ро ЗЗД: Съдът намира, че искането следва да се остави без уважение. От една страна, е налице пълно неизпълнение на задължението. От друга,  кредиторът на два пъти след сключване на сделката е отсрочвал изпълнението като е дал възможност на длъжника да изпълни го изпълни на 18.11.04 год. и на 25.03.05 год. Не се установява извинителна причина за установеното неизпълнение на задължението,  не се и сочи такава,  поради което следва да се направи извод, че за това неизпълнение вината е изключително на ответното дружество. Следва да се отбележи също, че  не би било и справедливо след такъв продължителен срок от сключване на сделката, купувача да бъде задължен да приеме пълно изпълнение, още повече, като се има в предвид и динамиката на цените на недвижимите имоти в страната.

С оглед на изложеното, искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде оставено в сила.

            По изложените съображения Варненският апелативен  съд

 

                                                   Р  Е  Ш  И :

         

 ОСТАВЯ В СИЛА решение № 23 от 14.07.2008. постановено по гр.д. № 326/2008 г. по описа на Силистренски  окръжен съд.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.            

                                                                         

 

                                                                                                       2.