РЕШЕНИЕ по въззивно гр.дело №  511  по описа за 2007 година на Апелативен съд – гр. Варна:

 

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от В.Г.В. от гр.В., кв.”В.” против решение № 949/2.08.2007г. на ВОС, ГО, постановено по гр.д. № 2315/06г., с което  са отхвърлени предявените от него искове против А.А.Н. от гр.В. за заплащане на сумата от 12 400лв, представляваща обезщетение за ползване от ответницата изцяло на съсобствен имот : дворно място, съставляващо УПИ ХІV – 790 в кв.48 по плана на гр.В. с площ от 690 кв.м., находящо се в гр.В., ул.”Н. Р.” № 21, при граници :  ул.”М. Б.”, ул.”Н.Р.”, УПИ ХV-789 и УПИ ХІІІ-791 за периода 23.01.2002г. – 23.01.2005г. и за периода 24.01.2005г. до завеждане на иска – 28.12.2006г. в размер на 8 480лв, на осн.чл.31 ал.2 ЗС, ведно с обезщетение за забава върху така посочените главници в размер на законната лихва върху тях, а именно 1000лв, за периода 24.01.2005г. – 28.12.2006г., на осн.чл.86 ЗЗД. По съображения, изложени във въззивната жалба и поддържани в пледоария по  същество, моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявените от него искови претенции.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави  в сила обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено  следното :

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове .с правно основание чл.30 ал.3 вр.чл.31 ал.2 ЗС  и чл.86 ЗЗД: ищецът В.Г.В. претендира от ответницата А.А.Н. заплащането на сумата от 12 400лв, представляваща обезщетение за ползване изцяло на съсобствен имот лично от нея за периода 23.01.2002г. – 23.01.2005г. и за периода 24.01.2005г. до завеждане на иска – 28.12.2006г. в размер на 8 480лв, ведно с обезщетение за забава върху така посочените главници в размер на законната лихва върху тях, а именно 1000лв за периода 24.01.2005г. – 28.12.2006г.

Фактическата обстановка, установена от събраните по делото доказателства, е следната :

С нот.акт за дарение на недвижим имот № 21, т.ХІ, н.д. № 3762/1966г.  бащата на ищеца В.Г.В.  – Г.В.К. подарил на доведената си дъщеря А.А.Н.  собствения си недвижим имот, състоящ се от едно дворно място от 690 кв.м., находящо се в чертите на кв.”В.”, В. и съставляващ парцел 14, пл.№ 556 в кв.48 по регулационния план на с.”В.”.

С решение от 30.03.1995г. на ВРС,, ХІV “а” с-в, гражданска колегия е било признато за установено спрямо  А.А.Н. по иска на В.Г.В., че сделката по нот.акт  № 21, т.ХІ, нот.дело № 3762/66г. не съществува поради нищожността й, като противоречаща на закона и с незавършен фактически състав, на осн.чл.26 ал.1 ЗЗД, като със същото решение Ангелина Недкова била осъдена да предаде на В.Г.В. владението върху ½  идеална част  от имота, на осн.чл.108 ЗС. Това решение е оставено в сила от ВОС  с  решение от 21.03.1996г. по гр.д. № 1128/95г.  С решение № 590/27.03.1998г. на ВКС , ІV ГО, постановено по гр.д. № 2259/96г. е оставена без уважение молбата на А.А.Н. за допускане на преглед и за отменяване по реда на надзора на влезлите в сила  решения на ВОС по гр.д. № 1128/95г. и на ВРС по гр.д. № 6266/94г. Следователно, с влязло в сила решение по гр.д. № 6266/94г. на ВРС, ползващо се със СПН, е прието, че ищецът е собственик на ½ ид.част от процесното дворно място.  В този смисъл всички възражения на ответницата за неправилност на горепосочените решения, пред вид на обстоятелството, че по време на действие на ЗРПВПВННИ село К., сега кв.В. на гр.В., не е било присъединено към Община В. и следователно е било извън обсега на закона, са ирелевантни за настоящия спор, тъй като в настоящото производство въпросът с действителността на сделката по нот.акт № 21/17.VІІІ.1966г., н.д. № 3762/66г. не може да бъде пререшаван. Въз основа на влязлото в сила решение  ищецът се е снабдил и с констативен нотариален акт № 39, т.ІV, рег. № 4054, н.д. № 604/2005г. от 23.12.2005г. – л.4. Било е образувано изп.д. № 14106/2003г. на СИС при ВРС, VІІІ р-н и осъществен въвод във владение на имота на 25.08.2003г. По силата на горепосочените титули за собственост ищецът претендира заплащането на обезщетение за пропуснати ползи от ползването на неговата идеална част.

Основното възражение на ответницата е за липсата на пасивна материално-правна легитимация по предявения иск с оглед представените от нея доказателства и наведени твърдения. В тази връзка съдът съобрази :  С нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 30, т.ХІV, н.д. № 4448/1968г.  на ВН на 13.11.1968г. Н. и А.Н. са продали на И. и А.И.  ¼ ид.част от  втория етаж на жилищната сграда, избените помещения, таванското помещение и общите части на сградата, ведно с 250 кв.м. ид.части от процесното дворно място. С протоколно определение от 21.12.1968г. делбено гр.д. № 456/68г. на ВНС, І-ви район, е била одобрена постигнатата спогодба между съделителите И. и А. И.  и Н. и А. Н., по силата на която първите са получили в собственост и владение целия втори етаж на жилищната сграда, ½ ид.част от подпокривното помещение и 250/690 ид.части от дворното място. Съгласно чл.125 ал.3 ГПК съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение. С приключване на делбеното производство е възникнала етажна собственост, при наличието на индивидуална собственост върху всеки един от етажите и съсобственост върху общите части на сградата, в т.ч. и върху дворното място. Дворното място, като обща част, не подлежи на реална подялба. Правата на приобретателите И. и А. И. следва да бъдат зачетени, тъй като те не са участвали в производството по гр.д. № 6266/94г. и спрямо тях решението по това дело не разпростира СПН. С оглед изхода от делбеното дело те също се ползват с титул за собственост за 250 /690 кв.м. ид.части от дворното място.

С нот.акт № 176, т.І, рег. № 3262, нот.д.№ 174/2002г. на 10.10.2002г. Н. и А.Н. продали на сина си А.Н.Г. първия етаж от жилищната сграда, ведно с лятна кухня, гараж и две складови помещения, както и останалите 440/690  кв.м. ид.части от дворното място. Тази сделка не е нищожна  на осн.чл.26 ал.1 ЗЗД като сключена в  противоречие със закона, тъй като при наличието на етажна собственост чл.33 ЗС не се прилага. Продажбата на чужда вещ също не е нищожна. Сделката не е обявена и за относително недействителна спрямо ищеца, поради което съдът  прави извода, че нито към 31.01.2005г. – получаването на поканата за плащане обезщетение, от който момент се дължи то съгласно чл.31 ал.2 ЗС, нито към 28.12.2006г. – момента на подаване на исковата молба, ответницата А. Н. е притежавала качеството съсобственик на дворното място поради осъществената транслативна сделка на 10.10.2002г. и не притежава пасивна легитимация по материалното правоотношение. Направеното в тази връзка възражение е основателно и следва да бъде уважено, като предявеният иск  се отхвърли като неоснователен.

Като е достигнал до същите фактически констатации и правни изводи първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

На осн.чл.64 ГПК на въззиваемата страна се присъждат направените от нея разноски за водене на делото в настоящата инстанция в размер на 350 лв.

Водим от горното, съдът

 

                             Р       Е       Ш      И       :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  решение №949/2.08.2007г. на ВОС, ГО, постановено по гр.д. № 2315/06г.

ОСЪЖДА В.Г.В. от гр.В., да заплати на А. А. Н. от гр.В., сумата от 350 лв – разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на осн.чл.218а ал.1 б.”б” ГПК вр.т.1 от ТР № 2/2004г. на ОСГТК на ВКС на РБ.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                  

                                                                                2.