Р Е Ш Е Н И Е

 

№96

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав на 21.06. седемнадесета година в закрито заседание в състав:

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                  ПЕНКА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 254/2017 год. по описа на Апелативен съд – гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалбата на „М. 77“ ООД – гр. Кърджали, срещу решение № 230/24.02.2017 год. на Окръжен съд – гр. Варна, постановено по в.гр.д. № 1412/2016 год., с което е отхвърлена жалбата на „М. 77“ ООД против разпределение, изготвено с протокол от 01.04.2016 год. от ЧСИ С. Д., рег. № 718 от КЧСИ по изп. дело № 2017180403829, на осн. чл. 460 от ГПК.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като се излагат съображения за неприложимост на привилегията на Община Варна по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. Жалбоподателят сочи, че неправилно НАП е допуснат до участие в разпределението с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД. Позовава се на незаконосъобразността на разпределението по аргументи за непосочване на притезанията, реда за удовлетворяването им, както и отсъствието на внасяне на цялата цена по публичната продан. Счита за неправилно присъединяването на КОНПИ като взискател по вземане, обусловено от произнасянето по бъдещ иск. Излага подробни доводи за приложението на разпоредбата на чл. 45 от ЗДДС, досежно избора за облагане на публичната продажба. Моли за отмяна на решението.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „В.Б.И.“ ЕООД – гр. Варна, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.

 В законоустановения срок е постъпил писмен отговор и от взискателя „В. П.“ ООД – гр. Варна, в който се изразява становище за неоснователност на възраженията в жалбата.

Другите насрещни страни не са изразили становище.

Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес срещу акт, подлежащ на обжалване в рамките на установения преклузивен срок. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Окръжен съд – гр. Варна е образувано по жалба на „М. 77“ ООД /присъединен взискател/ срещу извършеното от ЧСИ С. Д., рег. № 718 от КЧСИ с протокол от 01.04.2016 год. по изп. дело № 2017180403829 разпределение на получени от публична продан на имущество суми.

На 23.11.2012 год. по горепосоченото изпълнително дело е присъединен жалбоподателят „М. 77“ ООД. Същият с протокол от 17.12.2015 год. е обявен за купувач на имота от публичната продан, находящ се в гр. Варна, р-н „П.“, ул. „С.“ № 6 с идентификатор по кадастр. карта на града № 10135.2554.528.1.30, съставляващ кафе-аперитив с площ от 250 кв. м., чиято продажна цена е определена на 498 222 лв.. Съответно на 01.04.2016 год. ЧСИ изготвя разпределение, което предявява на взискателите в изп. производство.

В обжалваното решение Варненският окръжен съд е проследил много подробно всички изпълнителни действия по процесното изп. дело – от образуването му до извършване на атакуваното с частната жалба разпределение на постъпилите суми. Настоящият съдебен състав няма да ги преповтаря и препраща към тях.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:

От изготвения по изп. дело, оспорен протокол за разпределение е видно, че с постъпилата от проданта сума се удовлетворяват вземания на привилигированите кредитори Община Варна /чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД/ и НАП /чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД/, както и се разпределя сума за разноските за производството в полза на ЧСИ С. Д. /чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД/. В разпределението е посочено, че останалите кредитори са хирографарни.

Съгласно разпоредбата на чл. 461 от ГПК взискателят, на който е възложена вещта, може да прихване от дължимата срещу стойността й сума такава част от вземането си, каквато му се пада по съразмерност. В настоящия случай е предявен иск по чл. 464, ал. 1 от ГПК от „ВИП Б. И.“ ЕООД срещу „М. 77“ ООД, „В.П.“ ООД и др., по който е образувано т. д. № 1617/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна. Същото съобразно задължителната съдебна практика не е основание за спиране на настоящото производство. Като последица от предявения установителен иск по чл. 464 от ГПК следва да се спре единствено предаването на сумата, определена при разпределението за взискателя, съответно без да се извършва прихващане с вземането, доколкото същото е оспорено.

Възражението в жалбата за неправилно определяне на реда на прилегиите на Община Варна и НАП е неоснователно. Вземането на първия посочен взискател в размер на 5 859.57 лв. е държавно, макар и вещото лице да посочва, че в разпределението не е включено като привилигировано по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. По отношение на вземането на НАП е неправилно посочено от ЧСИ, че се ползва с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД. Доколкото същото не касае вземане на работници или служители по трудово правоотношение, същото следва да се ползва с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД, което не променя крайния резултат при разпределението.

Възражението за неправилно изчисляване на коефициента на удовлетворяване на хирографарните кредитори по съображения за неправилно вписване на сумата по обезпечението на бъдещия иск на КОНПИ е неоснователно. Цената на бъдещия иск е в размер на 2 782 855.78 лв., както е посочено в разпределението, поради което правилно е изчислен от ЧСИ коефициента на съразмерност между вземанията.

В разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС са посочени случаите, при които доставката е освободена от ДДС. Правото на избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС принадлежи единствено на длъжника. Доколко регистрираното лице ще се възползва от изключението, което му предоставя законът, зависи от неговата свободна воля /така Решение № 9320/24.06.2013 год. по адм. д. № 177/2013 год. на ВАС, VIII отд./. Казано с други думи, ако липсва изрично изявление от длъжника доставката да бъде облагаема, какъвто е и процесният случай, то тя следва да се счита за освободена от ДДС. В допълнение следва да се посочи, че друга страна /какъвто е и взискателя, настоящ жалбоподател/ в изп. производство не може да се позове, че това право не е било надлежно упражнено /чл. 83а от ППЗДДС/.

На следващо място, възражението за непосочване на реда, начина и сумата за удовлетворяване на взискателите е неоснователно, по съображения за ясно посочване на горепосочените критерии в разпределението. Размерът на привилигированите вземания /45 260.06 лв./, непогасеният остатък след приспадането им /452 961.94 лв. или 10,6697 % от целия размер на хирографарните кредитори/ са правилно изчислени от първоинстанционния съд. С оглед на гореизложеното, сумата за погасяване от разпределението за настоящия жалбоподател следва да бъде съобразена, така както е посочено от ЧСИ в разпределението, предвид невъзможността за влошаване на положението на жалбоподателя.

Предвид горното, обжалваното първоинстанционно решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 230/24.02.2017 год. по в.гр.д. № 1412/2016 год. на Окръжен съд – гр. Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.                  2.