Решение №111 от 27.06.2008 г. по в.гр.д. № 166/2008 г. по описа на Апелативен съд Варна.

С решение № 422 от 11.04.07год. и допълнително решение № 56 от 17.01.08год., постановени по гр.д.№ 259/2006год., Варненският окръжен съд е прекратил допуснатото непълно осиновяване на П.*** М.*** К.** от рождени родители М. С. К. и М.Д. К., от Г. Н. Х., по иска на Г. Н. Х. и насрещен иск на П. М. М.: -отхвърлил е предявения насрещен иск от П. М. К. против Г. Н. Х. за увеличаване на имотното състояние на осиновителката Г. Н. Х., представляващи: средствата за придобиване на имоти чрез изплащане на суми за уравнение на дяловете по гр.д. № 61/00 год. по описа на РС-Варна, в размер на 5 400лв., за изграждане на балкон с размери 3,10 м. на 1,60 м. и заплащане на материали и труд в размер на 500лв., за изграждане на тоалетно в имот в с.К. в размер на 200лв., за закупуване на прахосмукачка м."Самсунг" в размер на 95лв., за ремонт на пералня-30лв., за подмяна на два броя патрони за входни врати и 12 бр. патрони санитарни батерии в размер на 30лв., обща сума в размер на 6 255лв.

Недоволна от постановеното решение е останала ответницата П. Н., която го обжалва с въззивна жалба на процесуален представител с искане за отмяна на същото като неправилно поради необоснованост, по изложени съображения. Не се оспорва наличието на обстоятелства, които дълбоко са разстроили осиновителките отношения, но счита, че прекратяването на осиновителката връзка с ищцата е в резултат на обстоятелства, дължащи се единствено на нейното поведение като осиновител, заявени и в насрещния иск.

В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.


Представителят на ВАп прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.64 ал.1 т.З пр.2 СК и чл.273 ГПК/отм./.

Съдебното производство е образувано по повод на искова молба от Г. Н. Х. срещу П. М. К. за прекратяване на непълното осиновяване извършено от ищцата на ответника през 1999год.

В молбата се твърди, че повод за осиновяването са били многократните настоявания на рожденните родители на П. след смъртта на сина й през 1998год. Съгласила се със свито сърце и с решение от 10.05.99год. по гр.д. № 87/99год. било допуснато непълно осиновяване на ответницата с рожденни родители М. С. К. и М. Д. К. След завършване на образованието си, ответницата се омъжила през 2005год. и пожелали да живеят в апартамента на ищцата и в едно общо домакинство. Много скоро се установило, че съвместното им съжителство било невъзможно, като нещата се променяли към по-зле и ответницата започвала да и говори че трябва да се ограничава в харченето на пари и т.н. Постепенно голямата разлика във възрастта е дала своите негативни последици. Липсвали каквито и да е чувства на взаимно уважение и духовно общуване, постоянно й давали да разбере, че им е досадна, никога не са я питали дали има нужда от нещо, страняли от ищцата и избягвали всякакви разговори. Вечерта на 10.04.05год. ответницата я обидила, по-късно вечерта пристигнали родители й и последвал поредния шумен скандал, за който разбрали и съседите. Почуствала се посрамена от обидните думи, които чувала за себе си и то пред хората от блока, а вследствие на крясъците и заплахите изпитала силен страх за живота си. Сутринта ответницата си изнесла всички вещи и от тогава не са се виждат и не поддържат никакви контакти. Тъй като отношенията им са вече дълбоко, безвъзвратно и непоправимо разстроени, създадената формална връзка е изпразнена от дължимото от закона и морала съдържание. Поради което желае да се постанови решение, с което се прекрати осиновяването, поради настъпването на дълбоко и непоправимо разстройство в отношенията и настъпилата фактическа раздяла, на основание чл.64 ал.1 т.З пр.2 от СК.

В съдебно заседание молбата се поддържа чрез процесуален представител.

Ответницата в писмена молба-становище на процесуален представител не оспорва предявения иск по основание и също счита, че е налице дълбоко разстройство на отношенията. Оспорва фактическите


твърдения в ИМ, като несъответстващи на действителното протичане на осиновителките им отношения, поради което са и неоснователни. Излага, че осиновяването е било инициирано от ищцата, а също така ищцата е настояла да живее в апартамента й. Във връзка с тези твърдения предявява насрещен иск на основание чл.64 ал.1 т.З пр.2 СК на следните фактически твърдения.

-осиновяването е било инициирано от ищцата, същата е злоупотребила с доверието на родителите на осиновената, като ги е карала да ремонтират апартамента и движими вещи, да участват в разрешаването на имуществените й отношения: По никакъв друг начин не е поддържала осиновителките отношения, не е участвала в издръжката на осиновената по време на следването й: Изгонила е осиновената от дома си, въпреки усилията на последната за съвместно живеене:

На основание чл.273 ГПК предявява иск за обезщетяването й, поради допринасяне за увеличаване на имотното състояние на осиновителката изразяващо се в:

-средствата за придобиване на имоти чрез изплащане на суми за уравнение на дяловете по гр.д. № 61/00год. по описа на РС-Варна, в размер на 5 400лв., за изграждане на балкон с размери 3,10м. на 1,60м. и заплащане на материали и труд в размер на 500лв., за изграждане на тоалетно в имот в с.К. в размер на 200лв., за закупуване на прахосмукачка м."Самсунг" в размер на 95лв., за ремонт на пералня-30лв., за подмяна на два броя патрони за входни врати и 12 бр. патрони санитарни батерии в размер на 30лв., обща сума в размер на 6 255лв.

Ищцата Г.Х. чрез процесуален представител оспорва приетите за разглеждане насрещен иск и иск по чл.273 ГПК, като относно втория сочи, че платената сума, както и направените разходи по имотите са извършени с нейни лични средства.

Представителят на ВОП счита че са налице предпоставките за прекратяване на осиновяването.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, представените с молбата доказателства, както и събраните в хода на процеса, приема за установено от фактическа и правна страна следното: С решение от Ю.У.99год. постановено по гр.д. № 87/99год. Девненският районен съд е допуснал непълно осиновяване на детето П. М. К. р.****год. от осиновителката Г.Н. Х. На основание постановеното решение е съставен нов акт за раждане №7-238 от 11.06.99год.

Относно основателността на исковете:

Основанието и на първоначалния иск и на насрещния е едно и също-чл.64 ал.1 т.З пр.2-ро СК-т.е. и двете страни желаят осиновяването да бъде прекратено поради наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения.


При посочената хипотеза наличието на виновно поведение е без значение и не е елемент от фактическия състав. От значение е дали отношенията между страните вече не са като между родител и дете и осиновяването е лишено от съдържание.

В процеса и двете страни-ищцата с исковата молба, а ответницата чрез насрещния иск твърдят, че е налице дълбоко разстройство на отношенията между осиновител и осиновен, като и двете страни желаят категорично прекратяване на осиновяването. Спорът е относно фактическите твърдения в ИМ и в насрещната искова молба, които са довели до това дълбоко разстройство на отношенията. Но в случая, поради изложеното по-горе, конкретните обстоятелства които са довели до разстройване на осиновителките отношения, са без значение. От значение е установяването на дълбокото разстройство на осиновителните отношения. Съдът намира този главен факт за доказан поради следното: Освен от твърденията на страните, от събраните по делото гласни доказателства се установява следното: По делото са разпитани две групи свидетели: Н. Д. П., Д. Ц. Ц., М. Д. К. /при условията на чл.136 ГПК/ и С. Ж. Д. Всички свидетели /и на ищцата и на ответницата/ сочат, че в отношенията между страните са възникнали проблеми, когато са започнали да живеят в едно жилище, което следва да се отбележи, че е продължило само около 20 дни. Тези проблеми са довели до непоносимост в отношенията:-Свидетелката Н.Ц. сочи, че ищцата е пожелала да живее при нея, тъй като и е било невъзможно да живее в жилището си, св.Д.Ц. също сочи, че страните са имали проблеми в отношенията си, свидетелят М.К. сочи, че ищцата не давала на ответницата да пуска печката, забранила да контактуват със съседите, крещяла и викала истерично. Всички свидетели сочат, че след раздялата си през м. април 2005год. страните не поддържат никакви контакти.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че са налице основанието по чл.64 ал.1 т.З пр.2 СК за прекратяване на осиновяването. Следва да се отбележи, че за прекратяване на осиновяването на посоченото основание, е достатъчен безспорно установения факт на продължилата фактическа раздяла. Освен това, от анализа на поведението на страните също може да се направи извод, че осиновителните отношения са дълбоко и непоправимо разстроени. Гореизложеното налага извода, че е доказано наличието на други обстоятелства, които са довели до цялостно и непоправимо опразване на осиновителката връзка от нейното съдържание, определено от морала и закона. При това положение, е неоправдано нейното запазване, още повече че и страните не желаят същата да бъде запазена.

По изложените съображения, съдът намира предявените искове за основателни и като такива следва да бъде уважен на основание чл.64


ал.1 т.З пр.2 СК, съответно и допуснатото осиновяване следва да бъде прекратено.

Относно жалбата срещу отхвърлянето на насрещния иск с правно основание чл.273 ГПК/отм./: Настоящата инстанция намира същия за неоснователен поради недоказаност, доколкото претенциите не са доказани по размер относно ремонтните работи, и с релевантни доказателства-относно предоставянето на паричната сума в размер на 5 400лв.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 422 от 11.04.07год. и допълнително решение № 56 от 17.01.08год., постановени по гр.д.№ 259/2006год. по описа на Варненски окръжен съд-гражданско отделение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

Решението влязло в сила на 28.09.2008 г.