Решение № 73 от 21.04.2008 г. по к.гр.д. № 17/2008 г. по описа на Апелативен съд Варна.

Производство го е по реда на §2 ал.4 ПЗР на ГПК /обн. в ДВ бр. 59/07г./ и чл.218а ал.1 б."а" ГПК. Образувано    е    по    касационната    жалба    на    "Т.-ХАН

К.ЕООД-гр.Т. срещу решението на ТОС 263/7.01.2008, постановено по в.гр.д. 472/2007, с което е обезсилено решението на ТРС 678/25.10.2007, постановено по гр.д. 749/07г. и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда, като при новото разглеждане следва първо да има произнасяне по инцидентния установителен иск и едва след това - по исковете по чл.344 ал.1 ГПК

Сочат се касационни основания за отмяна по чл.218б ал.1 б."В" ГПК-незаконосъобразност и необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Моли за отмяната му и вместо него да бъде постановено решение за отхвърлянето на предявените искове.

В с.з. по същество поддържа жалбата си и моли за отмяната на постановеното решение.

Ответникът по касационната жалба С. Й. Е. в писмено възражение оспорва жалбата и моли за оставяне в сила решението на ВОС.

След като прецени данните по делото и доводите на касатора с наведените основания по чл.218б б."в'ТПК, съдът приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и затова е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна поради следното:

Ищецът е предявил искове за отмяна на уволнителна заповед 285/23.04.2007г, издадена на основание чл.328 ал.2 КТ -поради сключване на договор за управление на дружеството; за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност "Ръководител група "Човешки ресурси и работна заплата", както и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение.

1


В с.з. на 8.10.2007г, преди даване ход на делото по същество, ищецът е депозирал писмена молба, обективираща инцидентен установителен иск за прогласяване недействителността на трудовия договор, на осн.чл.74 КТ, като молбата е подробно мотивирана и оформена съобразно изискванията на ГПК.

С определение РС е оставил без уважение искането за произнасяне по ИУИ по съображение, че не е такъв и по него не се дължи произнасяне по реда на чл.118 ГПК, а има характера на нов иск, по който е недопустимо съдът да се произнесе в същото производство, тъй като предявяването му на този етап щяло да затрудни защитата на ответника. Освен това недействителността следвало да бъде обявена в нарочно производство. Затова молбата за съвместно разглеждане е била оставена без уважение.

Пред ТОС ищецът е поддържал съдът да се произнесе по иска по чл.74 КТ.

Въззивният съд е приел, че РС е постановил решението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което е обезсилил решението и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав.

Не се констатират нарушения, обуславящи нищожността или недопустимостта на решението на ТОС. Твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни.

Правилни са изводите на въззивния съд за недопустимост на първоинстанционното решение, което обуславя неговото обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав

Правилно е прието, че искът по чл.74 КТ е предявен под формата на инцидентен установителен и това може да стане до приключване на устните състезания. Този иск на практика винаги е нов, тъй като с него се въвежда нов спорен предмет, който се явява преюдициален спрямо главния иск. За страната /било то ищец или ответник/ съществува правен интерес съдът да се произнесе по преюдициалния спор относно съществуването или не на едно правоотношение, от което зависи изходът на делото. В случай на преценка, че липсва правен интерес от предявяването на такъв ИУИ или че липсва връзка между спорния въпрос и предмета на делото, съдът може да остави без уважение молбата и да прекрати производството, но е недопустимо да отказва произнасяне по самия иск; тук правилата за изменение на иска по реда на чл.116 и 117 ГПК не са приложими.Едва след това съдът дължи произнасяне по исковете по чл.344 ал.1 КТ

Макар въззивният съд да е втора по ред първа инстанция, не може да се произнася по първоначалните искове, ако липсва произнасяне по инцидентния иск. Без становище по преюдициалното правоотношение съдът не може да се произнесе по спорното право. Но това становище, без да е предявен ИУИ, не се ползва със сила на пресъдено нещо. За да има произнасянето на съда по този въпрос СПН е необходимо ИУИ /така и в "Българско гражданско процесуално право", проф.д-р Ж.Сталев, изд."Сиела"2000г, стр.429/. Чрез това процесуално действие не се налага съдът да се произнася в отделно

2


нарочно  поризводство  съобразно  изискването  на  разпоредбата  на чл.74 ал.5 КТ. Няма пречка това да стане и в настоящото.

След като не го е направил, РС е постановил недопустимо решение, тъй като пропускът не може да бъде саниран от въззивната инстнация и това налага обезсилване решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС, който дължи произнасяне досежно съществуването на трудовото правоотношение, т.е. дали е действително или не.

Като краен извод касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение-в сила.

Разноски в полза на ответната страна не следва да се присъждат поради липсата на искане за това.

Воден от горното и на осн.чл.218ж ал.1 ГПК, Варненски апелативен съд, Гражданско отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на ТОС 263/7.01.2008, постановено по в.гр.д. 472/2007, с което е обезсилено решението на ТРС 678/25.10.2007, постановено по гр.д. 749/07 г. и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Разноски не се присъждат.

Решението е окончателно.

Решението е влязло в сила.