Решение №97/06.07.2009 г. постановено по в.гр.д. № 184/2009 г. по описа на Апелативен съд Варна.

 

Производството е по реда на чл. 196 ГПК /отм./.

Образувано е по въззивна жалба на Община Варна срещу РЕШЕНИЕ НА ОС ВАРНА № 237/27.02.2009 год. по гр.д. 1458/2008 год., с което са отхвърлени предявените искове от Община Варна срещу „Е***” ООД, гр. София с правно основание чл. 72 и чл. 74, ал.2 ЗС, за заплащане на суми, представляващи части от увеличената стойност на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци”, а именно място с площ от 4720 кв.м., по скица 3082 кв.м., съставляващо УПИ №VІ-101 в кв. 16 по регулационния план от 1998 год., вследствие изграждане на: сграда №1, състояща се от 4 бр. апартаменти общо с 22003,20 лв., част от 110016 лв.; сграда №2, състояща се от два бр. апартаменти общо с 10949,60 лв. – част от 54748 лв.; сграда №3- търговски обект с офис с 18662,40 лв. – част от 93312 лв.; сграда №4 – битовка с 3901 лв., част от 19505 лв.; сграда №5 – гараж, с 2217,60 лв., част от 11088 лв., всички с номера по скицата на л.117 от гр.д. 35/2007 год. на ВОС ГО; и дървено бунгало на югозападната граница със 160 лв., част от 800 лв., всички сгради, построени в периода 1990 – 1998 год., асфалтова мрежа с алеи и паркинг, изградени  през 1990 год. и засаждане на 23 дълготрайни дървесни видове – иглолистни декоративни храсти през 1990 г. с 2460 лв., част от 12300 лв.; кабелна телевизия през 2003 год. – 750 лв., както и на сумата от 13419,68 лв., представляваща необходимите разноски за запазване на сградите и инфраструктурата – ремонти, боядисване, хидроизолации, подмяна на промишлени бойлери в периода 1997 – 1999 год. на председателя на ИК на ОНС Варна, евентуално недобросъвестен владелец, който е извършил подобренията със знанието и без противопоставянето на собственика „Златни пясъци”, АД с искане за признаване на право на задържане, ведно с присъждане на разноски.

Твърди се в жалбата, че община варна е била владелец на процесния имот по време на издаване на заповед №618 от 1990 год., тъй като е била задължена да упражнява правото на собственост на Държавата върху този имот, като с влизане в сила на ЗМСМА, имотът е станала общинска собственост по силата на §7, ал.1, т.6 ЗМСМА. Твърди се, че владението е било добросъвестно до унищожаване на придобивното основание. Твърди се, че Общината е участвала и фактически в изграждането на подобренията, по силата на сключения от нея договор за участие в гражданскоправно дружество.

Срещу жалбата е постъпило писмено възражение от „Е****” ООД, гр. С., в което същата се оспорва.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ОС е образувано по искове на Община Варна с правно основание чл. 72 и чл. 74 ЗС за заплащане на извършени подобрения в имот, собственост на ответника, в качеството добросъвестен владелец, евентуално добросъвестен подобрител, за признаване на право на задържане до заплащането им и за заплащане на извършени разходи за запазване на имота. Твърди се в исковата молба, че ответникът „Е****” ООД, гр. С., е придобил недвижим имот от „Златни пясъци” АД, представляващ почивен комплекс, построен от Община Варна и ВТП –ИК София, праводател на „Инко” ООД въз основа на отстъпено право на строеж върху държавна земя. Твърди се, че имотът е благоустроен и поддържан за сметка на Община варна в периода 1990 – 2006 год., като се претендира заплащане на обезщетение за подобренията и разходите за поддържането му.

Ответникът „Е****” ООД, гр. София, е оспорил исковете с основно твърдение, че не е пасивно летимиран по тях, както и че липсват доказателства за авторството на подобренията и за извършването на твърдяните разходи от Община Варна.

Не е било спорно и се установява от писмените доказателства по делото, че процесните имоти са придобити от ответното дружество по нот.а. № 95/2004 год. и нот.а. № 180/2006 год. на ВН чрез продажба от „Златни пясъци” АД, гр. Варна. Видно е от нотариалните актове, че в тях са описани претендираните като подобрения сгради.

Не е било спорно, че Община Варна съвместно с „Инко” ООД, респективно праводателя му, упражняват фактическа власт върху този имот от 1990 год., което се установява и от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Установява се от представените писмени доказателства, че между праводателя на Община Варна ОНС Варна и ВТП индустриално коопериране София е сключен договор № 534/14.03.1990 год. за реализиране на отстъпено със заповед № 618/12.03.1990 год. на Председателя на ИК на ОНС ½ ид.ч. от право на строеж върху държавна земя за ВТП за построяване на база за отдих и търговскя дейност. Със заповед №31/09.03.1990 год. е отреден терен за същия комплекс за нуждите на ОНС Варна.

Видно е от представените копия от решение от 31.05.2004 год. на ВОС по гр.д. 257/2003 год., заповед № РД-02-14-288/09.11.1988 год. на Председателя на КТСУ при ОНС Варна, АДС № 527/12.03.1990 год, договор от 12.03.1990 год., анекс от 23.03.1993 год., че строителството на сградите вероятно е осъществено преди 1990 год. /в АДС сградите са описани, а построяването им е наредено през 1988 год. за срок от два месеца в цитираната заповед/, заповедта за отстъпване на право на строеж е нищожна като издадена от некомпетентен орган и при реализирано право на строеж, а по отношение на Община Варна с влязло в сила решение по гр.д. 609/1993 год. на ВОС е установено, че имотът е собственост на „Златни пясъци” АД, респективно с представеното решение от 31.05.2004 год. Общината е осъдена да предаде владението върху имота на „Златни пясъци” АД.

Не е бил спорен статутът на имота на държавен преди приемането на ЗМСМА през 1991 год. и разграничените на общинските от държавните имоти с разпоредбата на §7 от същия закон по ясно определени критерии. По делото е безспорно установено с влязлото в сила съдебно решение, че впоследствие от компетентния ресорен министър имотът, като държавен, е предоставен за ползване на „Златни пясъци” АД и по силата на чл. 17а ЗППДОП /отм./ е станал негова собственост и никога не е бил общинска собственост, въпреки отбелязването в АДС от 1990 год.

По делото не са представени безспорни доказателства кой и с какви средства е застроил имота. Представените доказателства сочат, че това вероятно е извършено с държавни средства преди 1990 год. Представени са писмени доказателства – фактури, протоколи и решения, изходящи от Община Варна, че за поддържане и ремонтиране на сградите и облагородяване на терена са вложени средства на Община Варна. Доколкото тези доказателства са частни документи, изходящи от една от страните по делото, и доколкото съдържаните им е оспорено от другата страна, по делото липсват безспорни доказателства и относно твърденията за извършени разходи за запазване на имота.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява само, че процесната почивна база е била стопанисвана и озеленена със средства на Община Варна и „ИНКО” ООД, гр. София за периода най-рано от 1997 год. до 2006 год. Според св. М. К., през 1997 год. сградите и алеите в имота са били напълно завършени. Според св. Н. Община варна в периода 2000 – 2006 год. е ползвала имота, като е поддържала три от апартаментите. Част от ремонтните работи през 2006 год. били заплатени от „Е****”, а озеленяването в имота било извършено от община варна през 2000 год., ведно с други ремонтни дейности по сградите. 

При тази фактическа обстановка се налага изводът за неоснователност и на главните и на евентуално предявените искове. Община Варна не е доказала качеството си добросъвестен владелец на процесния имот, доколкото нищожна заповед за учредяване на право на строеж не е придобивно основание, годно да я направи собственик. Община Варна не е доказала и че упражняваната от нея власт върху имота е владение, доколкото имотът винаги е бил държавна собственост: ОНс е упражнявало правото на собственост на държавата върху имота, а предоставянето му на „Златни пясъци” АД /чрез неговия праводател/ за управление е било предмет на граждански процес с начало 1992 год., приключил с влязло в сила решение от 1993 год., с което със СПН спрямо Община Варна е прието, че не е собственик на имота. Това изключва и тезата, че Община Варна е добросъвестен подобрител, доколкото по делото не е доказано „Златни пясъци” АД да е дало съгласие за извършване на подобрения или разходи по имота от Община Варна при два съдебни спора за имота с Община Варна.

Не е доказано и авторството на подобренията, които безспорно увеличават стойността на имота, не е доказано и времето на извършването им. По отношение на разходите за поддържане на имота също липсват безспорни доказателства, с оглед на обсъдените по делото доказателства.

Основен аргумент за неоснователност на претенциите, обаче, е липсата на пасивна материално-правна легитимация на ответното дружество по исковете. Исковете за подобрения са специални състави на неоснователното обогатяване. За да бъдат уважени тези искове спрямо ответника, следва да се докаже, че ответникът е увеличел имуществото си вследствие намаляване имуществото на ответника чрез подобряване и поддържане на имот на ответника. По делото се твърди още в исковата молба, че разноските по имота са извършени преди придобиването му чрез продажба от ответното дружество, което е заплатило на продавача цена, адекватна на състоянието на имота. По делото липсват твърдения ответното дружество да не е заплатило цената на подобренията на своя праводател. Следователно, дори при доказано авторство и качество на подобрител/владелец на Община Варна, от претендираните подобрения и разходи за поддръжка би се обогатило само „Златни пясъци” АД.

Съображенията за неоснователност на евентуално предявените искове са аналогични.

В заключение, предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на ВОС следва да бъде потвърдено.

Община Варна дължи на въззиваемите направените разноски за настоящата инстанция в размер на 4007,91 лв.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ НА ОС ВАРНА № 237/27.02.2009 год. по гр.д. 1458/2008 год.

ОСЪЖДА Община Варна ДА ЗАПЛАТИ на „Е****” ООД, гр. С., направените разноски за втора инстанция в размер на 4007,91 лв.

 

Решението подлежи на КАСАЦИОННО обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

  2.

 

 

РЕШЕНИЕТО ВЛЯЗЛО В СИЛА.