Решение № 258/27.12.2007 г. по в.гр.д. № 298/2007 г. по описа на Апелативен съд Варна.

Производството е по реда на чл. 196 от ГПК.

К. З. А., С. М. Е. и Ф. М. Е. чрез процесуалния си представител адв. М. А. обжалват решението на ТОС № 22 от 19.04.2007 г., постановено по гр. д. № 40/2007 г. в частта му, с която са отхвърлени предявените от тях на основание чл. 45 от ЗЗД срещу А. Ж. А. от гр. С. искове за разликите над 6 000 лева до 20 000 лева — за първата и над 4 000 лева до 15 000 лева - за втория и третата, претендирани като обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател М. Е. А. в резултат на ПТП. Въззивниците навеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението и молят за неговата отмяна в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените от тях искове да бъдат изцяло уважени с произтичащите от това законни последици.

В срока по чл. 201 от ГПК не са постъпили писмени възражения от въззиваемия. В с. з. неговият процесуален представител оспорва въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като му се присъдят направените за настоящата инстанция разноски.


Срещу жалбата в срока по чл. 201 от ГПК са постъпили писмени възражения от третото лице помагач - ЗПАД "Б." -София с молба като неоснователна да бъде оставена без последствия.

Жалбата е подадена в срок от надлежни страни и е процесуално допустима.

Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 188 от ГПК, ВАС приема за установено следното:

Предявени са в активно субективно съединяване искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

К. З. А., С. М. Е. и Ф. М. Е. твърдят в исковата си молба, че са законни наследници - съответно съпруга и деца на М. Е. А., починал в резултат на станалото на 07.12.2005 г. ПТП по вина на ответника А. Ж. А. от гр. С. при управление на автомобил "Фиат Ивеко" с рег. № СН 47-08 СН, за което последният е бил признат за виновен по НОХД № 80/2006 г. на ТОС. Твърдят също, че вследствие на смъртта на техния наследодател са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в огромна болка и морални страдания, поради което молят да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да им заплати обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на 20 000 лева за първата и по 15 000 лева - за втория и третата ищци, ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и да им се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявените искове само по размер, който счита за завишен. Твърди и че за станалото ПТП има 50 % съпричиняване от страна на пострадалия.

На основание чл. 175, ал. 1 от ГПК ответникът е поискал и съдът е допуснал с определение от 07.03.2007 г. /л. 32/ да бъде привлечено като трето лице-помагач ЗПАД "Булстрад" АД – С. Третото лице-помагач оспорва исковете по размер.

Видно от приложеното НОХд. № 80/2006 г. на ТОС с влязло в сила определение от 27.06.2006 г. на основание чл. 382, ал. 7 от НПК ТОС е одобрил постигнатото споразумение между ТОП и обвинеямия А. Ж. А. -ответник в настоящото производство, по силата на което той е признат за виновен в това, че на 07.12.2005 г. В гр. О. при управление на МПС - а. "Фиат Ивеко" с ДК № СН 47-08 СН е нарушил правилата за движение по пътищата — чл. 20, ал. 1 и 2 от


ЗДП и е допуснал пътно-транспортно произшествие, при което по непредпазливост е причинил смъртта на М. Е. А. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Видно от представеното удостоверение за наследници /л. 5 от делото на ТОС/ ищците по делото са съответно съпруга и деца на пострадалия, поради което по отношение на тях е налице активна легитимация да предявят настоящите искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 222 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, въпреки, че гореупоменатото определение на наказателния съд не е присъда, то е задължително за настоящото производство, чийто предмет са последиците от деянието. Предвид изложеното, предявените искове следва да се приемат за доказани по основание. В първоинстанционното производство ищците са ангажирали гласни доказателства за установяване какви точно болки и страдания са търпени от тях вследствие смъртта на техния наследодател. Направените от първоинстанционния съд изводи за доказаност на неимуществените вреди на ищците, основаващи се на техните близки родствени връзки с пострадалия - техен съпруг и баща — и на обичайните болки и страдания, причинени от липсата на член от семейството, се споделят изцяло от настоящата инстанция.

При така установената фактическа обстановка, съобразявайки се с безспорната родствена връзка между ищците и пострадалия, съдът приема, че по справедливост предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД дължимото на ищците обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи в размер на 10 000 лева - за първата ищца и по 8 000 лева - за втория и третата ищци. С оглед направеното от ищците искане върху присъдените суми се дължи и законната лихва от датата на увреждането - 07.12.2005 г. За разликата до пълния размер на претенциите на ищците, като неоснователни исковете следва да се отхвърлят.

Що се касае до твърдяното от ответника и третото лице-помагач съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, този въпрос не е бил предмет на обсъждане в наказателното производство, нито е било част от изпълнителното деяние, за да се вземе предвид от гражданския съд. Нито в първоинстанционното, нито в настоящото въззивно производства обаче, са ангажирани каквито и да било доказателства от страните, които твърдят наличието на съпричиняване на вредоносния


4


резултат. При това положение направеното от ответника и третото лице-помагач възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД се явява неоснователно.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 208, ал. 1 от ГПК, Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решението на ТОС № 22 от 19.04.2007 г., постановено по гр. д. № 49/2007 г. В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени предявените на основание чл. 45 от ЗЗД от К. З. А., С. М. Е. и Ф. М. И. срещу А. Ж. А. от гр. С. искове за разликите над 6 000 лева до 10 000 лева - за първата и над 4 000 лева до 8 000 лева за всеки един от другите двама ищци и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА А.Ж. А. от гр. С., ул. "М. Г." № 31 А, ЕГН- при участието на третото лице-помагач ЗПАД "Булстрад" – С. да заплати допълнително на: К. З. А. от с. Ц., Община О. сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева; на С. М. Е. и на Ф. М. Е. - на всеки по 4 000 /четири хиляди/ лева — обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател М. Е. А., причинена при ПТП на 07.12.2005 г. С автомобил "Фиат Ивеко" с ДК № СН 47-08 СН, ведно със законната лихва от 07.12.2005 г., както и да им заплати 260 /двеста и шестдесет/ лева — разноски по делото съобразно уважената част от исковете.

ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата му отхвърлителна част на исковете.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА А. Ж. А. от гр. С., ул. М.Г." № 31 А, ЕГН- да заплати по сметка на ВАС държавна такса в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева.          «

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението е влязло в сила.