РЕШЕНИЕ

212 от 27.11.2007 г.                                                       гр. ВАРНА

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - Варна                                       Гражданско отделение

На 06 ноември                                                               2007 год.

В публично заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. И.

        ЧЛЕНОВЕ: Д. Г.

К. Г.

Секретар: В. Т.

Като разгледа докладваното от съдия С. И. въззивно гражданско дело № 333 по описа за 2007 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196, вр. чл. 218з, ал. 1, изр. 2 от ГПК. С решение № 820 от 03.07.2007 г., постановено по гр. д. № 770/06 г. ВКС на РБ IV г. о. е отменил решението на Варненския апелативен съд от 30.03.20062 г. по гр. д. № 54/06 г. САМО в частта, с която е оставено в сила решението на Силистренския окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният ревандикационен иск от Б. М. Т., действащ като ЕТ "Р****" - гр. С., срещу "З******" АД - гр. С., и е върнал делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд. В останалата му част решението е оставено в сила и е окончателно.

Настоящият съдебен състав е обвързан от предметните предели, очертани в отменителното решение на ВКС на РБ, поради което, съобразявайки задължителните указания на ВКС, дължи произнасяне по въззивната жалба на Б. М. Т., действащ като ЕТ "Р****", срещу Решение № 36/08.12.2005 г., постановено по т. д. № 27/2005 г. на Окръжен съд — Силистра, с което е отхвърлен като неоснователен иск на въззивника против "З.****" АД - гр. С. за признаване по отношение на ответника, че едноличният търговец е собственик на 14 399 кг. желязо, от които 1170 кг. с ф16 и 13 229 с ф6,5, както и да бъде осъден да му предаде владението, а при липса на посоченото количество - да му заплати неговата равностойност в размер на 15 500,92 лв. с ДДС, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба се излага, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния закон и се моли то да бъде отменено и съдът да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск с произтичащите от това законни последици.

Срещу въззивната жалба в срока по чл. 201 ГПК са постъпили писмени възражения от въззиваемата страна, в които излага подробни доводи за неоснователност и необоснованост на въззивната жалба, и счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Въззиваемото дружество претендира и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба и съобразно допуснато от първоинстанционния съд изменение на иска /л. 58 на обр. стр. и 59 от делото на СОС/, ищецът ЕТ "Р****" —гр. С.  твърди, че е собственик на 14 399 кг. желязо, индивидуализирано по вид - размер и сечение, на стойност 15 550,92 лева с ДДС и 12 959,10 лева без ДДС. Посочва, че същото е било прието от ответника М. Т. В. и оставено за съхранение в склад в Промишлена зона гр. Силистра, ползван от ответника "З****" АД — гр.С. за търговската му дейност. Твърди, че ответникът „З*****" АД, гр. С. отказва да му предаде посоченото количество желязо и упражнява без правно основание фактическа власт върху него. Поради това претендира за солидарното осъждане на ответниците "З****" АД-С. и М. Т. В. да му предадат процесното количество желязо, а при липсата му — да заплатят неговата равностойност, ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска При условията на евентуалност предявява претенциите си поотделно срещу всеки един от двамата ответници.

Така предявените искове срещу ответника М. Т. В. са отхвърлени изцяло и ВКС на РБ е оставил в сила в тази част постановеното от Варненския апелативен съд решение.

Ответникът "З****" АД-С. оспорва изцяло така предявените искове, като твърди, че желязото не е било предоставяно за съхранение в склад на "З****" - АД-гр. С. Възразява, че не е пасивно материалноправно легитимирана страна по исковете, тъй като процесното желязо е било предадено за съхранение от ищеца на "З****гр. С. Твърди, че претендираното желязо никога не се е намирало в склад, използван от дружеството за търговската му дейност.

Настоящият състав, с оглед предметните предели на въззивното производство, очертани от предявената жалба и отменителното Решение на ВКС, съобразно представените доказателства, доводи и възражения на страните и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 188 от ГГЖ, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, в тежест на ищецът е да установи наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: че е собственик на процесното индивидуализирано по вид количество желязо на твърдяното в исковата молба придобивно основание и че същото се владее от ответника. Наличието на тези предпоставки следва да бъде установено от въззивника по пътя на главното и пълно доказване, тъй като същите обуславят изхода на спорното правоотношение.

Б. Т., действащ като ЕТ "Р****", твърди в исковата молба, че е собственик на процесното количество желязо на основание прехвърлителна сделка - покупко-продажба. По делото обаче не са представени конкретни доказателства, от които настоящият съдебен състав да направи обоснован извод за осъществяването на фактическия състав на продажбено правоотношение. Единствената индиция за евентуално възникване на право на собственост върху предмета на делото се съдържа в посочения основен предмет на дейност на едноличния търговец съгласно представеното удостоверение за актуално правно състояние. Това обстоятелство и липсата на изрично оспорване на правото на собственост от въззиваемия не е достатъчно основание да се приеме за доказано твърдението на едноличния търговец, че е собственик на процесното количество желязо.

Дори настоящият състав да приеме противното, с оглед пълнота на изложението, следва де са отбележи, че недоказана остава и втората изискуема предпоставка за уважаване на исковата претенция по чл. 108


от ЗС, а именно, че фактическа власт върху процесното желязо се упражнява от въззиваемата страна.

От представените писмени доказателства безспорно се установява, че "З****", гр. С. и "З***** - ГТС", гр. С. са два отделни, самостоятелно съществуващи правни субекти, между които няма настъпило правоприемство. Видно от приложените към първоинстанционното дело писмени доказателства /л. 62 и 63/ първото дружество — "З***** АД-С.  е регистрирано с реш. от 13.02.1995 г., докато "З******" АЗ-С. е регистрирано на 25.11.1999 г.

В съответствие с указанията, дадени от ВКС, които на основание чл. 218з, ал. 1, изр. 2 от ГПК са задължителни за настоящата съдебна инстанция, съдът е изслушал обясненията на страните относно фактическите твърдения на всяка от тях. Съгласно представените писмени доказателства — Протоколи от 28.08.1995 г, и 02.05.2000 г., Разписки от 03.08.2000 г. и 20.09.2000 г. и заключението на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд и приета по делото съдебно счетоводна и ценова експертиза, както и в съотвествие с обясненията на страните, дадени пред настоящата съдебна инстанция, въззивникът на отбелязаните дати е предал за съхранение на "З*****" — АД- гр. С., желязо както следва: 37 750 кг. чрез инж. М., 8 300 кг. чрез М. В. - началник цех, 1 120 кг. чрез М. В. - началник цех и 1170 кг. чрез М. В. — началник цех. От обясненията на процесуалния представител на въззиваемия се установява, че седалищата на "З*****" АД- гр. С. и "З*******"-АД- гр. С. са на едно и също място, както и че двете дружества ползват към момента едни и същи складове. Последното кореспондира и с показанията на водения от въззивната страна свидетел Д. Д., който посочва, че към 2002 г. „двете дружества се помещават в една и съща сграда и имат един и същ склад".

На това основание, дори съдът да приеме, че към датата на завеждане на иска - 13.04.2004 г., процесното количество желязо се е намирало в посочения от страните склад в Промишлената зона на гр. Силистра, недоказано остава твърдението на въззивника, че складът се ползва единствено от въззиваемия и следователно именно той упражнява фактическа власт върху вещите в него. Твърдението на въззивника, че 14 399 кг. от предаденото на "З*****" АД- гр. С. количество желязо към момента на завеждане на иска


— 13.04.2004 г., се намира във фактическата власт на ответното дружество, съдът счита за недоказано в хода на производството.

Предвид всичко гореизложено, настоящата съдебна инстанция намира, че предпоставките за успешно водене на иск по чл.108 от ЗС не са налице. С оглед на това счита, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, без да е необходимо изследването на останалите възраженията на страните.

Аналогично, като неоснователна следва да бъде отхвърлена и в евентуалност предявената претенция за присъждане на равностойността на претендираното желязо.

Като е направил аналогични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 208, ал. 1 от ГПК, Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 36 от 08.12.2005 г., постановено по т. д. № 27 по описа за 2005 г. на Окръжен съд - Силистра в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от Б. М. Т., действащ като ЕТ "Р*****"-гр. С., срещу "З*****" АД- гр. С., за признаване по отношение на ответника, че едноличният търговец е собственик на 14 399 кг. желязо, от които 1170 кг. с ф16 и 13 229 с ф6,5, както и да бъде осъден да му предаде владението на процесното желязо, а при липса на такова - да му заплати неговата равностойност в размер на 15 500,92 лв. с ДДС, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.

В останалата част решението на Силистренския окръжен съд е влязло в сила.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 30-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

 

 

С решение № 258/22.04.2009 г. по гр.д. № 776/2008 г. на ВКС на РБ ОСТАВЯ в сила решение № 212/27.11.2007 г. по гр.д. № 333/2007 г. на ВАпС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 Решението влязло в сила на 22.04.2009 г.