РЕШЕНИЕ № 31/12.02.2008  г. по В.гр. дело № 4/2008 г. по описа на Апелативен съд – Варна:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от П.В.С. срещу решението на ВОС от 29.10.2007 г. по гр.д.№ 1043/07 г. в частта му, с която са уважени исковете, предявени от С.С. Х., с правно основание чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Като се позовава на незаконосъобразност, моли за отмяната му и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени.

Въззиваемият оспорва жалбата и изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото — поотделно и в тяхната съвкупност, ВАпС приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са обективно съединени искове от С. Х. срещу П.С. с правно основание чл.240 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 20000 лева, претендирана като дължима по договор за заем от 10.03.2002 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска. В отхвърлителната му част за претендираното обезщетение за забава в размер на 9 лева, решението е влязло в сила, поради което тази претенция не е предмет на въззивното производство.

Оспорвайки изцяло иска, ответницата твърди симулативност на сключения договор, както и че не е получавала исковата сума. Пред настоящата инстанция не изразява становище по въззивната жалба.

С разписка от 10.03.2002 г. се установява, че ответницата е получила от ищеца в заем сумата от 20000 лева със задължение да я върне в срок от три години. Изхождайки от волята на страните, обективирана в нея, съдът приема, че по същността си тя представлява договор за заем. Твърденията на ответницата за симулативност на приложената разписка не се подкрепят с доказателства.

С нот.покана, връчена на ответницата на 19.09.2006 г. се установява, че на посочената в нея дата, тя не се е явила, нито пък е представила доказателства за извършени плащания по договора за заем. С оглед на това, следва извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.240 от ЗЗД, както и на иска по чл.86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главицата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата.

Решението — в обжалваните му части следва да бъде оставено в сила, поради което Варненският апелативен съд

Р  Е  Ш  И   :

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Окръжен съд-Варна от 29.10.07. г. по гр.д.№ 1043/07 г. в обжалваните му части. В необжалваната му част решението е влязло в сила.

Решението е влязло в сила.