РЕШЕНИЕ № 70/11.04.2008 г. по въззивно гр. д. № 62 по описа на Апелативен съд – Варна за 2008 г. :

 

Производството е по реда на чл.196 от ГПК. С обжалваното решение от 18.12.2007год., постановено по гр. д. № 174/2004год. ШОС е осъдил ЕТ “М. М. - първи” гр.В., представляван от М.И.М. да заплати на ЗППК “И.” с.К., община гр.В., представлявана от председателя К.Г. С. в по договор за аренда от 15.03.02 год. сумата от 3 240 лв. неизплатена арендна вноска за стопанската 2001-2002год., ведно със законната лихва от 26.02.04год., изтекли лихви в размер на 592,66лв., както и разноски по делото в размер на 331,16лв. Отхвърлил е исковете в останалата им част.

Недоволен от така постановеното решение е останал  ищецът, сега въззивник ЗППК “И.”, който го обжалва чрез процесуален представител и моли същото да бъде отменено в неговите отхвърлителни части като неправилно, поради незаконосъобразност и необоснованост, като по оплакванията са развити подробни съображения.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

Въззиваемата страна чрез процесуален представител оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Сочи, че договорът е бил развален поради неизпълнение от наемателя, поради което договорът е бил прекратен към 2002год. и претенцията се явява неоснователна.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, ВАпС съобрази следното: 

Предявените искове са с правно основание чл.232 ал.2 и чл.86 ЗЗД. Съответно исковите претенции са  за заплащане на сумата от 15 480лв. главница, представляваща дължима наемна цена, ведно със законната лихва от завеждане на иска до изплащането им, от които 3 240 лв. за стопанската 2001/2002год. и 12 240лв. за стопанската 2002/2003год.: обезщетение за забава от 600лв., от които 300лв. за периода от 01.10.02год. до датата на завеждане на иска: 300лв. за периода от 01.10.03год. до завеждането на иска, 6 000евро, претендирана по развален предварителен договор от 21.04.06год. Излага се, че ищецът е предоставил на ответника земеделска земя в размер на 1 530дка, считано от 1.10.01год. на основание сключен договор от 15.03.02год. Наемната цена за стопанска година, която ответникът се е  задължил да заплаща,  е в размер на 12 240 лв. За стопанската година 2001г.-2002год. до 10.07.03год. ищецът е погасил частично задължението си-за сумата от 9 000лв. За стопанската 2002-2003год. е налице пълно неизпълнение на задължението в размер на 12 240лв. Претендира осъждане на ответника да заплати сумата от 15 480лв., ведно със законната лихва върху главницата  от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на задължението, лихви за забава до завеждане на иска в размер на 600лв., както и разноските по делото.

В съдебно заседание исковете се поддържат чрез процесуален представител, като по реда на чл.116 ГПК е допуснато увеличение на иска по чл.86 ЗЗД на 1 244,70лв.  

Ответната страна, чрез процесуален представител оспорва предявените искове за разликата над 3 240 лв. /неизплатена част от наема за 2001-2002год./ като неоснователни. Излага, че през стопанската 2002-2003год. година не са ползвали земите, а същите са ползвани от трети лица, поради което не дължи наемната  вноска от 12 240лв..

Съдът, като взе в предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна, относно предявения иск:

 Не се спори, че на 15.03.02год. страните са сключили договор по който ищецът е отдал на ответника 1530дка земеделска земя в землището на с.К., общ.гр.В., Шуменска област, а ответникът е поел задължение да заплати до 30.09. на съответната година  наемна цена от 8 лв. на дка. Предвидена е клауза за прекратяване на договора за следващата стопанска година при неплащане на наемната цена в определения срок.

Представени са писмени доказателства-ПКО издадени от кооперацията ищец /последният от 10.07.03год./, по които ответникът е внесъл общо сумата от 9 000лв. Горното обстоятелство се установява и от назначените ССЕ, според които лихвата за забава върху сумата от 3 240лв.-на колкото възлиза неизпълнението на ответника за 2001-2002год. е 592,66лв.

  С оглед на изложеното, съдът прави следните правни изводи:

Безспорно се установява неизпълнение от страна на ответника наемател за 2001-2002год. в размер на 3 240лв., а за 2002-2003год.-12 240лв.

          Следователно, сключения договор между страните е бил прекратен на основание предвидената в т.10  клауза за разваляне – поради неплащане на наемна цена.

Разбира се, ако наемателят е продължил да ползва имота без противопоставяне на ищеца, договора би продължил своето действие. При направеното възражение от ответника, че не е  ползвал земята, в тежест на ищеца е бил да установи ползването-чл.127 ГПК /отм./. Въпреки дадената възможност, не са  представени доказателства в тази насока и с оглед на доказателствената тежест между страните, съдът приема, че през стопанската 2002-2003год. ответникът не е ползвал земите, предмет на наемния договор.

Предвид изложеното, договора за наем е бил прекратен за стопанската 2002-2003год., поради което ответникът не дължи заплащане на сумата от 12 240лв.-наемна цена за 2002год.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде оставено  в сила.

На основание чл.78 ГПК въззивната страна следва да заплати на въззиваемата  сумата от 300 лв., заплатени за адвокатско възнаграждение.     

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

                  

                   Р       Е       Ш      И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 18.12.2007 г., постановено по  гр.д.№ 174/2004 г. по описа на ШОС.

 ОСЪЖДА ЗППК “И.” с.К., община гр.В., област Ш., представлявана от К.Г.С. да заплати на ЕТ”М.М.-първи” гр.В., представляван от М.И.М. сумата от 300 /триста лева/,представляваща  извършени разноски пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                   2.