РЕШЕНИЕ № 85/03.07.2008 г. по к.гр.дело №  25 по описа за 2008 година на Апелативен съд – Варна:

Производството по делото е по реда на пар. 2 ал.4 ПЗР на ГПК.

Образувано е по касационна жалба от СД "Б.М.П. - 10 ноемвриГ. и с-ие", гр.К. против решение 223/27.11.2007г. на РОС, постановено по гр.д. 217/07г. ,с което е оставено в сила решение 90/20.04.2007г. по гр.д. 68/2006г. на Кубратския районен съд, с което пък е отхвърлен предявения от дружеството иск срещу К.И.К. с ЕГН *** от гр.К. за заплащане на сумата от 9 343,38лв, представляваща обезщетение за причинени от него на дружеството щети при управление на товарен автомобил МАН с рег. ***на 27-28.07.2003г, от повреди на същия, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан. По съображения, изложени в касационната жалба и поддържани в пледоария по същество, моли съда да отмени обжалваното решение на въззивната инстанция и с оглед на събраните доказателства - да уважи касационната жалба. В условия на евентуалност, ако съдът прецени, че са налице съществени съдопроизводствени нарушения на правилата - да върне делото за ново разглеждане на въззивния съд от нов състав.

Ответникът по касация К.И. К. не е изразил становище по жалбата.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

От събраните по делото доказателства е установена следната фактическа обстановка : По силата на трудов договор 6/01.04.2003г. ответникът се е намирал в трудовоправни отношения с ищцовото

дружествокато е заемал длъжността  "шофьори е осъществявал

международен   транспорт   с   товарен   автомобил.   Със   заповед   от

14.07.2003г. бил командирован да извърши международен превоз на

стоки до Италия. Според показанията на свидетелите В.В. и Ш. А., ответникът се придвижил до граничен пункт Кулата с първия   свидетел,   изчакали   да   се   върне   от   Италия   през   Гърция

процесния   товарен автомобил МАН с рег.№ ***, управляван от

втория свидетел и ответникът   с автомобила се отправил през Гърция

за Италия. Свидетелят А. предал натоварения вече автомобил на

ответникаслед  като  бил  изминал  с него  около  3 000 - 3 500км,

връщайки се от Италия, като при самото предаване заедно с ответника

проверил звуковите и светлинните системи, които били в изправност.

След осъществяване на доставката в Р Италия, ответникът поел по

обратния маршрут, като на 28.07.2003г. вече в РГърция, в 23,00 часа

апаратурата  на  автомобила  отчела  аварийна  ситуация.   Ответникът

продължил да шофира още няколко    минути, като спирал и наливал

вода в спукания радиатор , за да предотврати прегряване на двигателя

на машината. В 00,05 часа на 29.07.2003г.   преустановил пътуването и

се обадил на А.Р. - съдружник и представляващ ищцовото

дружество, според обясненията на   самия Р., дадени    в съдебно

заседание от 15.11.2006г. по реда на чл.114 ГПК. Русев му казал да стои

там  и да  не  мърда,   че  ще дойде    сервиз,   който да  отремонтира

автомобила, а после му казал да отиде в сервиз в Гърция, за да го

отремонтира.    Съгласно   квитанцията   за   продажба   на   дребно  

173/30.07.2003г, издадена от Ремонтна работилница "Неа Селевкиа" -

Игуменица, Гърция   ответникът купил нов радиатор за сумата от 1050

евро,   който  бил   монтиран   на   мястото   на   повредения,   след  което

продължил за България и пристигнал в гр.К.. При приемането на

автомобила   ищцовото   дружество   установило,    че   независимо   от

подмяната на радиатора, автомобилът не е изправен, тъй като    от

двигателя се чувал специфичен шум и тракане. Основният ремонт на

автомобила  бил   извършен   в   София,   като  според     А. Р.

автомобила бил транспортиран до столицата, а според свидетелските

показания на собствен ход   бил откаран в София.   Съдът кредитира

показанията на свидетелите , а не тези на страната, тъй като намира, че

А.Р.    с оглед длъжността, която заема, е заинтересуван от

изхода на спора. Според автотехническата експертиза, извършена от

разпитания като свидетел по делото инж.Младен Костов  по автомобила

били констатирани множество повреди, като счупване на първи сегмент

на      буталата   на   всички   останали   цилиндри,   счупена   перка   на

вентилатора на двигателя, счупен дифузор на вентилатора, които са

причинили  силни  повреди   в  радиатора   на  охладителната  система,

негоден   компресор   на   въздуха   и   пълна   неизправност   на   всички

контролно-измервателни     и  сигнализационни   прибори.   За   основния

ремонт ищцовото дружество заплатило сумата от 5 783,38лв за части, 1

000лв за ремонт, 560 лв за части на компресора и 100лв за труд. Тези

разходи са доказани с приети по делото фактури и разписки. Според заключението на автотехническата експертиза, прието пред районния съд, по данните, съдържащи се в материалите по делото, експертът не може да определи еднозначно момента на настъпване на повредите на двигателя - счупването в първия цилиндър. Тази повреда би могла да се случи във всеки един момент след нанесените повреди по охладителната система, вкл. и по маршрута от гр.К. до гр.С. От техническа гледна точка по-правилно би било автобусът да бъде изтеглен на буксир до автосервиза в София, тъй като придвижването на собствен ход, каквото е било предприето в действителност, е могло да доведе до допълнителни повреди.

С писмо изх. 012/28.08.2003г. ищцовото дружество поискало от ответника обяснения, а със заповед 1/10.09.2003г. прекратил трудовото му правоотношение поради дисциплинарно уволнение.

Така   установената   фактическа   обстановка   налага   извод   за

неоснователност   на   предявената   искова   претенция,   по   следните

съображения : Отговорността на ответника е ангажирана по реда на

чл.203   ал.2 КТ вр.чл.45 ЗЗД. В този текст на закона са уредени три

хипотези : 1.отговорност за вреда, причинена умишлено; 2. отговорност

за вреда, причинена в резултат на престъпление и 3. отговорност за

вина,   причинена   не   при   или   по   повод   изпълнение   на   трудовите

задължения. Предявената искова претенция се субсумира под първата

хипотеза, "пер аргументум а контрарио". Основанието за възникване на

тази отговорност е наличието на умисъл у работника при причиняването

й, като умисълът в случая има интелектуалното и волево съдържание,

определено в чл.11 НК. От данните по делото не може да се направи

извода, че ответникът е действал при пряк или евентуален умисъл,

защото нито е целял, нито е допускал настъпването на вредоносния

резултат. Напротив, уведомил е своевременно според обстоятелствата

ръководството на дружеството и е изпълнил указанията на управителя

на същото Русев, който му е наредил да отремонтира автомобила в Р

Гърция. Възможно е първо да му е наредил да седи на място и да чака

сервиз,   но   непосредствено   след   това   му   е   наредил   да   откара

автомобила до сервиз. До този извод съдът стига, позовавайки се на

обстоятелствената част на исковата молба, където буквално се излага

следното :   "На 30.07.2003г. Костов уведоми по телефона дружеството

ни, че е аварирал. Със съдействието на партньори на дружеството ни в

Гърция   автомобилът  е  бил   приведен   в  движение   след  смяна   на

радиатора и на 01.08.2003г. Костов пристигна в гр.К..", както и на

обясненията на представляващият дружеството А. Р., който

казва пред съда - л.61 "Казах му да отиде в сервиз в Гърция , за да

ремонтира автомобила". Установено е по делото, че технически преглед

на автомобила непосредствено преди предаването му на ответника не е

извършван, тъй като преди предаването му го е карал друг шофьор на

дружеството и е изминал с него 3000 - 3500км. В потвърждение на този

извод  на  съда  е  и   заключението  на  автотехническата  експертиза,

съгласно което не може еднозначно да се определи момента на настъпване на повредата на двигателя. Повредата би могла да настъпи във всеки един момент след нанесените повреди по охладителната система, вкл. и по маршрута К.С.

Следователно ответникът не е действал при наличието на умисъл, пряк или евентуален, поради което спрямо него е неприложима отговорността по чл.203 ал.2 КТ вр.чл.45 ЗЗД. Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Като са направили същите фактически констатации и правни изводи, двете инстанции са постановили законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:


ОСТАВЯ  В  СИЛА решение  223/27.11.2007гна  Разградския окръжен съд, постановено по гр.д. 217/2007г. Разноски не се присъждат.

Решението е окончателно.