Р Е Ш Е Н И Е

 

101

 

16.05.2016 година, Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД     Наказателно отделение

На двадесет и осми април през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

Секретар: Г.Н.

Прокурор: Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Тончева НДВ № 130 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид:

 

На основание чл. 420, ал. 2, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3, изр. 1 НПК осъденият П. С. С. е направил искане за възобновяване на НОХД № 5161/2015 г. по описа на Районен съд - Варна.

От съдържанието на отправеното искане са изводими основанията на чл.348 ал.1 т.т.1 и 2 от НПК, приложими по препращане от чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

В съдебното заседание пред АС-Варна искателят се явява лично. Защитава се по реда на служебната защита от адв.Я.Г., който поддържа искането.

Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на искането.

 

Варненският Апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: 

С присъда №455/07.12.2015 г. по НОХД № 5161/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, П.С. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4, т.6 от НК, защото на 23.10.2014 година в гр.Варна, при условията на опасен рецидив, чрез използване на МПС, отнел чужди движими вещи на обща стойност 703.83лв. от владението на  Г.С., собственост на „Стройрент”ЕООД, без съгласие на владелеца, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена от длъжностно лице, кието се възползвало от служебното си положение.

Наказанието е индивидуализирано в хипотезата на чл.54 от НК и е в размер на четири години лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване.

Присъдата е влязла в сила на 23.12.2015 година.

Искането за проверка на наказателното дело по реда на възобновяването е депозирано лично от осъдения. Същото се намери за допустимо - подадено от процесуално легитимирана страна, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК.

 

Разгледано по същество, искането на осъдения П.С. за възобновяване на наказателното производство е неоснователно.

Първостепенният съд е провел пълно съдебно следствие в обхвата на чл.276 –чл.286 от НПК, в рамките на което е проверил и събрал релевантни доказателства.  По този начин е реализирал в пълнота процесуалното познание съобразно чл.13 ал.2 от НПК, довело до достигане до истината относно деянието и дееца.

Оплакването на искателя от разгърнатия процес на доказване и оценъчната дейност на доказателствените материали по вътрешно убеждение от първостепенния съд е неоснователно. В стадия на първоинстанционното съдебно следствие процесуалният орган е фокусирал вниманието си върху важните за процеса белези на събитието според чл.102 от НПК. Събрал е и е проверил относимите доказателства, позволили формиране на решение относно деянието, авторството и вината на С..

Вътрешното убеждение на първостепенния съд е проследимо през мотивната дейност. От същата се установява всестранност и пълнота на оценката относно доказателствените материали  към обхвата на чл.102 от НПК. Не търпи упрек и логическата дейност на състава на съда, основана на оценката за допустимост, относимост, достоверност и достатъчност на доказателствата и доказателствените средства.

При правилното диференциране на фактите от гледна точка на релевантните обстоятелства по чл.102 от НПК, изводът по приложението на материалното право е законосъобразен. Искателят се оплаква от правоприлагането, като твърди обективна несъставомерност на деянието си по чл.195 ал.1 т.6 от НК. В искането са обосновани виждания по доказателствено дискредитиране на трудов договор на С. с „Ер Джи Секюрити”ЕООД със съответното отражение върху приложимото материално право. Сходни оплаквания са стояли на вниманието на първостепенния съд. В унисон с ТР 73-1974-ОСНК и чрез показанията на св.св. Г.С., Веселин В., Николай Петков и Г.Т. е установена трудовата принадлежност на искателя към охранителна фирма „Ер Джи Секюрити”ЕООД, изяснен е обхвата на трудовите задължения и достъпът му в длъжностно качество до складова база на „Стройрент”ЕООД в гр.Варна,респективно до имуществото на юридическото лице. Не съществува доказателствена необходимост за проверка на формалната регистрационна дейност на трудовия договор на С., т.к. чрез допустими доказателствени средства са установени факти, релевантни към състава  на престъплението.

Първостепенният съд внимателно е обсъдил обясненията на С. от стадия на съдебното следствие /л.30 от НОХД/, съпоставил ги е с останалите доказателствени източници – показания на св.св.С. и В. и на тази фактическа база е достигнал до извод за тяхната недостоверност. Няма основание и за настоящия състав на апелативния съд да формира различен извод относно намерението на искателя да отнеме и свои чуждо имущество. Чрез показанията на св.В. /л.26 гръб от НОХД, при очна ставка л.30 гръб, л.31/ категорично е установена липсата на разрешение за искателя да изнесе от складовата база на „Стройрент”ЕООД телескопични подпори. Претендирането на различни изводи по съставомерността на деянието от тези на първостепенния съд не почива на доказателствената съвкупност веднъж и втори път на правилата на формалната логика

Поведението на искателя е резонно отнесено към формата на вина по чл.11 ал.2 от НК. В представите на П.С. е съществувалознание относно обективния състав на престъплението и неговата обществена опасност, целенасочено постигнати чрез последователното противоправно поведение.

 Отмереното от първостепенния съд наказание лишаване от свобода от четири години е напълно съобразено с действителната тежест на извършеното и личността на дееца, поради което не се явява явно несправедливо и не подлежи на корекция. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, решаващата съдебна инстанция е съобразила от една страна степента на обществената опасност на деянието по принцип - завишена, с оглед начина и времето на осъществяване на деянието. Не е пренебрегната личната обществена опасност на извършителя – сравнително висока, обусловена от осъждания извън тези, обосноваващи квалификацията на престъплението по чл.29 ал.1 б.“а“ от НК, както и факта на възстановяване на част от инкриминираното имущество.

При тези факти, наложеното наказание незначително над абсолютния минимум на санкцията на чл.196 ал.1 т.2 от НК отговаря в най-пълна степен на целите по чл. 36 от НК.

При изложените по-горе съображения, искането за възобновяване на наказателното производство не следва да се уважава.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П.С.С. с ЕГН ********** за възобновяване на производството по НОХД №5161/2015 г. по описа на Районен съд-Варна.

 

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.