Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 43/20.03.     Година  2017                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                    Наказателно отделение

На двадесет и седми януари                Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Димитрова

                            ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

Ангелина Лазарова

Секретар Г.Н.

Прокурор Пламен Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

НДВ № 477 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.

Образувано е по искане на осъдения по НОХД № 1634/2015г. на Районен съд гр. Шумен Б.К.А. и има за предмет влязлата в законна сила присъда от 16.02.2016 г., потвърдена по ВНОХД № 123/2016 г. с решение № 45/09.05.16г. на Окръжен съд – Шумен. На основание допуснати в хода на наказателното производство особено съществени процесуални нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 1 и 2 от НПК, доводи по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, се иска възобновяване на производството, отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане в Районен съд гр. Шумен. Искането е аргументирано с неправилно приложен материален закон поради несъставомерност на деянието – основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК; липсата на обсъждане на гласните доказателства, не позволяващо на осъдения да формира становище по законосъобразността на оценъчната дейност на съда при формиране на вътрешното убеждение за виновността; липса на мотиви и непълноценното им доразвиване от въззивния състав; фактически изводи в противоречие с доказателствата, доколкото неописани в обвинителния акт и мотивите са 109бр. фактури, неприобщени към доказателствата, но чието съдържание установява постъпването на стоки, включени в обвинението като липсващи и опровергаващи констатациите на вещото лице, дори неразпитано в с.з. относно наличието на стоки в магазина съгласно счетоводната документация – основания по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК. Заявено е, че проведеното срещу осъдения досъдебно производство е фрагментарно и непълно, като въпреки исканията му не са били събрани и проверени основни писмени доказателства – касовата книга с приложени към нея бонове, факти непроверени от ШРС, не били събрани и възможните свидетелски показания относно дали в магазина е имали стоки в края на 2010г. и чия собственост са били, като това е довело до постановяване на незаконосъобразното му осъждане. Претендира се настоящата инстанция да отчете приложените към искането произволно избрани страници на касовата книга, според които обвинителната теза е недоказана, твърди се съществуването на преки свидетели, които въпреки исканията му не са били разпитани в хода на ДП. Приложени към искането са заверени копия на извлечения от касова книга, длъжностни характеристики и трудови договори на работили в магазина лица, свидетелство за регистриране на фискално устройство и договор за обслужването му, копия на цитираните в искането фактури, допълнително са представени още три фактури. В проведеното открито с.з. искането се поддържа от защитник на осъденото лице.

          Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за неоснователно. Намира, че не са от значение доводите, че подсъдимият е разполагал със средства, с които евентуално да си върне кредите, независимо от продабжабатана заложените вещи, както и това дали осъденият си е плащал данъците, тъй като не е налице връзка с правата на заложния кредитор. В сключения от осъдения договор за кредит се е предвиждала възможност да се разпорежда с оставеното на доброволно пазене имущество, но единствено след предварителното съгласие на банката. След преустановяване на плащанията по кредите е било установено, че поверените за пазене вещи са били прехвърлени в собственост на друго търговско дружество, което не е страна по договора за кредит. Прокурорът счита, че присъдата е била постановена при достатъчно доказателства, от които е видно, че К. е осъществил престъпното деяние, като е без значение как се е разпоредил с получените от продажбата пари. Намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство.

Осъденият А. моли присъдата да бъде отменена и делото да се върне за допълнително разглеждане.

Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваните присъда и въззивно решение съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:

С присъдата от 16.02.2016г., постановена по НОХД № 1634/15г., Районен съд гр. Шумен признал подсъдимия Б.А. за виновен в това, че през периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. в гр. Шумен, при условията на продължавано престъпление се разпоредил неправомерно с обременени с особен залог движими вещи - стоки в оборот, съгласно опис № 311994/18.12.2009г. на заложеното имущество, вписан в Регистъра за особените залози, приложен към споразумение /договор/ за преструктуриране на кредити от 11.11.2009г. между „Банка ДСК”ЕАД и „Логистика'’ ЕООД, представлявано от К., /посочени конкретно/, на обща стойност 106 253.80 лв., без да запази правата на заложния кредитор - „Банка ДСК” ЕАД -Шумен, като обсебването е  в        големи                   размери,     престъпление по чл. 206, ал.3, пр.1, вр. ал. 2, пр. 2 от НК          вр. чл. 26, ал.1 от НК. С приложение на чл.55 ал.1 от НК на подс. А. били наложени наказания - лишаване от свобода за срок от една година и три месеца, отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години, и на основание чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, лишаване от право да упражнява дейност - управител на търговско дружество за срок от една година и три месеца. Съдът възложил разноските по делото на подсъдимия.

Присъдата била обжалвана от служебния защитник на подсъдимия с искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. А. да бъде оправдан. Въззивното производство протекло по ВНОХД № 123/16г. на Окръжен съд гр. Шумен. С Решение № 45/09.05.16г. присъдата била потвърдена изцяло. Решението на ШОС е извън кръга на подлежащите на касационна проверка и с оглед нормата на чл. 412 ал. 2 т. 1 от НПК присъдата влязла в законна сила на 09.05.16г.

Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от оправомощения осъден, и в законния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК – на 07.11.16г., срещу присъда на РС и решение на ОС, постановено като въззивна инстанция, непроверени по касационен ред, поради което е допустимо.

Разгледано по същество се явява неоснователно, тъй като по делото не са допуснати процесуални нарушения, както по установяване на правно значимите факти, така и по приложението на материалния закон и не са налице основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК за възобновяване на производството.  Съображенията на състава на настоящата инстанция са следните:

1.Относно възраженията, свързани с нарушения на процесуалните изисквания за обективност, всестранност и пълнота на при събирането на доказателствата и законосъобразност при изграждането на вътрешно убеждение от съдилищата.

На първо място, следва да се посочи, че представените пред настоящата инстанция писмени доказателства не подлежат на обсъждане. В извънредното производство по възобновяване при аргументиране на основание по чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК могат да бъдат приемани само писмени източници в подкрепа на абсолютните основания по чл. 348 ал. 3 от НПК. Новите доказателства към искането на осъдения А. нямат такова съдържание. Тяхното значение би могло да бъде предмет на проверка в рамките на основание по чл. 422 ал. 1 т. 1 и 3 от НПК, правомощията за която са извън компетентността на Апелативен съд гр. Варна по чл. 424 ал. 1 от НПК.

Видно е обаче, че в хода на производството пред ШРС са били уважени всички искания на подс. А. и защитника му, в това число за изслушване на свидетели, за приобщаване на писмени доказателства. В с.з. на 16.02.2016г. адв. Пенчева е заявила, че няма да сочи доказателства и няма други искания. Пред въззивната инстанция е формулирано доказателствено искане за приобщаване на документ, което е било уважено. В хода на пренията пред първата и въззивната инстанция не са излагани съображения за качествена непълнота на доказателствата, за допуснати съществени нарушения в хода на досъдебната фаза при събирането и проверката им.

Претенциите пред настоящата инстанция за засягане на доказателствената основа с неизслушване на вещото лице по ССчЕ, с непроучване на важни счетоводни книжа, в частност фактури, са в разрез с писменото доказателствено средство – протокол от с.з. на 17.11.2015г. – неоспорено по съдържание. Видно е, че вещото лице е било изслушано пред съда, страните, в това число защитата на подсъдимия не са отправили допълнителни въпроси, не са изразили възражения, а напротив – поискали са от съда да приеме заключението. В обясненията си в същото с.з. подс. А. е посочил: „Фактурите, които са обявени в експертизата са реални и отразяват точната ситуация към оня момент. Реални фактури с отразено по тях, което е платено в брой е платено в брой, което е обект на прихващане е отразено в протоколи и счетоводната документация на фирмата. Тук се оказа едно заиграване с тази фирма „БИС МАРК“ и малко се объркаха нещата и банката си е помислила, че аз просто съм подарил от едната фирма на другата, което в счетоводната експертиза много прегледно е показано, че сделките са реални, осчетоводени, за тях е платено ДДС и са включени в регистрите на фирмата. Само ще отбележа, че сделките с по-крупен характер, които са се случили от октомври до края на годината са някъде за около 13 000лв. – за последното тримесечие. Сделки за 13 000лв., които са само в брой и са платени в брой, с касови бележки от касовите апарати на фирма „Логистика“ и това от експертизата става много ясно.“. С оглед на изложеното напълно неоснователно е твърдяното по искането, че заключението на ССчЕ страда от съществени непълноти и противоречия, че вещото лице не е било изслушано, че не са били разгледани фактурите и касовите бележки. Напротив – всички тези въпроси са били изяснявани, цялостната документация е била проверена от експерта и подсъдимият е бил напълно съгласен с депозираното заключение.

Възражения за допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК, изразяващи се в несъбиране на всички възможни доказателства са били многократно предмет на проверка от съдилищата и практиката на ВКС на РБ е служебно известна. В наказателното производство следва да бъдат проверени всички групи факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Не съществува задължение, обаче, за събирането на всички възможни източници, носители на първични и вторични данни за определен факт. Дължима е преценка за необходимост и достатъчност на доказателствените средства, за релевантност и годност. Тази преценка е отговорност на ръководно решаващия в съответната фаза орган при спазване на изискванията на чл. 13, 14 и чл. 107 ал. 3 от НПК.

Не се установява отсъствие на доказателства, значими към предмета на доказване по конкретното производство. Проверката на състава не констатира слабости в процеса на изграждане на вътрешното убеждение на съдилищата по доказателствата. Постигната е обективност и максимална балансираност в процеса на събиране и оценка на доказателствата. На страните са били предоставени всички гаранции за упражняване на процесуалните права, като ШРС е обособил оптимална изчерпателност при изясняване на подлежащите по чл. 102 от НПК факти и обстоятелства, позволило на въззивния съд да обсъжда надлежно формирана доказателствена основа.

По съвкупността са били изложени съображения в мотивите към присъдата и въззивното решение. Доразвиването на изводи в решението на ШОС не може да бъде оценявано като недостатък на правораздавателната дейност. Втората първа инстанция, сезирана и с конкретни възражения от страната, инициирала производството, дължи обстоен анализ върху фактическите положения, правните характеристики и всички други въпроси по съществото на делото. В мотивите на конкретното въззивно решение, настоящият състав установи обективен, последователен и убедителен анализ на значимите факти и обстоятелства и подкрепящите ги източници, като за некредитираните – са изложени съображения.

Следователно, по формирана в съответствие с процесуалните изисквания доказателствена съвкупност, съдилищата са изпълнили правомощията си да разяснят на страните позицията си по отделните въпроси на производството. Съдебните актове имат необходимо и достатъчно съдържание, позволяващо на осъдения да разбере действителната им воля.

2. Относно възраженията за неправилно приложен материален закон с осъждането на А. за престъпление по чл. 206 ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

Правилното прилагане на материалния закон е последица от проведен законосъобразен анализ на релевантните към предмета на доказване групи факти. Изградена по такъв начин, правната оценка на извършеното от осъдения задължително трябва да отрази основните обективни и субективни признаци, да очертае изпълнителното деяние и общественоопасните последици от него.

В разглежданите съдебни актове не са допуснати слабости като превратно интерпретиране на относими доказателства; неточно изясняване на подлежащите на правна оценка фактически действия; погрешно отнасяне на определени действия, към правна норма, която има други обективни признаци; не е пренебрегната категоричната позиция, че за наличието на субективната страна следва да се прецени по обективните действия на дееца. Становището на съда във въззивното решение, че подсъдимият А., като едноличен собственик на капитала и управител на „Логистика” ЕООД в разрез с договора за кредит, без да потърси съгласие от залогоприемателя, целенасочено се разпоредил със заложените стоки, като ги прехвърлил чрез продажба на друго търговско дружество, е в съответствие с кредитираните доказателства. Без значение за правната оценка на извършеното са обстоятелствата: дали собственикът на двете фирми е един и същ; дали стоките са продължавали да се намират в същия магазин физически; дали кредитополучателят е имал други възможности да погаси задълженията си; какво е станало в последвалото производство по несъстоятелност на търговеца или по другите изпълнителни производства по дългове на осъдения. Отсъствието на трайна практика на съдилищата по чл. 206 ал. 3 вр. ал. 2 от НК с предмет на престъплението обременени със залог вещи, по никакъв начин не влияе върху решаването на конкретния казус.  Неправомерността на разпореждането на осъдения със заложените от него вещи е факт, очертан и в собствените му цитирани в настоящото решение обяснения – не е било поискано съгласие от страна на банката в нарушение на предварителната уговорка за това. Правата на заложния кредитор не са били запазени, тъй като подобна клауза не е била отразена при последващите разпореждане с вещите от страна на осъдения. При тези ключови характеристики на извършеното правната му оценка не е затруднена. Останалите квалифициращи признаци – по чл. 206 ал. 3 от НК и наличието на множество отделни деяния, обхванати по чл. 26 ал. 1 от НК са безспорни.

Принципните разлики в отношението на защитата и съда към стойността на отделни доказателства, приложимия материален закон, съществуването и обема на престъпните последици, не налагат извод, че съдът е постановил неправилен и незаконосъобразен акт. Въззивният съд е разгледал обстойно всички възражения на защитата от правна страна и ги е отхвърлил само след съобразяване на конкретни доказателства, за което е изложил подробни съображения.

С оглед на изложеното обоснован се явява изводът на съдилищата, че А. е осъществил престъпния състав, по който е бил обвинен. С признаването му за виновен е приложен правилно материалния закон по чл. 206 ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, като съответен на извършеното.

По искането не са наведени доводи срещу определеното на осъдения наказание. Видно е, че съдът е проявил изключително снизхождение с прилагането на чл. 55 от НК, постановявайки размер на наказанието, далеч под предвидения в специалната норма минимален размер, отлагайки основното с минимален изпитателен срок по чл. 66 от НК, а допълнително определил в законния минимум по отношение на основното.

Анализът на настоящата инстанция по постъпилото искане установи, че съобразеното от съдебните инстанции по фактите и по правото, е при спазване на процесуалните изисквания, без да са били допуснати слабости при формиране на вътрешното убеждение и разкриването на обективната истина по делото. Не се установяват съществени процесуални нарушения засягащи формата на проведеното наказателно производство, дължимото съдържание на съдебните актове, конкретизирането на правно значимите факти и приложението на материалния закон. Поради което и не са налице основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - 2 от НПК за възобновяване на производството.

 

Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК, Варненският апелативен съд,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б.К.А. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлата в законна сила присъда от 16.02.2016 г. по НОХД № 1634/15г. на Районен съд – Шумен, потвърдена по ВНОХД № 123/2016 г. с решение № 45/09.05.16г. на Окръжен съд – Шумен.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ :1.                          2.