Р Е Ш Е Н И Е

                                                № 89

                      

                             В ИМЕТО НА НАРОДА

                              26.04.2016 г. гр.Варна

                                    

 

 

ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди и шестнадесета година, в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКО ЯНКОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                                СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

                                                                                                             

 

Секретар С.Д.

Прокурор И. ТОДОРОВ

Разгледа докладваното от съдия Денева

ВНОХД №479 по описа за 2015 год. на АС-Варна

 

         Производството по делото е образувано по жалба на адв.И.В., защитник на подс.А.А.П., против присъда по НОХД №1364/2015 г. по описа на ОС-Варна, постановена на 26.11.2015 г., с която подс.П. е бил признат за виновен, поради това, че:

На 04.06.2015 г. в гр. Варна, к. к. „Златни пясъци“, в съучастие като съизвършител с Г. Калчев и., без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество –марихуана, с нетно тегло 1,09 гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 9,5 %, на стойност 6.45 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от НК  е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 304 от НПК е оправдал подсъдимия в частта, да е държал с цел разпространение други високорискови вещества, а именно, 2.36 грама марихуана, на стойност 14.16 лв. и метамфетамин с брутно тегло 0,03 грама, на стойност 0,75 лв.

Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства по делото.

          Недоволен от така постановената присъда е останал подс.П. и чрез защитника си адв.И.В. е обжалвал постановената присъда. Моли настоящата инстанция да признае подсъдимия за невинен и оправдае същия. Позовава се на допуснати съществени процесуални нарушения от първата инстанция при произнасяне на присъдата.

         В с.з. при разглеждане на делото от настоящата инстанция, защитата на подсъдимия, поддържа подадената жалба, като излага съображения, относно постановената присъда при допуснати съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на подзащитния му.

         Представителят на АП-Варна изразява становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и предлага присъдата на ВОС да бъде потвърдена.

         В последната си дума подсъдимия моли съдът до бъде оправдан.

Приетата за установена от първата инстанция фактическа обстановка се възприема и от настоящата такава, а именно:

Свид. Г. и. /осъден по същото дело, приключило със споразумение/ и подс.А.П. се запознали около средата на м. май 2015 г. в КК „Златни пясъци", където и двамата  работели като викачи към различни заведения. Няколко дни по-късно, свид. и. споделил с подс. П., че иска да смени заведението, за което работи за аналогична дейност в еротик-бар. Постепенно се сближили, свид.и. споделил на подс.П., че ако попадне на човек, търсещ марихуана, той можел да му осигури срещу сумата от 30 лв. на грам, за което самия подс.и. ще получава по 5 или 10 лева за продажба на всеки турист.

На 04.06.2015 г., служителите на Пето РУ-„Златни пясъци” ОД МВР Варна- свидетелите Г. Г., В.  и. и М. У. били на работа, като същността на работата им била проверки, свързани с дейността по линия на сводничество и проституция и разпространение на наркотични вещества. Около 22- 22,30 часа свидетелите се намирали в близост  до хотел „Владислав". Свид. Г. бил заговорен от подс. П. на английски език, а другите двама полицейски служители се намирали няколко метра напред. Първоначално подс.П.  поканил цивилно облечените свидетели  на английски език в бара, за който работил, но свид. Г. му отказал също на английски. Подс. П. продължил да настоява, при което свидетелят отново му заявил, че не желае, и ако може, да му предложи нещо друго, без да пояснява какво. Тогава подс. П. се замислил и решил да му предложи марихуана. Предложил на полицейския служител, като в резултат на това, свид. Г. взел решение да провери доколко е реално предложението и да преустановят евентуално разпространение на наркотици на територията на комплекса. Съгласил се, поискал първоначално количество за 50 лева. Разбрали се, след около 10 минути да се срещнат до обменното бюро до същия хотел, тъй като подс. П.  трябвало да се чуе със свид . и. /осъдения по същото дело/, от когото да вземе наркотика. След което се разделили, след уговорените 10 минути, свид.Г. се върнал, но подс.П. го нямало. Свидетелят Г. го видял наблизо и отишъл при него. Тъй като подс. П. безрезултатно се мъчил да се свърже със свид. и., предложил на свид. Г. да отидат при него. Подс. П. и свидетеля Г. тръгнали към мястото, където обичайно стоял свид.и.. Там подс. П. казал на свид. и., че свидетелят търси марихуана, при което свид. и. отишъл да донесе исканото количество за предварително уговорените 50 лв. Донесъл уговореното количество и предал същото на подс.П. Свид. Г. поискал да разбере за евентуалните възможности на подс.П. и свид.и.  за осигуряване на други количества. Поради това и  помолил подс. П. да му предостави още за 50 лв. Подс. казал на свид.и. за искането, като последният му заявил, че свидетеля трябва да изчака. През това време подс. П. подал пакетчето, което получил от свид. и. на свид. Г. . Последният отказал да го вземе под предлог, че иска и останалото количество. Поради това подс. П. тръгнал към свид. и., който бил до неустановен в хода на разследването автомобил. Свид. Г. ги последвал. Пристигайки до автомобилът, свид. Г. предприел действия по задържането на двамата. Легитимирал се, като при задържането видял, че свид. и. изхвърлил пакетче с жълтеникаво вещество в него, както и пакет с тревна маса. В същото време, на помощ на свид. Г. дошли и другите полицейски служители- свидетелите В. и. и М. У.. С помощта на свид. А., когото повикали за съдействие, били намерени изхвърлените от свид. и. пакетчета. Свид. Г. попитал свид.. и. какво има в тях, като получил отговор- пико и марихуана.

Подс. П. останал мирно в непосредствена близост до свид. Г. и не направил никакви движения, разбирайки от думите и действията на свидетеля и другите двама свидетели, че това е полиция. На въпрос на свид.Г. към подс.Ат.П., същия заявил още на място, че марихуаната е в джоба му и нищо не е направил. При поставянето на белезниците на подс.Ат. П. и външната полицейска проверка на дрехите преди качването в л.а., пакетчето марихуана се намирало още в джоба на подс., а впоследствие при проведения обиск на лице в РПУ- по чл. 80 от ЗМВР /л.131 от ДП/-под № 4.било намерено един брой пликче от цигарена хартия със зелена тревиста маса /около1,5 гр./ като подс. лично е записал, че „вещите са негови ,а марихуаната я сложих в десния си джоб с цел продажба”.Всички  други лични вещи били върнати на подс. на 05.06.15 година, а марихуаната впоследствие доброволно предадена от полицейския орган – свид.В.и. на разследващия полицай, за което са съставени разписка л./107/ и протокол за доброволно предаване от подс.П. /л.106/ с вписано изявление на подс. че пакетчето е на Г., а той е трябвало само да го продаде. 

        

 

От заключенията на назначените експертизи е видно, че предадената тревиста маса от подс. Ат.П.   била марихуана, с общо нетно тегло 1,09 гр., със съдържание на активен наркотично действащ компонент -9,50 % тетрахидрканабинол на стойност 6,45 лева, предназначена за продажба, което е и относимото към обвинението количество за този подсъдим.

Останалите наркотични вещества : количеството от 0,03 гр. метамфетамин-на стойност 0,75 лева и  количеството от 2,36 гр- 14,16 лв . марихуана са принадлежали и е следвало да бъдат разпространявани от свид.и., заедно с това количество с което е бил задържан и подс.Ат.П., за което е осъден свид.и..

Св.Г.и. е бил осъден за количествата които са установени у него, а подс.П., правилно съдът е приел, че следва да бъде признат за виновен за количеството марихуана намерено в неговите дрехи, за което и бил осъден.

По делото са били разпитани полицейските служители извършили акцията по предотвратяване разпространението на наркотици в к.к. „Златни пясъци”-Г. Г., В. и. и М. У.. Техните показания в рамките на ДП, както и при проведеното съдебно следствие са непротиворечиви и по безспорен начин сочат една фактическа обстановка, от която съдът прави извода си, че двамата осъдения Г. и. и подс.А.П. са автори на деянието за което са били осъдени. Първия от тях със споразумение, а втория, осъден от ВОС по настоящото производство.

ВОС е изслушал и приел заключенията по експертизите и самите тях при провеждане на съдебното следствие, от които се прави и извода, че подс.П. е притежавал пакетче с марихуана, открито при обиска му в момента на задържането от служителите на полицията от пето РУП.

Възражението на защитата на подс.П., както в жалбата, така и с.з. пред първата инстанция и пред настоящата, че служителите извършили полицейската акция ни могло да бъдат разпитвани в качеството им на свидетели, тъй като същите били орган по разследването. Това възражение е неоснователно, тъй като полицейските служители извършили акцията не са орган на разследването по НПК, те са действали на 04.06.2015 г. вечерта, изпълнявайки задълженията си по Закона на МВР-при установяване действия на лица за извършване на престъпления те следва да бъдат задържани и им извършен личен обиск. Това са и сторили полицейските служители, а именно действия по задържане на лица извършващи престъпление, както бе отразено по горе-по Закона за МВР.

Възражението направено от защитата на подс.П. за момента на образуване на ДП, че не е ясно в настоящия случай е неоснователно, а именно: кой е момента на образуване на ДП, ако не е налице протокол за образуване на същото, това е първото следствено действие извършено по НПК. Това възражение не би следвало да бъде прието, тъй като на 04.06.2015 г. служителите са констатирали действия на лица извършващи престъпление, след което са ги задържали и отвели в полицейското управление, където по реда на ЗМВР са извършили обиск, при който са били описани намерените вещи у тях. Направен е опис на намерените вещи от тях, но това не е протокол по изземване на въпросните вещи, а само за обиск и опис на намерените вещи. Това полицейско действие е извършено от М. У. в присъствието на Г. Г.. Той е съставен съобразно разпоредбите на ЗМВР, който не предвижда присъствието на поемни лица.

На следващия ден 05.06.2015 г., в протокола за обиск на лице / л.131 ДП-гръб / подс.П. е написал собственоръчно, че е получил всички намерени вещи у него при направения му личен обиск предходната вечер. След което подс.П. е предал въпросното пакетче с марихуана на разследващия полицай Г. и. с протокол за доброволно предаване, с това действие, а и последващите такива на този ден, извършени от и., следва да бъде прието, че е започнало разследването по ДП. Предходните такива осъществени с оглед изискванията на ЗМВР са неотложни полицейски действия, предвидени в този закон за задържане на лица извършили престъпление.

Предвид гореизложеното съдът първо счита, че така посочените служители няма пречка но НПК да бъдат свидетели по делото. На второ място следва да се посочи, че всички действия извършени на 04.06 и тези извършени на 05.06.2015 г. са били съобразени първо с изискванията на ЗМВР и в последствие и с изискванията предвидени в НПК. 

Относно възражението, че разпита на св.Г. и., осъден по настоящото дело със споразумение е неоснователно, тъй като същия е признал вината си във връзка с настоящия случай и е осъден с влязла в сила присъда. Това не е пречка да бъде разпитан в качеството на свидетел при разглеждане на делото относно подс.П., поради което съдът го е предупредил за отговорността по чл.290 от НК. За процесното деяние и. е осъден и не е необходимо с оглед бъдещо искане по възобновяване на делото да бъде предупреждаван, че има право да не свидетелства за факти, които биха го уличили в престъпление, след като вече е бил осъден за това и то с влязла в сила присъда. Не на последно место следва да се отбележи, че производството по глава тридесет и трета НПК не е производство по което се разглежда обосноваността на присъдата.

Съдът е наложил наказание на подс.П. съобразено с обстоятелствата по делото-количеството наркотично вещество, минималната стойност на същото, както и смекчаващите вината обстоятелства, като правилно е приложил разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НПК и е определил размер на наказанието по минималното предвидено за това престъпление в нормата на закона, което съдът счита, че е определено справедливо.

Настоящата инстанция също прие за основателно, не налагането на кумулативно предвиденото наказание-глоба с оглед материалното състояние на подсъдимия.

Съдът споделя и извода за не налагане на предложената пробационна мярка, тъй като това би затруднило учебния процес на осъденото лице, а така също и избор на работа, очевидно необходима за него.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира нарушения на процесуални правила, както на ДП, така и при произнасяне на съдебния акт, поради и което присъдата на ВОС следва да бъде потвърдена, като законосъобразна, обоснована и правилна.

 

Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК съдът,

 

 

 

                                  Р  Е  Ш  И

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда на ОС-Варна по НОХД №1364/2015 г. по описа на същия съд, постановена на 26.11.2015 г.

Решението подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: