Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 43/07.03.   Година  2018                 Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                    Наказателно отделение

На деветнадесети януари                Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

                            ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

Светослава Колева

Секретар Соня Дичева

Прокурор Иван Т.

като разгледа докладваното от съдия Денева

ВНОХД № 466 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 71, постановена на 09.10.2017г. по НОХД № 878/17 на Окръжен съд гр. Варна, с която подсъдимият С.Д.Т. е признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл.354 а ал.2 т.4 вр.ал.1 изр.1 алт.1 пр.4 и алт.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, като по чл. 54 и чл. 58 а, ал. 1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 4 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначално строг режим, както и глоба в размер на 20 000лв. С постановеният съдебен акт, на подсъдимия били възложени направените по делото разноски.

         Въззивното производство е образувано по въззивна жалба/бланкетна/ от адв. В.В. – ВАК, в качеството му на процесуален представител на подс. С.Д.Т., като в същата се излагат доводи единствено досежно несправедливостта на наложеното наказание. Счита се, че размер на санкцията, значително под минимално предвидения в нормата на чл.354а от НК и отмяна на наложена глоба, би съдействал за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция.

В пренията пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение намира жалбата за неоснователна, тъй като в кориците по делото се съдържат достатъчно данни за изключително високата степен на обществена опасност на деянието и дееца. В подкрепа на изложените твърдения и е богатото съдебно минало на подс., включващо шест на брой осъждания, последното от които за извършеното престъпление по чл.195 от НК. Правилно първоинстанционният съд е отчел всички характеристики, въз основа на което не е индивидуализирал наказанието при условията на чл.55 от НК. В този смисъл, първоинстанционния съдебен акт е законосъобразен и обоснован, поради което следва да бъде потвърден.

Защитникът на подс. Т. поддържа изцяло депозираната жалба и допълва линията на защита, като смята, че е налично изключително смекчаващо вината обстоятелство, изразяващо се във влошеното здравословно състояние на подсъдимия, за което има експертно заключение на ТЕЛК комисия, определящо 100% загубена трудоспособност. Този факт е основание за приложение нормата на чл.55 от НК и определяне на по-нисък размер на наложеното наказание.

Аналогична е и възведената лична защита от страна на подс., който моли за по-леко наказание.

В последната си дума подс. желае присъдата да бъде намалена.

Настоящият състав на въззивната инстанция, с оглед вменените му задължения извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК и с оглед доказателствата по делото счита следното:

І. От фактическа страна.

 

Първоинстанционното производство е протекло по предпочетения от подс. Т. ред, а именно  -  чл. 371 т. 2 от НПК. Същият се е възползвал от възможността да признае фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират други доказателства за тях. Решаващият съд е установил, че признанието на подсъдимия се подкрепя от събраната по делото доказателствена маса.

Настоящият съдебен състав, в изпълнение на правомощията си, и с оглед задължителните указания по Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК, приема за установени фактите и обстоятелствата, подробно описани в мотивите към разглежданата присъда и неоспорвани от страните. Доколкото не се установяват процесуални нарушения при вземане на решението от съда за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК, правомощията на въззивната инстанция, с оглед цитираното тълкувателно решение, налагат проверката да бъде извършена по същите факти и обстоятелства:

Подсъдимият С.Д.Т., ЕГН **********, роден на ***г***, с постоянен адрес:*** и адрес за призоваване - с.Столетово, общ.Карлово, обл.Пловдив, български гражданин, със средно образование, разведен, осъждан.

Германските граждани – св.Я.К.и св.И.С.У.пристигнали на 30.07.2016 г. в Република България с цел – туризъм, като същите се настанили в КК „Златни пясъци“. Същата вечер посетили различни заведения в комплекса, като около 03.00 ч. на 31.07.2016 г., решили да се разходят и да си потърсят марихуана. За целта попитали неустановено в хода на разследването лице от кой може да си закупят исканото от тях, като същият ги насочил към човек с инвалидна количка. Свидетелите успели да намерят посоченото лице, което било подс.С.Т.,  в близост до дискотека „Малибу“. св.И.С.У.го попитал дали има марихуана, като подсъдимият отвърнал утвърдително, уточнявайки, че предлага 1 грам на цена от 30 лева. След това, с количката си се отправил към намиращата се в близост постройка, като двамата свидетели го последвали. Зад сградата, подс.Т. извадил изпод седалката на количката си пакетче с марихуана, като в момента в който го подал на св.И.С.У.към тях се приближили полицейските служители – св.И.С.и св.Ж.Ж.. Те задържали подсъдимия и го отвели в Пето РУ-Варна, заедно с двамата свидетели, където с Протокол за доброволно предаване св. И.С.У.предал даденото му от подсъдимия пакетче с марихуана. С Протокол за доброволно предаване подс.С.Т. предал намиращи се в него две пликчета също с марихуана.

В хода на разследването по образуваното във връзка със случая досъдебно производство № 486 /2016г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР Варна, била назначена и изготвена физико-химическа експертиза. Видно от заключението на същата, се установило, че изсушената тревиста маса, съдържаща се в предадените от подсъдимия Т. два броя черни пликчета, представлява „части от растението Хебра Канабис Индика сатива, известно като Марихуана / индийски коноп, канабис/ и съдържа активен компонент тетрахидроканабинол“. Нетното тегло на марихуаната в двете пликчета е съответно 0,76 грама и 0,67 грама. Съдържанието на активен компонент тетрахидроканабинол в изследваната марихуана от двете пликчета е идентично и е 5,32 %.

Установено било, че предаденото от св.И.С.У.полиетиленово пликче се съдържа изсушена тревиста маса със зелен цвят, която представлява „части от растението Хебра Канабис Индика сатива, известно като Марихуана / индийски коноп, канабис / и съдържа активен компонент тетрахидроканабинол. Нетното тегло на гореописаната марихуана е 0,67 грама. Съдържанието на активен компонент тетрахидроканабинол в изследваната марихуана е 5,15%.“

Посочено е и, че конопът / марихуана/ е поставен под контрол в списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.З ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

От изготвената по делото оценка е установено, че пазарната стойност на двете, предадени от подсъдимия пакетчета наркотично вещество, с общо нетно тегло 1,43 грама,  е в размер на  8.58 лева,  а стойността на наркотичното вещество предаденото от св. св.И.С.У.е в размер на  4,02 лв.

Изложената фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в обстоятелствената част на обвинителния акт на ВОП се установява и потвърждава от събраните по реда на глава двадесет и седма от НПК доказателства, а именно: направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК на всички факти изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и от подкрепящите ги писмени и гласни доказателствени средства, събрани на досъдебното производство, а именно: показанията на разпитаните по делото свидетели - св. Я.К., св. И.С.У., св. И.С.и св. Ж.Ж., заключението на физико-химическата експертиза протоколи за претърсване и изземване, протоколи за оценка на наркотични вещества както и от другите писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

Служебната проверка установи, че доказателствените средства са събрани по правилата на процесуалния закон и при спазване на основните принципи – чл.13, 14 и чл. 107 ал. 3 от НПК.

ІІ. От правна страна.

Съдът признал подсъдимия за виновен в това, че  на 31.07.2016 г. в гр.Варна к.к. „Златни пясъци“, в условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества/ марихуана със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол с процентно съдържание 5.32 %, с общо нетно тегло 1.43 грама, на стойност 8.58 лева /осем лева и петдесет и осем стотинки/ и разпространил високорискови наркотични вещества /марихуана със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол с процентно съдържание 5.15 %, нетно тегло 0.67 грама, на стойност 4.02 лева /, с което от обективна и субективна страна е консумирал състава на престъплението по чл. чл.354 а ал.2 т.4 вр.ал.1 изр.1 алт.1 пр.4 и алт.2 вр. чл.26 ал.1 от НК.

Непосредственият обект на цитираното правонарушение са обществените отношение, които защитават от посегателство живота и здравето на гражданите. Предмет на престъпленията по чл. 354а НК, чл. 354б НК и чл. 354в НК са наркотици или техни аналози, както и прекурсори,съоръжения или материали за производство на наркотични вещества или техни аналози. В материалния закон липсва легална дефиниция за понятието “наркотично вещество”. Това понятие е използвано от законодателя в Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), като в т. 11 от Допълнителните разпоредби е посочено, че това е всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3.Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функ-

ция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм.

Първоинстанционният съд е обсъдил обективните и субективни признаци на състава на съответното престъпление, като правилно е приел, че извършеното от подс. деяние се характеризира с единствено възможния пряк умисъл, включващ съзнаване от страна на подс., че извършва дейността по отношение на съответния предмет на престъплението и че осъществява тази дейност без да има съответно разрешение за това.

В ЗКНВП е предвидена изрична забрана за производството, преработването, търговията, съхраняването, вноса, износа, реекспорта, транзита, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на наркотични вещества, като единственото изключение е посочено в разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗКНВП, където е предвидена възможност да бъдат осъществявани такива дейности с цел създаването на вещества, приложими в медицината. Режимът за извършване на тази дейност е лицензионен и при липсата на разрешение, то се от обективна страна се запълва състава по чл. 354а НК. Видно от приложените по делото доказателства е, че в случая такова разрешение не е налично, поради което не може да бъде изключена наказателната отговорност на С.Т.. Изпълнителното деяние включва две форми/държане с цел разпространение и разпространение/, като правилно решаващият съд е приел, че чрез своите действия подс. Т. е упражнил фактическата власт върху съответното вещество, предмет на престъплението, като е ирелевантно за наказателната му отговорност  дали деецът е държал предмета за себе си, или за трето лице. В подкрепа на изложеното е Решение по НД № 462/2011 г., ВКС, и Решение по НД 100/2012 г., ВКС.

Правилно и законосъобразно, ОС - Варна съд е приел, че правната квалификация следва да включва разпоредбата на чл.26 от НК, тъй като са извършени две деяния, осъществяващи един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се е явило от обективна и субективна страна, продължение на предходното. Отново безпогрешна е и преценката, че престъплението е квалифицирано по чл.354а, ал.2, т.4 от НК, обусловена от предходните осъждания на подс. Т., за които не е изтекъл срока по чл.30 от НК.

 

         ІІІ. Относно наложеното наказание.

Основните възражения, включени във въззивната жалба обхващат справедливостта на наложеното наказание, като се смята, че санкция в по-нисък предел би съдействал за постигане целите на генералната и индивидуалната превенция. Посочва се също, че л.св. има влошено здравословно състояние, което не би могло да бъде лекувано в затворническа среда.

Проверката на присъдата налага изследването на правилното приложение принципите при определяне на индивидуализацията на наказанието. Първоинстанционният съд е определил наказание лишаване от свобода, при превес на смекчаващите обстоятелства, като за такива е приел, критичното отношение към извършеното, изразеното за това съжаление, малките инкриминирани количества на наркотичните вещества, тяхната обща стойност, наличните данни за влошено здравословно състояние. Като отегчаващи такива, решаващият съд е ценил високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, личните характеристики, включващи трайни престъпни нагласи, предвид криминалното минало на подс. Т., както и наличните две прояви, включени в единно продължавано престъпление.  Единственото отправено възражение, касае приложението на чл.55 от НК. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, за да може се приложи тази разпоредба, необходимо е да са налични многобройни/ няколко/ или изключително/ може и само едно/ смекчаващи вината обстоятелства, характеризиращи конкретното деяние и дееца, като такива със значително по-ниска степен на обществена опасност  от типичната за съответния вид престъпление. В настоящият казус такъв извод не може да бъде направен и това е така защото, извършеното нарушение е изключително сериозно по своята правна природа, застрашаващо и увреждащо здравето и живота на гражданите. Не по-ниска е степента на опасност на дееца и този логически изводим факт е обусловен от богатото криминално минало на подс., по отношение на когото явно предишните пенитенциарни третирания не са оказали своята превъзпитателна роля. Не бива да бъде подценяван и факта, че настоящето правонарушение е извършено при условията на чл.29, ал.1 от НК, което допълнително засилва съмнението за отстраняване на престъпните нагласи и за пълно незачитане на обществените порядки и норми. Следва да се изтъкне, че наложеното наказание е определено към минималния размер, и вследствие на събрания доказателствен материал  не следва извод, че допълнително поощрение би съдействало за постигане на ц0елите, предвидени в чл.36 от НК. Правилно и въз основа на задължителните постановки, дадени в Тълкувателно решение№1/2009г., по т.д. №1/2008г., ОСНК, първата инстанция е приела,че признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако не съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В настоящия разглеждан казус извод за такъв факт не може да бъде направен, поради което правилно съдът е индивидуализирал наказанието при условията на чл.54, вр. чл.58а от НК, без да цени направеното самопризнание като допълнително смекчаващо вината обстоятелство, а само е намалил с 1/3 така определената по вид и размер санкция. Не са налични и основания за отмяна на наложената глоба, чийто размер се явява ответен и справедлив на извършеното нарушение. Изтъкнатите доводи, мотивират настоящият въззивен състав да приеме, че наложеното наказание се явява съответно на обществената опасност на деянието и извършителя, и че ефективното изтърпяване на същото ще съдейства за постигане на превантивните цели. Следователно, релевираните оплаквания за явна несправедливост на наложената санкция са неоснователни, както и заявената претенция за намаляване на същата.

При извършената служебна проверка на основание чл.313 и чл.314 от НПК, настоящият състав не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна или изменение на съдебния акт, поради което същият като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден.

 

Водим от горното и на основание чл.334, т.6 от НПК, вр. чл.338 от НПК,

 

Р   Е   Ш   И

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда по НОХД №878/2017 г., по описа на Окръжен съд – Варна, постановена на 09.10.2017г.

Решението подлежи на жалба или протест, в петнадесетдневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на Р България.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: