Р Е Ш Е Н И Е

                   19

14.02.2014г. Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на седми февруари две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Божидар Манев

ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Димитър Димитров

секретар Г.Н.

прокурора Илия Николов,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №1 по описа за 2014 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на адв. Мл.Б., защитник на И.Н.Т., подсъдим по нохд №83/13г. на Търговишкия окръжен съд против присъдата на същия съд от 29.11.2013г., постановена по същото дело, с която подс. Т. е  признат за виновен за деяние по чл.278 ал.4 вр.чл.18 ал.1 НК като му е наложил наказание от три години  лишаване от свобода при строг режим както и глоба в размер на  5000лв. Подс. Т. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението му по чл.278а ал.3 вр.ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.”а” и „б” НК. Постановил е отделно изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието по нохд №928/04г. в размер на 1г.2м. и 16 дни, осъдил го е да заплати направените по делото разноски и се е произнесъл по веществените доказателства.

В жалбата се излагат съображения за недоказаност на обвинението и допуснати съществени процесуални нарушения водещи до ограничаване правото на защита на подсъдимия и моли съда да отмени атакуваната присъда и върне делото за ново разглеждане на окръжния съд, тъй като тези доказателства не могат да се съберат пред втората инстанция.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище, че присъдата е правилна и законосъобразна, както и  за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена  в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 29.11.13г. Търговишкият окръжен съд е признал подсъдимия И.Н.Т. за виновен в това, че на 07.05.2009г. в гр.Търговище без надлежно разрешение, извършил опит да изнесе от страната културни ценности на обща стойност 525лв., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини и на основание чл.278 ал.4 вр.чл.18 ал.1 и чл.54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години при строг режим и глоба от 5000лв.

Признал е подсъдимия за невиновен в това, че на неустановено време и място, при условията на опасен рецидив да е придобил културни ценности на обща стойност 525 лв., които не са идентифицирани и регистрирани, с цел същите да бъдат изнесени зад граница и го е оправдал по обвинението му по чл. 278а ал.3 вр.ал.2 вр.чл.29 ал.1 б”а” и „б”НК.

Постановил е отделно да бъде изтърпяна неизтърпяната част от наказанието по нохд №41/01г. на ТОС и по нохд №928/04г. на РРС в размер на 1г.2м. и 16 дни при строг режим.

Осъдил го е да заплати направените по делото разноски. Отнел е в полза на държавата предмета на престъплението.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Т. е осъждан многократно, като след изтърпяване на част от последното наложено наказание е бил условно предсрочно освободен с изпитателен срок от една година два месеца и шестнадесет дни. След завръщането си в с.Гороцвет общ. Лозница, той се сдобил с антични монети две бронзови сестерции, един сребърен динар, пет сребърни антониана и две сребърни драхми. На 07.05.2009г. той взел монетите и отишъл в Централната поща в гр.Търговище, поставил монетите в два жълти плика, надписал ги, като за подател отразил собствените си имена и адрес, а за получатели съответно лица в Испания и САЩ и ги предал за изпращане. След приемането на пратките те били изпратени за проверка в сортировъчния център в Горна Оряховица, където имало монтиран рентгенов апарат с оглед наличие на забранени предмети и вещества. Тогава било установено наличието на монетите  и пратките били задържани.

От заключението на нумизматичната експертиза се установява, че стойността на десетте монети е 525лв. Вещото лице, разпитано в с.з. е категорично, че монетите, предмет на престъплението са автентични , с качества на културни ценности и не са реплики, както твърди защитата.

Няма спор, че надписите върху двата плика са изпълнени от подс. Т. саморъчно.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото гласни, писмени и веществени доказателства. Свид. С. С., касиер в БП е категорична, че разпознава подсъдимия като подател на пратките, тъй като същия е изпращал много такива пратки през този период. Нейните показания се допълват от тези на свид. И.Б. инспектор в СДОТО – сектор В.Търново, извършващ проверка на всички входящи пощенски пратки е че той е бил на смяна когато са установени монетите в подадените от подсъдимия пратки.

Защитата твърди, че предметите не били собственост на подсъдимия а на друго лице, но от показанията на свид. Велинов дадени пред съдия се установява, че подсъдимия го е карал да дава неверни показания относно придобиването и изпращането на монетите, тъй като този свидетел не бил осъждан, а последствията за подсъдимия биха били по-тежки, предвид предходната му съдимост и УПО.

В жалбата на подсъдимия се твърди, че не било установено как подсъдимия е придобил монетите, но това е без значение, тъй като той е оправдан по  обвинението за придобиване и е признат за виновен само в опит за изнасяне зад граница на културните ценности. Няма никакво касателство към делото дали някакво друго лице е придобивало средства от чужбина и на какво основание. Обвинението за което подсъдимия е признат за виновен е за конкретна дата и конкретна пратка и това деяние е установено по безспорен и категоричен начин, няма значение и дали тези вещи са били негова собственост, достатъчен е факта на изнасянето им, респ. опита за изнасяне.

Правилно, обосновано и законосъобразно окръжният съд е приел, че е налице деяние по чл.278а ал.4 и че то е останало недовършено, във фазата на опита по независещи от дееца причини. Безспорно и двете пратки са били предназначени за чужбина, видно от надписаните адреси на получателя.

Деянието е извършено при пряк умисъл, като дееца е разбирал и искал настъпването на общественоопасните последици. Знаел е какво изпраща и къде го изпраща, както и че няма право да стори това.

При определяне наказание съдът е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства – както сравнителни ниската стойност на предмета на престъплението така и многобройните му предишни осъждания и високата степен на обществена опасност на деянието и деец. Същият е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на последното по време наказание с изпитателен срок от 1г.2м. и 16 дни като настоящото деяние е извършено в рамките на този изпитателен срок. Съдът е определил на подсъдимия наказание в минималния предвиден размер както на наказанието лишаване от свобода, така и по отношение на наказанието глоба.

Съдът не е обсъдил възможността за приложение на чл.58 б.”а” НК, но настоящата инстанция намира, че предвид данните за личността му и степента на  обществената му опасност няма основание за прилагане на този текст.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание  чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 29.11.2013г. на Търговишкия окръжен съд, постановена по нохд № 83/2013г.  в по отношение на подсъдимия И.Н.Т.  ЕГ№ **********

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.337а ал.2 НПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                             2.