Р Е Ш Е Н И Е

 

53

 

гр.Варна 05.04.2019г.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 15 февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

при участието на прокурора ВЛАДИМИР ЧАВДАРОВ и секретаря СОНЯ ДИЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 1 по описа на ВАпС за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

   

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по протест от прокурор при Окръжна прокуратура Разград, както и по въззивни жалби на частните обвинители и от защитата - адв. Ю.Г., в качеството му на процесуален представител на подс.Т.Х.-Г.. Сезиращите настоящата инстанция жалби и протест са насочени против присъда 46 от 17.10.2018г. по НОХД № 433/2017 г. по описа на Окръжен съд – Разград.

В подадения протест се излагат доводи за нарушение на материалния закон, тъй като първоинстанционният съд незаконосъобразно е е оправдал подсъдимата по част от предявените й за нарушени правила за движение по пътищата. Въззивната инстанция е сезирана с искане за приложение на закон за същото наказуемо престъпление като Т.С.Х. - Г. бъде призната за виновна да е допуснала и нарушения по смисъла на чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1, чл.116 и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, които да са в причинна връзка с настъпването на съставомерния резултат по чл.343, ал.1, б.„В“, вр. чл.342, ал.1 от НК; на следващо място се поддържа оплакване за незаконосъобразност при налагане на наказанието пробация. Иска се изменение на присъдата с налагане на наказание на подсъдимата Г. „Лишаване от свобода” за срок от две години с приложението на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години.

Частните обвинители също оспорват законосъобразността на присъдата в частта, с която първата инстанция е оправдала  подсъдимата Т.С.Х. - Г. да е допуснала нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП; твърди се и допуснато нарушение на материалния закон при определяне на наказанието „Пробация”, тъй като съдът незаконосъобразно е заменил наказанието лишаване от свобода с пробация. На следващо място частното обвинение оспорва изобщо наличието на предпоставките за прилагането на чл. 55 от НК при определяне на наказанието. Въззивната инстанция е сезирана с искане за постановяване на решение, с което да бъде измена обжалваната присъда, като подсъдимата бъде призната за виновна и за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и да и́ бъде наложено наказание лишаване от свобода без да бъде приложен чл. 55 от НК

Защитата на подсъдимата навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на изводите на първата инстанция относно наличието на нейно виновно поведение, моли да бъде оправдана, в условията на алтернативност моли за наказание в минимален размер, с приложение на чл.66 НК. Жалбата, подадена от адв. Ковалаков претендира единствено за отлагане на изпълнението на наложеното наказание, с подходящо определен от съда изпитателен срок.

С атакувания съдебен акт подсъдимата Т.С.Х. - Г. ЕГН ********** е била призната за виновна в това че 12.11.2016 год. в землището на с. Осенец, обл. Разград, на път 1-2 км. 54+720 м. в посока от гр. Разград към гр. Русе, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил “Рено Сценик” с рег. № М152САУ, нарушила правилата за движение - чл.20, ал.2 от ЗДвП - като водач на МПС не изпълнила задължението си при избиране скоростта на движение да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и чл.77 от ЗДвП- като водач на МПС не изпълнила задължението си при заслепяване да намали скоростта и при необходимост да спре“, в резултат на което по непредпазливост причинила смъртта на СТ.Ц.СТ. от гр.Разград, поради което и на основание чл.343, ал.1, б. "В", вр.чл.342, ал.1 от НК първата инстанция на основание чл.55 от НК и́ е наложила наказание ПРОБАЦИЯ, изразяващо се в следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, при периодичност два пъти седмично; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.

 На основание чл. 343г, вр. чл.37, т.7 от НК РОС лишил подсъдимата Т.С.Х.-Г. от право да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

Със същата присъда, подс. Х.-Г. е била оправдана да е извършила престъплението по чл. 343, ал.1, б. „В“ от НК при нарушение на разпоредбите и на чл.5, ал. 2, т. 1 , чл. 20, ал.1, чл.116  и чл.139,ал.1, т.1 от ЗДвП.

В тежест на подсъдимата са били възложени и направените по делото разноски.

В съдебно заседание, участващият във въззивното производство прокурор поддържа протеста частично – само досежно оплакването за неправилна замяна на наказанието „Лишаване от свобода” с „Пробация”. Представителят на публичното обвинение споделя изводите на РОС за наличие на предпоставките по чл.55 от НК, но счита, че в случай приложима е хипотезата на ал.1, т.1 от същия текст, който не позволява замяна на предвиденото наказание „Лишаване от свобода” с наказание „Пробация”. Предлага въззивната инстанция да измени атакуваната присъда и да наложи на подс.Г. наказание „Лишаване от свобода” под специалния минимум, предвиден в санкцията на чл.343, ал.1, б.В от НК, чието изтърпяване да отложи по реда на чл.66 от НК. По отношение на жалбата на защитата изразява становище за неоснователност.

Повереникът на частните обвинители поддържа изцяло жалбата и въззивния протест. Оспорва се законосъобразността на извода на първата инстанция за наличие на съпричиняване на съставомерния резултат и от страна на самия пострадал пешеходец СТ.СТ., тъй като по делото не е било установено безспорно, че СТ. се е движел по пътното платно в нарушение на изискванията на чл.108 от ЗДвП.

Защитникът на подс.Г. развива доводи за липса на виновно поведение на подзащитната му, тъй като според заключението на АТЕ съществували варианти на поведение на пешеходеца, при които подсъдимата не е имала техническата възможност да избегне удара.

В последната си дума подсъдимата заявява, че не се чувства виновна за случилото се и желае да бъде оправдана.

Въззивният протест е процесуално допустим, изхожда от надлежна страна и е подаден в законоустановения срок. По същество, той се явява и частично основателен.

Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени в срока за обжалване и от надлежна страна, разгледани  по същество се преценяват като частично основателни.

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства, настоящият въззивен състав приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

     Подсъдимата Т.С.Х. - Г. е родена на *** ***, с висше образование, работи, омъжена, неосъждана. Същата е правоспособен водач на МПС, категория „АМ”„В1” и „В”. За дългогодишния и́ стаж като водач не са и́ налагани административни наказания за нарушения на ЗДвП.

      Вечерта на 12.11.2016г. подсъдимата Т.С.Х. - Г. се движела с управлявания от нея л.а. „Рено Сценик” с английски рег. № N11 52 САУ по път I - II, в посока от гр.Разград към гр.Русе. Времето било ясно, в тъмната част на денонощието, а видимостта нормална за конкретните пътни условия. Подсъдимата управлявала автомобила с включени дълги светлини на фаровете, а при появата на насрещно движещи се превозни средства тя превключвала на къси. Автомобилът бил с дясно разположение на волана за управление и след внасянето му в страната не била извършена замяна на отделните елементи от фаровете, нито пък били регулирани така, че да съответстват на асиметричното европейско светлинно петно за дясно движение. С включени къси светлини на фаровете разстоянието на видимост по продължението на ивицата на движение на автомобила вдясно било 44 м.

Около 21,00 часа  подс.Т.Х. - Г. се намирала на пътен километър 54+720, в землището на с. Осенец, обл. Разград. В този участък пътното платно било с ширина 10 м, едрозърнест асфалт, сухо, без повреди и неравности. Движението било организирано двупосочно, в три ленти. Първата лента от дясно наляво по посока гр.Русе била разделена от средната лента с хоризонтална маркировка М1 - единична непрекъсната линия, а средната лента била разделена от лявата лента с маркировка МЗ единична прекъсната линия. Първата лента била предназначена за движещите се в посока гр.Русе превозни средства, а средната и лява за превозните средства движещи се в посока гр.Разград. Подсъдимата управлявала автомобила с включени дълги светлини на фаровете, а скоростта й на движение била 74,16 км/ч.

Пострадалият СТ.Ц.СТ., 75 годишен, живеел в с.Езерче, община Цар Калоян, област Разград. В ранния следобед на 12.11.2016г. той посетил питейно заведение „Капитан Блъд” в гр.Разград, където свид.М.Е. работела като сервитьорка. Там той употребил алкохол в компанията на свои познати (набори), сред които и св.СТ.М.СТ.. По-късно същия ден, вече в тъмната част на денонощие пострадалият СТ.Ц.тръгнал пеш от град Разград към дома си в село Езерче. Движел се в дясната лента /предназначена за движещите се в посока гр.Русе превозни средства/, на разстояние около 2,03 м от десния й край. СТ. бил нисък на ръст, облечен с тъмни дрехи, а походката му не била особено стабилна, предвид леката степен на алкохолно опиване, в което се намирал. Неговото присъствие и движение по пътното платно било възприето от други водачи на МПС в района около село Осенец – свидетелите А.А., П.Н.(управлявал л.а. Голф 3), Д.И.и Е.И. (пътували в л.а. Нисан), които се разминали с него, непосредствено преди ПТП-то.

Междувременно подсъдимата продължавала да управлява л.а. „Рено Сценик” със скорост от 74,16 км/ч и на включени дълги фарове. В един момент срещу нея се появил автомобил, неустановен по делото. Тогава тя превключила светлините от дълги на къси. Преди двете МПС да се разминават водачът на другия автомобил превключил светлините от къси на дълги и подсъдимата била заслепена за кратко. Въпреки заслепяването, подс.Т.Х. - Г. не предприела никакви действия за намаляване на скоростта на движение на автомобила или неговото спиране. Напротив, тя продължила да го управлява със същата скорост. Точно в този момент лекият автомобил, управляван от подсъдимата, застигнал попътно движещия се почти в центъра на лентата за движение пешеходец – СТ.Ц.СТ.. При приближаването на л.а. пешеходецът се обърнал с лице към него. Подс.Х.-Г. не успяла да реагирала по никакъв начин и последвал сблъсък между автомобила и пешеходеца. Първоначално ударът настъпил с левия край на автомобила, в резултат на което тялото на пешеходеца излетяло във въздуха, превъртяло се през предния капак, като главата му се ударила в предното обзорно стъкло в лявата част и го счупила. От силата на удара пострадалият СТ. получил множество тежки увреждания на главния мозък и починал на място. От придобитата от удара скорост тялото на СТ. било отхвърлено напред и наляво и паднало в лентите за насрещно движение. След удара подсъдимата отбила автомобила встрани от пътя и се свързала от мобилния си телефон с дежурния оператор на телефон 112, като го уведомила за настъпилото пътно - транспортно произшествие. Малко след това на място пристигнали дежурни полицейски служители от ОД на МВР - Разград и екип на ЦСМП при МБАЛ „Св. Иван Рилски” - Разград, който констатирал смъртта на пострадалия СТ.СТ.. На място пристигнал и дежурен разследващ полицай, който в присъствието на поемни лица, лекар и на технически помощници извършил оглед на местопроизшествието. При същия  на различни места по пътното платното били намерени и иззети различни детайли от автомобила на подсъдимата - пластмасови части с неправилна форма /тъмнозелени на цвят/, части от преден фар и калник, части от преден фар, датчик, фасонка, парчета стъкла с неправилна форма, перо от чистачка, пластмасови части /парчета/, както и обувките, мобилния телефон, портфейла и тефтерче с документи и бележки на пострадалия СТ.. Подсъдимата  била изпробвана за наличие на алкохол от служител от ОД на МВР - Разград  с техническо средство „Алкотест Дрегер“. Бил й връчен и талон за медицинско изследване № 0019301/12.11.2016 г. и малко преди полунощ тя посетила спешното отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски” - Разград. Там й  била взета кръвна проба, която била изпратена за изследване за наличие на алкохол в химическата лаборатория на НТЛ при ОД на МВР - Разград.

След приключване на огледа трупът на СТ., който бил намерен върху маркировката МЗ, на 76 м. преди приетия в протокола за оглед на местопроизшествие ориентир /стълб на крайпътна мантинела, разположена вдясно на пътя/, бил транспортиран до ОСМ при МБАЛ „Иван Рилски” - гр.Разград - за извършване на аутопсия.

Видно от заключението на вещите лица по назначената в хода на разследването комплексна съдебномедицинска експертиза на трупа на СТ.Ц.СТ., при извършения оглед и аутопсия била установена съчетана травма с два вида увреждания - прижизнено и послесмъртно причинени.

Прижизнени увреждания:

-          черепно - мозъчна травма - многофрагментно счупване на костите на черепния покрив и основата, счупвания на лицевите кости, разкъсно - контузии рани по главата, разкъсване и евакуация на голяма част от главния мозък извън черепната кухина;

 гръдна травма - многофрагментно счупване на ребра,кръвонасядане по опорака на червата.

 Послесмъртни увреждания:

-          прекъсване на гръбначен стълб в поясната област;

-          конструкционно счупване на костите на таза;

-          разкъсвания по белодробен паренхим, разкъсване на черен дроб, бъбреци и пикочен мехур;

-          счупване на костите на подбедриците на двата крака в близост до глезените;

От заключението се установява, че смъртта на СТ.СТ. се дължи на несъвместими с живота разкъсвания на главния мозък. Всички травматични увреждания са получени по механизма на удари с или върху твърди предмети с голяма кинетична енергия. Вещите лица уточняват, че локализацията на прижизнено получените увреждания дава основание да се приеме, че в момента на удара, пострадалият СТ.СТ. е бил изправен с лице към автомобила. Главата на СТ. се е ударила в части на превозното средство, като е възможно при този удар части от мозъчната тъкан да са останали на мястото на съприкосновението с автомобила. Смъртта настъпила в момента на получаване на черепно - мозъчната травма. Само по себе си прекъсването на гръбначния стълб в шийния отдел също водело до настъпване на смърт. Установените травми в областта на таза, корема и долните крайници били послесмъртни и е възможно да са получени от последващо прегазване от моторни превозни средства. Към момента на настъпване на смъртта, СТ.СТ. бил алкохолно повлиян, като установеното съдържание на етилов алкохол отговаряло на лека степен на алкохолно опиване. В хода на съдебното следствие е назначена допълнителна СМЕ, вещото лице (д-р Дияна Василева) по която е заключило, че състоянието на пострадалия му е позволявало да се движи и възприема пътните превозни средства, като поведението му е по-близко до това на неалкохолно повлиян или слабо повлиян човек.

Вещото лице по назначените химически експертизи не е установило наличие на етилов алкохол в изпратената за изследване проба кръв взета от подсъдимата Т.Х.-Г., докато при пострадалия СТ.Ц.СТ. при извършения оглед и аутопсия и иззетата кръвна проба е  установено  наличие на 1,22 промила етилов алкохол.

Според заключенията на вещите лица по назначените в хода на разследването авто-техническа и комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертизи, които внимателно са изследвали тезата на подсъдимата за заслепяване от насрещнодвижещ се лек автомобил, се установява, че мястото на удара между управлявания от подс.Т.Х. - Г. автомобил и пострадалия СТ.СТ. по дължината на пътното платно е на около 89,71 м преди приетия в протокола за оглед на местопроизшествие ориентир /стълб на крайпътна мантинела, разположена вдясно на пътя/, а по ширината на пътното платно на разстояние около 2,03 м от десния край, считано по посока на движение на автомобила. Скоростта на движение на управлявания от подсъдимата автомобил непосредствено преди произшествието и в момента на удара била 74,16 км/ч. По отношение на техническото състояние на управлявания от подсъдимата Т.Х. - Г. автомобил, който е с дясно разположение на волана за управление, вещите лица са приели, че осветителната му система за къси светлини не отговаряла на изискванията към светлинното петно при дясно движение, поради което експерите заключават, че не е била изправна и не е отговаряла на техническите изисквания за безопасно движение. При включени къси светлини на фаровете минималното разстояние на видимост за подсъдимата по продължението на ивицата на движение на автомобила в дясната пътна лента било около 44 метра/според поправката направена от в.л.Серафимов в с.з. на 05.04.2018г./ При дълги светлини разстоянието на видимост по ширината на ивицата на движение на автомобила било около 155 м, а по цялата ширина на пътното платно в интервала от 150 до 155 м. При наличие на светлини от фарове на насрещно движещ се автомобил, в резултат на физиологично заслепяване разстоянието на видимост намалявало с 25%. и при включени къси светлини на фаровете то било 31,88 м. При определената скорост на движение от 74,16 км/ч., дължината на опасната зона за спиране на автомобила била 64,60 м., поради което подсъдимата не е имала техническа възможност да избегне удара чрез спиране. Тя имала възможност да спре до мястото на удара единствено, ако при разминаването й с насрещно движещият се автомобил скоростта на този управляван от нея е била не по - висока от 44,21 км/ч.Вещите лица сочат, че при прав пътен участък, какъвто е и процесният, светлините от фаровете на насрещно движещ се автомобил се виждали от достатъчно голямо разстояние, поради което водачът може да съобрази, че разстоянието на видимостта му към тъмно препятствие на пътя ще намалее, поради физиологичното въздействие на светлината на насрещните фарове върху зрението му и своевременно да намали скоростта на движение преди това да се е случило. Застъпват тезата, че пострадалият също е имал възможност да избегне удара, ако е вървял съгласно изискванията на ЗДвП, в левия край на пътното платно. Посочено е задължението на водача при движение в тъмната част на денонощието да съобразява скоростта си на движение с разстоянието на видимост в осветената от фаровете зона, за да може при необходимост да спре на това разстояние, като в случая подсъдимата като водач не е съобразила скоростта на движение на управлявания от нея автомобил с разстоянието на видимост, при наличие на светлини от фаровете, като приемат, че дори същата да е била заслепена от включените дълги светлини на насрещно движещ се автомобил, това заслепяване е било за кратко при разминаването им, като предвид скоростта, с която същата е управлявала автомобила, сама се е поставила в невъзможност да предотврати настъпването на произшествието чрез спиране или заобикаляне на пострадалия, когото е възприела непосредствено преди настъпването на удара.

Изложените фактически положения въззивният съд приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства - гласни и писмени, и доказателствени средства, а именно: дадените на етапа на съдебното следствие обяснения от подсъдимата, показанията на разпитаните свидетели – А.А., М.Е., СТ.СТ., Т.Т., Н.Н., Е.Ю., Д.И., Е.И., П.Н.и становищата на вещите лица, както и прочетените на основание чл.282 НПК заключения по назначените експертизи в досъдебното и съдебното производство; прочетените на основание чл.283 НПК писмени доказателства и писмени доказателствени средства, имащи значение за разкриване на обективната истина по делото: протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, скица на местопроизшествието, протоколи за оглед на труп, за оглед на веществени доказателства, свидетелство за съдимост, удостоверения за наследници, справка за нарушения по ЗДвП, протоколи за химически експертизи.

Въззивната инстанция не споделя становището на защитата и частното обвинение, че по делото не е установено къде точно и как се е движел пострадалият по пътното платно. Напротив в хода на съдебното следствие са били събрани достатъчно гласни доказателства за движението на СТ.СТ. през инкриминирания ден – от дома му в село Езерче, община Цар Калоян, до питейното заведение в гр.Разград и обратно до момента на настъпване на ПТП. Неговото поведение и начин на придвижване по пътя от гр.Разград към село Езерче е било възприето от четирима свидетели – двама водачи на МПС и пътници в тях, които са категорични за посоката и лентата, в която се е движел СТ.СТ., затова че походката му не е била стабилна. И четиримата свидетели са видели пострадалия в района на село Осенец и във време непосредствено преди настъпването на ПТП. Затова и въззивната инстанция счита, че всички останали версии, коментирани от защитата за вероятни, не могат да бъдат обсъждани, защото не намират опора в доказателствената маса, събрана по делото. Затова нито първата, нито втората инстанция следва да ги коментира. По делото е установено по безспорен начин, че пострадалият се движел прав и попътно на движението на л.а., управляван от подсъдимата, в центъра на общата им лента за движение, като непосредствено преди удара се е обърнал с лице към връхлитащия го л.а.

Горните фактически изводи се установяват както от гласните доказателства, коментирани по-горе, така и от изводите на СМЕ, която е категорична, че пострадалият в момента на удара е бил в изправено положение и обърнат с лице към л.а. Мястото на удара, установен от заключението на комплексната тройна автотехническа експертиза, което се кредитира като обективно, компетентно и мотивирано дадено, също потвърждава извода, че пострадалият се е движел в централната част на лентата за движение. Заключението на именно тази експертиза е дало обоснован и убедителен отговор на всички относими въпроси, включени в предмета на доказване по това производство съгласно чл.102 НПК. То е пълно, ясно, обосновано и правилно и въззивният съд го кредитира, с изключение на застъпеното виждане относно техническата изправност на осветителната система на л.а. „Рено Сценик” с дясна дирекция. По същество експертите в отговора си са дали собствената си интерпретация на действащата правна регулация относно техническите изисквания за асиметричното светлинно петно на освететителните системи на леките автомобили. Този въпрос е правен и съответно извън компетенциите на експертизата. В заключението експретите не са посочили нито една техническа повреда или дефект на осветителната уредба на л.а. „Рено Сценик”, а единствено са коментирали факта, че той е снабден с десен волан и понеже нямало данни за извършена „реконструкция” на фаровете те не съответствали на асиметричното европейско светлинно петно за дясно движение. Това състояние на фаровете обаче не може да бъде приравнено на техническа неизправност. Под техническа неизправност, видно от Българския тълковен речник се разбира състояние на машина, механизъм, уред и под., при което той не може да работи, функционира нормално, добре; повреда, дефект. В конкретния случай осветителната уредба на л.а. е функционирала нормално, нямала е повреди или дефекти, но не е била най-подходящо регулирана за движение в дясна лента. Никъде обаче прокурорът не е посочил коя е онази нормативна уредба, която е задължавала подсъдимата, управлявала л.а. с дясна дирекция, регистриран надлежно в Държава членка на ЕС, да извърши подобно на твърдяното в експертизата преустройство, за да навлезе с него по пътната мрежа на РБ. При регистрацията на л.а. в Кралство Великобритатия компетентните власти са преценили, че л.а. отговаря на изискванията поставени с Регламен (ЕС) № 167/2013 год. и Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно изискванията за одобрение на типа по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях. Затова и според въззивната инстанция не може да бъде удоволетворено искането на представителите на публичното и частното обвинение за допуснато от подсъдимата нарушение по смисъла на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Изложеното по-горе обаче не означава, че въззивният съд споделя тезата на защитата за липса на виновно поведение от страната на подс.Г.. Управлявайки нощно време лек автомобил, независимо дали с дясна или лява дирекция, тя е била длъжна при избора си на скорост за движение да избере такава, която да й позволява да спре в рамките на конкретната осветеност на фаровете. Т.е. Г. като водач с дългогодишен опит е осъзнавала, че управлява МПС, чиито фарове са осветявали по-малко в дясно ( около 44 м.) като същевременно е била длъжна да избере скорост на движение, която да й позволи да спре при осветяването на препятствие на пътя в рамките на тази осветеност. По делото е безспорно установено, че скоростта на движение на лекия автомобил „Рено Сценик” непосредствено преди удара е била около 74.16 км/ч, а дължината на опасната му зона за спиране – около 64.60 м. Както вече бе посочено при включени асиметрични къси светлини на конкретния автомобил, в дясно светлината осветявала пътното платно на разстояние от 44 м. пред автомобила, а в ляво – на 74 м. Технически съобразената скорост, която би позволила на водача да спре в рамките на осветената зона с дължина 44 м е 56.30 км/ч. Подсъдимата изобщо не възприела пешеходеца до момента на настъпване на сблъсъка и едва след него предприела аварийно спиране. В конкретния случай обаче вещите лица приемат, че наличието на насрещно движещи се автомобили в тъмната част на денонощието с включени фарове е намалило разстоянието на реалната видимост до 33 м., което от своя страна променя съобразената скорост на 45.40 км./ч. В съдебно заседание ескпертите безапелационно са потвръдили своите изводи, давайки обоснован и мотириван отговор на всички въпроси, поставени от страните.

При тези обстоятелства напълно обоснован е изводът на първата инстанция за наличието на виновно поведение на подсъдимата Г.. Като водач на МПС за нея е съществувало задължението по чл.20, ал.2 от ЗДвП при избора си на скорост да се съобрази с конкретните пътни, атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, както и това по чл.77 от ЗДвП, което задължава при заслепяване водачът да намали скоростта и при необходимост да спре.

Скоростта на движение е трябвало да бъде избрана от нея така, щото да и́ позволи да спре пред всяко предвидимо препятствие. Подсъдимата в качеството си на водач е не само длъжна да наблюдава всеобхватно пътната обстановка, но и да предвиди логичните нейни изменения и да си осигури възможност да отреагира адекватно при непосредствено възникване на препятствие. Началният момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност, е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за движение. Както няколкократно е посочвал ВКС, пътната обстановка има динамично съдържание, като може и стабилно да съществува или да възникне при известни обстоятелства, които водачът е длъжен да предвиди. Нейният интензитет също може да бъде различен. Управление извън населено място, в тъмната част на денонощието, при вятър и индикации за предстоящ дъжд, при относително интензивен трафик (типичен за събота вечер) както от насрещно движещи се, така и от попътно движещи се МПС, безусловно съдържа белези на предвидима опасност и налага движение с особена предпазливост и осторожност, тъй като поначало в този участък от пътя се очаква интензивно движение. А в конкретния случай на пътя е имало и пешеходец, които по принцип е уязвим участник в движението по смисъла на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП. Обективно той е бил видим за водача от момента, когато попадне в в осветената от левия фар зона – 1.75 м. вляво от лявата страна на автомобила или на 44 м. пред автомобила, а при заслепяване, както е в конкретния случай – 33 м. Подсъдимата обаче е управлявала л.а. със скорост, която не и́ е позволявала да спре в рамките на тази осветеност. Това нейно поведение е виновно и съобразно задължителните за съдилищата указания, дадени в т.9 на Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК: „Ако при движение нощно време със съобразена скорост на светлините на фаровете възникне внезапна и неочаквана опасност за движението и водачът не може да я преодолее, ще намери приложение чл. 15 НК. Ако обаче разстоянието на видимост не съответства на скоростта на движението, попадането в удължената опасна зона за спиране на моторното превозно средство е виновно нарушение на правилото на чл. 120 ППЗДвП и причина за настъпване на произшествие, която предварително е поставена от водача.”

Наличието на насрещно движещи се автомобили безспорно е намалило тази видимост допълнително и е усложнила ситуацията, като това обстоятелство също е следвало да бъде отчетено от водача на МПС и е ангажирало задължението и́ и по чл.77 ЗДвП да съобрази поведението си с всички тези фактори и да предприеме действия, гарантиращи безопасността на всички участници в движението, т.е. да намали скоростта на движение на л.а. до такава, позволяваща му да спре в рамките на намалената видимост. Убедеността на подсъдимата, че не застрашава други участници в движението, е била субективна и е подлежала на преразглеждане във всеки момент на динамично изменящите се пътни условия, като при възникване на опасност тя е била длъжна да реагира. Затова е не може да бъде споделено виждането на защитата, че избраната от подс.Г. скорост не била висока и дори била съобразена с конкретните пътни условия – движение в тъмната част на денонощието, при интензивен трафик и индикации за предстоящ валеж от дъжд. В аналогичен казус, разгледан по Решение № 512 от 8.ХII.1986 г. по н. д. № 487/86 г., III н. о. ВКС е посочил следното: „От фактическа страна окръжният съд е приел, че подсъдимият е управлявал лек автомобил на къси светлини със скорост около 70 км/час. При разминаване с насрещно превозно средство той е бил заслепен и не е могъл да възприеме движещия се в дясната част на попътната лента колоездач. В резултат на последвалия удар в задната част на велосипеда на пострадалия са били причинени увреждания, които довели до неговата смърт. Подсъдимият като водач на лек автомобил е нарушил чл. 120 ППЗДвП във връзка с чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Скоростта на моторното превозно средство е била несъобразена със светлините на фаровете и водачът не е имал възможност да преустанови движението или да вземе мерки за безопасно движение. Неговата опасна зона за спиране е била далеч по-голяма от осветеното разстояние пред него. Освен това поради предстоящото разминаване с насрещно моторно превозно средство видимостта е била затруднена от насрещните светлини. При това положение ударът на велосипедиста е бил неизбежно и непреодолимо обстоятелство, с което подсъдимият не се е съобразил, поради което виновно е причинил смъртта на велосипедиста”.

В обобщение - деянието на водача не може да се третира като случайно, защото опасността не е възникнала внезапно в опасната му зона за спиране, когато ударът е бил технически непредотвратим, а в един предходен момент, когато той е могъл да я възприеме и е бил длъжен съответно да реагира, но той не е сторил това, като по този начин подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да осигури безопасността на другите участници в движението. В този смисъл Решение № 645 от 26.11.2007 г. на ВКС по н. д. № 365/2007 г., II н. о. Именно допуснато от подсъдимата неправомерно поведение – нарушенията на чл.20, ал.2 от ЗДвП и това по чл.77 от ЗДвП, които са и в непосредствена причинна връзка със съставомерния резултат, не дава основание за изключване на вината и́ при условията на чл.15 НК. Както се е произнасял многократно ВКС /не само с посочените по-горе Решения, но и с тези, цитирани в допълнението на протеста/, случайно деяние би било налице само при липса на допуснати нарушения от водача, когато опасността възникне в опасната зона за спиране и го постави в невъзможност да я предотврати.

Пропускът на подсъдимата да забележи своевременно пешеходеца се дължи основно на неправилната нейна оценка на пътната ситуация, намалената видимост и интензивния трофик, довела и до неадекватен избор на скорост. В подкрепа на горния извода, че присъствието на пострадалия е било обективно видимо, е и обстоятеството, че редица други водачи на МПС, част от които разпитани като свидетели по делото, реално са възприели пешеходеца СТ.СТ. своевременно и са осигурили неговата безопасност.

По делото е безспорно, че е налице принос за настъпването на вредоносния резултат и от страна на загиналия пешеходец. Пострадалият СТ. се е движел по пътното платно в нарушение на изискванията на чл.108, ал.2 ЗДвП, която предвижда възможност пешеходците да се движат по платното за движение, но това трябва да се осъществява противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница.

Безспорно е установено по делото, че пострадалият СТ.СТ. преди да потегли към дома си е употребил известно количество алкохол и по време на произшествието е бил в състояние на лека степен на обикновено алкохолно опиване. Безспорно това негово състояние е повлияло на движенията и реакциите му, като ги е забавило, нарушило е координацията му, както и на съзнанието и е обусловило неправилното възприемане ситуацията на пътя и възможността за своевременна и логична реакция. Това негово състояние обаче не освобождава другите участници в движението от задължението им да опазват неговата безопастност, здраве и живот. Описаното поведение на пешеходеца също съставлява нарушение на правилата за движение, установени в чл. 108, ал.2 от ЗДП и чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДП, и също се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП. Горното от своя страна обуславя извода на настоящата инстанция, че настъпилият общественоопасен резултат се явява пряко и непосредствено следствие от неправомерно поведение и на водача на пътното превозно средство и това на пешеходеца, като съществува релевантна връзка между деянията им и настъпването на смъртта на последния.

 

Поради изложеното въззивният съд счита, че след правилното установяване на фактическата обстановка и след преценката на релевантните по делото доказателства, първата инстанция е достигнала до законосъобразен и правилен извод за обективна и субективна съставомерност на деянието, осъществено от Т.С.Х. - Г., ЕГН ********** по предявеното и́ на първата инстанция обвинение по чл.343, ал.1, б.„В” от НК. Именно нарушенията на предписанията на ЗДвП относно избор на скорост (чл.20, ал.2 и чл.77) са тези, които имат пряка и непосредствена връзка с настъпилия съставомерен резултат. Затова и въззивната инстанция се солидаризира с изводите на РОС, че подобна връзка не е налице по отношение на останалите нарушения на правилата за движение по пътищата, посочени от прокуратурата като осъществени от подс.Г.. Затова и протеста в тази си част се явява неоснователен.

 

По оплакването за нарушение на закона при определяне на наказанието:

Настоящият състав на ВАпС намира, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон при определяне вида на наказанието, което да наложи на подсъдимата. Т.С.Х. - Г. е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б. „В“ от НК, за което на основание чл. 55 от НК РОС й е наложил наказание пробация с мерките по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК. Към момента на деянието – 12.11.2016 год., както и към настоящия момент, предвиденото наказание в санкцията на цитираната норма е „Лишаване от свобода” за срок от две до шест години. Горното от своя страна е задължавало първата инстанция, след като е достигнала до извод за наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, да приложи т.1 на ал.1 на чл.55 от НК. Съгласно посочената разпоредба срокът на наказанието лишаване от свобода може да бъде определен и под специално предвидения минимум, но не допуска замяната му с друго по вид наказание. В конкретния случай съдът е пренебрегнал това изискване, което е довело до нарушаване на материалния закон. Горното налага въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл.337, ал.2, т.1 от НПК.

С оглед принципа на индивидуализация на наказанието, и въззивната инстанция отчита като смекчаващи отговорността на подсъдимата следните обстоятелства - чисто съдебно минало, изразено съжаление за случилото се, добри характеристични данни, липсата на допуснати адм.нарушения по ЗДвП в продължение на повече от 20 години. Горното сочи, че обществената опасност на личността на дееца е ниска. Безспорно осъщественото от подсъдимата деяние, субсумиращо престъпния състав по чл.343, ал.1, б. В от НК, е със завишена степен на обществена опасност, но то не може да бъде ценено като обстоятелство, допълнително отегчаващо наказателната отговорност на дееца. Горното мотивира въззивният съд да приеме, че по делото не е налице нито едно обстоятелство, което да сочи на отегчаване на отговорността на подс.Г.. Напротив налице са единствено смекчаващи такива. В тази насока следва да бъде отчетен и приноса на загиналия пешеходец, участвал в пътния инцидент – както вече бе коментирано по-горе. Затова въззивната инстанция се солидаризира с извода на РОС, че горните обстоятелства, обуславящи смекчаване отговорността на подс.Г., са многобройни и най-лекото наказание, предвидено в закона би се явило несъразмерно тежко.

Това мотивира ВАпС да приеме, че съответното наказание на стореното следва да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно „Лишаване от свобода” под минимума, предвиден в санкцията на специалната норма чл.343, ал.1, б.В от НК – именно „Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца. Едновременно с това фактическите данни за личността на подсъдимата Т.Х.-Г., неочертаващи извод за формирани престъпни навици, напротив сочещи на личност с утвърдено поведение на съблюдаване на установения правопорядък, не обосновават нуждата от изолирането и́ от обществото, за да бъде превъзпитана и поправяна в условията на затвор. Не само чистото съдебно минало, но и социалния статус на 46 годишна жена, липсата на изрични лоши характеристични данни, продължаващата реализация в живота, обосновават приложимост на института на условното осъждане. Прилагайки разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК, въззивният съд отдаде преимуществено значение на личната превенция, без да пренебрегва генералните възпитателни и предупредителни правни последици на наказателната санкция и му определи изпитателен срок от три години.

Въззивната инстанция не намира основания за корегиране на наказанието по чл.343Г от НК, въпреки наличието на възможност за това (чл.55, ал.3 от НК). Това е така, защото и въззивната инстанция приема за необходимо налагането и на акцесорното наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Този размер се преценява за справедлив /и съобразен и с размера на наказанието лишаване от свобода/, тъй като именно това наказание в най-пълен обем би обезпечило постигането на генералната превенция и би осигурило безопасността на другите участници в движението по пътищата.

По изложените съображения и предвид липсата на други  служебно констатирани основания за отмяна или друго изменение на присъдата, на основание чл.337, ал.2, т.1 от НПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И :

 

I.                             ИЗМЕНЯ присъда № 46 от 17.10.2018г., постановена по НОХД № 433/2017 г. по описа на Окръжен съд – Разград, като НАЛАГА на подсъдимата Т.С.Х. - Г. наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода” с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

ІІ. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението подлежи на обжалване в 15 дневен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                                                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                              2.