Р Е Ш Е Н И Е

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

Номер 25/25.02.       Година  2013                  Град Варна

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На петнадесети февруари      Година две хиляди и тринадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:          Живка Денева

                            ЧЛЕНОВЕ:  Димитър Димитров

Румяна Панталеева

 

 

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Иван Тодоров

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 10 по описа на съда за 2013 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 87/17.12.2012 г. по НОХД № 197/12 г. на Окръжен съд Търговище, с която подсъдимият Х.М.Ч. е признат за виновен и осъден по чл.248а, ал.3, вр.ал.2, вр.чл.54 от НК на лишаване от свобода за една година, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок три години, както и на 2000 лева глоба.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в частично съответствие с възведеното обвинение, че на 31.05.2010 г. в гр.Търговище, в качеството си на управител на ЕООД, подсъдимият е представил неверни сведения пред ДФ „Земеделие”, като в заявление за подпомагане със средства от фондове на Европейския съюз по три отделни схеми наддекларирал земеделски земи с площи съответно 24.06 ха, 1 ха и 9.36 ха, разположени в землищата на различни населени места от Търговищка област.

С присъдата подсъдимият е бил признат за невинен и оправдан по обвинението за земи, разположени в няколко землища, както и за разликата до размерите на наддекларираните площи, посочени в диспозитива на обвинителния акт.

 

Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат Г.,***, защитник на подсъдимия, с искане за оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението. В съдебно заседание искането се допълва с такова за приложение на чл.9, ал.2 от НК или връщане на делото за ново разглеждане, като последното се поддържа и аргументира подробно и от встъпилия в производството втори процесуален представител на подсъдимия – адвокат Ж.Ж., АК Варна. Становището на представителя на въззивната прокуратура е, че присъдата е правилна и жалбата следва да се остави без уважение.

 

Съставът на апелативния съд намира, че изложените в жалбата, допълнението към нея, и при пледоариите на защитниците, възражения във връзка с обосноваността на присъдата и приложението на материалния закон, не следва да се разглеждат по същество, тъй като е основателно наведеното твърдение за допуснати съществени нарушения на процесуални правила от категорията на посочените в чл.348, ал.3 от НПК, неотстраними в тази инстанция, които налагат отмяна на постановения съдебен акт и повторно разглеждане на делото в първата инстанция.

 

Разглежданата присъда страда от липса на мотиви както в наказателно осъдителната, така и в оправдателната си част, досежно конкретизацията и изясняването на въпроса за площите, признати като предмет на инкриминация, респективно тези, за които съдът не е приел обвинението. И макар крайният резултат, както отбелязва и представителя на апелативната прокуратура, да ползва подсъдимия, изложените при тази липса мотиви от една страна ограничават правото на защита, а от друга препятстват въззивната инстанция да провери правилността на взетите решения както за частично оправдаване, така и за частично осъждане, тъй като от съдебния акт изобщо не става ясно на какво почиват те.

 

Срещу подсъдимия е било възведено и поддържано в първоинстанционния процес обвинение, за представяне на неверни сведения чрез наддеклариране на 66.85 ха земеделски земи по СЕПП, 1.09 ха по НР 1 и 31.3 ха по НР 2 в землищата на гр. Антоново, с. Вельово, с. Горна Златица, с. Горна Хубавка, с. Изворово, с. Орач, с. Поройно, с. Илийно, с. Камбурово, с. Кьосевци, гр. Омуртаг, с. Царевци, с. Ястребино. Като относими към тези обобщени площи, в обстоятелствената част на обвинителния акт са били изброени общо 52 парцела /БЗС/, като един номер е бил повторен два пъти /БЗС № 35643-40-10/, но с различни твърдения за площи и несъответствия.  

Като доказателство, ангажирано на досъдебното производство и целящо да провери обосноваността на обвинението в тази част, в съдебно заседание е била приобщена по реда на чл.282, ал.1 от НПК съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в.л. М.. Тя обаче не е постигнала своята цел, тъй като с нея само е било потвърдено даденото първоначално заключение, че наддекларираните от Х. Чарък площи са в размер на 165.76 ха, като при разпита са е изяснило, че това е обобщен резултат, механично пренесен от констатациите на извършена проверка от Регионалния технически инспекторат по отношение на много по-голям от инкриминирания брой парцели – 316.

След като в хода на съдебното следствие не е бил изяснен по експертен път размера на наддекларираните площи, пряко относим към същността на неверните сведения съгласно престъпния състав по чл.248а, ал.2 от НК, съдът в своята присъда, без да разясни в мотивите си – как, при възприети нарушения в 51 БЗС /т.е. без съществена отлика с обвинителния акт/, е достигнал до някакви съвсем различни от твърдяните от прокуратурата размери – 24.06 ха по СЕПП, 1 ха по НР 1 и 9.36 ха по НР 2, при това без да предложи каквото и да е обяснение нито относно подхода, който е използвал за да ги възприеме именно в такива величини, нито за възникналите разлики. При тази липса на мотиви, съчетана и с липсата на достатъчно годни доказателства, въз основа на които въззивният съд сам да отстрани допуснатите нарушения, е невъзможно да бъде произнесено обосновано решение в тази инстанция, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В хода на съдебното следствие ще е необходимо да бъде установен с помощта на специални знания същественият въпрос от предмета на обвинението – точно кои от всички декларирани от подсъдимия парцели не отговарят на конкретни нормативни изисквания за подпомагане с принадлежащи на Европейския съюз средства, какво е правилното количествено измерение на недопустимите площи, както и въпроса какви средства би получил подсъдимият въз основа на представените неверни сведения. Макар последният да не е условие за престъпната съставомерност, той има своето значение при евентуална осъдителна присъда за правилната оценка на тежестта на отговорността, респ. за налагане на справедливо наказание при спазване на изискването за съответствие съгласно чл.35, ал.3 от НК.

 

По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.т.1 и 2 от НПК, съставът на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ присъда № 87/17.12.2012 г. по НОХД № 197/12 г. на Окръжен съд Търговище и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ в първата инстанция от друг съдебен състав.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: