Р Е Ш Е Н И Е

                                № 120                                                               

               Гр.Варна 18.05.2017 г.

                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в открито съдебно

Заседание на двадесет и първи април през две хиляди и седемнадесета година в

Следния състав:                        

                                                

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                               СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА                                       

 

                                                                       

Секретар СОНЯ ДИЧЕВА

Прокурор ВИЛЕН МИЧЕВ  

Разгледа докладваното от съдия Ж.Денева

ВЧНД № 10 по описа за 2017 година.

 

 

        Производството по делото е по реда на чл.306 ал.3 вр. ал.1 т.1 от НПК.   

         Горното ВЧНД е образувано по жалба от адв.В.Т. ***, защитник за осъденото лице З.Г.И., против определение на ОС-Варна по ЧНД №1429/2016 г., постановено на 20.12.2016 г. с което е извършил групиране на присъди по НОХД №299/2015 г. и по НОХД №1423/2012 г. по описа на ОС-Варна, като е наложил наказание-лишаване от свобода за срок от четири години, на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС е постановил да бъде изтърпяно при първоначален строг затворнически режим.

         На основание чл.25 ал.1 от НК вр. чл.23 ал.3 от НК е присъединил и наказанието конфискация на ½ част от имуществото, наложено по НОХД №299/2015 г. по описа на ОС-Варна.

         На основание чл.25 ал.2 от НК е приспаднал изтърпяното наказание от осъденото лице по НОХД №299/2015 г. на ОС-Варна.

         На основание чл.68 ал.1 от НК е привел в изпълнение, наложеното наказание –лишаване от свобода за срок от три години по НОХД №2210/2007 г. по описа на РС-Варна, което е постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

         Недоволен от така постановеното определение останал осъдения И. и чрез защитника си е обжалвал това определение, като в жалбата се сочи, че би следвало да бъде постановено, наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, а не при първоначален строг режим. Моли настоящата инстанция да определи по лек режим на изтърпяване на наложеното наказание, а именно-„общ“, както и да не прилага разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК, а да извърши групиране и на това наказание, наложено по НОХД №2210/2007 г. по описа на РС-Варна.

         В с.з. защитата на осъденото лице поддържа подадената жалба и моли същата да бъде уважена.

         Представителят на АП-Варна изразява становище, че определението на ВОС е законосъобразно, правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено, като единствено е необходимо да бъде променено цифровото изразяване на разпоредбата по която се определя вида на режима на изтърпяване на наказанието, поради изменение на ЗИНЗС.

         Съдът след като взе предвид становището на страните и възраженията в подадената жалба, счита че последната е неоснователна и следва да бъде оставена без уважени, по следните съображения:

            З.Г.И. е бил осъден със следните присъди:

            1.С присъда по НОХД № 2210/2007 г. по описа на Районен съд – Варна, влязла в сила на 22.01.2009 г., за престъпление по чл.206, ал.3, пр.1 от НК, извършено през периода месец януари - месец февруари 2006 г., му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 години, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 5 години;

            2. С присъда по НОХД № 1423/2012 г. по описа на Окръжен съд – Варна, влязла в сила на 17.07.2014 г., за престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК, извършено на 14.08.2008 г., и за престъпление по чл.313, ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено в периода 15.10.2007 г. - 16.06.2008 г., му е наложено по реда на чл.23 от НК наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 години. На основание чл.25, ал.1 от НК така определеното наказание било групирано с наказанието, наложено по НОХД №2210/2007 г. на PC – Варна, като е определено най-тежкото от тях - „лишаване от свобода" за срок от 3 години, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 5 години;

            3. С Присъда по НОХД №299/2015 г. по описа на Окръжен съд - Варна, влязла в сила на 04.10.2016 г., за престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода 14.08.2009 г. - 13.11.2009 г., било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 4 години, както и наказание „конфискация" на ½  част от наличното имущество. Присъдата е приведена в изпълнение с начална дата 10.11.2015г.

            Деянието предмет на НОХД №299/2015 г на ВОС е извършено преди да е влязла в сила присъдата по НОХД №1423/2012 г. по описа на Окръжен съд – Варна, поради което ВОС правилно е приел, че наказанията могат  да бъдат групирани помежду си, съгласно разпоредбата на чл.25 във вр с чл.23,ал.1 и 3 от НК. Видно, от писмените доказателства по делото е, че същото деяние е извършено в изпитателния срок на присъдата по НОХД №2210/2007 г. по описа на Районен съд – Варна,  поради което е налице хипотезата на чл.68,ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд е групирал наказанието от три години лишаване от свобода, определено по НОХД №299/2015 г с наказанието от четири години лишаване от свобода по НОХД №1423/2012 г. и двете по описа на Окръжен съд – Варна, на основание чл.25, ал.1, във вр.чл.23, ал.1 от НК като му определя най-тежкото от тях, а именно – четири години  лишаване от свобода. Като към него, правилно е присъединил и наказанието „конфискация" на ½  част от имуществото, съгласно разпоредбата на чл.23,ал.3 от НК.

На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС така определеното наказание лишаване от свобода е постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в условията на затвор.

На основание чл.25, ал.2 от НК съдът е постановил при изпълнението на наказанието "Лишаване от свобода" да се приспадне изтърпяното наказание, по НОХД №299/2015 г по описа на Окръжен съд – Варна.

Правилно ВОС е приел, че съгласно разпоредбата на чл.68,ал.1 от НК, когато дееца извърши умишлено престъпление от общ характер до изтичане на изпитателния срок на  влязла в сила присъда, каквато е установено в настоящия случаи, а именно - тази по НОХД №2210/2007 г. /в сила на 22.01.2009 г/., и макар след този срок бъде наложено наказание „лишаване от свобода” – в случая по НОХД №299/2015 г на ВОС, то той изтърпява и отложеното наказание. Ето защо  наказанието „лишаване от свобода" за срок от 3 години по НОХД №2210/2007 г правилно е било приведено в изпълнение, като е постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в условията на затвор.

Следва да бъде направен извод предвид гореизложеното, че последната присъда, по която е наложено най-тежкото наказание и която е потвърдена от ВКС, деянието по нея е извършено в изпитателния срок на наложеното и отложено наказание по НОХД №2110/2007 г. по описа на РС-Варна-три години лишаване от свобода , отложено с изпитателен срок от пет години. Наказанието по това дело е било групирано с наложеното наказание по НОХД 1423/2012 год., като е определено наказание-лишаване от свобода за срок от три години, което е отложено на основание чл.66 от НК за срок от пет години. Изпитателния срок от пет години започва да тече отново-от влизане на присъдата в сила по НОХД №1423/2012 г., а именно 17.07.2014 г. по описа на ОС-Варна, поради и което деянието по последното НОХД №299/2015 г. е извършено в изпитателния срок на деянието извършено и постановено наказание по НОХД №2210/2007 г. по описа на РС-Варна, което е основание да бъде приложена разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК.

Относно възражението, че е постановено наложеното наказание да бъде търпяно при строг режим е неоснователно. Това, че изменената присъда от АС-Варна е било постановено наказанието-лишаване от свобода за срок от четири години и е потвърдено от ВКС, не обвързва постановеният режим на изтърпяване на наказанието „строг“, тъй като преведеното в изпълнение и това посочено по горе от четири години, надвишава в пъти приетите от законодателя две години, поради и което режима на търпене на наложеното наказание е недопустимо да бъде по лек, тъй като не отговаря и на останалите критерии, за да бъде определен по лек такъв.

Предвид гореизложеното съдът счита, че определението на ВОС е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.306 ал.1 т.1 от НК съдът

 

 

                                 Р   Е   Ш   И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №1175, постановено на 20.12 2016 година по ЧНД №1429 по описа на ОС-Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: