Р Е Ш Е Н ИЕ

№  81/03.05.2018

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Година 2018                                                                               Град Варна

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД           Наказателно отделение

На ТРИДЕСЕТИ АПРИЛ Година ДВЕ ХИЛЯДИ И ОСЕМНАДЕСЕТА

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

 

УЛЯНА САВАКОВА

 

Секретар Геновева Ненчева

Прокурор СВЕТЛА КУРНОВСКА

Като разгледа  разглеждане докладваното от съдия Савакова ВНОХД №10 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Окръжният съд Търговище с присъда №13 от 13.10 2017 година, постановена по НОХД №175/2017година по описа на същия съд, е признал М.  Б.  М. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.249 ал .1 от НК, защото  на 22.04.2017 г. гр.Търговище използвал платежен документ - кредитна карта VISA№4218742740343188 без съгласието на титуляра  Е. Х. Й., като изтеглил сумата от 700 лв. и деянието не съставлява по-тежко престъпление. При приложение на чл.54 от НК е наложено наказание от две години лишаване от свобода, което на основание чл.66 от НК е отложено с изпитателен срок от три години ,считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата е наложено и комулативно  глоба в размер на 500 лева. Решен е въпроса за разноските.

 

Настоящото въззивно производство е образувано на основание чл.318 ал.6 от НПК срещу така постановената присъда, в която се навеждат оплаквания за явна несправедливост.  Иска се въззивният съд  въз основа на собствен  доказателствен анализ да измени постановената присъда в частта на наказанието, като приложи чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК.

  

В съдебно заседание пред въззиния съд  защитникът поддържа въззивната жалба. Заема становище за недооценяване на определени факти при индивидуализация на наказанието като: признание от страна на подзащитния му за извършеното преди образуване на наказателното производство, с което е допринесъл в значителна степен за разкриването на обективната истина; липса на парична последица от деянието предвид незабавното възстановяване на изтеглената сума още преди привличане на М. като обвиняем; млада възраст. Посочените обстоятелства  се квалифицират като многобройни, като на тяхната основа се претендира приложение на чл.55 от НК.

В лична защита подсъдимият изразява съжаление за постъпката си.

Въззивният прокурор заема становище за  неоснователност на жалбата. Счита, че съдът е отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства и съобразно естеството им е отмерил справедливо наказание.

В последната си дума подсъдимият моли за намаляване на наказанието.

След преценка на оплакванията и доводите на страните както и след цялостна проверка на присъдата и на основание чл.313 и чл.314 НПК съставът на Апелативен съд –Варна констатира следното :

Съдебното производство пред първата инстанция е протекло по общия ред .

Първоинстанционния съд е събрал гласни доказателства, изслушал относима към предмета на доказване експертиза, прочетени и приобщени са и писмените доказателства по делото /л.20 от съд. Протокол по НОХД/.

Отчитайки изложеното и след преценка на всички доказателствени източници въззивният състав намери за установено от фактическа страна следното :

Подс. М.М. и св.Е. - Х. Й. били близки приятели. Вечерта на 21.04.2017година двамата приятели посетили питейно заведение в гр.Велики Преслав, където и двамата вечеряли и употребили алкохол. Прибрали се в гр.Търговище около 01-02ч. и  свидетелят предложил на подсъдимия да му гостува в неговия дом, тъй като вече било доста късно да се прибира . Така двамата приятели отишли в къщата на свидетеля Й., където продължили да се черпят и употребяват алкохол. Към 03.00часа, свидетелят легнал да спи с неговата спалня, а подсъдимият легнал да спи в хола. Преди да си легне, свидетелят Й. оставил портфейла си с кредитната карта в него на масата  в хола, където останал да спи подсъдимия М.. Тъй като подсъдимият имал нужда от пари, решил да се възползва от оставения в хола портфейл и кредитната карта на свидетеля и да си изтегли от нея пари. Подсъдимият знаел ПИН- кода за кредитната карта на свидетеля, тъй като по- рано му бил помагал да смени първоначално определения от банката ПИН-код и заедно били теглили пари от тази карта. За целта изчакал свидетелят да се оттегли и заспи в своята спалня, и към 05.00ч. взел от портфейла му оставената кредитна карта и отишъл до намиращия се в близост банкомат на Пощенска банка. От там използвайки кредитната карта на Й., подсъдимият изтеглил 700.00лв. След като изтеглил сумата, М. се върнал в дома на свидетеля, върнал кредитната карта отново в портфейла на Й., и легнал да спи. Сутринта напуснал жилището на свидетеля, и се прибрал в дома си. Няколко дни по-късно, на 24.04.2017г. нищо не подозиращия Е.-Х. Й. се обадил в банката обслужваща кредитната му карта за да се информира за наличната сума, като от там му съобщили, че на 22.04.2017год. от кредитната му карта е изтеглена сумата от 700.00лв. Тъй като свидетелят знаел, че на тази дата не е изтеглил сумата от 700.00лв., веднага депозирал жалба до прокуратурата в гр.Търговище. След извършената проверка и преглед на видеозаписите от банкомата от който е изтеглена процесната сума, се установило, че същата е изтеглена 05.20ч. на 22.04.2017год. от подсъдимия М.. Преди да бъде разкрит извършителя, Й. споделил на подсъдимия, че някой е изтеглил суми от кредитната му карта, но последния не казал нищо, като се надявал да не е разкрит.

 След установяване на извършителя и преди привличането му като обвиняем, със съдействието на бащата на подсъдимия изтеглената сума била възстановена на титуляра на сметката.

Така приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани по делото доказателства - обясненията на подс.М.Б.М., показанията на свидетеля Е. -Х. Й., заключението на вещо лице писмени доказателства - декларация за оспорване на трансакции, приемо-предавателен протокол,банкови документи  и справка за съдимост.

Събраните доказателства са в достатъчен обем и могат да доведат до  категорични изводи за обективната и субективна съствомерност на извършеното престъпление. В тази насока са обсъдените от окръжния съд показания на свид.Й. и обясненията на  подс., правилно преценени като достоверни и непротиворечиви и в синхрон с останалите фактически източници.

Въпреки липсата на категоричност на експертното заключение относно лицевата идентификация, от кадрите на охранителните камери по безспорен начин се установява времето през което подсъдимият е посетил банкомата и е изтеглил сумата от 700.00лв. По тези факти са налице кореспондиращи гласни и писмени доказателства, въведени чрез обясненията на подсъдимия, декларация за оспорване на трансакции, от която е видно, че сумата от 700.00лв. е изтеглена на 22.04.17г. в 05.20ч. По отношение възстановяване на сумата от 700.00лв, са налице фактическите твърдения на свидетелят Й..

Безспорната фактическа установеност на деянието обосновава материалната му квалификация по чл.249 ал.1 пр.1 от НК. Правоприложните съображения на окръжния съд са изчерпателни, споделени изцяло от настоящия състав. Касае се за престъпление против кредитната система, с обект на защита сигурността на финансовия оборот.

 Въззивният състав добавя, че престъплението по чл.249 ал.1 от НК е на просто извършване и е довършено с факта на противоправно използване на чужда платежна информация.

В основата на жалбата на защитата на подс. стои видът и размера на наложеното наказание от първоинстанционния съд. Във връзка с процеса по индивидуализация окръжният съд е отчел следното:

Обществената опасност на деянието е сравнително висока  с оглед обекта на защита.

По отношение на дееца са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства  чистото му съдебно минало, направеното самопризнание, както и обстоятелството, че след разкриване на престъплението сумата е била възстановена.

За да определи наказанието в посочените размери съдът е приел за отегчаващи вината обстоятелства: „сравнително високия размер на инкриминираната сума, настъпилата имуществена вреда, поведението на подсъдимия по отношение на свидетеля...“.

При определяне на наказанието, съдът е приел,  че в настоящия казус не са налице основания за приложението на чл.55 от НК, тъй като не се установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най- лекото, предвидено в закона за това престъпление наказание да се явява несъразмерно тежко.

Въззивният съд, счете оплакването срещу налагане на явно несправедливо наказание  за основателно. На първо място окръжният съд правилно е извел част от наличните смекчаващи вината обстоятелства – касае се за чистото съдебно минало, самопризнанието на подсъдимия и възстановяване на последицата от деянието му. В допълнение обаче следва да се имат предвид и още обстоятелства:

- младата възраст на въззивния жалбоподател-23годишен;

- продължаващото му образование, с което се обяснява липсата на постоянна трудова заетост;

-изключителното значение на направеното  самопризнание непосредствено след установяване на трансакцията от картодържателя. В тази връзка трябва да се отчете, че именно съдействието на подсъдимия е спомогнало за срочното приключване на разследването и ефективността на доказателствения процес;

- времето на възстановяване на изтеглената сума - преди привличането на подсъдимия в качеството на обвиняем.

-изразяване на искрено съжаление и разкаяние за извършеното.

Настоящата инстанция не споделя доводите на окръжния съд за наличието на висок размер на настъпилата имуществена вреда, тъй като не се касае за резултатно престъпление. Също така неправилно е било оценено поведението на дееца след деянието във връзка с даденото обяснение пред картодържателя. Отричането на авторството е било последвано от бързо възстановяване на изтеглената от подсъдимия сума.

При тези съображения настоящата инстанция прие, че са налице условията по чл.55 ал.1 т.1 от НК –многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, изискващи изменение на проверяваната присъда в санкционната част срез намаляване на наказанието. Като се отчетоха ниската степен на лична опасност на подсъдимия и обществената опасност на деянието, съответно се явява наказание от една година и десет месеца лишаване от свобода. Въззивният състав счита, че на основание чл.55 ал.3 от НК не следва да се налага наказание глоба, като се има предвид освен изложеното по отношение на обществената опасност на престъплението и дееца и липсата на каквато и да е финансова последица за картодържателя.

По отношение на приложението на разпоредбата на чл.66 от НК присъдата следва да бъде потвърдена.

При проведената служебна проверка не се установиха основания за отмяна на проверяваната присъда.  

Поради   изложеното и на основание и на основание  чл.337 ал.1 т.1 от НПК и чл.338 съставът на АС Варна:

 

                        Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ присъдата №13/13.10.2017година ,постановена от Окръжен съд Търговище по НОХД № 175/2017година както следва :

 

-прилага чл.55 ал.1 т.1 от НК, като намалява наложеното наказание на М.М. на една година и десет месеца лишаване от свобода;

- отменя присъдата в частта на наложеното наказание глоба в размер на 500 лева и на основание чл.55 ал.3 от НК не налага кумулативното наказание.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част

  

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15- дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ :1.

 

          

                2.