Р Е Ш Е Н И Е

 

111

 

01.06.2016 година, град Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - наказателно отделение, на двадесет и пети април, през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                           

                                            

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

                                                                                  АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

                                                            

 

Секретар Г.Н.

Прокурор Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНДОХ №100 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С присъда №1/14.01.2016 година по НОХД № 372/2015 година ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е признал подсъдимия М.Х.Т. за ВИНОВЕН в това, че на 31.08.2011г. в гр.Шумен, в съучастие със С.И. Д., с цел да принуди К.В. С. да поеме имуществено задължение, е упражнил над него насилие, причинявайки му лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено от две лица, спрямо длъжностно лице и във връзка със службата му, поради което и на основание чл.213а, ал.3, т.6 вр. ал.2, т.2 и т.4, вр. с ал.1  вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.55ал. 1 т. 1 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, изтърпяването на което е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ;

Със същата присъда е оправдал подс. Т. по първоначалното обвинение, че е заплашил пострадалия с определени  думи.

На основание чл.59 ал.1 от НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимият Т., считано от 02.09.2011г. до 01.11.2011г.

Със същата присъда подс. Т. е осъден да заплати направените по делото разноски.

          

Въззивното производство пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД е образувано по жалба на подс. Т. чрез процесуалния му представител, който атакува първоинстанционната присъда с оплакване за несъставомерност на деянието и неправилно приложение на материалния закон, като молбата е за оправдаване на подзащитния му.

В съдебно заседание, пред настоящата инстанция подсъдимият се явява лично и се представлява от редовно упълномощения си защитник от преди. Последният излага доводи за липсата на мотив от една страна, а от друга - на категорични доказателства във връзка с участието на подс. Т. в извършване на инкриминираното деяние, респ. в нанасянето на удари на пострадалия, тъй като това било сторено единствено от св. Д. /последният е осъден за това  с влязла в сила присъда/. Акцент се поставя и върху осъждането на трима от участниците за различни деяния и с различна правна квалификация. Прави се искане за отмяна на първоинст. съдебен акт и постановяване на нова присъда, с която подс. Т. бъде оправдан изцяло.

Представителят на АП-Варна излага становище за правилност присъдата на ШОС, като уточнява, че по делото са събрани категорични и непротиворечиви доказателствата за извършеното деяние от подсъдимия, които са обсъдени пространно в мотивите към присъдата. Предлага корекция на присъдата единствено по отношение на разпоредбата чл.20 ал.2 от НК, т.к. това квалифициращо обстоятелство поначало е елемент от фактическия състав на деянието, предмет на обвинението.

        В последната си дума пред настоящата инстанция подс. Т. моли да бъде оправдан. 

 

Въззивната апелативна инстанция, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, с оглед изискванията на чл. 313 и чл.314 ал. 1 от НПК констатира, че жалбата е допустима, но по същество неоснователна, по изложените по – долу съображения.

 Отчитайки, че съдебното производство пред ОС-Шумен е проведено по реда на чл. 371 т. 1 от НПК, /т.к. подсъдимият и неговия  защитник са направили искане да не се провежда разпит на в. л. д-р Вачков и д-р Великов, както и на свидетелите Г. С. и иИв. Първанов, респ. че при постановяване на съдебния акт непосредствено ще се ползва съдържанието на заключението по СМЕ, тъй като експертизата е назначена и извършена при условията и реда, предвидени в НПК/, както и след преценка на всички доказателствени източници, събрани на досъд. производство и в хода на първоинст. съдебно следствие и относими към предмета на доказване, Варненският  Апелативен съд установи от фактическа страна следното:

Подсъдимият Т. се познавал лично със свид. Б., с когото в миналото имали бизнес отношения. Последният бил собственик  на „Политрейд” ЕООД - гр.Шумен, като основната дейност  на дружеството била дистрибуция на перилни и козметични продукти. Дружеството ползвало под наем офис и складови помещения в индустриалната зона на гр.Шумен и по конкретно, в базата на Химически завод „Панайот Волов”. В района на завода се паркирали и ползваните от дружеството служебни товарни автомобили.

        Пострадалият С. имал трудов договор и работил като шофьор към „ПОЛИТРЕЙД” ЕООД. Съгласно създалата се практика, на всички работници - шофьори от предния ден се определял маршрута, по който ще се движат, като с тези въпроси се занимавал св. Д.. На 30.08.2011г. последният провел разговор с пострадалия, за да уточнят курса на 31.08.2011г. до градовете Дулово, Силистра, Русе и Разград. Св.Д. предложил да извикат още един шофьор, но поради това, че всички други  били в отпуск заради празника „Байрам”, С. му казал, че ще се оправи сам. На 31.08.2008г. сутринта той натоварил в т.а. „Мерцедес Бенц 1314” с рег.№ Н 4179 АС стоката за търговските обекти  и поел по маршрута гр. Дулово, Силистра, Русе. Последният обект, който следвало да посети бил в гр.Разград и около 16,30 часа пристигнал в района на складова база на ул.”Грънчарска” № 2 и слязъл да зареди обекта, като оставил вратите на МПС затворени, но незаключени. След като разтоварил  стоката, получил сума в размер на 310,23 лв. Връщайки се към камиона, забелязал, че дясната врата на кабината е отворена, а вътре установил, че липсват оборотните пари, събрани до този момент в размер общо на 6652,37 лева. Веднага подал сигнал на тел.112, заявявайки за извършената кражба. По случая в РУ на МВР гр.Разград било отпочнато ДП №633/2011г.  срещу неизвестен извършител. За случилото си С. уведомил веднага по телефона и св. Д., а в последствие и свид.Б.. Последният много се ядосал, като си помислил, че пострадалият е присвоил парите и поради тази причина му казал, че като се прибере в базата ще трябва да подпише документи за връщане на липсващата сума. След това св.Б. се обадил на сътрудника си -  св. Б.Б. и му казал да приготви договор за кредит и запис на заповед. Св.Б. изготвил два варианта на договора за кредит - единият за сумата от 6652,37лева, а вторият за сумата от 7000,00 лева, според който кредитор се явявал Б., а кредитополучател - С.. В записа на заповед за сумата от 7000,00 лева бил посочен падеж на плащане 30.11.2011г. и допълнителна клауза „безусловно” и „без протест”.  Около 18,16 часа св.Б. се обадил на св.С. и му разпоредил при прибирането му в базата да подпише при него запис на заповед за откраднатата сума. Св.С. му казал, че няма да подпише документите, защото не е виновен и желае да разговарят във връзка със случилото се. Св.Б. се ядосал, започнал да вика и разговора прекъснал.

На прибиране от гр.Разград, св.С. споделил по телефона със съпругата си  -св. С.а за случилото се в гр.Разград и за това, че работодателят му иска да подпише съответните документи. Тя го посъветвала нищо да не подписва.

        Св.Б. бил много афектиран от разговора с постр. С., т. к. се съмнявал, че парите не са откраднати, а взети именно от него. В този момент му се обадил подс.Т., за да го поздрави по случай празника „Байрам” и той му споделил за проблема. Двамата се разбрали да се видят в офиса на „Политрейд” ЕООД гр.Шумен. Подс.Т. от своя страна се обадил на св.Саид Д., с който били дългогодишни приятели, разказал му за случая и предложил да отидат до офиса на фирмата.

        Около 19,50 часа св.С. пристигнал в базата и паркирал на паркинга. В офиса на дружеството го чакал св.Б.. Малко след  20:00 часа в офиса пристигнал и св.Б.. Той настоял постр. да подпише изготвените документи - договор за кредит и запис на заповед.

        През това време св. Д. закарал подсъдимия Т. до базата на Химическия завод и навън пред офиса те били посрещнати от св.Б.. Когато влезли в офиса, заварили св.Б. да седи зад бюрото си. Вътре св. Б. продължил да разговаря с постр. С. за откраднатите пари, настоявайки да подпише договор за кредит и запис на заповед, но последният отказвал. Поради този му отказ, свид.Д. го ударил с юмрук в областта на лицето и корема, при което пострадалият се опитал да напусне офиса, но подс.Т. и свид.Д. му попречили да излезе. Двамата започнали да го заплашват, че ако не подпише, жив от там няма да излезе и че ще му счупят ръцете и краката. Започнали да го заплашват, че ще го изнасилят и ще запишат как правят това. Под въздействието на упражнената сила и отправените психически заплахи, св.С. подписал двата екземпляра на договора за кредит, съгласно който дължал в заем на св. Б. сумата от 6652,37лв и запис на заповед за 7000,00лв в негова полза. Случващото се в офиса било записано от монтираната в помещението видеокамера.

Пред офиса разговора между св.Б. и С. продължил, като последният продължавал да твърди, че не е взел парите. Докато разговаряли св.С., св.Б., св.Д. и подсъдимият се придвижили покрай складовото помещение, където имало рампа. Св. Д. и подс.Т. искали да принудят пострадалия да признае, че е взел липсващите 6652,37лв. и да поеме задължение да ги върне. Те приближили пострадалия от двете му страни, а св.Б. се движел покрай тях, като на моменти скривал с тялото си от обхвата на видеокамерата някои от другите трима мъже. Св.С. се опитал да се измъкне, но св.Д. го спънал и той паднал. Последният му нанесъл удари с ритници в областта на краката, а подс.Т. се привел над него и го ударил с дясната си ръка в областта на ребрата, след което му нанесъл и удари с ритници по тялото. Пострадалият молел да спрат да го бият и обещал, че ще върне парите, но не признал, че ги е взел. В този момент в близост до рампата преминал св. С.. Подс.Т. и св.Д. започнали да влачат пострадалия към склада. Св.С., чувайки разправията, се придвижил до св. М. - охрана на базата, и му казал да отиде да види какво става.  Св.М. се приближил на известно разстояние до рампата и започнал да наблюдава случващото се. Когато пострадалият го забелязал, започнал да вика „Помощ”, но подсъдимият Т. му запушил устата, след което  двамата със свид.Д.  преустановили побоя и изправили пострадалия на крака, подпирайки го на стената.  Когато св.М. се приближил близо до рампата видял, че постр.С. е изправен и от двете му страни стоят двама мъже, а св.Б. в близост до тях. Свид. М. не видял някой от мъжете да бие пострадалия, но чул, че го питат къде са парите и че той отговоря, че са го обрали.  Свид.М. се върнал отново на портала на завода.

        Около 20,45часа на телефона на пострадалия се обадила св.С.а и той успял да й каже, че го бият и да извика полиция.  С.а веднага се обадила на тел.112, а впоследствие завела полицейските служители – св. Г. и К. до базата на химическия завод.

        Чувайки, че пострадалият моли съпругата си да уведоми полицията, св.Б. и подс.Т. го предупредили да внимава и го инструктирали да каже, че е паднал и се е ударил. След това напуснали базата на завода.

При откриването на пострадалия, полицейските служители и св.М. видели, че по лицето  му има травматични увреждания.  За изясняване на случая пострадалия, съпругата му, св.Б. и подс.Т. били откарани до РУ на МВР - гр.Шумен.

       

Изложената по-горе фактическа обстановка Шуменският окръжен съд е установил на базата на задълбочен и обстоен анализ, кредитирайки частично и обясненията на подсъдимия Т.. Изводите на съда почиват на изобилстващ свидетелски материал, подложен на подробен и аргументиран коментар, включително и този приобщен по реда на чл.371, т.1 от НПК. Кредитираните показания на свидетелите не са били изолирани - същите кореспондират и са в  синхрон с изготвените и приети от съда заключения по: съдебно-медицинска експертиза; съдебно-технически експертизи, вкл. и комплексната такава, обективни и компетентно изготвени от в. л. ; с приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, както и с приложените писмени и веществените доказателства. Тук следва да се отбележи, че всички фактически изводи и направения анализ на цялата доказателствена съвкупност се споделят от въззивната инстанция.

Несъстоятелни са възраженията на защитата за това, че подс. не е съпричастен към инкриминираното деяние „принуда”, респ. в нанасянето на удари на пострадалия С., тъй като това било сторено единствено от св. Д. /последният е осъден за това с влязла в сила присъда/. Настоящият състав не намери опора в това оплакване, напротив-  възведеното обвинение спрямо подс. Т. за осъществената принуда над пострадалия С., извършена последователно чрез заплахи и прераснала във физическо малтретиране, намира за безспорно доказано. За отправените заплахи вътре в офиса на фирмата свидетелства именно св.Д.: той е разказал, за това, че постр. С. е бил заплашен от него и подс. Т. с думите, че ако не подпише документите „…жив от там няма да излезе…”, че „…ще му счупят ръцете и краката…” и че „…ще го изнасилят и ще запишат как правят това…”. Физическите действия на подсъдимия Т., осъществени на рампата пред склада, с които той е засегнал неправомерно телесната неприкосновеност на постр. С., се очертават както от постр. С. и св. М., така и от установеното чрез заключенията по изготвените и приобщени от съда  СМЕ /за причинените множество травматични увреждания/, СТЕ /ВЛ С./ и комплексната тройна  СТЕ / за нанесените удари с ръка и крака, за запушване на устата му/. Така първоинстанционният съд е достигнал до разкриването на обективната истина по делото, установявайки, че както Д., така и подс. Т. едновременно са съпричастни към заплахите и нанесения побой над пострадалия, засягайки неправомерно физическият му интегритет. Деянието им е доказано не само от обективна страна, но и от субективна.

Противно на защитната теза, от аналитичната дейност на първостепенния съд ясно се очертава съпричастността на този подсъдим към инкриминираното деяние. Неговото участие се доказва най-вече от обективните му действията, свързани първоначално с отправените заплахи, а впоследствие и с нанесените удари с ръка и крака, вкл. и чрез запушване устата на пострадалия на рампата, където е продължил натиска върху него да признае, че лично той е откраднал парите. Участието на подс. и извършените от него конкретни действия  се установяват и от заключенията по двете СТЕ – единична и тройна такава. Поначало при извършване на тройната СТЕ в. л. са използвали по-високи технологии при изследване на записите и въз основа на това са дали и защитили заключението си. Самият подс. се е разпознал на записа, което само по себе си опровергава твърденията на защитата му, че качеството на записа е било лошо и лицата на него са неразпознаваеми.

Не може да се сподели и аргумента, че подс. Т. не е имал умисъл за реализирането на инкриминираното деяние „принуда” над пострадалия С., осъществена последователно чрез заплахи и физическо малтретиране. Субективният елемент се извлича от неговите обективни действия - първоначално нанесените удари с юмрук в областта на лицето и корема (от свид.Д.) и заплахи, а впоследствие със спъването му пред склада и последващи нови удари реализираните вече от самия подсъдим. Именно в склада и на рампата, в непосредствена близост между самите участници в инкриминираното деяние, не може да се изключи възприятието на всеки един от тях за това, какво върши другия подсъдим. Не само, че те са наблюдавали своите взаимни действия, но те безмълвно са се мотивирали за извършване всеки на своето конкретно действие, възприемайки и съгласявайки се с настъпването на съставомерния резултат, което свидетелства за наличие на общност на умисъла им. Според непротиворечивата съдебна практика, когато в рамките на общия умисъл съизвършителите вършат различни действия и нанасят различни удари, нито един от тях поотделно не може да се позовава на „ексцес” на умисъла, когато възприема и се съгласява с действията на съучастника си.

Подс. Т. е взел активно участие в както в отправените заплахи, така и в нападението над пострадалия С. и в този смисъл възражението на защитата на подс., че деянието му е несъставомерно, е неоснователно.

Съставът на въззивната инстанция  отхвърли като несъстоятелни и възраженията на защитата на подс. Т. за това, че той е нямал мотив да извърши вмененото му деянието, а също и че е левичар, а ударът върху постр. С. в областта а ребрата е нанесен с дясната  ръка /което се установява от записа на камерите и е обект на изследване от СТЕ/. Мотивът за извършване на деянието от подс. Т. се обуславя преди всичко от желанието му да помогне в разрешаване на възникналия проблем на приятеля си – св. Б., да си възстанови дължимата му от постр. С. паричната сума, отнета от последния по време на извършване на доставка. В този смисъл подс. Т. действително не е познавал постр. и преди това не е имал никакви отношения с него, но този факт сам по себе си не изключва мотива за извършване на деянието.

Доводът, че подс. е левичар и обичайно използва лявата си ръка, не води автоматично до извода, че той не ползва и дясната си ръка и не може да нанесе удар с нея. В противен случай боксът като спорт не би съществувал.

 

Предвид на всичко изложено по-горе, настоящата инстанция счита, че възраженията на защитата за несъставомерност на деянието, предмет на обвинението е несъстоятелно и лишено от доказателствена основа.

Не се споделя и оплакването на защитата, че са осъдени трима от участниците в инцидента за различни деяния и с различна правна квалификация, поради което подс. Т. следва да бъде оправдан. Именно прокуратурата определя рамките на обвинението спрямо отделните участници в престъплението и това правомощие е от изключителната й компетентност. В случая обвинителният акт първоначално е бил внесен срещу три лица, но след като е бил върнат от първоинстанционния съд за доразследване, единият от тях е бил осъден за деяние по чл.143 от НК и поради това не фигурира в обвинението спрямо подс. Т.. Впоследствие, ШОП е внесла и обвинителния акт срещу св. Д. /последният осъден за това с влязла в сила присъда/ и подс. Т., което е законосъобразно и в съответствие с правилата на НПК.

Следва да се отбележи, че всички възраженията на защитата на подсъдимия, направени пред настоящата инстанция, са идентични, с тези, изложени пред първоинст. съд в пледоарията по съществото на делото. Предвид на това, че на всички тези въпроси ШОС е дал много обстоен и задълбочен  отговор и настоящата инстанция се солидализира изцяло с тях, имайки предвид становището на различни състави на ВКС на РБ, обективирано в редица решения /Р №624/06.02.14г, І НО по КД №1963/13г; Р №321/18.01.16г, ІІІ НО по КД №807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО по КД № 486/12г/, въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря и ”…обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като /въззивният съд/ не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото”.

 

На базата на правилни фактически изводи, ШОС е достигнал и до правилен правен такъв, приемайки, че подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна състав на деянието по чл.213а, ал.3, т.6 вр. ал.2, т.2 и т.4, вр. с ал.1 от НК . Изложените подробни факти по делото водят до еднозначния извод за осъществено деяние по чл.213а от НК, при съответните квалифициращи признаци. От друга страна, неправилно първоинстанционният съд не е оправдал подсъдимия досежно квалификацията по чл.20 ал.2 от НК, предвид факта, че поначало обвинението е за квалифицирано деяние по смисъла на т.4 на чл.213а ал.2 от НК – извършено от две или повече лица, т. е. същото е елемент от фактическия състав. В този смисъл се налага корекция на присъдата в тази й част.

  

По отношение на наложеното наказание: същото се преценява като справедливо – индивидуализирано е правилно от първоинст. съд и не следва да бъде коригирано. Констатираните многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства резонно са обосновали решението на съда да определи санкцията при условията на чл.55 ал.1 т. 1 от НК, като в тази насока правилно са били ценени чистото съдебно минало, оказаното съдействие в хода на разследването, проявената добросъвестност във време на целия наказателен процес, добрите характеристични данни, както и обстоятелството, че подсъдимият Т. не е имал личен мотив, а е искал единствено да „помогне” на своя приятел да си върне откраднатата според св. Б. сума.

Настоящият състав намира, че така определеното наказание лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА действително не следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК могат да бъдат реализирани и без да е необходимо изолирането на подсъдимия от обществото в местата за лишаване от свобода.    

 

Всичко изложено по-горе, обуславя изменение на присъдата на ШОС в наказателно-осъдителната част, като подс. бъде оправдан частично досежно квалифициращото обстоятелство по чл. 20 ал. 2 от НК, а в останалата част присъдата като правилна обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД не констатира други нарушения, налагащи друго изменение на съдебния акт или до отмяна на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 337 ал. 1 т. 2 пр. 1 и чл. 338 от НПК,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ИЗМЕНЯ присъда № 1 на Шуменски окръжен съд по НОХД № 372/2015г. по описа на същия съд, постановена на 14.01.2016г., в наказателно – осъдителната й част като оправдава подс. Т. да е извършил деянието при квалифициращото обстоятелство по смисъла на чл. 20 ал.2 от НК.

 

Потвърждава присъдата в останалата й част.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.