Р Е Ш Е Н И Е

65

10.04.2017 г., гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на Тридесет и първи март през две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

секретар Г.Н.

прокурор Анна Помакова,

като разгледа докладваното от съдията Р.Лолова

ВНОХД №100 по описа за 2017 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на Б.Б.И., чрез защитника му адв.М.Т., подсъдим по нохд № 241/2016г. по описа на Силистренския окръжен съд, против присъдата, постановена от същия съд на 09.01.2017г., с която подс. И. е признат за виновен за деяние по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.28 и чл.54 НК. и му е наложено наказание от две години лишаване от свобода при строг режим В жалбата на подсъдимия се навеждат  основания за явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане присъдата да бъде изменена като бъде намален размера на наложеното наказание с приложение на чл.55 НК. Жалбата се поддържа в с.з. като се излагат подробни съображения в този смисъл.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия и липсата на основания за изменение на постановената присъда.

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 09.01.2017г., постановена по нохд № 241/2016г. Силистренският окръжен съд е признал подсъдимия Б.Б.И. за виновен в това, че на 27.12.2015г. в гр.Силистра, на ул.“Добрич“ №18, от л.а.“Фолксваген“ рег№СС 9133 АК, отнел чужди  движими вещи- CD Player “Soni” и документи, вкл. 2 бр. дебитни карти, от владението на Ангел Павлов К., без негово съгласие, с намерение да ги присвои, при условията на повторност като случаят не е маловажен  и на основание чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.28 и чл.54 НК му е определил наказание от две години лишаване от свобода при строг режим. Осъдил го е да заплати съответните такси и разноски. Произнесъл се е и по веществените доказателства.

За да стигне до този извод съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Досъдебното производство е било образувано срещу подс. Б.Б.И. за деяние по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 вр.чл.28 НК и срещу Б.С.Х., за деяние по чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК, като по отношение на втория е приключило със споразумение.

В края на м.декември 2015г. свид. А.К. получил от свид. С.Г. дебитна карта и листче с ПИН кода на същата за да извършва разплащания с нея свързани с общата им дейност.На 27.12.15г. свид. К., около 13-14 часа паркирал автомобила си на ул.Добрич“ в гр.Силистра. Около 18-18.30ч. получил обаждане от съпругата си, че имало тегления от картата на свид. С.Г.. Свид. К. отишъл до паркирания автомобил и установил, че вратите са отключени. Колата била с централно заключване като не бил сигурен дали при напускане на автомобила го е заключил. Като проверил вещите си, установил, че липсва СД устройството, дебитната карта на свид. Г., дебитна карта, на която бил титуляр той самия, личната му карта, талона на автомобила, свидетелството му за правоуправление. В последствие възстановил на свид. Г. сумата от 4000лв., която била изтеглена от картата.

В хода на ДП се установило, че подс. И., движейки се из района, видял паркирания л.а. „Фолксваген“. Разбрал, че същият е отключен и влязъл за да вземе каквото му хареса. Видял музикалната уредба и я измъкнал, намерил и джоб с документи, който също взел Сред тях били и двете дебитни карти с написани ПИН кодове, личната карта, шофьорската книжка, регистрационният талон на автомобила на свид. К.. Личните документи унищожил, СД устройството скрил с цел да го продаде по-късно, а двете банкови карти прибрал. Малко по-късно същия ден показал банковите карти на осъдения Б.Х., негов братовчед, казал му че ги откраднал и го помолил да провери дали има суми в тях. Около 18ч. същата вечер двамата отишли до банкомат в района на градския пазар, подс. И. дал на Х. двете банкови карти с ПИН кодовете. Осъденият Х. изтеглил на няколко пъти суми от по 400лв. от картата, собственост на свид. Г. като от друг банкомат изтеглили всичките налични пари -4000лв. Сумите предавал на подс. И., който от своя страна по-късно му дал сумата от 1000лв. Подс. И. бил през цялото време до осъдения Х. по време на теглене на парите. С парите подс. И. си закупил различни вещи, а картите изгорил.

От приложеното извлечение от сметката на свид.Г. се установява, че на 27.12.15г. са направени 7 бр. тегления от по 400лв. за периода 18:05:08ч до 18:08:46ч от банкомат на банка ДСК и от 18:19:59 до 18:22:04ч. още 3 тегления по 400лв. от друг банкомат.

От лицево идентификационата експертиза са установени 26 снимкови файла на лице от мъжки пол идентифицирано като Б. Х..

От ССЕ се установява че цената на СД устройството е 40лв., като същият е възстановен на собственика.

Съобразно изключително неадекватно повдигнатото обвинение срещу подс. И., същия е предаден на съд само за деяние по чл.195 ал.1 т.7 НК вместо да отговаря и за още две деяния – съучастие в деяние по чл.249 ал.1 вр.чл.26 НК, както и по чл.319 НК.

Освен това съдът неправилно в мотивите си е посочил, че са налице условията на чл.29 НК по отношение на подс. И.. Неправилно е прието, че не са изтекли сроковете по чл.30 НК по отношение и на двете предходни присъди. Това не е така по отношение на наказанието от 4 месеца лишаване от свобода, тъй като към 2013г. срокът по чл.30 НК е изтекъл. Налице е само специален рецидив по чл.28 НК.

По отношение на така повдигнатото обвинение по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.28 НК – същото е доказано по безспорен и категоричен начин, а и спор по фактите няма. Що се касае до индивидуализацията на това наказание, същото е определено към минимума, очевидно при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. По отношение на определеното наказание, съдът е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Подсъдимият е осъждан за престъпления против собствеността.  Правилно съдът е преценил, че не са налице нито многобройни, нито изключителни такива за да приложи режима на чл.55 ал.1 т.1 НК. Така определеното наказание не е завишено, напротив, предвид данните за личността на дееца същото се явява дори занижено. Подсъдимият е осъждан за кражби осем пъти, търпял вече няколко наказания лишаване от свобода, които явно също не са успели да му въздействат нито възпиращо, нито предупреждаващо, нито са го  поправили, нито са го  превъзпитали.

Посоченото в жалбата, че предметът на кражбата е с ниска стойност е неотносимо. Подсъдимият е взел това, което е намерил. Пак поради неадекватното обвинение подсъдимия няма да получи никакво наказание за присвоената сума от 4000лв., част от която е изразходвал за свои лични нужди, а част е предоставил на другото осъдено лице.

В този смисъл и жалбата на подсъдимия е неоснователна.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 09.01.2016г. на Силистренския окръжен съд, постановена по нохд №241/2016г. по отношение на подсъдимия Б.Б.И. с ЕГ№ **********.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                               2.