П Р И С Ъ Д А

 

№ 4/17.05.2018 година, гр. Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД                НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

На СЕДЕМНАДЕСЕТИ МАЙ  ДВЕ ХИЛЯДИ И ОСЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

Секретар Г.Н.

Прокурор ПЛАМЕН КОСТАДИНОВ

Като разгледа докладвано от съдия Тончева

ВНОХД №100 по описа за 2018 година

 

На основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК ОТМЕНЯ присъда № 37/29.11.2017 година, постановена по НОХД № 165/2016 година от Окръжен съд гр.Силистра, като вместо това

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА Д.Н.П. - българска гражданка, с висше образование, омъжена, работи, неосъждана, с ЕГН ********** ЗА НЕВИННА В ТОВА, че през периода 01.01.2009 година – 02.05.2012 година в гр.Силистра, в условията на продължавано престъпление, избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 9545.53 лв, дължими по чл.48 от ЗДДФЛ, като не е подала годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2008, 2009 и 2010 години и е затаила истина в подадена годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№194391200500692/02.05.2012 година за данъчен период 2011 година, като на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по обвинението да е извършила престъпление по чл.255, ал.1, т.т.1 и 2, вр.чл.26, ал.1 от НК.

 

ОТМЕНЯ присъдата относно приложението на чл.189 ал.3 от НПК.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на касационна проверка пред ВКС, в 15 - дневен срок от днес.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                 2.

Мотиви към присъда №4/17.05.2018 година по ВНОХД №100 по описа на Апелативен съд – Варна за 2018 година:

 

Производството е по реда на Глава 21 от НПК.

С присъда №37/29.11.2017 г., постановена по НОХД №165/2016г. по описа на Окръжен съд – Силистра, подсъдимата Д.Н.П. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.255 ал.1 т.т.1 и 2 вр. чл.26 ал.1 от НК, защото през периода 01.01.2009 година – 02.05.2012 година в гр.Силистра, в условията на продължавано престъпление, избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 9545.53 лв, дължими по чл.48 от ЗДДФЛ, като не е подала годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2008, 2009 и 2010 години и затаила истина в подадена годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№194391200500692/02.05.2012 година за данъчен период 2011 година.

Наказанието на подсъдимата е индивидуализирано в хипотезата на чл.54 от НК, в размер на една година лишаване от свобода с приложението на чл.66 ал.1 от НК и глоба от 500 лева.

С първоинстанционната присъда разноските по делото са възложени по реда на чл.189 ал.3 от НПК на осъдената Д.П.

Присъдата е атакувана с две въззивни жалби по реда на чл.318 ал.3 и ал.6 от НПК, в които се аргументира необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт, с интерес от оправдаване на подсъдимата или отмяна на присъдата и връщане на делото в първата инстанция. Подсъдимата е представила много подробно допълнително изложение по чл.320 ал.4 от НПК. Според страната, атакуваната присъда е основана на субективизъм и стъкмистика, т.к. първоинстанционният съд не е положил нужните усилия да изясни обективната истина. Изцяло се оспорва заключението на тройната ССчЕ, поради произволност на изводите. Подсъдимата се оплаква от сериозни грешки при счетоводното формиране на паричните потоци на приходите и разходите за инкриминирания период, резултат от пренебрегване на действителните трудови доходи на семейството, получените обезщетения за безработица, времето на придобиване на валута, юбилейни монети, накити. Подсъдимата подчертава, че счетоводната експертиза по презумпция е необоснована предвид липсата на банкови и други архиви за периода след 1990 година, чрез които би могло да се установи началното имуществено салдо на семейството. В допълнителното изложение се разискват също счетоводни грешки в извеждане на облагаемите източници за 2011 година, обосновава се нарушение на чл.18 от НПК с оглед извършеното позоваване от окръжния съд на неприобщени оценителни експертизи.

 По съществото на делото защитникът поддържа въззивната си жалба. Подходът на организиране на пледоарията е по фактите и по правото. Адв.С. оспорва начина на установяване доходите на подзащитната му, основан, според него, на предположения и недопустими доказателствени източници. Защитникът се спира на един съществен за предмета на доказване факт, останал неизяснен- какви доходи от лихви е получила подсъдимата и съпругът й, респективно как те биха се отнесли към установените парични потоци за инкриминирания период. Дори само поради този аргумент, адв.С. счита тройната и допълнителна ССчЕ-зи за необосновани, което се е отразило в отрицателен аспект на изясняване на обективната истина. По правото защитникът счита, че интерпретацията на чл.26 ал.1 от НК направен с присъдата, не отговаря на закона. С тези аргументи се заявява интерес от постановяване на оправдателна присъда.

Подсъдимата поддържа въззивната жалба и допълнението към нея.

Въззивният прокурор пледира за неоснователност на въззивните жалби. Намира атакуваната присъда за обоснована и законосъобразна. Аргументационната част на пледоарията е изградена върху писмената доказателствена основа по делото и заключенията на тройните ССчЕ-зи, които според публичния обвинител недвусмислено налагат извод за извършено от Д.П. данъчно престъпление.

В последната си дума подс.П. изразява несъгласие с пледоарията на прокурора.

Варненският апелативен съд, като обсъди доводите в жалбите, допълнението по чл.320 ал.4 от НПК, становищата на страните в съдебното заседание и след като по реда на чл.313 и чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, прие че са налице основания за нейната цялостна отмяна и постановяване на оправдателна присъда при следните аргументи от фактическа и правна страна:

1.От фактическа страна:

С обвинителен акт на ОП-Силистра по отношение на подс.Д.П. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.т.1 и 2 вр. чл.26 ал.1 от НК, защото в периода 01.01.20019 година – 02.05.2012 година в гр.Силистра, при условията на продължавано престъпление избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 39 171.05 лева, като не подала годишни данъчни декларации за данъчните 2008, 2009 и 2010 години, изисквани по чл.50 от ЗДДФЛ и затаила истина в подадена годишна данъчна декларация за 2011 година, както следва:

1.През периода 01.01.2009 година – 30.04.2009 година не подала ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за получен облагаем доход за 2008 година, като избегнала установяването и плащането на данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 2101,85лв върху годишна данъчна основа от 21018,53лв;

2. През периода 01.01.2010 година – 30.04.2010 година не подала ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за получен облагаем доход за 2008 година, като избегнала установяването и плащането на данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 761.06 лв върху годишна данъчна основа от 7610.06лв;

3. През периода 01.01.2011 година – 30.04.2011 година не подала ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за получен облагаем доход за 2008 година, като избегнала установяването и плащането на данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 3922.94лв върху годишна данъчна основа от 39313.35лв;

4. На 02.05.2012 година затаила истина в подадена ГДД по чл.50 ЗДДФЛ с вх.№194391200500692/02.05.2012 година за получен облагаем доход за 2011 година, като избегнала установяването и плащането на данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 32385.30 лв върху годишна данъчна основа от 323851.98лв.

В съдебното заседание на 14.09.2016 година (л.49 гръб от НОХД), първоинстанционнен прокурор е поискал отстраняване на техническа грешка в пунктове втори и трети в диспозитива на обвинението относно времето на получаване на доходите от подсъдимата, като същите се четат 2009 година и 2010 година.

В стадия на съдебното следствие в първата инстанция по реда на чл.287 ал.1 от НПК прокурорът е повдигнал ново обвинение за по-леко наказуемо престъпление по чл.255 ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.26 ал.1 от НК поради съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. В пределите на измененото обвинение са вложени следните основни фактически положения:

 В периода от 2008 година до 2011 година включително, подсъдимата П. реализирала доход от покупко-продажба на валута. По отделни данъчни периоди обвинението не конкретизира данъчната основа. Такава данъчна основа обаче се формира в края на последния данъчен период,  в размер на 95000 лева, върху която сума подсъдимата дължи данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 9500 лева.

При тези фактически положения първоинстанционен прокурор е повдигнал обвинение  срещу подсъдимата за по-леко наказуемо престъпление по чл.255 ал.1 т.т.1,2 вр. чл.26 ал.1 от НК тъй като през периода 01.01.2009 година – 02.05.2012 година в гр.Силистра, в условията на продължавано престъпление, избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 9545.53 лв, дължими по чл.48 от ЗДДФЛ, като не е подала годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2008, 2009 и 2010 години и затаила истина в подадена годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№194391200500692/02.05.2012 година за данъчен период 2011 година.

При внимателна преценка на всички доказателствени източници и в пределите на изменената обстоятелствена част на обвинението, ВАпС прие за установени следните относими фактически положения:

Подсъдимата П. и съпругът й Б.П. са жители на гр.Силистра. На 24.01.2012 година по отношение на подсъдимата бил извършен обиск. От нея се иззели 8055 турски лири и 21170 евро. Действията по разследването продължили с претърсване в дома на подс.П.,***. Оттам били иззети различни по видове и номинал валути, златни накити, юбилейни монети, златни и сребърни монети. Установил се и депозит в търговска банка от 55000 щ.д.

Резултатите от горепосочените следствени действия се проявили в две отделни наказателни производства. Първото – по НОХД №188/2013 година по описа на СОС, приключило с оправдателна присъда срещу Д.П. и Б.П. по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.252 ал.1 вр. чл.20 ал.2 и ал.4 от НК (л.69-л.84 от НОХД №165). С оглед формалната и материална законна сила на влязлата в сила присъда от фактическа страна следва да се приеме, че на неустановени дати от 2011 година до неустановена дата на месец януари 2012 година подсъдимата и съпругът й се занимавали ежедневно с обмен на валута, който се явявал основен източник на доходи.

Втората проява на следствените действия по чл.161 и чл.164 от НПК на 24.01.2012 година се намира в настоящето наказателно производство,  в което обвинение за данъчно престъпление е повдигнато само на подс.П.. Във връзка с предмета на доказване по чл.102 от НПК в стадия на съдебното следствие в първата инстанция са били назначени тройна и допълнителна тройна ССчЕ-зи. В обобщен вид заключенията сочат следното:

Доходите на семейство П. за периода 1993-2011 година възлизали на 177963.96лв., а разходите на 100940.08лв.. Откритото на 24.01.2011 година имущество има левова себестойност от 293301.22лв. Вещите лица са приели, че това имущество е придобито по време на брака на подсъдимата и Б.П. (сключен през 1993 година) и с оглед наличието на СИО са извели заключение, че от установеното  ½ ид.част е на подсъдимата, т.е. на 24.01.2012 година Д.П. е имала налично имущество в размер на 146650.61лв.

По-нататък допълнителната ССчЕ е извършила аритметични действия, изваждайки от остойностеното имущество, намерено на 24.01.2012 година, установения паричен ресурс на семейството от края на 2011 година. Така се е достигнало до несъответствие в двете величини, като отново след приложение на правилата на СИО допълнителната тройна ССчЕ е заключила, че към 24.01.2012 година подс.Д.П. разполага с имущество в размер на 95455.30лв, за което не са налице документално доказани доходи.

Двете експертизи не са могли да установят в коя от данъчните 2008, 2009, 2010 и 2011 години подсъдимата е придобила този доход. Считат обаче, че крайният срок за декларирането му е на 02.05.2012 г. На тази дата подсъдимата подала ГДД, в която декларирала само и единствено доход от стопанска дейност в размер на 2000 лв.

Горната фактическа обстановка се извлича от приобщените писмени доказателства и заключенията на ССчЕ.

ІІ.От правна страна:

Първоинстанционният съд е постановил осъдителна присъда по отношение на подс.П. в нарушение на чл.303 ал.2 от НПК, изразяващо се в осъждането й по обвинение, което не е доказано. До незаконосъобразния съдебен акт се е стигнало, след като в стадия на съдебното следствие са били назначени и приобщени тройни  ССчЕ и допълнителна ССчЕ. Чрез приложени специални знания вещите лица са постигнали яснота по началното салдо на домакинството на П. и личното такова за всеки един от двамата към 01.01.2007 година. В абсолютна стойност са конкретизирани доходите от нетни трудови възнаграждения, обезщетения, от продажба на земеделска земя, от платени застрахователни премии, от друга стопанска дейност и рента. Изчислени са разходите за издръжка, отчетени са извършените сделки с валута. По отношение на последните е необходимо да се отбележи, че вещите лица са работили със счетоводни източници за валутни операции в периода от 05.12.2010 година до края на 2011 година, който е идентичен с инкриминирания период на деянието на подсъдимата и Б.П., предмет на  разглеждане по НОХД №188/2013 година по описа на СОС.

Допълнителната тройна ССчЕ е изследвала самостоятелно стойността на иззетото имущество на 24.01.2012 година. Вещите лица подробно са обосновали становището си, като са достигнали до по-ниска стойност на намереното и иззето имущество на 24.01.2012 година (към него се числи и депозита в щатски долари) от посочената в обвинителния акт и то е в размер на 293301.22 лв. Съпоставката между наличното състояние на семейство П. в края на 2011 година с откритото имущество на 24.01.2012 година е довело до извод за реализиран доход от Д.П. в размер на 95455,30 лева, върху който се дължи пряк данък по чл.48 от ЗДДФЛ от 9545.53лв.

Тройната ССчЕ не е била в състояние да идентифицира източника на доход, включително дали се касае до такъв от друг вид дейност по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ. От своя страна допълнителната ССчЕ е била в невъзможност  да определи данъчните периоди на придобиване на установеното на 24.01.2012 година имущество, отново източниците и респективно данъчните задължения за всеки един релевантен към обвинението данъчен период.

Заключенията на двете тройни ССчЕ са дали основание на първоинстанционен прокурор да измени обстоятелствената част на обвинението, като инкриминира бездействие на подсъдимата да подаде ГДД за данъчни периоди 2008, 2009 и 2010 година и действие по затаяване на истина относно действителните доходи в подадена ГДД за 2011 година, от които

в съвкупност е настъпил един съставомерен резултат – укриване на данъчни задължения в размер на 9545.53лв.

Тъй като новите фактически положения са предвидени от закона като елемент на по-леко наказуем състав по чл.255 ал.1 т.т.1 и 2 вр. чл.26 ал.1 от НК, прокурорът е представил и новата правна квалификация на престъплението. Всичко това е променило рамките на наказателния процес, като делото е продължило движението си по последното формулирано от прокурора фактическо и юридическо обвинение. Както бе посочено, то (обвинението) касае усложнена форма на престъпна дейност по чл.26 ал.1 от НК, като в пределите на продължаваното данъчно престъпление са били инкриминирани  четири отделни деяния. В разрез с изискванията на ТР 3-1971-ОСНК отделните деяния не са били конкретизирани по време, място, начин и обстоятелства на извършване. Никога в теорията и практиката не е съществувал спор относно  необходимостта отделните деяния в продължаваното престъпление да са съставомерни, включително и по отношение на резултата. Иначе казано, съобразно задължителните указания в т.2 на ТР 1-2009 –ОСНК, това означава доказване на конкретните данъчни задължения за данъчния субект, реда и срока, в който се осъществяват, защото „ ….С изтичането на всеки отделен данъчен период данъчно задълженото лице дължи определено поведение, свързано, най-общо казано, със съобщаване на правно значими за съответния данъчен фактически състав обстоятелства и това става чрез подаване на декларация ежегодно…“ (т.2 от  ТР 1-2009-ОСНК).

Публичното обвинение не е ангажирало конкретни факти за стойността на годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за подс.П. за всеки един от четирите данъчни периода, респективно какъв е размерът на данъчното задължение по чл.48 от ЗДДФЛ. Не е изяснило защо имущество, намерено на 24.01.2012 година се отнася към данъчни периоди 2008, 2009, 2010 и 2011 години, а не например 2012 година. Налице са единствено предположения, които обаче не могат да са валидна основа за постановяване на осъдителна присъда.

По изложените съображения въззивният състав приложи правомощието си по чл.336 ал.1 т.3 от НПК, като отмени проверяваната първоинстанционна присъда и оправда подсъдимата Д.П. по обвинението за извършено престъпление по чл.255 ал.1 т.т.1 и 2 вр. чл.26 ал.1 от НК.

При извършената служебна проверка се констатира допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в лишаване на подс.П. от възможността да дава обяснения по измененото обвинение, ограничило правото й на защита, но с оглед изхода на делото връщането му в първата инстанция не се налага, защото подсъдимата получава максимално възможната защита при оправдаването й по повдигнатото обвинение.

Въззивният състав не счита за нужно обсъждането на възраженията по обосноваността на тройната и допълнителна ССчЕ-зи, предвид изначалния дефицит на повдигнатото обвинение срещу Д.П..

По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.