Р Е Ш Е Н И Е

 

159

 

гр.Варна, 08 юли 2016 год.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 10 юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

 

при участието на прокурора АННА ПОМАКОВА и секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 101 по описа на ВАпС за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба от защитника на подсъдимия Н.Д.С., ЕГН ********** против присъдата, постановена на 22.01.2016 г. по НОХД 342/15г. по описа на ОC – гр. Шумен.

С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в извършване на две престъпления в условията на реална съвкупност по смисъла на чл.278 ал.6 от НК и чл.277а ал.7 от НК, като по реда на чл.23 от НК са му били наложени наказания, отмерени при условията на чл.54 от НК именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 2 /две/ години и „Глоба” в размер на 5000,00 лв. /пет хиляди лева/.

На основание чл.66 ал.1 от НК ШОС е отложил изпълнението на наложеното общо наказание „лишаване от свобода” с изпитателен срок от 4 /четири/ години.

На основание чл.278 ал.7 от НК във вр. с чл.53 ал.2 б.”б” от НК съдът е отнел в полза на държавата веществените доказателства по делото - 407 бр. археологически обекти, възложил сторените по делото разноски за заплащане от подсъдимия С.;

В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на съществени процесуални нарушения допуснати в хода на досъдебното производство, както и при изготвяне на Обвинителният акт от 30.07.2015 год., които по същество въззивната инстанция цени като претенция за необоснованост на обвинението, доколкото се оспорва качеството на археологически обекти на част от инкриминираните вещи.  На следващо място се твърди и недоказаност на обвинението, че подсъдимият именно в инкриминирания период е държал предмета на обвинението. Въззивната инстанция е сезирана с искане за постановяване на нова присъда, с която С. да бъде изцяло оправдан по предявените му обвинения.

 

В съдебно заседание въззивникът лично и чрез защитника си поддържа жалбата на изложените в нея основания. Отново се твърди, че обвинителния акт не отговарял на изискванията на НПК, тъй като на подс.С. не му било ясно обвинението за кои вещи се касае, от къде произтичало задължението му да ги регистрира. Навеждат се доводи за неправилно приложение на материалния закон от първата инстанция, защото съдът бил допуснал смесване на две понятия „археологически обект” по чл.146, ал.1 ЗКН и „движима археологическа културна ценност” по чл.53, т.1 ЗКН. Според защитата съдът неправилно бил приел, че една и съща вещ може да изпълва и двете дефиниции. Претендира се, че деянието осъществява признаците по чл.278, ал.1 от НК, защото част от вещите били придобити от подсъдимия дни преди претърсването, извършено в дома му. По отношение на обвинението по чл.277а, ал.7 от НК защитата навежда доводи за обективна несъставомерност на деянието, защото не било доказано подс.С. да е ползвал процесния металдетектор. Защитата в лицето на адв.Г. поддържа виждането за допуснати доста съществени грешки от прокурора и съда и иска връщане делото на прокурора или оправдаването на подсъдимия по предявените срещу него обвинения.

Представителят на въззивната прокуратура намира жалбата за неоснователна, моли настоящата инстанция да потвърди първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и добре мотивирана. На първо място прокурорът изтъква, че авторството на деянието е доказано, а правната квалификация е правилна. Първата инстанция правилно е отхвърлила всички възражения на защитата, наведени в хода на съдебните прения и идентични на поддържани и пред въззивната инстанция.

В последната си дума подсъдимия С. иска да бъде оправдан.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за установено следното:

Предмет на въззивна проверка е присъда № 5, постановена на 02.06.2014 г. по НОХД № 7/15г. по описа на ОC – гр.Шумен, с която първоинстанционният съд е признал подсъдимия Н.Д.С. ЕГН ********** за виновен в извършване на две престъпления в условията на реална съвкупност както следва:

·              по смисъла на чл.278 ал.6 от НК, тъй като през периода от 21.11.2010 г. до 21.03.2012г. в дома си в гр. Нови пазар, на ул.”Мусала”№14А в обитавания от семейството му втори жилищен етаж и в обитавания от майка му приземен етаж на същата сграда, както и в цветарския му магазин, находящ се в гр. Нови пазар на ул.”Княз Борис Г’№2, и в собствения му лек автомобил „Фиат Уайлс” с рег.№Н7197АК, държал повече от три археологически обекти – 407бр. , които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, регламентиран в § 5 (1) от ПЗР на Закона за културното наследство; чл.97 (7) от ЗКН. (предишна ал.5, изм. - ДВ, бр.54 от 2011г.), чл.102 (5 ) от ЗКН (Нова - ДВ, бр.54 от 2011г.);чл.107 (1) и ал.2 от ЗКН; чл.10, ал.1 и ал.3 от НАРЕДБА №Н-3 от 3.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности. /Издадена от Министъра на културата, обн., ДВ, бр.101/18.12.2009г./; § 6 ал.1, ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗКН (изм. - ДВ, бр.92 от 2009г., в сила от 20.11.2009г.); § 7, ал.1, ал.2 и ал.5  от ПЗР на ЗКН, за което му е било наложено наказание, индивидуализирано при условията на чл.54 ал. 1 от НК „ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ” за срок от 2 /две/ години и „Глоба” в размер на 5000,00 лв./пет хиляди лева/, като го е оправдавал по първоначалното обвинение да е нарушил разпоредбата на чл.102 ал.1 от ЗКН

·               по смисъла на чл.277а ал.7 от НК, тъй като през периода от неустановена дата през м.февруари 2012г. до 21.03.2012г., в дома си находящ се в гр. Нови пазар, ул.”Мусала”№14А, противозаконно- в нарушение на чл.152 ал.2 от Закона за културното наследство (ЗКН) Собствениците на специални технически средства са длъжни да ги регистрират в Министерство на културата в 14 дневен срок от придобиването им ” държал предмети - 1 бр. металдетектор с една пита /антена/, марка MINELAB EXPLORER II”, фабрично производство /Ирландско/ - състоящ се от четири отделни модула: сонда /антена/, долна част на носещата щанга, ръкохватка с лакътна скоба и кутия с електроника, за който знаел, че е предназначен и послужил за търсене на археологически обекти, за което при условията на чл.54 ал.1 от НК му е наложил наказание „ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ” за срок от 1 /една/ година и 2 /два/ месеца, като ШОС го е оправдавал по първоначалното обвинение, че е извършил деянието през периода от 21.11.2010г. до края на м.януари 2012г., както и че е нарушил разпоредбата на § 16 от ПЗР на ЗКН.

По реда на чл.23 ал.1 ШОС е групирал така определените на въззивника наказания, като му е наложил за изтърпяване най-тежкото измежду тях, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 2 /две/ години и „Глоба” в размер на 5000,00 лв. /пет хиляди лева/.

На основание чл.66 ал.1 от НК ШОС е отложил изпълнението на наложеното общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ години.

На основание чл.278 ал.7 от НК във вр. с чл.53 ал.2 б.”б” от НК отнема в полза на държавата веществените доказателства по делото - 407 бр. археологически обекти.

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество се преценява като частично основателна по следните аргументи:

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства настоящата въззивна инстанция приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Въззивникът Н.С. ***. Занимава се със земеделие и пчеларство. Той и съпругата му К.С. притежават цветарски магазин в гр.Нови пазар. Подсъдимият обичал да чете и притежавал добри познания в областта на археологията и нумизматиката. В края на 70-те години на миналия век подсъдимият наследил от дядо си колекция от фибули. Интересите, които имал в областта на археологията, постепенно превърнал в свое хоби. Започнал да колекционира археологически обекти - сред които фибули, монети, върхове на стрели, накити и други предмети. В края на 2010г. подс.С. *** с искане да регистрира колекцията си от фибули, от където го уведомили, че срока за това е изтекъл. Част от събраните от него обекти той държал в дома си в гр.Нови пазар на ул.’’Мусала” №14А, както на етажа, обитаван от него и семейството му, така и на приземния етаж, обитаван от неговата майка. Друга част държал в цветарския магазин в гр.Нови пазар на ул.”Княз Борис”№2 и в собствения му лек автомобил марка „Фиат Уаилс” с рег.№ Н 7197 АК. През месец януари 2012г. подс.С. бил на гости във Великобритания при дъщеря си Инна Сидерова. С нейна помощ посредством интернет покупка, подсъдимият се сдобил и с уред за търсене на археологически обекти - предмети и монети, металдетектор MINELAB EXPLORER И”. Закупеният уред бил заплатен на 17.01.2012г. и транспортиран до дома на подсъдимият в гр.Нови пазар на неустановена дата през м.февруари 2012г. Подсъдимият притежавал нужните знания за използването на закупения уред, както и за това че уреда е предназначен да търси археологически обекти. След получаването на уреда през м.февруари 2012г. подсъдимият започнал да използва металдетектора за търсене на археологически обекти. Когато не използвал уреда го държал в жилището си в гр.Нови пазар.

На 21.03.2012г. от органите на РУ "Полиция"- гр.Нови пазар са извършени общо шест претърсвания в притежаваните от подсъдимия недвижими имоти и леки автомобили. Претърсени били къщата му в гр.Нови пазар, находяща се на ул.’’Мусала” №14А. Вторият етаж от къщата бил обитаван от подс. Н.С. и семейството му, а първият приземен етаж бил обитаван от майка му. Претърсване и изземване е извършено и в сградата на цветарски магазин в гр.Нови пазар, ул.„Княз Борис Г’№2, представляващ търговски обект на ЕТ ’’Калина- К.С.”, представляван от Калинка Божкова Сидерова. На същия ден е извършено претърсване и изземване и на притежавания от подсъдимия лек автомобил „Фиат Уайлс” с рег.№Н 7197 АК.

При извършените по-горе претърсвания от разследващите органи били иззети вещи, описани подробно в съставените от тях протоколи за претърсване и изземване от 21.03.2012г.

От протокол за претърсване и изземване, извършено на 21.03.2012 г., в жилището на Н.Д.С., находящо се на втория жилищен етаж на ул."Мусала” № 14А в гр.Нови пазар, са били иззети общо 373 броя предмети. Повечето от тях поде. С. предал доброволно, след като бил поканен да предаде притежаваните от него монети и други предмети. Вещите, които поде. С. предал доброволно, се намирали в кухненския бокс на жилището, във всекидневната стая и в хола. Същите били поставени в множество торбички с различни размери, върху и в различни мебели - маси, шкафове, бюфет, шевна машина и други. След описването на всички представени от Н.С. вещи, разследващите органи извършили и претърсване на помещенията. При извършеното претърсване били намерени и иззети и още други монети и различни предмети, имащи вид на антични вещи. Иззетите вещи били поставени на различни места в жилището в чаши, в найлонови пликчета, в картонена кутийка, в подаръчни торбички и други. Със същия протокол е иззет и 1 бр. металдетектор MINELAB EXPLORER II”, предаден доброволно от подсъдимият. Относно доброволно предадените и иззети от дома му вещи, в протокола за претърсване и изземване Н.С. написал ръкописно следното обяснение: "Вещите, които предадох доброволно и които намерихте в дома ми, ги закупих на 18.03.2012г. от пазара в град Шумен”.

От описаните и иззети в дома на Н.Д.С. общо 373 бр. предмети, 63 броя предмети представляват съвременно изработени монети и други предмети, копиращи оригинални образци. Останалите иззети от втория жилищен етаж на ул."Мусала” №14А в гр.Нови пазар обекти - 310 броя, според заключението на вещите лица са движими материални следи от човешка дейност от минали епохи, както следва:

Обект 1. Сребърна римска монета (денар) - III в. - 1 бр.

Обект 2.1. Провинциална бронзова римска монета сечена в град Томи при император Каракала (198-217) - 1 бр.

Обект 2.2. Железен връх за стрела - средновековна- X-XV в. - 1 бр.

Обект 4.1. Бронзова римска монета на император Лициний I (308-324) - 1 бр.

Обект 6. Бронзови римски фибули - II-IV в. - пружината и иглата са допълнително сложени - 3 бр.

Обект 7. Бронзови римски монети от IV в. на Константин Велики и неговите наследници от Константиновата династия - 25 бр.

Обект 7.1. Бронзови римски монети на Константин I Велики (306-337) - 13 бр.

Обект 7.2. Бронзова римска монета на император Лициний I (308-324) - 1 бр.

Обект 7.3. Бронзови римски монети на император Констанций II (324-361) - 8 бр.

Обект 7.4. Бронзови римски монети на император Констанс (333-350) - 2 бр.

Обект 7.5. Бронзова римска монета на император Йовиан (363-364) - 1 бр.

Обект 8. Сребърна римска монета (антониан) на Филип I (244-249) - 1 бр.

Обект 9. Бронзови римски монети от IV в. на Константин Велики и неговите наследници от Константиновата династия - 56 бр.

Обект 9.1. Бронзови римски монети на Константин I Велики (306-337) - 21 бр.

Обект 9.2. Бронзови римски монети на императори от Константиновата династия (IV в.) - 23 бр.

Обект 9.3. Бронзова римска монета на император Валенс (364-378) - 1 бр.

Обект 9.4. Бронзови римски монети на император Констанций II (324-361) - 11 бр.

Обект 10. Бронзови римски монети нечетивни - IV-V в. - 29 бр.

Обект 10.1. Провинциална бронзова римска монета на император Каракала (198-217), отсечена в град Траянопол (до дн. Одрин) - 1 бр.

Обект 10.2. Бронзов римски антониан на император Аврелиан (270-275) - 1 бр.

Обект 10.3. Бронзова римска монета на император Лициний I (308-324) - 1 бр.

Обект 10.4. Бронзова римска монета на императрица Елена (248-328), майка на император Константин I Велики. Монетата е от рядка емисия. - 1 бр.

Обект 10.5. Бронзови римски монети на император Констанций II (324-361) - 6 бр.

Обект 10.6. Бронзови римски монети на Константин I Велики (306-337) - 15 бр.

Обект 10.7. Бронзови римски монети на Константин I Велики (306-337) от типа VRBS ROMA - 2 бр.

Обект 10.8. Бронзова римска монета на император Максимиан Херкул(286-310)-1бр.

Обект 10.9. Бронзова римска монета на императори от Константиновата династия IV в.- 1 бр.

Обект 12. Провинциални бронзови римски монети сечени в монетарницата на Марцианопол (дн. Девня), едната по времето на Макрин и Диадумениан (217-218) - 2 бр.

Обект 13. Бронзови и медни монети - 4 бр.

Обект 13.1. Бронзов римски ас на император Антонин Пий (138-161)- 1 бр.

Обект 13.2. Провинциална бронзова римска монета сечена в град Томи - III в. -1 бр.

Обект 13.3. Меден византийски фолис от 20 нумии на император Юстин 1(518-527)-1бр.

Обект 13.4. Медна българска имитация тип С (1200-1218) - 1 бр.

Обект 14. Анонимна медна византийска монета клас А2 (976-1035) - 1 бр.

Обект 15. Бронзови римски монети - III-IV в. - 10 бр.

Обект 15.1. Бронзова римска монета (антониан) на император Проб (276-282) -1 бр.

Обект 15.2. Бронзови римски монети (антониани) на император Аврелиан (270-275) - 3 бр.

Обект /5.5.Бронзова римска монета (фолис)на император Лициний I (308-324)-1 бр.

Обект 15.4. Бронзови римски монети (фолиси) на император Константин I Велики (306- 337)-2 бр.

Обект 15.5. Бронзова римска монета на император Констанций II (337-361) - 1 бр.

Обект 15.6.Бронзова римска монета на император Максимиан Херкул(286-310)-1бр.

Обект 15.7. Бронзова римска монета на император Константин I Велики от типа CONSTANTINOPOLIS - 1 бр.

Обект 16.1. Бронзова римска монета на императори от Константиновата династия IV в.- 9 бр.

Обект 16.2. Бронзова римска монета на император Констанций II (337-361) - 2 бр.

Обект 16.3. Бронзова римска монета на император Теодосий I (379-385) - 1 бр.

Обект 17. Бронзови римски монети - 27 бр.

Обект 17.1. Бронзова римска монета (фолис) на император Константин I Велики (306- 337)- 1 бр.

Обект 17.2. Комеморативни (посветителни) бронзови монети на Константин I Велики (306-337) -сравнително редки емисии - 2 бр.

Обект 17.3. Бронзови римски монети на император Констанций II (337-361) - 7 бр.

Обект 17.4. Бронзови римски монети от IV в. на наследници от Константиновата династия - 17 бр.

Обект 18. Бронзови монети - 67 бр.

Обект 18./.Бронзови римски монети на император Константин I Велики (306-337)-7бр.

Обект 18.2. Комеморативни (посветителни) бронзови монети на император Константин I Велики (306-337) - 2 бр. - сравнително редки емисии

Обект 18.3. Провинциални бронзови римски монети - III в., монетарниците и владетелите не се четат - 5 бр.

Обект 18.4. Бронзова римска монета на императрица Елена (248-328), майка на император Константин I Велики. Монетата е от рядка емисия - 1 бр.

Обект 18.5. Бронзови римски монети от IV в. на наследници от Константиновата династия - 32 бр.

Обект 18.6. Бронзови римски монети на император Констанций II (337-361) - 7 бр.

Обект 18.7. Бронзова римска монета на император Константин I Велики от типа CONSTANTINOPOLIS - 1 бр.

Обект 18.8. Меден тетартерон - монетарница Тесалоника - тип 18.6, Византия, император Мануил I Комнин (1143-1180) — 3 бр.

Обект 18.9. Монетарница Константинопол - III билоново монетосечене, Византия, император Мануил I Комнин (1143-1180)— 1 бр.

Обект 18.10. Меден тетартерон - монетарница неизвестна - тип 22.19 - Византия, император Мануил I Комнин (1143-1180)-1 бр.

Обект 18.11. Български имитативни медни монети от края на XIV в. - 2 бр.

Обект 18.12. Османски медни монети - мангъри - XIV в. - 3 бр.

Обект 18.16.Фрагмент от бронзов накит от ранножелязна епоха - VIII-VII в. пр.Хр.-1 бр.

Обект 18.17. Бронзов фрагмент от апликация - II-IV в. - 1 бр.

Обект 19. Сребърна римска монета (денар) на император Нерон (54-68) - 1 бр.

Обект 20. Сребърни римски монети (денари) на императорите Антонин Пий (138-161) и Хадриан (117-138) - 2 бр.

Обект 21. Двадесет и четири броя предмета:

Обект 21.1. Два предмета - римска бронзова апликация от конска амуниция - II-III в. и бронзова апликация - X-XI в. - 2 бр.

Обект 21.2. Бронзов римски гвоздей (апликация за сандъче) - II-III в. - 1 бр.

ш


Обект 21.3. Оловни прешлени - средновековни - VIII-XV в. - 12 бр.Обект 21.5. Сребърен пръстен - III-I в.пр.Хр. - 1 бр.

Обект 21.6. Фрагмент от сребърна фибула - II-IV в. - 1 бр.

Обект 21.7. Железни върхове за стрели с датировка от V-XIV в. - 7бр.

Обект 21.9. Бронзови и медни монети, римски - 42 бр.

Обект 21.9.1. Бронзова монета на град Месамбрия (дн. Несебър)- III-II в.пр.Хр.-1бр.

Обект 21.9.2. Бронзова монета на град Томи (дн. Румъния) - II-I в.пр.Хр. - 1 бр.

Обект 21.9.3. Бронзови монети на Филип II Македонски (359-336 г.пр.Хр.) - 2 бр.

Обект 21.9.4. Провинциална бронзова римска монета отсечена в град Марцианопол (дн. Девня) - III в. - 1 бр.

Обект 21.9.5. Провинциална бронзова римска монета на императрица Юлия Домна (217 г.), отсечена в град Пауталия (дн. Кюстендил) - 1 бр.

Обект 21.9.6. Провинциална бронзова римска монета на император Гордиан III и Транквилина (238-244), отсечена в град Одесос (дн. Варна) - 1 бр.

Обект 21.9.7. Бронзова римска монета със следи от посребряване на император Крисп (317-326)- 1 бр.

Обект 21.9.8. Бронзови римски монети на император Констанций II (337-361)-10 бр.

Обект 21.9.9. Комеморативна (посветителна) бронзова монета на император Константин I Велики (306-337) - сравнително рядка емисия - 1 бр.

Обект 21.9.10. Бронзови римски монети на император Константин 1 Велики (306-337), по случай обявяването на Константинопол за столица - 2 бр.

Обект 21.9.11. Бронзови римски монети на император Константин I Велики (306-337) - 5 бр.

Обект 21.9.12. Бронзови римски монети на императори от Константиновата династия - IV в, - 13 бр.

Обект 21.9.13. Бронзова монета на император Елагабал (218-222), сечена в Никополис ад Иструм - 1 бр.

Обект 21.9.14. Османски монети- медна (мангър) и сребърна (aкче)-XIV-XVв. - 2 бр.

На 21.03.2012г. било извършено претърсване и изземване и в приземния етаж на жилището /къщата/ на подс.Н.С. ***, обитаван от майка му И.К.С.. При претърсването са намерени и иззети общо 27 бр. метални предмети. Същите били поставени в найлонова торба и се намирали на метален рафт в обособен в гаража килер.

От описаните и иззети от приземния етаж в къщата на Н.Д.С. общо 27 броя предмети, 6 броя предмети са без историческа и експозиционна стойност, съответно са вещи от XVII-XVIII век. Останалите иззети от приземния етаж обекти - 21 броя, според заключението на вещите лица, са движими материални следи от човешка дейност от минали епохи, както следва:

Обект 1. Връх на желязно копие - IV-XIV в. - 1 бр.

Обект 2. Железен предмет със земеделско предназначение, вероятно огрибка. Датировка: от V-VI в. до XVIII в. - 1 бр.

Обект 3. Железен ключ - средновековен - X-XV в. - 1 бр.

Обект 4. Железен ключ - средновековен - X-XV в. - 1 бр.

Обект 5. Железен фрагмент от косер - X-XIX в. - 1 бр.

Обект 6. Железен инструмент със земеделско предназначение. Датировка: от V-VI в. до XVIII в. - 1 бр.

Обект 7. Железни инструменти със земеделско предназначение Датировка: от V-VI в. до XVIII в. - 5бр.

Обект 8. Малки железни косери. Датировка: X-XIX в. - 2 бр.

Обект 9.4. Медицински железен инструмент - скалпел - I-IV в. - 1 бр.

Обект 10. Железни огрибки - V-XVIII в. - 2 бр.

Обект 11.1. Железен свредел - II-VI в. - 1бр.

Обект 11.2. Връх от метателно копие тип PLUMBATAE-желязо и олово- II-IVB.-16p.

Обект 11.3. Връх от метателно копие - желязо - II-VI в. - 1 бр.

Обект 11.4. Железен връх за стрела - VIII-XV в. - 1 бр.

Обект 12. Железен ключ - II-V в. - 1 бр.

При претърсването и изземването, извършено на 21.03.2012г. в цветарски магазин в гр.Нови пазар, ул.„Княз Борис I” №2, са намерени и иззети общо 83 бр. предмети. Същите били поставени в найлонов плик, закачен на касата на вратата в складовото помещение на сградата на цветарския магазин. В този найлонов плик, отделните предмети били поставени в малки найлонови пликове 16 на брой.

От описаните и иззети в цветарския магазин на ул.„Княз Борис I” №2 в гр.Нови пазар общо 83 бр. предмети, 8 броя са без историческа и експозиционна стойност. Останалите иззети обекти - 75 броя, според заключението на вещите лица са движими материални следи от човешка дейност от минали епохи, както следва:

1 .Железен връх за стрела тип „трипера” - V-VIII в. - обект 1;

2.       Бронзова фибула-Н-1Ув.-допълнително е препатинирана и е поставена игла- об.2;

3.       Бронзова фибула - II-IV в. - пружината и иглата са допълнително сложени- об.З;

4.       Бронзова фибула - II-IV в. - пружината и иглата са допълнително сложени- об.4;

5.       Бронзова фибула-II-IVB.-иглата и задната луковица са допълнително сложени-обект 5;

6.        Бронзова фибула - II-IV в. - с допълнително сложена игла - обект 6;

7.        Бронзова фибула - II-I V в. - с допълнително сложена игла - обект 7;

8.        Бронзова фибула - II-IV в. - с допълнително сложена игла - обект 8;

9.        Бронзова фибула - II-I V в. - иглата е сменена - обект 9;

10.    Бронзова фибула - II-IV в. - компилация от допълнително поставени игла, задна луковица и рамо с луковицата - обект 10;

11.    Бронзова фибула - II-IV в. - обект 12;

12.    Бронзова фибула - IV-VI в. - иглата е допълнително сложена - обект 14;

13.    Бронзова тока - IV-VI в. - задната част е допълнително припоена - обект 17;

14.    Бронзова фибула - II-IV в. - има следи от съвременна преработка - обект 18;

15.    Бронзова фибула - II-IV в. - обект 20;

16.    Бронзова фибула - II-IV в. - обект 21;

17.    Бронзова фибула - II-IV в. - обект 22;

18.    Бронзова фибула - II-IV в. - обект 23;

19.    Бронзова фибула - II-I в.пр.Хр. - обект 24;

20.    Бронзова фибула - II-IV в. - обект 25;

21.    Бронзови халки с пъпки - III-I в.пр.Хр. - 3 бр. - обект 27;

22.    Бронзова домонетна форма - VI-V в.пр.Хр. - обект 28;

23.    Желязно огниво - X-XVII в. - обект 29;

24.    Желязно огниво - X-XVII в. - обект 30;

25.    Желязна кука за колчан - VIII-XI в. - обект 31;

26.    Бронзов елемент от ключалка - II-V в. - обект 32;

27.    Оловно кръстче - X-XI в. - обект 33;

28.    Оловен прешлен - X-XII в. - обект 36;

29.    Бронзово копче- X-XI в. - обект 37;

30.    Оловен модел за апликация - X-XI в. - обект 38;

31.    Оловен соларен медалион - X-XI в. - обект 39;

32.    Скитско ножче с бронзова дръжка с глава на орел и желязно острие - V-IV в.пр.Хр. - обект 41;

33.    Бронзов рог на изобилието - част от статуетка - II-III в. - обект 42;

34.    Бронзова фибула - II-I V в. - пружината и иглата са съвременни - обект 43;

35.    Бронзова фибула - II-IV в. - иглата е допълнително поставена - обект 44;

36.    Бронзова фибула - 1I-1V в. - обект 45;

37.    Бронзова фибула - II-IV в. - иглата е допълнително поставена - обект 46;

38.    Бронзова фибула - II-IV в. - обект 47;

39.    Бронзова фибула - II-IV в. - обект 48;

40.    Бронзова фибула - II-IV в. - иглата е допълнително поставена - обект 49;

41.    Бронзова фибула - II-I V в. - обект 50;

42.    Бронзова фибула - II-I V в. - обект 51;

43.    Бронзова фибула - II-IV в. - обект 52;

44.    Бронзова фибула - II-IV в. - в начална фаза на преработка - обект 53;

45.    Бронзова фибула - II-IV в. - обект 54;

46.    Бронзова фибула - II-IV в. - обект 55;

47.    Бронзова фибула - II-IV в. - обект 56;

48.    Бронзова фибула-II-IV в.-иглата и пружината са допълнително поставени - обект57;

49.    Компилация от оригинални части от две бронзови фибули плюс игла-II-IV в.-обект 58;

50.    Бронзова фибула - II-IV в. - обект 59;

51.    Бронзова фибула -II-IV в.-изкуствено патинирана с вторично сменена игла- обект 60;

52.    Бронзова фибула-II-IV в. - допълнително поставена игла от друга фибула- обект 61;

53.    Бронзова фибула - II-IV в. - обект 62;

54.    Бронзова фибула - II-IV в. - обект 63;

55.    Бронзова фибула-II-IV в.-допълнително поставена луковица в задния край-обект 64;

56.    Бронзова фибула - П-IVb. - обект 65;

57.    Бронзова фибула - II-IVb. -допълнително поставена игла и пружина - обект 66;

58.    Бронзова фибула - II-IVb. -допълнително поставена игла и пружина - обект 67;

59.    Бронзова фибула от ранножелязната епоха - VIII-VI в.пр.Хр. - обект 68;

60.    Бронзова фибула с клетъчен емайл-II-IV в. - допълнително поставена игла-обект 69;

61.    Фибули - 6 бр., от които 4 бр. бронзови - II-IV в. , 1 бр. бронзова със следи от допълнителна игла и задна луковица и посребряване - II-IV в. и 1 бр. бронзова фибула посребрена, компилация от две различни - II-IV в. - обект 70;

62.    Бронзова фибула - II-IV в. - допълнително поставена игла - обект 71;

63.    Бронзова фибула - II-IV в. - допълнително поставена игла - обект 72;

64.    Бронзова фибула - II-IV в. - обект 73;

65.    Бронзова фибула - II-IV в. - със следи от допълнителна обработка - обект 74;

66.    Фибула от бял метал с позлата на плочката - II-IV в. - обект 75;

67.    Бронзова фибула - II-IV в. - допълнително поставена игла - обект 76;

68.    Бронзова фибула - II-IV в. - допълнително поставена игла - обект 77;

 

При претърсването и изземването, извършено на 21.03.2012г. на лек автомобил „Фиат Уайлс” с рег.№Н7197АК, собственост на Н.С. са намерени и иззети общо 7 бр. предмети. Първите 6 бр. предмети са били намерени и иззети под предната лява седалка на автомобила, увити в бордеро на „ОББ” на името на Димитър С., а последният предмет е бил намерен и иззет от жабката на автомобила. Относно намерените в лекия автомобил и описани вещи, присъствалия на процесуалното действие Димитър С. е написал ръкописно в протокола за претърсване и изземване следното обяснение: "Нямам идея от къде са. Аз и баща ми ползват автомобила".

От описаните и иззети в лек автомобил „Фиат Уайлс” с рег.№ Н 7197 АК общо 7 бр. предмети, 6 броя са от нашата съвременност или са етнографски предмети. Само 1 бр. предмет, иззет от лекия автомобил, според заключението на вещите лица представлява движима материална следа от човешка дейност от минали епохи, както следва:

-Обект 1,2.Фрагмент от бронзова фибула - II-IV в. -1бр.

На досъдебното производство е назначена съдебно- археологична и нумизматична експертиза /т.II л. 136-144/ от ДП която е имала за задача да изследва предметите, иззети с протоколи за претърсване и изземване от 21.03.2012г. по ДП № 115/2012г. по описа на РУП- гр.Нови пазар. Видно от заключението на тази експертиза подобекти I. 13,34,35; II. 1.1, 1.3, 1.5; IV. 3.2. са етнографски културни ценности съгласно чл.53 т.2 от ЗКН. Подобекти I. 11, 15,16,19,26; IV. 3.1, 11, 21.8 представляват съвременно изработени предмети, копиращи оригиналните образци. Подобекти I. 40 и II. 1.4 не попадат в категорията културна ценност, тъй като са предмети от нашата съвременност. Останалите подобекти, предмет на изследване са движими археологически обекти съгласно чл.146 ал.1 от ЗКН и са археологическа културна ценност съгласно чл.53 т.1 от ЗКН.

Вещите, обект на експертизата, са битови предмети, обслужвали ежедневието на хората в епохата, в която са произведени и ползвани. Монетите имат ролята на разменно, платежно средство - такава, каквато е ролята на парите и днес. Преобладаващите предмети са предимно фибули - вид игла за прихващане на дрехата, която обаче в античната епоха има ролята на рангов маргинален маркер, а останалите - са върхове на стрели, копия, земеделски сечива и инструменти, пръстени, апликации за колан и т.н. Това са ординарни предмети от ежедневието на местното население.

Културните ценности са извори за епохата и мястото на намиране. При предметите, преДОСтавени за изследване липсва мястото им на намиране - т.е. те са насилствено извадени от нея, по нерегламентиран от ЗКН път. Намирането им не е по време на редовни археологически разкопки, когато придобитата информация е в полза на археолозите.

Като отделна група могат да бъдат обособени бронзовите фибули предимно от римската епоха - II-IV в., върху повечето от които обаче има съвременна намеса - патиниране, компилация от две и повече фибули за получаването на една, извършено и чрез поставяне на съвременни елементи. В този смисъл те губят своя автентичен произход и не могат да бъдат обследвани с оглед типология и хронология. В този смисъл не дават нужната историческа информация. Но като образци на металопластиката представляват интерес поради доброто си физическо състояние - рядко срещано при редовни археологически разкопки.

Без историческа и експедиционна стойност са следните обекти: I. 36, 37; II. 1; III13, 14; IV. 3.2, 5, 9, 16, 17, 18, 21.3, 21.4, 21.

Сред представените за изследване предмети няма такива, които да представляват национално богатство.

До момента на възлагане на експертизата предметите не са били преДОСтавени в РИМ - Шумен за идентификация и регистрация съгласно Наредба № Н-3 за реда за извършване на идентификация и регистрация на движими културни ценности.

С протокол за връщане на веществени доказателства от 29.01.2013г. /т.IV л. 19-20 от ДП/ на подс.Н.С. са върнати 32 бр. предмети, които не представляват културна ценност, както следва: 8 бр. предмети от иззетите от цветарски магазин на ул.”Княз Борис I” №2; 6 бр. предмети от иззетите от лек автомобил „Фиат Уайлс”; 2 бр. предмети от иззетите от приземен етаж на жилище на ул.”Мусала” 14А.

Останалите обекти, които са иззети с протоколите за претърсване и изземване от 21.03.2012г. и не са върнати на подсъдимия са предмет на изследване на назначената в хода на ДОСъдебното производство допълнителна съдебно -археологическа и нумизматична експертиза /т.III л.35-53 и албум л.54-109 от ДП/. От заключението на тази експертиза е видно, от представените за изследване предмети, на критериите за движими материални следи от човешка дейност от минали епохи, отговарят всички обекти, с изключение на следните, които принадлежат на епохата на съвременността: IV. 16.4, 17.5, 17.6, 18.13, 18.14, 18.15, 21.9.15.

Всички предмети, които са движими материални следи от човешка дейност от минали епохи, хронологически принадлежат към праисторическата /VII-II хил. пр. Хр./, антична /IV в. пр. Хр. - IV в. сл. Хр./ и средновековни епохи / V-XVв./.

Сред представените за изследване предмети има и такива, които свидетелстват за начина на живот и работа, традициите, обичаите, вярванията и занаятите, но не дават възможност да се проучат етническите характеристики и промените в материалната и нематериална култура. Това са обекти: III. 9.1, 9.2, 9.3; IV. 4.2.

До 21.03.2012г. в РИМ гр.Шумен не е постъпвало заявление за идентификация на въпросните предмети.

Сред предоставените за изследване предмети, няма такива, които да отговорят на критериите за национално богатство.

С протокол за връщане на веществени доказателства от 08.06.2015г. /t.IV л.22 от ДП/ на подс.Н.С. са върнати 51 бр. монети и предмети, които не представляват културна ценност, както следва: обекти 9.1,9.2,9.3 иззети от приземен етаж на жилище на ул.”Мусала” 14А и обекти 4.2, 16.4, 17.5, 17.6, 18.13, 18.14, 18.15, 21.9.15 иззети от жилищен етаж на жилище на ул.”Мусала” 14А.

С протокол за оглед на веществени доказателства от 10.10.2014г. и албум към него /т.III л. 118-120 от ДП/ е направен подробен оглед на иззетия от дома на подсъдимия 1 бр. метал детектор.

В хода на досъдебното производство е назначена съдебно- техническа експертиза /т.II л. 154-155 от ДП/ с предмет за изследване , иззетия от дома на подс.С. 1 бр. металотърсач марка MINELAB EXPLORER II”. От заключението на съдебно- техническата експертиза се установява, че 1. Металдетектора с марка „MINELAB EXPLORER II”е фабрично производство /Ирландско/ и се състои от 4 отделни модула: сонда /антена/, долна част на носещата щанга и ръкохватка с лакътна скоба и кутия с електроника. В нея са поместени контроли за управление.

Дължината на носещата тръбна щанга е регулируема. Масксимум 1400мм., минимум 1250 мм. Щангата е от две части за по-лесно пренасяне и компактност. Под лакътника в тръбата е вложен блок за нареждане на батериите за захранване, 8 броя, алкални батерии по 1,5 V, с които може да се работи 35-40 часа. Може да работи и с батерия HiMH 12 V, 1600 mAh.

Благодарение технологията, използвана в този металдетектор /MPS/, има по-добри резултати в дълбочина от 16 см. /38см., по-добър грунд баланс. Той е снабден със сонда /антена/ изработена от два кръга които се препокриват, тип 2 DD с размери 30 см./ 22 см., както и с допълнителна цилиндрична сонда с дължина 24 см. и диаметър 25 мм., която се използва за по-бърза и по финна проверка на почвата. Под контролната кутия по продължение на щангата е монтирана малка черна кутия с ключ от лявата страна, който работи в две посоки. Когато ключа е включен надолу работи основната антена, а когато ключа е на горе работи цилиндричната антена.

На лицевата част на контрол панела са монтирани електронен дисплей и бутони за настройки на режим. От ляво на дясно:1. Червен бутонвключване/ изключване. 2.Menu — възможност за избор на режим, тихо търсене или търсене с праг на звука. Минерализирани и слабо минерализирани почви и други. 3.Noise cancel — при работа под и покрай ЖР стълбове, чрез този бутон се дискриминира. Металния желязорешетъчен стълб не оказва влияние на работата на металдетектора. 4. Iron mask - откриване на желаните предмети, независимо, че са разположени до метални отпадъци. 5.Pinpoint - това е опция за точно определяне на мястото на засечения обект. Изисква се бавно движение над зоната, в която е засечен сигнала. Центрирането е точно и много добре реализирано чрез усилващ се звуков сигнал. Много полезна функция при изваждане на единични предмети. 6.Detect - вид на режима и вид на работа. 7.Backlight усилване и намаляване на светлината на екрана на дисплея. 8. Трите бутона в ляво на екрана и трите в дясно от него са за финни настройки /праг, земя, въздух, шум/.

Дискриминацията елиминира нежеланите сигнали от метални отпадъци, когато се използва режим Iron Mask, който позволява да се търсят само ценни метали, независимо, че са разположени до метални отпадъци. Металдетекторът е снабден с MPS технологията на Minelapза намиране на предмети, използвайки едновременно 17 честоти от 1,5 kHz до 25 kHz. Това е от значение за постигане на по- големи дълбочини и по-добра чувствителност към по-малки предмети на по-малка дълбочина и с по-точна дискриминация.

           Металотърсачът е предназначен за намиране на цветни метали на определена дълбочина, независимо, че са разположени до метални отпадъци. Много добър монетар.

Металдетекторът е тестван на полеви условия и е годен по предназначение.

Това устройство е ДОСтъпно и се продава в специализирани магазини. Има посочени адреси и данни в интернет мрежата. Този модел е спрян от производство през 2003г. Може да бъде закупен като втора употреба.

С протокол за оглед на веществено доказателство от 10.10.2014г. и албум към него /т.Ш л. 121-125 от ДП/ е направен оглед на писмени документи, намиращи си на стр.23-24 от материалите по ВНОХД №115/201 Зг. по описа на АС гр.Варна.

В хода на ДОСъдебното производство е назначена и допълнителна съдебно- техническа експертиза, заключението на която преповтаря заключението на съдебно- техническата експертиза и отговоря на допълнително поставени задачи. От заключението е видно, че изписаните букви и цифри XQ107127 върху металдетектора са производствен номер на модела на електронната кутия. Изписаните букви и цифри ABN35008208446 не е идентификационен номер, а патентен номер. Номера „на артикула” 250968271119 /посочен в преведеният документ от английски „Подробни данни за транцакция” на стр.23 по ВНОХД № 115/201 Зг. по описа на АС гр.Варна/ не е идентификационен номер, не е и транзакционен и не кореспондира с номерата по металдетектора като брой и цифри, това е номенклатурен /артикулен/ номер на продукта.

В хода на съдебното следствие пред първата инстанция подс.Н.С. е предал 1 бр. пластмасова кутия /акумулаторна батерия/, приобщена като веществено доказателство с определение в съдебно заседание от 08.12.2015г. Вещта е била обект на изследване на допълнителна съдебно- техническа експертиза. От заключението на тази експертиза /л.99- 101 от СП/ се установява, че:

1 .Предаденото веществено доказателство пластмасова черна кутия с надпис: Slim pack XQ 1604366 MINELAP MiMH RECHARGEABLE BATTERY PACK - 9,6 V - изходен волтаж, 1600 mAh, представлява високо качествена презареждаща се батерия с опаковка, USE SPECIFIED CHARGER ONLI, за която се използва само специфично зарядно.

Запис в дясната част на капака на пакета, посочено със стрелка: CAUTION Внимание; DO NOT SHORT CIRCUITда се използва само по предназначение, DO NOT DISPOSE ON IN FIRE - да не се излага на огън.

2. След отваряне на пакета /кутията/ се установява, че в пакет- опаковката се съдържат 8 броя батерии, фабрично изработени /скрепени/ в два блок - четворки, последователно свързани. Вида на батерията е метално- никелова хидридна. Презареждаща се. Вътре на десния блок четворка има надпис: високо качествена - метално- никелова хидридна — презареждаща се батерия. Има място за включване на зарядното устройство, както букви и цифри; P/N; GP 160 AAH8S1H- патентен номер на пакет - батерията. Дата на годност и дата на производство на пластмасовата кутия и на намиращите се вътре батерии не са посочени.

3 .Представеното веществено доказателство може да бъде използвано за работа с MINELAB EXPLORER II”. Направено е замерване и се установи, че изходния волтаж е около 6 V. Тази батерия е необходимо да бъде заредена до изходен волтаж 9,6 V, за да се използва за работа с посоченият метал детектор. Време на зареждането е 18 часа.

Освен метално никелови хидридни, могат да се използват и никел- кадмиеви, както и обикновени алкални батерии.

4.                Не е налице идентичност между представената от подсъдимия батерия и батерията, която се намира в мателдетектора, иззет по делото. В намиращата се в металдетектора батерия е със сменяеми алкални батерии 8 броя DURACELL”, единични с изходен волтаж 12 V, с надпис 12 V BATERY PACK — пакет за 12 V батерии — UST ONLY — използват се само по 1,5 V АА, CELLS - във верига от 1,5 V. Другият пакет батерия е описана в отговор на въпрос №2.

5.                Представеното за изследване веществено доказателство е ползващ се пакет- батерия за работа с „ MINELAB EXPLORER II”. Този вид батерия с тези параметри може да бъде използван за работа и с MINELAB Е-TRAC”.

6.                 Номерът и буквите, написани на пакет- кутията XQ 1604366 е производствен номер на този пакет- батерия и не може чрез него да се установи дата на производство.

От приложената по делото справка от централна база КАТ се установява, че лек автомобил марка „Фиат Улисе” с рег.№ Н 7197АК, бял на цвят, е регистриран на Н.Д.С. с ЕГН **********.

От приложения по делото писмен отговор от Българска национална федерация по металдетектинг /т.IV л.2 от ДП/ се установява, че подсъдимия Н.Д.С. е член на Българска национална федерация по металдетектинг и членува през годините 2012г., 2013г. и 2014г. със саморъчно подписано заявление за членство №491.

От приложените на ДОСъдебното производство писмени документи се установява, че подсъдимия не е подавал заявление/искане за извършване на идентификация и регистрация на археологически и други нумизматични обекти /монети или монетовидни предмети/ в Нумизматично дружество „Сторгозия” гр.Плевен, Нумизматично дружество „Филипопол” гр.Пловдив, Съюз на нумизматичните дружества в България гр.Велико Търново / t.IV л.5, л.7, л.9 от ДП/.

В хода на съдебното следствие по НОХД № 37/2013г. по описа на ШОС е изискано и прието като писмено доказателство писмен отговор с изх.№ 182/ 22.03.2013г. от РИМ гр.Шумен, от който е видно, че в периода от 2009г. до момента на изготвяне на отговора РИМ гр.Шумен не е придобивал по никакъв начин предмети от подс.Н.Д.С.. Предмет на разговор между подсъдимият С. и представители на РИМ гр.Шумен са били само част от представените за археологическата експертиза по настоящото производство обекти. Подс.Н.С. е изразил желание за идентификация и регистрация на част от колекцията му от фибули. Искането е направено, когато определеният законов срок за регистрация и идентификация на културни ценности вече е бил изтекъл. Това искане е било заявено устно, а не в писмена форма. Ръководството на РИМ е отговорило на устното запитване, че ЗКН вече не позволява на музея да извърши каквато и да е регистрация и идентификация на представените тогава предмети.

В хода на съдебното следствие на първа инстанция е била изискана писмена справка от РИМ гр.Шумен /л.80/ дали подсъдимият Н.Д.С. е предавал през 2010 г. обект, представляващ движима културна ценност. От писмена справка с изх.№ 579/ 01.12.2015г. от РИМ гр.Шумен се установява, че с временна разписка № 61/ 01.06.2010г. Н.Д.С. е предал за временно съхранение движима културна ценност - оловен печат, който му е бил върнат обратно на 03.02.2011г. Няма издаден акт за придобиване на вещ от лицето Н.Д.С., нито пък вписана такава в инвентарните книги на РИМ гр.Шумен. Към справката е приложена и копие на временна разписка № 61 /01.06.2010г. /л.81/.

Видно от гореизложеното е, че настоящият състав на въззивната инстанция възприема идентична с  възприетата от първата съдебна инстанция фактическа обстановка. Споделят се и направените въз основа на събраните доказателства правни изводи. Правилно първоинстанционният съд е основал присъдата си на гласните доказателства - свидетелските показания на И.А.П., И.К.С., М.Г.Ц., Ц.Б.Ц., С.А.А., П.В.Т., Н.С. П., Г.М.Г., Д.П.И., С. С. В., Г. Е. Г., К.А.М. и Д.Х.И., заключенията на съдебно - археологическа и нумизматична експертиза и допълнителната съдебно - археологическа и нумизматична експертиза, назначени на досъдебното производство; от заключенията на съдебно - техническата експертиза и допълнителната съдебно - техническа експертиза, назначени на досъдебното производство; от заключението на допълнителната съдебно- техническа експертиза, назначена в хода на съдебното следствие; от приетите в хода на съдебното следствие писмени доказателства, както и от приложените писмени доказателства, присъединени по реда на чл.283 от НПК към материалите по делото.

Предвид това правилно ШОС не е кредитирал изцяло обясненията на подсъдимия, като ги е отхвърлил в частта им, касаеща твърденията му, че иззетите от дома му предмети и монети са закупени 3 дни преди това от пазара в гр.Шумен. И настоящият състав на въззивната инстанция цени обясненията на подсъдимия С. в тази им част като средство за защита, на каквото той има неизменно право, но същевременно опровергано от събраните по делото доказателства – касае се за многобройни вещи, съхранявани грижливо в най-различни помещения, ползвани от семейството на подсъдимия. От приложената по делото писмена справка от РИМ гр.Шумен с изх.№ 579/ 01.12.2015г. и временна разписка № 61/ 01.06.2010г. се установява, че още през 2010г. освен колекцията от фибули подсъдимият е държал и други археологически обекти.

По отношение на основните факти, свързани с държането на описаните вещи, не възниква никакъв спор по делото. Защитата и подс.С.. не възразяват срещу така установените фактически положения и редовността на извършените процесуално-следствени действия по претърсването и изземването. Съдът от първата инстанция е анализирал поотделно и в съвкупност доказателствените източници, които сочат, че подс.С. е колекционирал от години инкриминираните вещи. Впрочем сам той разказва за колекционерските си интереси, които по собствените му думи датират от 60-те години.

 

Възраженията на подсъдимия и защитата са изключително от правен характер - относно квалифицирането и съставомерността на деянието, което се изразява в държането на повече от три археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответен ред. Безспорно е, че обществените отношения, свързани с културното наследство на Република България, са уредени в Закона за културното наследство. Тези обществени отношения засягат по-широк кръг от имущество, в случая обаче предмет на разглеждане са движимите вещи като материално наследство, като част от носителите на историческа памет, национална идентичност с научна или културна стойност. Културните ценности, които съставляват археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал.1 от ЗКН, несъмнено, по един императивен начин, са обявени за публична държавна собственост - чл. 2а от закона.

Анализът на съдържанието на разпоредбата на чл. 146 л.1 от ЗКН разкрива, че законодателят е придал твърде широк обхват на тази норма, като вниманието следва да се акцентира само върху движимите вещи. Всяка материална ( в случая движима) следа от човешка дейност на минали епохи съставлява археологически обект по смисъла на закона. В практиката се ВКС на РБ е приел, че теренното проучване не е материалноправно изискване за придобиване на качеството на една вещ на археологически обект.

Съдът от първата инстанция е изяснил аргументирано понятийното съдържание на различните категории вещи, обект на защита от ЗКН. Изложените доводи не е необходимо да се преповтарят, като тук следва да се отбележи, че не е допуснато твърдяното от защитата смесване на понятия. Общото понятие е културна ценност, като в приложното му поле попада като част от общото и археологическия обект – арг.чл.53, т.1 от ЗКН. Наказателният закон не съдържа легална дефиниция на понятието "археологически обект", но тя е дадена в нормата на чл. 146 от ЗКН.

В настоящия случай по експертен път е установено, че инкриминираните вещи имат характеристиката на движими археологически обекти и подлежат на задължителна идентификация и регистрация /арг от чл. 4 от Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. и § 5 и § 6 от ПЗР на ЗКН/. За този вид културни ценности законодателят е предвидил изключение от принципа за доброволност на процедурите по идентификация и регистрация на вещи- частна собственост по ЗКН, воден от разбирането за високата ценност за обществото на движимите археологически обекти и обществената необходимост за поставянето им под засилен контрол. Безспорно е, че подсъдимият не е предприел действия за идентификация въпреки съзнанието за естеството и древността на предметите. Ето защо въззивният съд правилно е отхвърлил възраженията за обективна и субективна несъставомерност на инкриминираната дейност на подсъдимия. Използваният подход на излагане на фактите в обвинителния акт не може да обърка пълнолетно и вменяемо лице, с интелект на и над нормата и в този смисъл настоящия съдебен състав се съгласява напълно с доводите на съда от първата инстанция. Декларацията на защитата за неразбиране на това категоризиране и не възприемане на доводите на първата инстанция противоречи на правилата на тълкуване, правната логика и установената трайна съдебна практика , поради което и се отхвърли от въззивната инстанция като неоснователна. Неоснователно е и оплакването на защитата, че част от инкриминираните вещи били етнографски и съответно неправилно били включени в предмета на обвинението. Видно от материалите по делото от инкриминация са отпаднали всички вещи, за които по експертен път е установено, че не притежават характеристиките на движими археологически обекти. В хода на наказателното производство те са били и върнати на въззивника.

Вярно е, че обвинителният акт е структуриран многословно и твърде ненужно и многократно в съдържанието му е възпроизведено дословно и изцяло съдържанието на норми от законови и подзаконови източници, както и е преповторено описанието на всички инкриминирани вещи, което прави същия хаотичен и трудно разбираем. Независимо от това, съдържанието на обвинителния акт изпълнява основното си предназначение - да очертае надлежно фактическата и юридическа рамка на наказателното производство срещу подсъдимия чрез формулиране на обвинението по начин, който определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, а това гарантира осъществяване на правото му на защита. Именно това е същността на изискванията към формата и съдържанието на обвинителния акт и в конкретния случай те са изпълнени, доколкото не пораждат съмнение относно обстоятелствата, визирани в чл. 102 от НПК.

В конкретния случай като нарушени от въззивника са посочени редица текстове от ЗКН, които всъщност имат съвсем различен адресат или пък дават определени дефиниции. Както вече бе посочено по-горе в конкретния казус се касае за държане на вещи - археологическите обекти, както и за такива, които представляват монети и монетовидни предмети, придобити от въззивника преди влизане в сила на ЗКН, поради което относимият ред за тяхната идентификация и регистрация е регламентиран в § 5 и § 6 от ПЗР на ЗКН. Всички останали текстове, посочени в диспозитива на присъдата от ЗКН и Наредбата са неотносими към конкретиката на казуса и не предписват дължимо от въззивника поведение (напр. чл.102 от ЗКН създава задължения за Министерство на културата да води регистър на движимите културни ценности). Горното сочи, че са налице основанията по чл.337, ал.1, т.2 от НПК въззивната инстанция да приложи закон за същото наказуемо престъпление като оправдае въззивника да е допуснал нарушения по смисъла на чл.97 (7) от ЗКН (предишна ал.5, изм. - ДВ, бр.54 от 2011г.), чл.102 (5 ) от ЗКН (Нова - ДВ, бр.54 от 2011г.); чл.107 (1) и ал.2 от ЗКН; чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредба №Н-3 от 3.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности /Издадена от Министъра на културата, обн., ДВ, бр.101/18.12.2009г./; § 7, ал.1, ал.2 и ал.5  от ПЗР на ЗКН.

Именно защото се касае не за новооткрити вещи, а за дългогодишно държане на археологически обекти не може да се разсъждава за съставомерност по чл.278, ал.1 от НК, каквато претенция поддържа защитата. Законодателят с нормите на § 5 и § 6 от ПЗР на ЗКН е предвидил гратисен период за заварените положения и е дал възможност за запазване възможността за притежание на археологически обекти при спазването на определен ред за идентификация и регистриране на държаните предмети, тоест е предвидил законови ограничения при упражняването правото на собственост или владелческите права с единствената цел да потърси баланс при защитата на различните видове собственост. Всичко изложено дотук според въззивната инстанция по отношение възраженията на защитата и правната квалификация на деянието на подс.С. води до несъмнен извод, че последното е съставомерно по смисъла на чл.278, ал.6 пр.2-ро от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и в това няма никакво съмнение с оглед неговите занимания като колекционер. Той е бил задължен да предприеме действия по идентификация и регистрация на държаните от него предмети съгласно §5 и § 6 от ДР на ЗКН (развити в Наредба № Н - 3 /03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация за водене на регистър на движими културни ценности) и не го е сторил в указания от Закона за културното наследство срок, като не може да се позовава на непознаване на закона, тъй като това не е извинително обстоятелство - "Ignorantia legis neminem excusat".

Доводите на съда от първата инстанция относно цялостното съдържание и проявление на умисъла на дееца чрез неговото познание, поведение и обективно установени факти следва да се споделят изцяло - деецът действително към момента на извършване на претърсването и изземването е упражнявал фактическа власт върху вещите - предмет на обвинението, съзнавал е, че същите са продукт на човешка дейност от минали епохи и представляват археологични обекти ( разбира се, в най-общ план, без да е необходимо да има енциклопедични познания или такива на експерт). Правилно съдът от първата инстанция е приел, че осъществяваното държане в една голяма степен е обективирало умисъла на дееца, което пък се явява достатъчно, за да приеме наличието на съставомерност на деянието.

По отношение на обвинението по чл.277а ал.7 от НК ШОС също е изложил убедителни аргументи относно неговата обективна и субективна съставомерност, които изцяло се споделят и от въззивната инстанция. На вниманието на първостепенния съд са били поставени за разглеждане идентични възражения с тези наведени и пред Варненския апелативен съд. Безспорно е по делото, че въззивникът е придобил през м.февруари 2012 г. процесния металдетектор и го е държал до момента на неговото изземване от органите на досъдебното производство. Безспорно е, че вещта не е била регистрирана по надлежния ред. Единственото обстоятелство оспорено от защитата е, че металдетекторът е бил използван за търсене на археологически обекти. Тук следва да се отбележи, че за съставомерността на деянието по чл.277а, ал.7 от НК е достатъчно простото държане на вещ, предназначена за търсене на археологически обекти. Затова дали и кога въззивникът е използвал вещта, за да търси подобни предмети е ирелевантно. Предназначението на вещта за осъществяване на инкриминираната цел е установено по експертен път. А това, че въззивникът е бил наясно с нейното предназначение се извлича от факта, че той лично се е снабдил с нея и то от чужбина, оборудвал я е с батерии, работил е с нея по собствените му признания. Процесния металдетектор е особено добър монетар, иззет от помещение, в което са намерени и множество монети. Въпреки знанието на тези обстоятелства, подсъдимият е държал без разрешение металотърсача, който е предназначен за търсене на археологически обекти.

При определяне на съответните наказания съдът от първата инстанция е съобразил ограничението за "reformatio in pejus", тъй като при липсата на съответен протест при второто разглеждане на делото е бил обвързан с определените наказания при първото по ред разглеждане на делото. ШОС правилно е отмерил наказания при превес на смекчаващите отговорността на въззивника обстоятелства – ниската степен на обществена опасност на личността му – неосъждан, с добри характеристични данни.

При липсата на отегчаващите вината обстоятелства, въззивната инстанция намери, че отмерените наказания малко над минималния размер „Лишаване от свобода” и „Глоба” са справедливи и съответни на целите по чл.36 от НК - да се отнеме възможността на подсъдимия да върши други престъпления, да се превъзпита, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Не са налице основания за преразглеждане приложението на чл.66 от НК.

По изложените съображения и предвид липсата на други  констатирани основания за отменяване или друго изменяване на присъдата, на основание чл.337, ал.1, т.2 НПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И :

 

I. ИЗМЕНЯВА присъдата, постановена на 22.01.2016 г. по НОХД 342/15г. по описа на ОC – гр. Шумен като прилага закон за същото наказуемо престъпление, като приема, че престъплението по чл.278, ал.6 от НК е осъществено от въззивника Н.Д.С. в нарушение на изискванията на § 5 и §6 от ПЗР на ЗКН и го ОПРАДВАДА да е допуснал нарушения по смисъла на чл.97 (7) от ЗКН (предишна ал.5, изм. - ДВ, бр.54 от 2011г.), чл.102 (5 ) от ЗКН (Нова - ДВ, бр.54 от 2011г.); чл.107 (1) и ал.2 от ЗКН; чл.10, ал.1 и ал.3 от НАРЕДБА №Н-3 от 3.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности. /Издадена от Министъра на културата, обн., ДВ, бр.101/18.12.2009г./; § 7, ал.1, ал.2 и ал.5  от ПЗР на ЗКН.

 

II. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                                                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                              2.