Р   Е   Ш   Е  Н   И   Е

 

                                                           № 136

 

                                       гр.Варна 30.05.2017 г.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в публично заседание на четвърти май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                                 СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

Секрета ПЕТРАНКА ПАСКАЛЕВА

Прокурор РУЖА ГОЛЕМАНОВА

Разгледа докладваното от съдия Ж.Денева    

ВНОХД № 101 по описа за 2017 година

 

Въззивното производство е образувано по жалба на адв.Р.Д.-***, защитник на подс.А.Щ.В. ***016 г. постановена на 12.01.2017 г., с която подсъдимият А.В. е признат за виновен и на основание чл.142 ал.3 т.1 предл. 2-ро вр. ал.1 от НК вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и „б“ от НК вр. чл.93 т.9 от НК вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от седем години, което е постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.В. и в подадената жалба се сочи, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, а наложеното наказание е явно несправедливо.

В с.з. защитата на подсъдимия поддържа подадената жалба и излага същите съображения за отмяна на съдебния акт, като моли присъдата да бъде отменена, делото върнато във фазата на ДП или върнато на първата инстанция, поради допуснато процесуално нарушение, поради това, че присъдата е постановена от незаконен състав, като се сочи, че е предубеден.

Моли настоящата инстанция да отмени присъдата, а делото бъде върнато на ДП или наложеното наказание бъде намалено, тъй като е прекомерно завишено.

Представителят на АП-Варна изразява становище, че присъдата е незаконосъобразна и същата следва да бъде отменена.

Въззивната инстанция счита, че н следва да излага фактическа обстановка, тъй като при постановяване на присъдата от първоинстанционният съд е допуснато съществено нарушение на процесуални правила и относно приложението на материалния закон, което води до отмяна на присъдата и делото следва да бъде върнато на ОС-Търговище за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение неотстранимо от съдебните инстанции.

Първоинстанционният съд е осъдил подс.В. за престъпление, което не е предвидено в НК. В нормата на чл.142 от НК, за което е бил осъден подсъдимия, не е предвиден привилегирован състав в текста на тази норма, както това съществува в нормите на чл.194 ал.3 от НК, чл.212 ал.6 от НК, чл.352а ал.4 от НК, чл.354а ал.5 от НК и много други.

Разпоредба за маловажен случай по чл.142 в НК не е предвидена, поради и което такова престъпление няма визирано в тази норма от НК.

Нормата на чл.93 т.9 от НК дава легално определение на понятието „маловажен случай“, но в особената част на този кодекс, като привилегировани състави на съответния основен текст са изведени като самостоятелни престъпления маловажните случаи, които законодателя е преценил, че следва да има този основен състав. Освен това съдът незаконосъобразно е направил връзка законова според него, между института на чл.55 и чл.93 т.3 от НК.

Недопустимо би било да се извежда от общата норма, която съответно да бъде приложена в специална норма, в която не е предвидено това.

В глава първа на НК в чл.1 ал.2, изрично е посочено, че за изпълнение на основната задача предвидена в ал.1 на тази норма, Наказателния кодекс определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях. В нормата на чл.142 от НК не е предвидено престъпление съставляващо „маловажен случай“  и тази норма неможе самостоятелно да бъде изведена от общата такава. Тя изрично трябва да бъде предвидена в съответната специална такава.

Предвид гореизложеното съдът счита, че така осъден подсъдимия за престъпление, което не съществува в НК е нарушение на материалния закон, което от свое страна следва до извод, че е нарушен и процесуалния закон по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК.

Направените възражения от защитата на подсъдимия в жалбата, а и в с.з. при разглеждане на делото от настоящата инстанция са неоснователни- Възражението относно, че състава участвал в постановяване на присъдата е незаконен не отговаря на изискването на чл.28 ал. т.1 от НК, тъй като в тази норма е предвидено… „или друго тежко наказание….“, в нормата на чл.142 ал.3 от НК е включено и наказанието доживотен затвор, което се явява, „друго тежко такова“, поради и което съдът е заседавал в законен състав.

Възражението, че деянието би могло да бъде преквалифицирано в такова съставомерно по чл.177 ал.2 от НК е недопустимо, тъй като между лицата-осъдения и пострадалата нямат законен брак и тази норма е неприложима, тъй като те не отговарят на изискването й.

Предвид гореизложеното съдът намира, че присъдата на ОС-Търговище следва да бъде отменена, а делото върнато на първата инстанция за разглеждане от друг състав на същия съд.

Предвид гореизложеното и на основание чл.334 т.1 пр.1 от НПК вр. чл.348 ал.3 т.1 от НПК съдът,

         

                                       Р     Е     Ш     И:

 

           ОТМЕНЯ присъдата на ОС-Търговище, по НОХД №101/2016 г. постановена на 12.01.2017 г. и ВРЪЩА делото на ОС-Търговище за ново разглеждане от друг съдебен състав.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                            2.