Р Е Ш Е Н И Е

 

172/03.07.2017 г.

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На двадесет и седми април

Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

  АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар: П. Паскалева

Прокурор: М. Гамозова

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова НДВ № 102 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

 

Образувано е по искане на осъдения за престъпление от общ характер И.И.Д. чрез упълномощения му защитник - адв. Н. С. ***/ за възобновяване на наказателно дело.

 

Защитата на осъд. И.Д. иска на основание  чл. 422, ал.1 т 5 от НПК да бъде възобновено наказателно производство по ВНОХД № 456/2016г на ОС-Шумен, с което е била потвърдена изцяло  присъдата на РС-Шумен по НОХД № 253/16г, с която подзащитният му е бил признат за виновен и осъден. Според защитата и двата съдебни акта са постановени в противоречие на закона и в нарушение на процесуалните правила; твърди се, че е нарушено и правото на защита на подсъдимия, поради което се иска от настоящата инстанция, позовавайки се на разпоредбата на  чл. 422, ал.1 т 5 от НПК, да се възобнови наказателното производство.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, новоупълномощения защитник на осъдения Д.- адв. О.С. ***/ поддържа искането за възобновяване, като доразвива доводите си досежно допуснатите, според него, съществени процесуални нарушения в хода на провеждане на досъд. производство, както и при  първоинст. и въззивно разглеждане на делото.  

 

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира искането на осъдения Д. за възобновяване на наказателното дело за допустимо, тъй като е подадено от активно легитимирано лице в изискуемия по чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок и е насочено срещу съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред, като по същество счита същото за неоснователно.

 

Варненският Апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, направи следните констатации:

 

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от осъден за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата,/който ден съвпада с датата на постановяване на въззивното решение, поради липсата на законова възможност за касационно обжалване/ и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и  чл. 422, ал.1, т.5 вр чл. 348, ал.1 т.1-2 от НПК - присъда, непроверена по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната, като по своята същност то се явява неоснователно.

 

С присъда № 69/14.10.2016г., постановена по НОХД № 253/2016 г. Шуменският районен съд е признал подсъдимия И.И.Д., ЕГН **********, за виновен в това, че на 21.05.2015 г., в гр. Шумен, управлявал МПС - ЛА “ Фолксваген Венто ” с Per. № Н 4990 ВМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно - 1.14 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъждан с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 343Б ал. 1 от НК, постановена по НОХД № 311/2009 г. на ШРС, поради което и на основание чл. 343Б ал. 2 вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК му е наложил наказание от  1 / една / година “лишаване от свобода ”, както и “ глоба “ в размер на 200 /двеста / лева. На основание чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС определил строг режим на изтърпяване на наказанието, като на основание чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС е постановил същото да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип. Произнесъл се е и по преда на чл. 59 от НК.

С въззивно решение № 16/15.02.2017г. постановено по ВНОХД № 456/16г., състав на Окръжен съд-Шумен е потвърдил изцяло така постановената присъда.

Внимателният прочит на материалите по делото показва, че не са налице твърдените от защитата пороци при формиране на волята от страна на двете съдебни инстанция. Аналитичната дейност на съда, обективирана в проверяваните съдебени актове, е обхванала всички доказателствени източници и е извършена в съответствие с правилата на логиката, като доказателствата са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и значение. Наред с това изводите на въззивния съд относно правно значимите обстоятелства са основани върху годни доказателствени източници. В рамките на правомощията си да провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда ШОС е обсъдил внимателно и задълбочено събраната по делото  и относима към предмета на доказване доказателствената съвкупност  / показанията на свидетелите Светлин Богомилов Стоянов и Роман Николов Шидеров, както и от приобщените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства, а също и заключение по СМЕ/. След собствен прочит и верен анализ на доказателствената съвкупност въззивната инстанция е споделила изводите на районния съд относно съставомерността на деянието и виновността на осъденото лице, като е дала задълбочен отговор на всички изложени от защитата възражения /съвсем отделен е въпросът, че искателят и неговата защита не са съгласни с извлечените изводи/, които поначало са били направени и пред ШРС, които също са били обект на обсъждане в мотивите към присъдата. В тази връзка настоящата инстанция намира за нужно да отбележи, че наведените доводи от защитата за допуснато съществено процесуално нарушение от страна и на двете редовни съдебни инстанции, състоящо се в липса на мотиви, не се споделя от състава на АС-Варна: Принципно, липсата на мотиви на първоинстанционна присъда се отъждествява с пълна липса на съображения от решаващия съд, или с липса на такава част от мотивите, която се отнася до въпроси, на които трябва да се отговори с присъдата, както и когато мотивите са толкова формални и незадълбочени, че не дават възможност да бъде разбрано какво е възприел решаващият съд. Липсата на мотиви означава невъзможност както за страните, така и за горната инстанция, да проследи по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на решаващия съд. Настоящият случай не е такъв. В мотивите на присъдата съставът на ШРС е изложил съображения по въпросите, визирани в чл. 301 от НПК. Съдържанието на мотивите на присъдата отговаря на законовите изисквания, посочени в  чл. 305, ал. 3 от НПК, понеже е изложена възприетата фактическа обстановка, доказателствената основа, послужила за изграждане на фактическите изводи, както и съображенията за съставомерността на деянието и е обективиран процесът на индивидуализация на наказанието. Лишено е от основание твърдението в искането за възобновяване, за формалност и бланкетен характер на мотивите, защото в тях е извършена преценка на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, като са изложени съображения по отношение на тяхното кредитиране. Направен е доказателствен анализ, като след преценка на взаимна кореспонденция между свидетелските показания с писмените доказателства са изведени фактите, значими за съставомерността на деянието. Лишени са от основание и критиките срещу съдебния акт на въззивната инстанция. Съставът на ШОС е изпълнил задължението си да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, като е изложил обосновани съображения защо възприема за правилна фактическата обстановка, установена от първия съд, направил е изводи за правилно приложение на материалния закон, както и е извършил преценка по отношение на наказанието, наложено на осъдения. Решението на въззивната инстанция отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, понеже на възраженията срещу доказателствения анализ и оценката на доказателствата, съдебният състав е отговорил, правейки задълбочен и логически издържан анализ на доказателствените източници. Мотивите на потвърдителното въззивно решение дават напълно възможност да се провери правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, като сочат, че тази инстанция е осъществила дължимата дейност като втора инстанция по съществото на делото.

Не е допуснато заявеното от защитника в съдебно заседание пред настоящата инстанция нарушение на процесуалните правила с недопускането от първоинст. съд на доказателствени искания /събиране на гласни доказателства и назначаване на нова СМЕ/, направени от защитата. Нито за първоинст. съд, нито за въззивния съд/ съществува задължение да допусне поисканите от страните доказателства, понеже е негова суверенна преценка дали те са относими, допустими и необходими за изясняване на фактическата обстановка. В настоящия случай преценката на ШРС за липса на необходимост от събиране на доказателства е обективирана в определението, постановено в хода на първоинст. разглеждане на делото, с което са отхвърлени доказателствените искания, като по този начин не е допуснато процесуално нарушение. Такова нарушение не може да се претендира и във връзка с изпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, понеже доказателствата са събрани в необходимия обем, гарантиращ стабилност на фактическите изводи.

 

Поначало следва да се отбележи, че искането за възобновяване защитата на осъд. Д. /първоначално адв. С., а впоследствие и адв. С./ се базира на доводи, които вече са били изтъквани и пред ШРС и пред ШОС и в мотивите към постановените съдебни актове те са получили пространен отговор.

 

Неоснователно е оплакването, че на осъд. лице, че не са били предявени материалите от ДП, т. к. той бил направил изрично искане за това: на л. 105 от ДП № 894/15г. по описа на ШРП е видно, че при извършения разпит на същия в качеството му на обвиняемо лице – на 09.10.2015г той е заявил, че не желае да му бъдат предявени материалите по разследването и този протокол е бил подписан от него лично, от защитника му – адв. Ж Жечев/АК-Шумен/, респ. и от ст. разследващ полицай.

Неоснователно е и възражението на защитата, че липсват данни по първоинст. дело, по какъв начин същото е било преразпределено на съдия Ив. Димова /разгледала и приключила с присъда делото/ след направен отвод от страна на първоначално определения такъв – съдия Д. Георгиева: след постановеното определение № 1728/18.04.2016г за самоотвод на определения за разглеждане съдия Д. Георгиева, делото е било преразпределено още същия ден в 16.36ч. на съдия Ив. Димова и това се установява от приложения по делото /на първата корица на гърба на НОХД № 253/16г. по описа на ШРС/ протокол за избор на съдия-докладчик /преразпределение/.

Неоснователно е и възражението на защитата на осъд. Д., за това, че на последния не е бил връчен препис от обв. акт: на л. 13 от НОХД № 253/16г. по описа на ШРС е видно, че на подсъдимото лице- И.Д. към призовката за явяване в насроченото съдебно заседание за 29.02.206г от 14.00ч е приложен препис от обв. акт. Призовката ведно с преписа са били получени на 15.02.2016г. от редовно упълномощения към него момент защитник – адв. Ж. Жечев /АК-Шумен/. 

 

Съставът на АС-Варна не може да възприеме доводите на защитата, че провеждането на първоинст. и въззивно производство  в отсъствие на подсъдимия /поради наличието на здравословни причини/, въпреки изричното му изявление и желание да участва лично и непосредствено в съдебното производство, е довело до постановяване на порочен съдебен акт от страна на двете редовни съдебни инстанции: в мотивите към присъдата и решението на въззивната инстанция това възражение е било коментирано много подробно и задълбочено. ШРС е направил всичко необходимо и възможно за да установи истинното здравословно състояние на подс. Д. чрез назначаване на СМЕ, с оглед на твърденията му и представените доказателства за наличие на здравословни проблеми, които въпреки желанието му, го възпрепятстват да се яви и присъства при разглеждане на делото. При констатиране на обстоятелствата по смисъла на чл. 269 ал. 3 т. 4 б. „в“ от НПК – подс. се е явява, а присъствието му не е задължително и неявяването не е пречка за изясняването на обективната истина; липсват доказателства за наличието на уважителни причини за неявяването му и наличие на заключението по СМЕ, опровергаваща твърденията за наличие на пречки за явяване, свързани със здравословното състояние на подс.Д., правилно и обосновано и двете редовни съдебни инстанции са достигнали до извода, че са налице законовите предпоставки за разглеждане на делото без участието на подсъдимия. Последният сам е станал причина да бъдат ограничени правата му, тъй като не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в злоупотреба с процесуални права. В подкрепа на този извод е наличието и на писмени данни, находящи се в материалите по настоящото НДВ и имащи отношение към призоваването на осъд. Д. пред ШРС, ШОС и АС-Варна, чрез които се установява, че той е бил призоваван на адресите, посочени от самия него в многобройните му молби до съда за отлагане на делата, като част от призовките са получавани от него лично, а други от съпругата му – Невена Събева Димитрова /която в течение на една година е получавала същите и ако  действително осъд. Д. е бил с нея във фактическа раздяла и не е живеел на този адрес, тя би отказала да ги получава, а той не би посочвал на органите на ДП и съда този адрес /. Очевидно съобщенията са достигали до осъдения, след като той е изразявал желание да присъства при разглеждане на делото чрез депозиране на множество и редовни и писмени искания за отлагане на същото.

 

Поради изложеното, настоящият състав на АС-Варна не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на особено съществените и в тази връзка, не са налице основания за възобновяване на делото с отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане, каквото искане се прави.

 

Лишено е от основание и оплакването /макар и ненапълно развито в искането/ за явна несправедливост на наложеното на осъдения Д. наказание. Това оплакване е декларативно заявено и не е подкрепено с никакви конкретни доводи, което съществено препятства проверката, която следва да извърши настоящият състав във връзка с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Наказанието на осъдения за извършеното него престъпление е определено към минимално предвидения от закона размер. Не се установяват по делото обстоятелства, които да не са били съобразени и да обосновават допълнително смекчаване на наказателно правното положение на осъдения, така че претенцията за явна несправедливост на наложеното му наказание следва да се възприеме като неоснователна.

 

Изложените съображения мотивират състава на АС-Варна да приеме, че искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 456/2016г на ОС-Шумен, направено от И.И.Д. чрез упълномощения му защитник - адв. Н. С. ***/ и поддържано от адв. О.. С./***/.

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

Председател:                  Членове: 1.                 2.