Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 90/22.05.           Година  2018                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                    Наказателно отделение

На десети май                                     Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

Секретар Петранка Паскалева

Прокурор Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

НДВ № 102 по описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.

Образувано е по искане на осъдения по НОХД № 6232/2016г. на Районен съд гр. Варна, С.И.Д. и има за предмет влязлата в законна сила присъда № 201/21.06.2017 г., потвърдена по ВНОХД № 990/2017 г. с решение № 201/03.10.2017г. на Окръжен съд – Варна. Счита се, че присъдата и въззивното решение са постановени при допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 1-3 от НПК, изразяващи се в нарушение на закона, довело до неправилното му осъждане, с налагане на явно несправедливо наказание. Иска се произнасяне по чл. 425 ал. 1 т. 2 от НПК с възобновяване на производството и отмяна на присъдата и оправдаване поради липса на осъществен престъпен състав, при условията на алтернативност – изменение на присъдата, като извършеното се счете за маловажен случай, или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В допълнение с молба от процесуален представител на подсъдимия са изложени и множество конкретни аргументи в подкрепа на становището, че съдът е допуснал нарушения, свързани с анализа на доказателствата, които съставляват съществени процесуални нарушения; че не е налице субективната страна на деянието; че деянието не съставлява престъпление по смисъла на чл. 9 ал. 1 и чл. 9 ал. 2 от НК; че наложеното наказание не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на значимите за индивидуализацията обстоятелства и на целите по чл. 36 от НК.

В проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането за възобновяване се поддържа от защитник на осъденото лице.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за неоснователно. Намира, че не е налице нито едно от законовите основания за възобновяване на производството.

Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваните присъда и въззивно решение съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:

С присъда 201/21.06.2017 г., постановена по НОХД № 6232/16г., Районен съд гр. Варна признал подсъдимия Д. за виновен в това, че на 30.09.2014 г. в гр. Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ – товарен автомобил „Ивеко Дейли 3510” с регистрационен номер В 1713 НХ, рама № ZCFC3570005141807 на стойност 3766,00 лева (три хиляди седемстотин шестдесет и шест лева), собственост на Даниела Тодорова Казакова, който владеел. Съдът счел, че извършеното осъществява обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. С приложение на чл.54 ал.1 от НК на подс. Д. било наложено наказание лишаване от свобода  за срок от една година, отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата Д. бил осъден да заплати разноските делото.

Присъдата била обжалвана от защитника на подсъдимия с искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. Д. да бъде оправдан. Въззивното производство протекло по ВНОХД № 990/17г. на Окръжен съд гр. Варна. С Решение № 201/03.10.17г. присъдата била потвърдена изцяло на основание чл. 338 от НПК. Решението на ВОС е извън кръга на подлежащите на касационна проверка и с оглед нормата на чл. 412 ал. 2 т. 1 от НПК присъдата влязла в законна сила на 03.10.17г.

Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от изрично упълномощен защитник на оправомощения осъден, и в законния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК – на 23.01.18г., срещу присъда на РС и решение на ОС, постановено като въззивна инстанция, непроверени по касационен ред, поради което е допустимо. Разгледано по същество се явява неоснователно по следните съображения:

Наведеното от защитника основание по искането за възобновяване на наказателното производство по чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК касае допуснати особено съществени нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 1-3 от НПК. Посочва се, че съдилищата са интерпретирали доказателствата превратно, не са изследвали противоречията между показанията на свид. Казакова и Петров, направени са необосновани изводи в основата на приетото от правна страна, че осъденият е извършил престъплението по чл. 206 ал. 1 от НК, вместо да го оправдаят с оглед липсата на състав на престъпление или при оценка за съществуваща явно незначителна степен на обществена опасност на извършеното.

Съставът намира за необходимо да констатира, че доводите по допълнението към искането, предмет на настоящото производство, по същество и в детайли преповтарят допълнителните съображения към въззивната жалба, по която е протекло ВНОХД 990/17г. на ВОС. Едни и същи аргументи са били предявени в хода на въззивното производство с претендиране на необоснованост на съдебния акт на ВРС, а в настоящото производство – с твърдение за допуснати съществени процесуални нарушения.

С оглед спецификата на производството по възобновяване, оплакване за необоснованост на съдебния акт не представлява касационно основание по чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което не може да е предмет на проверка и в производството по гл. 33 от НПК. В настоящото производство не могат да бъдат приети нови фактически положения, а извършваната проверка е в рамките на установените от решаващите съдилища факти. В този смисъл е и трайната практика на ВКС на РБ, напр. Решение № 20 от 21.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 608/2008 г., III н. о Решение № 21 от 11.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2309/2013 г., III н. о., Решение № 23 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1759/2014 г., III н. о. и др.

Настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Подлежи на проверка само правилността на подхода при формиране на вътрешното убеждение във връзка с оценката на доказателствата и при изпълнение на задълженията за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. По разглежданото дело не са допуснати нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствените източници. При извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия обстоятелства са спазени изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение законосъобразността на процеса по формиране убеждението на двете редовни инстанции.

Постигната е обективност и максимална балансираност в процеса на събиране и оценка на доказателствата. На страните са били предоставени всички гаранции за упражняване на процесуалните права, като след проведено по чл. 371 т. 1 от НПК съкратено съдебно следствие, ВРС е обособил оптимална изчерпателност при изясняване на подлежащите по чл. 102 от НПК факти и обстоятелства, позволило на въззивния съд да обсъжда надлежно формирана доказателствена основа. В мотивите към присъдата и в решението на въззивната инстанция е налице анализ на установените факти, като не са били надценени едни доказателства за сметка на други, извършена е проверка на достоверността на доказателствените средства при спазване на необходимата процесуална техника. Изложени са съображения в достатъчен обем чии свидетелски показания съдът кредитира, обсъдени са обясненията на подс. Д., писмените доказателства и експертните източници. Становището на осъдения и неговия защитник не е съобразено с факта, че показанията на всички събрани на досъдебно производство гласни източници са били приобщени в съдебното следствие, като непосредствен разпит е проведен само на свид. Казакова и Петров. Бившите съпруга и приятел на осъденото лице не са единствените свидетели, чиито показания са от съществено значение. Освен гласните източници са налице и убедителни писмени доказателства и доказателствени средства, като съпоставките при проверката на доказателствата не подронват, напротив утвърждават  стойността на съобщеното от свид. Казакова и Петров. Всеки от приетите за доказани факти е отнесен към съответен признак на престъпния състав. Убедително е очертана безпротиворечива и стабилна съвкупност, която обосновава правната квалификация на престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК. Не се установява да е било допуснато от съдилищата нарушение в процеса на събиране, проверка и оценка на доказателствата.

В решението на въззивния съд са били разгледани и обсъдени наведените и пред настоящата инстанция основни възражения на защитата, като е изложен и законосъобразен коментар. Хронологията на действията, предприети от подс. Д., от обявата за продажба на микробуса до трансформиране на получената за него цена, разкриват желанието му да се облагодетелства от вещта на свид. Казакова, която владеел, и осъществяването на разпореждането с нея. Д. е съзнавал, че не е собственик на тази вещ /отчетено и в решение № 4612/20.11.2015г. по гр. д. 7132/2015г. на ВРС/, че няма съгласие от свид. Казакова за предприетата продажба, затова е укрил намерението си, начина на осъществяването му и е материализирал получените средства в друг автомобил. Тези обективно осъществени действия, доказани безспорно, разкриват и очертават субективните характеристики на извършеното. Съобразявайки изложеното, съставът счете, че правилно и законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на осъденото лице за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. Материалният закон е приложен правилно. Искането на молителя за отмяна на осъдителните съдебни актове и неговото оправдаване е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките на чл. 425 ал. 1 т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК /лицето не е осъдено за несъставомерно деяние/.

Аргументите на защитата за липса на състав на престъпление по всяка от хипотезите на чл. 9 от НК са неоснователни. Хипотезата на ал. 1 от НК е неприложима с оглед изложеното от състава становище за наличие на обективните и субективни признаци на състав на престъплението по чл. 206 ал. 1 от НК. За степента на обществена опасност на извършеното сочат механизмът на осъществяване на планираното присвояване, обхващащ и въвеждане в заблуждение на купувача на вещта; трансформирането на значителната парична сума; несъставомерните имуществени последици за собственика на вещта – продължаване на изплащането на заема за закупуването, разходи за възстановяване на владението, включително и чрез съдебно производство; както и невъзстановените имуществени вреди за свид. Харизанов. С оглед на изложеното се формира извод за изразена, завишена степен на обществена опасност на деянието на осъденото лице, което изключва оценка за приложимост на чл. 9 ал. 2 от НК.

Претендирано алтернативно е и основание за явна несправедливост на наложеното наказание. Не са изложени конкретни съображения в искането и допълнението към него. Проверката на състава установи, че съдилищата са отчели всички относими към индивидуализация на наказанието обстоятелства, спазили са принципа на законност, правилно са преценили ниската степен на обществена опасност на личността на дееца, поради което и са постигнали съответност на санкцията спрямо извършеното деяние. Определеният минимален размер на наказанието лишаване от свобода и изпитателен срок по чл. 66 ал. 1 от НК са необходими и достатъчни за поправяне и превъзпитаване на осъдения. С така наложеното наказание са гарантирани и интересите на обществото за постигане на предупредително – възпиращото въздействие спрямо членовете му.

Предвид изложеното съставът намери оплакването за съществено нарушение по чл. 348 ал. 1 т. 3 от НПК, довело до явна несправедливост на наказанието за неоснователно.

Съобразеното от съдебните инстанции по фактите и по правото е при спазване на процесуалните изисквания, без да са били допуснати слабости при формиране на вътрешното убеждение и установяването на обективната истина по делото. По делото не се установяват съществени процесуални нарушения засягащи формата на проведеното наказателно производство, съдържанието на съдебните актове, установяването на правно значимите факти, приложението на материалния закон, индивидуализацията на наказанието. Поради което и не са налице основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК за възобновяване на производството.

Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК, Варненският апелативен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С.И.Д. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлата в законна сила № 201/21.06.2017 г., потвърдена по ВНОХД № 990/2017 г. с решение № 201/03.10.2017г. на Окръжен съд – Варна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

председател :                       членове :1.                          2.