Р Е Ш Е Н И Е

           № 89

18.05.2015 година,  Гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Янко Янков

ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Павлина Димитрова

 

секретар Г.Н.

прокурора Пламен Костадинов,

като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №104 по описа за 2015 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба  на Р.А.Х., чрез защитника му адв. Е.С., подсъдим по нохд №278/14г. по описа на Разградския окръжен съд, против присъдата на същия съд от 25.03.2015г с която е признат за виновен по обвинението му по чл.255 ал.1 т.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.55 ал.1 т.1 НК и му е наложено наказание от десет месеца лишаване от свобода с приложение на чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от три години. Излагат се съображения, че присъдата е необоснована,  постановена при нарушение на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо. Същият не се явява в с.з., като с молба не възразява делото да се гледа в негово отсъствие и излага съображения, че посочените в обв. акт суми не подлежат на деклариране и съответно не дължи данък общ доход за тях.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Жалбата е подадена  в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 25.03.15г. Разградският окръжен съд е признал подсъдимия Р.А.Х. за виновен в това, че за периода 01.01.2008 – 30.04.2013г. в гр.Разград, при условията на продължавано престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни задължения като не подал годишни данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ общо в размер на 20 029,19лв. големи размери по смисъла на чл.48 ЗДДФЛ и на основание чл.255 ал.1 т.1 вр.чл.26 ал.1 и чл.55 ал.т.1 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца  при условията на чл.66 НК с изпитателен срок от три години.

Осъдил го е да заплати направените по делото разноски.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Х. от години не работел, нямал доходи от трудови правоотношения, от движимо или недвижимо имущество съпругата му имала здравословни проблеми. Въпреки това семейството му демонстрирало добър стандарт на живот като закупили през периода 2009-2010г. два жилищни имота и три меки автомобила.

За да си набавя средства Х., както и много други в региона, започнал да осъществява запознанства с чужди граждани, предимно от Турция, чрез социалните мрежи и по телефона като под различни поводи успявал да ги убеди да му изпращат суми чрез международните системи за бързи разплащания „Уестърн юнион” и „Мъни грам”. Съобщавал личните си данни на изпращача, а последният му съобщавал размера на сумата и 10 цифрения код на превода. Х. посещавал офиси на подагентите на финансова къща „Кеш Експрес сървис”, съобщавал уникалния код на превода, размера на сумата и държавата на изпращането. Представял личните си документи и се подписвал като получател.

По този начин през 2008г. усвоил общо 69 превода с левова равностойност 60 227,71лв.; през 2009г. – 22 превода с левова равностойност 29 787,39лв.; през 2010г.- 10 превода с левова равностойност 16 683,23лв.; 2011г.- 51 превода с левова равностойност 83 685,35лв.; 2012г. -15 превода с левова равностойност 9 908,23лв.

За посочения период подс. Х. не е подавал годишни данъчни декларации по чл.50 ЗДДОФЛ.

След извършената проверка от НАП на подс. Х. е бил съставен РА –№171302278/04.09.2013г. в който са отразени данъчни задължения за период  от 01.01.2008г. до 31.12.2011г. по ЗДДОФЛ общо в размер на 29 678,76лв. Актът е обжалван и решението на съда не е влязло в законна сила.

От заключението на ССЕ е видно, че задълженията на подс. Х.  за периода 01.01.2008г – 31.12.2012г. са в размер на 20 029,19лв.

Няма спор, че всички платежни документи във връзка с получените суми са подписвани от подсъдимия Х..

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства.

 Спорът е относно това дали процесните суми са подлежали на деклариране и дължи ли се за тях ДОД.

Защитата на подс. Х. възразява, че процесните доходи не попадат в приложното поле на чл.10 ал.1 т.6 и чл.35 т.6 ЗДДОФЛ. Твърди се, че тъй като тези доходи не са от дивиденти, ликвидационни дялове, лихви по депозити в чужди банки, облагаеми доходи от допълнително доброволно осигуряване, здравно осигуряване и застраховка „Живот”, доходи придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на търговски дружества в чужбина, то тези суми не подлежат на деклариране и съответно на данъчно облагане по този закон. Твърди се, че разпоредбата на чл.35 ЗДДОФЛ се отнася само до доходи получени в страната.

Тези твърдения са несъстоятелни.

Подс. Х. като местно физическо лице е данъчно задължен по смисъла на чл.6 ЗДДОФЛ за придобити доходи както в страната така и в чужбина. Паричните средства с недоказан или неустановен произход се определят като „доходи от други източници, които не са обложени с данъци” поради което и се дължи данък по ЗДДОФЛ за тях.

Доходите на подс. Х., общо в размер на 200 229,91лв. за инкриминирания период не са от стопанска дейност, не са от източник в страната и не могат да бъдат определени като такива по смисъла на чл.8 ЗДДОФЛ. Същите не са и доходи от работа в чужбина, тъй като няма никакви доказателства за това. Те не са и „дарение” по смисъла на чл.225 ЗЗД. За същото се изисква писмена форма с нотариално заверени подписи. Освен това всички имущества придобити чрез дарение се облагат по реда на чл.44 ал.1 ЗМДТ. По този ред подлежат на облагане и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества. Пари, получени по банков път като дарение се доказват с договор за дарение и заверени от банката платежни нареждания. Този данък се заплаща в двумесечен срок от получаването на дарението.

Доказателства в този смисъл няма по делото.

Както вече беше посочено, подс. Х. като местно физическо лице дължи съответни данъци за получени доходи в страната и в чужбина. Съгласно чл.12.ЗДДОФЛ (1) Облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

 Необлагаемите доходи на лимитативно изброени в разпоредбите на чл.13 ЗДДОФЛ. Получените от подсъдимия суми не подлежат на облагане по ЗКПО или ЗМДТ.

Съгласно чл.50 ЗДДОФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец, за доходи изброени в този текст. Местните физически лица прилагат към тази декларация удостоверения за внесените в чужбина данъци и задължителни осигурителни вноски, издадени от компетентните власти на съответната държава.

Кои лица не са задължени да подават годишна данъчна декларация са посочени в разпоредбата на чл.52 ЗДДОФЛ.

Неправилно защитата смесва разпоредбата на чл.50 ал.1 т.3 ЗДДОФЛ с тази на ал.1 т.1 от същия текст. В т.3 са изброени конкретни доходи, докато т., обхваща всички доходи подлежащи на облагане.

От изложеното до тук е видно, че подсъдимият е следвало да подава годишна декларация по чл.50 ЗДДОФЛ и съответно да заплати полагащия се данък върху придобитите суми. Като не е сторил това е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.255 ал.1 т.1 НК. Деянието е извършено при пряк умисъл, чрез бездействие.

При определяне наказанието на подс. Х. съдът е приел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Предвид високия размер на дължимите данъци и големия период на неплащане на данъчни задължения, както и завишената степен на обществена опасност на този род деяния в този регион, въззивната инстанция счита, че няма основания за приложение на чл.55 ал.1 т.1 НК, но поради липса на протест наказанието не може да бъде изменено в този смисъл.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание  чл.338 НПК Варненският апелативен съд

Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА присъдата от 25.03.2015г. на Разградския окръжен съд, постановена по нохд №278/2015г. по отношение на подсъдимия Р.А.Х. с ЕГ№ **********.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.337а ал.2 НПК.

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                      2.