Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 96

 

Гр.Варна ,    05.05.2017 година

 

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД , Наказателно отделение , в публично съдебно  заседание на двадесет и първи април две хиляди и седемнадесета  година в състав :

 

                                                Председател : ЯНКО ЯНКОВ

       Членове : ЖИВКА ДЕНЕВА

              СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

при секретар Соня Дичева

и в присъствието на прокурора Стефка Якимова

изслуша докладваното от съдия Янков   вчнд №104/2017г. на ВОС,

и за да се произнесе взе предвид следното :

 

          Производството е по реда на чл.436 ал.2 НПК.

          Постъпил е протест от Добричка окръжна прокуратура срещу определение №69/09.03.2017г. по чнд №42/17г. на Добрички окръжен съд, с което лицето В.К.М. е бил реабилитирано по отношение осъждането му с присъда №111/12.12.2003г. по нохд №110/2003г. на Добрички окръжен съд. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Моли се постановяване на решение, с което атакуваното определение да бъде отменено и молбата на В.М. за реабилитация да бъде оставена без уважение.

          В съдебно заседание протестът се поддържа изцяло.

          Процесуалният представител на молителя изразява становище протестът като неоснователен да бъде оставен без уважение, а  протестираният съдебен акт – потвърден като правилен и законосъобразен.

          Въззивният съд на основание чл.436 ал.2 вр. чл.313 и чл.314 НПК извърши проверка на атакувания съдебен акт, и след като взе предвид изложените в протеста съображения, както и становищата на страните в съдебно заседание, констатира :

 

Протестът e неоснователен.

Основното възражение , което се прави в протеста,  е за липсата на добро поведение от страна на молителя, което е задължителна предпоставка за постановяване на реабилитация. Този довод на прокуратурата не намира опора в доказателствения по делото материал. Твърди се в тази връзка на първо място, че лицето не упражнявало трудова дейност. Основният закон – Конституцията на РБ , чрез  разпоредбата на чл.48 прокламира правото на труд на гражданите, но никъде не въздига това в задължение. Доброто поведение /пречупено през призмата и на правото, и на морала / предполага : - първо -стриктно спазване на установените законови задължения от страна на гражданите и членовете на обществото; - второ – съобразяване с моралните ценности, наложени в обществото. На тази плоскост следва да бъде и разгледано поведението на В.М..

Очевидно е от казаното по-напред, че за гражданите не съществува задължение да полагат труд. Създаването на подобно задължение би означавало държавата на гарантира работно място на всеки свой гражданин – нещо напълно невъзможно в условията на пазарна икономика. След като за гражданите обаче не съществува задължение да се трудят, то няма и как неупражняването на трудова дейност да се счита в тяхна вреда. Както се спомена това е само конституционно право на всеки гражданин на РБ, а дали то ще бъде упражнено е изключително в преценката на отделния индивид. Поради това и липсата на трудова дейност от страна на М. не би трябвало /а и не може/ да бъде прието и като липса на добро поведение. Междувпрочем пред въззивната инстанция е представен договор за търговски пълномощник, сключен между С. М. и В.М.. Колкото и настоящият съдебен състав да е с резерви към това писмено доказателство /доколкото страните по договора са братя/, то все пак следва да се признае, че и в характеристиката на М. /представена отново пред въззивния съд/ се твърди, че същият развива съвместна дейност с брат си, без това да е официално отразено. Т.е. би могло да се приеме , че представеният договор дава правна форма на съществуващо отпреди това фактическо положение.

На второ място в протеста са възразява срещу приетата от първостепенния съд характеристика, като се сочи че не била изготвена от районния инспектор. По отношение на това възражение настоящата инстанция напълно споделя съображенията на първата, поради което и няма да ги повтаря. Следва да се отбележи все пак, че съдът в изпълнение на задълженията си по чл.13 и 14 НПК   е възложил на полицейските органи изготвянето на характеристика на молителя. Такава е изготвена, тя представлява официален документ, и длъжността на автора й е без значение. Нищо по-различно не се установява и от представената от прокуратурата пред Апелативния съд нова характеристика /разликата с предходната е, че едната е изготвена от младши експерт, а другата – от полицейски инспектор, за когото отново не е ясно дали е районния инспектор по местоживеене/. Твърденията във втората за сбирки на криминален контингент на комплекс „Хиподрума“ следва да бъдат оставени без внимание най-малкото поради две причини: - липсата на каквато и да било конкретика; - развиването на съвместна дейност с брат му на същия този „Хиподрум“/което се сочи и в документа/. Извън изложеното във въпросната втора характеристика като негативни черти /прояви са отбелязани само две неща – две осъждания на лицето и неплащане на здравни и социални осигуровки. Осъжданията на лицето няма защо въобще да бъдат обсъждани – ако молителят не бе осъждан, то не би се стигнало до настоящото производство, целта на което е именно да заличи последиците от тези осъждания. Що се касае за неплащането на осигуровки – това може да се дължи на различни причини и не е работа на настоящият съд да изследва коя от тях е относима към настоящия казус. С оглед материалните затруднения на голяма част от гражданите неплащането на осигуровки е често срещан факт в обществото, поради което и не следва да се отчита непременно като отрицателна проява. Поради тази причина и законодателят в текста на чл.255б НК е въздигнал в престъпление единствено неплащането на осигурителни вноски в големи размери, т.е. над 3000 лева.

В крайна сметка следва да се заключи, че по делото не са налични доказателства/не се събраха такива и пред настоящата инстанция/, които да сочат, че В.М. нарушава гражданските си задължения, или пък пренебрегва по какъвто и да било начин наложилите се в обществото морални норми. Което пък е критерий за проява на добро поведение. При кумулативната даденост и на останалите необходими предпоставки по чл.87 ал.1 НК , то Окръжният съд съвсем логично е достигнал до извода, че лицето В.М. следва да бъде реабилитирано. Така постановеното определение е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното,  и на основание чл.436  ал.2 НПК Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение  №69/09.03.2017г. по чнд №42/17г. на Добрички окръжен съд

 

Решението не  подлежи на обжалване.

 

 

Председател :                                        Членове :