Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 94/07.07             Година  2014                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На тринадесети юни                          Година две хиляди и четиринадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Живка Денева

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар Г.Н.

Прокурор Илия Николов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 105 по описа на съда за 2013 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивна проверка е присъда № 13 по НОХД № 750/2012г. на Варненски Окръжен съд, постановена на 13.02.2013г., с която подсъдимият А.Ч.Ч. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343 А ал. 1 б. “Б” предл. 1 от НК, за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок една година и шест месеца, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. Съдът постановил по чл. 67 ал. 3 от НК по време на целия изпитателен срок пробационна мярка по чл. 42 А ал. 2 т. 2 от НК, както и наказание по чл. 343 Г от НК лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.  На подс. Ч. били възложени направените от частните обвинители и по делото разноски.

Производството е образувано по жалба на защитника на подс. Ч. - адв. В. В.. Счита се, че постановената присъда е незаконосъобразна, необоснована и постановена при допуснати съществени процесуални нарушения.

Срещу подадената жалба са постъпили възражения от поверениците на частните обвинители М.Ц. и Й.С., които я считат за неоснователна и неаргументирана. Молят да бъде оставена без уважение, като се потвърди постановената присъда.

С оглед постъпили доказателствени искания от защитата и от прокурора в хода на съдебно заседание, предходен състав на съда е назначил допълнителни единична и тройна АТЕ. Страните са задали въпросите си и заключенията са били изготвени. Поради промяна на съдебния състав и на основание чл. 317 вр. чл. 258 от НПК в с.з. на 13.06.14г. извършените до този момент процесуални действия бяха отменени. Настоящият състав допусна изслушването на заключенията по изготвените експертизи тъй като счете, че ще имат значение за правилното решаване на делото и е необходимо непосредствено да бъдат възприети установяваните с тях факти. С оглед и практиката на ВКС на Р България доказателствените материали, въз основа на които ще се постанови съдебният акт, следва да бъдат събрани и проверени лично /напр. Р № 49 /16.02.10г. – ІІІ н.о./. В хода на проведеното от въззивната инстанция съдебно следствие бяха изслушани вещите лица по АТЕ, бе проведен допълнителен разпит и на подсъдимия Ч..

В съдебните прения пред въззивната инстанция страните изразиха становищата си по съществото на делото.

Прокурорът счете, че жалбата на подсъдимия е основателна и предвид отговорите на тройната АТЕ следва да бъде оправдан доколкото са налице сериозни съмнения за виновността му. Моли за решение в този смисъл.

Повереникът на частните обвинители П. и Х. Цветкови /съпруга и син на пострадалия/– адв. Н. счита, че подсъдимият е виновен. Преценява като достоверни заключенията по първоначалната АТЕ и становището на в.л. З.. Моли за потвърждаване на присъдата на ВОС.

Повереникът на частния обвинител М.Ц. /баща на пострадалия/ – адв. Л. счита, че присъдата е правилна и законосъобразна. Намира, че съществените въпроси по делото са – налице ли е наслагване на осветеност от фаровете на двата автомобила, могъл ли е подсъдимият да възприеме пострадалия при изнасянето на л.а. вляво, имал ли е достатъчна видимост и време за реакция, бил ли е длъжен да го направи. Изразява становище, че водачът на л.а. е бил длъжен да възприеме движещото се срещу него ППС, но е отнел вниманието си. При отсъствие на изпреварван л.а. зоната на осветеност от фаровете на л.а. на подсъдимия е била достатъчна да възприеме насрещния и да предприеме необходимата маневра – да спре на безопасно разстояние, да отклони л.а. с цел да избегне удара. Кредитира АТЕ по ДП и заключенията на в.л. З., тъй като в заключенията на другите две вещи лица се откриват противоречия. Намира, че не е изследван въпросът дали е имало светлоотразители, като такива на педалите се виждат при насрещно движение и е било необходимо да се забележат от подсъдимия. Моли за потвърждаване на присъдата и присъждане на направените от частния обвинител разноски.

Повереникът на частния обвинител на Й.С. /майка на пострадалия/ – адв. Д., се присъединява към становището на колегите си. Обобщава, че ПТП е настъпило по вина на водача и че не би могло движението му да бъде със съобразена скорост след като е забелязал велосипедиста на 2 м пред себе си. Счита жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на присъдата и присъждане на направените разноски.

Защитникът на подс. Ч. – адв. В., моли за отмяна на постановената присъда като неправилна и незаконосъобразна. Счита, че не са допуснати нарушения на правилата за движение от страна на подсъдимия – по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП - като велосипедистът не е бил предвидимо препятствие, и по чл. 42 ал. 2 от ЗДвП - доколкото няма доказателства за нарушения относно предприетата от подсъдимия маневра. Позовава се на заключенията на АТЕ, назначени от въззивната инстанция. Поддържа становището си, изразено в пледоарията пред първата инстанция. Счита, че подсъдимият следва да бъде оправдан тъй като от целия събран доказателствен материал и анализът на съвкупността не може да се направи един единствен извод, че е извършил престъплението, в което е признат за виновен от ВОС. Моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен.

В последната си дума подс. Ч. се придържа към казаното от адвоката му и моли да бъде оправдан.

 

Настоящият състав на въззивната инстанция след пълна и задълбочена проверка в пределите по чл. 314 от НПК на възраженията и доказателствата по делото счита следното:

 

І. От фактическа страна.

Производството пред първоинстанционния съд протекло по общия ред с изслушване на всички посочени в приложението на обвинителния акт свидетели и вещи лица. Фактическата основа на делото страните интерпретирали в пренията по същество с противоположен знак, като съдът счел, че обвинението е обосновано от доказателствения материал. Становището на защитата, че са останали неизяснени значими за механизма на ПТП факти и обстоятелства, както и поясненията на вещото лице по основната АТЕ в проведеното на 15.10.2012г. с.з. - извън рамките на представеното и поддържано заключение, обуславят решението на състава на въззивния съд за провеждане на съдебно следствие. Приобщените заключения на допълнителните АТЕ и обясненията на подсъдимия, ведно с доказателствения материал събран от първоинстанционния съд очертават следната фактическа обстановка по делото:

 

Подсъдимият Ч. бил правоспособен водач на МПС с категории В и М от 22.04.2005г., воден на отчет в ОД на МВР гр. Бургас, нямал наказания за нарушения на правилата за движение.

На 16.08.2011г. около 21,00 часа управлявал своя л. а. „Мазда" модел „323" с ДК № А 16 95 КК по главен път Бургас - Варна, в посока от к.к. „Черноморец" към гр. Варна. На предната дясна седалка бил приятелят му – свид. В.. Преминали с. Близнаци и продължили към с. Приселци. Пътят бил сух,  като платното било с две ленти за движение, по една във всяка посока. След разклона за пясъчна кариера „Родни Балкани” лентите били разделени с прекъсната осева линия, позволяваща изпреварването. Участъкът бил прав, видимостта основно се осигурявала на светлините на фаровете на МПС.

Подсъдимият предприел изпреварване на неустановено МПС - бус, движещ се пред него, със скорост от около 70 км/ч., когато дистанцията между автомобилите била около 22 м. За да осъществи изпреварването било необходимо да измине минимално разстояние от около 214, 4м. Когато изцяло преминал в насрещната за движението си лента и бил на дистанция от около 10 м от изпреварвания автомобил, подс. Ч. достигнал скорост от 85, 5 км/ч. Светлинното петно на десния му фар осветявало пътя към 70-75м напред и вдясно, а на левия към 50м напред и вляво.

По същото време в обратната посока, към с. Близнаци, приближавал пострадалия Е.М. Ц. управлявайки велосипед “Leader”. Движел се със скорост от около 14, 3 км/ч в своята лента на около 0, 80м вдясно от осевата линия. Велосипедът нямал преден фар.

Когато подс. Ч. възприел идващия срещу него велосипед, извил волана незначително наляво и задействал спирачната система на л.а., но не в пълната й мощност. В подготвителното време за спиране настъпил удар между двете ППС. Изпреварваният л.а. отминал напред в своята посока. Сблъсъкът бил между предната част на л.а. и челно за велосипеда, който се счупил и рамката ведно със задна дясна гума отхвръкнали вляво спрямо посоката му на движение, като паднали в средата на лентата към гр. Варна. Пострадалият преминал по предната дясна част на капака и по тавана на л.а., след което бил изхвърлен назад и паднал на разстояние около 24, 1м след удара.

Подсъдимият продължил да управлява л.а. до момента на спирането му в насрещната за посоката му лента за движение, след което го паркирал назад и окончателно преустановил движението му на банкета на разстояние 53, 5м след удара. Подс. Ч. потърсил веднага пострадалия и го открил на около 39 м зад л.а. в края на пътното платно в посока гр. Бургас. В 21.17ч. от своя телефон позвънил на № 112 и съобщил, че е ударил мъж с колело, тъй като се затруднил да обясни къде е ПТП присъстващ на мястото неустановен мъж /представил се като Л.Н./ взел от него телефона и подал необходимата информация.

Междувременно свид. В. видял рамката и гумата на велосипеда в дясното платно за движение и ги отместил на банкета, тъй като пречели за движението на преминаващите автомобили.

В района на ПТП спрели и други неустановени МПС, постъпило обаждане на тел. 112 в 21.23ч. от неустановено лице, което съобщило, че пострадалият много кърви, но има пулс. В 21.29ч. подс. Ч. се обадил отново, като уточнил, че той е участник в ПТП и пострадалият има нужда от спешна медицинска помощ. По време на последното обаждане на мястото пристигнал екипа на ІV РУП гр. Варна – сред които бил и свид. Я.. Малко по-късно дошъл и екип на ЦСМП с ръководител свид. М.. Констатирано било, че пострадалият е в тежко състояние и в кома, бил поставен на носилка и натоварен в линейката, като подсъдимия  и свид. В. помогнали на медиците. При приемането му в болницата била взета кръвна проба, в която анализът установил наличие на 0, 74 промила етилов алкохол. Въпреки проведеното интензивно лечение в МБАЛ “Св. Анна” гр. Варна, на 06.09.2011г. Е. Ц. починал.

На мястото на ПТП незабавно бил извършен оглед. Иззетият тогава велосипед бил предмет на оглед в хода на разследването на 04.11.11г. Изготвени били фотоалбуми. Фотоснимките били изпратени и на диск в хода на въззивното производство.

 

При разследването били назначени съответните експертизи.

Заключението на СМЕ, потвърдено от вещото лице в с.з., посочило като причина за смъртта на Е. Ц. двустранната абсцедираща бронхопневмония, развила се в причинно-следствена връзка с продължителното залежаване във връзка с черепно-мозъчната, гръдна и коремна травма, счупване в областта на двете бедра. Констатирана е причинно-следствена връзка между настъпилият смъртен изход и настъпилите при ПТП травматични увреждания.

Химическата експертиза за изследване на кръвна проба на подсъдимия установило, че няма наличие на алкохол.

         Необходимостта от специални знания относно устройството, взаимното въздействие на елементите и системите на автомобила, значението на околните фактори, начина на движение, мястото на всеки от участниците преди сблъсъка и механизма на ПТП налагат компетентно обсъждане на фактите по делото от АТЕ. В хода на ДП е била назначена основната АТЕ, изготвена от в.л. Р. З.. Във въззивното производство са изготвени две допълнителни АТЕ – от в. л. В. Т., и тройна с участието на в.л. Р. З. /подписал заключението с особено мнение по част от разглежданите въпроси/, В. Т. и Н. И.. При излагане на фактическите положения, съдът използва постигнатите при изследванията на вещите лица величини.

 

         Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свид. Я., М., частично от показанията на свид. В. и обясненията на подсъдимия, както и от писмените доказателства и доказателствени средства, фотоалбумите /вкл. и на диск към тройната АТЕ/, експертните заключения, които формират съвкупност от безпротиворечиви и взаимнодопълващи се доказателства, изследвани при най-благоприятен за подсъдимия вариант. Доколкото подходът на вещите лица по АТЕ при излагане на отговорите по интересуващите съда и страните въпроси е различен, се установява необходимост от детайлно обсъждане и съпоставка на констатациите им, но следва да се подчертае, че по ключовите факти – между заключенията на трите експертизи не са налице противоречия. Възникналите несъответствия между показанията на свид. В. и обясненията на подс. Ч. спрямо останалите доказателства, съдът констатира, като ще изложи конкретни съображения по оценката им в съответните пунктове на дължимия анализ.

 

         А. Анализът на доказателствените източници налага да се отчете, че по отделни елементи на пътната обстановка не е налице обективно проверяема основа. В рамките на допустимата по наказателни дела при преценка на достоверността на източника и изложените от него факти формално-техническа логика и следвайки научно-обосновани критерии, съдът отчита установените обстоятелства в най-благоприятен за подсъдимия вариант. Този подход е в съответствие и с практиката на ВКС на РБългария – напр. Р № 522/04.02.14г. – ІІІ н.о., Р № 102/02.04.13г. – ІІІ н.о., Р № 625/27.12.10г. – ІІІ н.о., Р № 378/02.10.12г. – ІІІ н.о.

По този ред съставът обсъди и прие следното:

 

1.     Съществувало ли е изпреварвано МПС, от какъв вид и марка.

Доколкото непосредствено преди ПТП л.а. “Мазда”, управляван от подсъдимия, се е намирал изцяло в лентата за насрещно движение и е имал трайно праволинейно движение в своята посока, съставът приема, че е извършвал изпреварване на неустановен л.а. Гласните доказателствени средства са в същия смисъл. Не са установени обективни следи за съществуването на друга причина водачът да изнесе в насрещната лента своя л.а. и продължително време да го управлява там.

Според показанията на свид. В. в с.з. от 15.10.12г. /единствените показания на този свидетел, които могат да бъдат ценени като източник на доказателства, доколкото дадените в ДП не са приобщени от ВОС/ това е била лека кола, светла на цвят; подс. Ч. в с.з. от 13.02.13г. дава обяснения за лек автомобил – миниван. В тройната АТЕ е прието, че подс. Ч. е изпреварвал бус – с габаритна дължина 5, 5м, по-голяма от 4, 5м за л.а. “Мазда”.

Размерите и вида на изпреварваното МПС имат значение с оглед необходимия път за изминаване на маневрата, дистанциите, възможността за видимост от страна на подсъдимия при изнасянето на л.а. в лентата за изпреварване и за застъпване на светлинните петна от фаровете им. При следване на принципа за по-благоприятен вариант, съдът кредитира съобщеното от подсъдимия, отчетено като значимо и от тройната АТЕ. Поради изложеното в отразената фактическа обстановка съдът прие, че подс. Ч. е изпреварвал миниван-бус.

 

2. Използваните от двата автомобила фарове. Наличието на естествена светлина – здрач, сумрак.

С оглед заявеното от подсъдимия при изпреварването той се е движел на къси светлини на фаровете. Поради отсъствие на повече източници за движението на изпреварвания л.а., както вещите лица сочат, се приема, че към момента на разминаването му с насрещно движещият се велосипедист също е бил на къси светлини /след като е превключил от дълги на къси/.

Към момента на изнасяне за извършване на маневрата фаровете на л.а. “Мазда” са имали посока напред и вляво, като тройната АТЕ – вар. А фиг. 5, доказва, че не са се добавили към светлинното петно от фаровете на изпреварвания автомобил. Съдът отчита, че светлината се разсейва и поради това не изключва напълно смесването на фотони с източник всеки от двата автомобила към този момент от генезиса на произшествието – каквото становище изразява в.л. З., но приема за научно обоснован отговорът на в.л. И. за необходимост от минимален интензитет от 2 лукса, за да се прояви като видим даден обект.

Засичането и застъпването на светлинните петна на фаровете на двата л.а. настъпва в момента, в който л.а. на подсъдимия е бил изцяло в лентата за изпреварване – вар. Б, фиг. 5 от АТЕ. Този факт не е увеличил дължината на осветеното петно пред подсъдимия, а е засилил интензитета на осветеност, до момента на отпадане влиянието на фаровете на буса.

Наличието на остатъчна естествена светлина е факт, посочен от подсъдимия в обясненията му пред съда – “Инцидентът стана на здрач.”. Видно от пар. 6 т. 55 от ДР на ЗДвП – при здрач е налице намалена видимост. С оглед датата и часът на произшествието не може да бъде изключено наличието на слаба дневна светлина. Това обстоятелство не е било отчетено от вещите лица по АТЕ като част от пътната обстановка, но няма съществено значение, доколкото се изследва видимостта на подсъдимия само напред в зоната на късите светлини на фаровете на неговия л.а. Поради изложеното и съдът счете, че не се налага събиране на информация за астрономическите рамки на сумрака в деня на произшествието.

С оглед на посочените съображения съдът прие, че насрещно движещият се велосипедист е могъл да бъде възприет на 70-75м напред на светлините на фаровете на л.а. на подсъдимия.

 

3.Скорост на движение – на велосипедиста, на изпреварвания и л.а. на подсъдимия.

         В отсъствие на обективни доказателства за скоростта на движение на велосипедиста и предвид минималните отклонения между двете скорости – по единичната и тройна допълнителни АТЕ, с оглед по-благоприятния за подсъдимия вариант съдът приема по-високата скорост за движение – 14, 3 км/ч. Тази скорост съответства на средностатистическите норми и с оглед скоростта на л.а. не влияе на значимите за произшествието предпоставки.

         За изпреварвания бус приетата скорост от 70 км/ч е в съответствие с пътната обстановка и се подкрепя от проверката на скоростта на л.а. “Мазда” по тройната АТЕ.

         Скоростта на движение на л.а. на подсъдимия е изчислена и проверена по различни експертни методики – в отсъствие на спирачни следи /знак за спиране с максимална мощност/. В с.з. в.л. И. посочи – “даже тази скорост от 85, 5 км/ч считайте я за средна, той тръгвайки от 70 ускорява.”. Приетата величина от 85, 5 км/ч издържа експертния фактически анализ и се приема като най-благоприятната за подсъдимия.

 

4. Дистанцията между автомобилите при подхождане и извършване на маневрата изпреварване.

По този пункт от фактическата обстановка гласните доказателствени средства са единни, че изпреварваният автомобил се е движил без да променя траекторията си. За извършване на маневрата са били необходими от 214, 4 м – до 268, 9м – разстояние, в зависимост от спирачното ускорение на двата автомобила, което би било изминато за съответно – около 9 сек. – 11, 3 сек. При използване на обичайни и допустими параметри на дистанция и с оглед факта, че неустановеният бус не е бил засегнат от отхвръкналите при удара части на велосипеда, тройната АТЕ е установила дистанция между двата автомобила при началото на изпреварването – 22м. На разстояние 10м от буса л.а. на подсъдимият се е намирал изцяло в лявата лента за движение. Изминал 60м и към момента на удара л.а. е достигнал близо до задната част на изпреварваното МПС.

Според в.л. З. няма как при положение, че л.а. “Мазда” е бил в зоната на задната част на изпреварвания автомобил към момента на ПТП, ударът да не засегне неустановения л.а. и/или велосипедните части в дясната лента да не са били прегазени. Съдът приема, че в момента на удара – неустановеният л.а. е бил по-напред от зоната, в която са отхвръкнали счупените детайли от велосипеда и л.а., и продължил движението по своята лента. Следва да се отчете и съобщеното от в.л. И. за промяната на посоката на движение от подс. Ч. наляво преди употребата на спирачка – “Това е още едно потвърждение, че в дясната му страна е имало препятствие,…”. Поради изложеното съдът се позова на констатациите на тройната АТЕ.

 

5. Преместване на л.а. “Мазда” след първоначалното му спиране в лявата пътна лента.

За местене на л.а. “Мазда” след удара в ДП е говорил единствено подс. Ч.. Пред първоинстанционния съд не са били събрани такива данни.

Видно от пресмятанията на експертите по тройната АТЕ – ако л.а. е бил местен назад с 2-4 м, това води до увеличаване на скоростта на движението му съответно 86, 6 – 87, 6 км/ч.

По фотоалбума към огледа на местопроизшествието се установява, че л.а. е паркиран назад на банкета, което и съдът прие от фактическа страна като най-благоприятно за подсъдимия.

 

6. Светлоотразителите по велосипеда.

Велосипедът е бил иззет като веществено доказателство при огледа на местопроизшествието и е бил предмет на самостоятелен допълнителен оглед. Велосипедът е нямал фар, а светлоотражателите по спиците на задна гума и под седалката на велосипеда не биха могли да отразят насрещно идваща светлина.

Видно е обаче от фотоалбума л. 39 от ДП, както и от съответната папка на диска, изготвен за нуждите на тройната АТЕ, че педалите на велосипеда имат хоризонтални светлоотразителни ивици. Вещите лица посочиха, че не са съобразили този факт, за което не се установява обективна причина.

Съставът счете, че наличието на светлоотразителите по педалите, не налага назначаването на допълнително изследване, тъй като видимостта им би била обусловена от множество недопустими предположения. Видът и размерът на носените от пострадалия обувки, разположението на ходилата върху педалите, наклонът на педала при натиск на ходилото и т.н. – са обстоятелства, които съществено биха могли да ограничат достигането на светлина до малката площ на отразителите и съответно да попречат на отразяването й. Изследването на толкова много индивидуални характеристики в отсъствието на преки доказателства поставя под съмнение всички възможни изводи. Принципите на доказване в наказателното производство изключват оценката на непроверими предположения. По правилото за най-благоприятното фактическо положение за подсъдимия и с оглед гласните източници, съдът прие, че светлоотразителите на педалите на велосипеда не са били видими за насрещно движещия се подсъдим.

 

Б. Съпоставка на заключенията на АТЕ.

 

1. Общите констатации между заключенията на трите приобщени по делото експертизи са относно -

разположението на л.а. и велосипедиста преди сблъсъка;

мястото на ПТП;

уврежданията на участвалите ППС;

закъсняло възприемане и реакция на водача на автомобила и спиране значително след мястото на удара;

съществуващата техническа възможност да възприеме наличието на велосипедист в насрещната пътна лента на осветеността на собствените си фарове на автомобила от 50 -70 метра.

Скоростта по основната АТЕ е посочена като не по-ниска от 70-80 км/ч, съответно и на прецизирането в последната АТЕ.

И трите експертизи са използвали едно и също спирачно закъснение /максимално отрицателно ускорение при спиране/ - предвид липсата на спирачни следи преди и след мястото на удара, равно на 5 м/сек. на квадрат.

 

а) Мястото на удара е обективно установено чрез фиксираните в огледа следи по асфалта, интерпретирани еднозначно от заключенията на експертизите.

б) Посоката на движението на двете ППС към момента на ПТП е факт, също безспорно установен. В съответствие с изводите на първоинстанционния съд не могат да бъдат кредитирани твърденията на подс. Ч. и свид. В., че пострадалият се е появил откъм лентата на движение на неустановения л.а. /който го пропуснал/ и на разстояние 2-3м пред л.а. Скоростта на движение на велосипедиста е несъизмерима със скорост от 70 км/ч – като на изпреварвания бус, и не позволява пресичане на дясната лента за движение пред него. Изпреварваният л.а. не е намалявал скоростта и не е променял траекторията си – следователно непосредствено пред и около него не се е движил друг участник в пътната обстановка.

Към момента на “възприемането” от страна на пътуващите в л.а. велосипедистът е бил изцяло в лявата за л.а. лента и се е движел успоредно на осевата линия и на 0,80 м. от нея. Не е възможно пропускането на велосипедиста от неустановения бус и позиционирането му по описания начин едновременно със застигането на задната част на този бус от л.а. на подсъдимия.

Поради обективните следи по асфалта, по предницата на л.а. и по велосипеда, с който се е движил пострадалия, както и при отчитане на скоростите на движение на тримата участника в пътната обстановка – то следва за разположението им да не бъдат ценени показанията на свид. В. и обясненията на подсъдимия. В тази част съдът приема констатациите на трите АТЕ.

 

2. Опасната зона за спиране е функция на скоростта на движение на л.а. и представлява разстоянието, което МПС изминава при екстрено спиране от момента на възприемане на опасност до окончателното преустановяване на движението.

Поради изключително подробния анализ и експертни изследвания и проверки съставът приема, че скоростта, с която се е движел подс. Ч. е възлизала на 85, 5 км/ч., като кредитира заключението на тройната АТЕ. /Предходните заключения са загубили своето фактическо значение в тази част/.

Пресмятанията сочат, че опасната зона е 71, 8 м при време за реакция от 1, 4 сек., съответно при време за реакция 1, 2 сек. – опасната зона е 67, 1 м.

При движение на автомобила на къси светлини на фаровете л.а. е могъл да спре в зоната осветена от десния /70-75м/, но не и от левия фар /50м/.

Следователно - при опасност появила се отдясно срещу л.а. използването на максималната мощност на спирачната система на л.а. е позволявала спиране в зоната на осветяване, съответно видимост за водача.

Ако обаче – пострадалият се е движел в средата на своята лента – на по 1, 75м от двете й ограничения, тоест в зоната осветена от левия фар на л.а. /фиг. 3, л. 187/ – то с посочената скорост за движение водачът на л.а. не би могъл да предотврати сблъсъка като спре.

 

3. Времената за реакция, използвани от вещите лица по последната АТЕ, са различни при изчисленията на отделните значими обстоятелства – скорост на движение, опасна зона, подготвително време за спиране, при изпреварване и т.н.

Обосновано от съответните технически характеристики и процеси в.л. И. и Т. включват допълнително време от 0,6 сек. за разпознаване на опасността от страна на водача и при измерване на скоростта приемат общо време от 2 сек. В.л. З. счита, че не е необходимо да се добавя време за разпознаване, тъй като при всички случаи обектът, попаднал на пътното платно се явява опасност, а и посочва че при изпреварване поради повишеното внимание времето за реакция на водача е 0, 6сек.

Действително съдът отчете отбелязаното в АТЕ – л. 191, в коментара по t 1- че при измерване на скоростта към времето за реакция на водача при условията на ограничена видимост /зоната на къси светлини/, при изключително изненадваща ситуация, като обектите създали опасността са извън полезрението на водача – възприемането, разпознаването и оценката за аварийна опасност отнема 1, 1 сек., добавя се време за преместване на крака на педала на спирачката от 0, 3 сек. и още 0, 6 сек. – време за допълнително разпознаване – ако обектът, създаващ опасност е без необходимите светлини и светлоотразители. По този начин е формирано време за реакция общо в размер на 2 сек. Съставът приема, че е необходимо да се придържа към добавеното време от 0, 6 сек. за разпознаване на обекта с оглед значението за водача на л.а. на естеството, характера и поведението на пътя на посочения обект. Подчертава се обаче, че още при изминаването на 1, 1 сек. водачът възприема, разпознава и може да оцени опасността като аварийна.

От друга страна при определяне на опасната зона за спиране са разгледани две по-ниски времена за реакция – 1, 4 сек. – време за реакция нощем, извън градско движение, когато в полезрението на водача не е имало обекти /в случая колелото се е намирало извън зоната на видимост за водача/, които могат да създадат опасна ситуация, или – 1, 2 сек. – относимо към реакция по отношение на обекти, намиращи се в зоната на осветеност от късите светлини. Вещите лица поясниха, че опасната зона не следва да се съобрази с допълнителното време за реакция, тъй като при измерването й се вземат средностатистически стойности.

Прецизността налага да се откроят и различните стойности на спирачно закъснение – при изчислението на скоростта на л.а. “Мазда” е взета предвид – 5 м/сек на квадрат, а при опасната зона се отчита максималното спирачно закъснение за този автомобил при спирачна система АБС от 9, 7 м/сек. на квадрат.

Допусната е техническа неточност по отношение на подготвителното време за спиране, като две различни величини са отбелязани с един и същ символ Т. Разликата бе пояснена в хода на с.з. от в.л. И..

При внимателното изследване на съдържанието на тройната АТЕ, приложените източници и след изслушването на вещите лица в с.з. съставът приема, че подходът на вещите лица е научно обоснован. Формулите, свързани с параметрите от значение при АТЕ изискват съответните замествания, коефициенти и налагат ползването на знания, които съдът и страните не са длъжни да имат в посочения обем. Видно е обаче, че не се касае до противоречиви констатации по отношение на един и същ елемент, а за различни убедително изследвани, подкрепени и доказани величини. Не са налице съмнения в изводите по съществото на коментираните дотук изследвания.

 

4. Отдалечение на л.а. от мястото на удара. Безопасната скорост на л.а.

Основен елемент за пресмятането на безопасната скорост е отдалечението на л.а. от мястото на удара при възникване на опасността. При формулата затова – л. 198, е включена скоростта на автомобила, изследвана при време за реакция 2 сек. и спирачно закъснение от 5 м/сек. Констатирано е, че отдалечението на л.а. от мястото на удара е 59, 97м към момента на навлизане на велосипедиста в осветявана от фаровете зона. /Проверката по формулата установи, че в.л. са имали предвид осветеност от 70 м. При заместване с разстоянието от 75 м се получава отдалечение от 64, 25м/.

Веднага след това в заключението е посочено “Полученото отдалечение е по-малко от опасната зона на л.а. Мазда и ПТП не може да бъде предотвратено.”. Изводът съдът не кредитира по следните съображения:

- Този извод е необоснован. Не подлежат на съпоставка величини, пресметнати при различни изходни данни за едни и същи елементи. В случая отдалечението и опасната зона са изчислени при нееднакви времена на реакция 2сек. и 1, 4/1,2 сек. и на спирачно закъснение от 5 и от 9, 7 м/сек на квадрат. Като определени при различни вътрешни компоненти тези две разстояния, макар и в една и съща единица – метри, не могат да бъдат съизмервани. Не може да бъде кредитирано обобщение, че отдалечението на л.а. на подсъдимия, спиращ със закъснение и с половината от мощността си, е сравнимо с разстояние, при което хипотетичният водач на автомобил от този вид е имал своевременна реакция и е спирал екстрено на внезапна опасност.

- Този извод е в противоречие с направения точно преди изследването за отдалечеността на л.а. – л. 198, - абзац, започващ от шести ред отгоре надолу. Там вещите лица са посочили, че л.а. се е движил около граничните стойности на спиране в зоната на осветеност. Съпоставката на опасната зона при скоростта на управление на л.а. на подс. Ч. от 85, 5 км/ч – възлизаща на 67, 1м - 71, 8м със зоната на осветеност на десния фар 70-75 м доказва, че автомобилът е могъл да спре преди удара. Следователно ПТП е било предотвратимо – изследвано по този начин.

- На следващо място, изводът е в противоречие и с отговора на експертите по въпрос на адв. В. – т. 6, 16 на л. 206, - където изрично е посочено, че скоростта, с която се е движил л.а. Мазда технически е съобразена от далечината на видимост, тъй като е могъл да спре в зоната на видимостта на къси светлини. В с.з. вещите лица разясниха, че скоростта е била съобразена само с дължината на светлинното петно на десния фар, а по отношение на левия фар не е съобразена.

С оглед на изложеното и съдът отчита, че конкретното отдалечение на л.а., управляван от подс. Ч., от мястото на удара не може да бъде отнесено към опасната зона и общите критерии за преценка за предотвратяемост на ПТП. Този елемент не допринася за пълноценното изследване на механизма на конкретното ПТП. Съществените величини в случая са скоростта, видимостта и използваното спирачно закъснение.

За пресмятане на безопасната скорост на движение е зададено, че отдалечението от удара следва да е равно на опасната зона. Изчислена е отново при установените за л.а. на подс. Ч. отдалечение от мястото на удара и при по-голямото време за реакция на водача от 2 сек. - на 64, 9 км/ч. При тази скорост подс. Ч. би спрял до мястото на удара – при максималното спирачно закъснение от 9, 7 м/сек на квадрат. Постигнатият резултат е ориентировъчен – тъй като подс. Ч. е спирал при спирачно закъснение от 5 м/сек на квадрат, а и при опасната зона – както беше подчертано се използват по-ниски времена за реакция на водача и далеч по-голямо спирачно закъснение.

 

5. Технически и прецизно е доказано, че водачът е закъснял с реакцията си при възприемане на опасността. ПТП е настъпило в подготвителното време за спиране. Отчетени са възможностите на вида спирачна система на л.а.

 

6. Посочено е, че изпреварването е било технически правилно предприето.

В момента на началото на маневрата подс. Ч. се е намирал на 120, 9 м преди удара и на приета дистанция от предходния автомобил от 22 м. За извършване на тази маневра са му били необходими от 214 до 268, 9м.

 

7. При запознаване с материалите по делото и заключенията на трите изготвени АТЕ обективно се констатира различният технически подход и словесен стил на вещите лица при излагане на отговорите на поставените от страните въпроси.

Налице са и елементи – като видимостта пред водача, дистанцията до изпреварвания л.а. и свързаните с него обстоятелства, времето за реакция, правилността на предприетата маневра изпреварване, по които в.л. З. държи на своето виждане и го е посочил в “бележки” и “особено мнение” към заключението.

Съдът обсъди и прецени – в съответните пунктове на анализа, относимостта на забележките, като ги съпостави с останалите доказателства. Обобщено – становището на в.л. З. изразява неговия прочит на доказателствената съвкупност, като са зададени въпроси към констатациите на останалите експерти, направени са оценки на отделни действия на подсъдимия, които според вещото лице са неправилни и нелогични. Подчертаните в становището на в.л. З. съществени положения бяха разяснени и в хода на изслушването в с.з. на целия екип от вещи лица, като при изчерпването на въпросите на съда и страните – не останаха основателни съмнения в некомпетентност или необоснованост на заключението на тройната АТЕ.

Подлежащите на експертна оценка факти са получили своята максимална интерпретация, по която ведно с останалите източници на доказателства съставът преценява по съществото на делото.

 

В. По отношение на пострадалия като участник в движението съдът приема следното:

Безспорно е установено наличието на алкохол от 0, 74 промила, съответстващо на лека степен на алкохолно опиване.

Към момента на ПТП Е. Ц. е управлявал велосипед без поставен отпред фар и вляво на своята лента за движение – на 0,8м от осевата линия. Доказано е, че ако се е движел в десния край на лентата на около 0, 50м от нея, подс. Ч. е имал възможност да се размине с велосипеда.

Към момента на произшествието не е съществувало нормативно закрепено задължение за ползване на светлоотразителна жилетка от велосипедистите.

Пострадалият се е движел в своята лента за движение. Там е настъпил и ударът, поради което не е налице съмнение относно причинната връзка между действията на подсъдимия и резултата от ПТП.

 

Г. Анализ на доказателствата относно взетите от подс. Ч. решения в качеството на водач на МПС.

1. Защитата на подс. Ч. счита, че по делото не е доказано по безспорен и несъмнен начин, че велосипедистът е бил предвидимо препятствие.

Прецизността налага диференцирането на легалната дефиниция по пар. 6 от ДР на ЗДвП – т. 37, която разяснява, че “препятствие на пътя” е нарушаване на пътното покритие, както и предмети, вещества и други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.

Пострадалият велосипедист е бил “участник в движението” – пар. 6 от ДР на ЗДвП – т. 28 – като лице, което се е намирало на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Участници в движението са водачите и т.н. лица. Водач по смисъла на т. 25 е лице, което управлява ППС, каквото е и велосипедът. Следователно пострадалият е бил активен фактор в пътната обстановка, с когото подсъдимият е следвало да се съобрази.

Появата на велосипедиста е създала опасност за движението по пътя. Предвидимостта на опасност за движението в този участък е обоснована от следните фактически положения –

движението се е осъществявало по участък между две населени места, в който появата на пешеходци, животни и т.н. е предполагаема по всяко време на денонощието; по правило обекти от такъв характер са неосветени;

пътят е главен, свързва големи центрове, което предполага интензивност и разнородност на трафика по него – от тежкотоварни камиони до каруци; не са изключение съществуващи по път от такъв характер препятствия, които самостоятелно създават опасност за движението;

сезонът - лятно време, с присъщ астрономически дълъг ден и съответна активност на ползване на пътя;

участък непосредствено след разклон към строителен обект - от и към който могат да пътуват както ППС, така и пешеходци;

път, ограден от двете страни с гора – от където би могло да се появи внезапна опасност; дърветата встрани от пътя според вещите лица поглъщат светлина, от значение за пряката видимост на водача.

С оглед на изложеното – движението на пострадалия не може да се оценява като непредвидимо. Преценявайки пътната обстановка подс. Ч. е могъл да прецени, че могат да възникнат опасности от различен характер и да отдаде дължимото внимание с оглед адекватна реакция.

 

2. По отношение на скоростта, с която подс. Ч. се е движил не е спорно, че е в границите на допустимата за движение извън населени места за МПС от категорията на управляваното от него.

Доказано по обективен начин, е скоростта от 85, 5 км/ч е позволявала аварийното спиране на л.а. в зоната осветена от десния му фар – на 70-75м. При появата на пострадалия в тази зона на видимост отдясно подсъдимият е могъл да спре в граничните рамки на осветеността.

Подсъдимият е закъснял с реакцията си по възприемане на опасността – доказано по експертен път от ДП – чрез заключението на основната АТЕ, и във въззивната фаза – чрез заключението на тройната АТЕ.

Подсъдимият не е задействал аварийно спирачната система на л.а. – предвид липсата на спирачни следи преди и след удара. Уточнено е, че предвид всички обективно отразени следи от произшествието той е спирал с около половината от възможностите на л.а. – снабден с АБС система. В заключението на тройната АТЕ вещите лица посочват, че спирачките са задействани приблизително в момента на удара или малко след него – л. 193, абз. 1. Приетото от фактическа страна е в съответствие с по-благоприятното за подсъдимия.

Следователно, преценката за съществуване на аварийна ситуация за движението му не е била направена своевременно и адекватно и това го е поставило в невъзможност да избегне удара с велосипедиста.

Предвид елементите, генерирани във формулите за време на реакция, съставът отчита, че още след 1,1 сек. след поява на определен обект – представляващ опасност, той би могъл да се възприеме и разпознае като такъв, и след 0,3 сек. необходими за преместване на крака на педала на спирачката да се задейства спирачната система.

От значение за преценката на скоростта в конкретната ситуация е и факта, че водачът се е движил в насрещната за своята посока лента, със скорост, която не е позволявала спиране в осветената зона на видимост от лявата му страна. С това се обосновава извод за несъобразена скорост, тъй като подс. Ч. не би могъл да спре в този участък от 50 м при скоростта си от 85, 5 км/ч.

 

3. Подс. Ч. е взел решение да изпревари движещ се пред него автомобил.

Според защитата по делото по никакъв начин не е установено, че подс. Ч. е извършил нарушение при извършване на маневрата изпреварване.

Вещите лица посочват, че тя е била технически правилно предприета, като се въздържат да отговорят на въпроса на адв. Н. – т. 6. 13, л. 206, кои задължителни действия е осъществил и кои не водачът при извършване на изпреварването – доколкото преценката има правен характер и не е от тяхна компетентност.

За подсъдимият при предприемане на изпреварването е възникнало задължение да се убеди, че в пътното платно, по което ще извърши маневрата няма насрещно движещо се ППС, което той със своята маневра да застрашава или за което да създава опасност.

За изпълнение на цялата маневра му е било необходимо разстояние от 214 м – 268, 9м. В началото на маневрата л.а. се е намирал на 120, 9 м от мястото на удара – съответстващо на достигането му близо до задната част на изпреварвания л.а. Към момента на срещата с велосипедиста е предстояло фактическото изпреварване и действията, респ. разстоянията, необходими за връщане в своята лента за движение. Тройната АТЕ сочи за дистанция от изпреварвания автомобил при прибирането на л.а. по-малка от първоначалната - 22м. При пресмятане в най-благоприятния за подсъдимия вариант – при еднакви дистанции за изнасяне и прибиране от по 22м, по протежение на най-малкото разстояние, необходимо за маневрата от 214м – следва да се прие, че в насрещната лента за движение подсъдимият е следвало да измине 170м.

При движението си на къси светлини на фаровете подс. Ч. е имал видимост само към обекти на 70-75м пред него.

По време на изпреварването за реакцията на водача на изпреварващия л.а. вещите лица са посочили време за реакция от 0, 6 сек. – поради повишеното му внимание спрямо изпреварвания автомобил. Видно е, че необходимата реакция на водача е отнела време от 2, 6 сек, от които 2 секунди са времето, в което субективно е успял да възприеме опасността за движението.

 

При изследването на доказателствата, събрани по делото, както сами за себе си, така и съпоставени с останалите, и при отчитане на правилото за най-благоприятното за подсъдимия положение, съдът не установи други обстоятелства, които да налагат допълнителен анализ. Приобщените в ДП и двете съдебни фази доказателства позволяват пълноценно изясняване на фактическата основа с постигане на категорични отговори по значимите положения.

 

ІІ. От правна страна.

С присъдата подс. Ч. бил признат за виновен в това че на 16.08.2011 г. на първокласен път Варна - Бургас, на 380 метра след разклона за пясъчна кариера „Родни Балкани" посока гр. Бургас - гр. Варна, при управление на МПС - лек автомобил „Мазда", модел „323" с ДК № А 1695 КК, нарушил правилата за движение - чл. 20, ал.2 и чл. 42, ал.2, т.2 от ЗДвП и с това по непредпазливост причинил смъртта на Е.М. Ц., като деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. Съдът счел, че действайки по описания начин подсъдимият осъществил обективните и субективни признаци на състава по чл. 343 а  ал. 1 б. Б вр. чл. 343 ал. 1 б. В от НК.

Правната преценка, постигната от първоинстанционния съд е съответна на събраните релевантни за правилното решаване на делото доказателства и се споделя от настоящата инстанция.

 

А. Налице са изрични възражения от защитата на подс. Ч. за отсъствие на допуснати нарушения на правилата за движение и становище на прокурора от въззивната прокуратура, че подсъдимият следва да бъде оправдан, които съставът обсъди и счете следното:

 

1. По отношение на задължението по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.

Разпоредбата по чл.20, ал.2 от ЗДвП регламентира – “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”.

В хода на производството пред ВОС защитата на подс. Ч. е считала, че обвинението срещу него не е индивидуализирано, тъй като не са посочени отделни фактори, с които не е била съобразена избраната от него скорост на движение, което е отчела като съществено нарушение на правото му на защита.

Константно е прието в практиката на съдилищата по приложение на материалната норма на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, че в нея най-общо, не изчерпателно, са изброени факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразената скорост на движение. Наличието на каквито и да е фактори, които затрудняват движението и пречат на водача да бъде в необходимата концентрация за преценка на условията по пътя и рефлектират върху реакциите му при управлението на превозното средство, или се възприемат като пътна обстановка с потенциална опасност за пътното движение, налагат намаляване на скоростта, при необходимост и от спиране.

Посочването в обвинението срещу подс. Ч. на цялостното съдържание на нормата не е довело до ограничаване на правото му на защита, тъй като не го е лишили от защитата му по фактите. Фактическите положения са известни на подсъдимия и защитата и не са довели до затруднение в оспорването им. Позоваването на съответната норма е относимо към общата рамка на влияещите на пътя фактори, в чиито предели мотивите на съда са посочили конкретните характеристики, с които подсъдимият не се е съобразил.

Предвид спецификата на казуса, в съответствие с анализа от фактическа страна съставът подкрепя становището, че подс. Ч. не е изпълнил задълженията си като водач, произтичащи от разглежданата норма.

Не са били отчетени атмосферните условия, месторазположението на пътя, характера и интензивността на движението, породени от маневрата изпреварване, и основно конкретните условия на видимост.

Макар и допустима по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП скоростта на подс. Ч. от 85, 5 км/ч – близка до разрешената от 90 км/ч, е била приложима в пътни участъци, при “които липсват пътни препятствия или предвидима скрита опасност за движението… Съобразената с конкретните пътни условия скорост е функция на наличните, появяващите се и възможно да се появят пътни препятствия.” – в Р № 1300/25.11.74г. на ВС – ІІІ н.о.

Предвид ТР № 28/28.11.84г. ОСНК на ВС, т. 9 - “Скоростта на движението се намалява при всички пътни условия и ситуации, когато съществува несъответствие между осветеното от светлините на фаровете пространство и разстоянието на видимост” и т. 10 – “Движението на разстоянието на видимост” се разбира не само възприемането на всяка възникваща опасност в осветеното пространство, но и възможността пътното превозно средство да може да спре в тези граници.”.

В конкретния случай – скоростта на движение на подсъдимия е била изцяло несъобразена с възможностите на автомобила му да спре при поява на опасност в лявата част на автомобила.

В граничните стойности на възможността да спре при поява на опасност срещу десния фар, и “движейки се на разстояние на видимост”, подс. Ч. не е извършил незабавно преценка за съществуване на аварийна ситуация за движението и не е реагирал по указания в закона начин – чрез спиране на л.а.

Нарушението е безспорно. Правната оценка на състава е съобразена и с установената актуална практика на ВКС по сходни фактически положения – напр. Р № 635/27.12.2010г. – ІІІ н.о., Р № 353/22.07.2013г. – ІІІ н.о. и др.

 

2. По отношение на нарушението по чл. 42 ал. 2 т. 2 от ЗДвП.

Изискването по чл.42 ал. 2 т. 2 от ЗДвП налага водачът, който изпреварва, когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея.

Предприетата от подс. Ч. маневра е налагала да навлезе в лентата за насрещно движещи се и обективно да измине само по нея минимум 170 м. Подсъдимият не е преценил, че видимостта му не позволява да възприеме целия участък. На късите си светлини той е имал видимост на 50м вляво и на 70м вдясно, които разстояния са далеч по-малки от предстоящото да измине в насрещната лента. Тази видимост го е лишавала от възможност въобще да обмисля безопасността от маневрата и да прецени разполага ли с достатъчно разстояние, с оглед скоростта си на движение, да я завърши без да създава опасност за движението. Въпреки това е предприел изпреварване, с което е създал опасността за велосипеда, движещ се по нея.

Изложеното е достатъчно да обоснове извод за допуснато от подс. Ч. нарушение на специалното правило. Съпоставката с практиката на ВС и ВКС подкрепя приетото от състава – напр. Р № 501/20.04.79г. – ІІІ н.о., Р № 78/17.03.09г. на ВКС – ІІ н.о., Р № 229/05.07.10г. на ВКС – ІІ н.о., Р № 61/05.04.13г. на ВКС – І н.о.

 

Б. Допуснатите от подсъдимия нарушения в своята взаимна връзка пряко са обусловили престъпния резултат. Правилата на специалните норми на ЗДвП са нарушени едновременно, като съизмеримата им относителна тежест в настъпване на произшествието трудно позволява разграничаването на всяко от тях.

Първо по хронология е несъобразяването с чл. 42 ал. 2 т. 2 от ЗДвП. Решението за изпреварване е поставило подс. Ч. в насрещната лента без видимост към движещите се по нея обекти, лишени от собствена светлина, извън границите на ляв, съответен десен фар. В този процес на изпреварване се е появила опасност за движението, като подс. Ч. не е реагирал своевременно и адекватно. Скоростта му на движение не е била съобразена с техническите възможности да спре при поява на опасност отляво, а забавянето на реакцията с оглед опасността отдясно, придружена с неефективно спиране е довела до настъпване на престъпния резултат.

Предприетите от подсъдимия действия към момента на възприемане на опасността не могли да предотвратят удара с велосипедиста, но не защото обективно не е било възможно. В тази пътна ситуация подс. Ч. се е поставил сам, като е управлявал автомобила и е предприел маневра със скорост, която е била критично съобразена с видимостта на къси светлини и не е предприел своевременно спиране. Чрез своите субективни решения подсъдимият е нарушил е правилата, регламентиращи друг вид дължимо поведение, мерки за безопасност и предотвратяване на нежелани последици.

Съвкупността на нарушенията, допуснати по непредпазливост, е причината по непредпазливост – във формата на небрежност, подс. Ч. да осъществи престъпния състав, от който да последва смъртта на пострадалия.

Във връзка със становището на повереника адв. Л., че подс. Ч. е отнел вниманието си и това е довело до произшествието, съставът счита за необходимо да посочи, че подобна теза е извън доказателствената основа и в сферата на предположенията, с каквито на този етап на производството е недопустимо да се борави. Фактите в случая несъмнено сочат, че се касае за серия неправилни решения от страна на подсъдимия като водач на МПС, които са в основата на престъплението.

Становището на прокурора за възникване на основания за оправдаване на подсъдимия, с оглед заключението на тройната АТЕ, съдът не споделя. Правилната интерпретация на изобилието от формули, числа и възможности по всеки от специфичните елементи на АТЕ – несъмнено установява фактически положения, обосноваващи приетото от съда от правна страна. Следва отново да се подчертае, че в най-важните, ключови факти – становището на трите АТЕ се припокрива и подкрепя извода за съставомерно виновно поведение от страна на подсъдимия.

 

В. Допуснати от пострадалия нарушения.

Както от фактическа, така и от правна страна, съдът отчита, че с поведението си пострадалият е имал принос към възникването на критичната пътна ситуация.

Нарушенията, допуснати от велосипедиста, са по чл. 79 т. 3 от ЗДвП и чл. 80 от ЗДвП /в редакцията, действаща до 06.08.12г./.

При спазване на дължимото поведение от страна на пострадалия – да управлява с включен фар, то подс. Ч. би имал реална възможност да го възприеме в по-ранен момент на късите светлините на фаровете си и да не предприеме изпреварването. Движението на велосипедиста вдясно, плътно до дясната граница на своята лента, подс. Ч. би могъл да премине покрай него без да го удари. /сходни факти и изводи по Р № 229/05.07.2010г. на ВКС – ІІ н.о. на ВКС/. Възприемайки приближаването на подсъдимия – пострадалият е имал широк спектър от възможности да отреагира – отразено и в АТЕ, но е продължил движението си в своята лента.

Степента на алкохолното опиване – сама по себе си, без други доказателства за видимо повлияване на пострадалия и обусловено от това отклонение при управлението на велосипеда, не е отчетена от заключението на АТЕ. В сферата на предположенията е – били ли са затруднени реакциите на велосипедиста, пълноценни ли са били обективните му възможности да прецени факторите от пътната обстановка. Приема се от съда категоричния факт – пострадалият се е движил напред по пътя към дома си, управлявал е с мускулната си маса ППС и е изминал по този начин немалко разстояние.

Не би могло да се претендира отмерване на степента на принос от пострадалия като абсолютна тежест. Като участник в движението, заемащ лентата, по която се извършва изпреварването, появата на пострадалия е следвало да ангажира вниманието на подсъдимия максимално и да го мотивира към екстрено спиране. След подробният анализ на поведението на подсъдимия като водач може да бъде обобщено, че действията по предприемане на необмислена маневра и бездействието в критичния момент са основните причини за произшествието.

 

Г. Предвид задължението за всестранно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът обсъди и следното:

1. Стандартно положение при разглеждане на ПТП е обсъждането на влиянието на опасната зона за спиране на л.а.

В конкретния случай заключението на тройната АТЕ сочи, че границите на опасната зона при различните времена за реакция е от 67, 1м до 71, 8м. При осветяемост на десен фар 70-75м – появата на опасността за движението е настъпила извън опасната зона и водачът е могъл да спре при условията на аварийно спиране.

Следователно в конкретния случай опасността е възникнала извън тази зона, водачът е можел да спре преди удара, като не се налага допълнително изследване.

 

         2. Случайно деяние по чл. 15 от НК е налице само ако деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.

Този институт също не е относим към разглежданата пътна ситуация. Подс. Ч. е бил длъжен и интелектуалните му качества са позволявали да допусне в субективните си представи, че в зоната между двете населени места, през летния период и т.н. факти, изброени по повод предвидимостта на поява на опасност, е възможно да се появи опасност на пътя – в това число неосветени от собствен източник участници в движението /пешеходци, каруци, велосипедист и т.н./.

Предприемайки изпреварване при повишено внимание подс. Ч. е следвало да прецени дали има видимост на достатъчно разстояние, което да му позволи да извърши маневрата безопасно. В противен случай, е следвало да изчака подходящ момент. Лишен от достатъчна видимост, подс. Ч. е следвало да предполага, че в процеса на изпреварването може да възникне рискова ситуация, която да не е в състояние да предотврати движейки се с близка до допустимата за участъка скорост.

Следователно не е налице съмнение, че подс. Ч. не само е бил длъжен, но е и могъл да предвиди последиците от неизпълнението му  на предписания комплекс задължения по специалния закон.

        

         ІІІ. По отношение на наложеното наказание.

         Макар и в постъпилата срещу присъдата жалба да не се съдържа оплакване по справедливостта на наложеното наказание, по реда на служебната проверка съставът установи основания за смекчаването му.

         Мотивите на присъдата в тази част са убедителни и в съответствие с принципите на законоустановеност и индивидуализация. Изследвана е степента на обществена опасност на деянието. Преценени са всички значими за параметрите на наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства. Основното наказание е определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, като е отложено при минимален изпитателен срок. Кумулативното наказание – лишаване от право е отмерено в съответствие с тежестта и значимостта на конкретно допуснатите нарушения на правилата за движение.

Съставът намира, че определените на подс. Ч. наказания постигат баланс на значимите обстоятелства и на целите на превенцията. Отлагането при съответен изпитателен срок ведно с разясняване на възможността от привеждане на наказанието при следваща престъпна проява, е израз на обоснованото разбиране на законодателя към личности с по-ниска степен на обществена опасност да понесат наказанието в по-благоприятна среда и запазване на широк кръг от връзки за ресоциализация.

         Съдът е наложил по чл. 67 ал. 3 от НК в рамките на целия изпитателен срок пробационна мярка по чл. 42 А ал. 2 т. 2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител. В тази част е бил воден от становището, че по най-добрия начин и в най-пълна степен ще бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК.

         Съставът на настоящата инстанция счита, че добавянето към основните наказания на допълнителната пробационна мярка в рамките на целия изпитателен срок се явява неопрадвано строго. По този начин за извършеното от него престъпление, ведно с понасянето на тежестта на наказанията лишаване от свобода, при условията на чл. 66 от НК, и лишаване от право да управлява МПС, подсъдимият би бил поставен в условия да спазва пробационен режим на срещи за срок от три години.

Тази мярка се явява необоснована както с оглед извършеното престъпление – при принос на пострадалия, при активно указана необходима помощ след ПТП, така и с оглед потребностите на личността на подсъдимия от поправяне и превъзпитаване – с чисто съдебно минало, без никакви други противообществени прояви, без нарушения на правилата за движение. Не са налице основания да се допуска, че подсъдимият се нуждае от допълнителен контрол и наблюдение в хода на понасянето на отложеното по чл. 66 от НК наказание лишаване от свобода.

При отчитане на правилото по чл. 57 ал. 2 от НК, съставът счете, че в съвкупността си наказанията лишаване от свобода и от право да се управлява МПС – в определените съответни размери постигат необходимите и достатъчни, желани от специалната и обща превенции цели. Поправянето на подсъдимия и превъзпитаването му към спазване на установения в страната правов ред ведно с очакваното от обществото предупредително и възпиращо въздействие на наказанието са постижими в пълнота без пробационна мярка в изпитателния срок.

Поради изложеното и въззивният съд счете, че произнесената от ВОС присъда следва да бъде изменена, като се отмени приложението на чл. 67 ал. 3 от НК.   

 

ІV. По отношение на разноските.

За процесуалното си представителство пред настоящата инстанция частните обвинители Й. С. и М. Ц. са направили разходи за заплащане на възнаграждение на поверениците си в размер на по 1000лв. Представени са необходимите доказателства и е поискано възлагането им на подсъдимия.

Исканията са основателни. По чл. 189 ал. 3 от НПК с оглед подкрепения извод за вина на подсъдимия, същият следва да заплати направените от частните обвинители разноски.

По силата на същата норма на подсъдимият следва да бъдат възложени разноските, направени по делото за изготвяне във въззивната фаза на единична и тройна АТЕ, за явяване на вещите лица в с.з. и направените от в.л. Т. за пътни разходи /чл. 150 ал. 1 от НПК/ общо в размер на 1771, 70лв.

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отменяване или изменяване.

        

По изложените съображения и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

 

Изменя присъда № 13 на Окръжен съд гр. Варна по НОХД № 750/2012 г., постановена на 13.02.2013 г., в частта на приложението на чл. 67 ал. 3 от НК, като

ОТМЕНЯ постановената през изпитателния срок по чл. 66 ал. 1 от НК пробационна мярка по чл. 42 А ал. 2 т. 2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител.

 

Потвърждава присъдата в останалата част.

        

ОСЪЖДА подс. А.Ч.Ч. да заплати на частните обвинители Й.М.С. и М.Ц.Ц. направените от тях разноски в размер на по 1000лв. за процесуално представителство пред Апелативен съд гр. Варна.

 

ОСЪЖДА подс. А.Ч.Ч. да заплати направените по делото разноски в размер на 1771, 70лв. в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд гр. Варна.

 

         Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

 

председател :                                   членове :