Р Е Ш Е Н И Е

 

108

 

гр.Варна,   30.05.2016 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Първи състав на Наказателно отделение, в публично съдебно заседание на  пети май  две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                                   СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

                                     

 

при секретар П.П.

и в присъствието на прокурор Вилен Мичев

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №106/2016г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

         

          Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №3/20.01.2016г. по нохд №403/2015г. на Добрички окръжен съд , с която  подсъдимият Е. Ахмед М. е бил признат за виновен в това, че на 20.09.2014г. около 5.00 часа, по улица „Първа” в с.Стефаново, обл.Добрич, при управление на МПС –  товарен автомобил „Мерцедес 412 Д” с рег.№ ТХ 3983 МХ нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 и 2 ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на М.Х. Д.,  поради което и на основание чл.343 ал.1 б.”в” НК и чл.54 НК му наложил наказание три години лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 НК намалил с една трета -  до размера на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК било отложено за срок от пет години. На основание чл.343г НК съдът е наложил на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години. В тежест на подсъдимото лице са възложени и разноските по делото.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.Н.В. в качеството му на повереник на частните обвинители С.Д.Г. и М.Д.Г., в която се прави възражение  за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. Иска се от настоящата инстанция увеличаване размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, както и неговото ефективно изтърпяване , т.е.  отмяна на условното осъждане.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло.

Подсъдимият и защитникът му намират жалбата за неоснователна, молят потвърждаване на присъдата.

Представителят на Апелативна прокуратура счита постановената присъда за правилна и законосъобразна, поради което също моли нейното потвърждаване.

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на атакуваната присъда и  като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:

          Жалбата е неоснователна.

          Установено е от фактическа страна по делото следното:

             Подс.Е.М. е правоспособен водач на МПС – притежава категории „В” , „С” , „АМ” и „Tkt”, и работи като шофьор  в „Добруджански хляб”АД-Добрич. Управлявал товарен автомобил „Мерцедес 412 Д” с рег.№ ТХ 3983 МХ, с който доставял хляб в магазините в селата на община Добрич. На 20.09.2014г. около 4.50 часа той потеглил с посочения автомобил да извършва разнос на хляб в магазините в селата Бранище и Стефаново. След като приключил с доставката в с.Бранище се отправил към с.Стефаново, в което навлязъл около 5.18 часа. Движел се по ул.”Първа” в с.Стефаново в посока центъра. Пътят бил прав, сух, и тъй като все още било тъмно то подсъдимият управлявал автомобила на дълги светлини със скорост около 47 км/ч. По същото време и в същата посока, в дясната лента на платното за движение на товарния автомобил и на около 1,5-2м от неговия десен край, вървяла  и пешеходката М.Х. Д.. Подсъдимият не я забелязал, поради което и с дясната част на автомобила ударил пострадала в областта на гърба. След удара подсъдимият предприел спиране и автомобилът спрял на около 30-35 метра след местопроизшествието. Слязъл от автомобила и отишъл до пострадалата, която не мърдала. На мястото се оказала и св.М.Ж., на която подс.М. обяснил, че не видял жената, тъй като говорел по телефона. Той съобщил за инцидента на НС 112 и изчакал пристигането на полиция и медицински екип. От последния била констатирана и смъртта на пострадалата. При последвалите изследвания и експертизи алкохол в кръвта на пострадалата и на подсъдимия не бил установен. Причината за настъпилата смърт на пострадалата е тежка , несъвместима със живота съчетана, като уврежданията са настъпили вследствие на удар с или върху твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия, като отговарят на блъсване в гръб от МПС с последващо падане и удряне на тялото в земната повърхност.

Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е установил по един категоричен начин след анализ на събраните по делото гласни/свидетелски показания/ и писмени доказателствени средства/протокол за оглед ведно с фотоалбум към него, съдебномедицинска и автотехническа експертизи/, включително и чрез самопризнанията на подсъдимия, направени в хода на производство по чл.371 т.2 НПК. Затова и по фактите спор от страните понастоящем не се повдига.  Спор не се повдига и по приложението на материалния закон – тъй като ответна на закона е и правната оценка на приетите за установени фактически положения. Несъмнено с действията си подс.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343 ал.1 б.”в” НК – нарушавайки вменените му във вина правила за движение по пътищата той по непредпазливост е причинил смъртта на М. Д..

Единственото възражение в настоящото производство се прави от повереника на частните обвинители, и е по отношение явната несправедливост на наложеното наказание. То обаче е неоснователно. При определяне на наказанията съдът се е съобразил с всички релевантни за това обстоятелства – като отегчаващи вината е приел допуснати нарушения на ЗДвП и съответно наложените за тях административни наказания, както и имуществените щети по товарния автомобил/последното доста спорно/. Като смекчаващи е обсъдил чистото съдебно минало на М., липсата на висящи досъдебни производства, изразеното от подсъдимия съжаление и разкаяние, наличието на принос от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. Към това следва да се добави и трудовата му ангажираност. Това е дало основание на първостепенния съд да определи   наказанията при превес на смекчаващите вината обстоятелства. При това положение и при граници на предвиденото наказание лишаване от свобода от две до шест години , съдът е отмерил наказание от три години  лишаване от свобода на подс.М., което е било редуцирано по реда на чл.58а ал.1 НК с една трета – до размера на две години лишаване от свобода. Доколкото въпросната редукция е резултат от приложението на императивните разпоредби на чл.373 ал.2 НПК и чл.58а ал.1 НК,  и представлява елементарно аритметично действие, то тя няма как да попада в обсега на въззивната проверка. Единственото условие за нейната приложимост е финализиране на първоинстанционното съдебно производство по реда на чл.371 т.2 НПК, а това условие в случая несъмнено е налице. Затова вниманието на въззивния съд следва да бъде насочено към проверка законосъобразността на аналитичната дейност на съда ,  извършвана в рамките на Глава 5 от Общата част на НК/и в случая на чл.54 и чл.57 ал.2 НК/. В случая тези правила, касаещи индивидуализацията на наказанията, са били спазени. Отчетени са както се спомена и по-напред всички факти, имащи значение за размера на наказанията. Затова и наложените наказания не се явяват явно несправедливи – както се твърди в жалбата, а напротив – ответни на обществената опасност на дееца и деянието. Поради което пък липсват основания за тяхното увеличаване.

Като аргументи в подкрепа на искането за увеличаване на наказанието и неговото ефективно изтърпяване в жалбата се изтъкват :

-                             тежестта на вредоносния резултат – причинена смърт. Това обстоятелство обаче е взето предвид от законодателя при определяне границите на наказанието и то е елемент от състава на престъплението по чл.343 ал.1 б.”в” НК. Поради което пък няма как да бъде отчетено още веднъж като отегчаващо вече вината.

-                             Липсата на съпричиняване – това твърдение не намира опора в доказателствения по делото материал. Разпоредбата на чл.108 ал.1 ЗДвП задължава пешеходците да се движат по тротоара или по банкета на пътното платно. От протокола за оглед на местопроизшествието , фотоалбума и скицата към него, е видно, че и от двете страна на платното съществува тротоар, който е със ширина повече от 4м. Два метра от тези четири представляват тревна площ, която отделя тротоара от пътното платно. Т.е. не е налице невъзможност този тротоар да се използва. Но дори и да беше така, то по силата на чл.108 ал.2 ЗДвП пешеходците са задължени да  се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница. Именно с тези предписания за движение на пешеходците  не се е съобразила пострадалата. Това не означава разбира се, че вината за настъпилото произшествие е нейна. Напротив – първопричината за настъпване на общественоопасния резултат е допуснатото от подсъдимия нарушение на посочените правила за движение. Но така или иначе налице е за това и принос на пострадалата, който правилно е бил отчетен от първостепенния съд. 

-                             Причината за настъпилото произшествие – не става ясно в каква връзка следва да бъде отчетено това като отегчаващо вината обстоятелство. Причината за настъпилото транспортно произшествие бе посочена по-горе – това е нарушаване от страна на подсъдимия на правилата за движение – чл.20 ал.1 и 2 ЗДвП, и частично – неспазване от страна на пострадалата на правилата за движение на пешеходци в населени места.

  

По отношение на условното осъждане – разпоредбата на чл.66 НК е тази , която регламентира случаите, при които би могло наказанието да не бъде изтърпявано, а отложено с подходящ срок. Това е възможно , когато на подсъдимия се налага наказание до три години лишаване от свобода , и той не е осъждан преди това на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Очевидно е в случая, че така изложените материалноправни предпоставки са налице. Също така е очевидно, че за поправянето на дееца и за постигане целите на наказанието не е необходимо той да изтърпи наказанието. В мотивите си /л.6/ окръжният съд е отделил специално внимание на отлагането изпълнение на наказанието. Изложените съображения и виждането на съда в тази насока напълно се споделят и от настоящата инстанция – подсъдимият е с ниска степен на обществена опасност-неосъждан, работещ човек в разцвета на силите си, несемеен – предстои му създаване на семейство, проявил е и разкаяние за случилото, осъзнал е вината си. Отделно от това прекалено се аболютизират наложените до момента административни наказания на подсъдимия като водач на МПС. Вярно е, че е общо 7 пъти наказван. Вярно е обаче също така, че в пет от тези случаи М. е наказан с фиш – което пък означава, че нарушенията са били сравнително дребни. И на последно място /но не и по важност/ - следва да се съобрази и формата на вината, тя е непредпазлива разбира се , но в нейното проявление – небрежност, а не в по-укоримата й форма – самонадеяност. Всички тези обстоятелства дават пълното основание на настоящия съдебен състав да приеме, че жалбата с искането си за увеличаване на наказанието , и отмяна на условното осъждане, е напълно неоснователна.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.

Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за отмяна и изменение  на атакуваната присъда, на основание  чл.338 НПК Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №3/20.01.2016г. по нохд №403/2015г. на Добрички окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

 

Председател :                                   Членове :