О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

130/10.04.2019г.

 

 

град Варна

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - наказателно отделение, на десети април, две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

                                

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

МАРИЯ МАРИНОВА

                                                                    

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВЧНД № 106 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на член 243 ал.7 от НПК.

 

Образувано е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура– Варна срещу определение № 190/07.03.2019г. на Варненския окръжен съд, постановено по ЧНД № 167/19г. по описа на същия съд. С последното е отменено постановление за прекратяване на наказателно производство по д.п.296/2015г. по описа на ОД МВР –Варна и делото е върнато на ВОП за прилагане на закона с конкретни указания.

С протеста се атакува първоинстанционния съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен, с твърдение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 80 ал 1 т 3 от НК за реализиране на наказателна отговорност по отношение на конкретно лице. Искането е за отмяна на определението на ВОС и потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

 

След запознаване  с материалите по делото, Варненският Апелативен Съд констатира следното: протестът е подаден от легитимирано лице в установения от НПК срок, допустим е за разглеждане, а по същество се явява неоснователен, респ.  първоинстанционният съдебен акт се явява законосъобразен и  обоснован по следните съображения:

 

 Варненският Окръжен съд с определение № 190 от 07.03.2019г., постановено по ЧНД № 167/2019г. по реда на чл.243 ал. 5 вр. ал 4 от НПК е отменил постановление за прекратяване на наказателно производство по д.п. № 296/2015г. по описа на ОД МВР –Варна, като е върнал делото на ВОП за прилагане на закона с конкретни указания. За да направи този извод е констатирал наличието на изначална противоречивост на прокурорският акт, доколкото в същия се прави, на първо място, анализ на фактическата и доказателствена съвкупност относно основния въпрос в наказателното производство – налице ли са доказателства, субсумиращи извършено деяние, и в частност по чл. чл. 255, ал.З, вр. ал.1, т.2 вр. чл.26, ал.1 от НК като се достига до извода, че такива липсват, а на второ място се приема, че дори евентуално да е осъществен състава на посоченото по-горе престъпление, е изтекъл предвидения давностен срок, визиран в нормата на чл. 80 ал.1 т.З от НК.

 

Доколкото постановлението на прокурора за прекратяване на производството като процесуален акт не поражда задължение за съда да приеме отразените в него констатации и изводи, подходът на първостепенния съд да ревизира и разграничи основанията за прекратяване на наказателното производство по чл. 243 от НПК, с оглед правомощията му за косвен съдебен контрол, е бил абсолютно правилен и законосъобразен. Така изложените мотиви в ревизираното определение се споделят изцяло от въззивната инстанция - същите са задълбочени и обстойни, респ. съдебният акт се явява правилен, обоснован и законосъобразен.

Видно от постановлението,  прокурорът, на първо място, е  приел, че не се налице безспорни доказателства относно извършено престъпление по чл. 255 ал.З вр. ал.1 т.2 вр. чл.26 ал.1 от НК. Този извод е необоснован и неправилен:

-              необоснован е защото разследването, въпреки изминалия значителен период от време, не е извършено всестранно и пълно, не са били събрани всички относими и необходими доказателства, съобразно очертания предмет на доказване. /напр. назначаването на съответните криминалистически експертизи/;

-              неправилен е защото не е отчетено, че съгласно утвърдената практика за данъчни престъпления, е допустимо пълномощник на данъчно задълженото лице да бъде субект на престъпление, ако той е извършвал фактически действия по управлението на дружеството. Изследването на този въпрос изобщо е убягнал от вниманието на държавния обвинител и по този въпрос изобщо липсва произнасяне в постановлението.

Въпреки посоченото в постановлението основание за прекратяване на наказателното производство - по чл. 24 ал. 1 т. 3 вр. чл. 243 ал. 1 т. 1 от НПК, изложението в обстоятелствената му част за липса на категорични доказателства за извършено деяние по чл. 255 ал.З вр. ал.1 т.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, поставя резонният въпрос, защо прокурорът е посочил, че „…дори да се  приеме, че евентуално е осъществен състава на престъплението…“, цитиран по-горе, деянието е погасено по давност, с оглед разпоредбата на чл. 80 ал.1 т.3 НК!  Като цяло не става ясно, на какво основание прокурорът приема, че следва да се прекрати наказ. пр-во – поради недоказаност на обвинението или поради това, че деянието не съставлява престъпление поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност!!! Тази яснота е абсолютно необходима, доколкото от нея произтичат редица последици от наказателно-правно и гражданско-правно естество.

 Основният въпрос, поставен в протеста и по който са развити доводи, касае наличието на хипотезата на чл. чл.80 ал.1 т.3 от НК -   основанието, на което държавният обвинител се е позовал в акта си за прекратяване на наказателното производство. Настоящата инстанция, идентично със становището на  първоинст. съд, също не ги споделя по изложените в ревизираното определение мотиви. Следва обаче да бъде добавено, че позоваването на цитираните в протеста решения на ВКС /Решение № 305/2002 г. по НД № 177/02 г. на I НО  и Решение № 46/85 г. по НД № 16/85 г. на I НО/ е некоректно, доколкото именно бездействието на съответните органи по време на разследването от 2008г е довело до водене на наказателно производство срещу неизвестен извършител, при наличие на данни за физическо лице, което е представлявало въпросното дружество „Е.К.П.“ ЕООД  и което като субект на търговското право е наказателно отговорно лице за деянието, съгласно обвинението по чл. 255, ал.З, вр. ал.1, т.2 НК. Т. е. неприложима е нормата на чл. 80 ал. 1 т 3 от НК.

 

Всичко изложено по - горе налага извода за правилност в подхода на първоинст. съд- ВОС за необходимост от допълнително разследване, с оглед пълно и всестранно изясняване на всички обстоятелствата от значение за разкриване на обективната истина по делото /включително и досежно авторството на деянето/ чрез предвидените в НПК способи, налагащо извършването на допълнителни процесуално – следствени действия.

 

В този смисъл протестът се явява неоснователен, а обжалваното определение на ОС-Варна следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, предвид на което и на основание чл. 243 ал.7 от НПК, съставът на АС-Варна

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 190 на Окръжен съд - Варна, по ЧНД № 167/2019г., постановено в закрито съдебно заседание на 07.03.2019г.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.