Р Е Ш Е Н И Е

                   № 126

19.05.2017 година, Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на единадесети май две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

секретар Петранка Паскалева

прокурора Вилен Мичев,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №107 по описа за 2017 год.

 

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивни жалби  на М.С.Г. и Т.Г.Г., чрез защитника им, адв.Ив.А. подсъдими по нохд №228/16г. по описа на Силистренския окръжен съд, против присъдата на същия съд от 16.11.2016г. с която подсъдимите са признати за виновни по обвиненията им по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2,3 и 5, вр.чл.26 ал.1 и по чл.255 ал.1 т.2 вр.чл.26 ал.1 от НК за първия и по чл.255 ал.1 т.1 вр.чл.26 ал.1 НК за втората като им са наложени наказания – за първия вр.чл.23 ал.1 НК – общо наказание от три години лишаване от свобода и глоба в размер на 1000лв. с приложение на чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от пет години и за втората – лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 1000лв. с приложение на чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от три години. Осъдени са да заплатят съответните разноски. По отношение на подсъдимия М.Г., на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК е направено групиране с наказанието наложено по нохд №296/13г. по описа на СОС от две години лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от четири години и глоба в размер на 5000лв., като му е определил да изтърпи най-тежкото от тях , а именно – лишаване от свобода за срок от три години, отложено с пет годишен изпитателен срок, както и глоба в размер на 5000лв.

В жалбите на подсъдимите се изтъкват съображения за неправилност и незаконосъобразност, неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложените наказания. Твърди се, че присъдата почива на предположения.

Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите като предлага присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Жалбите са подадени  в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 16.11.16г. Силистренският окръжен съд е признал подсъдимия М.С.Г. за виновен в това, че на за периода 01.01.2008г.-31.07.2013г., в гр.Силистра, при условията на продължавано престъпление избегнал установяването на данъчни задължения в особено големи размери- 23 676,78лв. като на различни неустановени дати извършил множество продажби на стоки, без да издаде фактура или друг счетоводен документ, като затаил истина  в подавани месечни справки декларации по ЗДДС за тези периоди и е допуснал осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на чл.2 ЗСч. и на основание чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2,3 и 5 вр.чл.26 ал.1 му е определил наказание от три години лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от пет години. Признат е за виновен и в това, че за периода 01.01.2009-30.04.2013г.в гр.Силистра, в качеството му на управител на ЕТ „МИТ-М.Г.“, при условието на продължавано престъпление избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери -8 513,70лв. като затаил истина- не декларирал пълния размер на получените от него доходи през финансовите 2008-2012г. вкл.в подадени годишни декларации по чл.50 ЗДДФЛ и на основание чл.255 ал.1 т.2 вр.чл.26 ал.1 НК му е определил наказание от една година лишаване от свобода с приложение на чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 1000лв. На основание чл.23 ал.1 НК е определил на подс. Г. едно общо наказание от три години лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК с пет годишен изпитателен срок и глоба в размер на 1000лв. На основание чл.25 ал.1 НК е групирал това наказание с наказанието по нохд №296/12г. по описа на СОС, вл. в сила на 18.10.2013г. от две години лишаване от свобода, отложено с четири годишен изпитателен срок и глоба в размер на 5000лв. като му е определил едно общо наказание от три години лишаване от свобода, отложено с пет годишен изпитателен срок както и глоба в размер на 5000лв.

Със същата присъда, подсъдимата Т.Г.Г. е призната за виновна в това, че за периода 01.01.2008г.-30.04.2013г., в гр.Силистра, при условията на продължавано престъпление, избегнала плащането на данъчни задължения в големи размери -10 691,98лв. като не е подала годишни декларации по чл.50 ЗДДФЛ за придобити доходи през финансовите 2008-2012г. вкл. като на основание чл.255 ал.1 т.1 вр.чл.26 ал.1 НК й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от три години както и глоба в размер на 1000лв.

Осъдил ги е да заплатят направените по делото разноски.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

По ЗДДС:

Подсъдимият Г. управлявал фирма ЕТ„МИТ-М.Г.“ занимаваща се със търговия на дребно с хранителни е нехранителни стоки, регистриран по ЗДДС. През 2013г. е била извършена данъчна ревизия на подс. Г., свързаните с него лица и търговски дружества с цел установяване имущество и неправомерни доходи. Ревизията е обхващала периода 01.01.2008г.-31.12.2012 по ЗДДФЛ и респ. до 31.01.2013г. по ЗДДС. Била е извършена проверка на двата търговски обекта на фирмата като били описани наличните стоки. Установени били налични стоки на обща стойност 63 558,60лв. в магазина за хранителни стоки и за 43 548,90лв. в магазина за сувенири. От инвентаризацията и съставената сравнителна ведомост към 31.07.2013г. е установена фактическа наличност на стоките в двата магазина в размер на 75 879,87лв. без ДДС, а по счетоводни данни – 194 313,79лв. вед ДД. Установена е била липса на стоки в размер на 118 433,92лв. – неотчетен оборот. На осн. Чл.122 ДОПК е бил начислен ДДС в размер на 23 686,78лв.

Назначената ССЕ е стигнала до същият извод, а дължимите лихви към 25.05.2016г. са определени в размер на 6 533,50лв.

По ЗДДФЛ:

Фирмата се е финансирала със собствени средства като през ревизирания период е ползвала и заемни средства от физически лица. За 2008г. с годишна данъчна декларация по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ с вх.№ 19007179/29.04.2009г. за 2008г., задълженото лице е декларирало Годишна данъчна основа за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец /частII/-0.00лв. Годишно данъчно задължение - 0.00лв. Направени авансови вноски за годината - 539.00лв. Невнесен данък - 539.00лв.

През 2008г. на фирмата са били предоставени заеми е договори за паричен заем от физически лица в размер на 27 000лв. Договорите са без нотариална заверка и са със 5 години срок за връщане на заетите средства. Нито един от заемите не е върнат от фирмата. Предоставените на фирмата заеми от физически лица с както следва:

- С договор за паричен заем от 07.01.2008г. И. Иванов Димитров с ЕГН: ********** предоставя на ЕТ“МИТ-М.Г.“ сумата от 5000лв.;

- С договор за паричен заем от 03.03,2008г. И. Иванов Димитров с ЕГН: ********** предоставя на ЕТ"МИТ-М.Г.“ сумата от 5000лв.;

-С договор за паричен заем от 05.08.2008г. Стойка Колева Неделчева / майка на Т.Г./ предоставя на ЕТ"МИТ-М.Г.“ сумата от 10 000лв.;

- С договор от 24.10.2008г. Г.Н.Н.с ЕГН:********** предоставя на ЕТ"МИТ-М.Г.“ сумата от 5000лв.;

- С договор от 22.12.2008г. Г.Н.Н.с ЕГН:********** предоставя на ЕТ"МИТ-М.Г.“ сумата от 2000лв.;

По делото е бил приобщен Ревизионен акт №190800312/28.11.2008г. При извършена - ревизия е установено предоставяне на заеми на ЕТ"МИТ-М.Г.“ от следните физически лица:

-     На 05.02.2007г. И. Димитров Димитров  с ЕГН: ********* е предоставил паричен заем в размер на 10 000лв.

-     На 01.11.2004г. Т.Г. е предоставила паричен заем в размер на 3 000лв.

-     На 06.02.2005г. Николай Георгиев Неделчев с ЕГН: ********* е предоставил паричен заем в размер на 22 000лв.

-     На 14.02.2005г. Николай Георгиев Неделчев с ЕГН: ********* е предоставил паричен заем в размер на 10 000лв.

-     На 01.01.2004г. Стойка Колева Неделчева е предоставила паричен заем в размер на 3 000лв.

-     На 01.07.2004г. Стойка Колева Неделчева е предоставила паричен заем в размер на 7 000лв.

-  На 04.07.2004г. Стойка Колева Неделчева е предоставила паричен заем в размер на 10 000лв.

Към момента на проверката, а и до днес нито един от заемите не е върнат от ЕТ"МИТ - М.Г.“.

 

Тъй като договорите за паричен заем са били без достоверна дата, същите не са били нотариално заверени и заемодателите не са представили извлечения от банкови сметка, от които да е видно ,че са имали спестявания от предходни години, ревизиращият орган е приел, че предоставените парични заеми в размер на 27 000лв. / за 2008г./ не представляват заемна сума, тоест, че са налице данни за укрити доходи. Поради това и финансовият резултат  за 2008г. на ЕТ"МИТ - М.Г.“ е бил увеличен с 27 000лв.

От своя страна, през 2008 г. подс.М.Г. е предоставял заеми на физически лица, които на са били върнати и от негова страна са заведени частни гр.д въз основа на издадени Запис на заповед. Представени са доказателства за заеми на следните физически лица :

И. Костадинов Димитров - на 05.07.2008г. - 800лв.; Гина Мирчева Василева - на 18.06.2008г. - 700лв.; Зоя Германова Мирчева - на 22.0б.2008г. - 1350лв.; Мукадер Абил Низам - на 22.03.2008г. - 700лв.; Васко Иванов Димитров - на 15.07.2008г. - 680лв.; М.Г. Д. - на 05.08.2009г. - 720лв.

Тъй като не е било възможно да се определи каква част от сумата записана в Записите на заповед е главница и каква част е лихва, ревизиращият екип е определил лихва на база на основният лихвен процент на БНБ към датата на издаване на запис на заповед.

Тъй като предоставянето на заем срещу лихва представлява доход от стопанска дейност по смисъла на чл.26 от ЗДДФЛ, доходите от стопанска дейност / предоставяне на заеми/ от лихва са определени в размер на 200.41лв.

Предвид горното финансовият резултат на фирмата за 2008г. е коригиран с разлика за внасяне- 920.02лв.

За 2009г. с  годишна данъчна декларация по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ с вх.№76500273/30.04.2010г. за 2009г. задълженото лице е декларирало Годишна данъчна основа за доходи от трудови правоотношения /част I / - 1659.54лв. Годишна данъчна основа за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец /част II / - 0.00лв. Годишно данъчно задължение - 165.95лв. Направени авансови вноски за годината - 165.95лв. Невнесен данък - 1127.00лв.

През 2009г. на фирмата са били предоставени заеми с договори за паричен заем от физически лица в размер на 41 000лв. Договорите са без нотариална заверка и са със 5 години срок за връщане на заетите средства. Нито един от заемите не е бил върнат от фирмата. Предоставените на фирмата заеми от физически лица са били както следва:

-С договор за паричен заем от 12.01.2009г. Г.Н.Н.предоставя на ЕТ"МИТ-М.Г.“ сумата от 21 000лв.

-С договор за паричен заем от 15.06.2009г. Г.Н.Н.предоставя на ЕТ"МИТ-М.Г.“ сумата от 20 000лв.

На основание, че договорите за паричен заем са били без достоверна дата, тоест не са нотариално заверени и че заемодателят не е представил извлечения от банкови сметки, от които да е видно, че е имал спестявания от предходни години, ревизиращият орган е приел, че предоставените парични заеми в размер на 41 000лв. / за 2008г./ не представляват заемна сума, че са налице данни за укрити доходи. Предвид горното финансовият резултат за 2009г. на ЕТ"МИТ-М.Г.“ е бил увеличен с 41 000лв.

При ревизията е били констатирано, че през 2009г. за ЕТ"МИТ- М.Г.“ е настъпило обстоятелства по чл.46 , ал.1, т.1 от ЗКПО , но задължението в размер на 13 000лв. произтичащо от получени заеми през 2004г. не е отписано. Сумата представлява неотчетен приход касаеш неотписани задължения по заеми със заемодател Т.Г. и Стойка Неделчева, след изтичане на 5 годишния давностен срок. С оглед гореизложеното данъчният финансов резултат на фирмата е увеличен от ревизиращият орган с 13 000лв.

Предвид направените корекции на финансовият резултат, размерът на дължимите от ДЗЛ данъци е бил  изменен с разлика за внасяне 1879лв.

За 2010г. с годишна данъчна декларация по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ сх.№ 194391000297460 / 27.04..2011г. за 2010г. задълженото лице е декларирало Годишна данъчна основа за доходи от трудови правоотношения /част I / - 1727.52лв. Годишна данъчна основа за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец /част II / - 0.00лв.Годишно данъчно задължение - 172.75лв. Направени авансови вноски за годината - 172.75лв. Невнесен данък - 774.69лв.

През 2010г. на фирмата са били предоставени заеми с договори за паричен заем от физически лица в размер на 30 000лв. Договорите са без нотариална заверка и са с 5 години срок за връщане на заетите средства. Нито един от заемите не е върнат от фирмата Предоставените на фирмата заеми от физически лица с както следва:

- С договор за паричен заем от 11.01.2010г. И.П.Г. с ЕГН:********** предоставя на ЕТ"МИТ-М.Г.“ сумата от 10 000лв.

-С договор за паричен заем от 15.02.2010г. Г.Н.Н.предоставя на ЕТ"МИТ-М.Г.“ сумата от 10 000лв.

- С договор за паричен заем от 10.05.20Юг. И. Ж.Ж.предоставя на ЕТ"МИТ-М.Г.“ сумата от 5 000лв.

- С договор за паричен заем от 27.12.2010г. И. Ж.Ж.предоставя на ЕТ"МИТ-М.Г.“ сумата от 5 000лв.

Тъй като договорите за паричен заем са били без достоверна дата, не са били нотариално заверени и заемодателите не са представили извлечения от банкови сметки, от които да е видно, че са имали спестявания от предходни години, ревизиращият орган е приел, че предоставените парични заеми в размер на 30 000лв. / за 2010г./ не представляват заемна сума, т.е. са налице данни за укрити доходи. Предвид горното финансовият резултат за 2010г. на ЕТ"МИТ-М.Г.“ е увеличен в приход с 30 000лв.

При ревизията е констатирано, че през 2010г. за ЕТ"МИТ-М.Г.“ е настъпило обстоятелства по чл.46 , ал.1, т.1 от ЗКПО, но задължението в размер на 20 000 лв. произтичащо от получени заеми през 2005г. не е отписано. Сумата представлява неотчетен приход касаещ неотписани задължения по заеми, след изтичане на 5 годишния давностен срок. Поради това обстоятелство данъчният финансов резултат на фирмата е увеличен с 20 000лв. от ревизиращият орган.

Предвид направените корекции на финансовият резултат, дължимите от ДЗЛ данъци се били изменени с разлика за внасяне 7 852лв.

За 2011г. с годишна данъчна декларация по чл.50, ал. 1 от ЗДДФЛ с вх.№194391200288623/18.04.2012г. за 2011г. задълженото лице е декларирало Годишна данъчна основа за доходи от трудови правоотношения /част I / - 2941.52лв. Годишна данъчна основа за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец /част II / - 0.00лв. Годишно данъчно задължение - 1130.44лв. Направени авансови вноски за годината - 882.12лв. Невнесен данък - 248.32лв.

През 2011г. на фирмата са предоставени заеми с договори за паричен заем от физически лица в размер на 16 000лв. Договорите са без нотариална заверка и са със 5 години срок за връщане на заетите средства. Нито един от заемите не е върнат от фирмата. Предоставените на фирмата заеми от физически лица с както следва:

-С договор за паричен заем от 20.04.2011г. В.Л.В.с ЕГН:****Ю5685 предоставя на ЕТ"МИТ-М.Г.“ сумата от 8 000лв.

- С договор за паричен заем от 30.08.2011г. А.Д.В.предоставя на ЕТ"МИТ-М.Г.“ сумата от 8 000лв.

На основание , че договорите за паричен заем са без достоверна дата, не са нотариално заверени, заемодателите не са представили извлечения от банкови сметки, от които да е видно, че са имали спестявания от предходни години , ревизиращият орган е приел, че предоставените парични заеми в размер на 16 000лв. / за 2011г./ не представляват заемна сума, или са налице данни за укрити доходи. Предвид горното финансовият резултат за 2011г. на ЕТ"МИТ-М.Г.“ е бил увеличен в приход с 16 000лв.

При ревизията е били констатирано, че през 2011г. за ЕТ"МИТ- М.Г.“ е настъпило обстоятелства по чл.46 , ал.1, т.1 от ЗКПО , но задължението в размер на 22 000лв. произтичащо от получени заеми през 2006г. не е отписано. Сумата представлява неотчетен приход касаещ неотписани задължения по заеми, след изтичане на 5 годишния давностен срок. С оглед гореизложеното данъчният финансов резултат на фирмата е бил увеличен с 22 000лв. от ревизиращият орган.

Предвид направените корекции на финансовият резултат, дължимите от 3Л данъци са били изменени с разлика за внасяне 588.00лв.

За 2012г. с годишна данъчна декларация по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ с вх.№194391300494898/29.04.2013г. за 2012г. задълженото лице е декларирало Годишна данъчна основа за доходи от трудови правоотношения /част I / - 1506.85лв.  Годишна данъчна основа за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец /част П/-0.00лв.,  Годишно данъчно задължение - 150.69лв. Направени авансови вноски за годината - 150.69лв., невнесен данък - 1172.00лв.

През 2012г. на фирмата са били предоставени заеми с договори за паричен заем от физически лица в размер на 48 000лв. Договорите са без нотариална заверка и са със 5 години срок за връщане на заетите средства. Нито един от заемите не е върнат от фирмата. Предоставените на фирмата заеми от физически лица с както следва:

-С договор за паричен заем от 10.01.2012г. С. Г.Г. с ЕГН:********** предоставя на ЕТ"МИТ-М.Г.“ сумата от 28 000лв.

-С договор за паричен заем от 02.06.2012г. С. Г.Г. с ЕГН:********** предоставя на ЕТ"МИТ-М.Г.“ сумата от 20 000лв.

Поради обстоятелството, че договорите за паричен заем са без достоверна дата и че заемодателите не са представили извлечения от банкови сметки, от които да е видно, че са имали спестявания от предходни години, ревизиращият орган е приел, че предоставените парични заеми в размер на 48 000лв. / за 2012г./ не представлява, заемна сума и  са налице данни за укрити доходи. Поради това и финансовият резултат за 2012г. на ЕТ"МИТ-М.Г.“ е увеличен в приход с 48 000лв.

При ревизията е било констатирано, че през 2012г. за ЕТ"МИТ- М.Г.“ е настъпило обстоятелство по чл.46 , ал.1, т.1 от ЗКПО, но задължението в размер на 56 110.65лв. произтичащо от получени заеми през 2007г.  не е отписано. С оглед гореизложеното данъчният финансов резултат на фирмата е бил увеличен с 56 110.65лв. от ревизиращият орган.

Предвид направените корекции на финансовият резултат, дължимите от ДЗЛ данъци са били изменени с разлика за внасяне 12 627.27 лв.

Придобитите доходи и извършените разходи от лицето М.С.Г. за периода 2008г. - 2012г. са в условията на СИО със Т.Г.Г. . В резултат на изготвения паричен поток за периода са формирани отрицателни салда, като общият размер на несъответствието между извършените разходи и получените нетни приходи е в размер на 88 941. 88лв.  При ревизията е установен паричен недостиг, който представлява доход с недоказан произход. Установено е било данъчно задължение за периода в размер на 38 522.30лв

В хода на разследването са били проведени разпити, в качеството им на свидетели, на лицата предоставяли парични заеми с договори за паричен заем на ЕТ"МИТ-М.Г.“. Всички свидетели заявяват, че действително са предоставили в заем паричните средства,  като твърдят, че са разполагали със средствата, които са спестявания от трудова дейност и др. Така например, свид.Т.Г. твърди, че е предоставила в заем на ЕТ"МИТ-М.Г.“ през 2008г. сумата от 10 000лв., която била налична по сметка  в ОББ - клон Дулово. Видно обаче от банковото извлечение към датата на даване на заема  сумата не е била налична по сметката.

С Решение №158 от 10.11.20Юг. на Районен съд - Дулово е отхвърлен предявеният от подс.М.Г. иск за признаване на установено по отношение на ответницата- свид. М.Г. Д., задължението за изплащане на сумата от 7200лв дължима по Запис на заповед издадена па 05.09.2009г.

Свидетелят И. Иванов Димитров, водил счетоводството на ЕТ"МИТ-М.Г.“  заявява , че нито един от заемите предоставен от физически лица на фирма ЕТ"МИТ-М.Г.“ не е бил погасен. Заемите не са отписани счетоводно след изтичането на 5 годишният им давностен срок, поради липса на информация за изтекъл срок  в програмният продукт, с който е работил. Заявява още, че от 2004г. до 2012г. фирмата е вземала заемни средства от физически лица, като по този начин касата е излизала на съвсем малък плюс. Физически не е виждал парите да постъпват в касата на фирмата. Не му е известно  защо касата е била поС.но на червено. Обяснява, че по принцип касата на една фирма излизала на червено, когато част от извършените продажби не се отчитат и реално пари в касата не постъпват.

Видно от заключението по ССчЕ, размера на данъчните задължения по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2012г. на ЕТ"МИТ - М.Г. и на подс. Г. като физическо лице , като се признаят за действителни предоставените заеми на ЕТ"МИТ-М.Г.“ от физическите лица през периода 2008 - 2012г. и не се признаят за действителни предоставените заеми от Т.Г.-10 000лв., като се има предвид размера на предоставените заеми от М.Г. през 2008г. и 2009г., като се изключи даденият заем на М.Г. Д. и без да се отписват заемите получени от физическите лица, но не върната на същите от ЕТ"МИТ- М.Г.“ през периода 2004 - 2007г. / е 1 067.50лв. е видно, че  същият не е деклариран от подсъдимия като физическо лице в размер на 8 513,70лв. Дължимия данък като търговец за същия период е в размер на 30 010,60лв. или общо в размер на 38 522,29лв. Сумата е получена след корекциите по чл.122 ДОПК. Съгласно заключението на ССчЕ общия размер на недекларираните доходи на семейството са в размер на 185 903,76лв., а за подс. Г. /в размер на ½/ - 92 951,87лв. без корекциите по чл.122 ДОПК.

Общият размер на предоставените заеми от физически лица на ЕТ“МИТ-М.Г.“ е в размер на 172 500лв., а размерът на неотписаните задължения след изтичане на 5год. давностен срок -111 110,65лв.

Подсъдимата Т.Г. е регистрирала ЕТ"СМИТ - Т.Г." в Силистренски окръжен съд по фирмено дело№655/1998г. със седалище и адрес на управление гр.Дулово, ул.Черна гора №4. Едноличният търговец не е регистриран по ЗДДС.

По отношение на същата е била извършена ревизия по ЗДДФЛ, приключила с издаването на Ревизионен доклад №1303210/16.09.2013г.     и Ревизионен акт №191303210/20.11.201Зг. Ревизията обхваща периода 01.01.2007г. - 31.12.2012г. и е с предмет Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. В хода на ревизията е извършена съпоставка между декларираните доходи от една страна и имущественото съС.ие на Т.Г. от друга страна. За да се установи наличието на съответствие между декларираните доходи и имущественото и финансово съС.ие на Т.Г., е съставен баланс на касов наличност за ревизираният период 2007г. - 2012г. Придобитите доходи и извършени разходи от Т.Г. за периода 2008г. - 2012г. са в условията на съпружеска имуществена общност с съпруга и М.С.Г.. За да се установи наличието на съответствие между декларираните доходи и имущественото и финансовото съС.ие на Т.Г. е възложена ревизия и на съпруга и М.С.Г. за периода 2008г. - 2012г. със ЗВР №1300644/19.02.2013г. В хода на извършената ревизия на Т.Г. действаща и като ЕТ" СМИТ - Т.Г.“ е установено, че за периода 01.01.2007г. - 31.12.2012г. няма подадени ГДД по чл. 50.ал.1 от ЗДДФЛ. През периода Т.Г. е получавала доходи от трудови възнаграждения. С договор за паричен заем от 05.05.2008г. Т.Г. е предоставила на ЕТ"МИТ-М.Г.“ парична сума в размер на 5000лв.  С договор от 24.06.2008г. е предоставила паричен заем на ЕТ"МИТ-М.Г.“ в размер на 5000лв. ЕТ"СМИТ" - Т.Г." не е извършвал стопанска дейност и не е реализирал облагаеми доходи. В резултат на изготвения паричен поток за периода са формирани отрицателни салда , като общият размер на несъответствието между извършените разходи и получените нетни приходи за периода 2007г. - 2012г. е в размер на 98 035,33лв. / за периода 2008г. - 2012г. придобитите доходи и извършените разходи са в условията на СИО със М.Г./. При ревизията е бил установен паричен недостиг, който представлява доход с недоказан произход. Установено е данъчно задължение за  периода в размер на 10 235.80лв. Ревизионният акт издаден от органите по приходите при ТД НАП гр. Варна е бил обжалван и с решение №939/28.02.2014г. същият е отменен кат преписката е върната за възлагане на нова ревизия. Извършена е нова ревизия приключила РД №1400938/17.09.2014г. и PA № Р - 19 -1400938 - 091 - 01/19.12.2014г., като установените  данъчни задължения са в размер на 10 791.23лева. Обхватът на ново извършената ревизия е за същия период и е по отношение на Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др.

Видно от заключението на вещото лице по назначената ССчЕ за периода 2007г.- 2012г. общото задължение по ЗДДФЛ на Т.Г./в условията на СИО/ е в размер на 10 691,98лв..

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства

По ЗДДФЛ:

Обвинението по отношение на подс. Г. по ЗДДФЛ е само относно дължимите данъци като физическо лице до размера на сумата 8 513,70лв. и не касае останалите задължения по РА в качеството му на търговец /за сумата 30 010,60лв./. Сумата предмет на обвинението е получена в резултат на съпоставяне на паричните потоци в СО по реда на чл.122 ДОПК и след приспадане на признатите разходи по този ред. Сумата е разликата между декларираните задължения в описаните декларации и действителните такива получени по методиката на чл.122 ДОПК. В този смисъл и няма никакво значение дали предоставените заеми от физически лица ще се признаят като такива или не. Тези суми имат отношение към данъчните задължения на едноличния търговец, но не и към задълженията на физическото лице. В потвърждение на това е и посочената в диспозитива на обвинението нарушена правна норма, а именно „затаил истина в подадена годишна декларация по чл.50 ЗДДФЛ“, която е задължение на местните физически лица.

Това пояснение следва да се направи предвид логическата неиздържаност както на обв. акт така и на мотивите на съда, представляващи буквално копиране на същия този обв. акт.

Така по това обвинение подс. Г. не е декларирал пълния размер на получените приходи като е затаил истината в подадените описани в делото декларации по чл.50 ЗДДФЛ. Размерът на тези данъчни задължения по приходите, както вече беше посочено се определя от разликата между доходи от всички източници и признатите разходи. В случая е констатирано, че разходите са много повече от декларираните приходи, а разликата представлява недекларирания доход, върху който се дължи и невнесения данък в посочения размер.

Като пример би могло да се посочи закупуването на автомобил и жилище през 2009-2010г.от подсъдимите с погасителни месечни вноски общо около 1500лв. на месец при деклариран доход от около 400лв. на месец.

Същото се отнася и до подс. Г., която въобще не е подавала декларации по чл.50 ЗДДФЛ. Изчисленото задължение като физическо лице по отношение на нея, съобразно ССчЕ е в размер на 10 691,98лв. С неподаването на изискуемата се декларация същата е избягнала установяването и плащането на данъчни задължения.

Деянията са извършени при пряк умисъл, тъй като подсъдимите са съзнавали смисъла и значението на извършеното и са целели настъпването на вредоносния резултат, а именно – укриване на данъци.

Деянията са извършени под формата на продължавани престъпления – при една и съща фактическа обстановка, при еднородност на вината, за пет последователни данъчни периода. Размерът на укрития данък е в големи размери, тъй като надвишава сумата от 3000лв. по чл.93 т.14 НК.

По ЗДДС:

Подсъдимият Г. е осъществил три от предвидените в закона форми на изпълнително деяние на основния състав на данъчното престъпление, които сочат на усложнена престъпна дейност. Така по чл.255 ал.1 - по т. 2, изразяващо се в затаяване истина, и прикриването на действителния брой и стойност на извършените сделки, както и невключвайки ги в дневниците за покупки и продажби;по т.3 – неиздаване на фактури или друг счетоводен документ; и по т.5 - водене на счетоводство в нарушение изискванията на счетоводното законодателство. С изтичането на всеки отделен данъчен период данъчно задълженото лице дължи определено поведение, свързано със съобщаване на правно значими за съответния данъчен фактически състав обстоятелства и това става чрез подаване на декларация за конкретния данъчен период - ежемесечно (по ЗДДС), ежегодно (по ЗДДФЛ, ЗКПО). В конкретния случай деятелността на подс. Г. е била свързана с нарушаване на разпоредбите на чл.86, ал. 1 от ЗДДС, чл. 151, ал.5 от ЗДДС и чл. 1, ал. 1 от ЗС.

От обективна страна подс. Г., през инкриминирания период, в качеството му на управителна ЕТ“МИТ-М.Г.“, при условията на продължавано престъпление е затаил истина в подаваните месечни справки декларации по ЗДДС и с това е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 23 686,78лв. Безспорно е,че същия не е отразявал реалните обороти от търговските си обекти. Несъответствията са установени при извършените инвентаризации и установените стокови наличности и липси по документи. Установено е, че същия не е водил счетоводството си в съответствие със ЗСч. Като по този начин е дал възможност за неотчитане реално на извършваната от него търговска дейност.

Деянието е извършено под формата на продължавано престъпление при еднородност на вината, при една и съща фактическа обстановка, при последователни данъчни периоди в рамките на пет години.

Когато данъчно задължено лице неколкократно нарушава по някой от посочените в чл.255 от НК начини законоустановените си задължения към фиска, то осъществява през известни периоди от време един и същ престъпен състав при постигане на един и същ престъпен резултат - избягване установяването и плащането на данъци. Размерът  на установения данък е в особено големи размери по смисъла на чл.93, т.14 от НК, тъй като надхвърлят сумата от 12 000 лева.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл на вината тъй като подс. Г. е съзнавал , че избягва плащането на данъчни задължения,  като осъществява счетоводство в нарушение на изискванията на законите за счетоводството.

По жалбите:

Възражението, че присъдата почива единствено и само на предположения е несъстоятелно. Налице са достатъчно убедителни доказателства, които да водят до единствения извод за виновното поведение на двамата подсъдими. Налице са всички обективни и субективни признаци на престъпленията, за които им е било повдигнато обвинение. Налице е водене на счетоводството в нарушение на изискванията на ЗСч. Самия подсъдим Г. заявява с обясненията си, че е допуснал неправилно и незаконосъобразно водене на записванията. Налице са значителните разлики установени при инвентаризацията на налични стоки и такива по счетоводни документи. Налице са попълнените и представени справки –декларации по ЗДДС, като по несъмнен начин е установено, че те не отразяват действителните обороти на фирмата. По отношение на другото деяние по ЗДДФЛ е установено по съответния ред несъответствието между приходите и разходите на домакинството, факта, че подс. Г. въобще не е подавала декларации по чл.50 ЗДДФЛ, а в подадените от подс. Г. такива не са отразени всички източници на приходи.

Не става ясно за каква „съществена слабост на присъдата“ става дума в следващото възражение. Излага се съображение, че тя повтаряла изцяло диспозитива на обв. акт, като само качеството на лицето било различно. Въпросите, които съдът решава при постановяване на присъдата са посочени в чл.301 НПК и те са именно в отговор на повдигнатото обвинение. Съдът или се съгласява с него или не, което означава, че или го признава за виновен по повдигнатото обвинение или го оправдава.

Неоснователно е и следващото възражение, че съдът се е позовал единствено на издадения ревизионен акт. Ревизионният акт включва всички установени задължения на платеца, докато повдигнатото обвинение е само за две от тях – това по ЗДДС и това по ЗДДФЛ като физическо лице. В никакъв случай не е презумирана формална доказателствена сила на ДРА. За целите на наказателния процес са били назначени и ССчЕ, едната от които е изготвена в два варианта. Събирани са и са ценени и редица други доказателства, извън тези събирани от данъчните органи. Разпоредбите на чл.122 ДОПК определят реда за определяне размера на дължимия данък при посочените там особени случаи. В конкретния случай основанията да се премине към този ред на облагане са били налице - 1. до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация;

2. налице са данни за укрити приходи или доходи;

3. когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи;

4. липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред;…

7. декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му съС.ие за ревизирания период;

 стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него;

 направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.

При наличието на всички тези обстоятелства данъчният орган е бил задължен да прибегне до процедурата на чл.122 ДОПК. Т.е тя не е избрана произволно.Несъстоятелно е да се твърди, че този подход бил недопустим, след като сами подсъдимите са се поставили в положението, спрямо тях да се приложи тази процедура. Ако счетоводството беше водено съобразно законовите изисквания, ако записванията бяха достоверни и пълни, ако данъчните декларации отразяваха пълно и точно дейността на фирмите и лицата, то нямаше да се стигне до прилагане на особената процедура по чл.122 ДОПК.

От тук и несъстоятелно е и възражението, че разходите били определяни по статистически данни. Това е законово определеният начин за тяхното формиране при описаните нарушения.

Останалите възражения в жалбата касаят административното производство по ДОПК, а не наказателното.

Предвид всичко изложено окръжният съд е достигнал, макар и сам той да не е изложил подробни собствени съображения,/а такива се наложи да изложи въззивната инстанция/ до единствения правилен и законосъобразен извод за виновно поведение от страна на двамата подсъдими.

В този смисъл и жалбите са неоснователни.

По отношение размера на наложените наказания, въпреки, че няма изрично оплакване в жалбите, въззивната инстанция намира, че в тази част присъдата следва да бъде потвърдена. Съдът е преценил обстоятелствата имащи отношение към личността на подсъдимите и обществената опасност на деянието. Деянията са осъществявани през продължителен период от време. Обществената им опасност е завишена, а тази на извършителите може да се приеме като ниска. Съдът е приел, че следва да определи наказание при смекчаващи отговорността обстоятелства в предвидения законов минимум. Допуснал е нарушение на закона по отношение наложеното наказание на подс. Г. за деянието по чл.255 ал.3 вр.ал.1 НК, като не е приложил комулативната санкция конфискация на част или цялото имущество, но поради липса на протест този пропуск не може да бъде изправен. Подсъдимият Г. е бил осъден с влязла в сила присъда по нохд №296/13г.за лихварство на две години лишаване от свобода с приложение на чл.66 с четири годишен изпитателен срок и глоба в размер на 5000лв. Съдът не е изложил никакви съображения защо приема, че на този подсъдим следва да се наложи наказание само при смекчаващи обстоятелства и защо наказанието следва да бъде отложено при условията на чл.66 НК. Същото се отнася и до определеното общо наказание по реда на чл.25 НК. Това обаче е без значение, поради липсата на протест.

Що се отнася до подс. Т.Г., същата е неосъждана, с ниска степен на обществена опасност и по отношение на нея наказанието е правилно определено.

При служебната проверка въззивната инстанция констатира и неправилност по отношение второто обвинение на подс. Г.,в диспозитива на присъдата, по отношение качеството му на управител на ЕТ“МИТ-М.Г.“, тъй като декларацията по чл.50 ЗДДФЛ се подава в качеството на физическо лице, както и където са посочени периоди от 01.01.до 30.04. за всяка съответна година – т.е. периода на подаване на декларацията по чл.50 ЗДДФЛ, след като всяка от декларациите има точна дата на подаване. Това обаче не се отразява на цялостната престъпна дейност за периода от 2009 до 2013г., както и на формата на изпълнителното деяние – продължавано престъпление. В този смисъл, присъдата следва да бъде изменена по отношение на подсъдимия М.Г. по обвинението му по чл.255 ал.1 т.2 вр.чл.26 ал.1 НК.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание  чл.337 т.2 и чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯВА присъдата от 16.11.2016г. на Силистренския окръжен съд, постановена по нохд №228/2016г. по отношение на подсъдимия М.С.Г. с ЕГ№ **********, по отношение на деянието по чл.255 ал.1 т.2 вр.чл.26 ал.1 НК като отменя частта в която е определено качеството му на управител на ЕТ“МИТ-М.Г.“, изменя периода на извършване на деянието от „01.01.2009г. до 30.04.2013г“. –на 29.04.2009г. – 29.04.2013г.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                 2