Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 85/23.06.           Година  2014                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На шести юни                                   Година две хиляди и четиринадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

Ангелина Лазарова

Секретар Г.Н.

Прокурор Иван Тодоров

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 108 по описа на съда за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 83, постановена на 08.10.2013 г. по НОХД № 43/13 на Окръжен съд гр. Силистра, с която подсъдимият С.Д.А. е признат за виновен по три обвинения за извършени престъпления по чл. 219 ал. 1 от НК, както и по чл. 202 ал. 2 т. 1 от НК, като по чл. 23 от НК му било наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от четири години и осем месеца и глоба в размер на 3000лв., към което били присъединени наказания глоба в размер на 5000лв. и лишаване от право да заема ръководна длъжност за срок от пет години. Със същата присъда подс. А. и подс. Х.Ч. били оправдани по обвинение за престъпление 212 ал. 5 от НК. На подс. А. били възложени направените по делото разноски.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор и жалба на подс. А..

В протеста срещу присъдата се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на присъдата в оправдателната й част. Иска се осъждане на подс. А. и Ч. по обвиненията за престъпление по чл. 212 ал. 5 от НК. Представителят на въззивната прокуратура изразява резервите си по отношение на посочени в протеста съображения, намира, че квалификацията по чл. 212 ал. 5 от НК е неправилна, а е осъществено деяние по чл. 202 от НК. Преобладаващо значение според прокурора имат допуснатите съществени процесуални нарушения на правилата по чл. 371 т. 1 от НПК и чл. 276 ал. 1 от НПК, които не могат да бъдат санирани от въззивната инстанция. Предлага на съда да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане от друг състав на СОС.

Въззивната жалба на подс. А. съдържа аргументи, че в инкриминираните периоди не е имал качеството “длъжностно лице”, че изводите на съда за осъществени деяния не съответстват на действителното правно и фактическо положение, че не са настъпили неблагоприятни имуществени последици за кооперацията. Счита се, че присъдата в осъдителната част е изградена върху негодни доказателства, като не са били обсъдени отчетните документи на кооперацията. Наред с това се счита, и че наказанията са явно несправедливи. Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подс. А. бъде признат за невинен по всички обвинения. В с.з. се поставя акцент на допуснати процесуални нарушения в хода на ДП – при разделянето на материалите, по които е било образувано настоящото наказателно производство и при изземването на документи от дома на подсъдимия и предаването им на РПК – което подронва сигурността в идентичността им с приложените по делото. Счита се, че присъдата следва да бъде отменена, а делото върнато в стадия на досъдебното производство – с  цел отстраняване на допуснатите нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите и опорочаващи законосъобразността на целия наказателен процес.

В последната си дума подс. А. моли съдът да уважи жалбата му, а подс. Ч. – да бъде потвърдена присъдата на Силистренски окръжен съд.

 

Настоящият състав на въззивния съд след като се запозна с материалите по делото, счита че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното производство пред ОС гр. Силистра.

В първото по делото с.з. на 20.02.2013г. страните са изразили принципна позиция по приложимостта на чл. 371 т. 1 от НПК. Съдът счел, че са налице предпоставките производството да протече по този ред и одобрил изразеното съгласие за прилагане на чл. 371 т. 1 от НПК – “като бъдат разпитани част от посочените от страните свидетели и всички вещи лица, като същевременно съдът дава тридневен срок на страните, в който да посочат свидетелите, които желаят да бъдат разпитани.”. Прокуратурата и подсъдимите, чрез защитниците, са се съобразили и са изготвили съответни списъци – СОП поискала разпит на 17 свидетели, подс. А. – шест свидетели, а подс. Ч. - пет свидетели. За следващото с.з. били призовани 15 свидетели, без съдът да е разгледал становищата на страните в изрично заседание. И в насроченото на 20.03.2013г. не бил обсъждан въпросът за обема на предстоящите съдебни действия, като съдът дал ход на съкратеното следствие. В нарушение на чл. 276 ал. 1 от НПК не бил докладван обвинителния акт. Като последица и председателят на състава не запитал подсъдимите разбират ли в какво са обвинени по чл. 276 ал. 3 от НПК.

Изложеното обосновава извод, че действително са допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила:

- неправилно обсъждане, администриране и постановяване провеждането на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 1 от НПК. Няма правна възможност да се одобрява общо, принципно съгласие на страните в тази насока. Правно значими са становищата на подсъдимите и защитниците, тъй като с приобщаването на материалите по досъдебното производство по този ред, интересите на обвинението са охранени изцяло – събраните от ДП доказателства ще бъдат отчетени при постановяване на присъдата. Съдът дължи отговор по чл. 372 ал. 3 от НПК дали действията, за които е изразено съгласие са извършени в съответствие с условията и реда по НПК. Следвало е съдът да разгледа становищата на подсъдимите и защитниците им по чл. 371 т. 1 от НПК по-задълбочено и да изрази своите констатации – по процесуалната правилност на разпитите от ДП за свидетелите – с изключение на П. Дачев, Р. Игнатов, Р. Ангелова, М. Илиева и П. Калев, и/или необходимостта от изслушване и на допълнителни свидетели. Без да е била ясна волята на съда по предстоящите съдебни действия, по извършените в ДП разпити на свидетели, несъобразявайки се с конкретното съгласие на подсъдимите и защитниците да се приобщят свидетелските показания на 52 свидетели от ДП – проведеното съкратено следствие е било опорочено. Липсват каквито и да е мотиви за така определения чрез призоваването им за изслушване в с.з. кръг източници.

- протоколът на с.з. е доказателство за извършените в хода на заседанието действия. Следователно внесеният от СОП обвинителен акт не е бил докладван. Нарушението е съществено – не само защото подсъдимите не са били запознати с конкретните обвинения срещу тях – непосредствено в началото на съдебното следствие. /Полученият от подсъдимите обвинителен акт не може да замести процесуалното изискване той да бъде докладван./ Този момент в процесуалното развитие има значение и спрямо съдебните заседатели, които като част от съдебния състав следва да познават фактическите положения и рамките на обвинението по делото. 

- от съществено значение в наказателния процес е след изслушването на обвинителния акт – председателят на състава да запита подсъдимия дали разбира в какво е обвинен. В случая – и такива действия не са били извършени. Промяната в хода на съдебното следствие и изявлението, че ще дават обяснения след разпита на свидетелите, не освобождава съда от задължението да констатира дали подсъдимите съзнават обвиненията, както и при необходимост да ги разясни.

Изложените нарушения рефлектират върху процеса на събиране и проверка на доказателствата, съответно върху законосъобразната основа за формиране на вътрешното убеждение на съда и възможността за неговата проверка. Слабости от такъв характер категорично ограничават процесуалните права на всички участващи в производството страни – при неясна доказателствена основа в еднаква степен изводи не могат да формулират обвинението и защитата. Неизвършените задължителни начални действия по хода на съдебното следствие – определяне на параметрите му, докладване на акта и изслушване на подсъдимите веднага след това – съществено засягат процесуалната правилност на цялото първоинстанционно производство. Констатираните нарушения могат и следва да бъдат отстранени в рамките на ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд чрез правилно провеждане на съдебните действия по:

чл. 256 ал. 1 т. 4 от НПК, респ. чл. 370 ал. 1 предл. 1 от НПК;

чл. 372 ал. 3 вр. чл. 371 т. 1 от НПК – при поддържане на съгласието от подсъдимите и защитниците, в съответствие с изискванията за мотивацията на определението за одобряване на съгласието и в момент предхождащ началото на съдебното следствие; и

чл. 276 ал. 1 и ал. 3 от НПК.

 

Сезиран от становището на защитника на подсъдимите пред настоящата инстанция съставът не намира основания да счита, че с разделянето на материалите, по които е било образувано настоящото наказателно производство и изземването на документи от дома на подсъдимия и предаването им на РПК са допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза.

Нормата на чл. 216 от НПК позволява прокурорът да отдели материали от водено производство в друго дело. Не са налице основания да се отказва прилагането на чл. 234 от НПК спрямо новообразуваното производство, както и да се счита, че доказателствените материали, събрани в предходното, са загубили своята “годност” поради изтичане на сроковете по него. Стриктното тълкуване на процесуалните норми налага всяко новообразувано производство да протече в рамките на сроковете, относими към него по чл. 234 от НПК.

По отношение на извършената преценка – иззети от дома на подсъдимия документи да бъдат върнати на РПК, съществува възможността по чл. 112 ал. 4 от НПК. Въпросът за оценката на документите и тяхната актуална идентичност касае елементи от анализа на доказателствения материал, а не процесуалните гаранции за правото на защита на подсъдимите в досъдебната фаза.

 

В позицията си пред въззивната инстанция прокурорът при ВАпП изрази несъгласие с правната квалификация по чл. 212 ал. 5 от НК и резерви досежно деянията по чл. 219 от НК. Съдът като ръководно решаващ орган в съдебната фаза е лишен от възможността да коментира приложимия материален закон до момента на постановяване на присъдата по чл. 301 ал. 1 т. 2 от НПК. Рамките на подлежащото за разглеждане обвинение са в правомощията на прокурора при изготвяне на обвиненията и внасяне на акта в съда. Въззивната инстанция не дължи произнасяне в тази част когато присъдата подлежи на отмяна поради процесуални нарушения, тъй като при неспазена законова форма и принципни положения не се разглеждат аргументите на страните по съществото на делото. Необходимо е да се има предвид, че в случай на установяване на нови факти и обстоятелства в хода на съдебното следствие, които не са били известни на прокурора по-рано, но са значими за обвинението, то са налице възможностите по чл. 287 от НПК.

 

         По изложените съображения и на основание чл. 334 т. 1 вр. чл. 335 ал. 2 вр. чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК, въззивният съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ присъда № 83 на Окръжен съд гр. Силистра, постановена на 08.10.2013 г. по НОХД № 43 по описа на същия съд за 2013 г. и

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: