Р Е Ш Е Н И Е

 

92/04.05.2016

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД     Наказателно отделение

На двадесет и първи април през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

Секретар: С.Д.

Прокурор: Милена Гамозова

като разгледа докладваното от съдия Тончева НДВ № 109 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид:

 

На основание чл. 420, ал. 2, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3, изр. 1 НПК осъденият С.И.Ю. е направил искане за възобновяване на НОХД № 279/2015 г. по описа на Районен съд - Попово.

От съдържанието на отправеното искане са изводими основанията на чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, приложими по препращане от чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

В съдебното заседание пред АС-Варна осъденият се явява лично. Защитава се по реда на служебната защита от адв.Дюлгеров, който поддържа искането.

Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на искането, считайки че не следва да се уважава, тъй като не са налице законовите предпоставки за възобновяване на наказателното производство.

 

Варненският Апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: 

С присъда №3/06.01.2015 г. по НОХД № 279/2015 г. по описа на Районен съд –Попово, С.И.Ю. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 от НК, защото на 29/30.05.2015 година в с.Светлен, общ.Попово, при условията на опасен рецидив  и чрез разрушаване на прегради, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 950лв. от владението на А.Х. А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Наказанието е индивидуализирано в хипотезата на чл.54 от НК и редуцирано по чл.58а ал.1 от НК, като на искателя е наложено за изтърпяване наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнимо при първоначален строг режим в затвор.

Присъдата е влязла в сила на 21.01.2016 година.

Искането за проверка на наказателното дело по реда на възобновяването е депозирано лично от осъдения. Същото се намери за допустимо - подадено от процесуално легитимирана страна, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК.

 

Разгледано по същество, искането на осъдения С.Ю. за възобновяване на наказателното производство е неоснователно.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава ХХVII, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.  Искателят изцяло признал фактическото обвинение срещу себе си, а именно че на 29/30.05.2015 година през направена от него дупка в обща кирпичена стена със съседния имот на А.А., отнел движими вещи на А.. Сред признатите факти са такива, касаещи разпореждането с чуждото движимо имущество – в пункт за вторични суровини, с помощта на М. И., П.И. и И.К..

Първостепенният съд, спазвайки стриктно чл.372 ал.4 от НПК направил положителна оценка за обоснованост на самопризнанието на Ю. от доказателствената съвкупност, формирана в досъдебното производство. При съпоставка на показанията на св.св.И.К. /л.40/, М. И. /л.41/, П.И. /л.42/, договор за покупка на отпадъци /л.16/, протокол за следствен експеримент /л.57/, изводът на първостепенния съд относно кореспондиращото самопризнание на искателя Ю. не би могъл да търпи критика.

У настоящият състав на апелативния съд не съществува съмнение и в доброволното процесуално поведение на искателя, неколкократно заявявайки че разбира последиците от самопризнанието си по чл.371 т.2 от НПК и желае разглеждането на делото да приключи по реда на диференцираната процедура. Твърденията на искателя за лесна внушаемост, последица от психично заболяване е отречена посредством заключението на СПЕ /л.48 от д.пр./.

От мотивната  дейност на първостерпенния съд се установява факта на изграденото решение по въпросите от чл.301  т.1-3 от НПК възоснова на всестранното и обективно изследване на фактите по делото. Не търпи упрек и логическата дейност на състава на съда, основана на оценката за допустимост, относимост, достоверност и достатъчност на доказателствата и доказателствените средства от досъдебната фаза.

При правилното диференциране на фактите от гледна точка на релевантните обстоятелства по чл.102 от НПК, изводът по приложението на материалното право е законосъобразен. Искателят се оплаква от правоприлагането, като отрича да е автор на престъплението от 29/30.05.2015 година. Във връзка със степента на лично участие са депозираните от  Ю. обяснения в присъствие на служебен защитник /л.33 от д.пр./. Твърди, че причастност към деянието имат М. И. и П.И., които взели метални предмети от двора на А. и през дупка в стената ги пренесли в къщата на Ю.. Според обясненията, личният принос на искателя се ограничил само до пазене на извършителите, транспортиране на  вещите до пункт за вторични суровини и участие в получената сума пари.

Заявените от С.Ю. факти са подложени на внимателно обсъждане от първостепенния съд /л.22 от НОХД/. Същите са приети за доказателствено отречено с правилни аргументи, почиващи на доказателствената съвкупност. Показанията на св.св.И.К., И. и И. диференцират извършителската дейност на Ю., в параметрите на признатото от него фактическо обвинение.

В личното искане по глава тридесет и трета от НПК, искателят въвежда нови твърдения, заявявайки че в инкриминирания период се намирал в Република Турция. На първо място доказателства в тази насока не са представени и на следващо място – показанията на св.И.К. и датата на договор за покупка на отпадъци установяват категорично, че към 30.05.2015 година Ю. се намирал на територията на с.Светлен, общ.Попово.

Що се касае до деятелността на М. И. и П.И., същата би била обсъдима в аспекта на чл.215 ал.1 от НК, но поради липса на обвинение първостепенният съд не е имал задължение да изследва доказателствено тяхното деяние.

На основание чл. 373, ал. 2 от НПК съдът е бил длъжен, постановявайки осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Предвид обстоятелството, че не са констатирани основания за приложението на чл. 55 от НК, понеже не се установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона за това престъпление наказание се явява несъразмерно тежко, напълно законосъобразно наказанието е било определено на основание чл. 58а, ал. 1 от НК. Отмереното от първоинстанционния съд наказание лишаване от свобода от три години, редуцирано с 1/3 на две години е напълно съобразено с действителната тежест на извършеното и личността на дееца, поради което не се явява явно несправедливо и не подлежи на корекция. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, решаващата съдебна инстанция е съобразила от една страна степента на обществената опасност на деянието по принцип - завишена, с оглед сериозният ръст на посегателства над собствеността на гражданите. Отчетени са индивидуалните характеристики  на престъпната деятелност – сравнително високата стойност на отнетото имущество. Не е пренебрегната личната обществена опасност на извършителя – сравнително висока, обусловена от осъждания извън тези, обосноваващи квалификацията на престъплението по чл.29 ал.1 б.“а“ от НК, отчетено е социалното му положение и самопризнанието в досъдебната фаза, допринесло за разкриване на обективната истина.

При тези факти, наложеното наказание в абсолютния минимум на санкцията на чл.196 ал.1 т.2 от НК, с последващата редукция, отговаря в най-пълна степен на целите по чл. 36 от НК. Ето защо, Варненският апелативен съд не намира основания за корекция на определения от решаващия съд размер на наложеното на осъдения Ю. наказание лишаване от свобода.

При изложените по-горе съображения, искането за възобновяване на наказателното производство не следва да се уважава.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

 

 

 

РЕШИ:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С.И.Ю. ЕГН ********** за възобновяване на производството по НОХД №279/2015 г. по описа на Районен съд-Попово.

 

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.