Р Е Ш Е Н И Е

                  № 61

13.05.2014г. гр. Варна,

в името на народа

 

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на осми май през две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

секретаря С.Д.

прокурора Светла Курновска,

като разгледа докладваното от председателя на състава Р.Лолова ВНДОХ №11 по описа за 2014 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на А.И.Н., лично и чрез защитникът му адв.С.В., подсъдим по нохд № 380/13г. по описа на Добричкия окръжен съд , срещу присъдата на същия съд от 22.11.13г., с която подсъдимият Н. е признат за виновен за престъпление по чл.149 ал.5 т.3 вр.ал.1, вр.чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” и чл.58а НК по като му е наложено наказание, след редукцията, от шест години лишаване от свобода при строг режим.

В жалбата на подсъдимия се излагат съображения за явна несправедливост на наложеното наказание като се прави искане за намаляване размера на същото. В с.з. жалбата се поддържа като се иска да бъде определено наказание в предвидения законов минимум.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия.

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 22.11.13г. Добричкият окръжен съд е признал подсъдимия А.И.Н. за виновен в това, че на 17.06.13г. в с.Септемврийци, общ Каварна, при условията на опасен рецидив е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на ненавършилото 14 год. лице ЗЛ.Г.Щ. и на основание чл.149 ал.5 т.3 вр.ал.1, вр.чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б”, вр.чл.58а НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години при строг режим. Зачетено е предварителното задържане по мярка за неотклонение на подс. Н. считано от 17.06.2013г. Осъдил го е да заплати направените по делото разноски. Произнесъл се е и по веществените доказателства.

Делото се е движило по реда на глава ХХVІІ НПК като подс. Н. е заявил, че признава изцяло фактите и обстоятелствата по обв. акт, признава изцяло вината си и не желае да се събират нови доказателства. Съдът е приел, че признанието на подсъдимия се подкрепя от всички събрани на досъдебното производство доказателства и е постановил, че ще ги ползва при решаване въпросите по отговорността му

Спор по фактическата обстановка няма подсъдимият е заявил, че възприема всички факти и обстоятелства изложени в обв. акт и не ги оспорва. Жалбата е по отношение явна несправедливост на наложеното наказание.

Излагат се съображения, че въпреки редукцията, определеното наказание е прекалено тежко. Твърди се ,че деянието е инцидентно и че подсъдимия не е имал намерение да го извършва, че в продължение на години се е грижил за семейството на съжителката си включително и за пострадалата.

При определяне на наказанието Добричкия окръжен съд е отчел превес на отегчаващите вината обстоятелства. Подсъдимият е осъждан многократно, включително и за бягство от затвора, като за отегчаващи обстоятелства следва да се ценят тези осъждания, които не влияят на квалификацията „опасен рецидив”. Същия не работи, с лоши характеристични данни, склонен към употреба на сила и заплахи, ниска култура и интелект, обременено отношение към жените, третиращ ги като сексуален обект, към децата, с липсващо правосъзнание, демонстрира явно нежелание да се съобразява с правовия ред и липса на какъвто и да е ефект от налаганите му към този момент наказания.

Посочената в жалбата грижа за семейството на съжителката му през годините не може да се счете като смекчаващо обстоятелство, напротив това е още едно отегчаващо такова предвид положението, в което се е поставил подсъдимия. Грижейки се като баща за пострадалата в един момент той се възползва от нея. Пострадалата го е възприемала като свой баща, отдавайки му нужното уважение и доверие. Това доверие е било използвано от подсъдимия за улесняване на замисленото. Деянието е изключително обществено опасно и дръзко, осъществено е чрез психически заплахи и физическа сила. Детето е отведено в гората, където е разсъблечено и с него са извършени блудствените действия, заплашено е да не споделя с никого за извършеното. В резултат на деянието детето е понесло психически травми, освен физическите.

Въпреки наличието само на отегчаващи отговорността обстоятелства съдът е определил наказание под  средния размер предвиден в закона. Така определеното наказание от девет години лишаване от свобода в никакъв случай не е завишено по размер, то дори е занижено, предвид изложеното по-горе. След редукцията по чл.58а НК съдът е определил наказание от шест години лишаване от свобода, което подсъдимия Н. да изтърпи при строг режим, предвид и квалификацията „опасен рецидив”. Това наказание не е завишено и ще отдели за този период подсъдимия от обществото като го лиши от възможността да върши престъпления.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 22.11.13г. на Добричкия окръжен съд, постановена по нохд №380/13г.по отношение на подсъдимия А.И.Н. с ЕГ№ 6802048078

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.337а ал.2 НПК.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                       2.