Р Е Ш Е Н И Е

 

80/20.04.2017

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД     Наказателно отделение

На десети март през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

Секретар: С.Д.

Прокурор: Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Тончева НДВ № 11 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството по чл.419 и сл. от НПК е образувано по искане на осъдения П.П.П. за проверка по реда на възобновяването на влязло в сила решение №88/29.12.2016 година по ВНОХД №361/2016 година по описа на РОС, с което на основание чл.338 от НПК е потвърдена присъда №638/02.11.2016 година по НОХД №743/2016 година по описа на РРС.

В искането са релевирани основанията на чл.422 ал.1 т.5  вр. чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК. С тях се обосновава необходимост от възобновяване на наказателното дело, отмяна на въззивното решение и връщане на делото във втория по степен съд за повторното му решаване.

В съдебното заседание пред настоящия състав искането се поддържа от нарочно упълномощения за производството по глава тридесет и трета от НПК адв.С., без да се променят доводите от писменото съдържание.

Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на искането.

В последната си дума искателят се придържа към доводите на процесуалния си представител, желае делото да се върне за преразглеждане или да бъде оправдан.

Варненският Апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: 

С присъда №638/02.11.2016 година по НОХД №743/2016 година по описа на Районен съд-Разград, П.П.П. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343б ал.1 от НК, защото на 24.08.2016 година в гр.Разград, управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 2.07 на хиляда, установена по надлежния ред.

Наложеното наказание е при приложението на чл.54 от НК, в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Наложени са и кумулативни наказания глоба в размер на 600 лева, както и лишаване от право за управление на МПС за срок от една година и осем месеца.

На осъденото лице са възложени направени съдебни разноски.

С въззивно решение №88/29.12.2016 година по ВНОХД №361/2016 година, Разградският окръжен съд е потвърдил присъдата изцяло на основание чл.338 от НПК.

Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред, като присъдата е влязла в сила от датата на постановяването му.

Искането за проверка на наказателното дело по реда на възобновяването е процесуално допустимо, поради неговата срочност,  авторство е на легитимна страна, а самият съдебен акт подлежи на преглед по реда на глава тридесет и трета на НПК.

Настоящият състав на ВАпС не намира доказателства, подкрепящи оплакванията на страната от процесуалната дейност и правоприлагането с проверяваните съдебни актове.

1.Относно твърдението  за съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.2 от НПК:

За ангажирането на положителен извод по касационното основание е необходимо установяване на процесуални нарушения, които съществено да засягат охранявани права на страните и основни принципи на наказателното производство /ТР 51-1964-ОСНК/.

Страната намира подобни доказателства за засягане на принципите по чл.13, 14, чл.107 ал.3 от НПК. Оплаква се от предубеденост на член на състава на втория по степен съд в аспекта на чл.29 ал.2 от НПК.

По поредността на изложението в искането, настоящият състав на ВАпС счита следното:

В съдебно заседание пред въззивния съд /л.42 от ВНОХД/ защитникът на подсъдимия е изложил аргументи, обосноваващи становище за предубеденост на председателя на съдебния състав, мотивирали и искането за неговия отвод. Те /аргументите/ са разнопосочни. На първо място са направени сложни политически връзки между роднини по права линия и сватовство на съдия Анелия Йорданова, между факта на участието на последната през 2005 година като член на ОИК при провеждане на местни избори от една страна и от друга – заеманата изборна длъжност от подсъдимия към 23.12.2016 година  /датата на заседанието/ като кмет на с.Гецово, общ.Разград. На втори план е изведено съмнение в компетентността на съдия Йорданова да правораздава по наказателното дело предвид възлагането й основно на дела от областта на гражданското право. Накрая са изразени подозрения в обективността на правораздаването с оглед решението на въззивния състав да не уважава доказателствените искания на страната /определение №424 от 01.12.2016 година по въззивното дело/.

В процедура по чл.31 ал.4 от НПК съдебният състав не е намерил основание за отвод на съдия Йорданова. Решението на РОС  е аргументирано, не се отклонява от предписанието на процесуалния закон и стандарта на чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС. Правото на справедлив процес изисква делата да се разглеждат от безпристрастен съд. Безпристрастността означава липса на убеждение или пристрастие на съда относно фактите по спора и неговите страни. В случая се третира основанието по чл.29 ал.2 от НПК, равнозначно на субективния критерий за безпристрастност, който изисква отговор на въпроса: може ли от фактите по делото да се докаже, че член на съда е действал с лично пристрастие срещу жалбоподателя? Подобни доказателства в делото не се съдържат! Страната е била длъжна да докаже твърденията си, т.к. в случая действа презумпцията „съдът е безпристрастен“. Позоваването на лични съмнения не води до извод за основателност на искането за отвод на член на състава на съда.

В този аспект се прецени и оплакването от специализацията на председателя на съдебния състав. В свои решения различни състави на ВКС са подчертавали, че  специализацията е относителна и въз основа на нея извод за некомпетентност не може да се изгражда.

В искането за възобновяване съмненията относно безпристрастността на въззивния съд са доразвити чрез твърдения за ограничаване на правото на искателя по чл.55 ал.1 от НПК да прави извлечения от делото.Очевидно става въпрос за молба от адв.С. /л.59 от въззивното дело/, входирана в РОС на 27.12.2016 година. Според саморъчното разпореждане в горен ляв ъгъл  от 29.12.2016 година, на страната са предоставени исканите фотокопия от два съдебни протокола и решение на РОС лично в 09.49часа, но без да е посочено на коя дата. Пропускът не може да се окачестви като процесуално нарушение, което да е ограничило правата на защитника /молбата изхожда от тази страна/ по чл.99 ал.1 от НПК. Искането от 27.12.2016 година е било удовлетворено, страната се е сдобила с преписи от книжа по делото.

Датата на публикуване на въззивното решение на страницата на РОС също не е в състояние да свидетелства за пристрастие на съдебния състав от изхода на делото. Касае се до дейност, възложена на съдебната администрация, с която решаващият съд няма допирни точки.

Искателят се оплаква също от срочността на изготвяне на съдебното решение, в която отново разчита сигнали в подкрепа на тезата си за основание по чл.29 ал.2 от НПК. Право на всяка страна в съдебното производство е да получи правосъдие в разумни срокове. Предмет на въззивното дело е престъпление по чл.343б ал.1 от Нк, което не се отличава с фактическа и правна сложност. Страните в процеса стриктно са изпълнили задължението си за участие във въззивното производство, т.е. няма обективни пречки пред въззивния съд за срочното изготвяне на решението си.

Отказът на състава на РОС да уважи доказателствените искания на подсъдимия не може да обоснове заключение за предубеденост от изхода на делото.Отказът не може да се окачестви и като съществено нарушение на процесуалните правила, като в този смисъл практиката на касационната инстанция е безпротиворечива – суверенно право на съда е да прецени дали събраните доказателства разкриват обективната истина и ако това е така, отказът му не нарушава чл.13 от НПК.

В разглежданото искане за възобновяване на наказателно дело пространно място е отделено на нарушения на основните начала на чл.13 и чл.14 от НПК, довели до постановяване на съдебните актове при неизясняване на релевантните фактически обстоятелства.

             Основна задача на наказателното производство е да осигури разкриването на престъплението, разобличаването на виновния и правилното прилагане на закона. Достигането до истината относно деянието и дееца е фактическата страна на непосредствената задача на наказателния процес. Реализира се чрез процесуално познание, което е насочено към установяване на релевантни фактически обстоятелства от предмета на доказване и преди всичко до състава на престъплението. Съществено е да се отбележи, че процесуалните органи имат задължението да фокусират вниманието си само върху важните за процеса белези на събитието, със значение за обективния и субективния състав на престъплението. Разкриването на обективната истина се постига чрез доказването, като специализиран процесуален механизъм. Неговата пълноценност е гарантирана от чл.107 от НПК. Искателят се оплаква именно от нарушение на чл.107 ал.3 от НПК, считайки че инстанциите по фактите са отказали събирането на оправдателни доказателства. Вниманието е концентрирано върху нарушения по чл.чл.12, 13, 14 и 20 от Наредба №30/27.06.2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС.

Подобни възражения са правени пред инстанционните съдилища и са получили своя законосъобразен и задълбочен отговор /л.124-125 от първоинстанционното дело, л.54-55 от въззивното дело/. В досъдебното производство са приложени писмени доказателства, които установяват спазването на чл.3 ал.3 и чл.10 от Наредба №30. Искателят е получил лично талон за медицинско изследване /л.20 от д.пр./, при явяването му в Спешно отделение  на 24.08.2016 година в 01.45 часа лекар е снел дължимата анамнеза по см. на чл.10 ал.1 от Наредба №30. Уточнено е времето на консумация на алкохол, наличието на мирис, възбудено поведение, изрично са вписани посочените данни от искателя за употреба на бира около 700-800мл. В тази част писмените доказателства кореспондират с показанията на св.Цанев /НОХД, л.16/.

По отношение на процедурата по чл.11-чл.14 от Наредбата са налице убедителни доказателства, които инстанционните съдилища са събрали, проверили и обективно анализирали. Твърдението за незаконосъобразност е неоснователно предвид показанията на св.св.Ботев, Цанев в стадия на съдебното следствие в първата инстанция, писмените доказателства – справка от ОД на МВР-Разград, установяваща времето на предаване на кръвната проба на искателя, получилият я полицейски служител, начин на съхранение и транспортиране /л.27 от НОХД/. Отразените в посочените доказателствени източници обстоятелства са потвърдени с извлечение от журнал на Спешно отделение в МБАЛ „Св.Иван Рилски“-гр.Разград /л.31-32 от НОХД/, амбулаторен лист /л.34 от НОХД/, журнал за алкохолни проби /л.35 от НОХД/ и амбулаторен дневник на Спешното отделение /л.38 от НОХД/.

За проверка възраженията на искателя относно нарушение на чл.12, 13 и 14 от Наредба №30, инстанционните съдилища са използвали ресурса на съдебната експертиза. При разпита на вещите лица /л.42-44 от НОХД, л.45-48 от ВНОХД/ е установена срочността на постъпване на пробата за химическо изследване, начинът на транспортиране и съхранение, количество биологичен материал за анализ и метод на изследването. Не е останало място за съмнение, че проведеното изследване на кръвната проба на искателя по газхроматографския метод претендира за най-висока точност. Установена по експертен път е и разликата в методиката на изследване между газовия хроматограф и метода „Видмарк“, последният поради математическото изчисляване на етиловия алкохол по-неточен в сравнение с първия.

Отново по експертен път са изследвани и научно обяснени причините за различието в показателите за концентрация на алкохол в кръвта на искателя /л.45 от ВНОХД/.

Няма основание да се отрече допустимостта и законосъобразността на СХЕ /л.16 от д.пр./. От съдържанието й се установяват приложените специални знания, методът на изследване и неговите резултати. Посоченото решение от искателя в този контекст третира различно фактическо положение, поради което ползването на изводи извън контекста е неоправдано, а и недопустимо. Фактът, че в.л.Светлана Йорданова Атанасова принадлежи към БНТЛ при ОД на МВР Русе и наличната професионална квалификация – инженер-химик, са достатъчни за обосноваване на активната легитимация по чл.147 от НПК.

Всичко изложено мотивира изводите на настоящия състав за липса на процесуални нарушения в обхвата на чл.12, чл.13 и чл.107 ал.3 от НПК.

Искателят неоснователно се оплаква от липса на мотиви в съдебните актове относно неговото осъждане. Мотивите на съдебните решения освен формален законодателен лимит за съдържание, следва да позволяват проследяване на начина на формиране на вътрешното убеждение. Предметните на настоящата проверка съдебни актове са много подробни, съдържат установените фактически положения и техните доказателствени източници, даден е подробен и при спазване на правилата на формалната логика верен отговор на възраженията на страните. Това обосновава извод за законосъобразно изградено вътрешно убеждение на инстанционните съдилища в обхвата на чл.102 от НПК, поради което и не е налице нарушение по чл.348 ал.1 т.2 от НПК.

2. Относно оплакването по чл.348 ал.1 т.1 от НПК:

Доказателствената съвкупност правилно е подведена от първостепенния и въззивния съд под нормата на чл.343б ал.1 от НК. Доколкото оплакването в тази насока се защитава с доводи, относими към необосноваността, същите остават извън обхвата на проверката по чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

3.Относно справедливостта на наложеното наказание:

В тази част искането не е подробно развито. Оплакването засяга индивидуализацията на наказанията при неправилно отчитане на предходно налагани административни санкции на искателя за нарушения по ЗДП като отегчаващо отговорността му обстоятелство. При внимателен прочит на въззивното решение /л.57 от ВНОХД/ се установява, че извършените множество нарушения от П. на правилата за движение по пътищата / /л.14 от д.пр./ са оценени като показател за дисциплината му като водач на МПС. Те попадат в обхвата на чл.54 ал.2 от НК и изискват анализ в процеса по индивидуализация на наказанието. Инстанционните съдилища са подходили прецизно при оценката на доказателствата, относими към чл.54 ал.1 от НК.  Сред тях превес е намерила високата концентрация на алкохол в кръвта на искателя, приблизително двукратно надвишаваща обективно съставомерната по чл.343б ал.1 от НК. Съвсем точно са отчетени смекчаващите вината на искателя обстоятелства, които обаче не компенсират превеса на отегчаващите обстоятелства и високата степен на обществена опасност на деянието. При очертаното положение отмерването на наказанията към средния санкционен размер е законосъобразно.

 При изложените мотиви, искането за възобновяване на наказателното производство не следва да се уважава, поради което Варненският апелативен съд

 

 

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П.П.П. за възобновяване наказателно дело по ВНОХД №361/2016 година по описа на РОС, с което на основание чл.338 от НПК е потвърдена присъда №638/02.11.2016 година по НОХД №743/2016 година по описа на РРС.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.