Р Е Ш Е Н И Е

 

70

 

гр.Варна, 23.04.2018г.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 01 март две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при участието на прокурора ИСКРА АТАНАСОВА и секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 11 по описа на ВАпС за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

   

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по:

1. протест на прокурор при ОП Варна против присъда № 82 от 31.10.2017г. по НОХД № 228/2017 год. по описа на Окръжен съд – Варна;

2. частен протест на повереника на частните обвинители и граждански ищци Р.Й.М. и Д.Й.М. – адв.А.Г. от ВАК.

С атакувания съдебен акт подсъдимата М.И.Д. е била призната за невинна в това на 22.09.2014г. в гр. Варна, при управление на МПС - лек автомобил „Ровер 214" с per. № В 99 31 PC, да е нарушила правилата за движение по пътищата чл.15, ал.1, от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл. 65 ППЗДвП и по непредпазливост да е причинила смъртта на М.С.Т.и е била оправдана по предявеното и́ обвение за престъпление по чл.343, ал.1, б.„в", вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК;

Със същата присъда ВОС е отхвърлил предявените от Д.Й.М. и Р.Й.М. граждански искове против подс.М.И.Д. за сумите от по 40 000  лева за всеки един от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от деня на увреждането.

Въззивното производство пред Варненски Апелативен съд е образувано по протест на прокурор при ВОП, с който се твърди, че подсъдимата е допуснала нарушения на задълженията си като водач на МПС, установени в чл.15, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, както и на чл.65 от ППЗДвП. Затова според прокурора, изводите на първата инстанция за „случайно деяние” по смисъла на чл.15 от НК са неправилни. Излага се искане за отмяна на постановената оправдателна присъда и постановяване на нова, с която подс.М.Д. да бъде призната за виновна по предявеното и́ на първата инстанция обвинение. В допълнение към протеста от 22.01.2018 г. се доразвиват оплакванията.

Варненският апелативен съд е сезиран със жалба и от повереника на гражданските ищци и частни обвинители Д.Й.М. и Р.Й.М. – адв. А.Г.. Навеждат се оплаквания за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като било допуснато изменение на обвинението, поискано от публичното обвинение. ВОС не съобразил становището на повереника на частните обвинители и граждански ищци, който заявил, че поддържа и първоначалното обвинение - по чл. 21, ал.1 ЗДвП /по обвинителния акт/, и измененото обвинение по чл. 20, ал.2 ЗДвП. С това ВОС допуснал нарушение на нормата на чл.78, ал.2 НПК. Затова незаконосъобразно процесът бил проведен само на обвинение по чл. 20, ал.2 ЗДвП.

Частното обвинение оспорва и някои от фактическите и правни изводи на първата инстанция - че пешеходката се е появила внезапно, забранената за ППС маркировка "коси успоредни линии" не се отнасяла пешеходци, не било установено по делото, че пострадалата е имала друг пътен инцидент няколко дни преди смъртта и процесното ПТП. ВОС пренебрегнал факта, че инцидентът ставал в кръстовище, не съобразил че продължението на тротоара било пешеходна пътека, по която пострадалата се движела.

Твърди се и съществено е нарушено правото на частните обвинители и граждански ищци в процеса, тъй като неоправдано и в нарушение на процесуалните правила ВОС е толерирал и изцяло кредитирал защитната теза на подсъдимата, но лишил частните обвинители от възможност да зададат въпроси към нея.Не било вярно, че доказателствата по делото били безпротиворечиви – била налице противоречия между показанията на подс.Д., дадени в качеството на свидетел и нейните по-късни обяснения в качеството вече на подсъдима.

Оспорват се правните изводи на съда за липсва на допуснати нарушения от страна на подс.Д. на задълженията и́ като водач. Поддържа се твърдение, че с поведението си тя е нарушила чл. 15 ЗДвП, по чл. 65, т.6 ППЗДвП, по чл. 20, ал.2 ЗДвП.

В крайна сметка въззивната инстанция е сезира с искане за отмяна на постановената оправдателна присъда и постановяване на нова, с която подс.Д. да бъде призната за виновна по поддържаното от частното обвинители обвинение.

В съдебно заседание въззивният прокурор не поддържа подадения протест. Изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на частното обвинение. Счита, че обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са били установени по несъмнен и категоричен начин, както и че те обуславят извод за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Намира изводите на ВОС относно липсата на допуснати от подсъдимата нарушения на правилата по ЗДвП за правилни и обосновани. Не намира основания, почиващи на доказателствата по делото, за претендираната от частните обвинители отмяна на постановената оправдателна присъда.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимата поддържа становище за неоснователност на оплакванията на държавното и частното обвинение. Счита, че първата инстанция правилно е установила фактите по делото и е достигнала до правилни изводи по приложението на правото. Намира за неправилни доводите на частното обвинение за това, че пострадалата е пресичала на пешеходна пътека. Иска се потвърждаване на постановената оправдателна присъда. 

В последната си дума подсъдимата изразява съжалението си за случилото се, което е опитала да предотврати, но не е успяла. Моли присъдата да бъде потвърдена.

Настоящият състав на Варненския апелативен съд намира за неоснователни, както оплакванията на държавното, така и тези на частното обвинение по следните съображения:

На първо място въззивната инстанция намира за нужно да разгледа приоритетно оплакванията на частното обвинение за допуснати съществени процесуални нарушения от първата инстанция, тъй като преценката дали такива нарушения действително са налице или не, обуславя понататъшната проверка на законосъобразността на постановената присъда.

В жалбата на частното обвинение са развити доводи за допуснати нарушения от ВОС, свързани с изменението на обвинението, извършено от прокурора в съдебно заседание на 28.07.2017г., което било сторено въпреки противопоставянето на повереника на частните обвинители, с което пък грубо били нарушени правата им по чл.78, ал.2 от НПК. С оспорваното изменение на обвинението прокурорът е изоставил твърдението за допуснато от подс.Д. нарушение по чл.21 от ЗДвП, като се е обосновал са дадените от вещите лица разяснения, че не може с категоричност да се поддържа виждане, че скоростта на движение на л.а. е била над 50 км/ч., тъй като изчислената от тях стойност 50.77 км/ч. е в рамките на приетата статистическа грешка. Вещите лица недвусмислено са посочили, че скоростта на автомобила е била определена като средноаритметична на три различаващи се стойности, получени по три различни метода, вариращи от 43 до 54 км/ч. Разполагаемите методи за определяне на скоростта на автомобила в конкретния случай са базирани на статистическа обработка на множество експериментални резултати, което обуславя вероятностния характер на получената средна стойност. Затова и прокурорът е повдигнал ново обвинение – за допуснато от подсъдимата нарушение при избора на разрешената скорост за движение в хипотезата на чл.20, ал.2 ЗДвП. Според частното обвинение изменение на обвинението не следвало да бъде допускано, тъй като делото вече се разглеждало по чл.20, ал.2 ЗДвП, защото такова било извършено при предходното разглеждане на делото от ВОС – по НОХД № 1514/15 г. В принципен план подобно виждане, макар да намира опора в някои решения на ВКС на РБ, в конкретния случай не може да бъде споделено по никакви съображения. Това е така, защото постановената при предходното разглеждане на делото на първа инстанция Присъда № 93/02.11.2016 г. по НОХД № 1514/2015 г. е била отменена с Решение № 29/01.03.2017 г. на ВАпС по ВНОХД № 472/2016 г., поради допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правата именно на частното обвинение – било е проведено съкратено съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК въпреки несъгласието на тази страна. Затова и цялата процесуална дейност, извършена по НОХД № 1514/15 г., не може да породи целените правни последици и страните не могат да черпят права от нея. Затова и единствения законосъобразен начин да се коригира обвинение принципно е именно този, предприет от прокурора - по реда на чл.287 от НПК. В тази дейност по повдигане на обвинение прокурорът е суверенен и не е обвързан от становищата на другите участници в процеса – било то частното обвинение или пък съда. Това е негово конституционно гарантирано правомощие – чл.127 т.3 от Конституцията на РБ вменява на прокуратурата функцията по привличане към отговорност лицата, които са извършили престъпления, както и поддържане на обвинението по наказателни дела от общ характер. В тази си функция прокурорът може да бъде единствено подпомаган, но не и заместен от частното обвинение. Това е неизменното становище и на ВКС на РБ. В Решение № 106 от 24.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 2018/2014 г., III н. о., НК са посочени аргументите за това разбиране – те се извеждат от правния статут на частния обвинител като акцесорен процесуален субект, който действа винаги и само наред с прокурора, изпълнявайки функцията по поддържане на обвинението, но без да може да го замести в неговите правомощия. Именно затова частният обвинител е длъжен да приеме делото в положението, в което го намира, съгласявайки се с всички осъществени до неговото встъпване процесуални действия и ограничавайки се да вземе участие в предстоящата процесуална дейност в съдебното производство. Извикан да съдейства на държавното обвинение, чрез излагане на доводи и представяне на доказателства, подкрепящи обвинителната теза, несъмнено частният обвинител не е абсолютно обвързан със становищата на прокурора и се ползва с нужната самостоятелност при упражняване на процесуалните си права по чл.79 от НПК /чл.78, ал.1 и 2 от НПК/. Последните обаче могат да бъдат реализирани само в рамките на повдигнатото от представителя на държавната власт срещу определен обвиняем/подсъдим фактическо и юридическо обвинение за конкретно извършено престъпление от общ характер, поради което конституираната като частен обвинител страна не може по своя воля да инициира образуване на наказателно производство за други престъпни посегателства или спрямо други лица, различни от посочените от прокурора, и е лишена от правомощията по чл. 287 от НПК. Закономерна последица от това е невъзможността на частните обвинители да изменят обвинението срещу Д. /за допуснати нарушения по чл.21, чл.113 и чл.114 от ЗДвП/ без процесуалната намеса на прокурора по предвидения в чл.287 от НПК ред, в хода на проведен състезателен съдебен процес. В този смисъл Решение № 73 от 11.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 224/2016 г., I н. о., НК; Решение № 94 от 12.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 1826/2014 г., I н. о., НК; Решение № 486 от 22.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 503/2010 г., III н. о., НК;

Затова и въззивната инстанция намира оплакването на частното обвинение за неоснователно. При служебната проверка обаче бе констатирано нарушение на правата на подсъдимата Д. при осъщественото изменение на обвинението, допуснато от първата инстанция, тъй като съдът не е изпълнил задълженията си по чл.276, ал.3 и чл.277 от НПК.

Ефективното реализиране на защитата на всеки подсъдим включва и правото да даде обяснения по актуалното, последното обвинение, което му е предявено. Затова, при изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 НПК, поради съществено изменение на обстоятелствената част, обясненията на подсъдимия по старото обвинение пред друг състав на съда или на досъдебното производство не могат да бъдат приобщени.

Същевременно, независимо дали подсъдимият е дал обяснения до момента на изменението, съдът при всяко положение е длъжен да му предостави нова възможност да даде обяснения, а ако пропусне да стори това нарушението на процесуалните правила може да се окаже съществено. В тази насока с Решение № 287/1976 г.,II н.о., ВС, се приема, че когато в съдебното заседание деянието на подсъдимия е преквалифицирано в по-тежко престъпление, той, макар и дал вече обяснение по предявеното му първоначално обвинение, следва да даде обяснения и по новото обвинение. В конкретния случай, въпреки че съдът е предоставил възможност на защитата да се подготви по новото обвинение, отлагайки делото, с което е изпълнил частично задълженията си да обезпечи правото на защита, неоснователно оспорвано от частното обвинение, ВОС и в това следващо с.з. (проведено на 18.10.2017 г.) отново е пропуснал да даде възможност на подсъдимата Д. да даде обяснения по измененото обвинение. Все пак в края на съдебното следствие в с.з. на 31.10.2017 г., л.209, подс.Д. е била поканена да даде обяснения, когато тя е заявила, че поддържа обясненията си, дадени до сега и не желае повече да дава обяснения. Затова и в конкретния случай въззивната инстанция намира, че коментираното опущение не е ограничило правата и́ в съществена степен, тъй като макар и в края на съдебното следствие на подсъдимата изрично е била предоставена възможност да даде обяснения, като тя по свое усмотрение е упражнила правото си. Освен това, с постановената оправдателна присъда правото на защита на предаденото на съд лице е било охранено в пълна мяра.

Тук следва да бъде отхвърлено и друго оплакване на повереника на частното обвинение за допуснато ограничаване на правата им, изразяващо се в невъзможност да зададат въпроси на подсъдимата, която отказала да дава обяснения на 27.08.2017 г. л.169. Едно от основните средства за осъществяване правото на защита на всяко предадено на съд лице е това да дава обяснения. Същевременно обаче следва да се подчертае, че не се касае за аналогично задължение, тъй като подсъдимият няма нужда да доказва своята невинност, гарантирана му от установената законова оборима презумпция. Именно затова обвинението (било то частно или публично) няма „право” да изискват обясненията на подсъдимия. За доказване на обвинението за тях са на разположение всички други доказателствени източници, а подсъдимият може да упражни или не това свое право по свое усмотрение, без какъвто и да било външен натиск.

Не може да бъде споделено оплакването на частното обвинение за допуснато процесуално нарушение от ВОС, изразяващо се в отказ да констатира и да коментира противоречие между заявеното от М.Д. в досъдебното производство в разпита и́ като свидетел и обясненията и́ пред съда. Тук се налага да бъде напомнено принципното разбиране, дадено още с Тълкувателно решение № 24 от 27.09.1978 г. по н. д. № 22/78 г., ОСНК, че лице, участвало като обвиняем в едно наказателно производство, може да бъде разпитвано като свидетел само при условията на чл. 93, ал. 1, т. 1 НПК - ако производството по отношение на него е прекратено или е оправдан поради неучастие в престъплението. Затова и е недопустимо включването в доказателствения материал на показания на едно лице, което впоследствие е било привлечено към наказателна отговорност. В този смисъл  Решение № 108 от 9.03.1998 г. на ВКС по н. д. № 806/1997 г., II н. о. По изложените съображения показанията на подс.Д., дадени в качеството на свидетел на 24.09.2017 г. По дп 318/2017г на СПП Варна, преди да придобие качеството на обвиняемо лице в същото производство, не могат да служат за годна доказателствена основа за формира на правни изводи.

По изложените съображения въззивната инстанция намира, че в хода на съдебното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да съставляват основания за отмяна на постановената присъда. Друг е въпросът, че настоящата проверка не разполага с правомощието по чл.335, ал.2 от НПК, тъй като то вече е било упражнено от предходния въззивен състав, което обуславя ограничението по ал.3 на чл.335 от НПК.

От фактическа страна въззивната инстанция приема за установена следната обстановка:

Подс.Д. притежава правоспособност на водач на МПС категория „В и „АМ” от 2009 година.

На 22 септември 2014 г. около 16.25 часа управлявала л.а. „Роувър 214" с peг. № В 99 31 PC по бул. „Цар Освободител” гр.Варна в посока от кв. „Вл. Варненчик” към МБАЛ „Св. Анна" гр. Варна.

Трафикът бил интензивен, автомобилите се движели в колона. Подс.Д. *** в дясната пътна лента, по път с предимство, обозначен със знак Б3. Скоростта на движение на л.а. била около 50 км/ч.

Пътното платно в посоката й за движение се състояло от една пътна лента с широчина от 4,00 м. В тази част бул. „Цар Освободител” и ул.“Акад. Андрей Сахаров“ образували У- образно кръстовище. Продължението на булеварда след кръстовището обособявало вече две попътни ленти за движение. „Вливането” на ул. „Акад. А. Сахаров” в бул. „Цар Освободител” било оформено с остра триъгълна защрихована част, (маркировка М 15), която разделяла двете попътни ленти.

В този район на вливането на ул. „Акад. А. Сахаров” в булевард „Цар Освободител” имало тротоар, който бил обезопасен от пътното платно с плътна и непрекъсната предпазна мантинела. На срещуположната страна на булеварда нямало тротоар, а имало горски растителни пояси, които отново били отделени от пътното платно с плътна мантинела.

Движението по булеварда се осъществявало двупосочно при нормална интензивност. Времето било ясно. Атмосферната видимост нормална. Пътната настилка била чиста и без неравности, а участъкът от пътя прав.

Подс.Д. приближила У - образното кръстовище с ул.“Акад. Андрей Сахаров". В този участък от пътя нямало знаци и обозначения, които да поставят допълнителни ограничения на скоростта за градски услови или пък да предупреждават за предстоящи опасности. Нямало и пешеходни пътеки или пешеходци. Подсъдимата добре познавала пътната обстановка в района.

При тези пътни условия тя продължила да се движи със скорост между 43 и 50 км/ч., а пред нея се движил неустановен по делото бял микробус.

 Междувременно в района на кръстовището между ул. “Акад. Андрей Сахаров" и булевард „Цар Освободител” пострадалата М.Т. - на 63 години, навлязла в булеварда, въпреки преграждащата мантинела, и предприела пресичане на пътните платна в посока от дясно наляво на движението на подсъдимата, с направление към гората и канала. Носела в себе си торба с празни кенове.

Подсъдимата  забелязала пешеходката в средата на дясното пътно платното, когато тя се намирала на 22.04 м. пред л.а. Подсъдимата реагирала веднага и незабавно задействала спирачната система на автомобила предприемайки спасителна маневра - спиране с инстинктивно заобикаляне от дясно, като по този начин преминала през зоната на защрихованата маркировка - /„М15”/ и навлязла в най- дясната пътна лента.

Въпреки това, подс. Д. не успяла да избегне удара и пресичащата била ударена с предния ляв край на автомобила. Под въздействието на инерционните сили последвал удар на главата на пешеходката в долния ляв край на предното стъкло на автомобила, след което била отхвърлена на пътното платно.

В следствие на нанесените травматични увреждания при сблъсъка М.С.Т.починала.

Веднага след удара подс.Д. помолила преминаващ покрай произшествието водач на МПС да се обади веднага за помощ на тел. 112 и да съобщи за настъпилото ПТП, тъй като имала силно изразен говорен дефект, проявяващ се в стресови ситуации и невъзможност да говори плавно и достатъчно ясно. Това била св. Б., чието обаждане било регистрирано в 16,52 часа.

В последствие, покрай местопроизшествието, през различно време преминали и други свидетели – св.Р.С., св.П.А.А.  и св.П.М.А., които също съобщили на тел.112 за възникналото ПТП.

Подсъдимата изчакала идването на спешна медицинска помощ и полицията.

Пристигналата на място линейка с медицински екип, в състав -  св.С. Г. и св.Н.К., констатирали смъртта на М.Т. и я транспортирали в УМБАЛ „Св.Анна” Варна. Там свид.Н.С.– лекар ординатор УМБАЛ „Св.Анна” Варна, разпознала пострадалата като жената, която два дена по-рано – 20.09.2014 г., на нейно дежурство е била лекувана като пострадала от ПТП, но напуснала по свое желание подписвайки информирано решение за преждевременно прекратяване на започналия престой в болничното заведение и болничното лечение.

На местопроизшествието бил извършен оглед за времето от 17.30 ч. до 19.30 ч., към който били изготвени скица и фотоалбум.

Видно от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза, приобщено от първата инстанция по надлежния ред, причина за смъртта на М.Т. е комбинирана травма глава, гръден кош - тежка контузия на мозъка, мозъчния ствол, счупване на черепната основа, вдишване на кръв в трахеята, бронхи, бели дробове. Описаните травматични увреждания са в резултат на удари с или върху тъпи предмети, реализирани в областта на лявата половина на главата, лявата половина на гръдния кош, левия долен крайник, лява хълбочна област, вътрешна повърхност на дясното бедро в посока отляво на дясно, респ. удари по детайли на МПС, падане и удар в подлежаща повърхност. Всички описани травматични увреждания са били получени приживе. Налице е пряка причинно - следствена връзка между установените увреждания и настъпването на смъртния изход.

Според експертното заключение на тройната автотехническа експертиза, назначена в хода на досъдебното производство, скоростта на движение на лек автомобил „Ровер 214" преди момента на удара е била около 50,77 км/ч. От сравняването на опасната зона за спиране на л.а. „Роувър 214" при тази скорост на движение - 37,40 м. с отстоянието на което се е намирала пешеходката когато е била възприета от подсъдимата – 35.59 м. следва извода, че със скорост 50,77 км/ч. водача на л.а. „Роувер 214" не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Такава възможност не е имала и при скорост на движение 50 км/ч, тъй като опасната зона за спиране в тази хипотеза възлиза на 36,62 м.

Съдебно-химичната експертиза не установява наличие на алкохол в кръвта на подс. Д..

В хода на съдебното следствие пред първата инстанция е била назначена и извършена Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Според писменото заключение на изготвилите я вещи лица, мястото на удара между лекия автомобил и пешеходката е на около 7 м. по дължината на пътното платно преди ориентира, а по ширината на пътното платно - на около 3,62м. от десния му край, гледано по посока на движение на автомобила /3.2/.

Посочен е механизмът  на ПТП от техническа гледна точка и уврежданията получени от пострадалата /подробно описан в т.3,2/, като е определено, че  скоростта на автомобила в момента на удара и непосредствено преди подс.Д. да предприеме спиране е била около 50.77 км/ч. /3.3/ .

Видно от заключението на вещите лица, най-вероятно, подсъдимата е можела да възприеме пешеходката от около 22,04 м. преди линията на пресичане на пешеходката, при дължина на опасната зона за спиране 36,62 м, поради което същата не е имала техническа възможност да избегне удара чрез спиране /3.5, 3.6, 3.8/.

Посочено е, че от стъпването на пътното платно, до мястото на удара пешеходката е изминала около 3,62 м /3.2/, като дължината на опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост 50,77 км/ч е 36,62 м. Пешеходката е попаднала в опасната зона, тъй като, когато за подс.Д. се е открила видимост към пешеходката, автомобилът е бил на разстояние от мястото на удара от около 22,04 м /3.5, 3.6, 3.8/. Скоростта на автомобила, при която при създалата се пътна ситуация подс.Д. би могла да избегне удара чрез спиране, е около 34,31 км/ч /3.9/.

Определено е, че най-вероятно водачът Д. е предприела своевременно спиране в момента, когато се е открила видимост към пешеходката /3.8/, както и че установените по пострадалата травматични увреждания биха могли да бъдат получени при скорост на удара в порядъка на 50 км/ч /3.10/.

Посочено е, че разстоянието от мястото на удара до така приетото начало на кръстовището /там, където свършва разделителната триъгълна ивица с растителност между бул. „Цар Освободител" и ул. „Акад.Андрей Сахаров/ е около 54,80 м /3.13/.

Установено е, че от мястото на удара в посока към центъра на града най-близката пешеходна пътека е на разстояние около 206 м. В обратна посока най-близката пешеходна пътека е на разстояние около 432м. /3.14/, като бул. „Цар Освободител" е път с предимство, определено със знак БЗ, а ул. „Акад.Андрей Сахаров" е път без предимство, определено със знак Б1 .

След изследване на медицинските документи за извършените диагностициране и лечение на пострадалата след предходен инцидент / удар от автомобил /, предвид поставен с експертизата  въпрос в тази връзка, е посочено, че  липсват  данни за обусловено от предхождаща ПТП травма „контузия на главата" мозъчно сътресение и в този смисъл не би могло да се коментира поведението и здравословното състояние на пострадалата към времето на ПТП на 22.09. 2014г./3.11/.

По делото е назначена и Комплексна СППЕ на гражданските ищци и частни обвинители Р.Й.М. и Д.Й.М., видно от заключението на която, осв.Р.М. е цялостно ориентирана, като паметта и интелекта й са на ниво ниска норма. Налице са психични /депресивни/ симптоми с по-слаба интензивност в сравнение с първия преглед и изследване. Същата е житейски прагматично ориентирана. Занимават я теми, съответни за възрастта и социалния й статус. До известна степен е „изтласкала" или отбягва да си припомня травмиращите картини и спомена за майка си. С брат си спазват мълчаливо договор да не се задълбочават в тази тема. От първото КППО е прието че Р.М. с оглед на невротичната личностна структура, формирана в трудни условия, е уязвима към него момент към неблагоприятни житейски събития. Натрупаният опит не компенсира намалелите адаптивни способности. Тогава е преценено че прогнозата е оптимистична в дългосрочен план при безпроблемно протичане на живота й в здраво партньорство. Предложеното на осв.М. комплексно - психиатрично и психологично /психотерапевтично / лечение за повишаване на устойчивостта й за намиране на здрави, алтернативни стратегии в живота въпреки трудностите, същата е провела към този момент краткотрайна терапия с медикаменти и консулт със специалисти и декларира че се чуства „добре и спокойна към момента".

В експертизата е посочено, че осв. Д.Й.М. е с „лека умствена изостаналост." Поради специфичното си развитие  има поведение да бъде воден и да делегира правата си на други лица. С възмъжаването, а вероятно нарастване на социалната компетентност и влияния отвън се поражда у него стремеж към по-голяма самостоятелност и по-висок социален статус/по-скоро като подражание на харесван модел, отколкото като реални възможности. Включеното в изготвянето на експертизата вещо лице – невролог е посочило, че в случая при осв.М. е отхвърлено наличието на епилепсия, като по никакъв начин не може да се коментира по данните от ЕЕГ изследването способността на индивида да се справя с живота и изискванията му, като  е очевидно, че Д.М. не се нуждае от допълнителна помощ в живота и може да се справя сам в ежедневието си. Вещите лица изготвили повторна Комплексна СППЕ на Д.М., са посочили, че поддържат даденото си и в предходните експертизи твърдение, че независимо от не прилагането на специфично лечение психичното състояние на. М. е благоприятно, като преживения дистрес от свързан с ПТП-то при което е починала майка му е капсулиран, което теоритично дава възможност за предположението, че дистреса може да се актуализира при следващи неблагоприятни житейски събития за него. Вещото лице-невролог е отговорило и на поставения с експертизата въпрос свързан със същността на „мезодиенцефалната недостатъчност“ , как тя се проявява при Д.М. и може ли лицето да функционира само, или ще има нужда от специална помощ. Посочено е, че  „мезодиенцефална недостатъчност" е общо понятие, като повечето автори охарактеризират измененията като неспецифични и противоречиви. Най - често означава дефицит на активиращото възходящо влияние на мезодиенцефалната система. Използването на традиционната ЕЕГ в сферата на невротичните, емоционалните и психични разстройства при системен анализ показва тяхната съществена противоречивост, неспецифичност и несистематичност. ЕЕГ не може да постави клинична диагноза. В конкретния случай е отхвърлено наличието на епилепсия, като по никакъв начин не може да се коментира по данните от ЕЕГ изследването способността на индивида да се справя с живота и изискванията му. Очевидно е, че Д.М. не се нуждае от допълнителна помощ в живота и може да се справя сам в ежедневието си.

По делото е назначена и СМЕ на подс.Д., с участието на логопед, предвид установяване наличието/липсата на говорен дефект на същата и ситуациите в които се проявява, като вещите лица са посочили, че  при подсъдимата е  налице мозъчна дисфункция, която на невронно и праксично ниво продуцира заекване. Налице са синкенезии / излишни, съпътстващи речта движения /, трудности в подбора на думи. Вербалната комуникация е умерено ограничена.

Настъпилото ПТП е представлявало неочаквано събитие, значим стрес за подс.Д.. Същата е реагирала в началото с т.нар. астенична форма на страха / вцепеняване, невъзможност за вземане на решение /, но постепенно е предприела мерки за справяне със ситуацията, спряла е кола, като е помолила водачът да се обади на 112, поради невъзможност да говори плавно и достатъчно ясно. Заекването се е усилило в значителна степен. Дадените отговори на подс.Д. са достоверни и валидни, което се доказва и чрез количествените стойности в предложените психологични методики. Същата има потребност от специалист - психотерапевт за преработване на психотравмата от настъпилото ПТП и от специалист-психиатър, който да предложи за известен период от време, медикаментозно лечение поради настъпилото вече Постравматично стресово разстройство

Видно от изложеното по-горе въззивната инстанция възприема идентична с установената от ВОС фактическа обстановка. Изложените фактически положения въззивният съд приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: дадените на етапа на съдебното следствие обяснения от подсъдимата, показанията на разпитаните свидетели и становища на вещите лица, както и прочетените на основание чл. 282 НПК заключения по назначените експертизи в досъдебното и съдебното производство; прочетените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства и писмени доказателствени средства, имащи значение за разкриване на обективната истина по делото: протокол за оглед на местопроизшествие от 22.09.2014г., фотоалбум, скица на местопроизшествието, протоколи за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, медицинска документация, удостоверения за наследници, справка за нарушения по ЗДвП. Тук следва изрично да бъде подчертано становището на въззивната инстанция относно допустимостта на ползването като доказателствен източник по делото на обясненията на подсъдимата Д., дадени в хода на съдебното следствие. Това се налага предвид известното противоречие в мотивите на първата инстанция при коментара им – от една страна е изложено виждане за тяхната допустимост и достоверност, а в последствие ВОС (л.219) заявява: „Съдът ги изключи от основата на фактите…”, позовавайки се на ограничението на чл.287, ал.4 от НПК. Въззивната инстанция счита, че по отношение на обясненията на подс.Д., дадени по НОХД № 228/2017 г. по описа на ВОС в с.з. на 30.05.2017 г., не са налице ограниченията по чл.287, ал.4 от НПК по две съображения: 1. макар да е факт по делото, извършеното от прокурора изменение на обвинението не е било необходимо в конкретния случай, тъй като съобразно дадените задължителни указания с Тълкувателно решение 2/16 г. на ОСНК на ВКС съдът е компетентен да даде правилната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл.343 от НК, когато в обстоятелствената част на обвинението са описани фактическите обстоятелства по извършването му. В конкретния случай единствената промяна се изразява в това дали изчислената от експертите скорост на движение от 50.77 км./ч., която е залегнала и в описателната част на ОА, е категорична или е в сферата на вероятностите. Именно научната невъзможност на експертите да поддържат с категоричност твърдение, че скоростта на движение е била над разрешената за градски условия, прокурорът е преминал към обвинение по чл.20, ал.2 от НК. Това обаче е можел да стори и сам съда при постановяване на присъдата, тъй като по същество фактите по делото, по които се е защитавала подсъдимата, не са претърпели съществена промяна – били са интерпретирани от страните от правна гледна точка по различен начин. На второ място, дори да се приеме, че изменението на обвинението е било процесуално нужно, то чрез заявеното от подсъдимата в с.з. от 31.10.2017г., че поддържа казаното от нея до този момент, а това са единствено обясненията и́ от 30.05.2017 г., то всякакви колебания относно тяхната процесуална годност отпадат. Това е така, защото нормата на чл.287, ал.4 от НПК брани правото на защита на подсъдимото лице срещу него да не бъдат ползвани негови самопризнания, дадени по друго обвинение. В конкретния случай ползването на обясненията на подс.Д. не водят до ограничаване на правата и́, напротив обезпечават ги в пълен обем. Затова и въззивната инстанция, солидаризирайки се с ВОС относно тяхната добросъвестност и достоверност, ги кредитира при формиране на вътрешното си убеждение по делото.

За пълно, ясно, обосновано и правилно и въззивният съд намира именно заключението на назначената в хода на съдебното производство от първата инстанция заключение по коментираната тройна комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза. Безспорно е установено, че скоростта на движение на лекия автомобил е била около 50 км/ч., т.е. в рамките на разрешената за градски условия. Тя е била съобразена и с конкретната пътна обстановка – равен пътен участък, атмосферната видимост е била нормална. Д. е била сама в автомобила (нямало е кой да й отвлича вниманието), познавала е пътната обстановка на това място, движела се е в светлата част на денонощието по пътна лента с предимство. От особено значение по делото е и обстоятелството, че на този пътен участък появата на пешеходец е било крайно непредвидимо обстоятелство, противоречащо на всяка регулация и здрав разум. Категорично е установено по делото не просто, че липсва пешеходна пътека (било то маркирана или такава, образувана от продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение). Нещо повече, в този район на пътния участък от двете страни на платното за движение безопасността на движението е било обезпечено с мантинели. Затова и подсъдимата не е била длъжна да предполага, че на пътното платно ще се появи пострадалата. Още повече, че подс.Д. вижда за първи път пострадалата на пътното платно едва  на 22 м. пред управлявания от нея автомобил. Водачът не е имал възможност по-рано да възприеме пешеходката, било при нейното подхождане към платното за движение, било то в момента на навлизането в него. Затова опасността за подс.Д. възниква изненадващо и то едва в момента, когато тя обективно е имала възможност да възприеме присъствието на пострадалата. Началният момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност, е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за движение. Това според заключението на комплексната АТСМЕ е станало на 22.04 м. преди мястото на удара, когато водачът не е разполагал с техническата възможност да спре при скорост от 50 км./ч.

Абсолютно произволни са разсъжденията на частното обвинение за наличие на пешеходна пътека на инкриминирания пътен участък. Както вече бе посочено няколкократно - касае се за У- образно кръстовище, на което продълженията на тротоара и банкета дори не се пресичат, за да може да се осигури траекторията на пресичане, предприета от пострадалата. На следващо място следва да бъде посочено, че настоящият състав на съда не споделя виждането на частното обвинение за т.нар. „остров на безопасността”, където М.Т. законосъобразно престоявала, след като е пресякла първата лента за движение. Касае се триъгълен участък от пътното платно, маркиран с „М-15”, разделящ го на две ленти за движение и забраняващ преминаването на МПС-та през него. Очевидно и присъствието на пешеходци не е разрешено там, тъй като органът, определящ организацията на движението в този пътен участък, не е предвидил законосъобразен и съответно безопасен път до него и след това за напускането му. Нещо повече, недвусмислено органът, практически е ограничил пресичането на пътното платно от пешеходци, поставяйки мантинели от двете страни на пътя. Въпреки законовите забрани и практически затруднения, М.Т. е нарушила ЗДвП, за да стигне до този „остров”, и е имала намерението да го напусне отново пресичайки в нарушение на правилата за движение по пътищата. Изначално поведението й е било противоправно и в този смисъл възражението на защитата, че подсъдимата не е била длъжна и не могла да очаква, че тя вече е нарушила закона, е основателно.

При тези обстоятелства напълно обоснован е изводът на първата инстанция за липсва на виновно поведение на подсъдимата М.Д. при избора на скорост на движение. Като водач на МПС за нея е съществувало задължението по чл.20, ал.2 от ЗДвП при избора си на скорост да се съобрази с конкретните пътни, атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, (което тя е сторила) както и с всички предвидими препятствия. Появата на пешеходка в коментираната ситуация не е била предвидима, а когато тя е била възприета от подсъдимата, вече не е съществувал техническа възможност за спиране на л.а.

Не е налице и нарушение на нормата на чл.15 от ЗДвП, нито пък на тази на чл.65 т.6 от ППЗДвП. Никъде по делото не са налице доказателства подсъдимата преди инцидента да е управлявала л.а. не в своята лента за движение. Безспорно мястото на удара е в рамките на защрихованата триъгълна площ, маркирана с „М-15”, но л.а. е напуснал лентата си за движение и е навлязъл в маркираната част от пътя в опита на подсъдимата да спре движението на л.а. и да избегне удара с пешеходката, отстояща на 22.04 м. Затова и въззивната инстанция намира изводите на ВОС в тази насока също за правилни и обосновани.

В обобщение - деянието на водача е случайно, защото опасността за него не е била предвидима, възникнала е внезапно в опасната му зона за спиране, когато ударът е бил технически непредотвратим. Ако водачът в един предходен момент е могъл да я възприеме и въпреки, че е бил длъжен да реагира, той не е сторил това, само тогава той сам би се поставил в невъзможност да осигури безопасността на другите участници в движението. Конкретният случай обаче е от първата категория, тъй като както вече бе посочено, в случая от обективна и субективна страна не е било възможно подс.Д. да възприеме М.Т. като опасност на пътя от по-голямо разстояние, надвишаващо опасната зона на спиране на автомобила. Затова деянието на подсъдимата Д. е случайно по смисъла на чл.15 от НК. В този смисъл Решение № 645 от 26.11.2007 г. на ВКС по н. д. № 365/2007 г., II н. о. Липсата на допуснато от подсъдимата неправомерно поведение – липсата на нарушение по чл.15 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, дава основание за изключване на вината й при условията на чл.15 НК, тъй като опасността за нея е възникнала изненадващо и в опасната зона за спиране, поставяйки я в обективна невъзможност да я предотврати. Обобщено казаното дотук черпи аргументи и от ТР № 28/28.11.84 г. на ОСНК на ВС на РБ, постановено по Н. Д. 10/84 г., съгласно което трябва да се оценява и присъствието или не на разпоредбата на чл. 15 НК. Както се казва в него, "когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. В този смисъл е и незадължителната практика по Решение № 76 от 18.III.1985 г. по н. д. № 42/85 г., III н. о, Решение № 79 от 28.II.1990 г. по н. д. № 17/90 г., III н. о, Решение № 88 от 26.II.1985 г. по н. д. № 58/85 г., III н. о. Решение № 67 от 17.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 143/2016 г., III н. о., НК

Липсата на допуснати от подс.Д. нарушения на правилата на ЗДвП, изключват възможността за ангажиране и на деликтната и́ отговорност, което сочи на неоснователност на искането на гражданските ищци за уважаване на претенциите им за обезвреда на претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на М.Т..

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА присъда № 82, постановена на 31.10.2017 г. по НОХД № 228/2017г. по описа на ОC – гр. Варна.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                                                                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                              2.