Р Е Ш Е Н И Е

                      № 101

10.07.2013г., гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на  пети ю.и през две хиляди и тринадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Павлина Димитрова

секретар С.Д.

   прокурора Станислав Андонов,

   като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

   ВНДОХ №110 по описа за 2013 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на С.С.К., чрез защитника й адв. С П., подсъдима по нохд № 152/2011г. по описа на Търговищкия окръжен съд, както и жалба на Т.П.М. и М.П.М., чрез пълномощника им адв. Ив.Л., частни обвинители по същото дело, против присъдата на същия съд от 31.01.2013г., с която подсъдимата К. е призната за виновна по чл. 343 ал.1 б.”в” НК  вр.чл.342 ал.1 вр.чл.54 НК и й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца при условията на чл.66 НК с изпитателен срок от три години, както и лишаване от правоуправление за срок от две години. Осъдил я е да заплати и разноските по делото. В жалбата на подсъдимата се сочат основания за необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон, непълнота на доказателствата. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава.

Частните обвинители в жалбата си изразяват становище за неправилност на присъдата, непълнота на доказателствата и правят искане за отмяна на постановената присъда и постановяване на оправдателна наказа и алтернативно изменение на същата с намаление на определеното наказание.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите.

Въззивните жалби са  подадени в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 31.01.2013г. по нохд № 152/2011г. Търговищкият окръжен съд е признал подсъдимата С.С.К. за виновна в това, че на 06.08.2010г., по първокласен път ПП-1-4, между гр. Омуртаг и гр.Търговище при управление на МПС „Фиат-Пунто” ДК№ СА 0752 РР, нарушила правилата за движение – чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на П. М. К., като смъртта на пострадалия е настъпила на 09.08.2010г. и на основание чл.343 ал.1 б.”в”вр.чл.342 ал.1 вр.чл.54 НК й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, при условията на чл.66 НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г НК я е лишил от правоуправление на МПС за срок от две години.  Осъдил я е да заплати и направените по делото разноски произнесъл се е и по веществените доказателства.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

На 06.08.10г., подсъдимата и съпругът й, постр. П. К. тръгнали от гр.София за гр.Варна със собствения си автомобил „Фиат-Пунто” ДК№ СА 0752 РР, като се движели по ПП-1-4 и се сменяли при шофирането. След гр.В.Търново автомобила управлявала подс. К. и около 11ч.достигнали участъка км.213+400 в близост до с.Пролаз Търг.общ. Времето било слънчево, с добра видимост, пътя сух, трилентов, с две ленти посока София и една лента по посока на движението на подсъдимата, с ново асфалтово покритие. Движението било натоварено и в двете посоки като се образували колони. Колоната по посока на движението на л.а. „Фиат-Пунто” се движела с около 90 км./ч. Зад автомобила, на около 50м. се движел л.а. „Форд-Фокус” рег.№СА0564МК, управляван от свид. Иванка Сирашка. По същото време, в обратната посока се движели – в дясната лента автобус „Скания” рег.№ ТХ 3515 ТХ, управляван от свид. Ф.Георгиев , след нето т.а. „Фолксваген-Транспортер” с рег.№ЕН 8086 ВМ, управляван от свид. Н.Бончев. В лявата, изпреварваща лента приближавал л.а. „Шкода –Фабия”-такси. Навлизайки в лек ляв завой по посока на движението си, подс. К. не преценила добре разположението на автомобила си върху пътното платно, като десните гуми на автомобила попаднали върху банкета, застлан с трошено каменно брашно. Подсъдимата загубила управление, завила рязко наляво като не успяла да овладее движението и навлязла в средната лента като се ударила в л.а. „Шкода-Фабия с предната си лява част в зоната между левите врати. В резултат на този удар л.а. „Шкода” се завърта, преминава около 17м. и спира почти перпендикулярно на пътя в десния му край, до канавката. След този удар л.а. „Фиат-Пунто” продължава пътя си напред по средната лента, транслационно и въртеливо като след 35м. се сблъсква с движещия се насреща в същата лента т.а.”Фолксваген-Транспортер”, като удара е в дясната част, в зоната на предната колонка с лявата предна част на т.а. От удара т.а. приплъзвайки се навлиза в дясната лента по посока на движението си и със задната си дясна част се удря леко в движещия се там автобус „Скания” в зоната на задното ляво колело. Т.а. продължил движението си напред по средната лента като спрял на разделителната линия между средната и лявата лента, на около 2,9м. от левия край на пътя.

След удара с т.а. „Фолксваген” л.а. „Фиат” се плъзга назад и по диагонал около 6м., завъртайки се около вертикалната си ос спрял в лявата лента. Секунди след спирането в него се блъска движещия се отзад л.а. „Форд-Фокус”с предното си дясно колело в предното ляво колело на „Пунто-то”. След удара л.а. „Форд” спира на около 30м., оставяйки следа с предното дясно колело.

В резултат на тези удари, возещия се на предната дясна седалка във „Фиат-Пунто” П. К. получил множество травми и въпреки проведеното лечение починал на 09.08.10г.

Фактическа обстановка е установена по безспорен и категоричен начин от всички събрани доказателства. Окръжният съд е направил пълен и подробен анализ на всички гласни и писмени доказателства. Отговорил е на всички поставени от защитата въпроси максимално изчерпателно. Окръжният съд е изложил подробни съображения защо приема отразената от него фактическа обстановка, защо кредитира показанията на част от свидетелите и възприема изслушаните в с.з. експертизи. Тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция.

Защитата на подсъдимата, както и частните обвинители излагат съмнения относно последователността на ударите и началния момент и място на инцидента като макар и не директно, навеждат на вина на водача на л.а. „Форд-Фокус”, свид. Сирашка. Според това виждане първоначалният удар е възможно да е бил между „Форд-а” и „Фиат-а”, а всички останали са последица от него. Поради това и защитата е искала да се приложи щетата, заведена в застрахователното дружество на л.а. „Форд”.

Тази теза не почива на нито едно от доказателствата по делото. Установено е, че автомобилите са се движили в колона, че л.а. „Форд” се е движил със същата скорост, с каквато и л.а. „Фиат”, управляван от подсъдимата, движил се е на около 50м. след него и удара между двата автомобила е между предно дясно колело на л.а. „Форд” и предно ляво колело на „Фиат”. Този удар няма как да се получи, ако това е бил първоначалния удар от веригата. Това е бил последният удар и е в резултат на завъртането на л.а. „Фиат” и връщането му в неговата лента за движение, където правомерно се е движил автомобила на свид. Сирашка. Всички твърдения за противоречия в показанията на свидетелите движили се в л.а. „Форд” са несъстоятелни и нямат отношение към причината за инцидента. Дали този автомобил е бил местен или не след удара няма никакво касателство към относимите факти по делото.

По несъмнен начин е изяснено от назначената експертиза и обстоятелството, че предната дясна гума на л.а. „Фиат” се е спукала след удара в т.а. „Фолксваген-Транспортер”, а не спукването на гума да е била причина за отклонението на автомобила от праволинейното му движение. В този смисъл вещите лица, извършили експертизата на предното дясно колело на л.а. „Фиат” са категорични, че повредата по него е в резултат на удара и че за да се получи такова увреждане при движение е необходимо колелото да попадне на остър предмет с размерите на тръба, а такъв предмет не е установен. Тъй като гумите са безкамерни, налягането в тях не може да спадне бързо и увреждането не би могло да се получи от пирон или подобен остър предмет. Освен това при спукана гума, поведението на автомобила не би било такова, каквото го описва подсъдимата.

От показанията на свидетелите-очевидци е установено, че автомобила управляван от подсъдимата без видима обективна причина е навлязъл в банкета и от там е станал неуправляем. Не е съществувала никаква техническа причина за отклоняването на автомобила от праволинейното му движение. Не е имало и никакво препятствие на пътя, чието заобикаляне да е наложило това отклоняване. Единствено отклоняване на вниманието на водача и непостоянно контролиране на автомобила са довели до рязка промяна в посоката на движението му, навлизане на десните гуми в банкета, посипан с трошено каменна настилка, от там загуба на управлението и навлизането му в лентата за насрещно движение, а от там и до вредоносния резултат.

Подсъдимата е допуснала нарушение на чл.20 ал.1 ЗДвП, тъй като не е контролирала постоянно управляваното от нея МПС.

Настоящата инстанция счита, че дали има нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП е без значение за вредоносния резултат, тъй като движейки се с тази разрешена скорост, равномерно, в колона, ако не е било допуснато навлизането в банкета и рязката промяна на посоката на движение, а движението е било правомерно, до вредоносния резултат не би се стигнало. В този участък пътят е сравнително равен и прав без остри завои и наклони /те следват значително по-надолу по посока на движение на подсъдимата/. Поради това и счита, че подсъдимата следва да бъде оправдана по обвинението да е нарушила разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП.

Защитата възразява, че не било установено мястото, където автомобила „Фиат” е напуснал за първи път пътното платно. Това не е така, тъй като са установени и описани всички следи. Установено е къде се е отклонил автомобила и къде са настъпили, както и последователността на ударите. Установена е и причината за това.

Твърдението, че подсъдимата била разпитвана в болничното заведение, в състояние когато не е била адекватна също е несъстоятелно. Такива доказателства по делото няма. Не съществува такъв протокол за разпит. Дали е провеждан някакъв разговор между разследващия орган и подсъдимата или не няма никакво значение при положение, че няма съответно доказателство по делото /протокол за разпит/. Приетата от съда докладна записка има значение само до толкова, доколкото потвърждава липсата на валидно изготвен протокол за разпит.

По част от останалите възражения съдът е взел отношение по-горе, а друга част касаят обвинението по чл.20 ал.2 ЗДвП, поради което и не се коментират.

В жалбата на частните обвинители се излага тезата, че вина за настъпилия вредоносен резултат има и водача на т.а. „Фолксваген транспортер”, тъй като се движил неправомерно, с превишена скорост и предприел маневра изпреварване при недобра видимост. Това не е така, тъй като този автомобил се е движил правомерно в лентата за изпреварване, пред него се е намирал само таксиметровия л.а. „Шкода”, който също се е движил правомерно и който по никакъв начин не е бил застрашен. Т.а. не е напускал платното си за движение и не е пречил на останалите участници в движението. Подсъдимата е тази, която навлиза в платно за насрещно движение и застрашава движещите се там правомерно автомобили.

Окръжният съд е обсъдил обстойно както всички свидетелски показания, така и изслушаните САТЕ и е стигнал до единствения правилен извод за виновно поведение от страна на подсъдимата.

Определяйки наказанието й съдът не е изложил подробни съображения относно размера му. Посочил е само, че липсват основания за приложение на чл.55 НК и че е”напълно приложима разпоредбата на чл.66 НК”.

С оглед становището на настоящата инстанция, че следва да отпадне обвинението за нарушение и по чл.20 ал.2 НК, както и наличието макар и не на многобройни или изключителни, но все пак достатъчно смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни и особено обстоятелството, че починалия е нейн съпруг следва да се отразят на степента на вината на подсъдимата , а от там и на наказанието й, настоящата инстанция намира, че наказанието следва да бъде определено към законоустановения минимум – шест месеца лишаване от свобода при условията на чл.66 НК с изпитателен срок от три години. Наказанието лишаване от правоуправление също следва да се редуцира до една година. Едно такова наказание по вид и размер би било достатъчно да изиграе своята възпитателна и предупредителна роля.

Поради това и присъдата следва да бъде изменена в този смисъл.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.337 ал.1 т.1 и 2 и чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ИЗМЕНЯВА присъдата от 31.01.13г. на Търговищкия окръжен съд, постановена по нохд № 152/11г. в наказателно осъдителната й част като ОПРАВДАВА подсъдимата С.С.К. по обвинението й да е нарушила разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП.

НАМАЛЯВА така определеното й наказание лишаване от свобода от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и лишаването от правоуправление на МПС от ДВЕ ГОДИНИ на ЕДНА ГОДИНА

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.