Р Е Ш Е Н И Е

                   № 95

25.05.2015 г. гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Янко Янков

ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Павлина Димитрова

секретар Г.Н.

прокурора Пламен Костадинов,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №110 по описа за 2015 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на Д.Й.К., чрез защитникът му, адв. В.Н. подсъдим по нохд №278/14г. на Търговишкия окръжен съд, против присъдата на същия съд от 17.03.2015г., с която е признат за виновен за Д. по чл.143 ал.1 и чл.54 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от  пет месеца при условията на чл.66 НК с изпитателен срок от три години като е оправдан по първоначалното му обвинение по чл.213а ал.2 т.2,3 и 4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.130 ал.1 НК.

В жалбата се излагат основания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като е осъден за Д., за което няма повдигнати обвинение и моли присъдата да бъде отменена като се постанови оправдателна такава. Подсъдимият не се явява в с.з., защитата му поддържа жалбата като излага съображения, че Д.то, за което е признат за виновен не е доказано.

  Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага присъдата да бъде потвърдена.

Жалбата е подадена  в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.312 и 313 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 17.03.15г. Търговишкият окръжен съд е признал подсъдимия Д.Й.К. за виновен в това, че на 10.01.2014г. в гр.Търговище, в съучастие като съизвършител с Д.Е. Т., принудили Б.Ж.И. от с.гр. да извърши нещо противно на волята му, като употребили за това сила – чрез нанасяне на лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето неопасно за живота и заплахи за насилие срещу личността му и на основание чл.143 ал.1 вр.чл.54 НК му е определил наказание от пет месеца лишаване от свобода което на основание чл.66 ал.1 НК е отложил с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Оправдал го по първоначалното обвинение по чл.213а ал.2 т.2,3 и 4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.130 ал.1 НК.

Осъдил го е да заплати направените по делото разноски, произнесъл се е и по веществените доказателства.

За да стигне до този резултат съдът е приел от за установено от фактическа страна следното:

Постр. И. в следствие претърпяна катастрофа бил с влошено здравословно състояние, получил епилепсия като това негово заболяване било известно сред близките и познатите му. Подс. К. и останалите свидетели по делото се познавали поотделно и с постр. И., засичали се по местните заведения.

На 09.01.14г. постр. И. посетил кафе-бар „Ла виста”, което работело денонощно и си поръчал кафе. В полунощ на смяна там застъпил свид. Д., който работел като барман. В заведението имало и други посетители. По същото време в заведението пристигнали и подс. К. и свид. Д.Т. /за когото съдебното производство приключило със споразумение/. Подс. К., виждайки постр. И. се запътил към него и го попитал кога ще му върне заета преди доста време сума пари. Постр. И. казал, че в момента не разполага с пари и дори се обърнал към свид. Д. и му поискал в заем, но последния отказал. Подс. К. го накарал да изпразни джобовете си и свид. И. извадил портмоне, кутия с ръчно свити цигари, телефон и някакво пакетче, за което казал, е може да покрие дълга му. Подс. К. се ядосал, че вместо да му върне парите свид. И. си купувал най-вероятно дрога и го пратил да извика баща си. Свид. И. напуснал заведението но не се прибрал в дома си, а тръгнал по други заведения да търси познати за да им иска пари в заем за да плати дълга си. Така в дискотека „Планета Пайнер” видял свид. С. Й., от когото поискал пари, като казал, че дължал на „К. и Д.” визирайки подс. К. и свид. Д. Т.. Свид. Й. отказал да му даде пари и след като не намерил от никъде, свид. И. се върнал в заведението „Ла виста”. През това време подс. К. и свид. Т. излизали от заведението за да си купят цигари. На връщане срещнали свид. Й., който им разказал, че постр. И. търсел пари за да върне заема си към тях. Тримата влезли в заведението, където видели постр. И. да пие кафе. Ядосани, че постр. И. „ги злепоставил” подс. К. и свид. Т. се насочили към пострадалия за да му поискат обяснение. Последният не им отговорил, което още повече вбесило двамата, приемайки поведението му като липса на уважение. Подс. К. ритнал стола, на който седял постр. И., удряйки и крака му като по този начин искал да привлече вниманието му и да получи отговор. Пострадалия не реагирал. Подс. К. продължил със заканителен тон да му иска обяснение, а свид. Т. посегнал да удари пострадалия с метален предмет, подобен на пръчка. При удара свид. И. станал от стола. Т. отново му нанесъл няколко удара по ръцете и към корема като го хванал за ухото, след което го ударил и по главата. Тези му действия са записани от охранителна камера 1, намираща се в заведението. Подс. К., познавайки нрава на свид. Т. го спрял като му казал „Недей не си заслужава”, но „за назидание”, обиждайки свид. И. го платил да обикаля около билярдните маси, като от време на време му задавал въпроса „ти какъв си”, а свидетеля бил задължен да отговаря „Аз съм глупак”. Това действие продължило около час. Тези действия на подсъдимия и пострадалия също са регистрирани в записа на охранителната камера. На разсъмване подсъдимия и свид. Т. си тръгнали, а малко след тях и постр. И. напуснал заведението. След като се прибрал в дома си, постр И. не се почувствал добре и се наложило да потърси лекарска помощ. Бил приет за изследване и лечение, където били установени и описаните в мед. у-ние увреждания.

От извършената СМЕ се установява, че получените увреждания са в резултат на директни удари с тъп предмет – ритници, юмруци и не могат да бъдат получени при падане от собствен ръст. Същите представляват временно разстройство на здравето неопасно за живота – лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 НК.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства и док. средства.

С оглед така описаната фактическа обстановка съдът е приел, че се касае до Д. по чл.143 ал.1 НК, а не до такова по чл.213а ал.2 т.2,3 и 4 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.130 ал.1 НК, каквото е било първоначалното обвинение.

Срещу присъдата няма подаден протест, а подадената жалба от подсъдимия е срещу осъдителната част на присъдата.

Предвид на това и настоящата инстанция няма да се занимава с оправдателната част на присъдата.

Текстът на чл.143 НК въздига в престъпление действията, с които извършителят принуждава другиго да претърпи нещо противно на волята му като употреби за това сила или заплашване.

В конкретният случай е доказано по безспорен и категоричен начин, че подс. К., в съучастие с подс. Т., е принудил постр. И. да претърпи нещо противно на волята му като за мотивирането му към това се употребени сила и заплашване. Установено е както упражненото насилие – удари, ритници, така и заплашителното поведение чрез думи и жестове и действия, чиятс насоченост е обективирала умисъла им да принудят пострадалия да предприеме поведение в разрез с желанията му. Това поведение е било свързано с личността му. Усилието на двамата – подс. К. и свид. Т., след връщането на постр.И. в заведението „Ла виста”, е насочено към сломяване съпротивата му, която с оглед здравословното му състояние не е била особено висока и да бъде принуден същия да предприеме поведение, което не е желаел, а именно да обикаля продължително време билярдните маси в заведението и да се самообижда.

Освен от свидетелските показания, поведението на подс. К. и на свид. Т.  се установява и от записите на охранителните камери в заведението. За наличието на такива камери е имало и съответни означения т.е. те са били известни на посетителите. Въпреки това подс. К. и свид. Т. не са изпитали някакво неудобство и са демонстрирали своето надмощие над постр. И., унижавайки го по описания начин. Безспорно са установени нанесените удари и получените увреждания, представляващи лека телесна повреда от постр. И..

В тази връзка, възражението на защитата на подс. К., че не той бил нанасял ударите е неоснователно, тъй като двамата са действали в съучастие и умисълът им е бил общ.

Подс. К. и свид. Т. не отричат своите действия като ги обясняват с „превъзпитателната” им цел, тъй като постр. И. ги бил злепоставил сред познатите им, търсейки пари и обяснявайки, е имал заем към тях двамата, който трябвало да върне. Няма никакво съмнение, че пострадалият не е обикалял билярдните маси доброволно и не доброволно е отговарял на въпроса „Какъв си ти?” с „Аз съм глупак”. С този смисъл категорични са и показанията на свид. Д., които се кредитират изцяло от съда. В показанията си той заявява, че :”Мисля, че К. накара Д. да обикаля около едната билярдна маса като казва „аз съм глупак”, което продължи в рамките поне на около  половин час….като К. периодично питаше Д. какъв си ти и той отговаряше „аз съм глупак”. Без съмнения е установено агресивното поведение на подс. К. и свид. Т. както и резултата от това поведение. Видно и от видеозаписите постр. И. не е извършвал тези действия доброволно, а е бил принуден да го стори т.е. да претърпи нещо противно на волята си – да предприеме поведение, което не е желаел и за което е бил мотивиран с психически и физически натиск от страна на подс. К. и на свид. Т.. Че това е било така се установява и от последващия разговор на постр. И. с баща му, на когото обяснява какво му се е случило, както и от обяснението на свид. Д. защо не се е намесил в ситуацията.

Дали предприетите действия от страна на подс. К. и свид. Т. са били достатъчни „да мотивират” постр. И. да изпълнява нарежданията им е видно и от изслушаната СПЕ. Експертът очертава рамките на възможностите на постр. И. изхождайки от заболяването му – всеобхватността на психологическия капацитет за оценка на рискови ситуации и възможностите му за противопоставяне.

Окръжният съд е изложил много подробни съображения, мотивирайки наличието на Д. по чл.143 ал.1 НК, които се възприемат напълно и от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Основното възражение на защитата е, че срещу подс. К. не е имало повдигнато обвинение по чл.143 НК и поради това не следвало да бъде осъждан за такова Д..

Приемайки, че същият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.213а ал.2 т.2,3 и 4 НК съдът го е оправдал по това обвинение. Съгласно чл.304 НПК обаче, изцяло оправдателна присъда се постановява само тогава, когато с Д.то не се осъществява никое друго престъпление по НК. В този смисъл е и постоянната практика на съдилищата в страната и на ВКС. Съдът може да осъди подсъдимия за по-леко наказуемо Д., без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и без да е обвързан с инициативата на прокурора. Т.е. ако намери, че с действията си извършителят осъществява от обективна и субективна страна друго, по-леко наказуемо престъпление по НК, той е длъжен да го признае за виновен и го осъди по съответния текст.

Признавайки подс. К. за виновен за Д. по чл.143 ал.1 НК съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила нито е ограничил правото на защита. Фактическата обстановка не е променена с нищо, няма привнесени никакви нови елементи, непознати за подсъдимия. Той се е защитавал по същите факти, а Д.то за което е признат за виновен е по-леко наказуемо. Освен това обикновената принуда е част от първоначалното обвинение. Разликата е в обекта която се защитава при едното и другото Д. – съответно личността и имуществото. След като е отпаднало наличието на престъпление срещу имуществото по чл.213а, което е съставно, не може да се приеме, че подсъдимият е бил изненадан и не е имал възможност да се защитава по новото обвинение по чл.143 НК, което е част от съставното. В този смисъл са и р.33/13г.ІІІн.о., р.257/11г.Ін.о.

По отношение наложеното наказание съдът е определил такова при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и му е определи такова в размер на пет месеца лишаване от свобода при условията на чл.66 ал.1 НК с три годишен изпитателен срок. Като отегчаващо обстоятелство е прието наличието на лоши  характеристични данни изразяващи се в липса на превъзпитателен ефект от проведени възпитателни беседи при предишни осъждания за които е настъпила реабилитация.

Така определено по вид и размер наказанието би изиграло своята възпираща и предупреждаваща роля и би постигнало целите предвидени в чл.36 НК.

В този смисъл жалбата на подсъдимия К. се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а присъдата потвърдена като правилна и законосъобразна.

Следва да се отбележи, че съдът, признавайки подс. К. за виновен в съучастие като съизвършител със свид.Т. да е извършил Д.то по чл.143 ал.1 НК е пропуснал цифрово за посочи текста на чл.20 ал.2 НК.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.336 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 17.03.2015г. на Търговишкия окръжен съд, постановена по нохд №278/2014г. по отношение на подсъдимия Д.Й.К. с ЕГ№ **********.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 вр.чл.340 ал.2 НПК.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                       2.