Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 82/19.06.          Година  2019                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На двадесет и седми май                      Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: П.Д.

Ангелина Лазарова

 

Секретар Геновева Ненчева

Прокурор Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 110 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда № 13 от 21.09.2018г., постановена по НОХД № 35/15 г. на Окръжен съд Добрич, с която подс. Д.М.Х. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 283а, т. 1, във вр. с чл. 282,  ал. 2, пр. 1 и 2, във вр. с чл. 282, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложено с изпитателен срок от четири години, както и наказание глоба в размер на 2000лв.; и по чл. 283а, т. 1 във вр. с чл. 282, ал. 3, във вр. с чл. 282, ал. 2,  във вр. с чл. 282, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което на осн. чл. 55, ал. 1 ,т. 1  от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, на основание чл. 66, ал.1 от НК отложено с изпитателен срок от пет години, както и наказание глоба в размер на 2500лв. На основание чл. 55 ал. 3 от НК на подсъдимия не били наложени наказания лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 6 и 7 от НК. На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК съдът определил на подс. Х. да изтърпи най-тежкото наказание - лишаване от свобода за  срок от две години и шест месеца, отложено по чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен  срок  от  пет  години и присъединил изцяло наказанието „ГЛОБА” в размер на 2500 лева. С присъдата подс. П.Л.Г. бил признат за виновен в престъпления по чл. 283а, т. 1, във вр. с чл. 282, ал. 3, във вр. с чл. 282, ал. 2,  във вр. с чл. 282, ал.1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК, като на осн. чл. 55, ал. 1, т. 1  от НК съдът му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, отложено по чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години, както и наказание глоба в размер на 2500лв.; и по чл. 283а,  т. 1 във вр. с чл. 282, ал. 2, във вр. с чл. 282, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20,  ал. 4 от НК, като на осн. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, отложено по чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от четири години, и наказание глоба в размер на 2000лв. На основание чл. 55 ал. 3 от НК на подсъдимия не били наложени наказания лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 6 и 7 от НК. На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК съдът наложил на подс. Г. да изтърпи най-тежкото наказание - лишаване от свобода за  срок от  две години и шест месеца, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК  с изпитателен  срок  от  пет  години, и присъединил изцяло наказанието „глоба” в размер на 2500 лева. Подс. Х. и Г. били оправдани по част от предмета на обвиненията. С присъдата подс. К.В.К. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. с чл. 282, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като по чл. 55, ал. 1, т. 1  от НК съдът му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК било отложено с изпитателен срок от три години. Съдът възложил на подсъдимите разноските по делото и се разпоредил с веществените доказателства, като приложил и чл. 53 от НК.

 

Делото във въззивния съд е образувано по жалби на защитниците на подс. Х., Г. и В..

Защитникът на подс. Х., адв. Ж., счита, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и неправилна. В допълнение подс. Х. намира, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Изложени са конкретни аргументи, обосноваващи искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно се иска връщане на делото за отстраняване на процесуални нарушения на прокуратурата.

Защитникът на подс. Г., адв. В., счита, че присъдата е неправилна, необоснована, постановена при нарушения на материалния процесуалния закон по време на съдебното следствие, поради което иска отмяната й и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.

Защитникът на подс. Г., адв. Я., счита, че в хода на наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, присъдата е постановена при нарушения на материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция или постановяване на оправдателна. В допълнение адв. Я. посочва, че в заключението на оценителната експертиза, изготвено от в.л. Лазаров има неточност, която води до различен размер на съставомерната вреда. От друга страна обръща внимание, че съдът в мотивите си е препратил към нарушения на вменените на подсъдимия задължения по длъжностна характеристика без да уточни кои, с кои деяния и спрямо кого са били насочени – важно от обективна страна на деянието.

Защитникът на подс. К. – адв. М., счита присъдата за незаконосъобразна и моли за отмяната й с постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан. Намира, че е налице несъставомерност от обективна и субективна страна, като излага конкретни аргументи.

В пренията по съществото на делото страните изразяват следните становища:

Встъпилият пред въззивния съд защитник на подс. Х. – адв. В., поддържа жалбата. Развива аргументи по отделните пунктове на обвинението като счита, че: прокуратурата и първоинстанционният съд неправилно са тълкували и приложили материалния закон като са счели, че нарушението по т. 1 на пункт І, е свързано с ППЗДС и условията за продажба на наематели, а в конкретния случай тези текстове на правилника са въобще неприложими и самият правилник е нищожен; спазена била процедурата на закона чл.89 от ЗДС за формиране на продажната цена; по т. 2 не била обсъдена възможността по чл.53, ал.1, т.т. 2 и 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър за промяна на кадастъра и служебно, когато е нарушен съответно закона или има нужда от поправка за нанасяне на допълнителни данни; в обвинението се твърди най-общо в нарушение на закона, но не се уточнява кой закон, как е нарушен относно промяната в кадастъра и каква е връзката на подсъдимия Х.; скицата е официален удостоверителен документ, задължителен за всички длъжностни лица, вкл. и за подсъдимият, който няма разследващи функции да проверява как е създадена, как е извършена промяната в кадастъра, нито да изследва някакви други факти; съобразно скицата се появява съответната собственост и подсъдимият има да извърши съответните правни действия - да поиска данъчна оценка, тъй като заедно със скицата са необходими за съставянето на акта съответно частна държавна собственост, който се вписва в Агенцията по вписванията, държавен орган, извършващ проверка на законосъобразността на тази сделка, който не е открил абсолютно никакви нарушения, след което подсъдимият предприел извършването на продажба на земята под законно построената постройка; няма доказателства, че е било възможно изработването на подробно устройствен план, с който да се раздели процесния имот; продажбата на земя на фирма „В.о“ ЕООД е обявена е от съда за нищожна, което означава, че държавата не е загубила нито за момент собствеността върху този имот и в същото време са постъпили някакви пари в сметката на държавата без да са настъпили вреди; за да има сграда, трябва да е законно построена, защото една сграда придобива това си качество с приемането от държавната приемателна комисия с акт 16 и тогава става сграда и обект и на разпоредителни сделки; удостоверението за законно изградена постройка удостоверява един настъпил в миналото факт, а не е източник на неговото право пораждане, и наличието на законно построена постройка може да бъде доказано и с всякакви други допустими от закона доказателства – вкл. с нотариалния акт, който е официален писмен документ и също се ползва с материална доказателствена сила и тъй като в него пише, че е налице сграда, което означава, че е налице законна сграда и той е категорично доказателство за законността на сградата и липсата на удостоверение, което да потвърждава това е едно незначително нарушение, което не води до никакви правни последици, още по-малко до вредни такива; съдът не е изложил съображения за нищожността на вписването на апорта на целия имот в Тузлата, което само по себе си е съществено процесуално нарушение, но дори да се приеме, че е бил законосъобразен, то пред подсъдимия е бил налице акт за частна държавна собственост № 1756/2001 година затова, че държавата е собственик на този имот, чиято отмяна не е била поискана от управителя на Тузлата ЕООД; от субективна страна подс. Х. е нямал знание за съответните факти от състава на престъплението досежно собствеността, което не може да бъде оборено от становище на юрисконсулт, за което не са налице доказателства, че подсъдимият е бил осведомен; с оглед цялостното съдържание на писмото от Областния управител до свид. Х.Д., следва, че Областният управител най-малкото бил въведен в заблуждение от изготвилия писмото и не му е дадена ясна представа, че в кР.сметка ако имота е собственост на Тузлата той не може да извършва разпоредителни сделки с него; по версията на прокуратурата всички сделки извършени от областния управител са нищожни, защото никой не може да прехвърли собственост, която не притежава, което означава, че имотът все още е собственост на Тузлата и вреди не са причинени никому. В заключение защитникът оценява присъдата на първоинстанционния съд като неправилна и поради противоречия с материалния и процесуалния закон и иска подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно делото да бъде върнато на прокуратурата поради наличието на съществени процесуални нарушения на досъдебното производство.

Защитникът на подс. Х. във въззивната инстанция – адв. Ж., поставя акцент върху неясното, непълно, неточно обвинение, в което не е отчетено, че именно заповедта по чл.48 от ЗДС и сключването на договора са един сложен фактически състав, което рефлектира върху деянията като време на извършване, тъй като въобще не е изследван въпросът кога са изготвени заповедите, както и кога по време е извършено визираното нарушение, дали при изготвянето и подписването на заповедта или при подписването на договора. Счита, че са допуснати процесуални нарушения от категорията на абсолютните в мотивите на първоинстанционния съд, тъй като изцяло не са разгледани възраженията на защитата, вкл. за субективната съставомерност и формата на съучастие, както и за конкретните действия на всеки от двамата подсъдими. Защитникът изразява недоволство срещу посоченото в мотивите на първоинстанционния съдебен акт относно гласните доказателства, че допринасят в една или друга степен, изясняват приетата от съда фактическа обстановка, тъй като подсъдимият и защитата не могат да разберат разберем в коя част и в каква степен, всяко от доказателствата допринася. Намира, че подс. Х. е спазил всички изисквания на закона при издаване на заповедите и ако е имало някакво нарушение, то следва да се отстрани по друг - административен ред. Законодателят е задължил областния управител да продава на цена не по-ниска от данъчната, но не и да прави оценки на имотите. Защитникът счита, че въззивният съд обективно не може да прецени волята на първоинстанционния съд, и с оглед на допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения, моли за връщане на делото на първата инстанция.

Защитникът на подс. Г. – адв. В., счита, че присъдата е постановена в нарушения на материалния и процесуалния закон. Представя своите аргументи относно: преповтаряне на обвинителния спрямо подс. Х. диспозитив в обвинението срещу подс. Г. с посочване законови норми, които третират упражняването на правата на областния управител не само досежно разпореждането с имоти и вещи държавна собственост, а регламентират правата или правомощията на областния управител за самото съставяне на актове за държавна собственост, като не е ясно как подс. Г. го е подпомогнал съгласувайки процедурата, към дата, когато вече бил наличен съставен акт за държавна собственост; съществуващата съдебна практика, според която, ако сградата е била обект на правна сделка същата следва да се приеме за годен обект на правото, а това качество по отношение на сградите имат единствено законно построените сгради, и независимо от това дали е представено едно удостоверение за законност на една построена сграда или не това не лишава правото на собственика на тази сграда да поиска закупуването на прилежащата площ към земята към тази сграда – възражения, по които първоинстанционният съд не е изложил мотиви; подсъдимият има право да се позове на нищожността на всяка една правна сделка каквато несъмнено представлява и самия апорт извършен от Министъра на здравеоопазването през 2001 г.; разглежда актовете, по силата на които първоинстанционният съд в мотивите си приема за безспорно установено, че въпросните площи под въпросните сгради са собственост на СБР Тузлата, като обобщава, че те не нямат сила на присъдено нещо относно собствеността на Тузлата и нямат конститутивно действие; съществуването на единствен екземпляр от акт за държавна собственост, като липсва записване, вписване в главната актова книга по наредбата за държавни имоти, подписът върху който е не е безспорен, а щемпелът който е поставен към този момент е бил анулиран и не е бил ползван. Защитникът счита, че постановеният съдебен акт в първата инстанция е немотивиран, не кореспондира със събраните по делото доказателства, и моли да бъде отменен, като подс. Г. бъде оправдан, а в случая, че бъде констатирано наличието на съществени процесуални нарушения - делото да бъде върнато за ново разглеждане на предходната инстанция.

Защитникът на подс. Г. – адв. Я., сочи, че не е получил от първоинстанционния съд отговор на нито едно от поне 14-те се възражения във връзка с оценка на доказателствата, годност на няколко доказателствени източника и по правилното прилагане на материалния закон. Поддържа пред въззивната инстанция, че: с оглед обвинението, по което е признат за виновен, подс. Г. следва да е осъзнавал, че съгласувайки тези процедури умишлено се нарушават съответните разпоредби по ЗДС и Правилника за прилагането му и то при преследване от страна на неговия работодател областния управител на специалната цел предвидена по чл.282 от НК; в отсъствие на анализ по отправените възражения защитата е изправена пред невъзможност да разбере на база на какви доказателствени източници почива приетата от съда фактология, на база на какви доказателствени източници се извежда изводът за обективна съставомерност, изводът за пряк умисъл от страна на областния управител и знание за този пряк умисъл и специална цел от страна на неговия помагач; съдът не приел, че Г. е човекът, който е инициирал промяната на кадастралната карта, но въпреки това изложил, че Г. е действал в нарушение на закона при съгласуване на процедурата по отношение продажбата на този имот; за да стигне една сделка за подпис при областния управител тя преминава през няколко служби - Главния секретар на областта, дирекция на дирекция по ФУС, правна дирекция и дирекцията, която тогава е била ръководена от подс. Г., всеки от тях приподписва договора, но е възприето, че само той е подпомогнал умишлено областния управител да превиши властта си и да наруши служебните си задължения; вменява се престъпление, при което са причинени имуществени вреди в размер на 130 000 лева в резултат на продажба на парцел с площ от 629 кв.м след като държавната част в този имот е 567 кв.м.; промяната в кадастралната карта била извършена на 11.12.2006 г., скицата е издадена, заявлението от областта е входирано на 15.12.2006 г., но нито Г., нито областният са получили тази скица, в оригинал тя постъпва за първи път с входирането на преписката в областта през май 2007 година, тогава за нея е узнала областна администрация, в частност подсъдимият Г.; след като към преписката има приложен констативен нотариален акт не би могло да се очаква от съответните длъжностни лица да предприемат действия по разследване, защото това не е в тяхната компетенция, не е в техните възможности за да оборват формалната доказателствена сила на този официален документ; с оглед хронологията на действията по промяна на кадастралната карта е излишно да се говори, че има връзка между действията на Г. и прякото облагодетелстване на негови познати лица, защото към момента когато в кадастъра са извършени тези промени нито те, нито подсъдимия са имали идея, че съществува такъв имот в Шабла. Защитникът счита, че са налице тежки процесуални пороци и моли за решение, с което да бъде отменена присъдата и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание, където биха били коментирани всички пропуски, които е допуснал прокурорът при изготвяне на обвинителния акт по чл.246. Алтернативно моли за постановяване на нова присъда, с която подсъдимите да бъдат оправдани.

Защитникът на К.В.К. – адв. М., моли предвид безспорно установения факт - смъртта на подсъдимия, на основание чл.334, т.4, вр.чл.24, ал.1, т.4 от НПК да бъде отменена първоинстанционната присъда, а наказателното производство спрямо него - прекратено.

Представителят на въззивната прокуратура счита, че са налице основанията на чл.338 от НПК и липсват основания за отмяна или за изменение на присъдата. Подчертава, че Областният управител като административна фигура е с изключителна важност в областта на разпореждането, стопанисването и управлението на държавната собственост, и че когато един такъв имот следва да бъде продаден чрез търг неговата оценка следва да бъде въз основа на пазарната му стойност, а не на данъчната оценка. Намира, че съдът е изложил подробни мотиви, относно участието на Х. в последващите сделки визирани в тази част на присъдата, а по пункт втори подчертава, че с оглед писмото до свидетеля Х.Д., областният управител е бил наясно със статута на имотите. Според прокурора, в мотивите са посочени изчерпателно задълженията на подсъдимия Г. като директор на дирекция. Преценява жалбите като неоснователни и моли за потвърждаване на присъдата по отношение на подсъдимите Х. и Г., а спрямо подс. К. с оглед смъртта му – отменена и производството прекратено.

В последната си дума подс. Х. моли за оправдателна присъда.

В последната си дума подс. Г. не се счита за виновен и моли за оправдателна присъда или връщане на делото за ново разглеждане.

 

Настоящият състав на съда извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК, като упражни правомощията си по чл. 316 от НПК, и установи следното:

 

І.1.От фактическа страна.

 

Решаващият съд е разгледал производството по общия ред, провеждайки съдебни заседания в периода 19.03.2015г. до 21.09.2018г., когато била постановена разглежданата присъда. В хода на първоинстанционното производство били изслушани свидетелите, вещите лица по изготвените по делото и назначени в съдебната фаза експертизи, обясненията на подсъдимите, приобщени били писмените доказателства. На тази доказателствена основа въззивната инстанция, при съобразяване на нормативната рамка към изследвания период, прие следната фактическа обстановка:

 

С решение на Министерски съвет на Р България № 732 от 01.09.2005г. подс. Д.Х. бил назначен за областен управител на област Добрич – една от 28-те административно-териториални единици за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси в България. В това си качество, съгласно чл. 143 от Конституцията на РБ, подсъдимият бил длъжен да осъществява управлението в областта, подпомаган от областната администрация, да осигурява провеждането на държавната политика, да отговаря за защитата на националните интереси, на законността и на обществения ред и да осъществява административен контрол. По чл. 19 и чл. 29 от Закона за администрацията (ЗА) областният управител е териториален едноличен орган на изпълнителната власт, който осъществява държавното управление по места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика. По чл. 31 ал. 1 от ЗА, подс. Х. в качеството си на областен управител бил длъжен да: „1. провежда държавната политика в областта, координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните администрации на територията на областта и взаимодействието им с местната власт; 2. осигурява съответствие между националните и местните интереси, организира разработването и изпълнението на областни стратегии и програми за регионално развитие, осъществява взаимодействие с органите на местното самоуправление и местната администрация; 3. отговаря за опазването и защитата на държавната собственост на територията на областта; 4. осигурява спазването на законността на територията на областта и осъществява административен контрол по изпълнението на административните актове; 5. упражнява контрол по законосъобразността на актовете и действията на органите на местното самоуправление и местната администрация; 6. осъществява връзка с териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт на територията на областта и контролира изпълнението на актовете и действията на ръководителите им; 7. координира и контролира дейността на териториалните звена на министерствата и на другите административни структури, които осъществяват административно обслужване на територията на областта, независимо от тяхната йерархическа подчиненост; 8. координира и контролира изпълнението на актовете и действията на ръководителите на териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт на територията на областта;“ и т.н. В качеството си на областен управител подсъдимият издавал заповеди, актове и др. в границите на предоставените му правомощия. Ръководил и представлявал Областна администрация Добрич до момента на освобождаването му от тази длъжност на 08.05.2008г.

Със заповед № РД-11-140 от 01.04.2004г. на Областен управител на област Добрич И. И., подс. П.Г. бил назначен на длъжността Младши експерт в дирекция „Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността“ в Областна администрация –гр.Добрич. Изпълнявал длъжността до 24.03.2005г., когато на основание чл. 107 ал. 1 т. 3 от ЗДСл бил дисциплинарно уволнен. След влизане в сила на Решение № 10990/09.12.2005г. на ВАС на РБ подс. Г. бил възстановен на работа и на основание чл. 122 ал. 1 от ЗДСл със заповед № РД-11-01 от 03.01.2006г. на Областен управител област Добрич - подс.Х., подс.Г. бил назначен на същата длъжност Младши експерт в дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ (АКРРДС). 23 дни по-късно със заповед № РД -11-77 от 26.01.2006г. служебното му правоотношение било изменено като заел длъжност „Началник отдел“ на отдел „Държавна собственост и административен контрол“ в същата дирекция. Със заповед № РД-11-130 от 17.02.2006г. подс. Х. повишил подс. Г. като вместо ранг V младши му присъдил ранг ІІ младши, отразило се и върху заповед № РД-11-561 от 28.07.2006 г. за назначаването му постоянно на длъжността „Началник отдел“ и определеното му възнаграждение. Със заповед № РД-11-07-41 от 12.01.2007г. на подс.Г. било възложено по чл. 16 от Закона за държавния служител (ЗДСл) да изпълнява по вътрешно съвместителство незаетата длъжност Директор в дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“, за максимален срок от 6, при допълнителна работна заплата, считано от 01.01.2007г. На 20.02.2007г. подс. Д. присъдил по-висок „І младши“ ранг и преназначил подс. Г. на длъжността Директор на дирекция АКРРДС. С оглед задължителни предписания на Министъра на държавната администрация и административната реформа, със заповед от 09.07.2007г. подс. Х. отменил своите заповеди за повишаване в длъжност и ранг на подс. Г. и свид. в.Трифонова, като с нови две заповеди: определил длъжността на подс. Г. „Държавен експерт“ с ранг „ІІ м“ в дирекция АКРРДС и отдел „Регионално развитие и административен контрол“; възложил му по чл. 16 от ЗДСл да изпълнява по вътрешно съвместителство длъжността „Директор“ на същата дирекция за срок максимум 6 месеца, считано от 01.07.2007г. и при допълнително възнаграждение. Със следваща заповед от 06.08.2007г. подс. Д. преповторил параметрите на назначаването на подс. Г. по чл. 16 от ЗДСл и на длъжността директор, с единствена разлика – в частта на определената по-високо допълнителна работна заплата. С поредна заповед № РД-11-07-135/30.11.2007г. подс. Д. повишил подс. Г. от „Държавен експерт“ с ранг Ім в „Директор“ с ранг Ім в Дирекция АКРРДС. Видно от длъжностните характеристики на заеманите от подс. Г. длъжности в областната администрация (ОА), същият е следвало да познава относимата нормативна уредба, да изготвя документи относно разпореждането с държавна собственост и вещни права върху такива имоти, да разглежда преписки по жалби за имоти, държавна собственост. Като директор на АКРРДС той е ръководил два отдела в ОА – РРАК и ДСАК и е имал 15 подчинени служители, осъществявал е контрол по изпълнението на задачите, произтичащи от законите, координирал и подпомагал контрола на дейността в областта на ТСУ, геодезия и кадастър, контролирал придобиването и разпореждането, както и стопанисването и управлението на държавното имущество на територията на областта, осъществявал контрол по съставяне на АДС на държавните имоти в областта, подпомагал областния управител при осъществяване на правомощията му за общ надзор и контрол по изпълнение на ЗДС. Длъжността подс.Г. изпълнявал до 09.09.2009г.

К.В.К. бил назначен за държавен служител на длъжността Началник отдел „Създаване и поддържане на кадастъра“ в Службата по кадастъра – Добрич със заповед № Р-59/28.12.2000г. на Изпълнителния директор на Агенция по Кадастъра, с ранг „Ім“, считано от 01.01.2001г. Бил пряко подчинен на Изпълнителния директор на Агенцията и на Главния секретар, на негово подчинение били 5 щатни бройки. Дейността му налагала приложение на ЗКИР и подзаконовите нормативни актове, ЗУТ, предоставяне на кадастрални данни и административно обслужване на населението, приемане и предоставяне на данни от специализирани карти, организация, ръководство и контрол на Службата по кадастъра и др. С предизвестие № ЧР-33-20/09.06.2015г. подс.К. бил предизвестен, че след изтичане на едномесечен срок от получаване на предизвестието, ще му бъде прекратено служебното правоотношение на основание чл. 106, ал.1 ,т.6 от ЗДСл, поради придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. След постановяване на разглежданата присъда, на 02.03.2019г. К. починал, видно от препис-извлечение от акт за смърт № 33 от 03.03.2019г., съставен в гр. Дряново, обл. Габрово.

 

В преките задължения на подс. Х. значим дял имало опазването и защитата на държавната собственост на територията на областта. За осъществяването на тези свои функции той познавал относимата нормативна уредба и бил подпомаган от служителите на областната администрация, вкл. дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“. Областният управител не назначил постоянна комисия по чл. 74 от ППЗДС от длъжностни лица в областната администрация, която да разглежда преписките по продажба и замяна на имотите - държавна собственост, и дава становище по тяхната законосъобразност и целесъобразност, а прилагал избирателно обичайната съгласувателна процедура по Вътрешните правила за документооборота и вътрешната организация административното обслужване в ОА Добрич. В периода на своето управление подс. Х. неправомерно извършил следните действия на разпореждане с държавни недвижими имоти, като пренебрегнал законовия ред, държавния и обществен интерес, постигайки облагодетелстването на подс. Г., а с негова помощ и на други физически и юридически лица, от което последвали щети за държавата и търговско дружество „Специализирана болница за рехабилитация –Тузлата“ ЕООД:

 

І.1. Придобиване и разпореждане с апартамент № 9 в ж.к.”Добротица”, бл.46, вх.Д, ет.5.

А)На територията на област Добрич държавата притежавала имот – земя 456 кв.м., представляваща поземлен имот с № 02508.86.021 /стар УПИ № ІХ-2047, кв. 109/ по кадастралната карта на гр.Балчик, находящ се в гр.Балчик, ул.“Приморска“ № 16, за което от предходния областен управител бил съставен акт за държавна собственост /частна/ № 3412 от 28.03.2005г.

По заявление на „Редианс”ООД-гр.Варна, представлявано от управителя му Ж. Д., вх. № ДС-10-1637/10.05.2005, била предприета процедура по замяна на държавния имот в гр.Балчик, ул.“Приморска“ № 16 с апартамент № 9 в ж.к.”Добротица”, бл.46, вх.Д, ет.5, собственост на „Редианс”ООД-гр.Варна. Апартаментът бил придобит от дружеството по НА № 66 д.141/2005г.на 05.05.2005г. от продавачите-съпрузите Борис Спасов Василев и Роза М. *** за сумата от 16620лв.

Пазарната стойност на държавния имот към 17.05.2006г. съгласно изготвено експертно становище от лицензиран оценител била 98 400 лв. Оценката на апартамента към 17.05.2006г. била 4 175, 60лв. Оценките били изготвени от „Жилфонд-Инвест“ ЕООД гр. Добрич.

На 18.05.2006г. със заповед № ДС-01-0721 били изискани други оценки. С оглед изготвените на 25.05.2006г. цената на държавния имот възлизала на 69 000лв., а на апартамента на 61 000лв. Оценките били приети с протокол от 26.05.2006г.

Със заповед № РД-11-508/10.07.2006г., подготвена от подс. Г., към онзи момент „Началник отдел“ на отдел „Държавна собственост и административен контрол“ в дирекция АКРРДС на областната управа, подс.Х. наредил да бъде извършена замяна на държавния имот с апартамент № 9 в ж.к.”Добротица”, бл.46, вх.Д, ет.5. Разликата между стойностите на двата имота в размер на 8000лв. следвало да бъде заплатена от „Редианс” ООД-Варна в едномесечен срок. За замяната бил сключен договор № 314/11.07.2006г., вписан в службата по вписванията по заявление от 18.07.2006г. За заменения държавен имот била издадена Заповед № РД-11-02-39 за отписване от актовите книги за недвижими имоти частна държавна собственост едва на 07.03.2007г.

След замяната бил издаден АДС №3937/17.10.2006год., с който апартамент № 9, в ж.к.”Добротица” бл.46, вх.Д, бил актуван, като частна държавна собственост, като правно основание била вписана заповед № РД-11-508/10.07.2006год. на областния управител и била посочена цена на имота 20664,20лв. На 18.10.2006г. с писмо до Съдията по вписванията при РС гр. Добрич подс. Х. помолил за извършване на вписването на АДС № 3937 във възможно най-кратък срок.

Б) На 11.12.2006г. подс. Г., в качеството си на Началник отдел „ДСАК“ при ОА Добрич, подал заявление до областния управител, с което на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за държавната собственост поискал да му бъде разрешено да закупи държавно жилище - апартамент № 9, в ж.к.”Добротица” бл.46, вх.Д. Към този момент подсъдимият имал стаж по трудово (28.02.2000г. – 01.04.2004г.) и служебно правоотношение (01.04.2004-24.03.3005г.; 24.03.2005-01.01.2006г.; 01.01.2006-11.12.2006г.) общо в размер на 6 години и 8 месеца, за който не били представени документи. Подс. Г. декларирал, че отговаря на условията за закупуване съгласно Правилника за прилагане на ЗДС (ППЗДС), посочил, че за необходими и 1500лв. за асансьор, приложил нотариално заверена декларация за гражданско състояние, декларация за условия по ППЗДС, копие на АДС 3937/2006г. и данъчна оценка на имота от 09.11.2006г., от която било видно, че възлиза на 21 085, 90лв. Представил декларация, че отговаря на условията по чл. 71 ал. 1 от ППЗДС, но само относно обстоятелствата по т.1-т.3 и ал. 2. Тъй като не бил наемател на посоченото жилище подс. Г. не приложил Заповед за настаняване в него, надлежно заверена към датата на подаване на заявлението (изискуема съгласно чл. 73 ал. 2 т. 1 от ППЗДС), договор за наем и документи за плащане на наемна цена. В декларацията бил посочен и адресът на местоживеене ***, различен от адреса на жилището, което искал да закупи.

На заявлението била положена ръкописна резолюция ”да” със същата дата и подпис от областния управител. По преписката била приложена скица на Службата по кадастъра (СК) гр. Добрич от 14.12.2006г. на жилището и разпечатка на „Начин на изчисляване на достигнатата тръжна цена на земя и сграда“ за „апартамент в Добрич, жк „Добротица“ – без уточняване на други данни за идентификация на имота и дали има право на собственост върху земята, с посочена като достигната тръжна цена сумата от 21 100лв. Търг не е бил проведен, разпечатката не е била подписана от посочените като длъжности и имена служители на ОА, един от тях - самият подс. Г.. По преписката не били поискани други документи.

Без да е извършено съгласуване с юрисконсулт по чл. 36 ал. 1 и 2 от Вътрешните правила за документооборота и вътрешната организация административното обслужване в ОА Добрич, на проекта, изготвен от подс. Г., на 15.12.2006г. подс.Х. издал заповед № РД-11-921, с която наредил да се продаде на подс. Г. жилището описано в АДС № 3937/17.10.2006г. на цена съгласно данъчна оценка на имота в размер на 21 100лв. Било посочено, че сумите по цена, режийни, местни данъци и дължими ДДС следва да бъдат платени в 14 дневен срок, след което ще се сключи договор за покупко-продажба.

Подс. Г. внесъл дължимите суми на 22.12.2006г. И в същия ден, без да е бил съгласуван с Главен секретар (съгласувателна процедура била проведена само с началник отдел „ДС“ и директор дирекция „АПОФУС“), подготвеният от подс. Г., договор № 332/22.12.2006г. бил подписан между него като купувач и продавача – подс.Х. в качеството му на областен управител (установено и чрез заключението на графическа експертиза № 11). Независимо, че подс.Г. не отговарял на условието да е наемател на жилището, подс. Х. удовлетворил желанието му да закупи държавния имот без да е проведен търг и като заплати цена, равняваща се на данъчната оценка имота.

Видно от изготвената по делото и изслушана в съдебното производство  технико-икономическа експертиза, пазарната стойност на апартамента с идентификатор 72624.621.30.1.82 площ от 94,93кв.м., находящ се в гр. Добрич, ж.к.”Добротица”бл. 46, вх. Д, ет. 5, ап. 9, възлизала на 36000лв. Съществуващата разлика между пазарната и продажната стойност на имота в размер на 14900лв. се явява щета за държавата.

Със заповед № РД-11-02-50/09.03.2007г. подс. Х. наредил отписването на апартамента по АДС № 3937/17.10.2006г. с оглед промяната на собствеността.

На 08.08.2007г. подс. Г. и жена му – свид. М. Ганева продали апартамента.

 

2.   Продажба на имот-държавна собственост по кадастралната карта на гр.Добрич на ул. „Батак” № 19 на „В.о” ЕООД-Добрич.

А) Свид. В. Н., като едноличен собственик на „В.о” ЕООД притежавал сграда на ул. „Батак“ № 17 в гр. Добрич.

По създадената и одобрена Кадастрална карта (КК) на гр. Добрич, по Заповед №РД-18-15/12.05.2005г., в имота с административен адрес ул. ”Батак”№19, нямало сгради и на запад граничел с ПИ №1740,1 и 2. За този имот първоначално бил създаден АДС № 773/14.12.1966г., а след структуриране на Областна администрация гр.Добрич, на 16.07.2002г. бил съставен Акт за частна държавна собственост № 2273/16.07.2002г. Имотът бил описан като дворно място от 673 кв.м., граничещ на изток и север с жилищни имоти, на юг с ул. Батак и на запад - с парцел VI -1740 фирма „В.о”, без съсобственици. В забележка било отразено, че по Заповед РД-11-765/30.10.2002г. на Областен управител гр. Добрич 43 кв.м. от имота били предадени на Иванка И.а, за държавата останали 630кв.м.

Свид. Н. и подс. Х. се познавали. На 28.11.2006г. с НА № 77, т.IV , peг. № 6634, д. №492/2006г. свид. В. Н., в качеството си на физическо лице продал на подс. Х. и неговата съпруга апартамент в гр.Добрич, на ул. „Батак” № 4, вх. Б, ет. 3, ап. 9 от 128, 01 кв.м., изба, идеални части от общите части и правото на строеж с площ 2257кв.м. с идентификатор 72624.614.7683 за сумата от 95000лв. Купувачите платили 2600лв., а останалата част в размер на 92400 лв. била осигурена чрез кредит, по който била учредена ипотека върху апартамента в полза на банка ДСК –Добрич.

Б) Със заявление, вх№Д-99-6297/15.12.2006г. до СК гр. Добрич, попълнено от подс. Г. и подписано от подс. Х., Областна администрация поискала издаване на скица за ПИ 614.1741, към което бил приложен и АДС № 2273/16.07.2002г. Заявлението нямало изходящ номер на ОА, било попълнено на бланка на СК и било входирано в Регистъра за справки и услуги „/Урбанизирана територия/Община Добрич“ за 2006г. на СК гр. Добрич. По Регистъра било отразено, че по заявлението е издадена Скица № 13074 от 11.12.2006г., получена на 12.12.2006г.

Без правно основание и в нарушение на Закона за кадастъра и имотния регистър и Наредба 3 от 28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, в част Глава Шеста „Поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри“, К.В. - Началник на СК гр.Добрич издал Скица №13074/11.12.2006г. Извършено било изменение на КК по отношение на ПИ 72624.614.1740 и ПИ 72624.614.1741 (с посочена в скицата квадратура от 567кв.м.), състоящо се в присъединяване на сграда с идентификатор 72624.614.1740.2 към ПИ 72624.614.1741, като същата получила идентификатор 72624.614.1741.1, както и изправяне на имотната граница на ПИ 72624.614.1741 в южната част на същия. След това изменение ПИ 72624.614.1740 станал с площ 195 кв. м, а ПИ 72624.614.1741 - с площ 629кв.м. В скицата като съсобственици на ПИ 72624.614.1741 били посочени ОА с АДС, отразен с номера на вписването на АДС 2273/2002г. в службата по вписванията – като № 100/05.08.2002г., но с невярно посочена площ - вместо 630кв.м. – от 567кв.м., и „В.о“ ЕООД, с номера на вписване на договора за доброволна делба от 20.06.1997г., и площ от 62кв.м. Сумирани, посочените в скицата две квадратури, попълвали площта на терена на АДС 2273/2002г. По този начин изграденият обект „Бизнесцентър с магазини и снек-бар” в ПИ 72624.614.1740 попаднал в ПИ 72624.614.1741.

Фактически с така издадената скица била променено съдържанието на КК в нарушение на установения ред. Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.1 от ЗКИР, измененията в КК по чл. 53, се одобрявали със заповед от изпълнителния директор на АГКК или от овластен от него началник на СГКК. Заповедта се съобщавала на заинтересуваните лица по реда на ГПК. Съгласно §1, т.13, от ДР на ЗКИР „заинтересувани лица по чл.54, ал.1 били собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти. За промяната на КК нямало подадена молба от собственика на имота - Областен управител. Липсвал и документ за собственост съгласно чл.58, ал.3, т.8 от Наредба 3. Не е била издадена и заповед, с оглед отразеното и по скиците на тези ПИ – „последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот – Заповед КД-14-08-Д-83/23.01.2006г. на Началника на СГКК-Добрич“. Заявлението от ОА било подадено четири дни след изготвянето на исканата с него скица. В неустановен момент след това скицата била предадена на свид. Н..

В) На 20.04.2007г. свид. Н. като собственик на ЕООД „В.о“, чрез свид. В.Д. (строителен техник във „В.о“ ЕООД),  подал до областния управител заявление да закупи прилежащата част на държавна земя имот № 72624.614.1741 по КК към неговия имот 72624.614.1740. Приложена към документите към заявлението била и скицата, изготвена от В. № 13074/11.12.2006г.

Вдействителност, заявлението било попълнено и подадено от свид. Д. в информационното бюро на първия етаж в сградата на ОА. Служителката на ОА уведомила подс. Г., който слязъл и прегледал заявлението и документите към него.

Работата по заявлението била насочена с резолюция на подс. Х. към подс. Г.. Подс. Г. с резолюция от 23.04.2007г. наредил на свидетелката М.К. (в периода 2000-2008год. старши експерт, главен експерт и Началник на Отдел „ДС” при Областна управа) да изготви „нов АДС. Влязла в сила КК на гр. Добрич“. По заявлението били образувани две преписки с един и същ номер, съответстващ на входящия му номер ДС 10-03-1537/20.04.2007г.:

Предметът на първата преписка бил „Съставяне на АДС (по чл. 18 от ЗДС) за ПИ 72624.614.1741 по КК (кв. 505, пар. V-1741) ул. „Батак“ № 19 (стар № 21-АДС № 2273/2002г.). Изискана била данъчна оценка, според която имотът от 629 кв.м. е на стойност 13209лв. С АЧДС№ 4098/03.05.2007год. била актувана земя с площ от 629кв.м., „прилежаща площ“ на сграда ”Бизнесцентър с магазини”, представляваща ПИ 72624.614.1741 по КК от 12.05.2005г. В т. 8 на АЧДС било отразено, че собственик на „построената в имота сграда „Бизнесцентър с магазини“ е „В.о“ ЕООД“ с данни за регистрацията и договора за доброволна делба. Актът бил съставен от свид. К.и утвърден от подс. Х.. В същия ден подс. Х. изпратил до Съдията по вписванията за вписване съставения АЧДС, с молба за бързина, като в приложения добавил и скицата от 11.12.2006г., както и копие за АДС 2273/16.07.2002г. за който посочил, че е анулиран.

Втората преписка била водена по „Молба за закупуване на прилежаща площ към сграда имот № 72624.614.1740 – КК-Добрич“. С оглед площта на имота от 629 кв.м., съгласно правилата по чл. 200 вр. чл. 19 от ЗУТ и на основание чл. 85 ал. 2 от ППЗДС областният управител следвало да предприеме необходимите действия за разделянето на имота. Продажбата по чл. 84, ал. 1 от ППЗДС била възможна само след като имотът бъде разделен с влязъл в сила подробен устройствен план. В този случай, обаче, при изготвянето на ПУП Общинският експертен съвет по устройство на територията би установил, че сградата изобщо не попада в имота и биха били осуетени желаните от свид. Н. правни последици. Съзнавайки зададеното от подс. Х. направление на процедурата с цел удовлетворяване на интересите на свидетеля да закупи държавната земя, въпреки поделяемостта на имота, подс. Г. продължил администрирането на заявлението в ОА. По преписката била приложена и разпечатка на „Начин на изчисляване на достигнатата тръжна цена на земя и сграда“ за „Земя гр. Добрич - „В.о“ – без уточняване на други данни за идентификация на имота, с посочена като достигната тръжна цена сумата от 15 850, 80лв. (определена като данъчната оценка от 13 209 и увеличена с 20 % - 2641, 80лв.). Разпечатката не била подписана от посочените като длъжности и имена служители на ОА, единствено от Директор „АПОФУС“. Със заповед № РД-11-04-21/04.06.2007г., подготвена от подс. Г., подс. Х. на основание чл. 36 от ЗС, чл. 44 ал. 2 от ЗДС, чл. 90 ППЗДС, данъчната оценка от 26.04.2007г. и във връзка със заявлението на свид. Н. от 20.04.2007г. наредил земята, описана в АДС№ 4098/03.05.2007г. да бъде продадена на „В.о” ЕООД –Добрич, представлявано от свид. Н.. В заповедта била възприета така формираната цена, и следващите се от това режийни и данъци по ЗМДТ и ЗДДС. Цената била заплатена от свид. Н. на 12.06.2007г. С договор № 355/03.07.2007г., подготвен от подс. Г., била извършена продажба на имот ПИ 72624.614.1741 c площ от 629 кв. м. по Кадастралната карта на гр.Добрич, ул.”Батак” №19, с Акт за ЧДС№4098/03.05.2007г. на „В.о” ЕООД –Добрич, представляван от свид. Н.. В качеството си на продавач договорът бил подписан от подс. Х..

Видно от изготвената по ДП, приобщена по делото и изслушана в с.з. технико-икономическа експертиза, пазарната стойност на продадения имот възлизала на стойност 120 800лв. и съществувала разлика в размер на 104 949 лв. между пазарната стойност на имота и продажната такава в размер на 15 850,80лв.

Впоследствие, на 02.11.2009г. СГКК Добрич променя КК по отношение на имоти 72624.614.1739, 72624.612.1741 (с нанасяне на дворищно-регулационна линия между тях). С този проект, изготвен от инж. П. К., е постигната и промяна в границата между имоти 1740 и 1741, след която сградата с идентификатор 614.1741.1 преминава в имот 614.7140 (където обективно винаги е била) и получава идентификатор 614.1740.2, а площите на ПИ, съответно:  614.1740 от 257кв.м. и 614.1741 – 499кв.м. (фиксирано на приложените скици 11 и 12 към заключението на СТЕ от в.л. геодезист М. Х.).

Г) На 03.11.2010год. била подадена искова молба от държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника-Ж.Ж.-***, с която било поискано обявяване нищожността на договор № 355/03.07.2007г. за продажба правото на собственост върху недвижим имот ЧДС земя-629кв.м ПИ 72624.614.1741 по КК на гр.Добрич. С влязло в сила решение по гр.д. № 5433/2010 г.по описа на ДРС била прогласена нищожността на сключения договор № 355/03.07.2007г., поради противоречието му със закона.

С Решение №34/12.12.2012г.на ДРС, по гр.д. № 5430/2010 г., влязло в сила на 18.06.2013г., по реда на чл. 108 от ЗС било признато за установено по отношение на „В.о” ЕООД, че Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на Област Добрич (след уточнение от 30.10.2012г. относно площта на имота) е собственик на недвижим имот-ПИ с площ 499кв.м. и идентификатор № 72624.614.1741по КК на гр.Добрич. „В.о” ЕООД бил осъден да предаде владението на имота при едновременно изпълнение на задължението на държавата да заплати сумата от 19467, 15лв. като дадена без основание по нищожния договор.

 

3. Продажба на имот-държавна собственост с идентификатор 83017.506.400 по кадастралната карта на гр.Шабла.

Имот № 83017.506.109 с площ от 5,132дк., в землище гр. Шабла, представляващ държавен горски фонд бил собственост на Министерството на земеделието и горите в лицето на Държавна дивечовъдна станция гр.Балчик. На него бил разположен къмпинг „Добруджа“.

През 2003г. съгласувано с Държавна дивечовъдна станция гр.Балчик, Община Шабла предприела действия по изработване на кадастрален план за територията на Къмпинг „Добруджа” и след направена геодезическа снимка, послужила за кадастрална основа на ПУП - План за регулация, План за застрояване, одобрен с Решение № V.IV.1.1/ 06.07.2004г. на Общински съвет гр. Шабла, публикуван в ДВ бр. 94/22.10.2004г.

В хода на работата по кадастралната карта, от Х.К. -управител на „Вайя” ЕООД – София (поддържала картата на възстановената собственост на Община Шабла по договор с МЗГ) и Илона Б. –Началник Общинска служба „Земеделие” Шабла, били изготвени Скица-проект № ФО2280/10.11.2004г. и № ФО306/26.07.2005г. за разделяне на ПИ № 109 и обособяване на ПИ №399 и №400, като границата между тях била нанесена с линия пунктир. Съществуващите сгради били посочени като „други жилищни сгради – барака, лятна кухня“, при съответните площи в кв.м. Протекло съгласуване с Държавна Дивечовъдна Станция Балчик.

Проектът не бил осъществен и след нареждане от Областна дирекция „Земеделие и гори” - гр.Добрич работата по издаването на скици и регистрация да преустанови, на Служба Кадастър гр. Добрич били предадени данните за имотите, сред които и за имот с № 109, в цялост, с преминаваща през него граница на горския подотдел с пунктирна линия. В този вид имотът бил обозначен на одобрената със заповед № РД-18-15/29.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК кадастрална карта на община Шабла. Трайното му предназначение било като горска територия с начин на трайно ползване за къмпинг, мотел, при собственик МЗГАР-Държавно лесничейство гр. София.

Идеята за разделяне на площта на имота, разположен вблизост до морето, на два, и придобиването им по чл. 44 ал. 2 от ЗДС като „прилежащи“ на разположените в тях бунгала, била обсъждана между Началника на СК Добрич – К. В., подс. Х. и Г., нотариус Д.Б. (закупил бунгала на територията на проектирания, но несъществуващ на кадастралната карта, имот №399). Б. следял развитието на процеса около закупуване на земята, бил запознат с отказа на Гл. архитект на Община Шабла да узакони постройките, знаел, че имотът е собственост на МЗГ. След одобряване на кадастралната карта Б. се сдобил с констативни нотариални актове и удостоверения за търпимост за своите постройки. Узнал от В., че чрез областна управа не може да придобие нищо от имот № 399, като част от държавния горски фонд и собственост на МЗГ, но ако се сдобие със сграда в съседния № 400 може да бъде закупена прилежащата площ в земя ЧДС. Заедно с подс. Г. посетили имота и след огледа подс. Г. отговорил, че няма никакви пречки ако бъде закупена сграда да бъде подадена молба в областна управа за закупуване и на прилежащата към сградата площ.

С тази цел, на Скица №8470/18.05.2007г. за ПИ 83017.506.399 издадена от Службата по кадастъра по заявление от Д.К.. Д. (лично като собственик и като пълномощник на други собственици на бунгала в имот 399), подписана от свид. Зл. Тодоров, неправомерно били обособени имоти с кратки № 399 и № 400, като границата на горския подотдел съществуваща в пунктирната линия, била нанесена, като непрекъсната линия. Така, издавайки скица за ПИ № 399, била обособена граница на двата ПИ. Посочено било, че имотът включва 29 курортни туристически сгради с полумасивна конструкция и две масивни складови бази с частични стоманобетонни елементи. Всяка от сградите била индивидуализирана със собствен идентификатор, обозначен като подномер на ПИ, застроена площ (ЗП) и етаж – 1.

К. В. също закупил бунгало на територията на ПИ 830017.506.399, с договор, заверен от нотариус Б.. На 16.10.2007г. нотариус С.А.изготвила нотариален акт за удостоверяване на правото на собственост върху недвижим имот по писмени доказателства, № 153, т. 8, вх.рег. 5127, дело № 999/16.10.2007г. С НА било признато правото на собственост на К.В. върху „Курортна, туристическа едноетажна сграда“ с идентификатор № 83017.506.399.33 със ЗП 17 кв.м., построена в държавен поземлен имот с идентификатор 83017.506.399.

По отношение на ПИ № 400, конкретните действия били формално поети от свид. Г. К. – зет на нотариус Б.. На 02.10.2007г. К. подал заявление до Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) за промяна в кадастралния регистър на ПИ и сграда с идентификатор 830017.506.400.1 и издаване на скица на сградата. Към приложените документи било и копие на договор за покупко-продажба от 03.07.2007г. – неподписан от продавач и купувач (чрез пълномощник), но заверен за вярност с оригинала с печат на нотариус Д. Б.. и подпис. В договора било посочено, че К.С.от гр. Шабла, прехвърля на Г. К. от гр. Хасково, чрез пълномощника му Ж.И.а, собствеността върху „полумасивна сграда – бунгало, под № 1, попадаща в поземлен имот № 400, състояща се от две стаи, коридор, баня и тоалетна, трайно прикрепени към цементова основа към земята, находящи се в Къмпинг „Добруджа“- гр. Шабла, лагер „Елисейна“, закупена съгласно договор за покупко-продажба с рег. № 2603 от 12.06.2007 година на нотариус Д.Б., рег. № 533 на НК, с район на действие РС Добрич.“ срещу 500лв.

В издадената по заявлението на К. скица № 15713/03.10.2007г. на сграда 83017.506.400.1, подписана от К.В., било посочено, че това е курортна, туристическа сграда, със ЗП 33 кв.м. на един етаж.  За разлика от Скица №8470/18.05.2007г. за ПИ 83017.506.399, на издадената на К., границата между имоти ПИ 399 и 400 била променена и начупена – като обикаляла бунгало № 34 в ПИ 399, придавайки му част от територията на имот 400. Въпреки, че на скицата било отразено, че представя заснетото на кадастралната карта, одобрена на 29.03.2006г., В. нанесъл графично несъществуваща по КК граница в имот № 109, в нарушение на установения законов ред. За тази промяна нямало издадена заповед на изпълнителния директор на АГКК или на овластен от него началник на СГКК, за промяната в кадастралната карта нямало подадена молба от собственика на имота – МЗГАР – Държавно лесничейство, не бил приложен документ за собственост, нито пък промяната в КК била съобщена на собственика на земята и заинтересовано лице – МЗГАР – Държавно лесничейство.

След като получила идентификатор и била нанесена на КК въпросната „сграда”, К. поискал изготвяне на нотариален акт. На 16.10.2007г. за удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот по писмени доказателства нотариус С.А.от гр. Каварна съставила НА № 154, т. VIII вх. Рег.№ 5130, д.№ 1000/16.10.2007г., според който сградата „Курортна, туристическа едноетажна сграда“ е построена върху държавен поземлен имот „с идентификатор 83017.506.400“. Към този момент нямало акт за държавна собственост на земята, това не било отразено и по издадената от В. скица.

На 20.11.2007г. съпругата на К. В., Пепа Ш. посетила кантората на нотариус Б. и изготвила пълномощно с което упълномощила К. да я представлява пред нотариус, данъчни, административни и т.н. служби, като извършва всички юридически действия, вкл. да договаря сам със себе си, по отношение на притежаваната от нея 1/3 идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. Шабла, Къмпинг „Добруджа“- лагер „Елисейна“, а именно - „Курортна, туристическа едноетажна сграда с идентификатор 83017.506.400.1 … построена върху държавен поземлен имот „с идентификатор 83017.506.400“. Пълномощното било нотариално заверено от Б..

На 27.11.2007г. същото сторил И.И. - кръстник на подс. Г. (и негов съсобственик в други поземлени имоти на територията на гр. Добрич). И. упълномощил К. за всякакви юридически действия с притежаваната от него идеална част в същата „сграда“. Пълномощното било нотариално заверено от Б..

Към 20-27.11.2007г. Ш. и И. не били собственици на посочените в пълномощните идеални части.

С НА № 33 и № 34 /28.11.2007год. по описа на Нотариус С.А.свид. Г. К., договаряйки сам със себе си, като продавач и като упълномощен от всеки от купувачите, продал по 1/3 идеална част от притежаваната от него сграда на Ш. и И., срещу сума от по 200лв.

На 11.01.2008г. с вх. 94-29, било заведено заявление от името на Г. К.(без данни за обратна връзка) до СГКК гр. Добрич за промяна в кадастралния регистър и издаване на скица за сграда 83017.506.400.1.

На 14.01.2008г. с вх. 99-31, било заведено заявление на Областна управа чрез П.Г. *** за промяна в кадастралния регистър и издаване на скица за ПИ 83017.506.400.

На 15.01.2008год. в Областната администрация-гр.Добрич било подадено заявление с вх. № ДС-10-03-110, подписано от Г.К. лично и в качеството на пълномощник на И.И. и П.Ш., в което тримата молят да им бъде разрешено закупуването на прилежаща площ към съсобствения им недвижим имот, построен в поземлен имот с идентификатор 830175.506.400 с площ от 1263,00кв.м. Към заявлението били приложени скици от СГКК Добрич № 409 (за имота) и № 410 (на сградата), и двете от 11.01.2008г. Скиците съответствали на очертанията на имота, сторени от В. на скицата от 03.10.2007г. Като собственик на земята била посочена ОА, а на сградата – К., Ш. и И..

По заявлението била поставена резолюция от подс. Г. *** удостоверение за данъчна оценка, преди да се състави АДС”, насочена към М.К.-Д., Н-к отдел „Държавна собственост”. Тя от своя страна ангажирала други служители. За издаването на данъчна оценка, на 24.01.2008г. с писмо на Главния секретар била отправена молба до Кмета на Община Шабла. В молбата било посочено, че се иска удостоверение за имот в гр. Шабла, къмпинг „Добруджа“, лагер „Елисейна“ „земя – 1263кв.м.“, с отразяване в Декларацията по чл. 14 ЗМДТ, че земята е собственост на ОА. На 30.01.2008г. била издадена данъчна оценка, според която земята е на стойност 3455, 60лв.

Имотът бил актуван като частна държавна собственост АЧДС № 4363/05.02.2008г., с описание, че земята е прилежаща площ на недвижим имот „Курортна туристическа сграда“. Като съсобственици били посочени К., Ш. и И.. В графата „Предоставени права за управление“ било отразено „На областен управител на област с административен център Добрич на основание чл. 18 ал. 1 от ЗДС“. Съгласно действалата норма на чл. 18 ал. 1 от ЗДС – „Имоти - държавна собственост, които не са предоставени за управление по установения ред, се управляват от областния управител по местонахождението им.“. С писмо от същия ден АЧДС и скицата, предоставена от заявителя № 409/11.01.2008г. били изпратени на Службата по вписванията гр.Каварна. Актът бил вписан на 06.02.2008г.

Работата по заявлението включвала и определянето на цена, за което била изготвена разпечатка „Начин на изчисляване на достигната цена и сграда: прилежаща земя гр. Шабла“ с посочване на имената на съсобствениците на сградата и ПИ 506.400 по КК на гр. Шабла. С оглед данъчната оценка и 20%то увеличаване земята била оценена на 4146, 72лв., били определени и другите задължителни плащания. По изготвената разпечатка не били положени подписи от посочените длъжностни лица.

На 07.02.2008год областният управител Х. подписал подготвената от подс. Г. заповед № РД-11-03-08, с която наредил да се продаде на собствениците на „Курортно туристическа сграда” К., И. и Ш., земята представляваща ПИ № 830175.506.400 по КК-Шабла, цялата с площ от 1263,00кв.м на цена от 4 146,72лв. Купувачите следвало да заплатят определените суми, включващи режийни и данъци, сторено от К. на 08.02.2008г. (петък).

Продажбата на земя - частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда върху нея, налагала по чл. 84, ал. 3, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост да бъде представено удостоверение от съответната общинска администрация, че сградата е законно изградена. Такъв документ не бил представен от свид. К. при подаване на заявлението му и не бил изискан от Директора, подс. Г., който имал и лични впечатления от мястото и построените на него „сгради“.

В първия работен ден след плащането, на 10.02.2008г. бил подписан подготвения от подс. Г. договор №390 между подс. Х.-областен управител, Й. Й.-директор на дирекция „АПОФУС”-ОА, като продавачи на по 1/3 идеална част и К., И. и Ш., като купувачи на равни идеални части от ПИ № 83017.506.400. В договорът не било отразено К. да е в качеството на пълномощник на останалите собственици, но фактически само той се подписал като купувач. Впоследствие имотът бил деактуван, отбелязано по АЧДС с печат и забележка.

В последствие, видно от заявление от 09.12.2009г. на Г.К., „сградата“ била премахната, отразено по КК при СГКК Добрич.

От изготвената по делото технико-икономическа експертиза, изслушана в с.з., се установява, че пазарната стойност на имота, продаден с договор № 390/10.02.2008год., ПИ 830175.506.400 по КК на гр.Шабла, с площ от 1 263кв.м, възлиза на стойност 34 300лв., което надхвърля платената от К. сума с 30154лв.

От заключението по СГЕ № 11 от 31.01.2013г., изслушано в с.з., се установява, че подписът за „Началник служба по кадастър в Скица № 15713/03.10.2007г., издадена от Агенция по кадастъра, Служба по кадастъра гр.Добрич е положен от К..

 

ІІ. Разпореждане и продажба на имоти собственост на СБР „Тузлата „ ЕООД в местността „Тузлата” гр.Балчик.

А)През 70-80-те години, в района на „Санитарно-курортен комплекс-Тузлата“ гр. Балчик, на територия от 270 дка, били поставени 48 броя бунгала-бараки на различни ТКЗС-та и съдружия за отдих на работниците. През 90-те години някои от председателите на ликвидационните съвети на дружества, правоприемници на АПК започнали разпродажбата на имуществото. Свид. Петър П., председател на ликвидационния съвет на „Възход” ООД гр. Ген. Тошево /правоприемник на АПК„Ленин”/ установил, около дузина дървени бунгала, които се намирали в местността „Тузлата”. На място проверил състоянието на бунгалата, разговарял с управителката на медицинския център, която му казала „да си взема бунгалата”. Взето било решение на правоимащи срещу талони за трудово участие в дружеството да бъдат предоставени бунгала. Издавали се фактури, които описвали вещ, стойност и инвентаризационни номера. Бунгалата имали площ от по около 50-60кв.м., били поставени върху камъни, без бетонна основа, пръснати из имота, някой от тях зад бариерата, други в гората, а трети в непосредствена близост до морето и лечебните кални езера. Различни предприятия, сред които и ОФ СТУП, “Хранителни стоки” ООД, сдружения или физически лица владеели и се разпореждали с тези бунгала.

На 12.07.1991г. от свид. Б., в качеството му на Председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет гр. Балчик, бил одобрен АДС№ 608 за недвижим имот: масивни сгради със застроена площ 5 970 кв. м. (описани в раздел 31), езера от 84 000 кв. м. и незастроена площ от 180 030 кв. м., общо от 270 000 кв.м. Имотът бил предоставен за управление и  стопанисване от СКК „Тузлата” гр. Балчик.

По заповед № РД-09-329/05.04.2000г. на Министъра на здравеопазването на основание чл. 103 ал. 1 вр. чл. 104 и чл. 38 ал. 2 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) за преобразуване на съществуващото публично санитарно-курортно здравно заведение за болнична помощ в лечебно заведение за болнична помощ – еднолично търговско дружество с държавно имущество, и необходимите книжа, с решение №1927/10.05.2000г. по д. № 646/2000г. на ДОС на основание чл. 119 ал. 2 от ТЗ и чл. 496 от ГПК  било регистрирано ЕООД „Специализирана болница за рехабилитация – Тузлата“ (СБР-Тузлата) гр. Балчик. Капиталът на дружеството бил 88 310лв., лечебното заведение поемало изцяло активите и пасивите на „Санитарно-курортен комплекс-Тузлата“ гр. Балчик по баланса му към 20.09.1999г. като негов правоприемник. Правата на собственост на държавата, като едноличен собственик на капитала в лечебното заведение, се упражнявали от Министъра на здравеопазването.

С писмо от 17.08.2000г. Министърът на здравеопазването поискал от областния управител на област Добрич да актуализира АДС № 608/12.07.1991г. за имот в местност Тузлата, собственост на „СБР-Тузлата“ ЕООД, по представени от дружеството документи, на основание чл. 148 ал. 3 от ППЗДС вр. §15а от ПЗР на ЗППДОП. Последвала кореспонденция между управителя на СБР, областния управител и МЗ. На 19.10.2000г. медицинският управител на СБР отправил молба до областния управител за издаване на АДС.

По ф.д. № 646/2000г. на ДОС, по заявление на управителя на ЕООД „СБР-Тузлата“ и приложените към него: Заповед № РД-16-269/07.12.2000г. на Министъра на здравеопазването за увеличаване на капитала на дружеството на основание чл. 148 ал. 1 т. 2 от ТЗ с 558 000лв., представляващи стойността на имот, държавна собственост, който се апортира в капитала на дружеството; АДС № 608/12.07.1991г. на ОбНС гр. Балчик; скици на имота; доклад за оценка на имота на стойността 558 000лв. и изменение на дружествения договор, с решение № 375/12.02.2001г. била вписана промяна в обстоятелствата по партидата на ЕООД „СБР-Тузлата“ с увеличение на капитала на 646 310лв. Посочено било, че увеличението е от непарична вноска в размер на 558 000лв., представляваща право на собственост върху имот с обща площ – застроена и незастроена 186000кв.м. (без езерата), находящ се в местността „Тузлата“, съгласно АДС № 608/12.07.1991г. на ОбНС гр. Балчик.

На 20.06.2001год.на основание чл. 68, ал.1 от ЗДС, чл. 148,ал.1 от ППЗДС бил издаден акт №1756 за частна държавна собственост, в който бил описан имот № 000164, ЕКАТТЕ 02508, в землището на гр.Балчик - земя от 122885 кв.м.Този имот включвал освен описаната земя и сгради в това число санаториум, физиотерапия, управление, котелно, гаражи и др.между които и бараки. Последните описани, като: едноетажна паянтова конструкция. Бивш собственик на имот № 000164 била държавата, като предходен акт бил отразен АДС № 608/12.07.1991г. Вписано било, че имотът е включен в капитала на търговско дружество „Специализирана болница за рехабилитация-Тузлата“ ЕООД с реш. № 1927/10.05.2000г. и Реш. № 375/12.02.2001г. поф.д. 646/2000г. на ДОС. Като забележка било отразено, че в капитала на дружеството е включен и имот № 000625 с площ 16 995кв.м., който представлявал плажна ивица и е изключителна държавна собственост и част от имот№ 000161 с площ 46 120 кв.м. представляващ държавен горски фонд. За имот № 000165 с площ 11 3073кв.м. представляващ калолечебно езеро било отразено, че е изключителна държавна собственост и не е включено в капитала на дружеството.

 

Б)От 2000год. датирали и спорове между Община гр.Балчик и Държавата, относно собствеността върху земята, включена в капитала на дружеството.

С решение № 2025 от 27.10.2000год., Поземлена комисия-гр.Балчик признала и възстановила на Община Балчик правото на собственост върху земеделска земя на площ от 128,856 дка в местността „Тузлата”,съставляващ имот № 4 по изработения през 1975г. кадастрален план в цифров модел на м. „Тузлата”. На основание чл.2 ал.1 от ЗОС и посоченото решение на ПК-гр. Балчик бил съставен акт № 500/13.11.2000г. за частна общинска собственост по отношение на незастроен терен с площ от 128,856дка, представляващ имот № 4 от кадастралния план на местността „Тузлата” .

Наличието на съставен предходен акт за държавна собственост № 608/ 1991г., послужил като основание на областния управител на област с административен център гр. Добрич със заповед № РД-11-274/09.04.2001г. да отмени АОС. С решение 8231/06.11.2001г. по адм. д.№ 4040/2001г.на ВАС е оставено в сила решение № 1366/15.02.2002г. по адм. д. 10368/2001 г. на ВАС и жалбата на Община Балчик против посочената по-горе заповед била отхвърлена.

През 2002год. по описа на Балчишкия районен съд е било образувано гр. д.№169 по искова молба на Община Балчик, представлявана от Кмета против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и ЕООД „Специализирана болница за рехабилитация -Тузлата„ представлявано от управителя му. Ищецът молил да бъде установено по отношение на ответниците, че земеделска земя с площ 128,856 дка, представляваща имот № 000164 по плана за земеразделяне на гр.Балчик е общинска собственост, като възстановена по реда на ЗСПЗЗ-чл.2,ал.2,т.4 от ЗОС. Съдът е отхвърлил иска на Община Балчик и с решение № 199/19.11.2003г. БРС признал за установено по отношение на Държавата и ЕООД „СБР-Тузлата„ правото им на собственост върху имот-земеделска земя с площ 128,856дка, представляваща имот № 000164 по плана за земеразделяне на гр. Балчик. По жалба от Община Балчик било образувано гр.д. № 65 /2004г.на ДОС, по което с решение №251/10.12.2005г. ДОС оставил в сила решение №199/19.11.2003г. на БРС. С Решение № 1294/29.01.2007г. по гр. д. № 2140/2005г. на ВКС било оставено в сила въззивното решение.

 

В) За местността „Тузлата” до 2000г. нямало одобрени кадастрални и регулационни и застроителни планове, планове за вертикална планировка, околовръстен полигон, комуникационни схеми, ВиК планове. Районът бил заснет през 1967год. по едрата топографска карта на България и бил с обща застроена и незастроена площ от 296.203дка, вкл. калолечебни бани с площ от 88.893дка. Изработеният през 1975г. кадастрален план не бил одобрен, а новият бил одобрен със заповед от 29.12.2000г. През 2004год. била одобрена и нова кадастрална карта.

На 13.10.2003г. служители на ДНСК извършили проверка и съставили констативни протоколи за наличие на обекти, без надлежни разрешения За имот № 000164 в землището на гр.Балчик с писмо изх.№ РД-02-0900-1/18.11.2003г. установили, че в имота държавна собственост имало разположени 13 бр. бараки, нетрайно закрепени към терена, същият бил свлачищен и имал наложена забрана. Началникът на РДНСК-Добрич уведомил Кмета на Община Балчик с нареждане за предприемане на съответните действия.

На основание чл. 44 ал. 2 от ЗМСМА, чл. 65 ал. 1 от ЗОС, чл. 56 ал. 3 от ЗУТ, чл. 49 от ЗАП, чл. 25 ал. 2 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти на територията на община Балчик, и във връзка неоспорения констативен протокол от 13.10.2003г., Кметът на Община Балчик издал заповед № 132/26.02.2004г. за премахване на бараките, като след изтичане срока за доброволното им премахване от техните неизвестни собственици, това щяло да бъде сторено принудително, както и за незабавното прекъсване на ел. и ВиК захранването им. В заповедта били посочени съществуващите незаконно монтирани в югоизточната част на държавен поземлен имот 000164, 13 обекта – всички нетрайно свързани с терена и ползвани от рибарите в района:

№1-метален контейнер-сиво син на цвят с р-ри 2,50/5,00м

№2-полуразрушена дървена барака, син цвят с р-ри 2,50/2,50м.

№3 метален фургон-шейна, сиво-зелен на цвят р-ри 9,10/3,50м.

№4-тухлена тоалетна

№5 дървена барака, св. кафява с р-ри 4,40/6,20м

№6 -дървена барака, св. кафява с р-ри 4.00/2.80м.

№ 7 навес,покрит с етернит и импр.плат с р-ри 5.60/3.00м.

№8 дървена барака, кафява р-ри 3.70/3.00м. със склад 2.40/2.10 и навус 1.90/3.00 с етернит

№9 тухлена тоалетна с р-ри 1.90/1.80м.

№ 10 дървена барака, зелен цвят, покрита с керемиди и покрита веранда с р-ри 3.10/4.00м.

№11 дървена барака,зелен цвят с веранда, покрита с етернит с р-ри 4.40/ 3.10м.

№ 12 навес от метални конструкция, ограден от 2 страни с р-ри 3.60/2.70м..

№ 13 дървена барака, св. кафява, покрита с керемиди, с р-ри 7,00/7,00м.

На 26.03.2004г. девет лица в качеството си на собственици на посочените в заповедта обекти обжалвали Заповедта на Кмета. Било образувано адм.д.№ 196/2004г. по описа на ДОС. Сред жалбоподателите били свид. П.П.собственик на паянтова дървена сграда обект № 3 по заповедта на Кмета, и свид. И. А., собственик на паянтова дървена сграда, №13 по заповедта на Кмета обект, отразен по кадастралния план от 1975г. и кадастралната карта от 2004г. с № 1. На 26.08.2005г. свид. А.  продал на С.Д., чрез пълномощника й (и нейна дъщеря) А.Д. собствеността върху дървената вила с договор за покупко-продажба на движима вещ. На 29.09.2005г. А.Д. се сдобила с констативен нотариален акт от своя страна на 28.10.2005г. продала сградата на „Мехтранскомерс“ АД Варна. Поради тази причина дружеството също било конституирано като заинтересовано лице по делото. В хода на съдебното производство назначеното вещо лице дало заключение, че част от обектите били закрепени трайно към терена и нямат статут на преместваеми обекти по см. на чл.56, ал.1 от ЗУТ, сред тях обект №13 и №3, за останалите обекти от заповедта вещото лице изразило становище, че не са трайно прикрепени и свързани с терена. Съдът приел, че е недопустимо премахването на трайно прикрепените обекти на посоченото в заповедта основание и е посочил, че ако същите са незаконни, редът за премахването им е друг, съгл. разпоредбите на ЗУТ. С решение от 28.02.2007г. по адм.д.№ 196/2004г. ДОС отменил заповедта на Кмета на Община Балчик по отношение на премахването на обекти №4,9,10,11,12,13, като в останалата част я оставил в сила.Това решение не е било обжалвано, тъй като заинтересованите страни от инициирането на съдебната процедура, с оглед отлагане изпълнението на заповедта, свидетелят П.П.от гр. Добрич и свидетелката А.Д.-член на съвета на директорите и собственик на част от капитала на „Мехтранскомерс” АД гр.Варна, предприели други действия още през 2005г. за документиране на паянтовите бараки като недвижима собственост в имота, с цел придобиване на собствеността върху земята, представляваща прилежаща площ към сградите.

 

Г) Действия по придобиване, нанасяне на КК и утвърждаване на собствеността върху бараки, разположени на територията на „СБР-Тузлата“ от свид. П. П., „Барси“ООД и „Мехтранскомерс“ АД гр. Варна.

 

Г).1. Сделки и промени в КК, свързани с „Барси“ ООД и „Мехтранскомерс“ АД гр. Варна.

На територията на СКК „Тузлата“ имало вили на 21 АПК, СМК, заводи и обединения, претърпели ликвидация и преустройства след промените през 1989г. в България. Като част от процесите по ликвидация през 1992-3г. вилите на АПК „Ленин“ Генерал Тошево, с правоприемник „Възход“ ООД гр. Генерал Тошево вилите били продадени – чрез търг, в какъвто участвал свид. Г. И. Г. за да купи едно бунгало, или чрез равностойност на ликвидационни дялове – както придобил своето бунгало С.Д..

С.Д. е баща на свид. К.Д. и свид. С.Д., с когото на семейни начала живеела П.Н.. Синовете и Н. работили в „Барси“ ООД, като тя била управител на дружеството.

Н. и свид. Р.Г., адвокат и юрисконсулт на „Мехтранскомерс“ АД били близки от години.

„Мехтранскомерс“ АД гр. Варна се управлявало от изпълнителен директор – свид. Ю.К. (изпълнителен директор и член на съвета на директорите до 09.05.2007г., решение № 4044/09.05.2007г. на ВОС по ф.д. 10/96г.), след което от свид. Г. Г.. Заместник председател на Съвета на директорите на дружеството била свид. А.Д.. През 2005г. дружеството проявило инвестиционен интерес към бунгалата, разположени на територията на СБР Тузлата, с оглед изкупуване на прилежащата им земя на брега на морето. Дружеството активно започнало да търси собствениците на дървените бараки. Изкупуването, в което активно участвали Н., Д., Г., К., ставало чрез договори за покупко-продажба на движими вещи или прехвърляне на дълг, сключвани между физически лица и „Възход“ ООД, издаване на скици от КК, утвърждаване на собствеността чрез оформяне на констативни нотариални актове и последващи продажби с нотариален акт към приобритатели „Барси“ ООД и „Мехтранскомерс“ АД.

По този начин:

1.   С договор за покупко-продажба на движима вещ, с нот.заверка на подписите рег.№ 1479/26.08.2005г. свид. И. Василев А. прехвърлил на С.И.а Д.-майка на свид. А.Д. собствеността върху дървена тристайна вила-Тузлата. Същият договор бил представен от юриста на „Мехтранскомерс”АД-свидетелката Р.Г., като пълномощник на Ст. Д., със заявление за издаване на скица с вх.№ 94- 2619 от 29.08.2005год. Независимо, че в договора бил за движима вещ, нямало номер на вилата и съседи, сградата била идентифицирана от СГКК гр.Добрич и била издадена скица за имота под №4598/29.08.2005год. в която имота бил описан, като сграда за обитаване с площ-59 кв.м.

2. На 14.10.2005г. А.Д. като продавач и Р.Г. като пълномощник на Г. Г. - ИД на „Мехтранскомерс“ АД,  купувач, оформили три нотариална акта -  НА № 173/14.10.2005г. за продажба на недв. имот бивша собственост на ТКЗС по §12 от ЗСПЗЗ масивна сграда № 13 с площ 60 кв.м. идентификатор на сградата 02508.62.1.5 в поземлен имот с идентификатор  02508.62.1; - НА № 174/14.10.2005г. за продажба на недв. имот бивша собственост на ТКЗС по §12 от ЗСПЗЗ масивна сграда № 15 с площ 60 кв.м. идентификатор на сградата 02508.62.1.7 в поземлен имот с идентификатор  02508.62.1; - НА № 175/14.10.2005г. за продажба на недв. имот бивша собственост на ТКЗС по §12 от ЗСПЗЗ масивна сграда № 14 с площ 60 кв.м. идентификатор на сградата 02508.62.1.6 в поземлен имот с идентификатор  02508.62.1 (с НА 129/24.07.2007г. има поправка в идентификатора на сградата и от 02508.62.1.6 става 02508.62.14.14, с оглед заповед от Службата по кадастър от 20.07.2007г.).

3. На 17.10.2005г. нотариус О.съставил два нотариални акта № 184 и 185 за собственост на недвижим имот по писмени доказателства, съгласно които „Мехтранскомерс“ АД, чрез представляващ свид. Г., било признато за собственик на масивна сграда № 2 със ЗП 63кв.м. с идентификатор на сградата 02508.62.1.2, и масивна сграда № 4 със ЗП 54кв.м. с идентификатор на сградата 02508.62.1.4, и двете в имот с идентификатор 02508.62.1.

4.Ha 27.10.2005г. било подадено заявление за издаване на скица вх.№ 94-3268 от СГКК гр.Добрич от името на свидетеля С.С.Д., в което подпис в графа „заявител” бил положен от свидетелката Р.Г.-юрист на „Мехтранскомерс”АД. Представен бил договор за прехвърляне на недвижим имот срещу дълг от 22.05.1993г., съгл. който „Възход”ООД гр. Ген.Тошево в ликвидация прехвърля на С.С.Д. -3 бр.вилни сгради /бараки/ № 30,31 и № 33 в местността „Тузлата”, всяка една с приблизителна застроена площ около 60кв.м. По т. 2 от този договор била посочена дата на договора за цесия от 19.05.2005год. Свидетелката Г. посочила в заявлението идентификаторите на сградите 02508.62.14.15, 02508.62.14.16 и 02508.62.14.18 по КК на гр. Балчик. Със заповед КД-14-08-2826/24.11.2005г. на Началника на СК Добрич кадастралната карта била изменена и били отразени като „друг вид сгради за обитаване“ и квадратура три сгради, съответно идентификатор и със ЗП: 02508.62.14.15 - 66кв.м., 02508.62.14.16 - 64 кв.м. и 02508.62.14.18 - 57 кв.м., собственост на Св. Д.. Предоставени били изисканите скици, впоследствие приложени по нотариалното дело, образувано във връзка със съставянето на констативен нотариален акт № 35, т.8, нот.дело 1290/2005 год. на нотариус О.О.и нот.д. 1312/2005г.,образувано във връзка със съставянето на НА за покупко- продажба на недвижим имот №58 от 28.10.2005г., съгласно който свид. С.Д. продал на „Барси” ООД гр.Варна трите сгради описани от нотариуса като масивни.

/От СК Добрич било допуснато дублиране на дадените на обектите на Св. Д. идентификатори „15“ и „16“ с други две сгради в същия терен:

С договор за покупко-продажба на движима вещ от 07.11.2005г. Д.Л.прехвърля на П. Й., Т.П. и Г. А.собствеността на движима вещ - бунгало, което се намира в югоизточната част на местността „Тузлата” в ПИ № 164. Договорът бил нотариално заверен с рег.№4707 от 07.11.2005г. на нотариус С.И.. През месец януари 2008г. новите собственици на имота възложили на инж. В.А.изработването на скица - проект на имота и геодезическо заснемане. По заявление на Т. Т.било издадена Заповед № КД-14-08-Б-257/20.02.2008г. за изменение на КК, сградата била нанесена, получила идентификатор. По скица № 3142/20.02.2008г. на сградата бил даден идентификатор по КК на гр. Балчик 02508.62.14.15 и вписана с площ 42 кв.м.

На 10.11.2008год.в СГКК гр. Добрич било подадено заявление от името на свид. П.П., в графа „заявител” бил положен подпис на инж. В.Г. А.. Представен бил проект за изменение на КК на гр.Балчик за нанасяне на съществуваща дървена постройка с площ от 44 кв.м., изработен от инж. В. А.. По скица № 21059/13.11.2008г. на сградата бил даден идентификатор 02508.62.14.16./

5. С нотариален акт № 59/28.10.2005г. А.Д. като продавач и Р.Г. като пълномощник на Г. Г.  ИД на „Мехтранскомерс“ АД, като купувач, сключили сделка относно недв. имот масивна сграда № 1 с площ 60 кв.м. идентификатор на сградата 02508.62.14.1 в поземлен имот с идентификатор  02508.62.14, дало повод дружеството да бъде привлечено като заинтересовано лице по адм. д. 196/2004г. на ДОС.

6.   На 08.12.2005г. в СК-Добрич било подадено вх.Заявление № 94- 3717 от името на свидетеля Г. И. Г. от гр.Добрич, подписано от свидетелката К., с което било искано да се направи промяна в кадастралния регистър на недвижимите имоти и да бъдат нанесени на негово име бунгала №23, 26, 34, находящи се в м. Тузлата. Представен бил договор за прехвърляне на недвижим имот срещу дълг от 21.05.1993г. съгл. който „Възход”ООД гр. Г. Тошево, в ликвидация, прехвърля на свид. Г.Г. 3 бр. вилни сгради/бараки/ в местността „Тузлата”, всяка една с приблизителна застроена площ от около 60 кв.м. Със заповед № КД-14-08-3226/09.12.2005г. на Началника на СК Добрич била променена КК, съответно били издадени скици с № 6781, №6783 и № 6782 и трите от 09.12.2005г., в които сградите получили съответни идентификатори и ЗП: 02508.62.14.10 – 62кв.м.; 02508.62.14.19 – 58 кв.м. и 02508.62.14.13 – 58 кв.м.

/На 13.08.2007г. от СГКК гр.Добрич била издадена скица № 12835, в която свид.Г. бил вписан, като собственик на сграда 62.635.1/стар идентификатор 62.14.17/. Представена е била пред нотариус О.О.във връзка със съставяне на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 80 от 13.08.2007г./

Било изготвено нотариално заверено пълномощно № 22718/ 22.12.2005г. с което Г. Г. упълномощил Ю.И.а К. да продаде притежаваните от Г. Г. недвижими имоти описани като: сграда № 23,26,34, със съответните идентификатори, всички построени в поземлен имот № 02508.62.14 по КК одобрена със заповед № 300-5/04.02.2004г. на Изп. Директор на АК, изменена на 09.12.2005г. от Началника на СК Добрич.

На 28.12.2005г. свид. Г. Г., чрез пълномощника Ю.И.а К. продал на К.Д. една от сградите-описана масивна сграда № 26, за което бил съставен НА № 94/28.12.2005г. С нотариален акт 22/01.03.2006г. К.Д. като продавач, чрез пълномощник Р.Г., продал на П.Н. като управител и представляващ „Барси“ ООД, като купувач, същото бунгало.

Въпреки, че на 08.12.2005г.от СГКК гр.Добрич била издадена скица за имот 02508.62.14.19, в която бил вписан за собственик на сграда свид.Г.Г., на 22.02.2006г. от СГКК-гр.Добрич била издадена нова скица № 1152 на сграда 02508.62.14.19, в която за собственик бил вписан К.Светославов Д., съгл. НА 149 от 29.12.2005г. на Службата по вписванията гр. Балчик.

С   НА№ 147/01.03.2006г. С.Д., представляван от пълномощника си - свидетелката Р.Г. прехвърлил на „Барси „ ООД гр.Варна сграда № 62,14.19.

7. С нотариален акт № 140/31.01.2007г. – П.Богданова, като управител на „Барси“ ООД, като продавач, и Р.Г., като пълномощник на „Мехтранскомерс“ АД, като купувач, извършили покупко-продажба на следните имоти: 1).масивна сграда № 26 с площ 58 кв.м. идентификатор на сградата 02508.62.14.13 в поземлен имот с идентификатор  02508.62.14; 2).масивна сграда № 34 с площ 58 кв.м. идентификатор на сградата 02508.62.114.19 в поземлен имот с идентификатор  02508.62.114; 3).масивна сграда № 19 с площ 48 кв.м. идентификатор на сградата 02508.62.46.11 в поземлен имот с идентификатор  02508.62.46; 4).масивна сграда № 30 с площ 66 кв.м. идентификатор на сградата 02508.62.114.15 в поземлен имот с идентификатор  02508.62.114; 5).масивна сграда № 31 с площ 64 кв.м. идентификатор на сградата 02508.62.114.16 в поземлен имот с идентификатор  02508.62.114; 6). масивна сграда № 33 с площ 57 кв.м. идентификатор на сградата 02508.62.114.18 в поземлен имот с идентификатор  02508.62.114.

8. С нотариален акт за замяна № 104/16.08.2007г. Р.Г. като пълномощник на „Мехтранскомерс“ прехвърлила на Г. И. Г. и жена му, чрез пълномощник Ю.К., масивна сграда № 19 с площ 48 кв.м. идентификатор на сградата 02508.62.46.11 в поземлен имот с идентификатор  02508.62.46, срещу масивна сграда № 32 с идентификатор 02508.62.635.1 в поземлен имот с идентификатор  02508.62.635.

 

Г).2. Сделки и промени в КК, предприети от свид. П.П..

От своя страна свид. П. П.използвал същия механизъм да оформи собствеността върху бунгалото си, а впоследствие и за още едно, което закупил:

На 19.10.2005г. свид. П. П.подал заявление до СК гр. Добрич за извършване на промяна в кадастралния регистър на недвижимите имоти за сграда 62.14.2 по КК на гр. Балчик, като приложил договорите си за придобиване на бунгало № 3 в „Тузлата“: 1) договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.03.1997г. сключен между баща му като председател на ликвидационния съвет на ОФ „Добрич-СТУП“ и П§В ООД-Добрич, представлявано от него; 2) договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.03.1998г. между П§В ООД-Добрич, представлявано от Д. В. и П. П., по силата на който свидетелят придобил бунгалото. Договорите не били във задължителната за прехвърляне на собственост върху недвижими имоти нотариална форма, имали заверка само като преписи. Въпреки, че към този момент съществуването на бараката било спорно, тъй като по заповедта на Кмета подлежала на премахване и свид. П.обжалвал по адм. д. 196/2004г. на ДОС, той поискал и от СК му била издадена скица № 5674/19.10.2005г., на която била нанесена сграда 02508.62.14.2 със ЗП 80кв.м. 

С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.10.2005 г. нот.заверка на препис рег.№4627/25.10.2005г. от нотариус Цв.Антонов, свидетелят И. И., като представляващ „И.-Хр. Стоки“ ООД, продал на свид. П.недвижим имот-бунгало с обща застроена площ 80кв.м., ведно с право на строеж, нанесено под № 3 на кадастралния план на гр. Балчик. Свид. П.П.подал заявление в СК гр.Добрич с вх.№ 94-3265 от 27.10.2005г. за издаване на скица на сграда 62.14.3. по КК на гр. Балчик. За имота била издадена скица № 5845/27.10.2005г. в която бунгалото било описано като „друг вид сграда за обитаване“ с площ от 72кв.м.

Свид. П.знаел, че трябва да се сдобие с констативни нотариални актове и потърсил нотариус Св. И., който му отказал. Първоначално му отказал и нотариус О., но свидетелят обяснил, че знае, че по такива документи вече е издавал нотариални актове на свид. А.Д.. О.се съгласил, предупреждавайки, че може и да не бъдат вписани от съдията. На 02.11.2005г. нотариус О.съставил НА 97 и 98, с които признал на свид. П.правото на собственост върху масивни сгради № 2 (80кв.м., идентификатор 02508.62.14.2, със заповед за изменение на КК от 9.10.2005г.) и 3 (72 кв.м., идентификатор 02508.62.14.3, със заповед за изменение на КК от 27.10.2005г.), построени в поземлен имот с идентификатор 02508.62.14.

Свид. П.възложил на архитект да изработи проект за необходимата прилежаща площ, който бил разгледан на заседание на Общински експертен съвет по устройство на територията при Община Балчик (ОбЕСУТ)и бил одобрен с решение по протокол № 26/16.11.2006г.

 

Г).3. На 01.07.2005г. нотариус О.издал нотариален акт за собственост на недвижим имот по писмени доказателства № 37, т. V, рег. № 3176, дело № 733/2005г., с който признал Пепа Ш. за собственик на масивна сграда № 48, ЗП от 60 кв.м., с идентификатор 02508.62.39.1, построена в поземлен имот с площ от 1875 кв.м., находящ се в местността Тузлата, с идентификатор  02508.62.39, при граници и съседи имот 38, имот 24 и улица. За стойност било посочено 1300лв.

На 19.07.2005г. с НА 131, т. V, рег. 3501, дело 821/2005г. П. Ш. и К. В. продали така описаната сграда, като построена в оразмерен поземлен имот – с площ, граници и идентификатор по КК „одобрена по заповед № 300-5-5/04.02.2004г. и изменена със заповед № КД 14-08-1327/26.05.2005г. на Службата по кадастъра гр. Добрич“, на „Скиптър“ ООД, представлявано от управителя си Йордан Андреев. В този акт данъчната оценка на имота била 969лв., а цената по договора – 1200лв.

 

Д) Действия по придобиване и разпореждане със земята, върху която били разположени „сградите“ на свид. П.и „Мехтранскомерс“ АД.

Свид. П.и представителите на „Мехтранскомерс“ АД търсили начин да закупят земята около сградите, които били техни от 2005г.

Представителите на „Мехтранскомерс“ АД комплектовали преписката и подали документи за закупуване на прилежащата към сградите земя пред ОД „Земеделие“ Добрич, адресирани до Министъра на Земеделието и храните, но от там бил постановен отказ. Предприели действия по закупуване по реда на ППЗОЗЗ на 11, 200дка земя, реално обособена част от имот с идентификатор № 02508.62.14, представляваща застроения и прилежащ терен към сградите. В хода на процедурата установили, че за терена е съставен АДС № 1756/20.06.2001г. на Областния управител на Добрич. С тази цел, на 17.08.2007г., по гр.д. 248/06г. на Районен съд гр. Балчик предявили и отрицателен установителен иск да бъде признато за установено по отношение на СБР Тузлата, че не е собственик на 11 200кв.м., представляващи част от поземлени имоти с идентификатори № 02508.62.14 и № 02508.62.114 по КК на гр. Балчик, м. Тузлата, застроен със сгради с идентификатори № 02508.62.14.1; № 02508.62.14. 13; № 02508.62.114. 19; № 02508.62.114.15; № 02508.62.114.16; № 02508.62.114.18 и прилежащ терен към същите, както и на самите сгради. Поискали и вписване на исковата молба, извършено на 10.09.2007г.

Свид. П.търсил контакт в областна администрация и разбрал, че се води дело между Община Балчик и Областна администрация относно собствеността на имотите, върху които са разположени бунгалата. В началото на 2007г. узнал, че делото е приключило и земята е държавна. Потърсил контакт с подс. Г., за когото знаел, че е Директор на „Държавна собственост“, запознал го с водените дела за сградите, които притежава. Подс. Г. възложил на юристката да извърши проверка. Последвали нови срещи, като подс. Г. му казал да подаде заявление, тъй като е уточнено, че земята е държавна собственост.

 

l. Действия на подсъдимите по заявлението на свид. П.за закупуване на прилежаща площ към сгради 02508.62.14.2 и 02508.62.14.3.

а)Ha 11.05.2007год свид. П.подал в ОА - гр.Добрич заявление с вх. № ДС 10-02-1778. Желаел да му бъде разрешено да закупи нормативно прилежаща площ към сградите, по предложението 16.11.2006г. – от 506, 7 кв.м. Приложил констативните си нотариални актове, протокола от ОбЕСУТ и разработения от наетия от него арх. М.проект.

С оглед предходните срещи и разговори със свидетеля, подс. Г. - Директор на Дирекция„АКРРД”, приел заявлението. Възложил изготвянето на проект за изменение на кадастрална карта на ЕТ „Николов-Галин Николов“ гр. Добрич. От инж. Г. Н.на 11.05.2007г. били изготвени проектни скици за ПИ 02508.62.14, 02508.62.627, а за 02508.62.626 била поставена дата 10.05.2007г. Предложението за проектни площи на имотите били: 02508.62.627 – 507кв.м.; за 02508.62.626 – 113 кв.м., с което площта на 02508.62.14 от 88356кв.м., се променяла на 87736кв.м., било одобрено от областния управител.

С писмо до СК гр.Добрич изх. № ДС-10-02-1778 от дата 11.05.2007г., подписано от областния управител подс. Х. било изпратено заявление от ОА за нанасяне на КК разделянето на имот 62.14 на три нови и издаване на скица за новообразувания имот 62.627,62.626 62.14. Приложени към искането били съдебните решения по гр.д.№№169/2002г. на БРС, 65/2004г. на ДОС и 2140/2005г. на ВКС – решение № 1294/06г./29.01.2007г., проект за изменение на кадастралната карта и одобрено предложение за нормативни площи, изготвени от инженер Галин Николов, нотариални актове за сгради.

На 16.05.2007г. по преписка ДС-10-02-1778, било изпратено и писмо от областния управител, подготвено от подс. Г., до Началника на СК В. с молба за разделяне на имот 62.14 и издаване на скица на новообразувания имот 62.627 по КК с оглед издаване на АДС по ЗДС и ППЗДС, към писмото било приложено заявлението от 11.05.2007г. и проекта за изменение на КК. По материалите бил поставен нов вх.№99-2127/18.05.2007г. на заявлението на Областна администрация гр.Добрич (допълнително вписан над вх. № ДС-10-02-1778 от дата 11.05.2007г.).

 Със заповед № КД-14-08-Б-921/28.05.2007г. на Началника СК В. било одобрено изменение в КК и КР на гр. Балчик за ПИ 02508.62.14, състоящо се в отразяване на два нови поземлени имота с идентификатори ПИ 02508.62.626 и 02508.62.627, образувани от ПИ 02508.62.14. Заповедта била издадена на основание чл.54, ал.1, от ЗКИР, във връзка със заявление вх.№ 99-2127/18.05.2007г. на Областна администрация гр.Добрич.

Към 18.05.2007г. ПИ № 02508.62.14, който произхожда от ПИ 000164 по плана за земеразделяне на землището на гр. Балчик, бил включен в капитала на „СБР-Тузлата”, видно от АДС № 1756/20.06.2001г. вписан под № 183,т.1, н.д.№ 778802.07.2001г., посочено и в приложените към заявлението на ОА съдебни решения. Промяната не е била поискана от собственика на земята. Независимо от позоваването на чл.58, ал.2-4  от Наредба 3/28.04.2005г. в заповедта, и необходимостта по ал. 3, т. 8, към молбата за промяна на КК да се прилага документ за собственост на земята, за ПИ 02508.62.14 не е бил представен по преписката. В заповедта на Началника СК било изрично посочено, че „Заповедта се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК“, но за постановяването й не е била уведомена свид. д-р К.Кирчева в качеството си управител на „СБР-Тузлата“ ЕООД.

б) След изискване на удостоверение за данъчна оценка и с оглед извършената промяна в КК на 18.06.2007г., по преписката по заявлението на свид. П.от 11.05.2007г. по чл. 68 от ЗДС и чл. 104 ал. 1 от ППЗДС бил съставен АЧДС№ 4149/20.06.2007г. подписан от Областния управител Д.Х. за земя - 507 кв.м, представляваща ПИ 02508.62.627 по КК на землището на гр.Балчик с.к.”Тузлата”, описана по изменената със заповед на К. В. КК. Видно от акта, вторият новообразуван имот с идентификатор 02508.62.626 е второстепенна улица. Като съсобственик е посочен собственика на построените в имота сгради 02508.62.627.1 и 02508.62.627.2 (както и техните стари идентификатори, ЗП, НА за собственост). В графата „Предоставени права за управление“ било отразено „На областен управител на област с административен център Добрич на основание чл. 18 ал. 1 от ЗДС“. Съгласно действалата норма на чл. 18 ал. 1 от ЗДС – „Имоти - държавна собственост, които не са предоставени за управление по установения ред, се управляват от областния управител по местонахождението им.“. С писмо от същия ден АЧДС и скица № 8727/28.05.2007г. били изпратени на Службата по вписванията гр. Балчик. Актът бил вписан на 22.06.2007г.

в) Със заповед № РД-11-04-23/26.06.2007г., подготвена от подс. Г., на основание чл. 36 от ЗС, чл. 44 ал. 2 от ЗДС, чл. 90 ППЗДС, удостоверението за данъчна оценка от 07.06.2007г. и по молбата от 11.05.2007г., подс. Х. наредил да се продаде на свид. П.право на собственост върху земята по АДС 4149/20.06.2007г. - ПИ 02508.62.627 с площ от 507м2. Цената на земята била определена по данъчна оценка от 2737.80лв., увеличена с 20 % до 3 285.36лв., на свид. П.били възложени режийни, данъци ЗМДТ и ДДС. (По разпечатката за „Начин на изчисляване на достигната цена“ за земята бил поставен подпис само от Директор „АПОФУС“).

Свид. П.извършил дължимите плащания на 03-04.07.2007г.

г) Продажбата на земя - частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда върху нея, налагала по чл. 84, ал. 3, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост да бъде представено удостоверение от съответната общинска администрация, че сградата е законно изградена. Такъв документ не бил представен от свид. П.за неговите две „сгради“. Независимо от значението на удостоверенията, поставени като основна предпоставка за провеждане на процедурата, при запознаването си с документите по преписката и съгласувайки актовете по нея подс. Г. не изискал да бъдат представени.

С договор № 356/04.07.2007г., подготвен от подс. Г., сключен между подс. Х., като „продавач” и свид. П., като „купувач”, било продадено право на собственост върху земя, описана в АЧДС№4149/20.06.2007г., цялата с площ 507м2. Отразени били плащанията, извършени от купувача, както и че имотът се предава от продавача в деня на подписване на договора.

Със заповед № РД-11-02-231/26.07.2007г. подс. Х. наредил отписването на имота по АДС 4149/20.06.2007г. и предаването му на новия собственик. Изпълнението на заповедта било възложено на подс. Г. – Директор на АКРРДС.

От изготвената по делото и изслушана в с.з.  технико-икономическа експертиза е видно, че пазарната стойност на имот ПИ 02508.62.627 с площ от 507 кв.м. възлиза на 48 200лв. и съществува разлика в размер на 44 915 лв.

 

2. Действия на подсъдимите по заявлението на „Мехтранскомерс“ АД гр. Варна за закупуване на прилежаща площ към сгради 02508.62.633, 02508.62.634, 02508.62.635, 02508.62.636, 02508.62.637.

а).  Със заявление вх.№99-3158/25.07.2007год. подадено от „Мехтранскомерс”АД до СК Добрич се искало нанасяне в КК на поземлен имот с 11 бр. точки за ПИ 62.114 гр. Балчик, даване на идентификатори за 6 ПИ: 62.633, 62.634, 62.635, 62.636, 62.637 и  62.629 и издаване на скици за 62.633, 62.634, 62.635, 62.636, 62.637. Към заявлението били приложени нотариални актове за закупуване на „сгради“.

Без да е собственик на ПИ 02508.62.114, „Мехтранскомерс„ АД е заявило промени в поземления имот, документ за собственост на този имот изобщо не бил представен. За обособяването на пет нови ПИ 02508.62.633 – 637, по проекта за делба, изготвен от свид. В. Николов, след извикването му в ОА и предоставяне на документите за земите лично от подс. Г., била извършена промяна на одобрената със заповед № 300-5-5/ 04.02.2004г. кадастрална карта и кадастралните регистри на землището на гр.Балчик, със заповед № КД 14-08-Б-1339/26.07.2007г. на К. В.. За издаването на заповедта не било съобщено на СБР Тузлата, въпреки че три дни по-рано била издадена скица № 11866/23.07.2007г. на СК за ПИ 02508.62.14 (с площ 87737кв.м., след изменението по искане на ОА на 28.05.2007г. по повод заявлението на свид. П.), видно от която негов собственик е „Специализирана болница за рехабилитация-Тузлата“ ЕООД.

За всеки от петте новообразувани имота на 26.07.2007г. били издадени скици с посочване като собственик ОА Добрич.

б) На 07.08.2007год.в Областна администрация гр.Добрич било подадено заявление с вх. № ДС 10-03-2781 от „Мехтранскомерс „АД гр.Варна за закупуване на прилежащата площ към следните сгради: 02508.62.633, 02508.62.634, 02508.62.635, 02508.62.636, 02508.62.637 и 02508.62.630 (за този имот няма официално оттегляне на искането, няма и изрично произнасяне по него от ОА Добрич) по реда на ЗДС и Правилника за прилагането му. Приложени били документи за собственост върху сградите, скица за всеки от имотите, копие от документите на фирмата, удостоверение за актуално състояние. Не било приложено удостоверение за законност на нито една от сградите. В хода на работата по преписката, към материалите било включено решение по адм.д. 196/2004г., по което праводателят на А.Д., а след нея - на дружеството, И. А. обжалвал заповедта на Кмета за премахване на бараката си и за което съдът посочил, че има статут на преместваем обект, като дори и да е незаконна, редът за премахването й е различен от посочения в заповедта. Внесени били два проекта за определяне на прилежащи площи, изработени по искане на дружеството през м.07.2007г. Отразеното по скиците на СК от 26.07.2007г. било в съответствие с проекта на свид. В. Н.по отношение на петте новообразувани имоти – „прилежащи“ с цялата си площ на „масивните сгради“ в тях.

в) Процедурата в ОА Добрич започнала с актуване на „прилежащите“ терени с отразяване в секция 10 „Предоставени права за управление“ – „на областен управител, на основание чл. 18 ЗДС“. По преписките били приложени скиците от 26.07.2007г., с отбелязване на постройките като „сграда“ със съответен идентификатор, ЗП и предназначение „друг вид сграда за обитаване“. Като съсобственик на държавата във всички, съставени по заявлението на „Мехтранскомерс“ АД, АДСЧ било посочено дружеството, без да са налице документирани основания собственикът на сградата да бъде признат за съсобственик на държавата. В актовете не бил отразен и проектът, според който се определя размера на прилежащата към сградата площ. АДСЧ били вписани в службата по вписванията. След това били осигурени удостоверения за данъчна оценка, по тях били изготвени разпечатките „Начин на достигане на цена“ с определяне на цената на земята с 20%но увеличение, ведно с режийни, дължими данъци. Подготвените от подс. Г. проекти на Заповеди за определяне на купувач били подписвани от подс. Х.. Следвало плащане на дължимите суми от купувача. С договорите, подготвени от подс. Г., подс. Х. продавал правото на собственост върху отделните терени. Договорите били вписвани, след това за отписване на АДСЧ били издавани съответните заповеди за деактуване, отново вписвани в служба по вписванията.

 

Прилагайки този ред, областният управител подс. Х. издал и подписал:

 

в)1.Относно ПИ 02508.62.633.

АЧДС№4316/15.11.2007г. бил за актуване на земя с площ-2 302км.м., прилежаща площ на недвижим имот – масивна сграда 30, със ЗП 66 кв.м., собственост на „Мехтранскомерс“ АД.

Със заповед № РД-11-04-38/05.12.2007г., на основание чл. 36 от ЗС, чл. 44 ал. 2 от ЗДС, чл. 90 ППЗДС, удостоверението за данъчна оценка от 21.08.2007г. и по молбата от 07.08.2007г., подс. Х. наредил да се продаде на дружеството, представлявано от свид. Г., право на собственост върху земята по АДС 4316 - ПИ 02508.62.633 с площ от 2302кв.м. Цената на земята била определена по данъчна оценка от 7793.70лв., увеличена с 20 % до 9352.44лв., на свид. купувача били възложени режийни, данъци ЗМДТ и ДДС. (По разпечатката за „Начин на изчисляване на достигната цена“ за земята не били поставени подписи от нито един от посочените Главен секретар, Директор „АПОФУС“, Директор „АКРРДС“).

Дължимите плащания били извършени на 06.12.2007г.

С договор№ 366/11.12.2007г. подс. Х. продал на „Мехтранскомерс„АД-Варна, представлявано от свид. Г., правото на собственост върху земята описана в АЧДС№4316/15.11.2007г.на цена от 9 352,44лв.

От изготвената по делото технико-икономическа експертиза е видно, че пазарната стойност на имот ПИ 02508.62.633 площ от 2 302 кв.м., възлиза на 241 400лв. и съществува разлика в размер на 232 047,56 лева.

 

в)2.Относно ПИ 02508.62.634.

АЧДС№ 4317/15.11.2007г. бил за актуване на земя с площ 1 030м2,  ПИ 02508.62.634, прилежаща площ на недвижим имот – масивна сграда 31, със ЗП 64 кв.м., собственост на „Мехтранскомерс“ АД.

Със заповед № РД-11-04-36/05.12.2007г., на основание чл. 36 от ЗС, чл. 44 ал. 2 от ЗДС, чл. 90 ППЗДС, удостоверението за данъчна оценка от 21.08.2007г. и по молбата от 07.08.2007г., подс. Х. наредил да се продаде на дружеството, представлявано от свид. Г., право на собственост върху земята по АДС 4317 - ПИ 02508.62.634 с площ от 1030кв.м. Цената на земята била определена по данъчна оценка от 3487.20лв., увеличена с 20 % до 4184.64лв., на купувача били възложени режийни, данъци ЗМДТ и ДДС. (По разпечатката за „Начин на изчисляване на достигната цена“ за земята не били поставени подписи от нито един от посочените Главен секретар, Директор „АПОФУС“, Директор „АКРРДС“).

Дължимите плащания били извършени на 06.12.2007г.

С договор № 367/11.12.2007год. подс. Х. продал на „Мехтранскомерс„ АД-Варна, представлявано от свид. Г., право на собственост върху земята описана в - АЧДС № 4317/ 15.11.2007г.на цена от 4 184,64лв.

От изготвената по делото и изслушана в с.з. технико-икономическа експертиза е видно, че пазарната стойност на имот ПИ 02508.62.634 площ от 1 030м2, възлиза на 99 800лв. и съществува разлика в размер на 95 615, 36 лв. от продажната цена от 4 184,64лв.

 

в)3.Относно ПИ 02508.62.635.

АЧДС№ 4326/22.11.2007г. бил за актуване на земя с площ 1 036м2,  ПИ 02508.62.635, прилежаща площ на недвижим имот – масивна сграда 32, със ЗП 59 кв.м., собственост на „Мехтранскомерс“ АД.

Със заповед № РД-11-04-39/05.12.2007г., на основание чл. 36 от ЗС, чл. 44 ал. 2 от ЗДС, чл. 90 ППЗДС, удостоверението за данъчна оценка от 21.08.2007г. и по молбата от 07.08.2007г., подс. Х. наредил да се продаде на дружеството, представлявано от свид. Г., право на собственост върху земята по АДС 4326 - ПИ 02508.62.635 с площ от 1036кв.м. Цената на земята била определена на 4204.92лв., на купувача били възложени режийни, данъци ЗМДТ и ДДС.

Дължимите плащания били извършени на 06.12.2007г.

С договор №368/11.12.2007год. подс. Х. продал на „Мехтранскомерс,, АД-Варна, представлявано от свид. Г., право на собственост върху земята описана в АЧДС № 4326/22.11.2007г. на цена от 4 204,92лв.

От изготвената по делото технико-икономическа експертиза е видно, че пазарната стойност на имот ПИ02508.62.635 с площ от 1036кв.м.възлиза на 100 300лв..и съществува разлика в размер на 96 095,08 лв. от продажната цена от 4204,92лв.

 

в)4.Относно ПИ 02508.62.636.

АЧДС№ 4318/15.11.2007г. бил за актуване на земя с площ 1 112м2,  ПИ 02508.62.635, прилежаща площ на недвижим имот – масивна сграда 33, със ЗП 57 кв.м., собственост на „Мехтранскомерс“ АД.

Със заповед № РД-11-04-37/05.12.2007г., на основание чл. 36 от ЗС, чл. 44 ал. 2 от ЗДС, чл. 90 ППЗДС, удостоверението за данъчна оценка от 21.08.2007г. и по молбата от 07.08.2007г., подс. Х. наредил да се продаде на дружеството, представлявано от свид. Г., право на собственост върху земята по АДС 4318 - ПИ 02508.62.636 с площ от 1112кв.м. Цената на земята била определена по данъчна оценка от 3764.80лв., увеличена с 20 % до 4517.76лв., на купувача били възложени режийни, данъци ЗМДТ и ДДС. (По разпечатката за „Начин на изчисляване на достигната цена“ за земята не били поставени подписи от нито един от посочените Главен секретар, Директор „АПОФУС“, Директор „АКРРДС“).

Дължимите плащания били извършени на 06.12.2007г.

С договор №369/11.12.2007г. подс. Х. продал на „Мехтранскомерс„ АД-Варна, представлявано от свид. Г., правото на собственост върху земята.

От изготвената по делото и изслушана в с.з. технико-икономическа експертиза е видно, че пазарната стойност на имот ПИ02508.62.636 с площ от 1 112м2, възлиза на 107 700лв. и съществува разлика в размер на 103 182 лв.от продажната цена от 4 511,76лв.

 

 в)5.Относно ПИ 02508.62.637.

АЧДС№ 4319/15.11.2007г. бил за актуване на земя с площ 1 012м2,  ПИ 02508.62.637, прилежаща площ на недвижим имот – масивна сграда 33, със ЗП 58 кв.м., собственост на „Мехтранскомерс“ АД.

Със заповед № РД-11-04-40/05.12.2007г., на основание чл. 36 от ЗС, чл. 44 ал. 2 от ЗДС, чл. 90 ППЗДС, удостоверението за данъчна оценка от 21.08.2007г. и по молбата от 07.08.2007г., подс. Х. наредил да се продаде на дружеството, представлявано от свид. Г., право на собственост върху земята по АДС 4319 - ПИ 02508.62.637 с площ от 1012кв.м. Цената на земята била определена по данъчна оценка от 3426.20лв., увеличена с 20 % до 4111.46лв., на купувача били възложени режийни, данъци ЗМДТ и ДДС. (По разпечатката за „Начин на изчисляване на достигната цена“ за земята не били поставени подписи от нито един от посочените Главен секретар, Директор „АПОФУС“, Директор „АКРРДС“).

Дължимите плащания били извършени на 06.12.2007г.

С договор №370/11.12.2007г. подс. Х. продал на ,,Мехтранскомерс„ АД-Варна, представлявано от свид. Г., правото на собственост върху земята.

От изготвената по делото, изслушана в с.з., технико-икономическа експертиза е видно, че пазарната стойност на имот ПИ 02508.62.637 с площ от 1 012м2 възлиза на 98000лв. и съществува разлика в размер на 93 889лв. от продажната цена от 4 111, 44лв.

 

Така по заявлението на дружеството, подс. Х. одържавил и продал общо 6492 кв.м. земя, собственост на СБР Тузлата, въпреки, че бил запознат с водените съдебни дела относно споровете за собственост и окончателното решение на ВКС по тях - № 1294 от 29.01.2007г. Цялостната процедура била придвижвана и проектите на заповеди и договори били изготвяни от подс. Г., в качеството му на Директор АКРРДС на ОА Добрич. Не било изследвано законно ли са изградени сградите, собственост на дружеството, с предназначение – „друг вид сграда за обитаване“, и с обща застроена площ от 304 кв.м., но по преписката било приобщено решението по адм.д. 196/2004г. на ДОС, съгласно което съдът счел част от сградите в имота за незаконно поставени и утвърдил заповедта за премахването им, без вземе отношение за законността на трайно закрепените за терена /„Ако същите са незаконни, редът за премахването е друг съгласно разпоредбите на ЗУТ“- т.9, л.99 от ДП/. Друго проучване относно статута на „сградите“ подсъдимите не предприели.

 

3. Разпореждания с придобитите земи от свид. П.и „Мехтранскомерс“ АД.

а) С НА № 89 от 20.09.2007г. свид. П.и съпругата му продали на свид. И. И. една от сградите в имота, с идентификатор 02508.62.627.2, и ½ идеална част от имота общо от 507 кв.м. за 5000лв.

С НА № 59 от 17.06.2008г. свид. П.и съпругата му продали на бащата на свидетеля, П.П., 253кв.м. идеална част от имота с площ 507 кв.м. ведно със сградата с идентификатор 02508.62.627.1. за сумата от 5000лв.

С НА № 94 от 30.09.2009г. свид. П., като пълномощник на родителите си, продал на К.и Д.К.½ ид.част от имота от 507 кв.м. ведно със сградата с идентификатор 02508.62.627.1 за 9 331лв.

 

б) На осмия ден след сключване на договорите с подс. Х., с  НА за замяна № 159/19.12.2007г. в гр. Варна, свид. Г. Г., като ИД и представляващ „Мехтранскомерс“ АД, и Ю.К. ,като пълномощник на С.И.а Д. (майката на А.Д.), като собственик и управител на „Консулт плюс Д” ЕООД, заменят недвижими имоти. От Г. се прехвърля собственост на:

1.земя с площ 2302кв.м., ПИ 02508.62.633 /договор № 366/11.12.2007г./ заедно с масивна сграда № 30 с застроена площ 66 кв.м. с идентификатор 02508.62.633.1, дан.оценка на имота 11985, 70лв.;

2. земя с площ 1030, ПИ 02508.62.634 /договор № 367/11.12.2007/ заедно с масивна сграда № 31 с застроена площ 64 кв.м. с идентификатор 02508.62.634.1, дан.оценка на имота 7179лв.;

3. земя с площ 1036, ПИ 02508.62.635 /договор № 368/11.12.2007г./ заедно с масивна сграда № 32 с застроена площ 59 кв.м. с идентификатор 02508.62.635.1, дан.оценка на имота 5460, 40лв.;

4. земя с площ 1112, ПИ 02508.62.636 /договор № 369/11.12.2007/ заедно с масивна сграда № 33 с застроена площ 57 кв.м. с идентификатор 02508.62.636.1, дан.оценка на имота 7113, 30лв.;

5.земя с площ 1012, ПИ 02508.62.637 /договор № 370/11.12.2007/ заедно с масивна сграда № 34 с застроена площ 58 кв.м. с идентификатор 02508.62.637.1, дан.оценка на имота 6617, 70лв.;

срещу прехвърлената собственост върху два апартамента от по 33, 52кв.м. (дан.оценка от 16259,50лв.) и 34, 81кв.м. застроена площ (дан.оценка 16754лв.), обособени след основен ремонт на първи етаж на пететажна жилищна сграда в район Младост Варна, ул. „Райко Даскалов“ № 53 А, собственост на дружеството „Консулт плюс Д“ ЕООД. Страните-заменители заявили, че не си дължат суми, независимо, че при съобразяване на данъчните оценки, земите били с 5343, 10 по-скъпи от апартаментите.

 

Е) Действия на подсъдимите по други молби за закупуване на прилежащата площ към сградите за които са притежавали акт за собственост.

Редът, въведен от подсъдимите за продажба на земите от територията на СБР Тузлата, станал достояние на собствениците на други постройки, придобили статут на „масивни сгради“, чрез издадени за тях констативни нотариални актове, които също искали да закупят „прилежащата“ земя.

- Свид. Н. В. поискала да закупи мястото в Общината, но получила отказ. Подала заявление за закупуване на земята до Областната управа след отстраняването на подс. Х.

- Свид. Д. първо се обърнал към Кмета на Община Балчик, представяйки и удостоверение от СК Добрич, от който било видно, че собственик е Общината, но получил отказ. Ha 08.09.2005г. свид. Д. подал молба до Областния управител на област Добрич, в която обяснил, че с договор за покупко- продажба с ТКЗС ,,Васил Левски” в ликвидация с. Преселенци през 1993год. закупил вила-бунгало намиращо се в местността „Тузлата” - Балчик, чрез талони за дялово участие. Влязъл във владение веднага, а на 08.06.2005год се сдобил и с НА за собственост на недвижим имот по писмени доказателства № 92, т.4, рег.№2701,д.№ 606 от 2005г. Приложил копие на цитираните документи и попитал чия е собствеността на поземления имот ПИ 02508.62.14, където попадала и неговата сграда – барака 20, тъй като искал да закупи прилежащата площ под сградата. На 13.09.2005г. подс. Х. му отговорил, че при съпоставка на скиците, приложени към преписката по съставяне на АЧДС 1756/20.06.2001г. и представените от свид. Д., се установява, че бараката му попада в границите на имот № 000164, ЕАТТЕ 02508 и е включен в капитала на търговско дружество „СБР-Тузлата“ ЕООД на основание решения 1927/10.05.2000г. и № 375/12.02.2001г. по ф.д. 646/2000г. на ДОС. Разяснил текста на чл. 2 ал. 4 от ЗДС, че имотите на търговските дружества не са държавна собственост, дори и държавата да е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Посочил, че по чл. 64 от ЗС може да ползва земята, върху която е постройката му само доколкото е необхоД.за използването й според предназначението. За изясняване на претенциите за закупуване на прилежащ терен подс. Х. насочил свид. Д. към собственика на имота – „СБР-Тузлата“ ЕООД.

Месец след приключване на делото отхвърлящо претенциите на Община Балчик за собственост, на 26.02.2007г. свид. Хр. Д. отново подал заявление до Областния управител на област Добрич със същото искане. Преписката постъпила при подс. Г., който я насочил към свид. К.и юристката. На 26.03.2007г. било изготвено становище от свид. Детелина Василева, в качеството й на старши юрисконсулт на дирекция „АПОФУС” до Директора на Дирекция „АКРРДС” при ОА-Добрич подс. Г.. В това становище свидетелката отбелязала, че се касае за имот, който не е държавна собственост по смисъла на чл. 2, ал.4 от ЗДС, тъй като не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. С преобразуването на публичните здравни заведения в търговски дружества, на основание чл.104 от ЗЛЗ предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество-държавна или общинска собственост, включено в балансите на здравните заведения, преминава в собственост на нововъзникналото дружество. Преобразуването на държавните предприятия в търговски дружества е свързано с промени относно собствеността. „Държавата губи собствеността върху веществения състав на имуществото, включено в балансите тези дружества. Правото й на собственост се преобразува в право на собственост върху капитала на търговските дружества. Притежателят на капитала придобива освен това управленски и контролни права, но носител на всички вещни права е търговското дружество, като самостоятелен правен субект, а не собственикът на капитала на дружеството. (В този смисъл-решение на КС № 11/21.05.2001г. по к.д. 18/2000г.).“. Посочено било, че ЗДС е неприложим, а правото на собственост върху включените в капитала на ТД имоти и вещи се упражнява по Търговския закон или устройствения му устав, като се прилагат и общите правила по ЗС. Към преписката били включени и съдебните решения по приключилите административни и граждански дела.

На 03.05.2007г. след съгласуване с подс. Г. – Директор АКРРДС, А. Д.– Началник на отдел РРАК, подс. Х. подписал отговора до свид. Д., подготвен от младши експерт Р. П.. В писмото било посочено, че била извършена служебна проверка, относно принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в землището на гр.Балчик, местност „Тузлата”. Коментирани били АДС № 1756/20.06.2001г. за актуване недвижим имот-земя с площ 122.885дка и сгради, водил се по баланс и включен в капитала на еднолично търговско дружество „Специализирана болница за рехабилитация-Тузлата„ ЕООД на основание решение № 1927/10.05.2000год. и реш. № 375/12.02.2001год. по ф.д.646/2000г. на ДОС. Разяснено било, че възникналият материалноправен спор за установяване правото на собственост по чл.97 от ГПК между Община Балчик срещу Държавата и „СБР-Тузлата”ЕООД Балчик оконочателно решен с приключване на делото във ВКС и отхвърляне исканията на Община Балчик. Изрично било отбелязано „Имайки предвид действащите материалноправни разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър, следва имотът да бъде вписан в имотния регистър, като държавна собственост и отразен по кадастралната карта на гр.Балчик, като до приключване на процедурата няма да се предприемат действия, касаещи разпореждането с недвижимия имот.“.

На 14.06.2007г. свидетелят се обърнал към управителя на СБР Тузлата ЕООД, която писмено му разяснила, че собственикът на капитала може да се разпорежда с недвижимите имоти и го насочила към Министърът на здравеопазването. Свидетелят изпратил писмо и до него, като бил информиран с писмо от 08.11.2007г., че закупеното от него бунгало се намира върху земя, собственост на СБР Тузлата ЕООД и по чл. 64 от ЗС може да ползва земята доколкото е необходимо– за преминаване, което няма да бъде нарушено и при евентуалното бъдещо отдаване на СБР на концесия по Закона за концесиите.

-Свид. И.П., адвокат обслужващ лечебното заведение, провел няколко срещи с подс. Г. и разбрал от него, че ОА няма отношение към притежаваните от СБР Тузлата земи, правата върху които се упражняват от Министър на здравеопазването. Предвид получените от СГКК Добрич скици с намалена територия на имотите им, се срещнал и с К. В., който го насочил към областния управител. Получил исковата молба на „Мехтранскомерс“ АД, и участвал във воденото гражданско производство по предявения отрицателен установителен иск. След продажбите на земята на „Мехтранскомерс“ провел нова среща с подс. Г. и обяснил, че нямат право да продават земи, включени в капитала на на търговско дружество без значение че са държавна собственост и единственият, който може да се разпорежда с тях е Министъра на здравеопазването, а не Министъра на регионалното развитие или областния управител. Свид. Г. заявил, че държавата по принцип е лош собственик и затова щял да продаде всички земи на Тузлата. След разрешение на МЗ били заведени дела срещу придобилите земите на СБР лица – физически и юридически.

С писмо от 11.12.2007г. Министърът на здравеопазването поискал отмяна на съставените от подс. Х. АДСЧ за 22047 кв.м. земя от имота, собственост на СБР-Тузлата, прилагайки скици от 23.07.2007г. на СК Добрич, включващи намалението на площта след продажбата на земята на свид. П. П.. Била предприета продължителна кореспонденция между подс. Д. и последващите областни управители и МЗ, и свид. Кирчева. (На 17.11.2009г. управителят на СБР Тузлата свид. Кирчева се обърнала към областния управител Ж. Ж. с искане за предприемане на незабавни мерки в защита на обществения интерес, тъй като площта, собственост на дружеството е намаляла с 14 962кв.м.).

-Свид. Г. Р.Г. бил от собствениците на бунгала в района на Тузлата, както и приятелят му свид. С. С.. Свид. Г. работел в Областна Служба „Земеделие“ и от 2000г. знаел, че неговите бунгала се намират в Държавния горски фонд и не би могъл да изкупи земята, върху която са. През 2007г. възприел, че има промяна и се срещнал с подсъдимите неформално. Познавали се от години, били работили заедно. В хода на разговора свид. Г. обяснил, че има четири бунгала и би могъл да им прехвърли две „да си ги движат заедно“, а за останалите - да предяви желанието си да закупи територията. Обяснил и, че неговият приятел свид. С. би могъл да им прехвърли едно от своите. Подсъдимите проявили интерес, като по-нататъшните уговорки били между свид. Г. и подс. Г.. След като в началото на 2008г. свид. Г. се сдобил с констативни нотариални актове, подс. Г. му подал данните на своя приятел Д.К., но когото свид. Г. прехвърлил две бунгала. Отново по данни на подс. Г. бил включен като купувач и М.М., на когото продал свид. С.. В хода на тези продажби подс. Х. бил сменен (на 08.05.2008г.), което наложило да се прехвърли бунгало на още едно ново лице, посочено от подс. Г. – Б. Ю., който бил съпруг на сестрата на последващия областен управител – Е. Х..

На 18.09.2008г. М.М., Т.Н.(баджанак на нотариус О.и купувач на бунгалото си от свид. К.Д. чрез пълномощника му свид. Р.Г.), П.Д.(М.) и А.Г.(съпруга на свид. Г. Г.) подали молби в Областна управа гр. Добрич за закупуване на прилежащата площ към сградите за които са притежавали акт за собственост.

Споровете продължили и в хода на НОХД № 35/2015г. на ДОС – гр.д. 543/2014г. на БРС, т.д. 138/2015г. на ДОС.

Разследването по наказателното производство започнало след получено на 01.03.2010г. в ОД МВР Добрич писмо от Председателя на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика на 41-то НС, с което бил изпратен анонимен сигнал с твърдения за извършени нарушения при продажбата на имоти в Тузлата и актове, договори и скици. По-късно материали по делото били разделени и по тях било проведено самостоятелно наказателно производство срещу подсъдимите. В хода на НОХД № 35/2015г. на ДОС било установено, че на производство срещу подсъдимите е НОХД № 1124/2014г. на Специализирания наказателен съд.

 

І.2.По доказателствата и възраженията на защитата от фактическа страна.

Възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка е основана на отразяване на правно значими факти и обстоятелства, извлечени от материалите по делото. В правомощията си на втора първа инстанция, съставът счете за необходимо да преуреди отразеното, да детайлизира хронологично и фактологично обективната истина за действията на подсъдимите. Съставът установи пестеливост, но категоричност на аналитичните съображения, изложени от ДОС. Мотивите към разглеждания съдебен акт изпълняват своето процесуално значение, тъй като обосновават волята за взетите решения по оценката на доказателствата, без да са били допуснати нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда. В правомощията на въззивния съд е да допълни приетото от ДОС по ценената съвкупност от източници и да отговори на наведените възражения, налагащо от своя страна да бъде отчетено значението и на доказателства, необсъдени до този момент.

При съобразяване на подлежащите към изясняване по предмета на доказване факти и обстоятелства, съставът счете за необходимо да изложи следните опорни изводи, както по общите положения, така и по специфичните за отделните пунктове на отразената фактическа обстановка:

 

І.1. Придобиване и разпореждане с апартамент № 9 в ж.к.”Добротица”, бл.46, вх.Д, ет.5.

За да формира фактическите си изводи съдът прецени книжата по т. 25, л. 63 и следв., 38 от ДП, както и показанията на свид. М. Андонова, И. И., К. Киряков, заключенията на технико-икономическа и графическата експертиза в т. 37 от ДП, изслушани и пред ДОС.

Съставът установи, че неправилно ДОС е посочил, че подс.Г. е нямал изискуемият най-малко три години стаж в съответната администрация. Видно от книжата от трудовото му досие и доклада за извършения одит се установява, че по трудово и служебно правоотношение към датата на подаване на молбата си за закупуване на жилището подс. Г. е имал общо в размер на 6 години и 8 месеца, макар, че вдействителност не е представил изричен документ в подкрепа на молбата си.

Безспорно, подс. Г. не е бил наемател на посоченото държавно жилище. Този факт се доказва от показанията на бившата му съпруга, която дори не е виждала закупения апартамент, на кръстника му – свид. И., който сочи, че семейството е живяло в голям апартамент и не е имало жилищна нужда. В тази връзка е и писмо изх. № КД-36- 26/13.03.2014г. на Областен управител на област Добрич, където е посочено, че в ОА -Добрич не съществувал договор за наем по отношение на продадения апартамент, както и, че не съществували документи за извършени плащания по наемно правоотношение/т. 38,стр. 301/, и писмо от 20.01.2012г.на Областен управител на област Добрич, в което било посочено, че на лицето П.Л.Г. не е била издавана заповед за настаняване в държавно жилище в качеството му на наемател /т. 21,стр.32/. Това е било констатирано и при извършения одит от Сметната палата за финансово управление на бюджета и имуществото на Областна администрация-Добрич за периода от 01.01.2006год. до 30.06.2007г.

Подс. Г. е бил запознат с това жилище преди да поиска да го закупи. Заповед № РД-11-508/10.07.2006г., с която подс.Х. наредил да бъде извършена замяна на държавен имот с апартамент № 9 в ж.к.”Добротица”, бл.46, вх.Д, ет.5., била подготвена от подс. Г., към онзи момент „Началник отдел“ на отдел „Държавна собственост и административен контрол“ в дирекция АКРРДС на областната управа.

Възраженията на защитата, че подс. Х. е имал правомощия да продаде жилището на други основания, е необосновано, тъй като процедурата е била инициирана от подс. Г. по чл. 46 ал. 2 от ЗДС – „Държавни служители и служители по трудово правоотношение в администрацията могат да придобиват без търг недвижими имоти - жилища, ателиета и гаражи - частна държавна собственост, предоставени за управление на съответните ведомства, ако имат най-малко три години стаж в съответната администрация и отговарят на условията, предвидени в правилника за прилагане на закона.“. В подадената от подс. Г. декларация, той посочил, че отговаря на условията по чл. 71 ал. 1 от ППЗДС, но представил доказателства за т.1-3. Съзнателно е пропуснал основното положение по хипотезиса на чл. 71. ал. 1 от ППЗДС „Продажба на държавни жилища се извършва за задоволяване жилищните нужди на настанените в тях наематели…“. Подс. Г. не е бил адресат на тази норма и подс. Х. е бил напълно наясно. Обективно дори посоченото от подс. Г. местоживеене е било различно от жилището, което е искал да закупи.

Неоснователно е становището, че ППЗДС, който въвежда допълнителни изисквания, несъответни на ЗДС може да бъде счетен като нищожен от настоящия състав на съда. В правния мир съществува реда по гл. 5, раздел ІІІ от АПК, чл. 185-196, специално производство с участието на органа, издал акта и всяко заинтересовано лице. Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Подобно производство не е било проведено по отношение на ППЗДС и е извън компетентността на въззивния съд по настоящото наказателно производство. Но всъщност, в чл. 46 ал. 2 от ЗДС, е налице изрично препращане към детайлизирания в ППЗДС ред - „отговарят на условията, предвидени в правилника за прилагане на закона.“. Уредбата по ППЗДС не противоречи, а допълва, детайлизира общата по основния закон, поради което и не остава и съмнение в законосъобразността на правилата по чл. 71 ал. 1 и чл. 73 ал. 2 т. 1 от действалия тогава ППЗДС.

Не е било извършено съгласуване с юрисконсулт по чл. 36 ал. 1 и 2 от Вътрешните правила за документооборота и вътрешната организация административното обслужване в ОА Добрич, на проекта на заповед № РД-11-921, с която наредил да се продаде на подс. Г. жилището описано в АДС № 3937/17.10.2006г. Такова съгласуване не е било проведено, факт, установен и по одитните доказателства. Нарушенията в съгласувателния режим не са били изключения в работата на ОА при управлението на подс. Х. – видно например от показанията на свид. В.Т.– „Принципно даваме съгласувателен режим, съгласуват се определени служители, но решението си го взема Областния управител, т.е. липсата на съгласувателен подпис съвсем не означава нищо…. На първия екземпляр се поставят подписите, съгласувателния режим остава в ОА. Това, че липсва подпис на лицата, които е необходимо да съгласуват съвсем не означава, че преписката няма да се внесе при Областния управител за подпис“ – в с.з. от 10.06.2015г.  

В този смисъл показанията на свид. К.К. – Директор на Дирекция „АПОФУС“ – в с.з. на 10.06.2015г., подчертават: „Областният управител е на върха на пирамидата в тази структура, за да си носи отговорността и да си взема решенията при подписването на съответен документ…и въпреки, че сме дали решения по законосъобразност, давали сме решения за спиране на определени решения, които сме считали ние като правен екип, че не са законосъобразни и въпреки всичко те не са били спирани. Това е решение на ръководителя.“.

Решението на подс. Х. е било взето съзнателно и в нарушение на съответните предписания, с оглед удовлетворяване на личния интерес на подс. Г. да придобие жилище с голяма квадратура и право на строеж в новоизграден жилищно-търговски квартал на Добрич, без търг и на цена, значително по-ниска от пазарната, 14 900лв. под нея. Последващото разпореждане от семейството на подс. Г., очевидно нямащо жилищна нужда, също е довело до материално облагодетелстване.

 

 

2.   Продажба на имот-държавна собственост по кадастралната карта на гр.Добрич на ул. „Батак” № 19 на „В.о” ЕООД-Добрич.

Фактическата обстановка, приета от състава е в съответствие с източниците по делото, в частност приложени по т. 16, 17, 25, 37, 38 от ДП, т.5 и 6 от НОХД № 35/15г. на ДОС, при съобразяване и заключението на тройната почеркова експертиза в хода на съдебното производство относно ръкописния текст по регистъра на СК за 2006г относно заявлението от ОА на 15.12.2006г и получаването на скицата на 12.12.2006г. Обсъдени бяха показания на свидетелите: М.К., Д.Д., Е.Е.(който не е изготвил и подписал подадените от негово име заявления от 13.10.2006г. и 16.10.2007г. до СК), В. Г.Н., М.О., Р.Т., П.М.И.а и В.а П. Д..

Видно от писмо от 27.03.2012г., т.21, стр.30, от Областен управител на област Добрич-Ж.Ж., при извършена в Областна администрация гр.Добрич проверка било установено, че от страна на администрацията няма подадено и регистрирано искане към Службата по кадастър за издаване на актуална кадастрална на поземлен имот с идентификатор 72624.614.1741, находящ се в гр.Добрич. Приложеното по делото копие на заявление-вх№Д-99-6297/15.12.2006год.с което е поискана промяна в КР е било оформено върху бланка на Службата по кадастъра и не е притежавало изх.номер на ОА-Добрич, каквато е била практиката при официално изпращане на такова.

Изготвянето на това заявление е сред безспорно установените по делото факти. Видно от изготвената по делото, приета и в с.з. СГЕ, в заявление вх№Д-99-6297/15.12.2006г. подписът за заявител бил положен от Д.Х., а текстът бил попълнен от подс. Г.. Това заявление е било създадено от подсъдимите като подготовка за постигане на частните интереси на свид. Н.. Подаването му е било необходимо, за да се оправдае изготвянето на скицата - издадена официално 4 дни по-рано, обективно получена 3 дни преди входиране на заявлението. Заявлението е било фактически подадено впоследствие, тъй като е въведено в регистъра на СК за 2006г., приобщен в съдебната фаза, на дата 15.12.2006г., ведно с множество други заявления от същия ден. Това обосновава извод, че Г. и Х. са имали недокументирани контакти от една страна с Н., а от друга – с К. В., от когото са изискали неофициално да бъде изготвена и получена скицата.

Подсъдимите са били добре запознати с плановете на свид. Н. да закупи съседния на неговия парцел и са инициирали необходимите за това административни действия, водени от интересите на частното лице, при накърняване реалната собственост на държавата. Доказателство за близостта между Х., Г. и Н. е и фактическото предаване на скицата, изискана от ОА за свид. Н., тъй като тя е била необходима единствено и само на него. Скицата е била приложена към заявлението от 20.04.2007г., подадено от името на свид. Н., попълнено от свид. В. Д.. Свидетелката и в хода на ДП, и пред ДОС, не е посочила категорично да е придобила скицата от подс. Г., но поддържа, че служителка на ОА му се е обадила и той е слязъл на първия етаж, разгледал е документите и едва тогава са били подадени. Директор с неговата позиция в ОА е проявил силна лична ангажираност към документацията по това заявление, предупредил е на гишето и е очаквал идването на свид. Д.. Дали е донесъл сам и скицата, която е било необхоД.да се приложи е в сферата на предположенията, респ. извън правилата за оценка на събраните по делото доказателства. Фактите сочат, че издадена по искане на ОА, скицата е била и получена от техен представител, а за да бъде подадена от свид. В. Д. ведно с другите документи към заявлението (т. 16, л. 67 от ДП) в предходен момент е била във владение на свид. Н..

Скицата, издадена 4 дни преди поискването й, обективно свидетелства и за отношенията на доверие, готовност за компромиси със служебното положение и намиране на официални средства за постигане на неофициализирана цел, създадени между Х., Г. и В., проектирани и в бъдещите им действия, разглеждани по настоящото наказателно производство. Във въведените информационни системи „Архимед“ в ОА и „Калис“ в СГКК са били отразявани само формално необходимите действия. В случая, чрез документа, създаден от СК, ръководена от К. В., е постигната една привидност досежно разположение на имотите, тяхната площ, наличието на сграда на „В.о“ ЕООД в държавния ПИ. Тези графични и текстови данни не са съответствали на действителните по КК и КР, но са били необходими за постигане на зададената посока към осъществяване на намеренията на свид. Н. да придобие съседния имот. Тази скица е била условието, без което не може, за реализиране и на следващите етапи от процедурата.

Съдържанието на заявлението, подадено на 20.04.2007г., позволява да се обоснове извод за неофициалната предварителна информация, с която са разполагали подсъдимите. В заявлението се моли „да закупя прилежаща част на държавна земя имот 72624.614.1741 по кадастрална карта към моя имот 72624.614.1740“. Не пише нищо за сграда, разположена в имот 1741, напротив, заявителят иска закупи прилежащия към неговия собствен друг държавен имот. Въпреки, че подобно искане не е относимо към чл. 44 ал. 2 от ЗДС, независимо и от личното запознаване на подс. Г. с носените от свид. Д. документи, е било прието за годно да инициира именно тази процедура – в рамките на две отделни преписки, за всеки от етапите, носещи един и същ входящ номер – т. 16, л. 64 и л. 79. Съдържанието е отразявало действителната воля на свид. Н., но пътят за постигането й е бил предварително обмислен и след формалното сезиране – съответно предприет от подсъдимите.

За този имот е съществувал АДС № 773/14.12.1966г., след създаването на Областна администрация гр.Добрич на 16.07.2002г. бил съставен Акт за частна държавна собственост № 2273/16.07.2002г., от който е видно, че в имота нямало съсобственици и на запад граничел с парцел VI -1740 /,„В.о” ЕООД -Добрич. - приложен в т.16,стр.89, съответно на официалните данни и по КК по скицата на имота, актуална към 12.05.2005г.(т.16, стр.18 от ДП). Нищо извън интересите на подс. Н. не е налагало да бъде изготвен нов АДСЧ. Затова и подс. Г. с резолюция от 23.04.2007г., разпорежда на свид. К.да издаде нов АДС, позовавайки се на влязла в сила КК на гр. Добрич (т.16, л. 80 ДП). Всъщност той е бил запознат, че заповед за изменение на КК на гр. Добрич няма, а имотът по КК има АДС № 2237/16.07.2002г., в който подобна сграда на фирма В.о няма, земята само граничи с парцел на тази фирма.

В деня на съставянето му подс. Х. изпратил до Съдията по вписванията за вписване новия АЧДС, като в приложения добавил и скицата от 11.12.2006г., както и копие за АДС 2273/16.07.2002г. за който посочил, че е анулиран. Такова правно действие „анулиране“ в глава пета на ЗДС „Надзор и актуване на имотите - държавна собственост“ не съществува. По чл. 72. ал. 1 „При промяна на основанието за придобиване на недвижимия имот от държавата или при установяване на явна фактическа грешка не се съставя нов акт. В тези случаи в акта се отбелязва новото основание или се поправя допуснатата грешка.“. Основанието за съставяне на АЧДС 4098/03.05.2007г. е чл. 18 от ЗДС „Имоти - държавна собственост, които не са предоставени за управление по установения ред, се управляват от областния управител по местонахождението им.“, същото е било посочено в АДСЧ 2273/16.07.2002г. Дори и да се приеме, че е настъпила промяна в основанието за придобиване с посочването и на чл. 71 от ЗДС – нов акт не е следвало да бъде съставен. Друг е въпросът, че чл. 71 от ЗДС е принципно неотносим – „Когато при изменение в подробните устройствени планове, кадастралната карта (кадастрален план), плановете за земеразделяне, лесоустройствените планове, както и в други планове, свързани с възстановяването на правото на собственост върху земи и гори от горския фонд, се образуват нови поземлени имоти, за всеки новообразуван поземлен имот се съставя нов акт за държавна собственост, в който се посочват номерът и датата на стария акт. Промяната се отбелязва и върху стария акт и се вписва в службата по вписванията.“. Нито една от предпоставките за приложението на чл. 71 от ЗДС не е била налице към момента на съставяне на АДСЧ 4098. Намаляването на земята, останала по стария акт – 630км.м. (след придаването на 43кв. м. на И. И.а) на 629 кв.м. по новия акт – не е било третирано като явна фактическа грешка. Необходимостта от нов АДСЧ е била породена от създадената и прилагана и в следващите действия на подсъдимите схема за разпореждане с държавни имоти.

По втората преписка и двата акта Заповед, и Договор, са били подготвени от подс. Г., с оглед поставените инициали в съответствие с разпоредбите на чл.37, ал.2 от ВПДВОАО (т.16, л. 66 и 65 от ДП).

Действително, продажбата на земя – държавна собственост по чл. 44 ал. 2 от ЗДС, разкрива сложен фактически състав, включващ административноправни и гражданскоправни елементи, което правилно е отбелязано от защитата. Подсъдимите са взели участие в тази етапи, но крайният момент, в който настъпва и вещноправният ефект – прехвърлянето на правото на собственост е деня на сключването на договора. Това съображение, в съответствие и с чл. 48 ал. 1 и 2 от ЗДС, касае всички неправомерно сключени от подс. Х. договори за продажба на правото на собственост върху държавни земи, изследвани по настоящото наказателно производство. Изложеното отхвърля възражението на защитата, че от значение за фактическите рамки на обвинението са самите заповеди, за краткост наричани, заповеди за определяне на купувач. Те са необходими за осъществяване на състава на продажбата, административни актове, но не са годни да транслират вещно право върху имота. Заповедите обявяват кой ще бъде купувач, какво ще купи, на каква цена, кога трябва да се направят плащанията, като по този начин организират сключването на самата сделка. На гърба на всяка от разглежданите по делото заповеди е отбелязано „Собствеността на имота ще премине върху купувача след заплащане на сумите посочени в Заповедта и сключване на Договор за покупко-продажба.“. Правното значение на заповедта не е самостоятелно, защото дори и след плащане на сумите, една добросъвестна администрация би могла да установи че сделката е незаконосъобразна (например: защото имотът е поделяем и не е осъществена процедура по чл. 85 ал. 2 от ППЗДС, или защото по преписката не е приложено удостоверение от общинската администрация за законност на сградата по чл. 84 ал. 3 т. 3 от ППЗДС) и договор да не бъде сключен. Поради това и съставът счете, че отразяването на изготвянето на заповедите за определяне на купувач по всеки от пунктовете на фактическата обстановка е от значение за хронологията на действията, но не и за индивидуализацията на съответните обвинения спрямо подсъдимите.

Участието на подс. Г. във веригата от фактически и правни действия по удовлетворяване плановете на свид. Н., срещнали негласното одобрение на подс. Х., започва с попълване на заявлението до СК за необходимата скица, личното разглеждане на документите, донесени в ОА от свид. В. Д., продължава с ръководенето на работата по двете преписки и изготвянето на проектите, по които с подписа си се е произнесъл подс. Х.. От компетентността на подс. Г. е било да следи за пълнотата на книжата по преписката и да вземе решение дали да изиска или да не изиска допълнителна информация. По отношение на разпореждането с имот 1741 подс. Г. съзнателно не е осъществил процедурата по чл. 85 ал. 2 от ППЗДС, свързана с поделяемостта на имота.

Легална дефиниция за поделяем имот, по аргумент на обратното, може да бъде изведена от гл. 16, „Технически изисквания при придобиване и делба на недвижими имоти“, чл. 201 ал. 2 от ЗУТ: „Урегулираните поземлени имоти са неподеляеми, когато не може да се изготви проект за разделянето им на две или повече части, без да се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи и без да се създават урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по закон за определените с плана за застрояване за разделяния имот характер и начин на застрояване.“.  По чл. 200. ал. 1 „Реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19.; ал.2. Правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот.“.

По чл. 19 от ЗУТ са минималните норми за урегулиране на поземлени имоти. По ал. 1, за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, се спазват следните размери: т. 1. в градовете - най-малко 14 м лице и 300 кв. м повърхност; по ал. 3 „Определените в ал. 1 най-малки размери на урегулираните имоти за ниско застрояване (лице и повърхност) могат да бъдат намалявани най-много с една пета в зависимост от стопанските, техническите или теренните условия или във връзка с положението на заварените масивни сгради, когато това не влошава условията за целесъобразно застрояване, въз основа на заключение на общинския експертен съвет.; По ал. 4. При делба на поземлените имоти по ал. 1 реално обособените части не могат да бъдат с размери по-малки от минимално определените в ал. 1, намалени най-много с 1/5“. С оглед приложената по т. 37, л. 56 скица (№ 7 по заключението на СТЕ), сградата в имот 1740 е била с начин на трайно ползване „средно застрояване“. Тогава по чл. 19 ал. 5 „При урегулиране на поземлени имоти в квартали за средно високо и високо жилищно застрояване, за ниско свързано застрояване в повече от два имота и за друго специфично по характер застрояване размерите на имотите се определят със самия подробен устройствен план, без да се спазват нормите по ал. 1“.

Подс. Г. е виждал, че в случая имот от 629 кв. м. е поделяем, но спазването на процедурата по чл. 85 ал. 2 от ППЗДС би довела до разкриване на факта, че сградата, по която се предприема процедурата не е в имота. По чл. 44 ал. 2 от ЗДС - “Продажбата на земя - частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея, се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.“. Изготвянето на ПУП на имота не е било желано към този момент, поставянето на вниманието на колективния орган ОбЕСУТ на претенциите на свид. Н. би довело до лесното им и категорично отхвърляне.

Поделяемостта на имота е доказана по несъмнен начин от последвалите промени, нанесени и в КК – по скиците приложени към заключението на СТЕ – т. 37 ДП, л. 36, кредитирано от съда. СГКК Добрич е променила площите на ПИ, съответно:  614.1740 от 257кв.м. и 614.1741 – 499кв.м. (фиксирано на приложените скици 11 и 12 към заключението на СТЕ от в.л. геодезист М. Х. – т. 37 л – 60, 61).

В придвижената през ОА процедура е имало няколко цели – постигане на продажбата на една държавна земя на лице, което не е правоимащо; продажба без търг; продажба по данъчна оценка с 20% увеличение. В други относими текстове към разпореждания със земи държавна собственост областния управител следвало да приложи пазарните цени – напр. чл. 15 ал. 4 от ЗУТ, чл. 17 ал. 4 от ЗУТ. В този смисъл било и правилото по чл. 86 от ППЗДС: „Когато не са изпълнени всички условия по чл. 84, заинтересуваните лица, притежаващи право на собственост върху законно изградена сграда, изградена върху земя - частна държавна собственост, могат да придобият правото на собственост върху земята въз основа на заповед на областния управител след съгласие на министъра на регионалното развитие и благоустройството по пазарни цени, определени от независим оценител.“. Целите са били успешно реализирани, тъй като подс. Г. и подс. Х. са извършили действията както в обсега на компетентността си, така и извън нея, но с общата посока да настъпи разпореждане в полза на свид. Н..

 

 

3. Продажба на имот-държавна собственост с идентификатор 83017.506.400 по кадастралната карта на гр.Шабла.

По този пункт съдът съобрази източниците по делото, в частност книжата по т. 17, 25, 30, 34, 37 – съдържащ заключенията на експертизите от ДП, показанията на свид. Б. (ведно с доказателствата за водените от него административни производства, представени в съдебната фаза по НОХД № 35/2015г.), К., Ш., И., И. Б., Х. К., К. Т., служителите на СГКК и ОА.

Безспорно и в тази част на фактическата обстановка по делото съставът констатира доказателствата за близките отношения между подсъдимите и К. В., всеки от тях в своето професионално качество.

Разпореждането с държавните имоти не би било осъществимо без активното съдействие на Началника на СГКК, който осигурявал необходимите скици, в разрез със съдържанието на КК и КР. Свид. К. Т. - директор на ДЛС-Балчик и книжата по делото, включително и съгласуването на предходните проектни скици, установяват несъмнено, че имот с идентификатор 83017.506.109 по КК на гр. Балчик влизал в състава на държавния горски фонд се управлявал и стопанисвал от Държавно ловно стопанство - гр.Балчик. Относно разделянето на ПИ 83017.506.109 по КК на гр. Балчик свид.Т., в качеството си длъжносто лице не е давала съгласието и не е упълномощавала друго лице да изискат разделяне на имота на два нови с идентификатори: № 83017.506.400 и №83017.506.399.

В. знаел този факт и обяснявал на свид. Б., че чрез областна управа не може да придобие нищо от имот № 399, като част от държавния горски фонд и собственост на МЗГ, но оставала възможността за прилагане на реда по чл. 44 ал. 2 от ЗДС по отношение на съседния имот. Тезата, че обектите бунгала са търпими строежи, с каквито удостоверения за своите бунгала се сдобил свид. Б. (по-късно зачетени от ВАС), отворила нови възможности. К. В. сам закупил бунгало на територията на ПИ 830017.506.399, с договор, заверен от нотариус Б.. Дни след издаване на скица № 15713/03.10.2007г. на сграда 83017.506.400.1, дала възможност на К. да обоснове териториалните си претенции, на 16.10.2007г. (в деня, в който и К. си е набавил констативен нотариален акт за сградата при същия нотариус), нотариус С.А.признала правото на собственост на В. по сходно съставен НА за недвижим имот по писмени доказателства (т. 30, л. 33 от ДП). По този начин В. вече действал в конфликт на интереси, с оглед своя частен интерес от уреждането на разпродажбата на държавната земя на тази територия. Безспорно би бил облагодетелстван, като с оглед собствена сграда в един от имотите, би могъл да предяви претенции за закупуване на прилежащия терен, в съответствие с актуалната вълна на настроения на територията на област Добрич.

В съставения от нотариус А.НА като част от доказателствата за собствеността на В. били посочени договор за покупко-продажба от 03.07.2007г. рег. 2968 и договор за покупко-продажба с рег. № 2603 от 12.06.2007 година на нотариус Д.Б.. Видно от заявлението от 02.10.2007г., подадено  К. до СГКК, тези договори обосновават и неговото право на собственост, тъй като  К.С.от гр. Шабла е придобил своята собственост по силата на договор рег. № 2603 от 12.06.2007 г. на нотариус Д.Б. и го прехвърлил на Г. К. от гр. Хасково, чрез пълномощника му Ж.И., на 03.07.2007г. Един и същ документ е използван по двете нотариални дела, изповядани в един и същ ден, но на В. е било признато право на собственост върху сграда в съседния имот, с друг идентификатор и ЗП от 17 кв.м.

Този факт провокира съставът да изложи своите съображения по становищата на защитата за доказателственото значение на съставените нотариални актове по писмени доказателства, утвърждаващи бунгалата/бараки като недвижими имоти:

Важно начало в тази посока, е обсъждането на разликата между скиците проект 10.11.2004г. (т. 21, л. 80), от 26.07.2005 (т. 34 л. 5) и скицата от 18.05.2007г. (т. 34, л. 86).  При описанието на заварените на терена сгради, свид. Б. ги отразила като „други жилищни сгради – барака, лятна кухня“, развили се по скиците, издадени от В. и Зл. Т.в „курортни туристически сгради с полумасивна конструкция“. Записването на вида сгради в скицата дава и едно от свидетелствата, ползвани от нотариуса при изготвяне на НА. Без реално по сградите да е имало реконструкции, ремонти, в отсъствие на каквито и да е строителни книжа, помпозното им описание в скиците от свид. Т.и В. „по подразбиране“ е било въведено в констативните нотариални актове.

Като бъдещ, и по-късно реален, зет на нотариус Б., основен участник в процеса за уреждане правата върху сградите и земята на територията на лагер Елисейна, на свид. К. са били предоставени значително внимание и максимално ефективно административно обслужване. Ползвайки познанството си с В., свид. К. не е счел за необхоД.да си впише адрес и телефон в заявлението до СГКК, по него не са били определени/платени такси (т. 34, стр. 88).

Съвместното търсене на начин за придобиване на земята е било затвърдено от симулативната сделка, с цел встъпване на съпругата на В. и кумът на подс. Г. в бъдещото придобиване на площта на имота. С НА № 33 и № 34 /28.11.2007г. по описа на нотариус А.свид. Г. К., договаряйки сам със себе си, като продавач и като упълномощен от всеки от купувачите, продал по 1/3 идеална част от притежаваната от него сграда на Ш. и И., срещу сума от по 200лв. Пълномощните от свид. Ш. и И. (т. 25, л. 7-8), изготвени преди те да придобият в сделките „сам със себе си“ на К. съответната идеална част, му давали права да ги представлява пред нотариус, данъчни, административни и т.н. служби, като извършва всички юридически действия, вкл. да договаря сам със себе си, по отношение на притежаваните от тях по 1/3 идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. Шабла, Къмпинг „Добруджа“- лагер „Елисейна“. Тоест, преди да станат собственици те са предоставили и пълномощия за управление на собствеността им.

Констативните НА № 33 и № 34/28.11.2007г. са изготвени преди АДСЧ и такъв не е бил след доказателствата пред нотариуса, но в актовете е вписано, че сградите са върху държавен поземлен имот.

Свид. К. е имал договор за закупуване на „сградата“ – защо му е бил нужен нотариален акт (т. 25, л. 10 ДП). В този, а и в останалите случаи със земите на територията на СБР – Тузлата, схемата – „1. Скица от СГКК – 2. Констативен нотариален акт при нотариус – 3. Процедура пред Областен управител“, била обмислена като низ от стъпки с ясна цел: удостоверяване законността на построената в имота сграда, основна предпоставка за претендиране за закупуване на прилежащата държавна земя. Чрез НА по писмени доказателства в правния мир се появявала „курортна туристическа сграда“, масивна или полумасивна. Постигала се формална представа за стабилна, трайно закрепена върху имота сграда, като се заличавала обективната истина, че така „узаконените“ сгради, всъщност са стари, паянтови, саморазрушаващи се бараки/бунгала/летни кухни/навеси за лодки и т.н. Така, закупено като движима вещ, едно бунгало се превръщало в недвижим имот, с етаж и застроена площ, като бил поставен акцент върху собствеността и на земята, върху която е разположено.

Констативните нотариални актове са били изписвани без реално изследване на самите постройки, без проверка на книжа, свързани със собствеността на терените, върху които са, без да са прилагани разрешително за строеж или поставяне за „сградите“. От официалните писма по делото се установява, че в Община Шабла не са били открити документи удостоверяващи законността и статута на сградата с оглед разпоредбите на ЗТСУ-отменен и действащия ЗУТ. Същата информация е предоставила и Община Балчик.

При изследване на съдържанието на изобилието от констативни нотариални актове се установяват пропуски, неточности, които сочат на формалното им изготвяне. Напр. НА на съпругата на К. В. – Пепа Ш., за бунгалото в Тузлата, на което е призната за собственик – (т.30, л. 87 ДП), няма нито един номер и/или дата на договор за покупко-продажба, данъчна оценка, скица и т.н. Как би могло да се приеме, че нотариусът е извършил дължимата проверка, след като не е отбелязал какво му е било представено. Там е посочена стойност на бунгалото, която ако е била съответна на данъчната му оценка, то защо 18 дни по-късно, когато семейството е продало същото бунгало, данъчната оценка е значително по-ниска. Съответно и „недвижимият имот“ в този случай е продаден на стойност по-ниска от тази, която е приета при констативния акт. Неубедително е да се приеме, че за 18 дни общинската администрация е установила рязък спад в данъчната оценка на тази „сграда“. При продажбата на същото бунгало, по НА 131/19.07.2005г., която семейството на В. е извършило, (л. 88, т. 30 ДП), е ползвана поредната подходяща скица – изготвена след негова заповед за изменение на КК. В този нотариален акт, за разлика от останалите, е описана и квадратурата, която би имал недвижимият имот – много преди да е одобрен план за разделяне и по неясни правила за формиране на „прилежаща“ площ.

Всъщност, тези факти само подкрепят установеното, че НА са били издавани, за да придадат вид и да прокарат в обръщение бараките, като им дадат и утвърдят друг статут, например: „полумасивна сграда – бунгало, под № 1, попадаща в поземлен имот № 400, състояща се от две стаи, коридор, баня и тоалетна, трайно прикрепени към цементова основа към земята, находящи се в Къмпинг „Добруджа“- гр. Шабла, лагер „Елисейна“, със ЗП 33 кв.м.“ и т.н. примерите по делото са много.

По чл. 587 ал. 1 от ГПК, „Когато собственикът на имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право.“. Съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, „Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. (Чл. 179. (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия)…. Целта на производството по чл. 587 ГПК е да снабди молителя с документ, служещ за доказване на правото на собственост. Дейността на нотариуса в това производство не е свидетелстваща, каквато е при останалите нотариални производства, а решаваща. Нотариусът не удостоверява юридически факти, а се произнася по съществуването на едно право. Ето защо, съдържащата се в нотариалния акт по чл. 587 ГПК констатация за принадлежността на правото на собственост, респ. на ограниченото вещно право, представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт и поради това е извън доказателствената сила на документа нотариален акт, определена по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Горното не означава, че тази констатация е лишена от доказателствено значение.

Издаването на констативен нотариален акт за собственост е предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави и при съставянето на нотариален акт за сделка - чл. 586, ал. 1 ГПК. Тази проверка се извършва въз основа на представени документи /чл. 587, ал. 1 ГПК/ или чрез т. нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл. 587, ал. 2 ГПК/. След преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано постановление, а въз основа на него, ако признава собствеността, издава нотариален акт. Поради това, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота.

В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. …Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необхоД.да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право.“.

С оглед на посочените съображения, съставът счита, че доказателственото значение на съставените и изследвани по делото констативни нотариални актове се свежда само до доказване на правото на собственост на лицата върху техните притежания. То обаче не обхваща нито законността на тези постройки, нито законността на разполагането им на съответните земи.

Поради изложеното и съдът счете, че възражението за заместване на удостоверението за законност на сградата от съставените за тях нотариални актове е неоснователно.

Във връзка с обсъждане необходимостта по сделките за продажби по чл. 44 ал. 2 от ЗДС между подс. Х. и свид. К., П.и Г., като представляващ „Мехтранскомерс“ АД, да бъдат представени удостоверения за законност на сградите от общинската администрация, защитата се позовава на Решение № 3219 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5882/2013 г., III о. В посоченото решение ВАС приема: „…липсата на кадастрална карта и липсата на градоустройствен план за с. Прилепци, който е урбанизирана територия. Предвид липсата на такива планове, нито може да бъде издадено, нито може да бъде представено посоченото в чл. 84 от ППЗДС удостоверение от общинската администрация, че сградата е законно построена. Цитираният документ има удостоверителен характер и отразява вече съществуващи в правния мир факти. За да е законна една сграда, същата следва да е построена въз основа на редовно издадени строителни книжа - одобрен по съответния ред инвестиционен проект, издадено разрешение за строеж, строителна линия. Последните, без наличие на застроителен или регулационен план, не могат да бъдат одобрени и издадени. Следователно, посоченото в чл. 84 от ППЗДС удостоверение няма как да бъде представено от заявителя. Това обстоятелство обаче не може да попречи на реализиране на субективните му права, които същият има по силата на законова норма - чл. 44 ЗДС. Субективните права на гражданите, произтичащи от закона да участват в гражданския оборот не могат да бъдат ограничени от подзаконова норма или от бездействието на държавата, респ. общината да регулира територията и да приеме устройствените планове на населените места. Заявителят е собственик на сграда, чийто статут на законно построена, т. е. на годен обект на правото, както по-горе се посочи, не може да се оспори, следователно, същият има право да придобие земята, върху която тази сграда е построена.“.

Съставът на въззивния съд приема законосъобразността на изложените от ВАС съображения, но не би могъл да ги отнесе към разглежданите в настоящото наказателно производство случаи. Причина за това са коренно различните факти, поставени в основата на цитираното Решение. Защитата се позовава на извадка от него, но изводите не могат да бъдат разглеждани изолирано от фактите. А те са:

По делото на ВАС: „заявителят Куцинов се легитимира като собственик на процесната сграда - същият представя договор за покупко продажба на жилищната сграда, сключен на 28.04.1981 г. с Общинския народен съвет - Кърджали по реда на действащата към този момент Наредба за държавните имоти. Договорът е сключен в писмена форма, изискуема съгласно чл. 18 от Закона за собствеността…. За това че статутът на сградата като законен обект не следва да бъде оспорван от административния орган говорят две обстоятелства: придобивното основание на заявителя и придобивното основание за държавата преди това.

Заявителят е придобил имота на възмездно правно основание чрез покупко-продажба имота, при това именно от държавата, в лицето на компетентния ОбНС - Кърджали. Недопустимо е понастоящем отново представителят на държавата в област Кърджали да оспорва статута на сградата, тъй като неминуемо би се оспорило на първо място съдържанието на АДС № 276/23.12.1977 като официален удостоверителен документ, доказващ правата на държавата като праводател, но би се оспорило и качеството на сградата като годен обект на правната сделка, а по този начин би се оспорил предметът на сделката, т. е. валидността на продажбата, която държавата е извършила. Това би накърнило принципа на законност залегнали в АПК и в Конституцията. Правата за физическото лице, произтичащи от валидно сключения договор следва да бъдат зачетени от всички държавни органи, физически и юридически лица и те имат задължението да приемат правното положение, създадено от този конститутивен по своя характер юридически факт, докато по надлежния ред същият престане да съществува - сделката не бъде развалена, унищожена или не бъде обявена нейната недействителност.

От своя страна, видно от съдържанието на АДС № 276/23.12.1977 г. - официален удостоверителен документ, ползващ се с материална доказателствена сила, докато не бъде отменен по съответния ред, държавата също така е придобила собствеността на годен обект - едноетажна масивна жилищна сграда. Придобивният способ за държавата е конфискация - първично правно основание, поради което годността на предмета на конфискация също така не може да бъде оспорвана.“.

С оглед пространното цитиране на решението и изложените по настоящото производство фактически положения, задълбочените съпоставки са излишни. Видно е, че в цитирания случай, е коментирана сграда, придобита на законно правно основание от държавата, която от своя страна го е придобила на първично правно основание. За разлика от това, в предмета на доказване по обвиненията срещу подсъдимите попадат поставени/изградени без разрешение бараки/бунгала. Тяхното придобиване от лицата, сдобили се с констативни нотариални актове за собственост, респ. след това извършили разпореждания с целите обекти или идеални части от тях, не може да удостовери наличието на „законно построена сграда“. Такава би била сграда, при която лицето е придобило правото на строеж върху земята и само е построило сградата, или лицето е придобило собствеността върху сградата на първично /оригинерно/ или вторично /деривативно/ правно основание – съществено различаващо се съставяне на констативен нотариален акт за собственост по писмени доказателства. Както вече беше посочено, с такъв нотариален акт не се доказва начинът на придобиване, той отразява само правния извод на нотариуса за правото на собственост на лицето, посочено в акта.

Поради изложеното и съставът счете, че удостоверението за законност на сградите, за които свид. К., Ш., И., П.и Г. са използвали като опора за претенциите си да закупят прилежащата към тях земя, е било сред задължително необходимите и съзнателно „пропуснати“ книжа. В противен случай би било установено, че т.нар. сгради не са законно построени, което би осуетило реализирането на планираните продажби на държавната земя. Затова и не са били изискани и представени по съответните преписки удостоверения за законност на сградите от общинските администрации в Шабла и Балчик.

Чрез хронологията на съставяне на различните книжа, мястото и начина на съставяне, носеното от тях правно значение се установяват субективните връзки между желаещите да закупят от държавата имоти на ценни природни територии и предоставящите им тази възможност в нарушение на закона. Констативните нотариални актове са били поредните документи, след скиците от СГКК Добрич, официализиращи формално собственост върху сграда, необходими за постигане на съвместното решение за придобиване на земята. Напротив, удостоверения за законност на сградите от общинските администрации не са били изискани, тъй като не биха били издадени и процедурата би пропаднала.

Подс. Г. е имал и лична представа за какви сгради става дума, тъй като с нотариус Д.Б. заедно посетили имота. Едва след изразеното от подс. Г. виждане, че няма да има пречки при закупуване  на сграда в ПИ 400 и молба в областна управа да бъде закупена и прилежащата към сградата площ, свид. Б. е пристъпил към конкретната организация. Подс. Г. е имал и лична заинтересованост, с оглед встъпването в „екипа на собствениците“ на близкия му приятел, кръстник и съсобственик и в други недвижими имоти (т.30, л. 58) свид. И..

Под ръководството на подс. Г. по заявлението на свид. К., лично и като пълномощник на И. и Ш., преминала процедурата по установената схема за ощетяване на държавата чрез действията на областния управител. Съставен бил АДЧС, в който в графата „Предоставени права за управление“ било отразено „На областен управител на област с административен център Добрич на основание чл. 18 ал. 1 от ЗДС“. В противоречие с чл. 104 ал. 1 т. 9 от ППЗДС, посочено като основание за съставяне на акта за имот държавна собственост, актувана била не сградата и прилежащия към нея поземлен имот, каквато е задължителната конструкция за прилагане на нормата. Актувана е била само земята, в качеството й на прилежащ терен. ЧДС № 4363/05.02.2008г. бил съставен на базата на приложените документи - скица изд. на 11.08.2008год от СГКК-гр.Добрич, подписана от К.В., в която е било вписано, че собственик на земята е Областната администрация. По преписката, въпреки работата по нея на редица експерти, служби, контролирани от подс. Г. и на самия него, не е станало ясно, че собственик на земята е МЗГ, а не ОА, в който случай АДС е могъл да се издаде, но разпореждането с такава земя е излизало от компетентността на областния управител.

Закупуването на прилежаща площ към съсобствения недвижим имот, построен в поземлен имот с идентификатор 830175.506.400 с площ от 1263,00кв.м, било основано само на приложените скици от СГКК Добрич № 409 (за имота) и № 410 (на сградата), и двете от 11.01.2008г. Скиците съответствали на очертанията на имота, сторени от В. на скицата от 03.10.2007г. Разликата между заявлението за закупуване на „прилежаща на сградата площ в държавния поземлен имот“, която следва да бъде определена в съответствие с правилата на ЗУТ и Наредбите по прилагането му, и описаната в АЧДС (напр. т. 25, л. 4 от ДП, точка 3) – земя 1263кв. м. като прилежаща площ на недвижим имот „Курортна туристическа сграда“, е обяснима само със субективни неправомерни решения на подсъдимите. Не е било проведено изследване и определяне на нормативно съобразената прилежаща площ, а като такава е счетен целият, произволно формиран от скицата на К. В., държавен имот.

Подготвеният от подс. Г. и подписан от подс. Х. Договор 390/10.02.2008г. също излиза извън поисканото от купувачите. Според договора на всеки от купувачите се продава по 1/3 идеална част право на собственост – а по заявлението е било поискано общо. В този пункт, подс. Г. е подходил отново само с оглед интереса на заявителите, тъй като в ЗДС и ППЗДС не е отразено подобно делене при разпореждането с държавна собственост.

Подс. Г. знаел, че другите купувачи няма да се явят при подписването на договора, и в проекта на договора в позицията за подпис посочил „купувач“ в единствено число. Действително само К. е присъствал и подписал, без да е упоменато в договора и да има изрично отразяване, че го сключва в качеството на пълномощник на Ш. и И..

В синхрон с волята на подс. Х. да се разпореди в интерес на К., Ш. и И., подс. Г. фактически е провел, контролирал администрирането на искането им, съгласувал и изготвил проектите в процеса на разпореждане. Коментираните по този пункт доказателства, с акцент върху писмените източници, опровергават защитната теза и възражения, като несъмнено очертават приетите в настоящото решение факти и обстоятелства.

Като последен, в хронологията на изследваните действия на подсъдимите спрямо държавните земи, епизод, разпореждането с 830175.506.400 с площ от 1263,00кв.м е протекло след осведомяването на подс. Х. от страна на Министъра на здравеопазването с писмо, изпратено на 11.12.2007г. и входирано в ОА на 14.12.2007г. Министърът на здравеопазването изрично поискал отмяна на съставените от подс. Х. АДСЧ за 22 047 кв.м. земя от имота, собственост на СБР-Тузлата. Поведението, очаквано от Областния управител подс. Х., в съответствие със законово разписаните му задължения и отговорност, било да проучи възникналата ситуация и да заостри вниманието си по приложението на чл. 44 ал. 2 от ЗДС. Една обичайна проверка по данните по КК за ПИ 83017.506.400 би установила, че е част от имот № 83017.506.109 с площ от 5,132дк., в землище гр. Шабла, представляващ държавен горски фонд бил собственост на Министерството на земеделието и горите в лицето на Държавна дивечовъдна станция гр.Балчик. Подобни действия съзнателно не били предприети, тъй като целта на подсъдимите, и в този случай преследвала облагодетелстването на лицата, на които били продадена по 1/3 идеална част от държавната земя по договор №390/10.02.2008г.

 

 

4.Действията на подсъдимите по разпореждане със земята, собственост на „СБР-Тузлата ЕООД“ върху която били разположени „сградите“ на свид. П.и „Мехтранскомерс“ АД.

 

Изясняването на тези действия на подсъдимите е възможно с оглед книжата по ДП в т. 2, 3, 9, 13, 20, 25, 32, 38, експертните заключения в т. 37, документите и протоколите на с.з. по 8-те тома на НОХД№ 35/2015г. С анонимен сигнал именно за тези разпореждания (т.1, л. 111 ДП), препратен от Председателя на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика на 41-то НС е започнала и проверката, прераснала в настоящото наказателно производство. Доколкото обемът на доказателствени източници е сериозен, съставът счете за необхоД.да постави определени акценти и да отговори на отправените от защитата възражения, както следва:

1)В мотивите на разглежданата присъда неправилно е посочено, че свид. И. А. в хода на съдебното производство прехвърлил своето право на собственост върху обект № 13 от заповед на Кмета на Община Балчик-№132/26.02.2004г. за принудително премахване на бараките, с нотариален акт на „Мехтранскомерс” АД-Варна.

С договор за покупко-продажба на движима вещ, с нот.заверка на подписите рег.№ 1479/26.08.2005г. свид. И. Василев А. прехвърлил на С.И.а Д.-майка на свид. А.Д. собствеността върху дървена тристайна вила-Тузлата.

На 29.09.2005г. А.Д. се сдобила с констативен нотариален акт. От своя страна на 28.10.2005г. продала сградата на „Мехтранскомерс“ АД Варна с нотариален акт № 59/28.10.2005г., дало повод дружеството да бъде привлечено като заинтересовано лице по адм. д. 196/2004г. на ДОС.

Така дружеството встъпило във воденото производство и впоследствие продължило да участва и инициира съдебни спорове, свързани със статута на земите, върху които били закупените от тях множество сгради (подробно описани от фактическа страна съобразно книжата по делото). В края на водените с активното участие на подсъдимите процедури, държавната земя общо от 6492кв.м. била придобита от дружеството на С.Д. – първата закупила бунгало на тази територия.

 

2). В подробно отразената история на имота и сделките с бунгалата, съставът установи решаващата роля на представителите на „Мехтранскомерс“ – Д., Г., К., и на свързаните с един от другите собственици – С.Д. – синове и снаха, представляваща „Барси“ ООД. Свид. К. Д., упълномощил пълномощника и на дружеството – Г., и извършил сделки, за които не знаел и предполагал. Свидетелят сочи, че всички такси по кадастър нотариус, транспорт са били поети от Мехтранскомерс. От книжата по делото е видно, че изброените лица – в лични качества, като пълномощници и като представители на търговски дружества, купували и продавали помежду си, препродавали и дори връщали собственост на първоначалния си продавач – както в случая с Г. И. Г.. Без да знаят, някои свидетели се оказали собственици на повече сгради, съдоговорители на „Възход” ООД в особени договори за прехвърляне на дълг – напр. свид. Св. Д., Г. Г..

В кантората на нотариус О.(чийто баджанак свид. Т. Н.също се сдобил с бунгало и по-късно заявил претенции за закупуване на държавна земя) били изповядани стотици сделки по повод бунгалата в района на Тузлата. В констативните и нотариалните актове за прехвърляне на собственост, бунгалата от „друг вид сграда за обитаване“ се превърнали в „масивни сгради“ с етажност, застроена плащ, разпределение на стаи и т.н. Страните по тези сделки са били напълно наясно, че това не са сгради, а  бунгала, навеси, порутени постройки, ползвани от рибарите в района. Ярък пример затова: На 08.12.2005г. в СК-Добрич било подадено вх.Заявление № 94- 3717 от името на свидетеля Г. И. Г. от гр.Добрич, подписано от свидетелката К., с което било искано да се направи промяна в кадастралния регистър на недвижимите имоти и да бъдат нанесени на негово име бунгала №23, 26, 34.

В констативните нотариални актове не била извършвана проверка за законността на сградата. От „друг вид сгради за обитаване“, в констативните и нотариалните актове за прехвърляне на собственост сградите ставали „масивни“, без яснота на съдържанието на това прилагателно. (например: Със заповед КД-14-08-2826/24.11.2005г. на Началника на СК Добрич кадастралната карта била изменена и били отразени като „друг вид сгради за обитаване“ и квадратура три сгради, съответно идентификатор и със ЗП: 02508.62.14.15 - 66кв.м., 02508.62.14.16 - 64 кв.м. и 02508.62.14.18 - 57 кв.м., собственост на Св. Д.. По нотариалното дело, образувано във връзка със съставянето на констативен нотариален акт № 35, т.8, нот.дело 1290/2005 год. на нотариус О.О.и нот.д. 1312/2005г.,образувано във връзка със съставянето на НА за покупко- продажба на недвижим имот №58 от 28.10.2005г., съгласно който свид. С.Д. продал на „Барси” ООД гр.Варна трите сгради били описани от нотариуса като „масивни“.) Били допускани неточности и грешки – напр. в НА, издаден на 29.09.2005г. била призната за собственик А.Д., за разлика от името на лицето, посочено като собственик по КК – С.Д., отразено и по скицата, ползвана от нотариуса.

При посещение на място свидетелите единодушно установявали, че дървените конструкции са в окаяно състояние, занемарени. Някои от собствениците изобщо не са били на мястото, защото те не са имали за цел да ги ползват като бунгала, а като предпоставка за закупуване на територията под и около тях. Знаели, че затова са им нужни констативни нотариални актове и се сдобивали с такива.

Въпросът дали това били „сгради“ – с легалното съдържание на законни сгради, или „строежи“, или „преместваеми обекти“, или „търпими строежи“ – изобщо не ангажирал вниманието на бъдещите собственици на държавните земи – свид. П.и представителите на „Мехтранскомерс“ АД. За тях било важно да придобият там дървената постройка, с или без каменен фундамент, да станат собственици на „недвижим имот“ по писмени доказателства и той да е описан като „сграда“ в нотариалния акт, след това и в КК. От друга страна видът, характерът и състоянието на построеното на територията на Тузлата било известно на подсъдимите, но те също не са търсили легално изясняване на термина сгради и отнасянето му към съществуващите. Ако са искали това, са могли да изследват законността на сградите по най-лесния, обективен и задължителен в прилаганата от подсъдимите процедура по чл. 44 ал. 2 от ЗДС начин – чрез изискване на удостоверение от общинската администрация. Поради изложеното, възражението на защитата, че след като в нотариалните актове е посочено, че това са „сгради“, то аксиоматично следва да се приеме, че те са „законно построени“, е напълно необосновано. Относими по темата са и Решение № 7530 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14355/2009 г., III о.; Решение № 16310 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13134/2011 г., IV о.:“ Това удостоверение (за търпимост) не може да се приеме за удостоверение за законност на строежа по смисъла на чл. 84, ал. 3, т. 3 от ППЗДС, тъй като регламентираната с посочения текст процедура е изключение от общия ред съгласно който държавните имоти се продават след провеждане на търг, поради което е недопустимо разширителното й тълкуване.“. И в частта на съображенията по имота в Шабла, съставът посочи, че подобно съдържание и доказателствено значение един нотариален акт по писмени доказателства просто няма. Проверките, които нотариусът извършва имат друг предмет и посока. Официална информация за законността на една сграда се поддържа и предоставя от компетентните затова администрации.

3).В процеса на „узаконяване“ на постройките и превръщането им в „масивни сгради“ съществен бил делът на СК, управлявана от К. В.. Началникът на СК се включил – отново чрез съпругата си, и в тази кампания – закупили и продали бунгало (със скица, отразяваща в квадратни метри държавната земя под него, посочена като прилежаща).

В СК „сградите“ получавали идентификатор. Първоначалните идентификатори били променяни, дублирани, процес, съответстващ на нарасналия интерес на собствениците да се сдобият със скици – нерядко за едно и също бунгало. Настъпвали обърквания между номера на бунгалото като сграда на самата площ и идентификаторът на тази сграда по КК – примерите са описани от фактическа страна и не е необхоД.да бъдат преповтаряни. Тези промени налагали и промени по сключените нотариални актове с актове за поправки, напр. така бил променен НА 175/14.10.2005г. с продавач свид. А. Д..

В СК била определяна и застроената площ. При описание по договорите за прехвърлянето на бунгалата (с нотариални заверки на подписите) на ЗП от по „около 60кв.м.“, в СК „сградите“ получавали статут с конкретно оразмерена площ – от 58, 57, 60 кв.м.

В СК се извършвали и промени по имената на собственик, посочен на КК, като се променяла КК и се издавала подходяща скица. Така, на скица № 11866/23.07.2007г. СК посочва за ПИ 02508.62.14 като собственик „Специализирана болница за рехабилитация-Тузлата“ ЕООД. А три дни по-късно на 26.07.2007г., били издадени пет скици с посочване като собственик ОА Добрич.

 

4) СК и Областна администрация разполагали с правно значимите актове по вече решените спорове, по преписките по заявления за закупуване на земята били представени съдебните решения –

- Решения 1927/10.05.2000г. и № 375/12.02.2001г. по ф.д. 646/2000г. на ДОС;

-Решение от 28.02.2007г. по адм.д.№ 196/2004г. ДОС за отмяна заповедта на Кмета на Община Балчик по отношение на премахването на обекти №4,9,10,11,12,13, като в останалата част я оставил в сила, без да изследва статута на трайно прикрепените постройки, тъй като бил неотносим към заповедта. Съдът посочил, че приложим за тях е редът по ЗУТ;

-Решения по гр.д.№№169/2002г. на БРС, 65/2004г. на ДОС и 2140/2005г. на ВКС – решение № 1294/06г./29.01.2007г., с които окончателно претенциите на Община Балчик да е собственик на земята, на която е „СБР-Тузлата“ ЕООД, били отхвърлени.

Книжата по делото разкриват, че тези решения са били съобразявани (и материално прилагани), както по преписките, оставящи без уважение заявленията за покупка на земята, така и по тези, по които заявленията са били уважени от подс. Х.. Информацията за собствеността на терена била известна на ОА и с оглед съставения АЧДС 1756/20.06.2001г.

На тази основа, на Д. (а чрез него и на съпругата му – свид. Д.а) на 13.09.2005г. подс. Х. отговорил, че при съпоставка на скиците, приложени към преписката по съставяне на АЧДС 1756/20.06.2001г. и представените към заявлението му, се установява, че бараката му попада в границите на имот № 000164, ЕАТТЕ 02508 и е включен в капитала на търговско дружество „СБР-Тузлата“ ЕООД на основание решения 1927/10.05.2000г. и № 375/12.02.2001г. по ф.д. 646/2000г. на ДОС. Разяснил текста на чл. 2 ал. 4 от ЗДС, че имотите на търговските дружества не са държавна собственост, дори и държавата да е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Така, чрез собственото писмено изявление на подс. Х. (приложено на л. 14, т. 23 от ДП) се постига убедителен отговор на отправеното пред настоящата инстанция оспорване от защитата, че СБР-Тузлата ЕООД „не е търговско дружество, а е особен вид дружество, създадено по реда на Закона за лечебните заведения, който закон, забележете, е специален по отношение на Закона за приватизация и преобразуване на държавни и общински предприятия“. Областният управител е знаел и споделял съдържанието на съдебните решения, второто от които след постановяване на заповедта на МЗ, оценявал е именно като търговско дружество собственикът на имотите и в заключение е отказал да уважи искането на Д..

На 26.02.2007г. Д., около месец след решаване на спора между Общината, Държавата в лицето на МРР и „СБР-Тузлата“ ЕООД, като исковете на Общината по чл. 97 ал. 1 от ГПК за собственост на имот № 000164, са били отхвърлени окончателно, отново подал заявление до Областния управител (т.23, л. 92 от ДП). Отговорът по него бил съгласуван от всички свързани служители на ОА, в това число подс. Г., Директор АКРРДС. На 03.05.2007г. подс. Х. подписал отговора, че била извършена служебна проверка, относно принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в землището на гр.Балчик, местност „Тузлата”. Коментирани били АДС № 1756/20.06.2001г. за актуване недвижим имот-земя с площ 122.885дка и сгради, водил се по баланс и включен в капитала на еднолично търговско дружество „Специализирана болница за рехабилитация-Тузлата„ ЕООД на известните съдебни решения по ф.д.646/2000г. на ДОС, като било разяснено, че материалноправен спор за установяване правото на собственост окончателно е решен с приключване на делото във ВКС и отхвърляне исканията на Община Балчик.

Според защитата неправилно отговорът се цитира само в една негова част, като от следващата се установявали намеренията на подс. Х., че следва имотът да бъде вписан в имотния регистър, като държавна собственост и отразен по кадастралната карта на гр.Балчик и до приключване на процедурата няма да се предприемат действия, касаещи разпореждането с недвижимия имот. В тази част, обаче писмото е напълно нелогично предвид съществуващия АДСЧ и фигурирането му на КК като собственост на търговското дружество, конституирано и по гражданското производство. Подс. Х. намерил основание за втори път да откаже да удовлетвори искането за закупуване на прилежаща земя на свид. Д.и, като иначе споделил добрите им идеи за рибарско селище.

Същите решения са били прочетени по коренно различен начин, когато в ОА са постъпили заявленията на свид. Г. и представителите на „Мехтранскомерс“ АД.

 

5). Един от активните собственици на бунгало, а след това и още едно, свид. П., лично участвал в делото с предмет заповедта на кмета за премахване на постройките. Следил процесите, знаел за решението на ВКС. Установил контакт с подс. Г. и провел серия от срещи, до момента, в който получил неговото уверение, че претенцията му ще бъде удовлетворена.

Тогава ОА, представлявана от двамата подсъдими, проявила истинска активност - с писмо до СК гр.Добрич изх. № ДС-10-02-1778 от дата 11.05.2007г. било депозирано заявление от ОА за нанасяне на КК разделянето на имот 62.14 на три нови и издаване на скица за новообразувания имот 62.627,62.626 62.14 (т.2, л. 81). На 16.05.2007г. по преписка ДС-10-02-1778, било изпратено и писмо от областния управител, подготвено от подс. Г., до Началника на СК В. с молба за разделяне на имот 62.14 и издаване на скица на новообразувания имот 62.627 по КК с оглед издаване на АДС по ЗДС и ППЗДС, към писмото било приложено заявлението от 11.05.2007г. и проекта за изменение на КК. Едно и също заявление от ОА, изготвено от подсъдимите, било входирано на 11 и на 18.05.2007г. (т. 9, стр.22)

Мотивацията на подс. Г. да се въведе промяна в КК по претенциите на свид. П., включила и оценката, че проектът, подготвен от арх. Михайлов, нает от свидетеля (т. 9, л. 19), не е добър и е необходим нов. Възложен бил проект на инж. Г. Николов, по който едната скица била готова и одобрена от областния управител преди подаване на заявлението от свид. П.(т. 9, л. 24).

След даденото от подс. Г. уверение, при спазване на подробно посочената от фактическа страна схема на одържавяване и последващо продаване на физическото лице на имота, собственост на друг правен субект, желанието на свид. П.било реализирано. Описана е и реалната имуществена облага, от една страна – купувайки държавна земя на занижени цени, а от друга – последващото разделяне на идеални части, с оглед двете „сгради“ и препродаване.

 

6). „Мехтранскомерс“ АД, чрез своите представители са имали инвестиционен интерес на тази територия, обуславящ изключителния им интерес към земята.

В исковата си молба от 17.08.2007г., по гр.д. 248/06г. на Районен съд гр. Балчик (т. 2, л.30-32 от ДП), са описали и стъпките, предприети до момента за придобиване на собственост. Предприели действия по закупуване по реда на ППЗОЗЗ на 11, 200дка земя, реално обособена част от имот с идентификатор № 02508.62.14, представляваща застроения и прилежащ терен към сградите. В хода на процедурата установили, че за терена е съставен АДС № 1756/20.06.2001г. на Областния управител на Добрич. С предявения отрицателен установителен иск са поискали да бъде признато за установено по отношение на СБР Тузлата, че не е собственик на 11 200кв.м., представляващи част от поземлени имоти с идентификатори № 02508.62.14 и № 02508.62.114. Тази искова молба е била вписана и в хода на разглеждане на заявлението им до ОА подобна справка лесно е могла да се набави от страна на служителите на ОА.

Видно от съдържанието на посочената искова молба, е било наведено и възражението за неправилна заповед на МЗ за увеличаване на капитала. Становище за нищожност на апорта се отправя и пред настоящия състав.  Защитата повдига въпроса до колко министърът на здравеопазването е бил годен процесуален и материално правен конституент на държавата за да се разпореди с държавна собственост и да я апортира в едно дружество, създадено по реда на Закона за лечебните заведения, който е специален по отношение на Закона за приватизация и преобразуване на държавни и общински предприятия. Счита се, че към онзи момент това било допустимо само по Закона за приватизация и преобразуване на държавни и общински предприятия, но не и по Закон за лечебните заведения.

Съставът намира тезата за неоснователна, при съобразяване на чл. 2, ал. 4 от ЗДС „ Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.“ и чл. 104, ал. 1 от Закона за лечебните заведения-„С преобразуването на публичните здравни заведения по чл. 101, 102 и 103 предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество- държавна или общинска собственост, включено в балансите на здравните заведения, въз основа на които се преобразуват, преминава в собственост на дружествата“, и установената съдебна практика Решение № 390 от 15.10.2013 г. на ОС - Добрич по в. гр. д. № 451/2013 г., Решение № 151 от 7.05.2014 г. на ОС - Добрич по в. гр. д. № 52/2014 г. (постановено по положителен установителен иск на СБР-Тузлата ЕООД срещу приобретателите на земята по договор 356/04.07.2007г. от свид. П.): „При тези данни се налага извода, че правото на стопанисване и управление върху терена по АДС№ 608/1991 г. от 186000 кв. м./незастроени 180030 кв. м. и застроени 5970 кв. м./в м."Тузлата", гр.Балчик, не се е трансформирало по силата на закона и вследствие преобразуването на държавното здравно заведение, респ. учредяването на едноличното търговско дружество, в право на собственост върху терена, а в последствие с министерската заповед е апортирано в капитала му на 12.02.2001 г. Вписването на апорта не е условие за действителността му, в който смисъл са възраженията на ответниците, тъй като по силата на чл. 38 от ЗЛЗ и чл. 17, ал.3 от ЗППДОП (отм.), чл. 72 и чл. 73 от ТЗ не се прилагат за непаричните вноски на държавата и общините в държавните и общински лечебни заведения….“. Увеличаването на капитала е било разгледано от съдилищата и по решение № 199/19.11.2003г. БРС признал за установено по отношение на Държавата и ЕООД „СБР-Тузлата„ правото им на собственост върху имот-земеделска земя с площ 128,856дка, представляваща имот № 000164 по плана за земеразделяне на гр. Балчик; гр.д. № 65 /2004г.на ДОС, по което с решение №251/10.12.2005г. ДОС оставил в сила решение; Решение № 1294/29.01.2007г.по гр. д. № 2140/2005г. на ВКС било оставено в сила въззивното решение. 251/2005г.на ДОС.

Защитата оспорва стойността на описването в сметка 203 да търговското дружество на непаричната вноска от МЗ. Този аргумент е познат от относимата съдебна практика, Определение № 1000 от 8.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 187/2010 г., I г. о., ГК, „С уточнението към касационната жалба вх. № 29132 от 17.12.2009 г. касаторите се позовават на основанието по чл. 280, ал. т. 3 ГПК като поддържат, че приложените от съда разпоредби на чл. 101 и чл. 104 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ се нуждаят от тълкуване, защото не може априори да се приеме, че щом дадено имущество е включено в капитала на търговско дружество, то става автоматично тяхна собственост от гледна точка на общия принцип, че установяване на правото на собственост изисква доказване на съответния придобивен способ, както и че записването на имоти в баланса на дружество с държавно участие по сметка 203 не доказва право на собственост. … Изводът на съда по настоящото дело, че ищецът е доказал правото си на собственост не се основава единствено на факта на данните от баланса на дружеството, както се поддържа от касаторите. … по приложението на посочените разпоредби от Закона за лечебните заведения съществува съдебна практика на ВКС и тя е в смисъл, че капиталът на дружеството при преобразуването му на основание чл. 104, ал. 1 ЗЛЗ включва стойността на предоставеното му за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество и вписано по баланса му - решение № 542/04.10.2004 г. по гр. д. № 1391/2003 г. на ВКС ТК. Точно в този смисъл е и тълкуването, направено от въззивния съд. С оглед на изложеното не е налице и второто основание поддържано от касаторите за допускане на касационното обжалване - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.“. И в този съдебен акт е подчертано правилното тълкуване на чл. 104 ал. 1 от ЗЛЗ, съобразено и от подс. Х. в отговора му до Д. още през 2005г.

Доколкото в посочените решения, разгледали правното значение на заповедта на МЗ, респ. увеличаването на капитала на ЕООД „СБР-Тузлата“, изходна точка е съдържанието на АДС№ 608/12.07.1991г. защитата оспорва авторството на документа. В тази връзка съдът прие, че:

От книжата по делото, писмата от 2000г. между МЗ и ОА Добрич, се установява, че по твърдение, че в ОА не е намерен този АДС, копие от него й е бил изпратен от МЗ, а още в иницииращото писмо (т.8, л.10 ДП) е отбелязано, че необходимите документи за актуването са в „СБР-Тузлата“ ЕООД. С оглед на това не би могло да се приеме като процесуална изненада представянето на оригинал на АДС № 608 от 12.07.1991г. от свид. И.П. в проведено по делото съдебно заседание на 10.06.2015г., съхраняван към момента в касата на административния секретар на ОС – гр.Добрич.

Сред книжата по делото е писмото (т. 11, л. 116), изготвено след проверка в архива на отдел „ДС” към ОА Варна, което сочи, че  актовете за държавна собственост на имоти, находящи се на територията на област Добрич, са били предадени на ОА Добрич с приемо-предавателни протоколи. Приложени са 14 копия от такива протоколи. В т. 12, л.9 е копието на приемо-предавателен протокол от 02.04.1999г., в който е отразено предаването на ОА Добрич на акт 608 и преписката към него. Свидетелските показания, събрани в хода на НОХД № 35/15г. на ДОС не са подпомогнали изясняването на повече факти. Но е видно, че такъв акт е бил създаден и предаден с преписката, заедно с останалите АДС за област Добрич на ОА Добрич.

Разпитът на 04.05.2016г. (т.4, л. 1112 от НОХД 35/15г. на ДОС) в качеството на свидетел на актосъставителя, И. Е.Б., 78г., също не е подпомогнал изясняването на обективната истина. Свидетелят е заявил, че не е съставял този акт, нищо друго за Тузлата, и че подписът на одобрил не е негов. Макар и със сигурност твърдяно от защитата, че свидетелят би запомнил този ден, защото на 12.07.1991г. е била приета новата Конституция и той е гледал това по телевизията, а не е съставял актове за държавна собственост, всичко това е изцяло в сферата на предположенията. Решаването на въпрос, свързан с авторството на този документ не може да бъде поставено на толкова нестабилна основа, отстояща на 25 години назад от датата на с.з.

Правилно е било решението на ДОС да назначи съдебно почеркова експертиза, (т. 4, л. 1237 от НОХД 35/15г.), според заключението на подписът е положен от свид. Б.. В с.з. на 22.06.2016г. вещите лица са дали подробни и обосновани отговори на въпросите на защитата, отразени на 9 страници от съдебния протокол. Обсъдени са били общи, частни признаци, темп, натиск и др. характеристики, както и ръководството от 2013г. на ИКК София, познато на защитата, с автор Д. Несторов. Вещите лица убедително и професионално са защитили заключението си, съобразявайки и същия източник. Не са били пред ДОС, нито са установени пред ВАпС основания за преразглеждане на този въпрос, тъй като експертизата е пълна, обоснована, без да е възникнало съмнение в правилността й.

На тази основа съставът прие, че АДС 608/1991г. е бил създаден, одобрен от свид. Б., посочен е като старият акт за същите имоти при съставяне на АДС № 1756/20.06.2001г. на Областния управител на Добрич и е служил като основа за установяване на правните положения, необходими по решения № 199/19.11.2003г. БРС, решение №251/10.12.2005г. ДОС, Решение № 1294/29.01.2007г.по гр. д. № 2140/2005г. на ВКС.

 

7). Представителите на дружеството „Мехтранскомерс“ не са искали само да застроят терена, каквито са били претенциите на Юсеин Караманов (т.2, л. 45-68), на когото било дадено разрешение за изработване на ПУП за имоти 02508.62.24. и 02508.62.49, като процедурата по приемането е минала двукратно през заседание на Общински експертен съвет по устройството на територията на Община Балчик, съгласуване с МЗГ, Национално управление по горите, и Държавна дивечовъдна станция Балчик. Интересите на „Мехтранскомерс“ АД били насочени към закупуване на държавната земя.

Примерите за това, че представителите на дружеството са били познати и приближени на СК Добрич са налице, вкл. и факта, че в заявлението до СК (т. 2, л. 125) дори няма данни за обратна връзка – адрес и телефон, не е отбелязано да се иска промяна в КР на недвижимите имоти, а проектът им е бил изцяло одобрен в нарушение на правилата за определяне на прилежащите площи.

Проектите за делба, изготвени от свид. Николов, по възлагане от дружеството са два - приложен в т. 9, л. 101 и следв., и в т. 32, л. 117 и следв., коментирани в Протокол Б-1339. За проекта за обособяването на пет нови ПИ 02508.62.633 – 637. Свид. Н.в с.з. от 18.02.2016г. сочи „Значи те ме извикаха и мисля, че тогава бях при П.Г., той ми показа скицата на имота, показа ми там нещата, поиска да направя обосновка и на базата на това нещо аз изготвих един примерен проект за делба… Доколкото си спомням, проекта го занесох в Областна администрация и там го оставих… Занесох го в техническата служба, но нямам спомен на кое лице конкретно съм го предал.“. И на двата проекта е посочено, че са възложени от „Мехтранскомерс“, но фактически са били възложени на свидетеля от подс. Г..

За източника, по който е определена прилежащата площ свид. В. Н.има противоречиви твърдения:

В хода на проверката е предоставил и заверил за вярност нормативния акт, който бил ползвал (т.1, л. 60 – 63) – „Наредба за размера на необходимата земя за строителни обекти“, приета с Постановление на МС № 41/23.11.1982г. Видно от чл. 24, т. 4 от Наредбата за курортни комплекси и ваканционни селища се определят терени за нуждите на отдиха по 100-150 кв.м. на човек. Наредбата е отменена от 28.04.1996г., с отпаднало основание, ДВ бр. 35 от 24.04.1996г.

На самите книжа по проекта е посочил, че е съобразил Наредба 7/2003г. – но нито един конкретен текст от нея.

В с.з. се позовава на чл. 27 ал. 3 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, според който се полагат по 200 кв.м. на турист. Проверката на състава установи, че:

-чл. 27 на Наредба 7/2003г. е част от Глава шеста, „Устройство на територии за рекреационни дейности“, а по петте проектни скици, разработени от него, изрично е написано че ПИ попада в Урбанизирана територия, с начин на трайно ползване „Ниско застрояване (до 10м)“ – относимо към чл. 15. ал. 1 „При урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, се спазват минималните размери за лице и повърхност на имотите, определени с чл. 19, ал. 1 ЗУТ“ (т. 2 „в курортните населени места и селищни образувания и в курортните зони на населените места - най-малко 16 м лице и 500 кв. м повърхност; 3. във вилните зони - най-малко 18 м лице и 600 кв. м повърхност); чл. 28 и чл. 29 от Наредбата въвеждат правила за застрояване на курортни селища и вилни зони – но с оглед скиците, обяснителната записка и другите документи по проекта – зоната, върху която са проектните имоти няма такъв статут;

- По чл. 27 ал. 3 от Наредбата – „Необходимата площ на поземлените имоти в курортите е от 80 до 200 кв. м на курортист в зависимост от категорията на туристическия обект“ – изобщо неотносимо към определяне на прилежащата на бунгалата площ. Не е налице туристически обект, не е налице подобна категория, и няма никаква логика проектантът да се е водил от максимума на квадратурата, за да разположи в имотите от 5 до 11 туриста.

По чл. 21 и Приложение № 1 към чл. 21 на Наредба 7/2003г. е даден начинът на Определяне на прилежащия терен (урегулиран поземлен имот) на съществуващи сгради при преструктуриране на жилищни и курортни комплекси в жилищни комплекси и в терени, отредени за обществено жилищно строителство, при преструктуриране и обновяване площите около изградените жилищни сгради (прилежащите терени или урегулирани поземлени имоти), които не подлежат на възстановяване и урегулиране за други нужди, се определят при съобразяване с изискванията на ЗУТ и на чл. 20 от наредбата. По разглеждания проект не е приложен този начин и схематичните положения към него.

Отделно от това, по тогава действалите правила на гл. Глава дванадесета "а" на Наредба 7/2003г. (Нова - ДВ, бр. 51 от 2005 г., отм., бр. 41 от 2008 г.) „Устройство на Черноморското крайбрежие“, с устройствените схеми и планове по чл. 48 Б, на територията на Черноморското крайбрежие се определяли: 1. зона "А", която обхващала:а) крайбрежната плажна ивица; б) брегоукрепителните и брегозащитните съоръжения, изградени със средства от държавния бюджет; в) прилежащите на морето крайбрежни езера, лагуни, лимани и влажни зони;г) пясъчните дюни;д) части от земеделските и горските територии, прилежащи на крайбрежната плажна ивица и на обектите по букви "б", "в" и "г", с широчина 100 м, измерена хоризонтално;е) части от земеделските и горските територии, прилежащи на морския бряг, с широчина 50 м, измерена хоризонтално; ж) защитените територии по чл. 5 от Закона за защитените територии , граничещи с морския бряг; 2. зона "Б", която обхваща земеделските и горските територии с широчина 2 км от границата на зона "А"; 3. урбанизирани територии - населени места и селищни образувания. Като по ал. 2 Зоните по ал. 1, т. 1 и 2 са извън границите на урбанизираните територии.

Тези правила следва да са били известни на подс. Г., като част от териториите в обсега на ОА Добрич, но такива устройствени схеми не са били създадени. За определяне на зоните е постъпило напомняне от Управителя на СБР на 17.11.2009г. (т. 11, л. 65 ДП).  В зависимост от зоните Наредбата въвеждала и правила за допустимото им застрояване.

Разглеждан в практиката чл. 44 ал. 2 от ЗДС на ВАС, проблемът за определяне на прилежаща земя, трайно е разбиран като „земята върху която сградата е законно построена“.

Според легалната дефиниция - §1 ДР на ЗДДС – т. 6 "Прилежащ терен" е сумата от застроената площ по смисъла на Закона за устройство на територията и площта около застроената площ, определена на база отстояние 3 м от външните очертания на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в рамките на урегулирания поземлен имот.“.

Съобразявайки изложеното, съставът установи, че извършеното от свид. В. Н.определяне на прилежащата територия в проектите на ПИ 633-637, е било в несъответствие с действалата нормативна уредба. Но е било поръчано от Директора на АКРРД на ОА Добрич, който и е обяснил какво иска да бъде сторено. Затова и при общо 304 кв.м. застроена площ, са били приети като прилежащи 6 492кв.м.

Предвид отразеното в обяснителната записка и в приложените документи (описанието на скицата е „проект за делба на поделяемия имот), че ПИ е поделяем (т.32, л. 118 ДП), при представяне на проекта и преди прилагането на чл. 44 ал. 2 от ЗДС подс. Г. е следвало да инициира изпращането му за изготвяне на ПУП. В този смисъл е задължението по чл. 84 ал.2 от ППЗДС „Когато имотът, върху който е изградена сградата, е поделяем, областният управител предприема необходимите действия за разделянето на имота и може да извърши продажбата по чл. 84, ал. 1 само след като имотът бъде разделен с влязъл в сила подробен устройствен план.“.

Обективната съпоставка установява, че при сделките с Мехтранскомерс прилежащите терени са изключително завишени като площ – за сравнение с Договор № 350/18.04.2007г. подс. Х. е продал на Н.С.Н.на същото основание като прилежаща земя негова вилна сграда със ЗП от 31 кв.м. – земята по АДСЧ № 4018/22.01.2007г. в размер на 399 кв.м.; на З.Х.Ж.собственик на вилна сграда със ЗП 41 кв.м. прилежаща земя от 342 кв.м. по Договор № 345/23.03.2007г. и т.н. Това се отнася и за земята от 507 кв.м., отредена като прилежаща на бунгалата на свид. П., които са и с по-голяма квадратура (80кв.м., 72 кв.м.) от притежаваните от „Мехтранскомерс“ АД (от 57кв.м. до 66 кв.м.).

 

8)Независимо, че свид. А. Д. твърди, че не познава и не е имала лична среща с подсъдимите, то субективната подкрепа на инвестционните планове на дружеството, в което тя е работила, от страна на подсъдимите е установимо чрез съвкупност от косвени доказателства, които са обвързани едно с друго и налагат несъмнен извод. Такива са участието на подс. Г. в поръчването, консултирането и разработването на проекта за разпределение в интерес на дружеството, съвместната организация на работата в ОА, създадена от двамата подсъдими по изпълнение на поисканото от дружеството – с пренебрегване на незаконосъобразното определение на прилежаща площ, неизпращането за изготвяне на ПУП, неизискването на удостоверение за законност на сградите.

За прилагани от подсъдимите неправомерни практики на свидетелства свид. Г. Р. Г., потвърдил показанията си и пред ДОС. Той познава от години двамата подсъдими, работил е в Областна служба „Земеделие“ и е знаел, че не може да придобие земята под своите бунгала. Независимо от това и с оглед динамичните процеси и разпореждания по чл. 44 ал. 2 от ЗДС, неостанали незабелязани от обществото, свидетелят провел среща с подсъдимите и в неформален разговор им предложил две от своите бунгала „да ги движат заедно, когато дойде време да се закупува прилежащата площ… Да, те да могат да си закупят прилежащата площ“. (т.2, л. 368 от НОХД 35/15г. на ДОС. Подсъдимите проявили интерес, като по-нататъшните уговорки били между свид. Г. и подс. Г.. След като в началото на 2008г. свид. Г. се сдобил с констативни нотариални актове, подс. Г. му подал данните на своя приятел Д.К., но когото свид. Г. прехвърлил две бунгала. Отново по данни на подс. Г. бил включен като купувач и М.М., на когото продал бунгало свид. С..

Наличието на неофициална комуникация и постигнато недокументирано споразумение между представителите на дружеството и подсъдимите е установимо и чрез следния факт: В заявлението на дружеството до областния управител, заедно с останалите, е вписано искане за разрешаване да се закупи земята и на ПИ 02508.62.630. За този имот няма официално оттегляне на искането, но не е била проведена процедура, няма и изрично произнасяне по него от областния управител на Добрич. По преписката не са приложени книжа, с които да е била изискана и събрана допълнителна информация, свързана с този имот. Отпадането му от листа на одобрените, без реакция на заинтересованото от покупката дружество (при наличие на мълчалив отказ е могла да бъде проведена процедура по обжалването му), сочи на постигнато съгласие да не бъде обхванат при разпореждането. Причините за това не са документирани, респ. са били предмет на неофициални преговори между двете страни.

 

9) От действията на подсъдимите свид. П.и дружеството са получили привилегията да закупят незаконосъобразно държавни земи и да ги закупят без търг и на цени, далеч по-ниски от пазарната им стойност.

Друга благоприятна последица за „Мехтранскомерс“ АД била постигната с фактически реализираното частично удовлетворяване на предявения от тях отрицателен установителен иск до БРС да бъде признато за установено по отношение на СБР Тузлата, че не е собственик на 11 200кв.м. С оглед показанията на свид. П. искът за четири от бунгалата бил оттеглен от дружеството – доказващо извънсъдебното налагане на материалните интереси на дружеството чрез разпорежданията на подс. Х. с помощта на подс. Г., за сметка на законния собственик на терена.

Разглеждайки следващите сделки на тези приобретатели със земите, се установява бързото им включване в гражданския оборот, с цел придобиване от трети (добросъвестни) лица, затрудняващо реалното отстраняване на последиците при обявяване нищожността или унищожаемостта на договорите за закупуване на земята от областния управител.

Веднага след вписването на договора с подс. Х., с НА за замяна № 159/19.12.2007г. (т. 2 л. 38 ДП) в гр. Варна, свид. Г. Г. като ИД на Мехтранскомерс и Ю.К. като пълномощник на С.И.а Д. – майката на А.Д., като собственик и управител на „Консулт плюс Д” ЕООД, заменят недвижими имоти. От Г. се прехвърля собствеността на петте недвижими имоти, съставени от земя и сгради (при данъчна оценка по-висока от тази, по която са били придобити земите) срещу два апартамента от по 33 и 34 кв.м. застроена площ, създадени след ремонт на първия етаж в сградата, намираща се в район „Младост“ Варна. Сумирано данъчната оценка на земите възлиза на 38 356,10лв., а на апартаментите – 33 013, 50лв., без да е уравнена разлика от 5342, 60лв. в загуба на „Мехтранскомерс“ АД. С тази симулативна сделка е сложен логичен край на процеса, започнал от действията на свид. А.Д. като пълномощник на майка си, и е завършил като всички придобити чрез незаконосъобразните действия на подсъдимите 6492кв.м. площ са станали собственост на дружеството на майка й. По свидетелските показания, депозирани от свид. И. П. – след това тези имоти са били прехвърлени на В. Н.и „Родопи“ АД Белово, което от своя страна също ги продало на дружество „Ексодизайн“, с което и към момента на с.з. било водено гражданско производство.

С разпорежданията си свид. П.реализирал и, условно определяема като вторична, материална облага – най-малко в размер на вписаната цена по сделките.

С НА № 89 от 20.09.2007г., свид. П.и съпругата му продали на свид. И. И. една от сградите в имота, с идентификатор 02508.62.627.2, и ½ идеална част от имота общо от 507 кв.м. за 5000лв. С НА № 59 от 17.06.2008г. свид. П.и съпругата му продали на бащата на свидетеля, П.П., 253кв.м. идеална част от имота с площ 507 кв.м. ведно със сградата с идентификатор 02508.62.627.1. за сумата от 5000лв. С НА № 94 от 30.09.2009г. свид. П., като пълномощник на родителите си, продал на К.и Д.К.½ ид.част от имота от 507 кв.м. ведно със сградата с идентификатор 02508.62.627.1 за 9331лв. (т. 4, л. 29-51 от ДП).

     

5. Ролята на всеки от подсъдимите при извършване на описаните действия по разпореждане.

 

 Съгласуването на действията между подсъдимите е започнало с продажбата на жилището от подс. Х. на подс. Г., който нямал право да го закупи. Утвърден по този незаконен начин, екипът им е приложил и следващите схеми за постигане на интересите на хора от техния кръг, чрез одържавяване на терени и последващата им продажба. Връзките помежду им и общата им целенасоченост се установява обективно – от изписваните от тях документи в хода процедурите, от личната комуникация със заинтересованите, от обвързаността на действията между тях и СГКК Добрич, до пренебрегването на съгласувателния режим по ВП и съвместната работа по административните актове по отделните етапи на процедурите. Разгледани в отсега на инкриминирания период, всеки от подсъдимите, натоварен със задълженията и отговорностите си е намерил какво от разписаната процедура да приложи и какво да не приложи, тъй като би попречило на желаната цел. По този начин са били избягвани задължителни законови правила, създадени да охранят интересите на държавата и притежаваните от нея недвижими имоти – разработването на ПУП при поделяеми имоти, прилагането на удостоверение за законност на построените сгради, нормативно определяне на прилежащите площи. В други случаи, когато не е имало неправомерно формиран и прокаран интерес – казуса Д.и, съвкупността от правни положения, съдебни решения и дължима стриктност е била прилагана в пълнота с постановяване на категорични откази.

Ролята на подс. Г., в качеството му на водещ държавен служител, натоварен да съблюдава и спазва конкретните правила по управление и разпореждане с държавната собственост, е била от изключително значение за постигане на волята на областния управител. Подс. Г. лично и неведнъж се е срещал с хората, посещавал териториите, консултирал възможностите, преглеждал документите преди подаването им, подбирал подходящи архитекти, които да разработят проектите за делба на имотите, изобщо не поставил на обсъждане необходимостта от ПУП, без който поделяем държавен имот не би могъл да бъде продаден, нито необходимостта да бъде проверена законността на бунгалата, които е виждал и в каквото дял е имал неговия приближен свид. И..

Подсъдимите се позовават на съгласувателния режим, уреден по ВП, по който едно заявление се придвижвало към и от експертите, нагоре към областния управител. Видно от гласните доказателства, събрани в хода на с.з., всеки ден към 16ч. преписките са били качвани от приелия ги на гишето служител и предоставяни на Областния управител. Той, подс. Х. е слагал резолюциите, конкретно по делото, насочени към подс. Г.. Много от тези преписки, обаче, спазвайки ВП са подлежали на обездвижване и събиране на информация, напр. заявлението на П.П.се е движило извън реда по тези правила, защото не му била поискана скица, а проектът му бил негласно одобрен, и тогава областната управа – в лицето на двамата подсъдими сама е тръгнала да поправя непълнотите в заявлението, демонстрирайки готовността да намери средствата за постигане личния интерес на заявителя; към заявлението на „Мехтранскомерс“ АД не бил представен проект на „делбата“, но ОА, чрез подс. Г. се е погрижила затова. Подс. Г. е следил документите по преписките, като се е възползвал от напълно декларативното прилагане на съгласуването с другите дирекции и юристите на ОА.

С оглед показанията на свид. в.Т.– „Принципно даваме съгласувателен режим, съгласуват се определени служители, но решението си го взема Областния управител, т.е. липсата на съгласувателен подпис съвсем не означава нищо…. Това е по преценка на Дирекцията „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“. Окомплектоването се осъществява там, след което вече те предприемат действия дали ще се издаде акта или не, след което вече актът си минава на съгласуване и се внася за подпис… редно е да е комплектована, но не мога да кажа, че не е имало случаи, в които да е бил само актът, без преписката“ – в с.з. от 10.06.2015г. Чрез показанията й се установява водещата роля на подс. Г. при събирането на материалите по преписката, установеното практическо положение да не се взема съгласувателен подпис или да се търси формален такъв. Свидетелката сочи, че съгласуващият „Може да поиска да се представи цялата преписка, може да откаже съгласуване, а може и изобщо да не му се представят документите за съгласуване, преписките.“. Очевидно подобни „пропуски“ да се спазят вътрешните правила при вземане на съгласувателен подпис не са били изключения, доказателства затова са индивидуалните административни актове по делото, по които липсват дължимите подписи. Тази практика е позволявала на подс. Г. да придвижи изготвения от него проект към подс. Х. при ограничение на необходимия контрол.

Свид. Д. Драганова обяснява (изготвила становището относно собствеността на земята, върху която е бунгалото на свид. Д. по заявлението му от 26.02.2007г.) – „такъв е съгласувателния режим, подпис на служителя, който го е изготвил и на ръководителят му…. По принцип се предаваха на прекия ръководител, който ги съгласуваше и след това на главния секретар, който също да ги съгласува.“. Установената практика е налагала не съгласуване, в истинския смисъл на думата, а събиране на подписи. Но дори и това не е било спазвано – подробно посочено в съответните пунктове на приетата от съда фактическа обстановка.

В началото на 2006г. с промени в длъжностните характеристики на служителите от отдел „Държавна собственост“ и Дирекцията, правомощията на контрол, упражняван от свид. Ж. С. са били ограничени, като експертите били на пряко подчинение на Директора (подс. Г.). В с.з. от 10.06.2015г. свид. Ж. С. сочи „Моите задължения бяха предоставени на други, не зная по какви причини. Така и не се установи поради какви причини, независимо, че доста пъти съм задавала въпросите.“. Ролята на подс. Г. е била водеща, той е упражнявал пълен контрол върху работата на експертите на Дирекцията.

С така провежданите длъжностни промени и формални процедури, подс. Х. е предоставил на подс. Г. изключителни правомощия по преписките за имотите държавна собственост. Обективно кръгът на лицата, вземащи подготвителни и окончателни решения по разпореждането с тези имоти, е бил сведен до подс. Г., в качеството му на Директор, и подс. Х. – в качеството му на Областен управител. Поради това и съставът счете, че концентрацията на правомощията в ръцете на подс. Г., пряко е обслужвала и желаните от областния управител резултати. Нито един друг служител на ОА не е имал това ниво на доверие, обективни възможности и компетентност, да определи дали един проект на сделка следва да бъде подписан от подс. Х. или не. Съзнавайки какво представя като проект, на базата на какви документи за имот, сграда, разположение, собственик, подс. Г. е разбирал и какви са реалните последици от бъдещото разпоредително действие. Воден от тезата си, че държавата не е добър собственик (споделено пред свид. П.), подс. Г. е подпомогнал подс. Х. в предоставянето на собствеността й на други физически и юридически лица.

От друга страна, действията на подс. Х. не могат да бъдат сведени до поставяне на подписи по договори. Неговите подписи са отразявали волеизявления от името на висш орган на изпълнителната власт в държавата. Той е насочвал книжата към подс. Г., заедно с него е изготвял допълнителни заявления към СГКК, одобрявал е проектните скици, отразяващи виД.разграбване на територии. Но в други случаи, е проявявал значително по-строг подход - Д. двукратно е получил отказ, по Договор № 350/18.04.2007г. на Н.С.Н.са били продадени на 399 кв.м.; на З.Ж.Ж.определената  прилежаща земя е 342 кв.м. по Договор № 345/23.03.2007г. Огромни са разликите при определяне на прилежащата земя на територията на Шабла 1263,00кв.м, на Тузлата – общо от 6999кв.м. Всички предоставени по този начин имоти са поделяеми, но подс. Х. не е изпълнил задълженията си (в този смисъл и Решение от 26.04.2016 г. на ОС - Ямбол по в. гр. д. № 312/2015 г., по делото е безспорно установено, че в разглеждания случай областният управител на област Ямбол не е изследвал поделяемостта на поземления имот № 117014 по КВС на землището на с.Овчи кладенец и не е била проведена процедура по разделяне на имота с влязъл в сила ПУП, което е в нарушение на чл. 85, ал.2 от ППЗДС). Дори и без личните срещи и разговори, за които има убедителни доказателства по делото, дори и без корупционните практики, за които сочи свид. Г.Р.Г., само територията, която подс. Х. е разпоредил в полза на незаконосъобразните претенции на установените лица, разкрива субективната му готовност да ги облагодетелства. За това по техните заявления да закупят земя, той е провел многократно един и същ установен механизъм – процедура на одържавяване, без значение кой е действителният собственик, и процедура по продажба/раздържавяване. Без търг, без значение каква е пазарната цена на имота. Поради което и не може да се счита, че подс. Х. е бил подведен, това многократно повторение на един и същ подход – спрямо терени в града, в две различни крайбрежни местности, убеждава в пълнотата на представите на подсъдимия както за извършваното от него, така и за последиците от това.

 

Събраните по делото доказателствени материали, тяхната интерпретация съгласно правилата за оценка и по наведените от защитата възражения, позволяват несъмнено изясняване на фактите от предмета на доказване. Анализът на доказателствата обоснова приетото от фактическа страна в настоящото решение.

 

 

ІІ. От правна страна.

 

С разглежданата присъда подс. Х. бил признат за виновен в  извършването на две отделни деяния, затова че:

І. В условията на продължавано престъпление:

 1. На 22.12.2006г. в гр. Добрич, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Областен управител на Област–Добрич /назначен с решение №732 от 01.09.2005г. на Министерски съвет/, нарушил служебните си задължения, предвидени в чл. 71, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост във вр. с чл. 46, ал .2 от ЗДС /ред. ДВ бр. 64 от 08.08.2006г./, като подписал договор №332/22.12.2006г. за продажба на имот, описан в Акт за държавна собственост № 3937/17.10.2006г., без да са налице условията на чл. 46, ал. 2 от ЗДС, във връзка с чл. 70, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДС, с цел да набави облага за П.Л.Г., изразяваща се в закупуване на имота от П.Г. на цена 21 100 лева и от това са настъпили значителни вредни имуществени последици за държавата в размер на 14 900 лева, като престъплението е свързано с продажбата на държавна собственост.

2. На 03.07.2007г. в гр. Добрич,  като извършител, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Областен управител на Област – Добрич /назначен с решение №732/01.09.2005г. на Министерски съвет/ в съучастие с П.Л.Г. – като помагач /който съгласувал процедурата по изготвяне договор №355/03.07.2007г./, нарушил служебните си задължения, предвидени в чл. 85, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост във вр. с чл. 44, ал. 2 от ЗДС като подписал договор № 355/03.07.2007г. за продажба на имот, описан в Акт за държавна собственост №4098/03.05.2007г. без да са налице условията на чл. 44, ал. 2 от ЗДС и чл. 85, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗДС, с цел да набави облага за „В.о” ЕООД, представлявано от В. Господинов Н. от гр. Добрич, изразяваща се в закупуване на имота от последния на цена 15 850,80 лева и от това са настъпили значителни вредни имуществени последици за държавата в размер на  104 949,20 лева и престъплението е свързано с продажбата на държавна собственост.

3. На 10.02.2008г. в гр. Добрич, като извършител в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение  - Областен управител на Област – Добрич, /назначен с решение №732/01.09.2005г. на Министерски съвет/ в съучастие с П.Л.Г., като помагач /съгласувал процедурата по изготвяне на договор № 390/10.02.2008г./ нарушил служебните си задължения, регламентирани в чл. 84, ал. 2 и ал. 3, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост и чл. 44, ал. 2 от ЗДС /отм., ред. ДВ бр. 113 от 28.12.2007г./, като подписал договор №390/10.02.2008г., с който продал на Г. Ж.Керимов, И.Й. И. и П. С. Ш. имот по АДС №4363/05.02.2008г. с площ 1263 кв.м., ПИ 83017.506.400 по КК в землището на гр. Шабла, без да е налице законно построена сграда собственост на купувачите, с цел да им набави имотна облага, изразена в разликата между действителната пазарна цена – 34300 лева и платената от тях 4 146, 72 лева, от което са настъпили значителни вредни имуществени последици за държавата в размер на 30 153,28лева, като общата стойност на настъпилите значителни вредни имуществени последици е в размер на 150 002, 48лева и престъплението е свързано с продажба на държавна собственост, престъпление  по чл. 283а, т. 1, във вр. с чл. 282,  ал. 2, пр. 1 и 2, във вр. с чл. 282, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, и

ІІ. За това, че в условията на продължавано престъпление:

1. На 04.07.2007г. в гр. Добрич, като извършител в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Областен управител на Област Добрич /назначен с Решение №732/01.09.2005г. на Министерски съвет/ в съучастие с П.Л.Г. – като помагач /който съгласувал процедурата по изготвяне договор №356/04.07.2007г./, превишил властта и правата си предвидени в чл. 104, ал. 1 от ППЗДС /в сила от 26.09.2006г./, във вр. с чл. 68 от ЗДС и чл. 84, ал. 3, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, във вр. с чл. 44, ал. 2 от Закона за държавната собственост /ред. ДВ бр.41 от 22.05.2007г./, като извършил действия от компетентността на СБР „Тузлата” ЕООД в лицето на Министъра на здравеопазването – чл. 2, ал. 4 от ЗДС и чл. 104 от Закона за лечебните заведения, като подписал договор №356/04.07.2007г. за продажба на имота описан в Акт за държавна собственост №4149/20.06.2007г. без да е налице представено удостоверение от Общинска администрация гр.Балчик, че сградата е законно построена, с цел да набави облага за П.П. П.от гр.Добрич, изразяваща се в купуване на имота от последния на цена от 3 285,36 лева и от това са настъпили значителни вредни имуществени последици за СБР „Тузлата”ЕООД в размер на 44 914,64 лева.

2. На 11.12.2007г. в гр.Добрич, като извършител в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Областен управител на Област Добрич /назначен с Решение №732 от 01.09.2005г. на Министерски съвет/ в съучастие с П.Л.Г. – като помагач /който съгласувал процедурата по изготвяне договор №366/11.12.2007г./,  превишил властта и правата си предвидени в чл. 104, ал. 1 от ППЗДС /в сила от 26.09.2006г./, във вр. с чл. 68 от ЗДС и чл. 84, ал. 3, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, във вр. с чл. 44, ал. 2 от Закона за Държавната собственост, като извършил действия от компетентността на СБР „Тузлата” ЕООД в лицето на Министъра на здравеопазването – чл. 2, ал. 4 от ЗДС и чл. 104 от Закона за лечебните заведения, като подписал договор №366/11.12.2007г. за продажба на имота описан в Акт за държавна собственост №4316/15.11.2007г. без да е налице представено удостоверение от Общинска администрация гр. Балчик, че сградата е законно построена, с цел да набави облага за „Мехтранскомерс” АД-гр.Варна, представлявано от Г. А.Г., изразяваща се в купуване на имота от последния на цена от 9 352,44 лева и от това са настъпили значителни вредни имуществени последици за СБР „Тузлата” ЕООД в размер на 232 047,56 лева.

3. На 11.12.2007г. в гр.Добрич, като извършител в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Областен управител на Област Добрич /назначен с Решение №732/01.09.2005г. на Министерски съвет/ в съучастие с П.Л.  Г. – като помагач /който съгласувал процедурата по изготвяне договор №367/11.12.2007г./, превишил властта и правата си предвидени в чл. 104, ал. 1 от ППЗДС /в сила от 26.09.2006г./, във вр. с чл. 68 от ЗДС и чл. 84, ал. 3, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за Държавната собственост, във вр. с чл. 44, ал. 2 от ЗДС /ред. ДВ бр.41 от 22.05.2007г./, като извършил действия от компетентността на СБР „Тузлата” ЕООД в лицето на Министъра на здравеопазването – чл. 2, ал. 4 от ЗДС и чл. 104 от Закона за лечебните заведения, като подписал договор №367/11.12.2007г. за продажба на имота описан в Акт за държавна собственост №4317/15.11.2007г., без да е налице представено удостоверение от Общинска администрация гр.Балчик, че сградата е законно построена, с цел да набави облага за „Мехтранскомерс” АД- гр. Варна, представлявано от Г. А. Г., изразяваща се в купуване на имота от последния на цена от 4 184,64 лева, и от това са настъпили значителни вредни имуществени последици за СБР „Тузлата” ЕООД в размер на 95 615,36лева.

4. На 11.12.2007г. в гр.Добрич, като извършител в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Областен управител на Област Добрич /назначен с Решение №732/01.09.2005г. на Министерски съвет/ в съучастие с П.Л.Г. – като помагач /който съгласувал процедурата  по изготвяне договор №368/11.12.2007г./, превишил властта и правата си предвидени в чл. 104, ал. 1 от ППЗДС /в сила от 26.09.2006г./ във  вр. с чл. 68 от ЗДС и чл. 84, ал. 3, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, във вр. с чл. 44, ал. 2 от Закона за Държавната собственост /ред. ДВ бр.41 от 22.05.2007г./, като извършил действия от компетентността на СБР „Тузлата” ЕООД в лицето на Министъра на здравеопазването – чл. 2, ал .4 от ЗДС и чл. 104 от Закона за лечебните заведения, като подписал договор №368/11.12.2007г. за продажба на имота описан в Акт за държавна собственост №4326/22.11.2007г. без да е налице представено удостоверение от Общинска администрация гр.Балчик, че сградата е законно построена, с цел да набави облага за „Мехтранскомерс” АД-гр. Варна, представлявано от Г. А.Г., изразяваща се в купуване на имота от последния на цена от 4 204,92 лева и от това са настъпили значителни вредни имуществени последици за СБР „Тузлата” ЕООД в размер на 96 095,08лева.

5. На 11.12.2007г. в гр. Добрич, като извършител в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Областен управител на Област Добрич /назначен с Решение №732/01.09.2005г. на Министерски съвет/ в съучастие с П.Л.Г. – като помагач /който съгласувал процедурата по изготвяне договор №369/11.12.2007г./, превишил властта и правата си предвидени в чл. 104, ал. 1 от ППЗДС /в сила от 26.09.2006г./, във вр. с чл. 68 от ЗДС и чл. 84, ал. 3, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, във вр. с чл. 44, ал. 2 от Закона за държавната собственост /ред. ДВ бр. 41 от 22.05.2007г./, като извършил действия от компетентността на СБР „Тузлата” ЕООД в лицето на Министъра на здравеопазването – чл. 2, ал. 4 от ЗДС и чл. 104 от Закона за лечебните заведения, като подписал договор №369/11.12.2007г. за продажба на имота описан в Акт за държавна собственост №4318/15.11.2007г. без да е налице представено удостоверение от Общинска администрация гр.Балчик, че сградата е законно построена, с цел да набави облага за „Мехтранскомерс” АД-гр. Варна, представлявано от Г. А.Г., изразяваща се в купуване на имота от последния на цена от 4 517,76 лева и от това са настъпили значителни вредни имуществени последици за СБР „Тузлата” ЕООД в размер на 103 182,24лева.

6. На 11.12.2007г. в гр. Добрич, като извършител в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Областен управител на Област Добрич /назначен с Решение №732/01.09.2005г. на Министерски съвет/ в съучастие с П.Л.Г. – като помагач /който съгласувал процедурата по изготвяне договор №370/11.12.2007г./, превишил властта и правата си предвидени в чл. 104, ал. 1 от ППЗДС /в сила от 26.09.2006г./ и чл. 84, ал. 3, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, във вр. с чл. 44, ал. 2 от Закона за Държавната собственост /ред. ДВ бр. 41 от 22.05.2007г./, като извършил действия от компетентността на СБР „Тузлата” ЕООД в лицето на Министъра на здравеопазването – чл. 2, ал. 4 от ЗДС и чл. 104 от Закона за лечебните заведения, като подписал договор №370/11.12.2007г. за продажба на имота описан в Акт за държавна собственост №4319/15.11.2007г. без да е налице представено удостоверение от Общинска администрация гр. Балчик, че сградата е законно построена ,с цел да набави облага за „Мехтранскомерс” АД-гр. Варна, представлявано от Г. А.Г., изразяваща се в купуване на имота от последния на цена от 4 111,44 лева и от това са настъпили значителни вредни имуществени последици за СБР „Тузлата” ЕООД в размер на 93 888,56 лева, като общата стойност на настъпилите значителни вредни имуществени последици за СБР „Тузлата” ЕООД е в размер на 665  743,44 лева, случаят е особено тежък и престъплението е свързано с продажба на собственост на юридическо лице – СБР „Тузлата” ЕООД,  престъпление по чл. 283а, т. 1 във вр. с чл. 282, ал. 3, във вр. с чл. 282, ал. 2,  във вр. с чл. 282, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Подс. Х.  бил признат да невинен и оправдан по първоначално повдигнатите обвинения за причинени значителни вредни последици по п. І за размера над 150 002, 48лева до размер 191 100 лева и по п. ІІ за горницата над сумата от 665 743,44лв. до 695 400 лева.

 

Подс. Г. бил признат за виновен също в две деяния, за това че:

І. В условията на продължавано престъпление:

1. На 04.07.2007г. в гр. Добрич, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Директор на Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” при Областна администрация гр.Добрич /назначен със заповед № РД-11-07-44/20.02.2007г./, в съучастие, като помагач на Д.М.Х. /последният извършител/, съгласувал процедурата по изготвяне на договор №356/04.07.2007г. за продажба на имота, описан в Акт за държавна собственост №4149/20.06.2007г., без да е налице представено удостоверение от Общинска администрация гр.Балчик, че сградата е законно построена, с което улеснил Д.М.Х. да превиши властта и правата си предвидени в чл. 104, ал. 1 от ППЗДС / в сила от 26.09.2006г./, във вр. с чл. 68 от ЗДС и чл. 84, ал. 3, т. 3 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост, във вр. с чл. 44, ал. 2 от ЗДС /ред. ДВ бр. 41 от 22.05.2007г./ и да извърши действия от компетентността на СБР „Тузлата” ЕООД в лицето на Министъра на здравеопазването – чл. 2, ал. 4 от ЗДС и чл. 104 от Закона за лечебните заведения, с цел да набави облага за П.П. П.от гр.Добрич, изразяваща се в закупуване на имота от последния на цена 3 285,36 лева и от това са настъпили значителни вредни имуществени последици за СБР „Тузлата” ЕООД в размер на 44 914,64 лева.

2. На 11.12.2007г. в гр. Добрич, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Директор на Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” при Областна администрация гр.Добрич, /назначен със заповед № РД-11-07-44 от 20.02.2007г.г/, в съучастие, като помагач на Д.М.Х. /последният извършител/, съгласувал  процедурата по изготвяне на договор №366/11.12.2007г. за продажба на имота описан в Акт за държавна собственост №4316/15.11.2007г., без да е налице представено удостоверение от Общинска администрация гр. Балчик, че сградата е законно построена, с което улеснил Д.М.Х. да превиши властта и правата си, предвидени в чл. 104,  ал. 1 от ППЗДС /в сила от 26.09.2006г./ във вр. с чл. 68 от ЗДС и чл. 84, ал. 3, т. 3 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост, във вр. с чл. 44, ал. 2 от ЗДС /ред. ДВ бр. 41 от 22.05.2007г./ и да извърши действия от компетентността на СБР „Тузлата” ЕООД в лицето на Министъра на здравеопазването – чл. 2, ал. 4 от ЗДС и чл. 104 от Закона за лечебните заведения, с цел да набави облага за „Мехтранскомерс” АД-гр. Варна, представлявано от Г. А.Г., изразяваща се в закупуване на имота от последния на цена от 9 352,44 лева и от това са настъпили значителни вредни имуществени последици за СБР „Тузлата” ЕООД в размер на 232 047,56 лева.

3. На 11.12.2007г. в гр. Добрич, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Директор на Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” при Областна администрация гр.Добрич /назначен със заповед № РД-11-07-44 от 20.02.2007г./, в съучастие, като помагач на Д.М.Х. /последният извършител/, съгласувал процедурата по изготвяне на договор №367/11.12.2007г. за продажба на имота описан в Акт за държавна собственост №4317/15.11.2007г., без да е налице представено удостоверение от Общинска администрация гр.Балчик, че сградата е законно построена, с което улеснил Д.М.Х. да превиши властта и правата си, предвидени в чл.104, ал. 1 от ППЗДС /в сила от 26.09.2006г./, във вр. с чл. 68 от ЗДС и чл. 84, ал. 3, т. 3 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост, във вр. с чл. 44, ал. 2 от ЗДС /ред. ДВ бр. 41 от 22.05.2007г./ и да извърши действия от компетентността на СБР „Тузлата” ЕООД в лицето на Министъра на здравеопазването – чл. 2, ал. 4 от ЗДС и чл. 104 от Закона за лечебните заведения, с цел да набави облага за „Мехтранскомерс” АД-гр. Варна, представлявано от Г. А.Г., изразяваща се в закупуване на имота от последния на цена 4 184,64 лева и от това са настъпили значителни вредни имуществени последици за СБР „Тузлата” ЕООД в размер на 95 615,36 лева.

4. На 11.12.2007г. в гр. Добрич, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Директор на Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” при Областна администрация гр. Добрич /назначен със заповед № РД-11-07-44 от 20.02.2007г./, в съучастие, като помагач на Д.М.Х. /последният извършител/, съгласувал процедурата по изготвяне на договор №368/11.12.2007г. за продажба на имота описан в Акт за държавна собственост №4326/22.11.2007г., без да е налице представено удостоверение от Общинска администрация гр. Балчик, че сградата е законно построена, с което улеснил Д.М.Х. да превиши властта и  правата си, предвидени в чл. 104, ал. 1 от ППЗДС /в сила от 26.09.2006г./, във вр. с чл. 68 от ЗДС и чл. 84, ал. 3, т. 3 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост, във вр. с чл. 44, ал. 2 от ЗДС /ред. ДВ бр.41 от 22.05.2007г./ и да извърши действия от компетентността на СБР „Тузлата” ЕООД в лицето на Министъра на здравеопазването – чл. 2, ал. 4 от ЗДС и чл. 104 от Закона за лечебните заведения, с цел да набави облага за „Мехтранскомерс” АД-гр. Варна, представлявано от Г. А.Г., изразяваща се в закупуване на имота от последния на цена от 4 204,92 лева и от това са настъпили значителни вредни имуществени последици за СБР „Тузлата” ЕООД в размер на 96 095,08 лева.

5. На 11.12.2007г. в гр. Добрич, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Директор на Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” при Областна администрация гр.Добрич, /назначен със заповед № РД-11-07-44 от 20.02.2007г./, в съучастие, като помагач на Д.М.Х. /последният извършител/, съгласувал процедурата по изготвяне на договор №369/11.12.2007г. за продажба на имота описан в Акт за държавна собственост №4318/15.11.2007г. без да е налице представено удостоверение от Общинска администрация гр. Балчик, че сградата е законно построена, с което улеснил Д.М.Х. да превиши властта и правата си, предвидени в чл. 104, ал. 1 от ППЗДС /в сила от 26.09.2006г./, във вр. с чл. 68 от ЗДС и чл. 84, ал. 3, т. 3 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост, във вр. с чл. 44, ал. 2 от ЗДС /ред. ДВ бр. 41 от 22.05.2007г./ и да извърши действия от компетентността на СБР „Тузлата” ЕООД в лицето на Министъра на здравеопазването – чл. 2, ал. 4 от ЗДС и чл. 104 от Закона за лечебните заведения, с цел да набави облага за „Мехтранскомерс” АД-гр. Варна, представлявано от Г. А.Г., изразяваща се в закупуване на имота от последния на цена 4 517,76 лева и от това са настъпили значителни вредни имуществени последици за СБР „Тузлата” ЕООД в размер на 103 182,24 лева.

6. На 11.12.2007г. в гр. Добрич, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Директор на Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” при Областна администрация гр.Добрич /назначен със заповед № РД-11-07-44 от 20.02.2007г./, в съучастие, като помагач на Д.М.Х. /последният извършител/, съгласувал процедурата по изготвяне на договор №370/11.12.2007г. за продажба на имота, описан в Акт за държавна собственост №4319/15.11.2007г. без да е налице представено удостоверение от Общинска администрация гр.Балчик, че сградата е законно построена, с което улеснил Д.М.Х. да превиши властта и правата си, предвидени в чл. 104,  ал. 1 от ППЗДС /в сила от 26.09.2006г./, във вр. с чл. 68 от ЗДС и чл. 84, ал. 3, т. 3 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост, във вр. с чл. 44, ал. 2 от ЗДС /ред. ДВ бр. 41 от 22.05.2007г./ и да извърши действия от компетентността на СБР „Тузлата” ЕООД в лицето на Министъра на здравеопазването – чл. 2, ал. 4 от ЗДС и чл. 104 от Закона за лечебните заведения, с цел да набави облага за „Мехтранскомерс” АД-гр. Варна, представлявано от Г. А.Г., изразяваща се в закупуване на имота от последния на цена от 4 111,44 лева и от това са настъпили значителни вредни имуществени последици за СБР „Тузлата” ЕООД в размер на 93 888,56 лева, като общата стойност на настъпилите значителни вреди за СБР „Тузлата” ЕООД са в размер на 665 743,44 лева, случаят е особено тежък и престъплението е свързано с продажбата на собственост на юридическо лице СБР „Тузлата ЕООД, престъпление по чл. 283а, т .1, във вр. с чл. 282, ал. 3, във вр. с чл. 282, ал. 2,  във вр. с чл. 282, ал.1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК, и

ІІ. За това, че в условията на продължавано престъпление:

1. На 03.07.2007г. в гр. Добрич, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Директор на Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” при Областна администрация гр. Добрич /назначен със заповед № РД-11-07-44 от 20.02.2007г./ в съучастие, като помагач на Д.М.Х. /последният извършител/, съгласувал процедурата по изготвяне на договор №355/03.07.2007г. за продажба на имот, описан в Акт за държавна собственост №4098/03.05.2007г., без да са налице условията на чл. 44, ал .2 от ЗДС и чл. 85, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗДС, с което улеснил Д.М.Х. да наруши служебните си задължения, предвидени в чл. 85, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за държавна собственост във вр. с чл. 44, ал. 2 от ЗДС /ред. ДВ бр. 41 от 22.05.2007г./, с цел да набави облага за „В.о” ЕООД – представлявано от В. Господинов Н. от гр.Добрич, изразяваща се в закупуване на имота от последния на цена от 15 850,80 лева и от това са настъпили значителни вредни имуществени последици за държавата в размер на 104 949,20 лева.

2. На 10.02.2008г. в гр. Добрич, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Директор на Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” при Областна администрация гр. Добрич /назначен със заповед № РД-11-07-44/20.02.2007г./, в съучастие, като помагач на Д.М.Х. /последният извършител/, съгласувал процедурата по изготвяне на договор №390/10.02.2008г. за продажба на имот описан в АДС №4363/05.02.2008г. с площ 1263 кв.м., ПИ 83017.506.400 по КК в землището на гр.Шабла без да е налице представено удостоверение от Общинска администрация гр.Шабла, че сградата е законно построена, с което улеснил Д.М.Х. да наруши служебните си задължения, предвидени в чл. 84, ал. 2 и ал. 3, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, във вр. с чл. 44, ал. 2 от ЗДС, с цел да набави облага за Г. Ж.К.от гр. Хасково, И.Й. И. от гр. Варна и Пепа Стоянова Ш. от гр. Добрич, изразяваща се в закупуване на имота от последните на цена от 4 146, 72 лева и от това са настъпили значителни вредни имуществени последици за държавата в размер на 30 153,28 лева, като общата стойност на настъпилите значителни вреди за държавата са в размер на 135 102,48 лева и престъплението е свързано с продажбата на държавна собственост, престъпление по чл. 283а,  т. 1 във вр. с чл. 282, ал. 2, във вр. с чл. 282, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20,  ал. 4 от НК

Подс. Г. бил признат за невинен и частично оправдан по първоначалните обвинения за размера на причинените значителни вредни последици, съответно по п. І над размера от 665 743,44 лева до размер от 695 400 лева, и по п. ІІ - над размер от 135 102,48 лева до размера от 155 100 лева.

 

С присъдата съдът признал подс. К.В.К. за  виновен  в  това, че:

В условията на продължавано престъпление:

1. На 11.12.2006г. в гр. Добрич, в качеството на длъжностно лице заемащо отговорно служебно положение /назначен със заповед №Р-59/28.12.2000г. – Началник отдел „Създаване и поддържане на кадастъра в Служба Кадастър гр. Добрич/, нарушил служебните си задължения, предвидени в чл. 54, ал. 1 от ЗКИР /Изм. – ДВ бр. 29 от 2006г/, като подписал скица №13074/11.12.2006г., без да са налице условията по чл. 58, ал. 3, т .8 от Наредба 3/28.04.2005г., с цел да набави облага за „В.о” ЕООД гр. Добрич, представлявано от В. Г. Н. от гр.Добрич, изразяваща се в издаване на АДС №4098/03.05.2007г. и в последствие закупуване на имота от последния и от това са настъпили значителни вредни имуществени последици за държавата в размер на 104 949 лева.

2. На 03.10.2007г. в гр. Добрич, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Началник служба по кадастъра в гр. Добрич /назначен със заповед № Р-59/28.12.2000г.  – Началник Служба Кадастър гр. Добрич/, нарушил служебните си задължения, предвидени в чл. 54, ал. 1 от ЗКИР /Изм. ДВ бр. 29 от 2006г./ във вр. с чл. 53 от ЗКИР, като не издал заповед за изменения в КК, като подписал скица №15713/03.10.2007г., без да е налице представен документ за собственост по реда на чл. 58, ал. 3, т. 8 от Наредба 3 /от 28.04.2005г./, за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, с цел да набави облага за Г. Х.К.с от гр.Хасково, И.Й. И. от гр.Варна и Пепа Стоянова Ш. от гр.Добрич, изразяваща се в закупуване на имота от последните на цена от 4 146,72 лева и от това са настъпили значителни вредни имуществени последици за държавата в размер на 30 153,28 лева, като общата стойност на настъпилите значителни вреди за държавата са в размер на 135 102,28 лева, престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. с чл. 282, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Подс. К.В.К. бил признат за невинен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за причинени вредни последици за горницата над 135 102, 28лв. до 135 103лв.

 

Съображенията на първоинстанционния съд са изложени в мотивите към проверяваната присъда. При отчитане на установените от въззивния състав фактически положения, трайната съдебна практика и депозираните възражения срещу отделни обективни и субективни признаци съставът обсъди и прецени следното:

              

      1.Предвид смъртта на К.В.К. и на основание чл. 334 т. 4 вр. чл. 24 ал. 1 т. 4 от НПК постановената спрямо него присъда следва да бъде отменена и наказателното производство – прекратено.

2.При осъществяване на престъплението по чл. 283а, т. 1, във вр. с чл. 282,  ал. 2, пр. 1 и 2, във вр. с чл. 282, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК подс. Х. нарушил своите служебни задължения в трите отделно отразени от фактическа страна пункта. С действията на подс. Х. по п. І.1 бил облагодетелстван подс. Г., който се включил като помагач в останалата престъпната дейност на подс. Х. по това обвинение, извършвайки деянието, за което е признат за виновен по п. ІІ - чл. 283а,  т. 1 във вр. с чл. 282, ал. 2, във вр. с чл. 282, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20,  ал. 4 от НК.

При осъществяване обективните и субективни елементи на състава на престъпление по чл. 283а, т. 1 във вр. с чл. 282, ал. 3, във вр. с чл. 282, ал. 2,  във вр. с чл. 282, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК подс. Д. превишил служебните си задължения в шестте деяния по обвинението, в което е признат за виновен по п. ІІ, с участието на подс. Г. с деянието по п. І от обвинението, по което е признат за виновен - чл. 283а, т .1, във вр. с чл. 282, ал. 3, във вр. с чл. 282, ал. 2,  във вр. с чл. 282, ал.1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК.

В мотивите към разглежданата присъда, правилно ДОС е съобразил качествата на субектите на престъпленията имащи "отговорно служебно положение”, времето, мястото, условията на продължавана престъпна дейност. Изложените конкретни съображения не могат да не бъдат подкрепени като съответни на фактите и обстоятелствата по делото и трайните решения на съдебната практика. Споделя се преценката, че престъплението по  чл.283а НК се явява по-тежко квалифициран случай на общите длъжностни престъпления, поради въведените допълнителни признаци, свързани с трансформацията на публична собственост след 1991г., като изпълнителното деяние по  чл. 282 НК трябва да е свързано с правно-регламентирани дейности, каквито са приватизацията, продажбата, даване под наем или аренда, внасянето в търговски дружества на държавна, общинска и кооперативна собственост, както и на собственост на юридически лица. Предмет на продажбите по п. І в наказателното производство са имоти държавна собственост, по п. ІІ - имоти собственост на търговско дружество“СБР- Тузлата“ ЕООД, покриващо обективни елементи от състава на престъплението. Разграничени са и задълженията, предписани за спазване от областния управител подс. Х., произтичащи от конкретните закони и подзаконови нормативни актове попълващи бланкетната правна норма по чл. 282 ал. 1 от НК, при трикратно нарушаване и шесткратно превишаване от подсъдимия, с помощта на подс. Г. - Директор на Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” при Областна администрация гр. Добрич. Съдът е изложил съображенията си по отделните действия, установени от фактическа страна давели до пренебрегване на служебните задължения от страна на подс. Х., улесняван в осем отделни случая от подс. Г.. Отредено е дължимото внимание и на последвалите значителни вредни последици (излагайки и съображения по частичното оправдаване за размера с оглед приспадане от щетите на реално платените от купувачите парични суми), както и на оценката на извършеното по отношение на земите на „СБР – Тузлата“ ЕООД като особено тежък случай. Всички тези съображения се споделят от въззивната инстанция и настоящото решение не би получило по-голяма убедителност ако бъдат преповторени.

От друга страна, необходимо да бъдат обсъдени възраженията от правна страна, изложени по жалбите и пренията на страните във въззивното производство. С оглед на това свое задължение съставът прецени следното:

1). Преобладаващата част от възраженията на защитата, със смесен фактически и правен характер, бяха обсъдени при анализа на свързаните с тях доказателства – относно правното значение на нотариалните актове, удостоверенията за законност на сградите, увеличението на капитала на „СБР-Тузлата“, валидността на АДС 608/1991г., определянето на прилежащите части.

2). Значима част от възраженията касаят липсата на субективни признаци на съставите на престъпленията, в които са признати за виновни с присъдата. Акцент е поставен върху фигурата на подс. Г. като един от многото служители на ОА, работили по преписките за продажба на имоти, изследвани по делото.

По всеки от пунктовете от фактическата обстановка, както и при анализа на доказателствата по делото съставът описа конкретните действия на всеки от подсъдимите и обвързаността им при постигане облагодетелстването на купувачите по сделките, в частност ролята на подс. Г.. В „п. 5. Ролята на всеки от подсъдимите при извършване на описаните действия“ на настоящото решение са изложени обобщаващи изводи, изясняващи становището на съда за фактическата основа, поставена в същината на изводите за формата на съучастие, действията на извършителя и помагача, и наличието на пряк умисъл и у двамата подсъдими.

Препращането към общите нормативни задължения на подс. Х. по Конституцията на РБ, по ЗА и в частност по конкретните норми на ЗДС, ППЗДС, а спрямо подс. Г. – към длъжностната му характеристика, дава обем от правомощия и налага съответната отговорност. Подсъдимите са имали ясна представа за своето нормативно задължително поведение по отношение процедурите по управление и разпореждане с държавна собственост. С личното си участие, предприемано съзнателно, всеки от тях е действал в обема на своята длъжностна компетентност за да постигне един целян от подс. Х., осъзнат от подс. Г., престъпен резултат. Последиците, изключително интензивни, с висока степен на обществена опасност, са били известни, а постигането им - планирано предварително, налагало синхронизация между подсъдимите и СГКК, между подсъдимите и заинтересованите собственици на бунгала. С формалното документиране на отделните етапи на администриране на заявленията за закупуване на терени, всеки от подсъдимите, с решаващия подпис на подс. Х., са постигали негласната цел. Чрез обективните им действия се установяват субективните им представи, включващи и предпазването от процедури, които биха осуетили изпълнението на намеренията за разпореждане – изготвяне на ПУП за поделяемите имоти, набавяне на удостоверения за законност на сградите. По отношение на собствеността на терените – и за Шабла, и за Тузлата, подс. Х. е навлязъл в територия на други ведомства. При обсъждане на стойността на съдебните решения за собствеността на земите в Тузлата, подсъдимите са постигнали яснота чии са те – изразено в две писма до Д.. Независимо от тази информация, и въпреки нея, по заявленията на П.и „Мехтранскомерс“ АД приложените съдебни актове не са били зачетени като правна стойност. Това разкрива ясното съзнание на двамата подсъдими, че правилата, относими към провежданата процедура не са спазени по п. І, и не са техни – по п. ІІ, но реализирането на частния интерес е преобладавало пред защитата на обществения.

Подс. Г. се е върнал в администрацията на Област Добрич, възстановен след дисциплинарно уволнение. Сдобил се е в нарушение на закона с жилище, което подс. Х. му е продал въпреки липсата на нормативната предпоставка да е негов наемател. Едновременно с това правомощията му по контрол над държавната собственост са били разширени, а процедурата по съгласуване станала напълно формална. Той е бил утвърден като Директор на ключовата дирекция, към която били насочени исканията на всички собственици на бунгала, съседи на незастроени държавни имоти и лично от него е зависело попълването на преписките със съответните книжа. Той е считал, че държавата е лош собственик. Всичко дотук е позволило утвърждаването му като дясната ръка на подс. Х. при разпореждането с държавни имоти. Концентрация на правомощия, контрол над преписките, възможност за заобикаляне на процедурата по съгласуване, лична подготовка на проектите за заповеди и договори, са ярките разлики между него и другите служители на ОА, поради което и правилно е ангажирана точно неговата наказателна отговорност. Разгледано подробно от фактическа страна и обобщено в тази част на решението на състава, несъмнено е обосновано становището, че подс. Г. е действал като помагач на подс. Х.. Предписаното по длъжностната характеристика подпомагане на областния управител при осъществяване на правомощията му за общ надзор и контрол по изпълнение на Закона за общинската собственост било осъществено от подс. Г., но с коренно различна цел – вместо осигуряване защитата на държавните интереси при неправомерно ползване на държавни имоти от физически и юридически лица на територията на областта, неправомерно разпродаване на държавната собственост. Изложеното обосновава защо с нарушените задължения по съгласуване на процедурата по Вътрешните правила за документооборота и вътрешната организация на административното обслужване в областната администрация, в отсъствие на ПУП и удостоверение за законност на сградите, изискуеми по съответните пунктове на обвинението, подсъдимият е улеснил всяко от деянията на подс. Х..

Формиран с незаконно материално облагоделстване на подс. Г. с имот, държавна собственост, престъпният екип между него и подс. Х. е постигнал осем следващи незаконни разпореждания с имоти, държавна собственост и ЕООД „СБР-Тузлата“, при отделните специфики от фактическа и правна страна. Това е било възможно само при пряк умисъл, съзнание на всеки от тях върху активното поведение на другия и неговия принос за настъпване на целения общоопасен резултат – утвърден във веригата от реализирано ощетяване на държавния и обществен интерес.

3). Защитата счита, че сключени извън правомощията на подс. Х. сделките по разпореждане с държавна собственост са нищожни, респективно не са довели до настъпване на вредни последици.

Действително, с Решение №34/12.12.2012г. на РС-гр.Добрич, влязло в сила на 12.06.2013г. е било признато за установено по отношение на „В.о” ЕООД, че Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на Област Добрич е собственик на недвижим имот –ПИ с площ 499кв.м.и идентификатор № 72624.614.1741 по КК на гр.Добрич, което по обвинителния акт е счетено като изправяне на вредните последици. Но по силата на това решение на държавата е върнат имот – по-малък от продадения от подс. Х., срещу задължението на ОА да върне цялата придобита по сделката сума.

      Нищожността на сделките, според състава, не може да доведе до извод за липса на вредни последици и това становище на защитата е неоснователно.

В изследвания предмет на доказване по делото подлежат на оценка проявените в обективната действителност факти. Към момента на сключване на договорите от подс. Х., улеснен от подс. Г.,  правните последици, желани от страните по сделките са настъпили и с това са създали преки материални и нематериални вредни последици. Тези последици са се отразили в обективната действителност и са имали своята проекция спрямо подлежащите на защита обществени отношения.

Последващото прогласяване на нищожността налага имагинерно възстановяване на правния мир в състоянието отпреди сделката, нещо повече: „Нищожността на договора е обективен факт, който не зависи от волята на страните. Съгласно чл. 26 от ЗЗД, нищожният договор не поражда правни последици още от момент на сключването му. Всеки може да се позове на нищожността, съдебно или извънсъдебно, и затова няма изричен ред за "прекратяване" на нищожни сделки“ -  Решение № 314 от 10.07.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 323/2009 г., I н. о.

Но в реалността, престираното от всеки е в ръцете на другата страна или нейния купувач. За възстановяване на състоянието от преди сделката са необходими усилия и средства, които настъпват в нови правни условия и налагат вторични производства на други правни основания. При посочения в настоящото производство, воден положителен установителен иск по гр.д. 52/2014г. с решение № 151/07.05.2014г., съдът е приел (цитат след обезличаване от ПИС „АПИС“): „При така установеното следва извода, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесния имот с кадастрален идентификатор *** с площ от 507 кв. м. по силата на извършения апорт и не е изгубил правото си в резултат на придобиването му от ответниците, най-малко защото Областния управител не е могъл да прехвърли с договор за покупко - продажба № 356/4.07.2007 г., сключен на основание чл. 85, ал.4 от ППЗДС, на * П., праводателя на праводателите на ответниците, права, които Държавата не притежава, което прави безпредметно обсъждането на доводите и доказателствата относно законосъобразността на извършеното разпореждане от Областния управител при условия и ред установени в чл. 84 и сл. от ППЗДС, т.е. без търг и при наличие на право на собственост у купувача върху сграда, законно построена върху държавната земя.“. Така, въпреки нищожния договор, свид. П.е станал праводател на праводателите на ответниците по посоченото гражданско дело и за възстановяване на правния мир отпреди сделката са необходими други искове, да бъдат водени и производства в изпълнение на съдебните решения.

В случая имотите са били препродадени на трети, четвърти лица, които ги владеят – въпреки съществуващата „нищожност“ на придобивното основание, имат своите правни средства за защита, което критично поставя под въпрос пълното възстановяване на материалните последици за „СБР-Тузлата“ ЕООД и държавата.

От друга страна, напълно невъзстановими са нематериалните последици – уроненият авторитет на органа, натоварен да упражнява изпълнителната власт на държавата на местно ниво; тоталното пренебрегване на охраняването на държавните интереси и имущество, демонстрираното пред обществото неспазване на законите от длъжностни лица с отговорно служебно положение; загубата на доверие в административните органи; използването на служебното положение за удовлетворяване на частен интерес при пренебрегване на основни законови задължения; възприемането като „работещи“ на механизми с елементи на корупционни практики, придобили широка известност в и извън тесния административен кръг на ОА Добрич – установимо от продължилото прилагане на схемата „нотариус, СГКК, ОА“ и последвалите претенции и на други лица, собственици на „сгради“ върху държавни земи.

Невъзстановими нематериални последици от действията на подсъдимите са и нарушенията на всички основни принципи по чл. 2 ал. 1 на Закона за администрацията: “Администрацията осъществява своята дейност при спазване на следните принципи:1. законност;2. откритост и достъпност;3. отговорност и отчетност;4. ефективност;5. субординация и координация;6. предвидимост.“.

Всички тези нематериални вреди не могат да бъдат възстановени, те са съществена част от съзнаваните и преследвани от подсъдимите, в съответните им престъпни качества като съучастници, общественоопасни последици.

4). При споделяне на изложените съображения от ДОС относно фактите и обстоятелствата по делото, относими към признака „особено тежък случай“, проявен в деятелността на подсъдимите спрямо разпорежданията им със земите на „СБР – Тузлата“ ЕООД, съставът счете за необхоД.да добави следното:

      Безспорно стойността на чуждото имущество, с което подс. Х., с помощта на подс. Г., се е разпоредил, е значителна. Сумата от 665 743,44лв. се равнява на около 3 698 минимални работни заплати за страната (в размер на от 180лв. в периода от 01.01. до 31.12.2007г.).

      Броя на деянията и създадения устойчив механизъм, попадащ в продължаваното престъпление също завишава обществената опасност на деянието.

      Прилагането на съдебните решения, регулиращи окончателно определени спорове, свързани с разпореждането с имотите, не означава спазването им. Напротив, подсъдимите са знаели за тях, но са търсили заобикалянето им с формално съответни на разписани законови процедури, като въпреки съществуващ АДСЧ за земите на „СБР-Тузлата“ земите, претендирани от П.и представителите на „Мехтранскомерс“ АД са били одържавени, с неправилно посочване на чл. 104 ал. 1 т. 9 от ППЗДС и чл. 18 от ЗДС. Задкулисно са били нарушени правата на МЗ (чл. 105 от ЗЛЗ) и управителното тяло на дружеството.

Последица от продажбите на земята е извънсъдебното уреждане на същите претенции на дружеството, насочени към истинския собственик на земята. А по водените съдебните процеси и към момента са влагани усилия, средства и време, с невъзможност да се поправят реално причинените вреди от действията на подсъдимите.

И на територията на Тузлата имотите са били поделяеми, и са налагали действия по чл. 85 ал. 2 от ППЗДС, но този факт, обективно завишаващ обществената опасност на деянието е извън обвинението.

Пропорцията между продадените от подс. Х. земи 6 999кв. м., като прилежащи на 456 кв.м. ЗП на притежаваните от П.и дружеството бунгала/бараки, подчертава тежките щети за „СБР – Тузлата“, но и драстичното нарушаване на реда на определянето на площите. Въвличането в този процес на други длъжностни лица от СГКК Добрич и архитекти, разкрива влиянието, упражнявано от подсъдимите на територията на област Добрич.

Демонстрираното поведение, възприето от обществото, и създаденият  двоен модел: „отказ – спрямо Д.“, „уважаване – П.и „Мехтранскомерс“ при същите изходни точки и документи, убеждава в прилаганите корупционни и непрозрачни практики – лично се приемат и оглеждат документи, лично се пишат необходими документи, формално се прилага процедурата по съгласуване, създадена именно за избягване на порочни бюрократични практики. От изследваните по делото факти се установява, че претенциите на купувачите са били уважени преди да бъдат депозирани, а след това просто е набавена административната документалистика. (в този смисъл П.заявява, че е подал документи, след като е получил уверение, че земята ще му бъде продадена).

Всички тези обективни характеристики очертават особената тежест на случая по обвинението по п. ІІ спрямо подс. Х. и п. І спрямо подс. Г..

В обобщение на изводите от правна страна, съставът счете, че е необходимо проверяваната присъда да бъде частично отменена с оглед смъртта на К.В. К. след постановяването й. изменена, като с приложение на закон за същото престъпление бъде уточнено, че: мястото на произшествието е на главен път София – Варна и подсъдимият не е нарушил специалното правило по чл. 21 ал. 2 от ЗДвП, за което и следва да бъде частично оправдан.

 

 

ІІІ. Относно наложените наказания.

 

Срещу присъдата в тази част не са наведени оплаквания по въззивните жалби на защитниците на подсъдимите.

С оглед пълнотата на упражняване на правомощията на въззивната инстанция бе изследвано правилното прилагане на принципите на законосъобразност и индивидуализация на наказанието.

На подс. Х. за извършеното престъпление по чл. 283а, т. 1, във вр. с чл. 282,  ал. 2, пр. 1 и 2, във вр. с чл. 282, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, с приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложено с изпитателен срок от четири години, както и наказание глоба в размер на 2000лв.; а за това по чл. 283а, т. 1 във вр. с чл. 282, ал. 3, във вр. с чл. 282, ал. 2,  във вр. с чл. 282, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, отново с приложението на чл. 55, ал. 1 ,т. 1  от НК - наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, на основание чл. 66, ал.1 от НК отложено с изпитателен срок от пет години, както и наказание глоба в размер на 2500лв. На основание чл. 55 ал. 3 от НК на подсъдимия не били наложени наказания лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 6 и 7 от НК. На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК съдът определил на подс. Х. да изтърпи най-тежкото наказание - лишаване от свобода за  срок от две години и шест месеца, отложено по чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен  срок  от  пет  години и присъединил изцяло наказанието „глоба” в размер на 2500 лева.

С присъдата на подс. Г. за престъплението по чл. 283а, т. 1, във вр. с чл. 282, ал. 3, във вр. с чл. 282, ал. 2,  във вр. с чл. 282, ал.1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК, с прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1  от НК съдът наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, отложено по чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години, както и наказание глоба в размер на 2500лв.; а по чл. 283а,  т. 1 във вр. с чл. 282, ал. 2, във вр. с чл. 282, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20,  ал. 4 от НК, отново с прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - наказание лишаване от свобода за срок от две години, отложено по чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от четири години, и наказание глоба в размер на 2000лв. На основание чл. 55 ал. 3 от НК на подсъдимия не били наложени наказания лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 6 и 7 от НК. На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК съдът наложил на подс. Г. да изтърпи най-тежкото наказание - лишаване от свобода за  срок от  две години и шест месеца, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК  с изпитателен  срок  от  пет  години, и присъединил изцяло наказанието „глоба” в размер на 2500 лева.

Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да изложи мотивите относно всяко наказанията по обвиненията, по които признал за виновни подсъдимите. Съществено за справедливостта е било решението за прилагане на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, основно с оглед изключително дългият период от време, изтекъл от извършване на престъплението до изправянето на подсъдимите пред съда по обвинителен акт през 2015г. за престъпления извършени в периода 2006-2008г. и влияещ върху оценката, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко към момента на налагането му.

По всяко от обвиненията съдът наложил идентични наказания на подсъдимите, определящ по този начин еднаквия им принос към настъпване на престъпните последици.

С оглед съществуващите смекчаващи обстоятелства и данните за данните за личността и трудовата им заетост, съдът счел, че наказанията не следва да бъдат изтърпени ефективно. Изложени са мотиви, които убедително отразяват внимателната индивидуализация на наказанията, размерите и начина им на изтърпяване.

В приложението на чл. 23 от НК не са допуснати нарушения. Отлагането на общото определено наказание лишаване от свобода за срок от по две години и шест месеца на всеки от подсъдимите с максимален изпитателен срок по чл. 66 ал. 1 от НК, е в съответствие с предпоставките за прилагането му и обоснованите очаквания за постигане на поправяне, превъзпитаване на подсъдимите и общо предупредително-възпиращо отражение на наказанието спрямо обществото и по този начин.

С налагането и присъединяването по чл. 23 ал. 3 от НК на наказанията глоба в размер от по 2500лв., се постига и съвкупност, в съответствие с чл. 57 ал. 2 от НК, която постига целите по чл. 36 от НК.

Предвид изложените съображения съставът намери, че първоинстанционният съд не е наложил явно несправедливи наказания по отношение на подсъдимите Х. и Танев.

 

С оглед депозираното от защитника на подс. Г. искане за връщане на половината от внесената от него гаранция от 5000лв. за обезпечаване на наказанието глоба, предвид определеният от ДОС размер на това наказание на 2500 лева и липсата на протест от страна на прокурора с искане за увеличаване на наказанието, съставът прецени следното:

В хода на производството по НОХД № 35/15г. съдът с определение от 23.02.2016г. е допуснал замяна на наложено по чл. 72 от НПК в ДП обезпечение възбрана върху недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ул. „Г. Измирлиев“ № 2а, със залог на парична сума от 5000лв.

Доколкото произнасянето по наложеното обезпечение е извън въпросите по задължителното съдържание на присъдата по чл. 301 ал. 1 от НПК, то искането на защитника е извън обхвата на въззивната проверка по присъдата и следва да бъде оставено без разглеждане.

Следва да се има предвид, че по чл. 309 ал. 5 от НПК, само в случай, че подсъдимият бъде оправдан, съдът дължи произнасяне по наложено обезпечение на глобата, за което е предвиден и специален ред на обжалване по чл. 309 ал. 6 от НПК. С оглед отсъствие на постановена от въззивния състав присъда по чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК спрямо подс. Г., въпросът за взетото обезпечение и на това основание не би могъл да бъде разгледан.

 

По изложените съображения и на основание чл. 334 ал. 1 т. 4 вр. чл. 24 ал. 1 т. 4 от НПК и чл. 338 от НПК въззивният съд

 

 

р е ш и :

 

      ОТМЕНЯ присъда № 13 от 21.09.2018 г., на Окръжен съд - гр. Добрич, постановена по НОХД № 35/2015 г., по описа на съда, в частта, с която К.В.К. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. с чл. 282, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като по чл. 55, ал. 1, т. 1  от НК съдът му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК било отложено с изпитателен срок от три години и ПРЕКРАТЯВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО срещу него, и

      Потвърждава присъдата в останалата част.

      ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на защитник на подс. Г. за частична отмяна на наложено обезпечение по чл. 72 от НПК.

 

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :