Р Е Ш Е Н И Е

                   № 27

23.02.2015 г. Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Л.а

секретар С.Д.

прокурора Илия Н.,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №111 по описа за 2014 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест на Добричкия окръжен прокурор и въззивна жалба от гражданските ищци и частни обвинители, чрез пълномощника им, адв. Р.Н. против присъдата по нохд № 91/13г. по описа на Добричкия окръжен съд, от 07.03.2014г., с която подсъдимият Й.А.А. е признат за невинен и е оправдан по обвинението му по чл.123 ал.1 НК. и са отхвърлени изцяло предявените граждански искове  в размер на по 100 000лв за всеки от тях за претърпени неимуществени вреди, както и 1803,50лв.- имуществени вреди претърпени от гражданската ищца Л.М..

В протеста и жалбата се изразява становище за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваната присъда и се прави искане за отменянето й и постановяване на осъдителна такава по възведеното обвинение като съда определи на подсъдимия А. наказание каквото е поискано пред първата инстанция от представителя на обвинението, както и от частните обвинители.

В с.з. прокурора поддържа така подадения протест и изразява становище за неправилност и необоснованост на постановената присъда като предлага тя да бъде отменена изцяло и бъде постановена нова осъдителна такава при отчитане на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. По отношение жалбата на частните обвинители и граждански ищци изразява становище за основателност на същата.

Представителите на гр. ищец и частни обвинители поддържат жалбата си и изразява становище за необоснованост на присъдата като молят същата да бъде отменена и бъде постановена осъдителна такава.

Защитата на подсъдимия А. изразява становище за неоснователност на протеста, както и на жалбата на частните обвинители и моли  същите да бъдат оставени без уважение като присъдата  бъде потвърдена изцяло.

С оглед изясняване обстоятелствата по делото въззивната инстанция назначи петорна техническа и медицинска експертиза, която беше изслушана в с.з. и приета от съда.

Протестът и жалбата са подадени  в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.312 и 313 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 07.03.14г. Добричкият окръжен съд е признал подсъдимия Й.А.А.  за невиновен в това, че на 30.06.2011г. в гр.Добрич, в качеството си на управител на СД”Възход-Арньо-А. ***, при извършване на строително-монтажни работи на строителен обект на ул.”Райчо Д.” №8 в гр.Добрич, причинил смъртта на М. Н.М. с ЕГН:**********, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като допуснал нарушения на: -Чл.5, ал.1 и ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд-; -Чл.5, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, от министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството /НМИЗБУТ/-; -Чл.9, ал.1 и ал.2, т.1, б.”а”, пр.ІІІ и б.”л”, и т.2 от НМИЗБУТ-; -Чл.11, т.1, б.”а” и б.”б”, т.5 и т.6 от НМИЗБУТ; -Чл.15, ал.1-ал.3, ал.5 и ал.6 от НМИЗБУТ; -Чл.24, ал.1 и ал.2 от НМИЗБУТ; -Чл.40, т.1 и т.2 от НМИЗБУТ; -Чл.61 от НМИЗБУТ; -Чл.64 от НМИЗБУТ; -Чл.50 и чл.52, ал.1, т.1-т.3 от Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването като го е оправдал по обвинението му по  чл.123 ал.1 НК.

Съдът е отхвърлил изцяло предявените срещу подс. А. граждански искове за претърпени неимуществени вреди  в размер на по 100 000лв.за всеки от гр. ищци, както и предявения от Л.Я.М.  граждански иск за сумата от 1803, 50лв., представляващ претендирано ведно със законната лихва от 10.05.2013г. обезщетение за претърпени имуществени вреди като неоснователни и недоказани.

За да стигне до този резултат окръжният съд е приел за установено, че подс. А. е управител на СД „Възход-Арньо-А. и Л.” и като такъв в средата на 2010г. започнал изграждането на строителен обект – жилищна сграда с офиси и помещения за обществено обслужване находяща се в гр.Добрич ул. „Р.Д.” №8. На 19.05.2010г. бил сключен договор/с.241 от съд.п-во/ между СД”Възход Арньо-А. и Л.” и „Служба по трудова медицина”ООД-гр.Добрич. Дружеството поело задължение да обслужва работещите на възложителя и да предоставя услугите, свързани с осигуряване и поддържане на здравословни и безопасни условия на труд съгласно приложението към договора, последвалия анекс и приложението към него. Изготвен е План за безопасност и здраве, касаещ процесния обект, който е бил приложен към инвестиционния проект за същия строеж в Община-гр.Добрич/с.137 от съд.п-во/ и одобрен, ведно с техническите проекти към 12.05.2010г. Планът е предоставен като веществено доказателство по делото. Със заповед от 27.01.2011г. и на основание чл.24 от ЗБУТ и чл.5 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, подсъдимият назначил В.А. като „длъжностно лице и координатор по безопасност и здраве за етапа на изпълнение на строежа” на процесния обект/с.240 от съд.п-во/.

Строителен техник и лице, осъществяващо строителния надзор бил свидетелят Г.А..

  Незастроените от съседите граници на имота били оградени с телена мрежа. Парцелът имал излаз единствено към ул.”Райчо Д.” чрез проход с ширина около четири метра, преграден от подвижен портал, означен по надлежния ред с табела, указваща наличието на строеж и забрана за влизане. Единственият вход на сградата имал поставена врата с брава, непозволяваща отваряне отвън без ключ. Трите ключа били държани съответно от А., Д.Д. и Б.Г..

С Акт обр.№14 от 24.11.2010г. новоизградената конструкция била приета. На 03.01.2011г. Община-гр.Добрич издала удостоверение за степен на завършеност на обекта за 63%, т.е. „груб строеж”-по смисъла на §5, т.46 от ДР на ЗУТ. През м.март 2011 г. започнали довършителните работи като обектът бил поставен под охрана на СОТ, включвана и изключвана чрез набиране на кода от Б.Г. - бригадир на електротехниците. По изключение свидетелят оставял ключа и задачата да се активира СОТ-а на отделни работници.

През м.юни на строежа работели свидетелят Д.Д., синът му Д. и лице на има Р., на които било възложено поставянето на външна каменна облицовка на сградата, полагането на вътрешните настилки и облицоването на стъпалата, както и бояджийска бригада, състояща се от свидетелите Е.М., О.Д. и бащата на Д.. Според дадените в съдебно заседание показания, дни преди инцидента свид.Д. премахнал конструкциите, играещи ролята на парапет на стълбищните рамена и зачистил стъпалата от стърчащите арматурни железа, тъй като предстояло облицоването им с цели модули, а технологията на обличането на стъпалата, вертикалното и хоризонтално напасване не позволявали поставянето на предпазни ограждения дори в отделни участъци от стълбището. В тази насока са обясненията на А., показанията на свид. Д., както  и становището, изразено в разпита на в.лице В. в с.з.

Пострадалият М. М. бил пенсионер, на 70 години и познавал подс.А. от дълго време. Бил нает за последно по трудов договор на половин работен ден като общ работник по почистването на обекти на фирмата, в това число и този на ул.”Райчо Д.” №8 от 29.11.2010г. до 14.01.2011г.  Трудовото правоотношение било прекратено на формално основание, тъй като според обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Д., М., А., С. и К., М. системно злоупотребявал с алкохол и с това създавал опасност от инциденти.

Сутринта на 30.06.2011г. постр.М. излязъл от дома си като съобщил на близките си, че отива при А., за да вземе отработени до момента 300лв. След обяд завалял дъжд и работещите по външната мазилка работници преустановили работа на обекта и си тръгнали около 15-15.15ч. като оставили ключа от входната врата на бояджиите, работещи вътре в сградата. Никой от тях не е видял кога и как постр. М. е влязъл в сградата. Около 16:00 часа на строежа пристигнали подс.А. и свидетелите П. Д. и П. Д.а, които искали да огледат направеното до момента. Подсъдимият отключил вратата на сградата и тримата влезли в сутерена. Преди да се отправят към горните етажи дочули шум от помещението, в което се преобличали работниците и където съхранявали материалите и инстР.тите. В стаята заварили М., който бил във видимо нетрезво състояние, олюлявал се и фъфлейки обяснил, че търси някакви ключове. В този момент слезли свидетелите м. и Д., които също видели пострадалия. А. изпратил Д. до офиса, за да донесе ключовете от мазите, а на м. разпоредил да изведе М. от обекта и на тръгване да го откарат с ползвания от тях автомобил. Подсъдимият и семейство Д.и тръгнали нагоре по стълбите, а М. и м. останали в стаята. Пострадалият се суетил известно време, след което излязъл от помещението. Малко след това свидетелят чул особен шум като от падането на нещо тежко и излязъл в сутерена. Там забелязал М., който лежал по гръб на земята, като краката му били върху първото стъпало на стълбищното рамо към първия етаж, а главата била насочена към асансьорната шахта. Свидетелят опитал да повдигне пострадалия, но същият бил в безсъзнателно състояние, а от лявото му ухо течала кръв. Веднага след това изтичал до горния етаж и повикал А. и Д., които също установили  описаното състояние на М. и необходимостта от специализирана помощ. Първи успял да подаде сигнал свидетелят Д., като оператор от "Национална система 112” изпратил на мястото екип на „Спешна помощ”. Лекарят Т.Д. констатирал, че М. е в безсъзнание, с кръвоизлив от ухото и с кървяща рана на лявата предмишница, миришещ на алкохол, със спонтанно, макар и в известна степен неправилно дишане, но със стабилна хемодинамика.

Пострадалият бил отведен в МБАЛ-гр.Добрич и приет с диагноза кома, черепно-мозъчна травма и фрактура на черепната основа. След първоначалните изследвания бил транспортиран до МБАЛ-гр.Варна, където починал.

Около 18:00 часа на 30.06.2011г. бил извършен оглед на местопроизшествието, като към протокола бил съставен и фотоалбум. Същият ден обектът бил проверен от инспектор от Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Добрич, който съставил предписание за нарушаване разпоредбата на чл. 11 от Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, във вр. с чл.24, ал.2 от НМИЗБУТ, поради липса на създадена организация за отстраняване от обекта на лица в нетрезво състояние.

Спор по таза описаната фактическа обстановка няма. Спорът е по начина на падане на пострадалия и наличието на причинна връзка между механизма на падане и евентуалните допуснати нарушения на правилата за безопасност.

От назначената СМЕ за аутопсия на постр.М./с. 101 от ДП/ е установено, че същият е получил тежка контузия на мозъка, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, контузия на хипофизата, счупване на черепния покрив и на черепната основа, вдишана в белите дробове кръв, симетрично счупване на 2, 3, 4 , 5 , 6 десни ребра по предна мишечна линия и 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 леви ребра по предна мишечна линия, счупване на гръдната кост, кръвонасядания по описаните счупвания и по меките обвивки на главата, горните крайници, долен десен крайник, ожулвания в областта на лявата мишница и предмишница, десния лакът, долните крайници, хипертрофия на миокарда, атеросклероза по съдовете на мозъчната основа, коронарните и аортата-умерено изразена. Като причина за настъпване на смъртта са посочени тежката контузия на мозъка, кръвоизливите под меките мозъчни обвивки, контузията на хипофизата, счупване на черепния покрив и на черепната основа. Като допринасящи са определени вдишването на кръв и нарушената механика на дишането вследствие двустранното счупване на ребра и счупването на гръдната кост. Прието е, че описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, като тези, обусловили черепно-мозъчната травма са получени в резултат на удар, реализиран в лявата тилно-теменна област със значителна сила и посока отляво на дясно и отзад напред. Отграничени са още два удара в тилната и в дясната слепоочна област. Експертът приема, че всички травматични увреждания са могли да възникнат при падане от значителна височина, в условията на последователен удар върху дясната и лявата повърхност на тялото. В съдебно заседание /л. 77 от съд.п-во/ вещото лице не изключва възможността установеното счупване на черепа да възникне вследствие падане от „собствен ръст”, като за минимална височина приема 1,50-2м. При химически анализ на взетата при аутопсията кръвна проба е била установена концентрация на алкохол от порядъка между 1, 81 промила и 1, 99 промила.

Втората СМЕ под №518/2011 /л. 109 от ДП/ е приела, че след получената тежка ЧМТ  поначало е изключено наличие на двигателна активност, т.е. пострадалият не е могъл да се премести самостоятелно, но това не изключвало механизъм на претърколване, като вследствие на инерционните сили тялото да се е претърколило до мястото, на което е било открито. В своята съвкупност травматичните увреждания в областта на главата, гръдния кош и тялото са мотивирали експерта да приеме, че падането е станало от височината на второ стълбищно рамо или поне първа междуетажна площадка. Според вещото лице евентуалното наличие на обезопасителни парапети би направило малко вероятен описания механизъм на получаване на травмите, но констатираното алкохолно повлияване с изразени нарушения в координацията на движенията и равновесието не е изключвало такова падане въпреки наличието на перила.

В досъдебното производство е била назначена ТЕ с вх.№ 1287/24.01.2012г. /л. 120 от ДП/, която относно механизма на злополуката е приела, че постр.М. е изкачвал второто стьлбищно рамо, като между пето и седмо стъпало от същото е изгубил равновесие и е пропаднал вдясно, при което последвал сблъсък на дясната част на тялото му със стената, „отблъскване” от нея и падане в началото на първо стълбищно рамо върху лявата част на тялото. Вследствие на това възникнали тежката ЧПТ и гръдната травма. Като причина за възникване на инцидента вещото лице определя допуснати нарушения по чл.11, т.1, б.”а” и б ”б”, т.5 и т.6 и 24, ал.1 и ал.2 от НМИЗБУТ.

В досъдебното производство е назначена и комплексна съдебномедицинска и техническа експертиза относно механизма на настъпване на процесния резултат и допуснатите на строежа нарушения на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, намиращи се в пряка връзка със злополуката, залегнала в обстоятелствената част на обв. акт. Смъртта на един от експертите и представянето на нови писмени доказателства наложило назначаването на нова комплексна експертиза. Според заключението на експертите по техническата експертиза, към датата на инцидента-30.06.2011г., СМР на процесния обект са били извършени в съответствие с издадените строителни книжа, съобразно степента на завършеност на строежа. Изготвеният план за безопасност и здраве, в частност- представения от строителя екземпляр, като цяло е съответствал на приложимите норми на ЗБУТ.

Във връзка със съществувалото към инцидента състояние на вътрешното стълбище са подчертани разпоредбите на чл.40, т.1 и т.2, чл.61 и §1, т.21 от ДР на НМИЗБУТ:

-„Отворите в строителни и конструктивни елементи, които създават опасност за падане от височина се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво покритие, или се означават и/или сигнализират по подходящ начин.”;

-’’Паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най- малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение.”;

-,,”На височина” и „от височина” е височина, по-голяма от 1,50м, мерено от пода или терена”.

Установени са несъответствия с разпоредбите на чл.50 и чл.52, ал.1, т.1-т.З от Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването:

-„Пътните маршрути, в т.ч. стълбища...се определят така, че да осигуряват...безопасността на пешеходци и работещи в близост до тези пътни маршрути.”;

-„За работни места, които съдържат опасни зони, в зависимост от степента на риска:се поставят установените знаци за безопасност; прилагат средства, препятстващи достъпа на неупълномощени лица в тези зони; предприемат необходимите мерки за предпазване на упълномощените работещи при влизане в опасните зони.”.

Указани са и произтичащи от Наредба №РД-07/8 от 20.12.2008г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа, приложими когато рискът от липса на предпазен парапет не може да бъде предотвратен или намален.

Същевременно техническата експертиза съдържа раздел, касаещ механизма на получаване на процесиите увреждания на пострадалия. В тази част заключението се поддържа единствено от в.лице И.И.. Експертът В. е оспорила изводите на колегата си, изразявайки становище, съвпадащо изцяло с това на вещите лица по последната двучленна СМЕ.

Ст.н.с. Нст. Д-р инж.И. в значителна степен застъпва изводите по съдебномедицинската и техническата експертиза от досъдебното производство. Въз основа на ориентировъчни стойности относно минималната потенциална енергия на пострадалото лице при различни височинни отстояния на ходилата спрямо кота партер и с оглед конструктивните особености на стълбището, експертът приема 2,7-2,8м. за максимална технически възможна височина на началната точка на свободното падане. Приема се, че в участъка на шесто-седмо стъпало на второто стълбищно рамо десният крак на пострадалият е пропаднал вдясно, предизвиквайки падането. Тялото на пострадалия ударило отсрещната вертикална стена на първо стълбищно рамо с гръдния кош, като главата била изтеглена наляво и назад в рамките на „инстинктивна реакция”, респективно горните крайници били успоредни на тялото или изтеглени назад. Вследствие на този първи удар била възникнала в пълния си обем или поне частично гръдната травма, както и уврежданията по главата в зоната около дясното ухо. В резултат на динамично отклонение/откат/, тялото паднало в установената поза върху площадката на партера, като при това възникнали останалите ЧМТ и настъпило доразрушаването на гръдния кош или поне счупвания, утежнени впоследствие при предприетия сърдечен масаж. В съдебно заседание експертът е подчертал, че описваният модел има за задача да обясни едновременното получаване на установените гръдна и ЧМТ, респективно обяснението досежно механизма на злополуката би бил друг при установено вторично счупване на гръдната кост и ребрата в резултат на последващо инцидента събитие. За константна се приема единствено минималната височина от която трябва да е започнало падането, а именно-шесто-седмо стъпало на второ стълбищно рамо.

Назначената по делото двучленна СМЕ установява, че при настъпването на инцидента концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия е била от порядъка на 2,33-3,11 промила, съответстващи на горните граници на средна и ниските стойности на тежка степен на алкохолно опиване в стадий на излъчване. По модел състоянието се характеризира със залитаща походка, тежки координационни нарушения, силно забавени реакции, намалена съобразителност, отражения върху говора и т.н. На практика тези признаци се извеждат от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Д., Д.а, м. и Д..

Експертите приемат, че изкачвайки началните стъпала на първото стълбищно рамо от партера М. е залитнал назад и странично-косо, при което е паднал по гръб с леко извърната на ляво глава на площадката пред стълбището. Първият контакт на тялото с бетонната настилка е бил в областта на теменно-слепоочната област, като при това е възникнала установената тежка ЧМТ, довела до настъпване на смъртта и са получени характерните, описани при аутопсията лентовидни кръвонасядания, съответни на подлежащия релеф. Този извод се обосновава с факта, че травмата на главата безусловно е изключила възможността за активни телодвижения. Завареното положение на тялото и липсата на обективно очаквани характерни увреждания изключват приемането на друга, различна начална точка на падане.

Вещите лица категорично изключват възможността гръдната травма да е възникнала в рамките на същия инцидент. В тази връзка са проследени показанията на лекаря Т.Д., който при оказване на първа помощ и отвеждането на М. е констатирал наличието на спонтанно, макар и в известна степен неправилно дишане, както и стабилна хемодинамика. Отчетени са записванията в приложените фиш за СМП и листи за преглед на пациент, отразяващи констатирано „везикуларно дишане без хрипове”. Тези данни са съотнесени към констатираните при аутопсията наличие на вдишана в белите дробове кръв и тъмно червените кръвонасядания по меките тъкани около установените фрактури с размествания на фрагменти по гръдния кош. Заключението е, че ако откритото гръдно увреждане е било получено в резултат на падане от височина, то при аутопсията неминуемо е следвало да се установят увреждания по кожните повърхности на предната половина на лицето и гръдния кош, контузия на белите дробове и т.н. Освен това данни за подобни травми не са били констатирани и при предхождащите аутопсията три поредни прегледа от медицински лица-на местопроизшествието, в МБАЛ-гр.Добрич и в МБАЛ- гр.Варна. В резултат на това, единствена възможна причина за счупването на гръдната кост и двустранното симетрично счупване на ребра се явява описаната и в медицинската документация белодробно-сърдечна реанимация, предприета непосредствено преди настъпването на смъртта и включваща провеждането на индиректен сърдечен масаж посредством ритмичен силен натиск върху долната половина на гръдната кост. Касае се за животоспасяваща интервенция, често причиняваща констатираните счупвания, особено при пациенти в напреднала възраст, обуславяща сама по себе си променена костна структура.

В рамките на проведения разпит експертите потвърждават, че при падането назад от началните стъпала на първо стьлбищно рамо тялото на пострадалият не е пресичало мислената равнина, перпендикулярна на стълбите и отделяща рамената на стълбището. При това положение се изразява категорично становище, че дори при наличие на поставен предпазен парапет, предвид състоянието на пострадалия резултатът от подобно падане би бил абсолютно същия.

Назначената от въззивната инстанция комплексна експертиза се състои от две части – техническа и медицинска.

В техническата част

експертите са категорични, че одобреният от Община Добрич инвестиционен проект съдържа план за безопасност и здраве. /Представи се в с.з. липсващата страница от плана предоставен от Община Добрич/. Контролният орган не е постановил предписания, касаещи преразглеждане оценката на риска. Такива има едва след инцидента и касаят мерки за ограничаване достъпа на външни лица на обекта и извеждане на такива в нетрезво състояние. В ПБЗ, предоставен от Община Добрич липсва конкретно посочено име на отговорно длъжностно лице за координатор по безопасност и здраве, но по делото /л.240/ е приложена заповед за определяне на такова длъжностно лице към дата 27.01.2011г. На процесния обект е извършвана оценка на риска като по делото има приложени доказателства в тази насока. Такива не са представени от Община Добрич, но съгласно чл.20 ал.1 и 2 от Наредба №5/11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване оценка на риска – „оценяването на риска се документира по ред и начин определен от Работодателя и се съхранява от същия. Оценката на риска се преразглежда, когато: т.1/ настъпят промени, които могат да окажат влияние върху риска – въвеждане на нови производствени процеси, оборудване, продукти и материали, промяна на организацията на труда, нови сгради и помещения, реконструкция на такива и пр.;т.2/ след настъпили промени в нормативната уредба. Т.е. преразглеждането на оценката на риска става по преценка на Работодателя или по предписание на контролните органи. Съгласно разпоредбата на чл.15 ал.1 от Наредба №2/22.03.04г. за минималните ЗБУТ при извършване на СМР строителят е длъжен да извършва оценка на риска преди момента на започване работа на строителната площадка и обхваща всички етапи на договореното строителство. Тази оценка се актуализира, ако по време на СМР настъпят съществени изменения от първоначалните планове. От представените доказателства е видно, че тези изисквания са изпълнени, а изискуемите съществени изменения не са настъпили.

В конкретния случай има сключен договор със служба „Трудова медицина” за срок от една година /до 19.05.11г./ като се продължава с още една година, ако никоя от страните не поиска прекратяване. Сключен е и анекс към този договор също с възможност за продължаване до една година касаещ етапна оценка на риска- строителен обект като изпълнителят е предал на възложителя такава поетапна оценка на риска с приемо-предавателен протокол от 14.06.10г.

По отношение въпроса относно минималната височина за извършване на СМР, при която е задължително поставянето на парапети и огради вещите лица са отговорили, като са посочили нормативната база – Наредба №2/22.03.04г. и това е 1,5м. мерено от пода или терена, както и Наредба №7/23.09.1999г. относно пътните маршрути. За конкретното стълбище са посочили, че това обезопасяване е било необходимо от първото стълбищно рамо на кота партер, поради наличието на по-ниско рамо към мазите. Видно от снимковия материал, първото стълбищно рамо от кота партер фактически е обезопасено с предпазен парапет.

Вещите лица са разяснили и по какъв начин технологично се поставят покритията на стъпалата на стълбището и в каква последователност.

Вещите лица установяват несъответствия с изискванията на Наредба №7/23.09.1999г. за минималните ЗБУТ: „Пътните маршрути в т.ч. стълбища, стъпала…се определят така, че да осигуряват… безопасността на пешеходци и работещи в близост до тези маршрути./чл.50/ Пътните маршрути се означават и маркират, подържат и контролират съгласно установените изисквания./чл.51/. За работни места, които съдържат опасни зони… се поставят установените знаци за безопасност, се прилагат средства препятстващи достъпа на неупълномощени лица в тези зони…/чл.52/; Наредба №2/22.03.04г. за минималните изисквания за ЗБУТ при СМР – Отворите…., които създават опасност за падане от височина се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответно натоварване; се означават или сигнализират по подходящ начин /чл.40/; Паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления, които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака,главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение /чл.61/; Планът за БЗ следва да съдържа списък на отговорните лица с имена, длъжности и работодател /чл.10/.

Останалите посочени несъответствия касаят нормативни актове, нарушението на които не са възведени в обв. акт.

По отношение медицинската част

Същата освен основното заключение съдържа и особено мнение на в.л. Д.Г., касаещо преди всичко механизма на получаване счупванията на ребра двустранно и гръдна кост.

Вещите лица д-р Р. и д-р Д. застъпват тезата, че тези счупвания са получени при реанимационната дейност, докато д-р Г. твърди че те са получени при падане от по-високо стълбищно рамо, вкл. и при двуактно падане.

По отношение съдържанието на алкохол в кръвта и урината и степента на алкохолно повлияване на пострадалия няма разногласия.

По отношение най-вероятния механизъм на получаване на уврежданията основната експертиза е на мнение, че категорично трябва да се отрече „пропадане” между стълбищните рамена, тъй като липсва достатъчно разстояние. Според тази експертиза двуетапното падане е по-малко вероятното. По тялото липсват наранявания по предната част на тялото – лице, торс, крайници. При премятане на тялото, положението му в крайна сметка би било точно обратното на установеното – с глава към стълбището и крака към вратата. При превъртане от второто стълбищно рамо и падане върху първото биха били налице наранявания по гърба и ръбовете на стъпалата както и счупване на гръбначния стълб – а такива липсват. При прохлузване по тези стъпала към мястото където е установено тялото биха се получили и масирани охлузвания по гърба, каквито също не са налице, а и тялото е малко вероятно да достигне до площадката пред първото стълбищно рамо. Аналогични по локализация травми биха се получили и при вариант слизане по стъпалата, но тогава е по-вероятно тялото да падне по лице. Описаният на стр.12 от заключението механизъм на падане е най-вероятен и е съпоставим с всички установени увреждания, описани при аутопсията. При този вариант се получава и най-тежката травма в теменно-слепоочната част на главата и за получаването й не е необходимо тялото да пада от много голяма височина като се има предвид и степента на алкохолно опиване, липсата на координация в движенията, отпуснатостта на тялото, както и състоянието на скелета, отговарящ на 70 годишна възраст. Вещите лица са категорични, че счупването на гръдната кост и двустранното счупване на ребрата по предна мишнична линия може да се получи при силен натиск или при силен удар на гръдния кош с широка, равна плоскост в предно-задна посока. Такава травма не би се получила при странично падане на тялото. Ако това е станало при падане от височина, за такова счупване трябва да падне по очи или по гръб. Тогава би следвало да са налични увреждания по кожните повърхности на предната половина на лицето, гръдния кош, кръвонасядания по гръдния кош или гърба, контузия на белите дробове, а такива увреждания няма описани. Не са налице и инерционни увреждания. Болестна белодробна находка не е установена нито при аутопсията, нито преди това по време на трите извършени прегледа от лекари от Спешна помощ. Всички те за отразили наличие на „везикуларно” дишане, т.е. нормално дишане.

В особеното си мнение, в.л. д-р Г. застъпва тезата за двукратно падане: първо от трето стълбищно рамо към второ и от там претъркаряне към мястото, където е намерено тялото или падане от второ стълбищно рамо върху стълбището, последващ опит за ставане или движение и претъркалване до мястото, където е установено тялото, като не изключва възможност за движение след получаване на тежката ЧМТ. Заявява, че не е обичайно да се получават такива счупвания на ребрата при реанимационни дейности и ако има те би следвало да са по линия на гръдната кост и да липсват кръвонасядания поради липса на сърдечна дейност, респ. движение на кръвта.

Въззивната инстанция преценявайки всички факти и обстоятелства по делото приема за обективно и кредитира основното заключение на СМЕ. Имайки предвид взаимното разположение на стълбищните рамена, които са успоредни с широка площадка между тях е по-вероятно падайки назад тялото да се спре на тази площадка, а не да бъде установено в началото на стълбите. При падане странично директно върху по-долното рамо биха били налични увреждания по страничните линии на тялото и главата. От там би следвало да има приплъзване на тялото по стъпалата до установяване в крайна позиция. В подкрепа на тезата за едно падане са и свидетелските показания, според което се е чуло само едно ”туп”, т.е. имало е едно основно падане от височина. Освен това, при огледа, не са установени никакви други следи от кръв по стъпалата, освен петното под главата на пострадалия. Ако той беше паднал от по-горно рамо върху площадката или по-долното рамо, то там би следвало да има и следи от кръв, тъй като най-тежките черепни травми биха се получили там. Друго обстоятелството в подкрепа на тезата за еднократно падане от първо стълбищно рамо е и практическата невъзможност за извършване на каквито и да е движения, още по-малко ставане от страна на пострадалия при наличието на тежките ЧМТ, а те по механизма описан от д-р Г. не биха могли да се получат последни. По този вариант, най-тежките увреждания получават най-достоверно обяснение. По този вариант са съотносими и по-леки увреждания като откритата рана по задната част на рамото, забелванията на епидермиса в посока от горе-надолу и пр, дори насиняването по външната страна на глезена.

Експертното становище на двамата медици, както пред тази инстанция, така и пред първата, извежда логически и практически издържан механизъм на получаване на травмите, граден върху обективни и неоспорими факти и предоставящ достоверно пресъздаване на процесния инцидент. Заключението на двамата експерти  категорично и безспорно решава най-тежкия проблем в производството, произтичащ от невъзможността да се обясни правдоподобно, без хипотези за „откат”, „отскачане” или акробатични пози, едновременното възникване на съчетаните увреждания върху срещуположни повърхности на тялото. Въз основа на тези съображения съдът правилно е приел за необосновани и неправилни заключенията по предходните съдебномедицински и технически експертизи, касаещи механизма на възникване на уврежданията.

След като съдът приема, че пострадалият е паднал като е политнал назад от височината на първото стълбищно рамо, независимо от кое стъпало, следва да се прецени доколко установените и вменените нарушения са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

С обвинителния акт на подс. А. са вменени редица нарушения на нормативни актове съдържащи правила за безопасност и здравословни условия на труда. Някои от тях нямат никакво касателство към конкретния казус. Това са нарушенията по чл.5, ал.1 и ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, касаещо проектантите; по чл.5, ал.1, т.1 и т.2 от НМИЗБУТ-задължаваща възложителя да определи координатори по безопасност и здраве -за етапа на инвестиционното проектиране-когато възлага проектирането на повече от един проектант; за етапа на изпълнението на строежа - когато възлага изпълнението на строежа на повече от един строител или на строител, който наема подизпълнител; по чл.9, ал.1 и ал.2, т.1, б.”а”, np.3 и б.”л”, и т.2 от НМИЗБУТ, касаещо назначаването на координатор по безопасност и здраве за етапа на инвестиционното проектиране; по чл.11, т.1, б.”а” и б.”б”, т.5 и т.6 от НМИЗБУТ, касаещи единствено и само задължения на координатора по безопасност и здраве

Не е налице нарушение по чл.15, ал.1-ал.З, ал.5 и ал.6 от НМИЗБУТ, задължаващи строителя да извършва оценка на риска, обхващаща всички етапи на договореното строителство, избора на работно оборудване и всички параметри на работната среда, като при съществени изменения на първоначалните планове да актуализира въпросната оценка. Тези задължение, видно от представените доказателства са изпълнени. В тази връзка не може да бъде споделено становището на обвинението, че самоволното отстраняване на предпазния парапет на стълбището от един от работниците, само по себе си съставлява изменение на плана. Касае се за действия, поднадзорни на строителния техник, координатора по безопасност и здраве и „Служба по трудова медицина”ООД- гр.Добрич, носител на делегирания контрол. Същевременно следва да се има предвид, че обстоятелствената част на обвинението не съдържа каквито и да било констатации и съображения, свързващи понятието „строител” по чл.163, ал.1 от ЗУТ със СД”Възход Арньо-А. и Л.” или конкретно с подсъдимия, за да се персонализира субекта на вменените публичноправни задължения.

Не е налице и нарушение по чл.24, ал.1 и ал.2 от НМИЗБУТ, изискващи на строителната площадка да се допускат до работа само работещи и други лица, които използват осигурените им лични предпазни средства и специални и работни облекла, като задължават техническия ръководител или бригадира да отстрани работещите, които не използват осигурените им предпазни средства или са в нетрезво състояние. Очевидно в процесния случай се касае не за допуснато, а до противоправно проникнало в строителния обект лице, по отношение на което законът не е предоставил правомощия на евентуалния технически ръководител или бригадир, доколкото „отстраняване” е предвидено единствено и само спрямо „работещи”. Подсъдимият не попада в кръга на задължените от посочените разпоредби лица, а предмет на друго обвинение е въпросът за осигуряването на технически ръководител и определянето на бригадири.

Не е налице и нарушение по чл.64 от НМИЗБУТ, изискващ стълбите в границите на строителната площадка да се оразмеряват, за да имат достатъчна здравина и да се обезопасяват и използват така, че да предпазят хората от падане. Логическото тълкуване на цитираната норма, използваща понятието „стълби” в контекста на съоръжения като „работните платформи” и „проходните мостове” , налага извода, че се касае за същото такова преместваемо съоръжение, т.е. за подвижна стълба.

Въззивната инстанция споделя и виждането на съда относно възведените нарушения по Чл.50 и чл.52, ал.1, т.1-т.З от Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Установено е, че строителната площадка е оградена с телена ограда, има само един вход, който се заключва, с табели указващи забрана за влизане. Входът на сградата също се е заключвал, имало е инсталиран СОТ и пострадалият е бил този, който е пренебрегнал забраните и е проникнал там. Същият е проникнал в сградата без знанието и съгласието на собствениците и въпреки несъгласието им и при изричната поканата да напусне противозаконно е останал в обекта, поемайки пълната отговорност за действията си. В случая подсъдимият нито е бил длъжен, нито е могъл да знае, че пострадалият е все още в сградата, нито е могъл да предвиди, че ще си причини увреждания, несъвместими с живота.

Що се касае до възведеното нарушение по чл.40, т.1 и т.2, чл.61, във в-ка с §1, т.21 от ДР на НМИЗБУТ. Тезата на обвинението е, че подсъдимият е следвало да подсигури чрез поставянето на парапети или други съответни ограждения стълбищните рамена в сградата, за да предотврати падането от височина, а ако това е било технически невъзможно, да осигури безопасността чрез съответните сигнали, маркировки, предупредителни и забранителни знаци. Дружеството, чийто управител е подс. А. е едновременно „Строител” с отговорността по чл.163, ал.2 и задълженията по чл.163а от ЗУТ, във в-ка с чл.17-чл.25 от НМИЗБУТ, както и „Възложител”- с отговорността по чл.161, ал.4 и задълженията по ЗУТ и НМИЗБУТ по отношение на процесния обект. За всяка от тези правни фигури са предвидени различни правоотношения с техническия ръководител на строежа или бригадирите, които по силата на чл.26 и чл.27 от НМИЗБУТ фактически следва да установят възникването на сериозна и непосредствена опасност, каквато съставлява самоволното премахване на стълбищните парапети, да прекратят работата и да изведат всички лица от района на строителната площадка. Отделен е въпросът и за съществувалото по силата на чл.29, т.6 от НМИЗБУТ задължение на свидетеля Д. незабавно да уведоми ръководителя си за предприетите рискови действия. Дори да се приеме, че е следвало първото стълбищно рамо да се обезопаси с парапет, то липсата му не е в причинно следствена връзка с падането на постр. М. тъй като при падането си назад тялото на пострадалия не е пресичало мислената равнина, перпендикулярна на стъпалата и разделяща стьлбищните рамена, т.е. злополуката би настъпила по същия начин и със същия резултат дори при поставени перила.

С оглед изложеното, правилно и законосъобразно съдът е приел, че подсъдимият не е извършил или допуснал извършването на вменените му нарушения, както и че въпросните публичноправни задължения, инкриминирани от обвинението, не са в причинно-следствена връзка с процесния резултат. Много подробно и обстоятелствено окръжният съд е изложил мотиви, които се споделят напълно и от настоящата инстанция, относно липсата на причинно следствена връзка. Съдът е направил пълен анализ на всяко от вменените му задължения като е стигнал до единствения правилен извод, че не е налице причинна връзка между тези действия и настъпилия противоправен резултат. Анализът е обоснован с всички събрани доказателства по делото и настоящата инстанция няма да го повтаря. Всички изводи на съда са абсолютно обосновани и подкрепени от събраните писмени и гласни доказателства.

Поради установената липса на виновно поведение и причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат правилно и законосъобразно са отхвърлени и предявените граждански искове за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

В този смисъл и протеста и жалбата на частите обвинители и гр. ищци се явяват неоснователни, а присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 07.03.2014г. на Добричкия окръжен съд, постановена по нохд №91/2013г. по отношение на подсъдимия Й.А.А. с ЕГ№ **********.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                       2.