Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 104/07.06.           Година  2018                 Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                    Наказателно отделение

На десети май                                     Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар П. Паскалева

Прокурор Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 111 по описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 3, постановена на 15.02.2018 г. по НОХД № 405/17 на Окръжен съд гр. Добрич, с която подсъдимият Б. И. О. е признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл. 343 ал. 4 вр. ал. 3 б.“Б“ вр. ал.1 вр. чл. 342 ал. 1 от НК, като по чл. 54 ал. 1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години, на основание чл. 58 А ал. 1 от НК намалено с една трета до размер от четири години при първоначален общ режим. Съдът оправдал частично подсъдимия да е извършил деянието в нарушение на правилата от Закона за движение по пътищата по чл.21, ал.1 от ЗДв.П, по чл.41, ал.2 от ЗДв.П, по чл.42, ал.2, т.т.1 и 3 от ЗДв.П, по чл.123, ал.1, т.2, б.»б» от Здв.П и по чл.150 от ЗДв.П. Съдът се разпоредил и с веществените доказателства по делото. На подсъдимия били възложени направените по делото разноски.

         Въззивното производство е образувано по жалби на повереника на частните обвинители и на подс. О..

Повереникът навежда аргументи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, като моли да бъде увеличено до размер около средния на предвиденото в закона от 3 до 15 години. Счита се, че престъплението е с изключително тежък резултат и предвид общата превенция следва да се налагат максимално строги наказания. Подчертава, че са налице три квалифициращи елемента – неправоспособен водач, бягство от произшествието, един загинал и един тежко пострадал. Подсъдимият системно е управлявал МПС без да има право на това, видно от свидетелството му за съдимост, като месеци след деянието отново е бил спрян при управление на л.а. след употреба на алкохол и чужди регистрационни табели, показвайки пренебрежителното си отношение към закона. Повереникът счита, че наказанието е явно несправедливо, като към подсъдимия е проявен неоправдан либерализъм, не са отчетени всички обстоятелства и не биха били постигнати целите по чл. 36 от НК.

В жалбата си подс. О. счита, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, не е установено, че причината за смъртта е в пряка и непосредствена връзка с възникналото ПТП, както и че е напуснал произшествието, тъй като постъпил така от страх. Съдът не е отчел семейното му състояние. Иска отмяна на присъдата и връщане на делото на разследващите органи за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. В условията на алтернативност моли за намаляване на определеното наказание.

В хода на пренията пред настоящата инстанция представителят на прокуратурата счита, обвинението е категорично доказано. Оценява наложеното наказание като справедливо и моли за потвърждаване на присъдата.

Повереникът на частните обвинители намира, че жалбата на подс. О. е неоснователна, тъй като той сам пожелал провеждането на съкратено съдебно следствие и признал фактите и обстоятелствата по обвинителния акт. Обръща внимание, че според ТР 1/2009г. подсъдимият не може да прави искане за събиране на доказателства в разрез със събраните на досъдебното производство. Поддържа изготвената въззивна жалба за увеличаване на наказанието лишаване от свобода, като счита, че следва да бъде наложено такова над средния размер и след редукцията, да бъде постановено за изтърпяване, поисканото и пред първоинстанционния съд, в размер на пет години и шест месеца. Допълва, че не е задължително всички доказателства от ДП да подкрепят самопризнанията на подсъдимия, ако са налице достатъчни като брой и качество подкрепящи доказателства.

Защитникът на подс. О. пред въззивната инстанция поддържа жалбата на подсъдимия, счита че наложеното му наказание не следва да се увеличава. Отбелязва, че при постановяване на присъдата не е било отчетено поведението на водача на другият автомобил, който отклонявайки към дърветата вдясно е имал неадекватна и съответно неправилна маневра. Според защитника, предвид високата скорост на л.а. на подсъдимия, предприемането на аварийно спиране от страна другия водач би предотвратило удара и автомобилът би останал на пътното платно. На следващо място, според защитника е допуснато нарушение на правилата по чл. 372 ал. 4 от НПК, тъй като обясненията на подсъдимия не се подкрепят от събраните на ДП доказателства. В обвинителния акт е приета фактическа обстановка – за произшествие без между автомобилите да е имало съприкосновение, съвсем различна от показанията на свидетелите – че е имало удар между двете МПС. Посочва, че при пренията частните обвинители са приели обстановката по обвинителния акт, която е коренно различна от пресъздадената от тях в разпитите им, като по този начин буквално се отричат от показанията си като очевидци.

В последната си дума подс. О. заявява, че съжалява за случилото се, и че и той като участник малко е виновен.

Настоящият състав на въззивната инстанция извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК и с оглед доказателствата по делото счита следното:

 

І. По отношение на възражението за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение по чл. 372 ал. 4 от НПК.

 

Защитникът на подс. О. във въззивната фаза счита, че е било допуснато нарушение на процесуалните правила по чл. 372 ал. 4 от НПК, тъй като първоинстанционният съд е приел, че признанията на подсъдимия по фактическите положения на обвинителния акт се подкрепят от събраните по делото доказателства, а в действителност не е така. Гласните източници от ДП съдържат данни за удар между двете МПС, а във фактическата обстановка по обвинителния акт прокурорът е приел, че не е бил налице удар и съприкосновение между автомобилите. Защитникът обръща внимание, че по този начин подс. О. е признал факти и обстоятелства, различаващи се от доказателствата на ДП, без да изразява позиция по отношение на дължимото поведение от страна на съда и да формулира конкретно становище по какъв начин следва да бъде отстранено допуснатото процесуално нарушение.

Съставът на въззивната инстанция счита възражението за неоснователно по следните съображения:

1.Видно от изготвения протокол, съдебното заседание на 15. 02. 2018 г. по НОХД № 405/2017 г. е протекло в две самостоятелно обособени части – разпоредително заседание, в което са били обсъдени въпросите по чл. 248 от НПК, и незабавно след него - заседание по същество с провеждане на процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК с оглед изричното искане на подс. О. и защитника му.

В хода на разпоредителното заседание, организирано от ДОС в съответствие с процесуалните изисквания /изготвяне, обявяване и изпълнение на Разпореждане № 678/20.11.2017г. на съдията-докладчик/, страните по делото са изразили единодушно становището си, че на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правата на обвиняемия, пострадалия Е. А. и на наследниците на починалата при ПТП А.П. И.– Х.И., Т.Л. и П.П..

Изготвянето на обвинителния акт е една от процесуалните възможности, които ръководно решаващият в тази фаза орган – прокурорът, има за приключване на досъдебното производство. Действията на прокурора по гл. 18 от НПК изпълват съдържанието на последния стадий от първата фаза на наказателното производство. В случая, прокурорът при ДОП е изразил позицията си, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина /при проведените предявявания на разследването на 20-28.09.2017г. не са били формулирани искания за събиране на други/ и за повдигане на обвинение пред съда и изготвил обвинителен акт, съответстващ на съдържанието по чл. 246 от НПК. В обстоятелствената му част са отразени елементите по чл. 246 ал. 2 от НПК. Посочено е, че при завършване на маневрата изпреварване от подс. О., разстоянието между задната броня на управлявания от него л.а. е била на разстояние 6,44 - 8,65м от предната броня на л.а. на пострадалите, както и обстоятелството, че възприемайки навлизащият пред него в лентата му за движение л.а., свид. Е. А. отклонил автомобила си вдясно, преминал върху десния затревен банкет и последвал удар в крайпътно дърво.

Известно от съдебната практика е, че при несъответствие между доказателствената съвкупност с изводите по обвинителния акт и неправилно формиране на рамката на обвинението, което следва да ангажира главната фаза на производството, би било допуснато съществено и отстранимо нарушение в досъдебната фаза.

По разглежданото производство след узнаване съдържанието на обвинителния акт подс. О. и защитникът му не са формулирали позиция за допуснато нарушение на процесуалните правила по реда на чл. 247 Б ал. 3 от НПК. Не е налице такъв отговор от пострадалия и наследниците на починалата. В проведеното разпоредително заседание нито един от участниците и съдът не са констатирали в досъдебното производство да е било допуснато съществено и отстранимо нарушение на правата на обвиняемия, пострадалия и наследниците. С определението по чл. 248 ал. 5 от НПК съдът е взел становище по този въпрос и не е установил наличието на подобно нарушение. В срока на обжалване на този част на определението не са постъпили жалби, като само хипотетичен е въпросът дали биха били разгледани от въззивната инстанция в отсъствие на правен интерес от обжалване на постановен в съответствие с волята на страните съдебен акт.

На основание чл. 248 ал. 3 от НПК е недопустимо пред въззивната инстанция да се правят възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила по чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание.

Поради изложеното и съставът намира, че не подлежи на обсъждане допуснато при изготвяне на обвинителния акт по разглежданото производство съществено и отстранимо процесуално нарушение. Следователно, фактическите обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт и признати от подс. О., съставляват годна основа за провеждането на процедурата по гл. 27 от НПК – чл. 371 т. 2 от НПК.

2. Незабавно след като е възприел волята на подс. О. и защитника по чл. 248 ал. 1 т. 4 от НПК – за разглеждане на делото по реда на особените правила по гл. 27 от НПК, и по-точно по чл. 371 т. 2 от НПК, първоинстанционният съд е допуснал предварително изслушване на страните, разяснил на подсъдимия правата по чл. 371 от НПК и го уведомил, че признанието по чл. 371 т. 2 от НПК и събраните по ДП доказателства ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.

В протокола от заседанието е отразено изричното изявление на подс. О., че се признава за виновен, съжалява за случилото се, признава изложеното в обвинителния акт, вярно е записано и няма възражения по него, както и че не желае да се събират други доказателства за тези факти.

Съдът отчел признанието и преценил, че то е подкрепено от събраните в хода на ДП доказателства и се произнесъл на основание чл. 372 ал. 4 от НПК.

А)Проверката за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение по чл. 372 ал. 4 от НПК обхваща изследване на последователността на действията на съда и страните в съдебното заседание, отразена в протокола от 15.02.2018г. и не оставя място за съмнение, че разглеждането на делото по реда на чл. 371, т. 2 и сл. от НПК е извършено при спазване на процесуалните изисквания в частта, свързана с акта на признание от подсъдимия на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт. Подс. О. се е явил с упълномощен от него защитник още от ДП, разяснени са му били правата и последиците от разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, включително и невъзможността да бъдат събирани доказателства, опровергаващи направеното признание и намиращи се в разрез с обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразената двукратно позиция на подсъдимия, в съответствие с тази на защитника му, сочи на самостоятелно и доброволно формирано и обявено съгласие за разглеждане на делото по реда на чл. 371, т. 2 и сл. от НПК.

Б)На следващо място, проверката за процесуално нарушение по чл. 372, ал. 4 от НПК следва да обхване и обосноваността на извода на първоинстанционния съд, че валидно изразеното признание от подсъдимия по фактите и обстоятелствата по обвинителния акт е подкрепено от събраните в досъдебното производство доказателства.

Според защитника – противоречието между обясненията на обвиняемия в досъдебната фаза и свидетелските показания на возилите се в л.а. на свид. Е. А. – че удар между двете МПС-та е имало, и невъзприемането на съприкосновение между двете МПС в обвинителния акт, е довело до ситуация, в която подсъдимият е признал факти, които не са подкрепени от събраните по ДП доказателства. Това становище не може да бъде възприето по следните съображения:

-В проверката по чл. 372 ал. 4 от НПК съдът следва да преценява съответните доказателства от досъдебното производство и признаването на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а не обясненията по повод обвинението, дадени в предходната фаза на процеса от обвиняемия. В ДП обв. О. е признал вината си и е изразил съжаление, но се е възползвал от правото си да не дава обяснения по значимите за произшествието факти при проведените разпити на 21.06.2017г. /частични обяснения е дал само относно напускането на мястото на произшествието и семейното си положение/ и на 19.09.2017г. На 16.11.2017г. е декларирал, че няма какво да допълни към предходните си обяснения. Следователно, в качеството си на обвиняем – подс. О. не е потвърдил или отрекъл между автомобилите да е имало удар. В съдебното заседание от 15.02.2018г. е направил признание, че отразеното в обвинителния акт е вярно. Това е единственото процесуално значимо изявление, обхванато от проверката на първоинстанционния съд по чл. 372 ал. 4 от НПК.

- В свидетелските показания на свид. Е. А., С. А., Е. Л., П. П. /от 13.06.2016г./ е описан удар между л.а., управляван от подс. О. и този от свид. Е. А.. Свидетелките в л.а. на подсъдимия, дъщерите му, Д.А.– сочи, че е видяла кола, която карала пред тях и са се ударили, а свид. С.А.– твърди, че другата кола ги е ударила „отзад дето е багажника.“. /Свид. М.не помни нищо за катастрофата, тъй като бил много пиян./.

Всички обективни следи от произшествието, отразени в протокола за оглед, фиксирани на фотоалбума към него, състоянието на двата автомобила и съвкупността от свидетелски показания са били експертно изследвани. Установено е чрез изводите на комплексната трасологическа и автотехническа експертиза № 14, деформациите по автомобилите не могат да бъдат оставени от съприкосновение помежду им по време на произшествието. При изготвяне на експертизата вещите лица са огледали автомобилите, приложени са и цветни снимки, заснети от страните им, по които биха останали следи, ако между тях е имало удар.

Самостоятелна АТЕ е установила разположението на автомобилите при навлизане и в момента на установяването на л.а., управляван от подс. О. в лентата за движение на л.а. на пострадалите.

Комплексна съдебно медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза са дали отговор какъв е механизмът на настъпване на произшествието и на получаване на уврежданията от свид. Е. А. и А. И..

-Съгласно даденото в т. 4 на ТР № 1 от 6.04.2009 г. на ОСНК на ВКС задължително тълкуване, разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК не изисква всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят самопризнанието, наведено като аргумент и от повереника в заседанието пред въззивния съд. „Необходимо е приобщените доказателства да са достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимото лице.“ - Решение № 163 от 24.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 218/2014 г., I н. о., „Принципно е напълно достатъчно доказателствата от досъдебното производство да са надлежно събрани и заедно с направеното самопризнание да потвърждават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да е задължително те да са абсолютно еднопосочни и напълно и изцяло да съответстват на всички приети за установени такива“ - Решение № 41 от 22.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 69/2017 г., I н. о. Съставът съобрази и Решение № 83 от 31.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 686/2009 г., II н. о., Решение № 73 от 9.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1892/2014 г., III н. о. Решение № 350 от 5.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 967/2015 г., II н. о.

Видно е, че по настоящото производство съвкупността от надлежно приобщените писмено доказателствено средство – протокол за оглед, фотоалбума към него, веществените доказателства – двата леки автомобила, експертните оценки и допълнителни огледи по веществените доказателства – формират основата, по която безспорно могат да бъдат установени фактите, включени в предмета на доказване. С оглед на изложеното съдът не е имал основание да откаже провеждането на диференцираната процедура, тъй като по делото са налице достатъчни и несъмнени доказателствени факти, които подкрепят направеното от подсъдимия пред съда самопризнание и позволяват установяването на обективната истина относно осъществяването на инкриминираното деяние.

Предвид изложените съображения съставът не установи процесуално нарушение по чл. 372, ал. 4 от НПК допуснато от първоинстанционния съд при формиране на извода, че признанието от подсъдимия по фактите и обстоятелствата по обвинителния акт е подкрепено от събраните в досъдебното производство доказателства, и пристъпи към проверката по съществото на обжалваната присъда.

 

ІІ. От фактическа страна.

 

Решаващият съд е администрирал производството в съответствие с процесуалните изисквания, относими към съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК, като след депозираното в с.з. на 15.02.2018г. от подс. О. заявление, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, съдът установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти.

В изпълнение на правомощията си и с оглед задължителните указания по Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК по т. 8, съставът на въззивната инстанция приема за установени фактите и обстоятелствата, подробно описани в мотивите към разглежданата присъда и неоспорвани от страните. Доколкото не са установени процесуални нарушения при вземане на решението от съда за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК, правомощията на въззивната инстанция, с оглед цитираното тълкувателно решение, налагат проверката да бъде извършена по същите факти и обстоятелства:

На 01.05.2016г., около 17:00часа, по път III-7106, в участъка град Добрич – град Тервел, след село Карапелит, свидетелят  Е.Й.А. управлявал лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ТХ 3994 АМ, собственост на племенника му – свидетелят Е.Л. Р., който пътувал заедно с него на предната дясна седалка. Заедно с тях, на задната седалка били приятелката на последния – свидетелката П.Х.П. вляво, зад шофьора, майка й – свидетелката А.П. И., седяща в средата и вдясно на задната седалка – свидетелят С.И.А. – негов братовчед. Целта на пътуването била посещение на възходяща родственица на изброените по-горе свидетелки за Великден.

През цялото време свидетелят Е.А. управлявал поверения му автомобил с разрешената и около разрешената за извън населени места скорост. След излизане от посоченото населено място, докато карал по прав участък на пътя, дочул силен рев на застигаща го кола и простъргване на гумите като „от дрифт“. В момента, в който забелязал, че това МПС – лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ СС 2660 АМ се намира отляво на неговия и го подминава, видял как изведнъж водачът му – подсъдимият Б.И.О. рязко завива вдясно и колата му се завърта около оста си пред неговия автомобил. Поради малкото разстояние между двата автомобила и за да избегне челен удар, той отклонил надясно волана и управляваната от него кола се ударила в крайпътно дърво. Непосредствено след това и другият автомобил преустановил движението си вдясно, в затревения денивелиран пътен банкет.

След удара в дървото, свидетелят Е.А. усетил силна болка в десния си крак, но успял сам да излезе от колата. Свидетелите Е.Р. и С.А. също се измъкнали, като последният от тях помогнал и на свидетелките П.П. и А.И.да излязат навън. Е.А. и А.И.били приети в Ортопедично отделение на „МБАЛ-Добрич“-АД – Добрич

След инцидента подсъдимият, който е неправоспособен водач и неговата, по данни от делото, биологична дъщеря – свидетелката С.Р.А.напуснали местопроизшествието. Другата му дъщеря – свидетелката Д.Р.А.и свидетелят К.А.М., намиращи се също в колата, останали до пристигането на съответните полицейски органи и медицински екипи.

В хода на досъдебното производство с оглед изясняване на делото от фактическа страна и разкриване на обективната истина са били назначени множество експертизи: автотехнически, съдебномедицински експертизи на живо лице, съдебномедицинска експертиза за аутопсия на труп, трасологическа и автотехническа експертиза, комплексна съдебномедицинска, трасологическа и автотехническа експертиза и химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество.

От заключението на назначената по досъдебното производство автотехническа експертиза се установява, че при извършения оглед по кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система и на двата автомобила няма повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване. Установените повреди по кормилния механизъм и окачването на предния мост на лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ТХ 3994 АМ са настъпили при удара в крайпътното дърво.

Комплексна трасологическа и автотехническа експертиза № 14 ведно със снимков материал дава заключение, че при извършения оглед и на двата процесни автомобила по цялата им външна повърхност не са били установени следи от съприкосновение между тях.

Самостоятелна автотехническа експертиза дава заключение, че непосредствено преди произшествието лекият автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ТХ 3994 АМ се е движил със скорост около 99 км/ч, при която опасната му зона на спиране е имала дължина около 88м. При скорост на движение 90 км/ч опасната зона на спиране на този лек автомобил е следвало да има дължина около 76м; Непосредствено преди произшествието лекият автомобил „Опел Астра“ с рег.№ СС 2660 АМ се е движил със скорост около 121 км/ч.; При извършването на маневрата изпреварване в момента, в който лекият автомобил „Опел Астра“ с рег.№ СС 2660 АМ е започнал да навлиза в лентата за движение по посока град Тервел, той се е намирал вляво от лекия автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ТХ 3994 АМ, като предната броня на първия автомобил се е намирала на разстояние 1.93-4.14м по напред от предната броня на втория автомобил.; При завършването на маневрата изпреварване, в момента, в който лекият автомобил „Опел Астра“ с рег.№ СС 2660 АМ се е установил в лентата за движение по посока град Тервел, разстоянието между задната му броня и предната броня на лекия автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ТХ 3994 АМ е било около 6.44-8.65м.

В тази връзка експертът е дал крайно заключение, че за да бъде извършена безопасно маневрата изпреварване, при завършването на тази маневра и прибиране в лентата за движение по посока град Тервел, лекият автомобил „Опел Астра“ с рег.№ СС 2660 АМ е следвало да осигури минимална безопасна дистанция от 40 метра между него и движещия се вече зад него лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ТХ 3994 АМ.

За да бъде установен размера на причинените имуществени вреди по делото, е била изготвена и автотехническа експертиза с оценъчен характер, при която е констатирано, че възстановяването на лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ТХ 3994 АМ с цел отстраняване повредите му, нанесени при произшествието на 01.05.2016г. и бъдещата му експлоатация по предназначение, е невъзможно. Пазарната му стойност към датата на произшествието – 01.05.2016г. е била 8 900.00 лева.

При изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза за аутопсия на труп № 48/2016г., извършена след първоначалната съдебномедицинска експертиза на живо лице № 30/2016г., вещото лице е визирало, че при огледа и аутопсията върху трупа на Ангелина П. И.са установени следните увреждания: коремна травма – субкапсуларен хематом на слезката с начална организация, наличие на кръв в коремната кухина; счупване на ребра двустранно; счупване на голям пищял на дясната подбедрица с извършена оперативна интервенция и поставяне на Т-образна плака; множество кръвонасядания по лицето и крайниците; обща анемия на вътрешните органи, като причината за смъртта й е коремната травма – кръвоизлив под капсулата на слезката, с последващо разкъсване на капсулата и вътрекоремен кръвоизлив, довела до остра кръвозагуба. В допълнение експертът уточнява, че установените увреждания са резултат от удар с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат вследствие на настъпилото ПТП.

Съгласно експертното заключение, обективирано в съдебно медицинска експертиза на живо лице № 31/2016г. пострадалият Е.Й.А. е получил следните травматични увреждания: счупване на дясна бедрена кост; оток и разкъсно-контузна рана на челото и ожулвания по пръстите на двете ръце, като счупването на дясна бедрена кост е довело до трайно затруднение движението на долен десен крайник за период от около 5-6 месеца, а останалите увреждания в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Видно от назначената и изготвена по делото химическа експертиза, е че по време на настъпилото ПТП в кръвта на свидетеля Е.Й.А. не е констатирано наличие на алкохол, а по отношение на подсъдимия Б.И.О. не е било извършено аналогично изследване, тъй като бил напуснал местопроизшествието.

С оглед изясняване на механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие, както и на телесните увреждания на пострадалите лица, е била назначена и изготвена комплексна експертиза, като експертите в областта на техниката, трасологията и медицината са обективирали изводите, възприети в отразената фактическа обстановка.

Изложената фактическа обстановка се установява чрез съвкупността от взаимнодопълващи се и безпротиворечиви доказателства по делото, включващи самопризнанието на подсъдимия в съдебното производство, писмените доказателства и доказателствени средства, фотоаблумите, веществените доказателства, частично свидетелските показания, интерпретирани от заключенията  на множеството експертизи.

В мотивите към присъдата съдът е отчел, че в досъдебното производство свидетелските показания са били подложени на проверка в частта за съприкосновение между двата автомобила, като е възприел и поставил в решаващите си изводи опровергаващата ги комплексна трасологическа и автотехническа експертиза № 14. Становището на първоинстанционния съд е правилно. Свидетелите Е. А., Е. Л., С. А. и П. П. са попаднали екстремно в застрашаващо живота и здравето им събитие. Възможностите им да възприемат и запомнят значимите елементи в тяхната интензивност и хронология са били съществено повлияни от емоционалното им състояние, от физическите им усещания за болка, от внезапния психологически стрес. Фактът на появата на л.а., управляван от подсъдимия, навлизайки косо пред техния автомобил, и реално нищожната времева величина до тежкия удар в крайпътното дърво, безспорно са засегнали интелектуалните им възможности да отграничат междинните елементи на критичната ситуация. От друга страна, показанията на дъщерите на подс. О. не подпомагат изследването на обективната истина в тази част, тъй като свид. Д. А.не може да посочи къде и как е бил ударът, а свид. С. А.описва блъскане от л.а. на пострадалите в багажника на тяхната кола – твърдение напълно изолирано от всички останали доказателства. Поради изложеното, макар и очевидци на произшествието, съобщеното от свидетелите в двата автомобила за удар помежду им, не може да бъде противопоставено и категорично е изключено от експертното изследване на деформациите на автомобилите, следите от предметите, които са ги причинили, и находките на местопроизшествието.

Съставът намира за необходимо да обсъди следните възражения на подсъдимия и неговия защитник срещу изводите от фактическа страна:

1.Във въззивната си жалба подс. О. отправя редица възражения срещу фактическите и доказателствени изводи на първоинстанционния съд. Намира, че не е установено категорично, че причината на смъртта е в пряка и непосредствена връзка с възникналото ПТП, че не е доказано обвинението за напускането му на мястото, което било продиктувано от страха му от саморазправа, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин.

Тези възражения са напълно необосновани. Травматичните увреждания по починалата 4 дни след приемането й на лечение А. И.са били предмет на експертни изследвания. Травмите, които са довели до смъртта й са в пряка причинно-следствена връзка с увреждането й в момента на произшествието на 01.05.2016г.

Причините за напускане на произшествието от подс. О. не могат да бъдат свързани със страха му от саморазправа от возещите се в другия л.а. Това твърдение е неубедително и нелогично при отчитане на факта, че той е оставил дъщерите си сами в тази ситуация. Установено е, че минути по-късно на мястото са пристигнали екипи на полиция, на спешна помощ – извозили всички пострадали в болнично заведение, извършван е бил оглед и т.н. Трайното отсъствие на подсъдимия след произшествието е факт, в резултат на негово субективно решение, за което не са били налице уважителни причини. Последица от отсъствието му осуетеното изследване за наличие на алкохол в кръвта му, за каквото са събрани гласни доказателства.

Възраженията по въззивната жалба на подсъдимия имат характер на изявления за частично оттегляне на признанието по тези фактически положения, включени сред останалите по обвинителния акт, което не е възможно след постановяване на съдебното определение по чл. 372, ал. 4 НПК предвид задължителните указания по т. 8 от ТР № 1/2009г. на ОСНК на ВКС на РБ. В този смисъл са и трайно приетите изводи на съдебната практика - Цялостното признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, обуславя ограниченията в пределите на последващия инстанционен контрол.“ -  Решение № 185 от 16.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 425/2014 г., II н. о.,  „Направеното от подсъдимия признание на фактите по обвинението ограничава възможностите му за правна защита срещу тях (доколкото не може да ги оспорва, да иска събиране на допълнителни доказателства във връзка с тях и пр.). Закономерно следствие на това решение е въведеното с чл. 373, ал. 3 НПК ограничение и за съда - в мотивите на присъдата да приеме за установени изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства, позовавайки се на направеното от подсъдимия признание и подкрепящите го валидно събрани в досъдебното производство доказателства. Както вече бе отбелязано, това ограничение важи не само за първостепенния съд, но и за съдилищата от следващите инстанции.“ - Решение № 171 от 5.07.2017 г. на ВКС по н. д. № 432/2017 г., II н. о.

С оглед на правомощията си и изложените дотук съображения, както от процесуална, така и от фактическа страна, съставът счита, че признатите от подсъдимия и приети от първата инстанция факти по обвинението се подкрепят от събраните в досъдебната фаза доказателства. Доказателствата, в това число свързаните с изясняване на причината за смъртта на А. И., за напускането на подс. О. на местопроизшествието, са събрани при спазване на съответния процесуален регламент и правно значимото му признание по отразяващите ги фактически положения по обстоятелствената част на обвинителния акт обвързва настоящата инстанция.

2.Защитникът на подс. О. в пренията по същество пред настоящата инстанция счита, че при постановяване на присъдата не е било обсъдено поведението на водача на л.а. „БМВ“ – свид. Е. А., който отклонил автомобила вдясно, при което настъпил удара. Обръща внимание, че свидетелят е видял автомобила на подсъдимия и оценил маневрата като ненормална и доколкото е бил обвързан от задълженията по закон би следвало да отнеме газта или да използва спирачната система за да намали скоростта си на движение и да избегне ситуацията. Защитникът обобщава, че реакцията на водача, свид. Е. А., е била неадекватна и неправилна, предвид високата скорост на автомобила на подсъдимия с предприемането на аварийно спиране ударът би бил предотвратен и автомобилът му би останал на пътното платно.

В отсъствие на подобни възражения от страните, при категоричното признание на фактическите положения по внесения обвинителен акт, пред първоинстанционния съд не е стоял въпрос за оценка на поведението на свид. Е. А.. За първи път пред настоящата инстанция защитникът насочва внимание към изследване на възможностите на свид. Е. А. да предотврати произшествието. Съставът установи следното:

В експертните заключения на комплексната СМ, трасологическа и АТЕ /КСМТАТЕ/ и самостоятелната АТЕ по делото, интерпретиращи находките по протокола за оглед на ПТП се съдържат необходимите и достатъчни елементи за изясняване на повдигнатия въпрос.

Наближавайки мястото на произшествието, водачът на лекия автомобил „Опел Астра“ с рег.№СС 26 60 АМ – подс. О. предприел маневра изпреварване на движещия се пред него лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег.№ТХ 3994 АМ, управляван от свид. Е. А.. „На около 50 м до 62 м преди Ориентир-1 /крайпътно широколистно дърво, находящо се на 1 км след табелата за край на с.Карапелит, общ.Добричка/, лекият автомобил „Опел Астра“ с рег.№СС 26 60 АМ се е намирал на една линия вляво от лекия автомобил „БМВ 530 Д“ с рег.№ТХ 3994 АМ, като левите му колела са се намирали върху левия затревен банкет. В този момент водачът на лекия автомобил „Опел Астра“ с рег.№СС 26 60 АМ е отклонил автомобила си вдясно с цел да се върне върху платното за движение и в лентата за движение по посока град Тервел. При извършването на тази маневра подсъдимият Б.И.О. не се е съобразил със скоростта си на движение, отклонението вдясно е било рязко, вследствие на което лекият автомобил е започнал да се завърта около вертикалната си ос, изнасяйки лявата странична част на купето напред и плъзгайки се странично по платното за движение, се е насочил към десния затревен банкет. Движейки се така косо спрямо надлъжната ос на платното за движение, лекият автомобил „Опел Астра“ с рег.№СС 26 60 АМ се е върнал в лентата си за движение и пред лекия автомобил „БМВ 530 Д“ с рег.№ТХ 3994 АМ, след което е напуснал платното за движение и е преминал върху десния банкет.“ – заключение на КСМТАТЕ.

Движейки се на една линия вляво от л.а. на пострадалите, управлявания от подсъдимия автомобил не е съставлявал опасност за движението по отношение на свид. Е. А.. Предприетата от подс. О. маневра би могла да завърши правомерно и без да създаде критична ситуация. Когато обаче, л.а. „Опел Астра“ рязко се е отклонил вдясно, започнал е да се завърта и странично и косо да навлиза в лентата за движение на свид. Е. А. – опасността е била създадена изцяло от поведението на подсъдимия, като свидетелят не е имал техническа възможност да реагира и да предотврати със спиране произшествието.

Видно от заключението на АТЕ – при извършването на маневрата изпреварване в момента, в който лекият автомобил „Опел Астра“ с рег.№ СС 2660 АМ е започнал да навлиза в лентата за движение по посока град Тервел, той се е намирал на разстояние 39, 50 м от ориентир 1 и вляво от лекия автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ТХ 3994 АМ, като предната броня на първия автомобил се е намирала на разстояние 1.93-4.14м по напред от предната броня на втория автомобил. При завършването на маневрата изпреварване, в момента, в който лекият автомобил „Опел Астра“ с рег.№ СС 2660 АМ се е установил в лентата за движение по посока град Тервел, задната му броня е била на разстояние 15 м от ориентир 1, като разстоянието между задната му броня и предната броня на лекия автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ТХ 3994 АМ е било около 6.44-8.65м.

Скоростта на движение на л.а. „Опел Астра“ непосредствено преди произшествието е била 121, 18км/ч, като автомобилът е изминавал по 33, 66 метра в секунда. Движейки се с 33, 66 м в секунда, автомобилът на подсъдимия е изминал разстоянието от 24, 5 м от момента на навлизане /39, 50м преди ориентир 1/ до установяване /15 м преди ориентир 1/ в лентата пред автомобила на пострадалите за по-малко от една секунда.

Времето за възприемане на опасността и реакция на водача на л.а. „БМВ“ – свид. Е. А. възлиза на 1 секунда, за която автомобилът му би изминал около 27 м /при скорост от 98, 99 км/ч/, като за започване на реално спиране е необходимо изминат още 0, 4 секунди /време на сработване на спирачната система и време за нарастване на закъснението при спиране/. За да преустанови движението си автомобилът в рамките на опасната зона, свид. Е. А. е имал нужда от 88, 48 м, а при управление с разрешената скорост от 90 км/ч – зоната за спиране възлиза на 76, 43 м.

С оглед на изложеното, от момента на навлизане на л.а. „Опел Астра“ в лентата за движение на л.а. „БМВ“ е била създадена реална и внезапна опасност за движението, която свид. Е. А. не е могъл да предотврати чрез спиране. Навлизането и установяването на л.а. „Опел Астра“ пред л.а. на пострадалите не е позволявало на свид. Е. А. да разполага с необходимо време и разстояние дори да приведе в действие спирачната система. Още повече, свид. Е. А. не е могъл да предполага какви ще бъдат бъдещите действия на подс. О. в качеството му на водач на МПС при движението му по пътното платно. В рамките на около 24, 50м, от момента на създаване на опасността до момента на връщането на л.а. на подс. О. в лентата му за движение и пред управлявания от него л.а. „БМВ“ свид. Е. А. не би могъл да спре и е намерил единствено възможното решение като е отклонил вдясно л.а.

Предвид посочените съображения съставът счете, че поведението на свид. Е. А. не е допринесло за настъпване на произшествието. Свидетелят не е разполагал с възможност да преустанови движението на автомобила си и е потърсил избягване на критичната ситуация като е отклонил автомобила.

Съставът не установи други възражения, свързани с доказателствената съвкупност и анализа й.

 

ІІІ. От правна страна.

 

Съдът признал подсъдимия за виновен в това че на 01.05.2016г. по път III – 7106, на около 1 км след с.Карапелит, общ.Добричка, в посока град Тервел, обл.Добрич при управление на моторно превозно средство - лек автомобил  «Опел Астра», с рег.№ СС 2660 АМ и без да има необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение по пътищата – по чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Е.Й.А., изразяваща се в счупване на дясна бедрена кост, довело до затруднение на десен долен крайник за период от около 5-6 месеца и смъртта на Ангелина П. И., като е избягал от местопроизшествието и е управлявал, без да има необходимата правоспособност. Правната оценка на действията на подсъдимия е, че са осъществени обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.343, ал.4 от НК във вр. с чл.343, ал.3, б. „б“ във вр. ал.1 от НК във вр. с  чл.342, ал.1 от НК.

Съдът отграничил съставомерното нарушение на правилата за движение по чл.42, ал.1, т.2 от ЗДв.П - „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.“ и изложил мотивите си в дължима степен. В съответствие с указанията по Решение № 74 от 27.XII.1979 г. по н. д. № 63/79 г., ОСНК на ВС, „вината на водача ще се определя от нарушенията на правилата за движение, които са в пряка причинна връзка със същата. В процеса на управление на пътното превозно средство преди злополуката водачът може да е допуснал и други нарушения на правилата за движение, но те не могат да му се вменяват във вина, ако злополуката не е пряка последица на същите.“. В този смисъл било постановено и частичното оправдаване на подс. О. за нарушения по чл.21, ал.1 от ЗДв.П, по чл.41, ал.2 от ЗДв.П, по чл.42, ал.2, т.т.1 и 3 от ЗДв.П, допуснати от подсъдимия, но не в причинна връзка с резултата. Друга група норми, запълващи състава на обвинението правилно е била изключена - по чл.123, ал.1, т.2, б.»б» от Здв.П и по чл.150 от ЗДв.П, тъй като са въведени като квалифициращи по-тежко наказателната отговорност на дееца – съответно признаци по чл. 343 ал. 3 – бягство от произшествието и неправоспособен водач.

При проверката на правните съображения по присъдата, съставът счете за необходимо да обсъди следното:

Същностна специфика на разглежданото по делото произшествие е, че престъпният резултат е настъпил без да е налице съприкосновение между двете леки автомобила. Допуснатото нарушение на правилата за движение, в частност за дължимото съобразяване на водач, предприел изпреварване с движещият се в неговата посока изпреварван автомобил, е поставило свид. Е. А. в невъзможност да реагира и да предотврати произшествието. Ситуацията се е развила за време, по-малко от времето за аварийно задействане на спирачната система на л.а., в който са се возили пострадалите и неговия водач не е имал техническа възможност да спре безопасно. Отклоняването на автомобила вдясно свидетелят е предприел в търсене на решение за справяне с критичната ситуация, провокирана от подс. О. на пътното платно, и при невъзможност да се предвиди непосредствено предстоящото му поведение на пътя. Промяната на посоката на движение, като опит да се избегне случващото се на платното, е довела до челния удар на л.а. в крайпътното дърво и тежките увреждания на двамата пътници. Съобразяването на съдебната практика установява сходни фактически елементи в производствата, по които са били постановени Решение № 80 от 7.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 1824/2014 г., I н. о., НК – „Няма как иначе да бъде обхванато правно "засичането" на мотоциклета от лекия автомобил - уредено е само като специфично съдържание на дължимата прогноза по ал. 1, т. 2 (изпреварващият "да се убеди" спрямо изпреварвания, че няма "да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение"), Решение № 486 от 10.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2424/2011 г., II н. о., „Обстоятелството, че липсва съприкосновение между управлявания от подсъдимия автомобил и автомобилите, в които се возели пострадалите, е без значение за отговорността на Г., след като той, нарушавайки правилата на чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е създал критична ситуация. Причинноследственият континуитет между настъпилите общественоопасни последици и инкриминираните действия на касатора Г. не е нарушен и съдът законосъобразно е ангажирал наказателната му отговорност.“, Решение № 508 от 29.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1589/2012 г., I н. о. – „Вярно е становището, че предприетата от подсъдимия маневра "изпреварване", извършена в нарушение на правилата за движение, е поставила началото на причинния процес, предизвикал съставомерния резултат. Правилно е решен и въпросът относно релевантната причинна връзка. Прието е, че такава е налице между допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение и престъпните последици. Този извод не се променя от обстоятелството, че липсва съприкосновение между автомобила на подсъдимия и този, управляван от св. Р., тъй като единствената причина за отклонение на автомобила "Д." в насрещното движение е неправомерното поведение на подсъдимия на пътното платно, а водачът на "Дачията" е действал при условията на "спасителна маневра", Решение № 133 от 5.03.2007 г. на ВКС по н. д. № 791/2006 г., I н. о. – „Налице е причинно-следствена връзка между допуснатите нарушения от подсъдимия С. и вредоносния резултат. При правомерно поведение от страна на последния ПТП не би настъпило, защото нямаше да има обективна причина пострадалият А. да не продължи праволинейното си движение в своята пътна лента…“ и др.

Оспорва се по въззивната жалба бягството от местопроизшествието. Подсъдимият сочи, че се е страхувал от саморазправа, разгледано и отхвърлено като неубедително от фактическа страна. Според Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС, т. 4. „За квалифицираните състави по чл. 343 НК... б. „и)“ Квалифициращият признак "избягал от местопроизшествието" следва да се разбира в смисъл, че деецът без уважителна причина е напуснал местопроизшествието с цел да се укрие или да заличи доказателства или участието си в транспортното произшествие“. Не се установява наличието на каквато и да е извинителна причина подс. О. да не остане на мястото. Не е била налице необходимост да отиде или да бъде закаран в болнично заведение, не е оказал такава помощ на пострадали и т.н. С оглед на което съставът подкрепи правната оценка на деянието, включваща и този квалифициращ признак, включен в чл. 343 ал. 3 от НК .

Безспорно са налице и обективните признаци – деецът да е неправоспособен водач /в чл. 343 ал. 3 от НК/, както и с оглед престъпния резултат – причинена смърт на едно лице и средна телесна повреда на друго лице / по чл. 343 ал. 4 от НК/.

Правилни са изводите на ДОС относно субективната страна на деянието, извършено от подс. О.. Подробно е обсъдена формата на вината, изразена като несъзнавана непредпазливост, небрежност. Подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на тежки престъпни последици в причинна връзка с неправомерното му поведение, макар и да не го е сторил.

Съставът не констатира необходимост от излагане на допълнителни правни съображения.

 

         ІV. Относно наложеното наказание.

 

Въззивната жалба на частните обвинители и в условията на алтернативно искане жалбата на подсъдимия са насочени към преценка на справедливостта на наложеното наказание. Частното обвинение аргументира подробно и претендира увеличаване на наказанието лишаване от свобода около средния размер, а подсъдимият иска намаляване на определеното наказание и счита, че не е било взето предвид тежкото му семейно положение.

Проверката на присъдата в тази част налага изследване на правилното прилагане на принципите на законосъобразност и индивидуализация на наказанието.

Рамките на наказанието лишаване от свобода, предвидено за престъплението в което подс. О. е признат за виновен са от 3 до 15 години.

За да наложи наказанието в размер под средния за срок от 6 години, по чл. 54 от НК първоинстанционният съд е изложил съображения по изясняване на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изрично е откроил смекчаващи – чистото му съдебно минало към момента на извършване на деянието поради настъпила реабилитация, наличието на добри характеристични данни, липсата на образувани други наказателни производства срещу него, както и на наложени наказания за извършени нарушения по закона за движението по пътищата, считано от 2009г. до момента на деянието и утежненото му семейно положение. От друга страна, като отегчаващи обстоятелства е оценил – наличието на два квалифициращи елемента /вдействителност са три/ и последващо осъждане на подсъдимия също за престъпления по транспорта.

Съставът не може да се съгласи с оценката на първоинстанционния съд, че липсата на нарушения по ЗДвП след 2009г. и на други наказателни производства срещу подсъдимия могат да бъдат ценени като смекчаващи отговорността му. Правомерното поведение на членовете на обществото е дължимо и от осъществяването му не следва да бъдат извличани облаги, свързани с наказателната отговорност за определено деяние. Въздържането на едно неправоспособно лице да управлява МПС и/или да извърши престъпление не може да бъде интерпретирано като обстоятелство, налагащо по-ниско наказание.

Проучването на документите по делото, относими към индивидуализацията на наказанието, установява, че подсъдимият е неправоспособен водач на МПС, никога не е имал издадено свидетелство за управление на  МПС. Независимо от това, трайно управлява МПС, санкционирано и преди, и след разглежданото произшествие. Съзнавайки, че няма право да управлява МПС си е купил такова. Нещо повече, подсъдимият работи като тракторист, за което се изисква правоспособност по чл. 150 А ал. 2 т. 16 от ЗДвП. Тези данни разкриват специфично завишената обществена опасност на личността му да не се съобразява с правилата по ЗДвП и относимите нормативни актове.

Степента на обществена опасност на деянието действително е висока. Произшествието е от вида на най-укоримите от обществото престъпления по транспорта. Едновременно с това, подобни деяния са често разпространени, генерирани от множество социални и лични фактори в пренебрежение на установения законов ред. Особен отпечатък върху оценката за обществената опасност има наличието на три по-тежко квалифициращи деянието признака – неправоспособен водач, бягство от произшествието, едновременно причиняване на смърт на едно лице и средна телесна повреда на друго. Ведно със съставомерното нарушение, подсъдимият е допуснал и други сериозни нарушения на правилата за движение, особено съществено от които е управлението със значително по-висока /121 км/ч/ от допустимата /90 км/ч/ скорост в пътния участък. Управлявал е МПС, което макар и изправно е било спряно от движение от КАТ, обстоятелство, което подсъдимият е знаел към момента на купуването му. Ведно с тежкия престъпен резултат отнел живота на А. И.и увредил свид. Е. А., с деянието на подсъдимия на свид. Е. Л. са били причинени и значителни имуществени вреди, тъй като не е възможно да бъде възстановен за следваща експлоатация собственият му л.а. „БМВ“. С оглед Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по н.д. № 273/2008 г., III н. о., съгласно което "значителни имуществени вреди" са налице, когато паричната им равностойност е не по-малка от 14 минимални работни заплати за страната към момента на извършване на деянието, щетите в размер на 8 900лв., явяващи се пазарна стойност на л.а. „БМВ“ надхвърлят стойността на 14 МРЗ /5 880лв./ при размер на МРЗ към 01.05.2016г. – 420лв. С тези си характеристики деянието се откроява спрямо съответни по квалификация други престъпления.

Съобразявайки изложеното съставът счита, че наложеното на подс. О. наказание лишаване от свобода следва да бъде увеличено до размер от осем години при запазване на относителната тежест на решаващите смекчаващи обстоятелства – семейното положение, признание и съжаление за извършеното. Оценката на значителните потребности на личността на подсъдимия от поправяне и превъзпитаване и охраняването на интересите на обществото, в случая могат да бъдат постигнати единствено чрез това наказание, тъй като кумулативното лишаване от право да управлява МПС не може да бъде постановено. В този размер основното наказание се явява съобразено с всички значими за отговорността на подсъдимия обстоятелства и се явява справедливо отражение на извършеното.

По силата на чл. 58 А ал. 1 от НК съдебната процедура е свързана с намаляване на наказанието лишаване от свобода с една трета – до размер от 5г. и 4м. Промяната не налага ревизиране на решението на първоинстанционния съд за общ първоначален режим на изтърпяване в съответствие с новия чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС.

В този смисъл въззивният съд счита, че постановената от Окръжен съд гр. Добрич присъда следва да бъде изменена в частта на определеното като размер спрямо подс. О. наказание. Увеличаването на наказанието е в съответствие с въззивната жалба на частните обвинители, представляване от техния повереник.

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отмяна или изменение.

         По изложените съображения и на основание чл. 337 ал. 2 т. 1 от НПК въззивният съд

 

р е ш и :

 

         Изменя присъда № 3 на Окръжен съд гр. Добрич, по НОХД № 405/2017 г., постановена на 15.02.2018 г., като УВЕЛИЧАВА наложеното на подс. Б.И.О. за извършеното от него престъпление по чл.343, ал.4 от НК във вр. с чл.343, ал.3, б. „б“ във вр. ал.1 от НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от шест на ОСЕМ ГОДИНИ, което на основание чл. 58 А ал. 1 от НК намалява с една трета и постановява за изтърпяване наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ПЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

        

Потвърждава присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :