Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

Номер 118/24.06.       Година  2015             Град Варна

 

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

Варненският апелативен съд                Наказателно отделение

На двадесет и втори май        Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Янко Янков  

                            ЧЛЕНОВЕ:   Румяна Панталеева

Светослава К.а

 

 

Съдебен секретар С.Д.

Прокурор Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 112 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

Предмет на проверката е присъда № 34/25.03.2015 г. по НОХД № 1434/14 г. на окръжния съд в град Варна, с която Д.С.С. и Г.Г.А. са били признати за виновни и осъдени по чл.244, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр чл.54 от НК, на лишаване от свобода съответно за четири и три години и шест месеца при първоначален строг режим в затвор. По отношение на подсъдимия А., по реда на чл.68, ал.1 от НК, е било приведено в изпълнение и предходно наказание от същия вид, в размер от една година и шест месеца. На основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК по делото са били отнети в полза на държавата 57 подправени банкноти с номинал от по сто евро, като е разпоредено да бъдат унищожени.

 

Въззивното производство е образувано по жалби от адвокат С.С.,***, като защитник на подсъдимия С., с която се иска намаляване на наказанието  и от адвокат Й.Д.,***, за подсъдимия А., от чието име иска да бъде оправдан, или осъден за недоносителство по чл.248 от НК.

Жалбите се поддържат в съдебно заседание, а становището на представителя на въззивната прокуратура е, че присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена.

 

Окръжният съд намира, че позоваването на жалбоподателите на необоснованост и несправедливост на присъдата е неоснователно и липсват допуснати процесуални нарушения, ограничаващи правата на страните по делото, поради което същата следва да бъде потвърдена.

 

За да вземе осъдителното решение, първоинстанционният съд е приел, в съответствие с внесеното обвинение, че за времето от неустановена дата през м. май, до 23.06.2014 г. в гр.Варна, в съучастие, всеки от тях като извършител, двамата подсъдими са държали неистински парични знаци в големи количества - 57 банкноти от по 100 евро, за които знаели, че са подправени. По реда и със средствата на НПК, на проведеното съдебно следствие са събрани и проверени всички налични фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина. Окръжният съд е установил фактическа обстановка, без съществени отличия от първоначалното фактическо обвинение по обвинителния акт, която накратко се свежда до следното:

Двамата подсъдими Д.С. и Г.А., както и майката на А. – М.З., живеели в апартамента на С. ***. М.З. работела в района на дом „Младост”, където полагала грижи за възрастен човек в домашни условия.

В периода май-юни 2014 г. подсъдимите посетили неколкократно заведението на свидетеля Н.Р., който се познавал със С. от затвора, и на когото последният разкрил, че има фалшиви банкноти евро, като му предложил да ги пласират, но до реализацията им не се стигнало. Разговорите се водели в присъствието на подсъдимия А..

Подсъдимият С. предложил същото и на свидетеля Б.К., като на срещите им присъствала също свидетелката Ж.К.. Пред К. подсъдимият С. уточнил, че заедно със свой приятел имат около 5 000-10 000 евро - фалшиви банкноти от по сто евро, и му поискал съдействие в намирането на пазар за разпространението им. За целта му предал една от тези банкноти, като казал да изчакат другото момче, за да даде и то съгласието си за това. След малко пристигнал подсъдимият А., и макар да изразил гласно недоволството си от това да раздават банкноти на всеки, не си я взели обратно от свидетеля К.. Последният обаче сам я върнал след време, когато подсъдимият С. му се обадил и разбрал, че не му е свършил работата. На срещата за връщането на банкнотата отново били двамата подсъдими.

На 23.06.2014 г. подсъдимите имали нова среща с неустановено лице в опит да се пласират фалшивите пари. В изпълнение те наели такси – автомобил, управляван от свидетеля Симеон Г.. На предната седалка до него седнал подсъдимият А., който му задал маршрут дом „Младост” и Мебелна палата. В движение той уточнил, че първата цел е ул.”Лира”, но междувременно провел телефонен разговор, в хода на който дал знак на таксиметровия шофьор да не се отбива от главния булевард, а да продължи в посоката към Мебелната палата. Преди това, на попътната спирка пред магазин „Пикадили Младост”, подсъдимият А. показал на таксиметровия шофьор къде да спре, за да изчакат някого. Към колата приближила М.З., подсъдимият А. слязъл и взел от нея някакъв плик, който предал на подсъдимия С. и казал да потеглят към Мебелната палата. Там първоначално подсъдимият А. казал на таксиметровия водач да спре на попътната спирка, но после го накарал да се премести на разположения по продължение паркинг пред музей „Владислав Варненчик”, като от разговора между двамата подсъдими свидетелят разбрал, че искат да застанат на определено място, така че да имат видимост към отсрещната спирка пред Изчислителния център.

Междувременно в криминална полиция при ОД МВР Варна се работело въз основа на оперативна информация, че подсъдимите разпространяват фалшиво евро. Служителите, сред които свидетелката СТ.П., действали въз основа на предварително изготвен план на операцията, и при засичането им на 23.06.2014 г. на паркинга, се пристъпило към задържането на подсъдимите. В плика, предаден от М.З. на подсъдимия А., а от него – на подсъдимия С., били установени петдесет банкноти от по 100 евро, за които в последствие експертизата дала заключение, че са фалшиви.  При задържането подсъдимите съобщили, че в майката на А. има още банкноти, и след издирването й в къщата, където работела /на ул.”Лира”/, тя предела доброволно още седем банкноти със същия номинал.

 

Присъдата не е необоснована и незаконосъобразна.

Въз основа на така установените факти, убедително се налага извод, възприет и от първоинстанционния съд, че държането на подправените парични знаци е осъществено и от двамата подсъдими, в условията на задружна престъпна дейност, като всеки от тях е имал качеството на извършител по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, респ. че материалният закон е приложен правилно и по отношение на подсъдимият А., чието престъпно поведение е надхвърлило рамките на по-леко наказуемото престъпление недоносителство по чл.248 от НК, за чието прилагане има искане във въззивната жалба от негово име. Правните изводи по делото се основават на свидетелските показания и логическите заключения, които се налагат при анализа на така изложените факти. В крайния момент – задържането на двамата подсъдими, фалшивите банкноти са се намирали у подсъдимия С., но всички доказателства сочат, че е имало общност на умисъла при тяхното държане, както и в намеренията да бъдат пуснати в обращение.

В рамките на целия инкриминиран период двамата подсъдими са живеели в едно жилище и доказано извън него са прекарвали част от времето си също заедно. Така те са посетили заедно няколко пъти заведението на свидетеля Райнов, и при едно от тези посещения подсъдимият С., в присъствието на подсъдимия А., е поискал съдействие за пласирането и включването в оборт на парите. На свидетеля К. той вече изрично е казал, че парите са на двамата, и е показал, че въпросите във връзка с тях, следва да се решават от двамата. Идвайки по-късно на срещата с К., подсъдимият А. ясно е изразил отношението и съпричастността си към банкнотите. Свидетелката К. също потвърждава, че на тази среща, както и на последващата, в която първоначално предадената на К. банкнота е била върната, са били и двамата подсъдими.

Фактите, установени чрез разпит на свидетеля Б.К., се установяват от протоколираното в съдебното заседание и приобщеното чрез прочитане на показанията му от досъдебното производство. Обратно на твърдението във въззивната жалба от адвокат С., тези показания не съдържат противоречие по въпроса чия е валутата, а относно възникналото единствено такова /на което се позовава адвокат Д./ - при изясняване кой точно от двамата подсъдими физически му е предал банкнотата – свидетелят е дал разумно обяснение за объркването си, като само по себе си това объркване е в подкрепа на съществуващото в него съзнание, че фалшивите пари са и на двамата. Употребата на наркотици към момента на инкриминираните събития, като единствен факт, при това добросъвестно деклариран от свидетеля, не е достатъчна за да се поставят под съмнение неговите показания. Няма данни, и той не е споделял за болестни паметови проблеми или такива във възприятията, а и очевидно състоянието му е било такова, че да не създаде притеснения у подсъдимите когато му възлагат „работата”, при това позволявайки му да узнае уличаващи ги факти.

Всички свидетелски показания по делото са дадени от лица, или без никакви отношения с подсъдимите, т.е. напълно безпристрастни, или намиращи се в добри отношения с подсъдимия С., което, без налични други конкретни данни, изключва евентуална тяхна недобронамереност към подсъдимия А., когото всички са възприемали като негов приятел. Това се отнася изцяло и за свидетелката К., с чиито показания отново не е създадено противоречие, и с които тя добросъвестно е изложила само фактите, които лично е възприела. 

Обясненията на подсъдимия А. не кореспондират с останалите доказателства по делото и са в противоречие с правилата на формалната логика, поради което следва да бъдат оценени като защитна теза, която не може да бъде кредитирана. Според настоящият съдебен състав, съвсем не е нормално и приемливо в житейски план, лансираното от този подсъдим съждение, че 60 годишна жена, като види 5000 евро в стаята на другиго, е нормално да ги вземе, пък било то и по съображения за сигурност, при това да тръгне с тях из града, и да ги отнесе на мястото, където работи. Още повече, че според обясненията пък на С., и то последните, които би следвало да кореспондират с тези на А., парите, макар и понякога местени, обичайно са стояли на секцията в неговата стая, добре забележими, а тази стая редовно е била почиствана от майката на А., за това не може да бъде обяснено защо тя би се „погрижила” за тях като ги вземе по своя воля не друг път, именно в деня на задържането.

Денят на задържането всъщност е и ден на уговорена среща с неизвестно лице, отново по повод на евентуалната реализация на фалшивите евро. И че на тази среща е трябвало да отиде не само подсъдимият С., а отново двамата, се изяснява от показанията на таксиметровия шофьор Г.. Последният категорично опровергава тезата на А., че само е щял да остави С. при Мебелната палата, тъй като сам бързал за кв. „Вл. Варненчик” /находящ се на значително разстояние от едноименния музей/. През цялото време на пътуването с водача на таксито контактува единствено А., който още с качването си му задава не три, а две цели – района на дом Младост и Мебелната палата, без изобщо да споменава Владиславово. Първата цел е мястото, където пристига майката на А. и предава парите, а втората цел е мястото на срещата. Когато приближават Мебелната палата, подсъдимият А. също не споменава, че тук ще слезе спътникът му, а сам той ще продължи в друга посока, а обратно, започва да дава указания на шофьора за избор на място за паркиране, очевидно съобразено с предстоящата среща – първоначално го кара да спре на попътната спирка, а после да се премести напред, където в края на булеварда е паркинга на музея, и от където, както става ясно от разговора между двамата подсъдими, възприет от Г., ще може да се наблюдава отсрещната спирка пред Изчислителния център. Едва в хода на такива приготовления и намествания, се е пристъпило към реализация на полицейската операция, планирана отпреди /защото това не е инцидентно задържане/, според свидетелката Петрова - въз основа на оперативна информация, че и двамата подсъдими разпространяват фалшива валута.       

 

Присъдата не е несправедлива.

Искането на адвокат С., наказанието на подсъдимия С. да бъде определено в хипотезата на чл.55 от НК е в противоречие с оценката на обстоятелствата от значение за степента на неговата отговорност. При определяне на наказанието му следва да се имат предвид от една страна миналите му осъждания, които са значителен брой и го определят като личност с установен престъпен начин на живот, както правилно е установил окръжният съд, а от друга - съзнанието за собствената си отговорност, обективирано в частичните му самопризнания. С оглед заетата позиция в съдебната фаза на делото обаче, не е налице пълно съдействие и изцяло добросъвестно поведение в наказателното производство – разбира се, това обстоятелство не е отегчаващо отговорността, доколкото е своеобразен израз на упражненото право на защита, но и не позволява на частичното самопризнание да се отдаде претендираната от защитата тежест. Окръжният съд неправилно е отчел като смекчаващи отговорността две други обстоятелства – възрастта на подсъдимия, която не отговаря на разбирането на съдебната практика за „млада”, както и „липсата на отрицателни характеристични данни”, което само по себе си е един отрицателен факт без значение по делото. Същевременно отегчаващи отговорността обстоятелства са активността и упоритостта, която първостепенният съд неправилно е отнесъл към деянието /доколкото то се е изразило в държане/, и която следва да бъде оценена като упоритост в действията, изразили се в последователното търсене на начини за реализация, т.е. включване в обращението, на фалшивите пари. Несериозно е и не следва да бъде коментирано предположението, отбелязано във въззивната жалба, че ако неистинската валута се изнася предимно в чужбина, ще е налице по-ниска степен на обществена опасност.

Анализът на относимите обстоятелства, при които следва да се решава въпроса за определяне на справедливо и съответно наказание на подсъдимия С. сочи, че по отношение на него не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, с което и отпада необходимостта от преценка дали и най-ниското предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. А при съобразяване с изложените по-горе факти, на които следва да се основава индивидуализацията, става ясно, че отмереното под средния размер на санкцията лишаване от свобода за четири години съвсем не е несправедливо занижено, и всяка следваща проява на снизхождение по отношение на подсъдимия С. би била в противоречие със законовото изискване за справедливост. 

Задължен служебно за проверка по отношение справедливостта на наказанието и на подсъдимия А., въззивният съд констатира, че и това наказание не е завишено. От обстоятелствата, намерили място в мотивите на окръжния съд като смекчаващи неговата отговорност, не може да бъде възприето нито едно – по отношение на възрастта и липсата на отрицателна характеристика – на основание изложените вече мотиви, а относно мнението на окръжния съд, че той „има извънбрачно дете за което следва да се грижи” – поради липсата на убедителни доказателства. От друга страна е безспорно предходното му осъждане за грабеж в условията на продължавано престъпление, както и фактът, че е осъществил инкриминираната престъпна дейност в изпитателния срок по предишната присъда.  Същевременно, в утвърждаване на данните по настоящото дело, че срещу този подсъдим се е водело и друго наказателно производство – на официалната страница на Районен съд Пловдив може да бъде направена общодостъпна справка, от която се установява, че е налице влязла в сила присъда № 132/01.04.2015 г., по НОХД № 4040/2014 г., VIII наказателен състав, с която подсъдимият А. е признат за виновен и осъден по чл.206, ал.3, вр.чл.26 от НК за обсебване на два лизингови леки автомобила на обща стойност 107 570.65 лева, извършено през месец февруари 2009 г.

 

По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани други основания за отмяна или изменение на присъдата, на основание чл.338 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 34/25.03.2015 г. по НОХД № 1434/14 г. на Окръжен съд Варна.

 

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: