Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер  78/03.05.2018 година              Град  Варна

 

                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд                                 наказателно отделение                            

На тридесети април                           две хиляди и осемнадесета година                                                

В  открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА ТОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:   ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

                      УЛЯНА САВАКОВА              

                 

Секретар:Петранка Паскалева

Прокурор:Светла Курновска

като  разгледа  докладваното от  съдия Д.Сапунджиева

ВНОХД                            номер 112               по описа за 2018   година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на подс. М.Д.А., чрез неговия защитник-адв.Н.Д.Д.-*** против присъда №13 от 09.02.2018г. по НОХД №1548/2017г. по описа на Окръжен съд – Варна.

С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343,ал.1,б.“в“ във вр. с чл.342,ал.1 от НК, като му е било наложено наказание при условията на чл. 58а,ал.1 от НК, в размер на две години „лишаване от свобода“, при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНС,  както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години, на осн. Чл.343г, вр. с чл.37,ал.,т.7 от НК.

В жалбата се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като се счита, че са налице основанията на чл.66,ал.1 от НК за отлагане изтърпяване на наказанието. Сочат се основания за неправилно приложение на материалния закон, като се излагат съображения за липсата на причинно-следствена връзка между посоченото правило на чл.21,ал.1 от ЗДвП и настъпилия противоправен резултат-ПТП.Иска се изменение на постановената присъда, като се приложи закон за същото престъпление и подсъдимия бъде признат за невиновен и оправдан по това му обвинение.На следващо място се иска приложението на чл.66,ал.1 от НК и отлагане изтърпяването на така наложеното наказание „лишаване от свобода“за максималния законов срок.

В съдебно заседание въззивникът лично и чрез защитника си–адв.Д., поддържа жалбата изцяло.

Въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена изцяло.

В личната си защита и последна дума подсъдимият А. заявява, че съжалява за извършеното. Иска да му бъде дадена възможност да се поправи.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

 Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на т.нар. „съкратено съдебно следствие”-чл.371, т.2 от НПК.Решаващият съд е приел самопризнанието на подсъдимия по фактическите положения на обвинителния акт, като подкрепено от събраните в ДП доказателства. Мотивите в разглежданата присъда са изготвени съобразно чл.373,ал.3 от НПК.

Задължителните указания по т.8 на ТР №1/2009г. на ВКС, налагат при правилно приложена процедура по чл.372,ал.4 и чл.373,ал.2 и 3 от НПК, въззивната инстанция да реши делото по същите фактически положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

С оглед на изложеното, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият  М.Д.А. притежавал СУМПС за категория В от 19.04.2004г. и за категория С от 21.02.2013г..

На 02.04.2017г. около 19,00 часа подсъдимия управлявал лек автомобил „Хюндай Акцент“ с рег. № СС 7799 АМ  по бул. „Мария Луиза“ в гр. Варна, в посока Катедралния храм. На предна дясна седалка в автомобила се намирал св.Християн Петров. На кръстовището с  бул. „Владислав Варненчик“, подсъдимия А. приел маневра десен завой, след което продължил направо в посока изхода на града. Приближавайки към кръстовището с бул. „Съборни“, подсъдимият ускорил движението на автомобила с цел да премине през него без да спре на светофарната уредба. Подс. А. навлязъл в кръстовището   между бул. „Съборни“ и бул. „Владислав Варненчик“  при червен сигнал на светофарната уредба и със скорост около 90 км. в час. По същото време, движейки се по бул. „Съборни“ в посока сградата на Централна поща, към кръстовището приближавал  при зелен сигнал на светофарната уредба и със скорост около 45 км. в час л.а. „Ауди“ с рег. № В 3180 ВМ, управляван от св.Аспарух Караманов. В неговия автомобил пътували  съпругата му и двете им деца. Навлизайки в кръстовището, св. Караманов забелязал връхлитащия отляво с висока скорост лек автомобил на подсъдимия и задействал спирачната система с цел да предотврати удара. Такъв обаче настъпил в средата на кръстовището, като лекия автомобил на Караманов се ударил с предната си част в задната дясна частна част на лекия автомобил „Хюндай“, управляван от подсъдимия. Вследствие на удара, автомобилът на подсъдимия поднесъл и ударил със задната си лява част стоящия на разделителния остров  между двете платна пешеходец С.Н.. От удара тялото на пешеходеца се вдигнало във въздуха, преминало през металните заграждения между двете платна и паднало в лентата за насрещно движение. На помощ на пострадалия се притекли случайни минувачи и водачи на други автомобили. На място пристигнал екип на Спешна помощ, който установил, че  Н.е починал.

Видно от заключението на назначената съдебно медицинска експертиза, по тялото на пострадалия са установени множество наранявания- съчетана травма глава, гърди, корем - тежка контузия на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на черепната основа, счупване на десни ребра, пълно прекъсване на възходящата аорта, разкъсване на двата бели дроба, излив на значително количество кръв в двете плеврални кухини, вдишана кръв в белите дробове, контузия на белите дробове, разкъсване на десния диафрагмален купол, разкъсване на слезката с излив на кръв в коремната кухина,  контузия на черен дроб и бъбреци, оток на белите дробове и мозъка, кръвонасядания по меките черепни обвивки, лицето, ожулвания в областта на корема, пояса, десния горен и долните крайници. Според експерта смъртта на С.Н. е настъпила  вследствие на тежката несъвместима с живота травма – разкъсване на гръдната аорта, разкъсване на белите дробове с последвал излив на значително количество кръв в двете плеврални кухини. Причинените травматични увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи предмети, реализирани със значителна сила  в областта на  главата, гръдния кош, корема и пояса. Преценени в своята съвкупност, същите отговарят добре да са получени  при удари от детайли на лек автомобил в посока отдясно наляво- удар в дясната гръдна  половина, с последващи удари в предпазната ограда и удари в подлежащата настилка.При такива травматични увреждания на такива жизненоважни органи заключението на вещото лице е че винаги настъпва смърт.

  Произшествието е било заснето от охранителните камери, монтирани  на светофарната уредба на кръстовището на бул. „Владислав Варненчик“ и бул. „Съборни“. Видно от заключението по назначената видеотехническа експертиза,от извършения преглед на светлинната сигнализация на светофара се установява, че непосредствено преди удара, светофарът е бил с включена зелена сигнализация в продължение на 21 секунди за автомобила с черен цвят, движещ се по бул.“Съборни“. Експертизата описва движението и на двата автомобила преди ПТП. Приложен е и снимков материал. Вещото лице е дало заключение, че не са установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация. 

  От заключението на назначената автотехническа експертиза се установява механизма на настъпилото ПТП. Видно от същата,към момента на настъпване на автопроизшествието/първия удар/ л.а. „Хюндай“, управляван от подсъдимия се е движил със скорост от около 90 км. в час,а при удара с пешеходеца около и над 50км/ч. Лекият автомобил „Ауди“, управляван от св. Караманов  се е движел със скорост от около 45 км. в час, а в момента на удара скоростта е била около 20км/ч.. Експертизата установява, че л.а. „Ауди“ се е движил със скорост по- ниска от максимално позволената за този участък на пътя, като л.а. „Хюндай“ е попадал в опасната му зона на спиране. Последният се е движил с превишена скорост за пътния участък, като при движение с позволената е имал възможност да спре и да предотврати удара.

Не са установени спирачни следи преди първия удар от страна на л.а. „Хюндай“, преминаващ  кръстовището на забранителен сигнал на светофарната уредба.

       Горната фактическа обстановка е изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и е призната от въззивника в процедурата по гл.27 НПК. Същата се установява и от наличната по делото доказателствена съвкупност.Последната подкрепя самопризнанието на подсъдимия по фактическите положения на обвинителния акт, депозирано доброволно и съзнателно пред първоинстационния съд.Затова и въззивната инстанция се солидаризира с извода на Окръжен съд Варна относно правната квалификация на деянието на въззивника А., а именно че е осъществил състава на престъпление по по чл.343,ал.1б.„в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на 02.04.2017 г. в гр. Варна при управление на МПС - лек автомобил „Хюндай Акцент" с per. № СС7799АМ, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: "При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности в км/ч, както следва: за категория "В" в населено място - 50 км/ч", като се е движил с 90.00 км/час; Чл. 6, т. 1 от ЗДвП: "Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.";  Чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП: "Червена светлина - означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп -линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека";  и по непредпазливост причинил смъртта на С.Н. на 26 години.            

По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон –чл.21,ал.1 от ЗДвП.

Защитника на подсъдимия се позовава на правилото, че при наличие на общи и специални разпоредби по ЗДвП се прилага специалните. По принцип, когато едновременно са нарушени общите правила за безопасност на движението, каквито са хипотезите в чл. 20 от ЗДвП и специалните, каквито са тези за въведените забрани за превишаване на скоростта, визирани в чл. 21 ЗДвП, наказателната отговорност следва да се носи за нарушението на специалната норма. При транспортните престъпления обаче посоченият критерий не е достатъчен. Във всички случаи следва да се въведе и критерият за причинната връзка. В бланкетния текст на обвинението следва да се въведат тези нарушения на правилата, което в своята съвкупност са предизвикало престъпния резултат.

В конкретния случай в обвинителния акт е залегнало само нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП. Въззивния състав се солидализира с изводите на окръжния съд, че нарушавайки това правило, т.е. движейки се  със скорост, над максимално допустимата за населено място-90км/ч. и правилото на чл.31,ал.7,т.4 от ППЗдвП, преминавайки през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, подсъдимия е причинил противоправния резултат.

Видно от заключението на автотехническата експертиза, ако подсъдимият  е управлявал лекия си автомобил с позволената за населени места скорост от 50 км/ч, то същият е имал възможност да спре и да предотврати удара. От друга страна, св. Караманов не е имал техническа възможност да спре и да предотврати удара, тъй като управлявания от подсъдимия лек автомобил е попадал в неговата опасната  зона на спиране. Всички това сочи на извода, че движението  на подсъдимия със скорост от 90 км. в час, т.е. с превишаване от  40 км. в час над максимално допустимата, е в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и настъпилия вредоносния резултат- смъртта на С.Н.. Според заключението по назначената съдебно медицинска експертиза, приобщена към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, смъртта на Н.е настъпила  вследствие на тежката, несъвместима с живота травма – разкъсване на гръдната аорта, разкъсване на белите дробове с последвал излив на голямо количество кръв в двете плеврални кухини. Така причинените травматични увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи предмети, реализирани със значителна сила  в областта на  главата, гръдния кош, корема и пояса- получени  при удари от детайли на лек автомобил в посока отдясно наляво- удар в дясната гръдна  половина с последващи удари в предпазната ограда, удари в подлежащата настилка. 

От тук извода на окръжен съд, че настъпилия вредоносен резултат смъртта на Н.е в причинно следствена връзка с нарушаване правилата за движение от  подсъдимия А. досежно режима на скоростта и преминаване на червен забранителен сигнал на светофарната уредба е правилен и законосъобразен.

За прецизност следва да се посочи, че съотношението между правилото на чл.6,ал.1 от ЗДвП и правилото на чл.31,ал.7,т.1 от ППЗдВп е на общо към специално.В този смисъл, правилната квалификация следва да включва само последното.Доколкото окръжния съд е отчел при решаване въпросите за виновността и наказателната отговорност на подсъдимия  нарушаване на ДВЕ правила по ЗДВП, то същия не е допуснал съществено нарушение.   

По основанието на жалбата за допуснато нарушение на материалния закон при определяне начина на изтърпяване на наказанието.

За да определи размера на наложеното наказание, съдът е изложил подробни мотиви, като правилно е съобразил както отегчаващите, така и смегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства.Правилен е извода на съда, че не са налице нито многобройни, нито изключително по своята същност обстоятелство, което да води до несъразмерност на определеното в закона най-леко наказание.Сочените от защитника на подсъдимия в жалбата и допълнителните мотиви към нея смегчаващи обстоятелства са взети предвид от съда и са обсъдени в тяхната цялост.Въззивната инстанция не установи пропуск на първоинстанционния съд в тази му дейност. Видно от мотивите на съда, същият е отчел като смегчаващо обстоятелството, че подсъдимия е съдействал на органите на предварителното производство при провеждане на разследването, като е дал обяснения. Това само по себе си в процедурата по глава двадесет и седма не води до отчитането му като смегчаващо обстоятелство, имайки предвид, че направеното самопризнание е отчетено от законодателя и има за последица съответен бонус- намаляване размера на наказанието с 1/3. Направеното самопризнание следва да се оценява с оглед “характеристиките и съдържанието на самопризнанието като форма на съдействие при установяване на обективната истина и ако същото е спомогнало за своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство  и неговия извършител още на досъдебното производство“/ТР №1/2009г. на ОСНК на ВКС/.Видно от обясненията на подсъдимия,дадени на досъдебното производство, същият сочи, че е навлязъл в кръстовището на жълт сигнал на светофарната уредба.Това обстоятелство е изследвано чрез видео-техническата и автотехническата експертиза, като е установено по несъмнен начин неговата несъстоятелност. В този смисъл, отчетеното от съда съдействие на подсъдимия, чрез даване на обяснения и „непрепятстване на разследването“, както и уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие не може да се отчете като смегчаващо обстоятелство. Доколкото производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба на подсъдимия и с оглед спазване на принципа reformatio in peius, въззивната инстанция няма възможност да съобрази това.

По искане на жалбоподателя въззивната инстанция изиска и прие като доказателство по делото характеристика на подсъдимия от ОД на МВР Силистра, РУ-Дулово,издадена от полицейски инспектор и  справка от Окръжна прокуратура-Варна.Видно от първата, на  подсъдимия са дадени положителни характеристични данни, а от приложената справка от ОПр Варна се установява, че по отношения на същия няма образувани наказателни производства от общ характер. Тези доказателства не водят до промяна на направения извод.

Правилно първоинстанционния съд е съобразил и отегчаващите отговорността обстоятелства, които въззивната инстанция счита, че превишават смегчаващите. В резултат на своята аналитична дейност, съдът е определил наказанието към минималния определен от закона размер от три години, което след редукцията по чл.58а,ал.1 от НК е определено на две години „лишаване от свобода“.Този размер въззивния съд счита за занижен, с оглед изложеното по-горе.

Основното възражение на защитата на подсъдимия се отнася до начина на изтърпяване на наказанието, считайки, че в случая е приложима разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК.

Въззивният съд счита това възражение за неоснователно.

Следва да се отбележи, че поначало престъпленията по транспорта са основно на непредпазливо извършване, като обстоятелствата, свързани с миналото на подсъдимия като водач на МПС, тежестта на допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата, които са в пряка връзка с настъпилия вредоносен резултат и формата на непредпазливата вина са съществени за индивидуализиране на наказанието. Правилно съдът е съобразил многобройните нарушения през годините, допуснати от подсъдимия като водач на МПС и наложените наказания. Видно от справката от КАТ, на подсъдимия са издадени 17 наказателни постановления за допускани нарушения на правилата по ЗДвП, в това число и за превишена скорост.В този смисъл, възражението на защитата на подсъдимия, че това се е случило за дълъг период от време, поради което няма голяма тежест е неоснователно.Правилно съдът е отчел соченото обстоятелство като отегчаващо, водещо до извода, че нарушенията в процесния случай не са изолирано явление, а „начин на поведение на пътя като водач, който е недисциплиран и незачитащ изискванията за безопасност при управление на МПС“.Изложеното важи с още по-голяма тежест за подсъдимия, който  е работил на длъжност „Началник парк-автомобили“, а впоследствие „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“.Правилно съдът е отчел тежестта на извършеното от подсъдимия, имайки предвид мястото-оживено кръстовище в  централната градска част с интензивно движение на леки автомобили и пешеходци, както и нарушените две правила за движение. При липсата на причини за управление с такава висока скорост и за неспазване на забрани за движението му в зоната на кръстовище, регулирано от светофар и минавайки на червен сигнал на светофарната уредба очертават една завишена  степен на обществена опасност на подсъдимия като водач на МПС и деец.

Изложените съображения водят до единствено възможния извод, че целите на наказанието не биха могли да бъдат постигнати с отлагане на изтърпяването му. Добрата му професионална и личностова характеристика, липсата на осъждания и водени срещу него наказателни производства, изразеното съжаление са факт, но в същото време поведението му като водач разкрива потребност от коригиране на установени навици, пренебрегващи законовите предписания. Управлявайки МПС в оживена градска част /кръстовище/ със скорост, надвишаваща с 40 км/ч максимално допустимата в населено място, ускорявайки напълно съзнателно скоростта на управляваното от него МПС при наличието на жълт сигнал на светофарната уредба, вместо на намали и да спре, разкриват нагласи  на личността на подсъдимия, които сочат на липсата на възможност поправянето му да бъде постигнато без изолация от обществото.Сочената от защитата“средна възраст и желание за създаване на семейство“ не могат да се отчетат като смегчаващи отговорността обстоятелства и не променят направения извод.Не на последно място, с ефективното изтърпяване на наказанието ще се постигнат и целите на генералната превенция, предвид обществения отзвук на подобни прояви. Системното нарушаване правилата за движение, реалната възможност неговото деяние да засегне повече лица, имайки предвид намиращите се в близост пешеходци и леки автомобили завишават критичността към деянието, респективно водят и до завишаване на санкцията. Ефективното изтърпяване на наказанието в най-висока степен осъществява възпитателна и предупредителна цел спрямо другите членове на обществото, давайки ясен сигнал за нетърпимостта към подобно престъпно поведение.

Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция счита, че искането за прилагане на института на условното осъждане е в разрез с обществената опасност на допуснатото ПТП и на личността на дееца, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Наложеното от първоинстанционния съд наказание изпълва изискванията на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, което сочи, че не са налице основания за промяна на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието.

Правилно е определен и размера на кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС“,съобразявайки изложените по-горе съображения. Настоящият състав счита, че така определените наказания в своята съвкупност са адекватни на извършеното и в пълна степен ще съдействат за изпълнение целите на наказанието.

При извършване на служебна проверка, въззивната инстанция намира, че първоинстанционния съд неправилно е определи формата на вината-съзнавана непредпазливост.Отчетените нарушения на две правила на движение:преминаване на червен сигнал на светофарната уредба и превишаване на разрешената скорост с 40 км/ч, и обстоятелствата, че това е извършено в централна градска част, на оживено кръстовище с много автомобили и пешеходци, в светлата част на деня,сочат на проява на престъпна самонадеяност. По-тежката форма на вината е обективирана от фактическите обстоятелства на деянието, очертани в предявеното му обвинение.Тя обосновава и едно по-висока наказание, но в същите рамки на предвиденото наказание за престъплението, за което подсъдимия е бил информиран и се е защитавал.В този смисъл не се нарушават правата на подсъдимия, при възприета от въззивната инстанция по-тежка форма на непредпазива вина-самонадеяност.

По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че оплакването на подсъдимия за несправедливост на наложеното наказание е неоснователно. 

  Водим от горното и на основание чл.337, ал.1,т.2 от НПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯВА присъда №13 от 09.02.2018г. по НОХД №1548/2017г. по описа на Окръжен съд – Варна, като прилага закон за същото наказуемо престъпление и признава подсъдимия М.Д.А., ЕГН ********** за невиновен в това, да е нарушил правилата на чл.6,т.1 от ЗДвП, поради което го оправдава по това му обвинение.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата `и част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 15 дневен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.

 

                                                                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.           2.