Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 144/5.7.2016г. Град Варна

 

Варненският апелативен съд,  Наказателно отделение

На десети юни, Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Румяна Панталеева

 ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева

   Светослава Колева

съдебен секретар П.П.

прокурор Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Р.Тончева ВНОХД № 113 по описа на съда за 2016г., при произнасянето си взе предвид следното:

 

Въззивното производство е образувано  по протест и жалби срещу присъда №24/25.11.2015 г. по НОХД № 243/14 г. на Окръжен съд-Добрич.

С тази присъда:

-подсъдимият П.П. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.6 и т.7 от НК. Наложеното наказание е след приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК, в размер на две години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години;

- подсъдимият П.П. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.6, т.7 вр. чл.26 ал.1 от НК. Наказанието е индивидуализирано при приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК в размер на две години и шест месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от пет години.

С първоинстанционната присъда са решени въпросите относно съдебните разноски и веществените доказателства.

С въззивния протест се атакува правилността на първоинстанционната присъда  в частта, касаеща приложението на чл.55 от НК. Оспорва се извода за същественото значение на продължителността на наказателното производство за отговорността на подсъдимите. С аргументи за размера на вредите и бездействието на подсъдимите по възстановяването им се претендира изменение на първоинстанционната присъда в хипотезата на чл.337 ал.2 т.1 от НПК.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция протестът не се поддържа.

Недоволни от първоинстанционната присъда са останали двамата подсъдими.

С въззивна жалба на основание чл.318 ал.6 от НПК адв.К. атакува правилността на първоинстанционната присъда по отношение на подзащитния си П.П.. Обосновава обективна и субективна несъставомерност на деянието на П., поради наличието на доказателства за извършена реална търговска сделка, позволяваща и приспадането на данъчен кредит по ЗДДС. Защитникът въвежда оплакване за процесуална незаконосъобразност на атакуваната присъда поради дефицити във формиране на вътрешното убеждение на съда.

В пренията по делото въззивната жалба се поддържа на изложените в нея основания. В допълнение относно основателността й, защитникът обсъжда липсата на данъчно производство по отношение на доставчик на „П-П”ООД в данъчен период м.02.2007 година. Прави искане за отмяна на атакуваната присъда, връщане на делото в първата инстанция за ново разглеждане поради допуснато съществено процесуално нарушение на чл.14 от НПК.

Първоинстанционната присъда е обжалвана и от подс.П.П. с твърдение за необоснованост и незаконосъобразност.

В пренията по съществото на делото, подсъдимият твърди обективна несъставомерност на деянието, т.к. приспадането на данъчен кредит е основано на реални сделки, документирани с фактури и съпроводени с действителни разплащания.

В последната си дума и двамата подсъдими желаят да бъдат оправдани.

Варненският апелативен съд като взе предвид подадените въззивни протест и жалби, след като обсъди доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери правилността на атакуваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314, ал.1 НПК, намери за установено следното:

Подсъдимите са предадени на съд по обвинение за извършени две самостоятелни данъчни престъпления от подс.П.П. по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.6 и 7 от НК  и от подс.П.П. по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.6 и 7 вр. чл.26 ал.1 от НК за  от НК.

В съдебното следствие първоинстанционният съд е извършил проверка на събраните в досъдебното производство писмени и гласни доказателствени средства и доказателства, по инициатива на страните и сам попълнил доказателствената съвкупност с нужните факти, позволили произнасянето на присъда.

С допустими доказателствени способи  накратко са установени следните релевантни фактически положения:

На 30.08.2006г. с решение по фирмено дело № 996/2006г. на ОС–Добрич било регистрирано „П-П”ООД, чийто капитал при равни дялове бил собственост на подсъдимите П.П. и П.П.. Два месеца по-късно – на 31.10.2006 година „П-П”ООД получило данъчната си регистрация по ЗДДС.

С решение № 758/22.03.2007г. по ф.д.№966/2006г. в партидата на дружеството се вписал факта на промяна в собствеността, станала еднолично притежание на подс.П.П. и обосновала промяна във вида на дружеството от ООД в ЕООД.

На 23.11.2007 година, с решение №2719  във фирмения регистър на ОС-Добрич се отразила промяна в собствеността на капитала, като търговското предприятие се придобило от св.Дончо Донев.

След приключване на данъчна ревизия на предприятието с РА №0800539/17.12.2007 година, последвала дерегистрация по ЗДДС считано от 15.04.2008 година.

Считано от 03.09.2008 година,  търговското предприятие „П-П”ЕООД станало собственост на св.В.П.. В началото на м. октомври 2008 година с решение № 367 на ОС- Добрич по т.д. № 121/2007г. по отношение на „П-П” ЕООД се открило производство по несъстоятелност. Търговската дейност била окончателно прекратена на 19.12.2008г.

3а данъчен период  01.11.2006г. до 30.11.2006г.:

Дружеството „П-П”ООД участвало в търговския оборот с още четири търговски предприятия. В началото на веригата на документално оформените сделки стояло”Автотрейд 2004”ЕООД, със собственик на капитала Сергей Русинов Ставрев /касае обсъждания данъчен период/. Това дружество било регистрирано по ЗДДС от 28.12.2004 година до 27.06.2007 година.

Второто по счетоводна хронология дружество е ”Агровил Груп”ЕООД със собственик на капитала св.И. Д. И.. Данъчната му регистрация по ЗДДС обхваща периода от 08.08.2006 година до 22.01.2008 година. По силата на пълномощие от управителя, св.В.К. извършвал сделки чрез „Агровил Груп”ЕООД.

Началото на веригата от доставки е сложено с фактура №609/22.11.2006г. „Автотрейд 2004”ЕООД продало на „Агровил Груп”ЕООД 990 тона слънчоглед на стойност 351 450 лв., с ДДС в размер на 70 290 лв., т.е.общата стойност на сделката възлиза на  421 740лв. /единична цена 355 лева за тон без ДДС/.  В деня на фактурирането бил съставен и приемо-предавателен протокол за фактическото предаване на стоката между контрагентите. От 28.12.2006г.  е наличен касов бон  за общата стойност на сделката.

От съдържанието на фактура №105/30.11.2006г., става ясно, че „Агровил Груп”ЕООД продало на „П-П”ООД 340 тона слънчоглед, като стойността на сделката с включен транспорт била 140 080 лева, с ДДС в размер на 28 016 лева или общо 168 096 лева. Фактурата била попълнена от подс.П.П..  По фактурата имало три  плащания от „П-П”ООД към „Агровил Груп”ЕООД - на 07.12.2006г.  60 000 лева;  на 08.12.2006г. 21 000,16 лева и на 11.12.2006г. 7 015,84 лева. Неизплатени останали малко над  80 000 лева.

Относно фактура №105/30.11.2006г. е представено извлечение от движението по сметка №4532 на „Агровил Груп”ЕООД. Налична е справка за местата на товарене на  слънчогледа и разтоварването му на моторен кораб „Вера Марецкая” за времето от 01.12.2006г. до 10.12.2006г.

Чрез заключение на СГЕ №13/15.01.2009г. е установено, че ръкописната част на фактура № 105 е изписана от подс. П.П.. Подписите за „получател”, „съставител” и „отговорен за стопанската операция”  не са положени от подс.П. и св.В.К., нито от други лица с отношение към предмета на делото.

След съставянето на  фактура № 105/30.11.2006г. се оформили две самостоятелни сделки със слънчоглед:

-„П-П”ООД продало на „Агромит 1”ЕООД общо 410 тона слънчоглед по фактури №2/30.11.2006 година за 340 тона и  фактура № 3/30.11.2006г. за 70 тона;

-„П–П”ЕООД продало на „Интер пласт”ЕООД общо 215,04 тона слънчоглед по фактура № 5/04.12.2006г. за 212,4 тона и по фактура № 7/18.12.2006г. за  2,64 тона.

Отношение към обсъжданите фактури имат предадени документи от св.Р.К. на 01.12.2011 година, документи от „Морска администрация”-Варна, както и кантарни бележки от „Кремер София”ЕООД, сочещи че:

-„П-П”ООД закупувало слънчоглед през м.декември 2006г., т.е. след обсъждания по-горе данъчен период.Слънчогледът се транспортирал до база в с.Бранище или до пристанище в гр.Варна, на моторен кораб „Грандиоза”. Товарните дейности датирали в периода от 08.12.2006г. до 17.12.2006г. 

Дневниците за покупки на „П-П”ООД в данъчни периоди м.10, 11 и 12 2006г., регистрите за отчитане на сметни отношения с контрагенти – доставчици, регистър „касова книга” не съдържат счетоводни записвания за наличието на данъчни документи - данъчни фактури и плащане в брой от касата на дружеството за транспорт и за стойността на закупен слънчоглед като вид стока. Фактически подсъдимият П.П. купувал слънчоглед от различни производители, платен в брой, без да състави данъчни фактури и плати ДДС.

Обсъжданият данъчен период – м.11.2006 година бил обект на данъчна ревизия, приключила с РА № 0800539/ 17.12.2007г.  Установен бил дължим ДДС за плащане в размер на 28 359.91лева, от който „П-П”ООД начислила и внесла в бюджета 343,91 лева. В идентична насока е заключението на трите ССчЕ /т.7, л.819; т.10 л.2; т.17 л.191 от д.пр./

Фактура №105/30.11.2006 година била включена в СД с вх.№0821944/13.12.2006 година в ТД на НАП-Добрич. Самата СД не носи подписа на нито един от двамата подсъдими според заключението на КСГЕ № 76/06.07.2012г.

3а данъчен период 01.02.2007г. - 28.02.2007г. :

В дневника за покупки на „П-П”ООД, подсъдимият П.П. включил фактура № 1/22.01.2007г., от която било черпено право на приспадане на данъчен кредит.  Фактурата касае сделка  между ЕТ „Елан-Тошко Стефанов” и „П-П”ООД за 178,5 тона царевица, реколта 2006г., с единична цена 290 лева за тон. По фактурата останала неразплатена сума от 17118лв. На това основание св.Стефанов сезирал ДОС с искане за откриване производство по несъстоятелност по отношение на „П-П”ЕООД

Доставчикът  по фактура №1/22.01.2007 година закупил 71,66 тона  царевица от ЕТ „Алтеос-Александър Стефанов”. Сделката е отразена във фактура №33/26.10.2006 година и е на стойност 17 9150 лева и с начислен  ДДС в размер на 3 583 лв.  Другата част от царевицата, касаеща фактура №1/22.01.2007 година била закупена от „Вариант” ЕООД- гр.Силистра.

 Според заключението по СГЕ №13/15.01.2009 година, ръкописният текст във фактура № 1/22.01.2007 г.  бил изписан  от св. Тотка Стефанова. Същата е положила подпис за„съставител”.  За „получател”, фактурата е подписана от подс.П.П..

Отношение към транспорта на царевицата имат седем пътно-прехвърлителни разписки от 17.01.2007г. и от 18.01.2007г., които фиктивно отразяват действието. Ръкописните текстове в три пътно-прехвърлителни разписки за 17.01.2007г. били изписани от подс.П.П. /изключение прави надписа „Елан-Тошко Стефанов” в ППР за т.а. ТХ 8219/ Подсъдимият  положил подпис за „приел от превозвача” в пътно прехвърлителните разписки, с изключение на касаещите  т.а. ТХ4143 от 17.01.2007 година и т.а.ТХ 8219 от 18.01.2007 година.

Ръкописният текст в пътно прехвърлителните разписки от 18.01.2007г. и текста  "Елан-Тошко Стефанов" в разписка за т.а. ТХ 8219 за 17.01.2007г. е изписан от св.Тотка Стефанова. Същата е автор на ръкописния текст във фактура № 33/ 26.10.2006г. Подписите за „изпращач” във всички пътно прехвърлителин разписки, за „съставил” и „получател” във фактура № 33/26.10.2006г.  според СГЕ №102/07.05.2009 година е положен от св.Тошко Стефанов.

По силата на пълномощие от подс.П.П., св.П. К. съставила  и депозирала в ТД на НАП-Добрич СД с вх.№0800-0903795/13.03.2007г., включваща фактура № 1/2.01.2007г. и предопределила приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 10 353 лв. СД била подписана от св.Р.К. според заключение на СГЕ № 76/06.07.2012г.

За данъчен период 01.05.2007г. - 31.05.2007г.:

В инкриминирания период подс.П.П. бил едноличен собственик на капитала на „П-П”ЕООД. Считано от 23.04.2007г., дружеството било обявено за неплатежоспособно. Началната дата на неплатежоспособността е фиксирана с решение от 01.10.2008 година по т.д.№121/2007 година по описа на ДОС.

В данъчния период „П-П”ЕООД документално отразило две сделки – с „Мартрейд”ЕООД и с „Владимекс”ЕООД.

-според фактура №22/31.05.2007 година, „П-П”ЕООД закупило от „Мартрейд”ЕООД 1780т пшеница, реколта 2007г., на стойност 311500лв. и начислен ДДС 62300лв. Чрез заключението на СГЕ№45/26.03.2014г. се установява, че фактурата не е била подписана от св.М.М., нито от св.Иван И. /първият собственик на капитала по документ за регистрация, вторият – собственик на счетоводна къща „Макиавели финанс”ЕООД/.

Посредством заверени копия на дневните финансови отчети се твърди плащане в брой по фактурата от "П-П” ЕООД, както следва: 40 000 лв. на 31.05.2007г.; 16 000 лв. на 05.06.2007г.; 205947,50 лв.  на 04.06.2007г. и 111 852,50 лв.  на 15.06.2007г.

Фактура №22/31.05.2007 година се основавала на договор за покупко–продажба, сключен между двете дружества, като продавачът се задължавал да прехвърли на купувача собствеността върху 1 780 тона пшеница реколта 2007г. в база /склад/, посочена от купувача, със срок на доставка 01.05.2007г.  На 04.06.2007г. между страните бил сключен анекс , за разсрочване на разплащането.

„Мартрейд”ЕООД не разполага с документи за придобиване на пшеницата, предмет на фактура № 22/31.05.2007г., с документи за превоз,изследване и съхранение на зърното.

Използваната фактура №22/31.05.2007 година с невярно съдържание, обосновала избягване плащането на данъчни задължения в размер на 62300лв. по ЗДДС от „П-П”ЕООД.

- през стопанската 2006-2007г. св.В.М. – собственик на капитала на „Владимекс”ЕООД, арендувал земеделски земи. Посоченото ЕООД издало на «П-П»ЕООД авансова фактура № 44/24.04.2007г. за продажба на 300 тона пшеница реколта 2007г., с единична цена 180 лева за тон, на стойност 54 000 лв и начислен ДДС в размер на 10 800лв или общо 64 800,00 лева. По фактурата нямало реално предаване на стоката. С ДКИ№53/14.08.2007г била нулирана данъчната основа поради разваляне на доставката. ДКИ било връчено на св.К. /КСГЕ №76/, а платената авансово сума била върната на «П-П»ЕООД от св.М..

 В СД на „П-П”ЕООД с вх. №0 800-0913300/ 14.06.2007г. по описа на ТД на НАП – Добрич, били включени фактури № 22/ 31.05.2007г. и № 44/24.04.2007г.

Според заключението на КСГЕ №76, подписът в графата „получател” на фактура № 44/24.04.2007г. не е положен  от подсъдимите. Подписът за „съставил” в същата фактура не е положен от св.М.. Подписът в графата „подпис и печат” в СД с вх. № 0913300/14.06.2007г. не е положен от подсъдимите. 

Заключения на ССчЕ установяват размера на дължимия данък – за данъчен период  м.11.2006 година - 28 016лв, за период 13.03.2007г.-14.06.2 007г. - 83 453 лв.

Чрез заключения по СГЕ №13, №102 и №45 се установяват данни за авторство на съдържанието и подписите на ф.№1/22.01.2007г.; ф. №105/30.11.2006г.; ф. №1/22.01.2007г.; ППР от 17.01.07г. и 18.01.2007г.; ф. №33/26.10.2006г.; ф.№ 44/24.07.2007г. ; ДКИ от 14.08.2007г.; СД по ЗДДС за м.ноември 2006г.; СД по ЗДДС вх. № 3795/13.03.2007г.; СД по ЗДДС вх. № 0913300/14.06.2007г.; в СД по ЗДС за м.февруари 2007г.;пълномощно за А.Г.; ф. №22/31.05.2007г. ; ф.№ 609/22.11.2006г.

В обясненията си подсъдимият П.П. сочи, че по всички фактури предмет на обвинението има реално плащане. Подс.П.П. не дава обяснения.

При така установените факти защитникът на подс.П.П. и вторият подсъдим П.П. правят възражение за необоснованост на първоинстанционната присъда. Според тезата им, събраните по делото доказателства не налагат извод за съставомерно поведение по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.6 и 7 от НК /вр. чл.26 ал.1 от НК за подс.П.П./. Защитната позиция се заключава в твърдение, че инкриминираните сделки са реални и в този смисъл представляват законосъобразно основание за приспадане на данъчен кредит. Тези възражения се намират за неоснователни поради липсата на подкрепящи  ги доказателства.

1.По отношение на подс.П.П.:

В данъчен период  м.11.2006 година, „П-П”ООД декларира покупка на 340 тона слънчоглед по фактура №105/30.11.2006 година от „Агровил Груп”ЕООД. Документалното отразяване на сделката не е изчерпателен критерий за нейната действителност. Отношение към обсъжданата покупка имат доказателства, свързани с дейността на доставчиците по веригата „Автотрейд 2004”ЕООД-„Агровил Груп”ЕООД-„П-П”ООД-„Агромит 1”ЕООД и „Интер пласт”ООД .

Данъчната регистрация по ЗДДС на „Автотрейд 2004”ЕООД  датира от 28.12.2004 година. Дружеството е дерегистрирано на 27.06.2007 година по инициатива на органа по приходите /т.1, л.29 от д.пр./.

На 22.11.2006 година с фактура №609 е удостоверена доставка на 990 тона слънчоглед от „Автотрейд 2004”ЕООД на „Агровил Груп”ЕООД /т.6, л.690 от д.пр./. В хода на извършената насрещна данъчна проверка на „Автотрейд 2004”ЕООД към м.08.2007 година, не били установени офис, складови бази, работници, транспортни средства.

Анализираната ф.№609 се основава на договор за покупко-продажба от 03.11.2006 година /т.3, л.329 от д.пр./, според чиято т.4.1 продавачът бил длъжен да прехвърли собствеността на 990т слънчоглед най-късно до 30.11.2006 година. Фактурата се съпровожда от приемо-предавателен протокол /т.3, л.331 от д.пр./, според чието съдържание в деня на изготвяне на първичния счетоводен документ, 990т слънчоглед били предадени от „Автотрейд 2004”ЕООД на „Агровил Груп”ЕООД.

Според показанията на св.Иван И. - управител на „Агровил Груп”ЕООД /НОХД т.1, л.366/ дружеството ползвало под наем складови бази и транспортни средства. Дружеството имало нает персонал – двама души /справка т.3, л.336 от д.пр./. Показанията на свидетеля и писменото доказателство – справка от НОИ относно кадровата и техническа обезпеченост на „Агровил Груп”ЕООД  кореспондират с показанията на св.Жекова /НОХД т.1, л.409/.

Във връзка с извършвана ревизия на „П-П”ЕООД и по искане за представяне на документи /т.3, л.319 от д.пр./, св.И./А./ депозирал писмена декларация /т.3, л.322 от д.пр./. В нея посочил: „..При тази сделка не са използвани наши наети бази за съхранение. Слънчогледа е доставен и транспортиран от нашия доставчик „Автотрейд 2004”ЕООД до мястото посочено от клиента ни ООД „П-П”Добрич”.

Фактура №609 се придружава също от справка, предадена от св.Жекова /т.8, л.919 от д.пр./.Според  съдържанието й,  транспортът на 990т слънчоглед е за сметка на доставчика „Автотрейд 2004”ЕООД. Справката сочи, че стоката се товарила от бази в различни населени места – Кайнарджа, Бранище, Лозница, Крушари, Левски, Балчик, Каварна, Добрич и Тополи, и се  разтоварила на м/к „Вера Марецкая” в периода от 01.12.2006 година до 10.12.2006 година, а не на 22.11.2006година както е посочено в протокол от същата дата. Изрично следва да се подчертае, че протокол от 22.11.2006 година не се придружава от документи, доказващи действителността на отразените в него факти, като пътни листи, кантарни бележки, ППР и други подобни.

Показанията на св.св.И. и К. нямат реален принос в изясняване на съществени елементи по сделката – място на договаряне/сключване, лица участвали в преговорите, наличие на финансов ресурс, начин на транспорт и пр., намерило съответно отражение в дейността на първоинстанционния съд по оценката им /л.15 от мотивите/.

Фактура №105/30.11.2006 година /т.3, л.365 от д.пр./ касае доставка на 340т слънчоглед с включен транспорт от „Агровил Груп”ЕООД на „П-П”ЕООД. За документално обосноваване на сделката, доставчикът „Агровил Груп”ЕООД ползвал фактура №609/22.11.2006 година. Според показанията на св.И. и на св.К. от стадия на съдебното следствие в първата инстанция, въпросните 340т слънчоглед са част от количеството на сделката по ф.№609.

Доказателствено отношение към фактура №105 има СГЕ №13 /т.7, л.831 от д.пр./. В своя пункт втори, експертизата установява авторството на ръкописния текст във фактурата. Обосноваността на експертизата в тази част е оспорвана от защитата на подс.П.П., с аргументи от съдържанието на показанията на св.св.К., К. и Ч..

Първоинстанционният съд с мотивирано определение /НОХД т.2, л.761/ отказал назначаването на повторна СГЕ, като по съществото на делото ценил оспорваното заключение при положителна оценка за обоснованост и законосъобразност.

Настоящата въззивна инстанция споделя извода на ДОС, излагайки следните съображения:

За изготвяне на заключението си, вещото лице П.   използвал сравнителни образци от почерк и подпис на подсъдимия, предоставени доброволно за целите на разследването в досъдебната фаза. Събрани били графични сравнителни образци от П.П. и В.К..

При извършеното изследване на ръкописния текст във ф.№105, вещото лице установило следната характеристика: «...среден по размер, обработен, средно свързан, наклонен надясно, средно разтегнат по хоризонтала и разтегнат по вертикала в подредовите части на някои букви, разположен на редовата линия. Изпълнява се с преобладаващи примковидни по форма и смесени по направление движения.».

Според обсъжданата експертиза, почеркът на подс.П.П. носи белезите на: «..среден по размер, обработен, средно свързан, наклонен надясно, средно разтегнат по хоризонтала и разтегнат по вертикала при подредовите елементи на някои символи. Разположен е над редовата линия и се изпълнява с преобладаващи примковидни по форма и смесени по направление движения.».

При съпоставка на характеристиката на почерците в инкриминирания документ и сравнителните образци за подс.П.П., вещото лице констатирало съвпадение в техни общи и частни признаци /касае изписването на букви и цифри, с надлежно онагледяване/. Съвпаденията са категоризирани като устойчиви и възоснова на тях е направен извод за авторството на ръкописния текст във фактурата.

Заключението на СГЕ №13 в анализираната част не се опровергава от показанията на св.св.К., Ч. и К.. Св.К. е категоричен, че ръкописният текст във ф.№105 не е изписан от него. Уточнява: «...Почерка не е мой, но това не пречи да кажа на момичето в офиса да попълни фактурата и аз да я разпиша.» /НОХД т.1, л.375/. Свидетелят обаче е уклончив относно мястото на сключване на сделката и лицата които са участвали в същата, поради което и не може да повлияе върху оценката за обосноваността на СГЕ.

В показанията на св.П. К. и К. Ч. се чете отношение към документооборота на «П-П»ООД, без по същество да се въвеждат факти, подлагащи на съмнение обосноваността на СГЕ №13 в обсъжданата част.

Коментираната експертиза установява още, че ф.№105 не е подписана за «получател» от подс.П.П.. Поради различия в общите и частни признаци, вещото лице е приело, че подписът за «съставил» във фактурата не е на В.К..  Експертизата не търпи упрек и в последната си част.  За отговор на идентификационната задача вещото лице ползвало сравнителен образец от подписа на свидетеля, установявайки различия по изчерпателно посочени общи и частни признаци.

При наличната доказателствена съвкупност, изводът на първоинстанционния съд за неистинността на ф. №105/30.11.2006  година /л.16 от мотивите/ следва да се сподели като обоснован. Фактура №105 е и документ с невярно съдържание, т.к. отразената в нея доставка и транспорт на 340 тона слънчоглед от „Агровил Груп”ЕООД на „П-П”ООД не е реална. Изводът следва от горепосочените доказателствени източници, както и от показанията на св.Жекова /НОХД т.1, л.405 и следващите/. Свидетелката сочи факти относно документалната обоснованост на сделката, без да има знание за нейната реалност.

В допълнение и като продължение на анализа на доказателствата, касаещи сделката по фактура №105/30.11.2006 година са предадените документи от св.Р.К. /т.10, л.89 от д.пр./, кантарни бележки от „Кремер София”ООД и документи от „Морска администрация” - Варна, подробно изследвани от ССчЕ /т.10 от д.пр./. Чрез заключението на експертизата и писмените доказателства се установява, първо че в голямата част база за разтоварване на слънчогледа е пристанище Варна, кораб „Грандиоза”, а не както е посочено в справката към ф.№609 м/к „Вера Меретская”. Налице е разлика в датите на транспортните курсове по справка към ф.№609 и предадените от св.К. документи на „П-П”ООД, както и в маршрута – база на товарене и база на разтоварване.  ССчЕ е изследвала съдържанието на първични счетоводни документи, счетоводни записвания в аналитични регистри и извършени плащания в брой от „П-П”ООД в инкриминирания период, заключавайки че дружеството е осъществявало покупки на слънчоглед, плащайки в брой, като не е  оформяло съответни данъчни фактури.

Основавайки се на коментираната доказателствена съвкупност, на заключението на трите ССчЕ и показанията на св.Савина Влахова /НОХД т.1, л.363/, първоинстанционният съд е обосновал верен извод за липса на реална доставка по фактура №105/30.11.2006 година. Същата е била включена в дневник за покупки и в СД с вх.№0800-0821944/13.12.2006 година на „П-П”ООД, като по този начин се постигнало изкривяване на данъчна основа, позволило приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 28016лв.

В мотивите си /л.17/, първоинстанционният съд е взел отношение по доводи за несъставомерно поведение на подс.П.П., обосновани с липса на задължение за извършване на проверка на доставчика на „Агровил Груп”ЕООД. Подобна хипотеза е обсъдима  в светлината Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и на две Решения на Съда на ЕС – Решение на Съда (трети състав) от 21 юни 2012 година по съединени дела C-80/11 и C-142/11/ и Решение на Съда (трети състав) от 06 декември 2012 година по дело С-285/11, изискващи знание на ДЗЛ, че сделките обосноваващи правото му да приспадне данъчен кредит са част от данъчна измама. Доказателствата по делото сочат, че подсъдимият П.П. знаел за недействителността на фактурираната доставка на слънчоглед. Инкриминираната фактура №105 е била изготвена с цел да бъде осчетоводена от подсъдимия, като му даде право да заяви приспадане на неследващ се данъчен кредит.

2.По отношение на подс.П.П.:

Деянието на подс.П. обхваща данъчен период м.02-м.05.2007 година. За данъчен период м.02.2007 година, в дневник за покупки и СД с вх.№0800-0903795/13.03.2007 година на „П-П”ООД била вписана фактура №1/22.01.2007 година и изготвени  във връзка с нея седем броя ППР от 17.012007 година и 18.01.2007 година.

 Фактура №1/22.01.2007 година касае доставка на царевица, извършена от ЕТ „Елан-Тошко Стефанов”. Според заключението на СГЕ №13 /т.7, л.831 от д.пр./ тя е  подписана от подс.П.П. и св.Тотка Стефанова. Пряка връзка с ф.№1 имат седем ППР /т.3, л.268-л.274/. Заключението на СГЕ №102 /т.8, л.853 от д.пр./ установява авторството на подс.П.П. на ръкописния текст в ППР от 17.01.2007 година, с изключение на текста ЕТ”Елан-Тошко Стефанов” за т.а. Тх 8219. Подсъдимият е положил подписа си за „приел” във всички ППР, с изключение на касаещите т.а. Тх 4143 от 17.01.2007 година и Тх 8219 за 18.01.2007 година.

Съществен принос за преценка съставомерността на деянието имат показанията на св.св. И.И. и И.И. /НОХД т.1, л.381; л.387 и приобщените по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК показания в т.9, л.19-20; л.23-24 от д.пр./, с които се опровергава верността на седемте ППР и се доказва нереалността на доставката между двете дружества по ф.№1/22.01.2007 година.

Обосноваността на присъдата в тази част се атакува с аргументи, черпени от  представените пред първоинстанционния съд решение №2033/30.11.2009 година по адм.дело №532/2008 година на ВАдмС, потвърдено с решение №7598/08.06.2010 година на ВАС по адм.д.№1035/2010 година /НОХД т.1, л.338-349/. С посочения съдебен акт, РА№08-00-476/17.12.2007 година по отношение на ЕТ „Елан-Тошко Стефанов” /т.4, л.450/ е частично отменен за данъчен период м.02.2007 година. Търсеният от защитника на подс.П.П. идентитет между данъчното и наказателното производство, така че да има еднопосочност на крайните изводи не може да бъде удовлетворен. Еднозначно с ТР 1-2009-ОСНК се изясни въпроса относно автономността и независимостта на административното и наказателно производство в областта на данъчните правоотношения, като резултатите им не ги обвързват. Наказателното производство се развива в обхвата на чл.102 от НПК, в чиито предели е реализирано и съответното доказване по делото.

Вторият данъчен период, включен в обвинението срещу подс.П.П. касае м.05.2007 година.Подсъдимия включил в дневника за покупки и СД по ЗДДС фактури №22/31.05.2007 година и №44/24.04.2007 година.  Чрез заключението на СГЕ №45 е установена неистинността на фактура №22. Експертизата намира логическата си връзка с показанията на св.М.М. /НОХД т.2, л.507/, в които свидетелят отрича познанство с подсъдимите, отрича да е извършвал търговска дейност, сочи че в инкриминирани период работил като полукранист в гр.София.

По отношение истинността на фактура №44/24.04.2007 година е налице заключение на КСГЕ № 76, неоспорено от страните и обсъдено подробно от първоинстанционния съд. Показанията на св.В.М. от стадия на съдебното следствие в първата инстанция установяват нереалността на сделката поради липса на предаване на нейния предмет /НОХД т.1, л.397/.

Горепосочената доказателствена съвкупност има логическа връзка с решение по т.д.№121/2007 година по описа на ДОС, установила неплатежоспособност на дружеството от 23.04.2007 година.

Доколкото оплакванията от необоснованост на адв.К. са общи, то настоящата инстанция след извършената проверка не констатира основателност на жалбата в тази част.

Законосъобразно при наличната доказателствена съвкупност, окръжният съд е стигнал до единствения възможен извод за съставомерно поведение на двамата подсъдими по чл.255 ал.3  вр. ал.1 т.т.6 и 7 от НК за подс.П.П. и по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.т.6 и 7 вр. чл.26 ал.1 от НК за подс.П.П.. Те са извършили самостоятелни деяния по избягване плащането на данъчни задължения в особено големи размери, съобразно паричния критерий на чл.93 т.14 от НК.  Съставили са документи, които променят съществено характеристиката на реално осъществената дейност, придавайки й вид на друга дейност, към която е насочено данъчното облагане, ползвали са при водене на счетоводството и при представяне на информация пред приходните органи неистински документи и документи с невярно съдържание. При недостоверното документиране на инкриминираната стопанска дейност, подсъдимите са приспаднали неследващ се данъчен кредит.

В интелектуалните представи на подсъдимите са били отразени всички обективни елементи на престъплението и обществената опасност на поведението им, като с действията си са целели избягване плащането на данъчни задължения в особено големи размери.

В мотивите към присъдата първоинстанционният съд е изложил съображения относно субектите на двете престъпления. Те са съобразени с т.3 от ТР 4-2016-ОСНК и доказателствата по делото относно дейността на подсъдимите за фактическото осъществяване на търговската дейност в инкриминираните периоди и по отношение на процесните сделки.

Наказанията на подсъдимите са индивидуализирани при приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Основание за това първоинстанционният съд е намерил в продължителността на наказателното производство, основавайки се на принципа: “Закъснялата справедливост е потъпкване на справедливостта”.

В тази връзка настоящият въззивен състав установява следното:

Досъдебното производство е било образувано на 29.08.2008 година с постановление на прокурор от ОП-Добрич /т.1, л.1 от д.пр./. Макар и обвинението да е насочено срещу неизвестен извършител, няма съмнение че същото засяга подсъдимите, т.к. е резултат от Уведомление № 658-3/11.03.2008 година  на НАП /т.1, л.10 от д.пр./, свързано с дейността на „П-П”ЕООД в периода 31.10.2006г.-31.05.2007г. Досъдебната фаза е приключила с внасянето на обвинителен акт от ДОП на 30.07.2014 година и е последвана от престой на делото в първоинстанционния съд малко повече от една година. Нито веднъж подсъдимите не са станали причина за неоправдано процесуално забавяне на наказателното производство спрямо тях.

При конкретната преценка относно разумната продължителност на наказателното производство следва да се отчете и сложността на случая. Обхватът на обвинението срещу подсъдимите касае общо три данъчни периода, като не се отличава със сериозна сложност и многообразие на документооборота. Процесуално забавяне в досъдебната фаза намира причината си в разпита на свидетели от различни краища на страната, осъществен в условията на делегация, както и в необходимостта от изготвянето на различни по специалност експертизи.

Изложеното дава основание на настоящия въззивен състав да сподели извода на ДОС за забавяне в правораздаването  по делото, компенсируемо с приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК. При индивидуализация на наказанията на подсъдимите ДОС е изложил подробни аргументи по обществената опасност на деянията им, както и за личната им обществена опасност, споделени от ВАпС изцяло. Не се установява пренебрегване на размера на съставомерните последици, отразяващи се върху тежестта на деянията на подсъдимите /л.21-22 от мотивите/.

Настоящата инстанция констатира, че при индивидуализация на наказанието на подс.П.П. незаконосъобразно е взето предвид наличието на висящо наказателно производство. Действието на презумпцията за невиновност се разпростира не само върху конкретно наказателно производство, но и спрямо неприключилите наказателни дела за подсъдимия. Приемането на подобно отегчаващо личността на дееца обстоятелство преди доказване на вината му по несъмнен начин е в пряко нарушение на чл.16 от НПК.

Изложеното не опорочава процеса по индивидуализация на наказанието на подс.П.П. в съществена степен, поради което и не може самостоятелно да обоснове намаляване на наказанието.

Първоинстанционният съд законосъобразно е приложил чл.66 ал.1 от НК, отлагайки изтърпяване на наказанията на подсъдимите с изпитателен срок. Освен наличието на материалноправните предпоставки по приложението на чл.66 ал.1 от НК, ДОС е изложил убедителни аргументи относно възможността чрез условното осъждане да се постигне поправянето на подсъдимите. Поставянето на поведението им под действието на масимален изпитателен срок е в състояние да активира самокорекционните механизми в поведението им за преодоляване на престъпните нагласи. Постигането на индивидуалната превенция на наказанието е предпоставка за реализирането на генералната превенция.

С проверяваната присъда по отношение на подсъдимите не е наложено кумулативното наказание от санкцията на чл.255 ал.3 от НК. В тази част съдебният акт не се атакува.

С първоинстанционната присъда законосъобразно са решени въпроси за веществените доказателства и съдебните разноски.

При извършената проверка на първоинстанционната присъда не се установи основание за нейната отмяна поради процесуалната й незаконосъобразност. Налице е оплакване за нарушение на чл.14 от НПК, което не намира разбиране за състоятелност.

В принципен план, достигането до истината относно деянието и дееца е фактическата страна на непосредствената задача на наказателния процес. Същата се удовлетворява чрез установяване на релевантни фактически обстоятелства от предмета на доказване. По делото е реализиран пълноценен доказателствен процес, чрез установяване на следи от престъпленията и боравенето с логически инструментариум за преминаването в отделните нива на процесуалното познание. Наличната доказателствена съвкупност е позволила вземане на решение от първоинстанционния съд по въпросите по чл.301 от НПК. Формираното вътрешното убеждение у състава на съда е проследимо чрез мотивната дейност. Обосноваването на теза за незаконосъобразност е невъзможно, т.к. мотивите към присъдата изпълват стандарта на чл.305 ал.3 от НПК.

По изложените съображения  на основание чл.338 от НПК първоинстанционната присъда следва да се потвърди изцяло.

 С оглед горното настоящият състав на апелативния съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 24/25.11.2015 г. по НОХД № 243/14 г. по описа на Окръжен съд-Добрич.

 

Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: