Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                             № 147

 

гр. Варна, 25.10.2013 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение на двадесет и осми юни през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов

                                                    ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

                                                                            Живка Денева

                                                                     

 

 

  Секретар С.Д.

            Прокурор АННА ПОМАКОВА

            Разгледа докладваното от съдия Ж.Денева

           ВНОХД №115 по описа за 2013 година

 

 

 

Въззивното  производство е образувано по жалба на адв.Г.Г., защитник на подс.Н. С., против присъда, постановена на 28.03.2013 г. по НОХД №37/2013 г., с която на подс.С. на основание чл.278 ал.6 пр.второ от НК е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 5000 лева, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години.

На основание чл.277а ал.7 от НК е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, което на основание чл.66 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл. 23 от НК е наложено по-тежкото от така определените наказания-лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 5000 лева, като наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от четири години.

В с.з. защитата на подсъдимия поддържа депозираната жалба и моли настоящата инстанция да оправдае подсъдимия.

Представителят на АП-Варна изразява становище, че жалбата е неоснователна същата следва да се остави без уважение, а присъдата бъде потвърдена.

От събраните доказателства първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка, която се споделя изцяло и от настоящата инстанция.

         През периода от  21.11.2010г.  до  21.03.2012г. в дома си в гр.Нови пазар,на ул.„Мусала” №14А – в обитавания от семейството му втори жилищен етаж и в обитавания  от майка му приземен етаж на същата сграда,както и  в цветарския му магазин, находящ се в гр.Нови пазар на ул.”Княз Борис I” №2, и в собствения му лек автомобил „Фиат Уайлс” с рег.№Н7197АК, държал повече от три археологически обекти. Подробно описани в мотивите на ОС-Шумен. Общо 458 броя археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, регламентиран в Закон за културното наследство-ЗКН, подробно посочени текстове от посочения закон, както и параграфи от ПЗР, с които не се е съобразил подсъдимия.

Посочена е и Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, в която е регламентирано, че всяко физическо или юридическо лице може да поиска от съответния по тематичен обхват музей идентификация на притежавана от него движима вещ по чл. 4, ал. 1, като подаде заявление по образец съгласно приложение № 5. Към заявлението се прилага декларация за произхода и способа за придобиване на вещта по образец съгласно приложение № 4, както и всички налични за лицето документи, удостоверяващи правото му на собственост.

 (3)Физическите и юридическите лица, които са установили фактическа власт върху движим археологически обект или движим археологически паметник на културата до влизане в сила на ЗКН, подават в срока по § 5, ал. 1 ЗКН заявление по образец съгласно приложение № 6. Към заявлението се прилага декларация по образец съгласно приложение № 7, в която се описва вещта по изречение първо с посочване на произхода и способа за нейното придобиване.

6.В § 6. от ПЗР на ЗКН (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Лицата, които до влизането в сила на закона са установили фактическа власт върху движими археологически обекти - монети и монетовидни предмети, са длъжни в едногодишен срок от влизането му в сила да поискат тяхната идентификация и регистрация.

          Предвид горното съдът намира, че подс.С. е осъществил състава на чл.278 ал.6 от НК, към дата 21.03.2012 г. подсъдимият е държал 458 бр. вещи на четири различни места-в две жилища, едно търговско помещение и в МПС. Тези вещи и по двата закона предходен-Закон за паметниците на културата и музеите, а в последствие, посочено по-горе, Закон за културното наследство, те попадат под задължението на лицето което ги държи на регистрация. Това не е сторено от С., поради и което е осъществен състава на посоченото престъпление.

          И по предходния и настоящ действащ закон срока за регистрация не е спазен.

   От  21.11.2010г.  до  21.03.2012г.,в дома си, находящ се в гр. Нови пазар, ул. „Мусала” № 14А, противозаконно и в нарушение на:

-чл.152 ал.2 от Закона за културното наследство(ЗКН) – собствениците на специални технически средства са длъжни да ги регистрират в Министерството на културата в  14-дневен срок от придобиването им;

-§ 16 от  ПЗР на ЗКН (изм. ДВ. бр.93/24.11.2009г./ В тримесечен срок от влизането в сила на закона /10.04.2009г./ собствениците на специални технически средства са длъжни да поискат тяхната регистрация от министъра на културата по реда на този закон;

държал предмети – 1 бр. металдетектор с една пита /антена/, марка „MINELAB EHPLORER II”.

В с.з., а и в подадената жалба се сочи, че номера на въпросния металотърсач не е идентичен с този, който фигурира в представените документи по делото. Марката е една и съща, но номера е различен, като видно от документа е, че същия бил закупен през месец януари 2012 г. Дори и да е така отново не са спазени изискуемите срокове за регистрация на въпросното съоръжение.

Настоящата инстанция счита, че дори и да бъде игнорирано повдигнатото обвинение по чл.277а  ал.7 от НК, то това с нищо не би могло да допринесе относно размера на наложеното наказание на подсъдимия. Наложено е по-тежкото от определените такива с присъдата на ОС-Шумен, а това е наказанието по чл.278 ал.6 от НК-лишаване от свобода за срок от две години, което е отложено с изпитателен срок от две години, както и глоба в размер на 5000 лева.

Съдът счита, че това наказание по вид и размер е определено справедливо, тъй като става въпрос за 458 бр. археологически обекта, които следва да са в притежание на Държавата, а не на физически и юридически лица, не по съответния ред.

Настоящата инстанция счита, че съдебният акт на ОС-Шумен е законосъобразен и обоснован, поради което същия следва да бъде потвърден.

При извършената служебна проверка, въззивната инстанция не констатира нарушения на процесуалния закон, които да водят до отмяна на постановената присъда.

Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК съдът,

 

 

                                         Р   Е   Ш   И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда на ОС-Шумен, постановена на 28.03.2013 г., по НОХД №37/2013 г., описа на същия съд.

Решението подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: